Таблица №24 Данните на отпадъци през 2012 година

На територията на община Симеоновград не действат значими замърсители на въздуха. Замърсяването на въздуха с емисии от вредни вещества е в рамките на нормалното и под средното за областта и страната. Завишени норми на замърсяване на въздуха с общ прах се наблюдават най-вече през летните месеци.

По данни на ТСБ Хасково емисиите на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси са минимални:

• 
  2001 г. – 2,21 неметанови летливи органични съединения и 2,13 въглероден диоксид;
  
• 
  2002 г. – 2 неметанови летливи органични съединения и 2 въглероден диоксид;
  
• 
  2003 г. – 0,98 серни оксиди; 0,32 азотни оксиди; 1,57 неметанови летливи органични съединения; 0,02 метан; 0,03 въглероден окис; 163,08 въглероден диоксид и 0,03 двуазотен окис.
  

За първото и второто тримесечие на 2013 год. в община Симеоновград е извършен имисионен контрол на въздуха за период 19.03.2013 г. до 01.4.2013 год. и от 04.06.2013 год. до 17.06.2013 год. След обработка и анализ на резултатите могат да се направят следните изводи:

По показатели - озон, серен диоксид, азотен оксид, въглероден оксид, сероводород, амоняк, метанови и неметанови въглеводороди, измерените стойности са значително под пределнодопустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух, съгласно Наредба № 12/15.07.2012 г. и Наредба № 14/23.09.1997 г.

За показателите ФПЧ (фини прахови частици) може да се каже следното:

• 
  За периода от 19.03.2013 г. до 01.04.2013 г. среднодневните стойности варират от 39,3 μg/m3 до 76,3 μg/m3 , което през отоплителния сезон се дължи основно на битовия сектор и автомобилния транспорт, тъй като в община Симеоновград промишлеността е слабо развит отрасъл.
  
• 
  За периода от 04.06.2013 г. до 17.06.2013 год. среднодневните стойности варират от 10,7 до 47,5, което се обяснява с топлото време и отпадането на необходимостта от използваните твърди горива за отоплението в битовия сектор.
  

Екипът, определен за изработване на ОУП на община Симеоновград, съставя своя концепция за устройственото планиране на територията. Общите виждания за пространствената (социално-икономическо и инфраструктурно развитие и устройственото планиране) стратегия на община Симеоновград и прилежащите му територии следва да бъдат свързани със следните изисквания:

• 
  Предлагат се възприетите в процеса на проучванията сценарии за социално-икономическото (в т.ч. демографското) и инфраструктурното развитие на общината в периода на действие на бъдещия ОУП и следващия далекоперспективен период на развитие. Сценариите се представят в най-малко два варианта, отчитащи различни комбинации на фактори със задържащ и стимулиращ развитието характер, както и отчитане на целите и приоритетите за развитие на община Симеоновград, заложени в плановите и стратегически документи. Предлаганите сценарии за социално-икономическо и инфраструктурно развитие на община Симеоновград подлежат на предварителни обществени обсъждания;
  
• 
  Възможностите за осигуряване на необходимите териториални, човешки, инвестиционни и други ресурси за пространственото развитие на община Симеоновград в съответствие със състоянието, ограничителите и потенциалите на урбанизираната и неурбанизирана територия;
  
• 
  Стимулаторите за развитие на общината, включващи:
  
  • 
    Външните връзки на община Симеоновград със съседните региони с присъщите му икономически, транспортно-комуникационни и други обслужващи функции;
    
  • 
    Изследване на необходимостта от нови транспортно-комуникационни трасета с национален и регионален характер.
    

• 
  Очертаване на насоките за далекоперспективното развитие на община Симеоновград (в периода след 2029 - 2034 г.) с количествените параметри на резервите за нарастване на селищната територия и очертаване на пространствените форми за подобно развитие. Възможностите за далекоперспективното развитие на общината могат да бъдат във всички посоки (съобразени с възможните ограничители в това отношение) - чрез усвояване на нови територии в периферните части на селищата; уплътняване на съществуващата територия, както и със застрояване извън сега съществуващите граници на населените места и с други форми;
  
• 
  Виждания за развитие на вътрешноградската транспортно-комуникационната система и връзките й с транспортно-комуникационната система от общинско, регионално и национално ниво;
  
• 
  Съобразяване с позитивните аспекти, както и с положителните идеи, оценени от съвременна гледна точка, залегнали в разработваните досега устройствени планове за развитие на общината.
  

Насоките за развитие на производствените зони и техните функционални производни (производствени, производствено-складови, складови и др.) се определят от насоките за развитие на социално-икономическия комплекс на гр. Симеоновград. Предлаганите устройствени решения за производствените зони отчитат:

• 
  Обоснованите в Устройствената концепция устройствени режими и параметрите на предлаганите градоустройствени показатели за всяка конкретна производствена зона;
  
• 
  Насоките за преструктуриране на съществуващите производствени зони;
  
• 
  Териториалната структура на съществуващите зони, получена в резултат на осъществените реституционни и приватизационни мероприятия;
  
• 
  Наличният инвестиционен интерес за изграждане на нови производствени и складови зони, както и на фирмени представителства, по основните входно-изходни артерии на града;
  
• 
  Разновидността на новопредлаганите зони - чисто производствена, предимно производствена, производствено-складова и др.
  

С ОУП на община Симеоновград – функционална система “Обитаване” – е необходимо да се предложат устройствени решения, предлагащи възможности за:

• 
  регулиране на процесите за оптимизиране на жилищните територии в гр. Симеоновград с оглед:
  

• 
  умерено редуциране на постоянното обитаване в ЦГЧ за сметка на развитие на представителни и специфични обслужващи функции;
  
• 
  преструктуриране, обновяване и модернизация на жилищните зони от гледна точка на изискванията за енергийна ефективност, за комплексно изградена среда и др.;
  
• 
  ефективно използване на наличен резерв от жилищен фонд, при прилагане на съвременните стандарти за жилищна задоволеност.
  

• 
  Определяне на специфични норми и правила за пространствено развитие на жилищната система в новоусвоявани територии, включително за еднофамилно обитаване в територии в съседство с привлекателна природна среда.
  
• 
  В аспекта “Специфични норми и правила” за устройване на функционална система “Обитаване” следва да се предвидят добре обосновани градоустройствени показатели за основните макроструктурни части на града, съобразно изискванията на чл. 14 от Наредба № 7
  

• 
  Жилищни зони – въвеждане на програмни, планови и други устройствени мероприятия, улесняващи тяхното преструктуриране и обновяване. През следващите години по-голяма тежест ще имат “Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие”, в които реновирането на жилищните комплекси е един от основните приоритети. Основанието за финансирането на тези планове е осигуреността с актуални устройствени планове на съответните територии.
  

Важен акцент в Устройствената концепция са вижданията за развитие на центровата система на гр. Симеоновград. Те произтичат от предлаганите устройствени решения за развитие на функционална система “Обществено обслужване” и по-конкретно на предлаганите локализационни решения на обектите на социалната, институционалната и бизнес-инфраструктурата. Важни моменти в Концепцията за центровата система са свързани с:

• 
  Удовлетворяване на изискванията за налагане на полицентричната центрова система са сметка на преобладаващо доминиращата моноцентрична;
  
• 
  Насоките за определяне на вида и типа на различните обслужващи центрове изискват виждания за:
  
  • 
    предпоставките за тяхното формиране;
    
  • 
    функционалното им съдържание;
    
  • 
    степента на обвързаност с останалите нива;
    
  • 
    възможностите за теренното осигуряване на новопредлагани обслужващи центрове и др.
    

Бъдещото доизграждане и развитие на транспортно-комуникационната система на общината се свързва със следните основни изисквания:

• 
  Цялостно оптимизиране на системата от комуникационни артерии с оглед осигуряване на благоприятни условия за функциониране на града, целесъобразни връзки между отделните му зони и възможностите за бъдещо териториално разширяване;
  
• 
  Реконструкция и отваряне на възможни напречни връзки за облекчаване трафика по основни направления, чрез намаляване паразитните пътувания;
  
• 
  Оптимизиране комуникационните връзки на града в контекста на възможностите за бъдещо развитие на градската територия;
  

Някои от елементите на техническата инфраструктура имат лимитиращо значение, а други играят ролята на териториален ограничител за развитието на гр. Симеоновград. В Устройствената концепция се отчитат ролята на точковите и линейните елементи на техническата инфраструктура за:

• 
  Оразмеряване на системата на техническата инфраструктура съобразно прогнозните потребности на населението и капацитета на територията;
  
• 
  Резервиране на територии за изграждане на нова инфраструктура, вкл. и на такива за буферни отстояния;
  
• 
  Определяне на устройствените режими на територии, заети от съществуващи или предлагани за изграждане на нови обекти (елементи) на инженерната инфраструктура със специфични изисквания – газопроводи, електропроводи, пречиствателни станции и др.;
  

Да се анализира културно-историческото наследство като един от акцентите на материално-веществената и духовна среда на общ. Симеоновград. В устройствената концепция вижданията за опазването и експонирането на елементите на КИН изисква да се предложат решения за:

• 
  мястото на КИН в градската структура и териториите, прилежащи на гр. Симеоновград;
  
• 
  ситуиране на съществуващото културно-историческо наследство в националната и европейската мрежи на културните маршрути;
  
• 
  използването му като значим ресурс за развитието на различни форми на туризъм.
  

Насоките за развитие отчитат възможностите за влиянието на съществуващите природни и исторически дадености върху:

• 
  пространствената структура и развитие на града и на зелената система, вкл. градски и крайградски паркове и места за отдих ;
  
• 
  върху възможността за развитието на съществуващите и бъдещите (вилни) зони за отдих и на другите земи по чл. 4 ЗСПЗЗ и превръщането им в пълноценни градски структурни единици;
  
• 
  върху структурата на града и градските центрове, както и за появата на бъдещи специализирани центрове за рекреация, атракции, спорт.
  

ОУП на Община Симеоновград следва да предложи устройствени решения не само за урбанизираната територия в строителните граници на града, а и за някои фактически ло­­кализации в неговото землище, които по редица причини нямат статут на селищни образувания (урбанизирани територии извън границите на населени места). Една от формулираните задачи на ОУП е да обоснове разширяване на урбанизираните територии чрез придобиване на съответния устройствен статут на земите по чл. 4 ЗСПЗЗ в землището на гр. Симеоновград, като за целта се предложат устройствени решения за:

• 
  устройствено урегулиране на фактическото и на бъдещото земеползване – чрез въвеждане на специфични норми и режими за застроените и на предвидените за ново застрояване с вилен тип сгради земеделски земи по параграф 4, както и на земите с променено предназначение за жилищни и обслужващи дейности и др. подобни при прилагането на изискванията на чл. 29 от Наредба №7;
  
• 
  определят устройствения статут и допустимото застрояване в отделните местности със земи по чл. 4 на ЗСПЗЗ;
  
• 
  определяне на категорията на земята, допускаща промяна на предназначението й;
  
• 
  развитие на системите на техническата инфраструктура в селищните образувания (със статут на вилни зони), ангажимент на община Симеоновград;
  
• 
  свеждане до минимум отнемането на нови, ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и за друго строително усвояване.
  

Устройството и режимите на земеделските територии в Община Симеоновград (доколкото те са обект на ОУП) следва да има отношение към устройствени аспекти, засягащи:

• 
  обхвата на земеделските земи, чието предназначение не може да бъде променяно (чл. 45 ал. 2, т.4 на Наредба 7), като акцентът следва да се постави върху висококатегорийните земеделски земи – от І-ва до V-та и особено тези, които са с изградени хидромелиоративни съоръжения;
  
• 
  допустимото застрояване в земеделски земи (извън тези, които следва да получат статут на селищни образувания – вилни зони), чието предназначение не следва да бъде променяно;
  
• 
  възможностите за запазване на обслужващите пътища от местната пътна мрежа и прокараните в земеделските територии при провеждане на връзките между градската транспортно-комуникационна мрежа с пътищата от регионално и национално значение.