Община симеоновград планово задание за общ устройствен план на община симеоновград

• 
  Образователна структура
  

• 
  Движение на населението
  

Естествения прираст в община Симеоновград е отрицателен, което е характерно и за всички други общини в областта.

Прави впечатление, че на територията на общината липсват населени места, които са обхванати от процеси на масово напускане и обезлюдяване в последните години, каквато тенденция съществува в повечето други общини на областта. През последните години, в резултат на аграрната реформа и развитието на икономиката, се наблюдава тенденция на връщане на хората от големите градове в селата.

Механичният прираст на населението на община Симеоновград е отрицателен и е с измерения характерни за страната. Превръщането на общината в удобно за живеене място (с добре изградена инфраструктура, с достатъчно търсени работни места, с качествена жизнена среда и др.) ще доведе и до стабилизиране на демографското й развитие.

Аналитичните проучвания на демографското развитие на община Симеоновград, които следва да бъдат разширени и допълнени в процеса на изработване на Предварителния проект на ОУП на общината ще дадат да се очертаят по-добре тенденциите в развитието на населението и да служат като основа за разработване на тенденциалния вариант на демографската прогноза.

3.4. Селищен и административен статут на гр. Симеоновград

Днешната структура на селищната мрежа в община Симеоновград е формирана след продължително историческо развитие. В административно отношение община Симеоновград граничи с общините: Гълъбово, Опан, Харманли, Хасково и Димитровград. Населените места в община Симеоновград са представени от един град и 8 села. Административен център на общината е град Симеоновград.

По отношение на комплекса от функции гр. Симеоновград е категоризиран като населено място от трета категория (Заповед на МРРБ от 31.V. 2004 г. за категоризация на общините и населените места в България). По действащата градоустройствена класификация той попада в групата на много малки градове (с население под 10 хил. д.).

3.5. Секторен анализ и оценки на социално-икономическия комплекс

В аналитичната част на Плановото задание за изработване на ОУП на община Симеоновград е възприет секторния подход, прилаган в развитите страни при разработване на задачи, имащи отношение към социално-икономическото и пространствено развитие. През последните 4-5 години този подход се прилага успешно при разработване на ОУП на редица от големите и средни градове в страната - София, Пловдив, Варна, Благоевград. Препоръчва се същия да бъде използват и от проектантския екип, който ще изработи бъдещия ОУП на община Симеоновград.

Социално – икономическия комплекс на община Симеоновград е структуриран в три основни сектора - първичен, вторичен и третичен. Това е направено от гледна точка на мястото, ролята и функциите на отделните отрасли и отношението им към производствения и възпроизводствения процес.

3.5.1. Първичен сектор

Основните отрасли, на първичния сектор са селското, горското стопанство и добивната промишленост.

Основен отрасъл в района е селското стопанство. Той е важен отрасъл за хората (особено извън града) и за частично поддържане на хранително-вкусовата промишленост в общината. От общо 149 231 дка земеделски територии, наличната обработваема земя в общината е 125 922 дка.

Основните земеделски култури, които се отглеждат в общината са: зърнените, зърнено-фуражните и зеленчуците. Голям проблем в общината е липсата на напоителна техника и инвентар, което пречи за осигуряването на високи добиви.

Засетите площи в община Симеоновград по култури са както следва:

• 
  Пшеница – 20 400 дка.
  
• 
  Ечемик – 23 400 дка.
  
• 
  Овес – 50 дка.
  
• 
  Царевица – 190 дка.
  
• 
  Слънчоглед – 15 200 дка.
  
• 
  Памук – 1300 дка.
  
• 
  Картофи – 100 дка.
  
• 
  Домати – 60 дка.
  
• 
  Пипер – 60 дка.
  
• 
  Дини – 400 дка.
  
• 
  Бамя – 300 дка.
  
• 
  Тикви – 60 дка.
  
• 
  Лозя – 1 347 дка.
  

В общината се произвежда основно пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и зеленчуци. Добивите са сравнително постоянни през периода 2001-2003г.

Проблем за производителите е и липсата на напоителна техника и инвентар. Осигуряването на тези съоръжения биха довели до увеличаване на добивите от царевица, слънчоглед и технически култури. А зеленчукопроизводството, за развитието на което има изключително благоприятен климат, би се настанило трайно в списъка със земеделски продукти, които се произвеждат в общината.

От селскостопанските животни в общината се отглеждат: говеда, овце, кози, свине, птици и пчелни семейства. Животновъдството в общината е съсредоточено в частния сектор и се характеризира с висок относителен дял на дребните стопанства. В общината съществуват условия най-вече за развитие на млечното и месодайно говедовъдство, овцевъдството и птицевъдството.

Общия брой на селскостопанските животни в общината е както следва:

• 
  Говеда - 1481 бр.
  
• 
  Биволи – 60 бр.
  
• 
  Овце – 3123 бр.
  
• 
  Кози – 2211 бр.
  
• 
  Свине 891 бр.
  
• 
  Птици – 8000 бр.
  
• 
  Пчелни семейства – 925 бр.
  

Един от основните проблеми, с които животновъдите предстои да се сблъскат е факта, че вътрешния пазар на животински продукти е нестабилен, а външният поставя множество изисквания, на които повечето от тях трудно могат да отговорят. Големи проблеми животновъдите срещат с преодоляването на условията, които трябва да се изпълнят за получаване на финансиране за развитие на дейността си от кредитни институции и фондове за подпомагане селскостопанските производители.

В рамките на отрасъл “Добивна промишленост” структуроопределяща роля в общината имат нерудните полезни изкопаеми, свързани предимно с поречието на р. Марица. По поречието на р. Марица има разкрити находища от глина и се добиват пясък и чакъл. Разкрити са и находища на редки метали и канелна кариера.

3.5.2. Вторичен сектор

Вторичният сектор е с основно място в показателите, които определят състоянието и възможностите на Симеоновградския социално-икономически комплекс. Това е резултат от дейността на предприятията (фирмите) от преработващата промишленост. Анализите и оценките на стопанските субекти, на информацията за броя на заетите, както и на другите икономически показатели дава възможност да се определи профила на вторичния сектор (преработващата промишленост) на територията на община Симеоновград.

Община Симеоновград принадлежи към общините със слабо развита икономика. Значението на селското стопанство в икономиката на общината е голямо, но то е от екстензивен тип и не отговаря на европейските стандарти. През разглеждания период 2001-2003г. най-голям дял в общинската икономика заемат предприятията, които се занимават с търговия, ремонт и техническо обслужване.

Промишлеността в общината е по-слабо развит отрасъл. По-големи промишлени предприятие са "Хебър" ЕАД - за производство на хладилни камери, витрини и фреонови хладилни инсталации; "Марица" ЕАД - за производство на облекла за свободно време, туризъм и спорт; "Сара" - произвеждаща вентилационни решетки. В общината има изградено едно голямо промишлено предприятие - Фирма “Фаро текстайл индъстрииз”. Фирмата наема 420 души на постоянни работни места. Произвежда детско-юношески трикотаж за износ в Америка и Ирландия. Изпълняват се и малки поръчки в България. На месец продукцията на фирмата достига до 150 хил. бройки. На територията на общината работят още две малки фирми за изземване на пясък от коритото на река Марица и фирма за ремонт и търговия с автомобили, които осигуряват заетост на близо 50 души.

От гледна точка на методическите изисквания, третичния сектор като елемент на социално - икономическата база на община Симеоновград се разглежда в два аспекта - като:

• 
  икономически и социални дейности;
  
• 
  мрежа от обекти с инфраструктурен характер - от гледна точка на присъщите им обслужващи (социални, пазарни, институционални, туристически и др.) функции на отраслите и дейностите, попадащи в обхвата на третичния сектор.
  

В аналитичните проучвания за състоянието на третичния сектор на община Симеоновград се акцентиране на отраслите и дейностите с обслужващ характер, към развитието и устройственото планиране на които определени ангажименти имат държавата и местната власт. По-голямата част от тях са познати като бюджетни обслужващи дейности – образование, здравеопазване, култура, социално подпомагане, структури на държавната, местната и съдебната власт и др. Друг акцент на аналитичните проучвания от третичния сектор са още обслужващите дейности свързани с техническата инфраструктура.

Отраслите и дейностите с обслужващ характер формират и някои от основните функционални системи и проблемни направления на ОУП – основно „Обслужване” и „Отдих” и могат да бъдат диференцирани на:

• 
  „Социална инфраструктура” (Образование, Здравеопазване, Култура, Спорт, Социално подпомагане);
  
• 
  „Пазарна инфраструктура” (Търговия и ремонтни услуги);
  
• 
  „Бизнес инфраструктура” (Финансово-кредитна система, Бизнес услуги);
  
• 
  „Туристическа инфраструктура”;
  
• 
  Институционална инфраструктура (Държавно управление, Обществен ред и сигурност).
  

• 
  Социална инфраструктура
  

• 
  Инфраструктура на образованието