Таблица №21 Потребление на вода, доставена от общественото снабдяване

Водоснабдяването на промишлеността в Община Симеоновград се осъществява от същите водоизточници и от същата водопреносна мрежа, които се използват за питейни нужди. Използваните количества вода от промишлеността са незначителни и се консумират предимно в общинския център. На много места питейната вода се използва за напояване.

Насоките за развитие в сферата на водоснабдяването са следните:

• 
  подмяна и реконструкция на съществуващите водоснабдителни мрежи и съоръжения;
  
• 
  предотвратяване използването на питейна вода за водоснабдяване;
  
• 
  повишаване екологичната култура на населението, стопанските субекти и местните власти за икономично използване на водата и предпазване от замърсяване на водоизточниците.
  

Дейностите по канализация в Симеоновград се осъществяват от поделението на ВиК - Хасково, което поддържа и стопанисва съответните канализационни мрежи.

На територията на община Симеоновград канализационна система съществува единствено в общинския център. Нейната дължина е 12 км. дължината на колектора е 1км, а броя на канализационните отклонения е 400. В населените места отпадъчните води се събират в септични ями и попивни кладенци или свободно се заустват, което води до замърсяване на подземните води. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадните води. Битовите и промишлени отпадъчни води съдържат големи количества вещества от органичен и неорганичен характер и са основни фактори за замърсяването на водните течения. Замърсяването на подпочвените води е предизвикано от инфилтрирани речни води.

Необходимо е проблемът с изграждането на канализационна мрежа и отвеждането на отпадъчните води да бъде решен, тъй като по този начин ще се подобри качеството на живот на населението, ще се подобри инфраструктурата, необходима за развитието на общината и ще се работи ефективно в посока опазване на околната среда.

Насоките за развитие в сферата на водоснабдяването са следните:

- изграждане на канализационна мрежа в населените места – Дряново, Калугеоров, Константиново, Навъсен, Пясъчево, Свирково, Троян, Тянево.

- изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадни води.

3.6.2. Енергийна инфраструктура

Електроснабдяване

Енергийната система на община Симеоновград се характеризира с добре изградена мрежа – 20 kV и инженерно-технически съоръжения. Тя не създава сериозни конфликти по отношение на захранването с електроенергия на битовите потребители и производствените консуматори.

Всички населени места на територията на община Симеоновград са електрифицирани. Потреблението на електроенергия за една година е 21 228 934 квтч. Броят на абонатите за общинския център Симеоновград е 4056.

Видове електропроводи:

• 
  Въздушни линии – 20 кW, 112 км;
  
• 
  Въздушни линии мрежи ниско напрежение –105 км;
  
• 
  Кабелни линии – 20 Кw, 22 км;
  
• 
  Кабелни линии ниско напрежение –21 км.
  

По данни на ТСБ Хасково за изследвания период жилищните сгради в община Симеоновград са 4613 броя за 2001 и 2002 г. и 2003 г. Повече от половината от сградите са построени от тухла – 58.14%, а останалите от стоманобетон – 20.16% и други материали – 21.7%. 98,24% от жилищата са собственост на частни физически лица, а 1,71% са държавни и общински. Жилищата на 1000 човека от населението са 453 през 2003г. средният брой лица на едно жилище е 2,21 човека.

Основните проблеми на жилищната система са:

• 
  Лошо управление и поддържане на жилищния фонд;
  
• 
  Висока енергоемкост на сградите - лоша термоизолация на стените и уплътненията на физически остарели дограми, в резултат на което се увеличават разходите на енергия;
  
• 
  Влошена достъпност до жилище;
  
• 
  Увеличение дела на собствениците на жилища, които не могат да поддържат собствеността си в сегашните пазарни условия;
  
• 
  Делът на общественият жилищен фонд има символични стойности (1,71%)
  
• 
  Липса на шанс за повечето млади семейства и маргиналните групи да станат собственици на жилища или дори наематели в обществен жилищен фонд.
  

В община Симеоновград транспортът е представен от автомобилен и железопътен транспорт. Чрез удобни пътища и ж.п. линии градът се свързва с градовете Пловдив и София през Димитровград, със Свиленград през Харманли, с Бургас и Черноморското крайбрежие през Нова Загора. Преки шосета свързват града с Хасково, Харманли, Стара Загора, Гълъбово и Димитровград. Гражданите се обслужват от Автогара разполагаща със собствени автобуси и частна линия “Арда тур“ – гр. Хасково.

Общинският център Симеоновград се намира на 30 км от международния път Е-80 и на 28 км от областния център Хасково. През територията не преминават автомагистрали, първокласни и второкласни пътища. Дължината на пътната мрежа на общината е 85,68 км, от която 34,48% са третокласни пътища и 59,76% - четвъртокласни. Третокласните пътища съставляват 34,48 км от цялата дължина на общинската пътна мрежа, а четвъртокласните - 51,2 км. 75,18км. от цялата пътна мрежа в общината са асфалтирани, само 1км от пътя е с паважна настилка и 9.5 км са без настилка. На територията на общината няма пътища с трошено-каменна или баластрена настилка.

Като цяло състоянието на пътната мрежа в общината е незадоволително. Поради липса на средства в последните години се правят само частични ремонти на пътната настилка. Пътната мрежа, обслужваща територията на общината е от ниска категория. Състоянието на четвъртокласната пътна мрежа е незадоволително, което поставя в неравностойно положение голяма част от населението на някои населени места в общината. Друг проблем в общината е, че липсват транспортна инфраструктура и транспортни системи за инвалиди и хора със затруднено положение.

Всички села в общината имат връзка както с общинския, така и с областния център. Ежедневно през общината се движат автобуси към Хасково, Харманли и Гълъбово.

Уличната мрежа в град Симеоновград е с дължина 46 590м от тях:

• 
  асфалтирани – 29 730м,
  
• 
  с трошенокаменна настилка 4 080 м;
  
• 
  черни – 12 780
  

През територията на общината преминава ЖП линията София – Свиленград. Дължина на ЖП линията преминаваща през територията на общината е 25 км, а ширината е 430 мм. Гъстотата на ЖП мрежата на 100 кв.км. за общината е 11.2 км/100кв.км.

Проблемите в сферата на ЖП транспорт са:

• 
  ЖП транспорта в общината не отговаря на европейските стандарти за бързина и качество на пътуване;
  
• 
  Отлив на пътници и товари от ЖП към автомобилния транспорт.
  

• 
  доизграждане на автомагистрала “Марица”, минаваща през общината, като част от Трансевропейската магистрала;
  
• 
  създаване на ефективни схеми на транспортно обслужване, удовлетворяващи потребностите на местното население;
  
• 
  изнасяне на транзитното автомобилно движение извън населените места. За да се реши този проблем е необходимо да се изгради обходен път на общинския център Симеоновград (7 км отсечка кв.Злати дол – Харманли). Това ще създаде скоростна и удобна пътна връзка за направление Харманли – Капитан Андеево и Харманли – Хасково.
  
• 
  Подобряване и ремонт на съществуващата четвъртокласна пътна мрежа и търсене на инвестиции за доизграждане и ново строителство.
  

Симеоновград е едно от най-старите селища в пределите на България и най-стария град в Хасковска област. Най-ранните следи от обществен живот са от преди 8 хиляди години - от началото на новокаменната епоха. Благоприятното географско разположение на града, мекият и приятен климат способстват за ранното му и непрекъснато развитие. От дълбока древност този район е важно кръстовище. На север от града минава главният римски път Виа Милитарис, който свързва централна Европа с Балканския полуостров и Мала Азия. По р. Марица, която е използвана като плавателна артерия проникват културни влияния, както от Изток, от Мала Азия, така и от юг, от земите на днешна Гърция и островите.

Селищата се се изместили поради природни бедствия, нападения или болести, но оставали в близката околност, в землището на днешния град. За това свидетелстват останките от селища от праисторическата епоха (в кв. Злати дол, на ул.”Отец Паисий”, в местността Асара и на Деве – барган, близо до устието на р.Сазлийка), тракийските селища (около местността Чавдарова чешма в Злати дол, в местността Ванчовите чуки, в местността Асара и Градището) и средновековните крепости, селища и некрополи (на Асара, около гробището на Злати дол, в местността Градището).

Още в късната античност (ІV в.) на платото в местността Асара била построена голяма крепост, която се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от ІV до ХІІІ век. Това е прочутата някога крепост Констанция. За нея арабският географ Идриси дава интересни сведения и я описва като цветущ град.

Едни от най-интересните находки, намерени в района на Симеоновград през различните епохи са: мраморна глава на Пан от с.Калугерово; бронзова статуетка на Меркурий; мраморен оброчен релеф на тракийския конник: златна апликация с релефно изображение на тракийски конник; мраморна глава на Венера; мраморна глава на император Валент; троянски тип чаша с двойна дръжка; златен нагръдник от тракийско погребение и др.

По време на османското владичество търговията по р.Марица изиграва решителна роля за издигането на селището Сеймен. Реката продължава да се използва като плавателна и Сеймен се превръща в износен пункт за обилните жита на Старозагорското и Хасковското поле. Към края на първото десетилетие на 19 век, когато вътрешните размирици в Османската империя стихват, започва пълният разцвет на еснафските сдружения и преди всичко на салджийството в Симеоновград. Салджийският еснаф е играл значителна роля, а може би и решаваща при построяването на църквата „Св. Никола” в Симеоновград, когото мореплавателите и салджиите считат за свой покровител.

Симеоновградското речно пристанище се явява главният износен пункт за Старозагорието. То е третата по значимост скеля на р.Марица след Пловдив и Пазарджик. Тя започвала от старата градска баня, където се намирала Карловата мааза (търговски склад). Там, където има по-големи скели (пристанища), в близост до тях са изграждат търговски складове, наречени маази. В тях се съхраняват при определени условия стоките, които предстои да бъдат транспортирани до морето или в обратната посока. На територията на Симеоновград по двата бряга на реката имало изградени общо 12 маази. И до днес все още е добре запазена Хаджи Баневата мааза, строена през 1875 г.

Друг занаят, с който се занимават жителите на Симеоновград е воденичарството (дерменджийство).Практикуването на този занаят се благоприятства от използването на водната сила на р.Марица, с преграждането на реката с бентове за нуждите на мелниците. В района на Симеоновград е имало най-много водни мелници по двата бряга на р.Марица.

Така от малко селище, с преобладаващо българско население, заемащо важно стратегическо положение, към края на втората половина на 19 век, особено след прокарването на Барон-Хиршовата железница, Симеоновград се оформя като едно значително селище в стопанско отношение. Започват да се приравняват диалектите, нравите и обичаите между двете селища Търново и Сеймен. Оказва се, че Търново-Сеймен е свързан с два от общо трите железни пътя, образуващи т. нар. „Източни железници”, експлоатирани от компанията Хирш. Това са жп линиите: Цариград-Белово и Търново-Сеймен-Ямбол. Построени са нови сгради във връзка с нуждите на жп транспорта, една от които е старата жп секция с интересна архитектура. Построена е и жп гара, която става обединяващ център на селищата Търново и Сеймен. В нейната история могат да се впишат имената на известни български революционери от епохата на Възраждането като Захари Стоянов и Георги Икономов, които са работили като телеграфисти. Днес паметна плоча на гарата напомня за тяхната дейност. С обединяването на двете селища в обсега на града влиза една от най-старите църкви в региона – „Успение Богородично”, която доскоро беше действаща църква.

Възникнал в древността, развил се като градско селище през Средновековието, през Българското възраждане Търново-Сеймен е свързващо звено между Изтока и Запада, със заслужено място във възрожденските процеси. В новата история на Симеоновград могат да се открият дати и събития, достойни за почит и уважение: освобождението на града от османско владичество на 15.01.1878 г.; присъединяване към Княжество България през 1885 г.; обявяване на селището за околия през 1881 г.; смяна на името на селището и официалното му обявяване за град през 1929 г.; откриване на първото читалище през 1882 г. и на първата гимназия през 1921 г., разполагането на 30-Шейновски полк и построяване на казарма .

С писмо №4349 от 04.12.1992 г. на НИПК всички възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 години са декларирани като исторически паметници на културата по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ/отм./ и съгласно пар. 12, ал. 1 от ЗКН притежават статут на НКЦ/Национални културни ценности/ Приложение № 1/

В компютърната система на "Археологическа карта на България" /АИС на АКБ/ е регистриран само един археологически обект от територията на община Симеоновград. Причината за това, е че в общината не са провеждани целенасочени археологически проучвания за издирване на археологични обекти.

Извадка от регистрационната карта № 10001712 и скиците към нея са дадени в/ Приложение № 2/

Предоставената информация за НЦК/ Национални ценности на културата/ на територията на община Симеоновград археологически обекти за чието проучване има информация в Регионалния исторически музей-Хасково е дадена в Приложение № 3 и Приложение № 4

Богат е и духовният живот на местното население. Всяко селище на общината има специфичен фолклор и разнообразни народни носии. Различните фолклорни групи намират изява на сцената на общинския фестивал за народно творчество „Златна есен”, който се провежда ежегодно. Към читалище „Развитие” функционират групи за народни танци, стари градски песни, детска певческа група и др.

Съдбата на историческите паметници на общината е неясна. Липсват средства за археологически разкопки на античната крепост Констанция. Онова, което е било открито преди години е разрушено, както под въздействието на природните фактори, така и в резултат от действията на иманяри. Неотдавна рухна една от най-старите църкви в Хасковския регион – „Успение Богородично”. Поради липса на средства за ремонт тя се срути. Трудно се поддържа и другата църква „Св. Никола”, чиято сграда е с няколко пукнатини. Хаджибаневата мааза, където трябваше да се помести музейната експозиция се нуждае от вътрешен ремонт, поради пропадане на пода. Жп секцията – символ на Барон-Хиршовата железница е силно повредена. Липсата на финансови средства в общината не позволява поддържането на посочените обекти. Липсата на общински исторически музей допълнително затруднява съхраняването на историческите находки и не създава условия за популяризиране на културно-историческото наследство на община Симеоновград.

Симеоновград е едно от най-старите селища в пределите на България и най-стария град в Хасковска област. Той има история на осем хиляди години - от ранния период на новокаменната епоха до съвремието. Още в късната античност (ІV в.) на платото в местността Асара била построена голяма крепост, която се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от ІV в. до началото на ХІІІ в. Град на 1600 години, който имал периоди на разцвет, упадък и разрушение и ново възраждане.

В историко-археологическата литература е прието, че в местността Асара край днешния Симеоновград, на десния бряг на река Марица, върху естествено платовидно възвишение се е намирала прочутата някога крепост Констанция.

Като цяло територията на община Симеоновград е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни условия. В общината няма големи промишлени предприятия замърсители на околната среда по отношение на води, въздух и почви. Наличие на индустриален замърсител се наблюдава с съседна община от област Стара Загора граничеща със Симеоновград. Това е комплексът “Марица-Изток”.

Качеството на питейните води не е задоволително. Съществуват не малко населени места, където в състава на питейните им води количеството на нитратите е значително над нормите. Хлорирането на водите също не е на необходимото ниво и се прави епизодично.

На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадни води. Заустването на каналите и деретата става директно в открити водоеми, най-вече в р.Марица. общинският център Симеоновград е най-големият източник на отпадни води – промишлени и битови. Особено лошо е състоянието на поречията на реките и деретата, преминаващи през населените места. В повечето случаи те се използват за сметища.

Поради стагнацията в отрасъл селско стопанство замърсяването на земята с пестициди през последните години чувствително намаля. За същите бяха изградени кубове за съхранение на безопасни места. Все още в някои стопански дворове има залежали минимални количества.

На територията на община Симеоновград се генерират предимно битови и строителни градски отпадъци, като в последните години има тенденция на нарастване на количествата.

Твърдите битови отпадъци от общинския център Симеоновград се извозват на депо, намиращо се на 4 км северозападно от града, с площ около 20 дка. Капацитетът на депото е на изчерпване.

На територията на общината са регистрирани голям брой замърсени площи с битови, градински и животински отпадъци. В крайградските зони и на входно-изходните артерии на населените места има обособени нерегламентирани сметища, които непрекъснато се увеличават неконтролируемо. Подобно е положението и в общинския център, където поради отдалечеността на сметоразтоварището на града и наличието на голям брой домашни животни в покрайнините на града са се оформили няколко вторични сметища.

Наличните съдове за смет (кофи и контейнери) са недостатъчни, а голяма част от съществуващите са изхабени и се нуждаят от подмяна. До момента на територията на община Симеоновград не е извършвано разделно събиране на отпадъците и не е разработена програма за такава система.

В общината има организирано сметосъбиране само в общинския център Симеоновград. Битовите отпадъци се събират в контейнери. Сметта се събира и извозва от фирма “Волф-Милениум” ЕООД до сметище, неотговарящо на изискванията и стандартите.