Община сливен декември 2009 г



страница4/11
Дата21.01.2018
Размер2.44 Mb.
#49761
ТипРешение
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Минерални води
Минералните води се считат за едни от най-ценните природни ресурси на България. Има около 500 хидротермални източника в страната.
Законът за водите описва много от правните въпроси, свързани с минералните води. Законът за опазване на природата предоставя допълнително законодателство в сферата.
По отношение на минералните води в Община Сливен, има два извора на минерални води на около 12 км. югозападно от град Сливен, близо до село Ковачите.

5.2 НИВО НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ УСЛУГИ
Водоснабдяването и свързаните с него услуги в Община Сливен се осигуряват от ВиК, която е 51% държавна собственост и 49% собственост на общините. Това е показано в следващата таблица:


Собственост на ВиК Сливен и общините от Област Сливен


Собственост

Дялово




разпределение







Община Сливен

30%

Община Нова Загора

10%

Община Котел

5%

Община Твърдица

4%

Общо

49%

Населението, обслужвано от ВиК Сливен, е изцяло снабдено с питейна вода. Дейностите на ВиК Сливен обхващат територията на общините в област Сливен, която включва общините Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица. Обслужвани са 106 населени места с общо население 211 000.


Има три основни групи клиенти на ВиК Сливен: населението (домакинства), компании и обществен сектор.
5.3 ВОДНИ ИЗТОЧНИЦИ
Община Сливен се снабдява с питейна вода от два основни водни източника:
а) повърхности води: язовир „Асеновец” – изграден в долината на река Асеновска;
б) подпочвени води: помпени станции, разположени по терасата на река Тунджа.
Повърхностни водни източници

Язовир „Асеновец” е разположен на 9 км от град Сливен, на входа на тесен пролом, където се сливат реките Асеновска и Магарешка.


Характеристики на язовира:

Общ обем на язовира: Q=28.2 милиона куб.м.;


Използваем воден обем: Q=26.2 милиона куб.м.;
Обем по време на сухи години: Q=22.1 милиона куб.м.
Качеството на водата от язовир „Асеновец” не отговаря на стандартите за питейна вода и затова в момента повърхностните води се смесват с подпочвени води в опит да се разреши проблема.

За улесняване пълненето на язовира е изграден деривационният канал Азма дере с капацитет 1160 л/сек. Каналът включва три водни приемника за повърхностни води от река Беленска, над мина „Качулка”. Приемниците са изградени в Арнаут дере, Търнишко дере и Емишал дере с воден капацитет съответно 312 л/сек., 520 л/сек. и 248 л./сек. Капацитетът на напорния водопровод е 1345 л/сек.


От приемника водата тече гравитачно до други два резервоара във високата и средната зона. Водата от язовир „Асеновец” се доставя след хлориране.
През 2009 г. започна изграждане на пречиствателна станция за питейни води, което ще приключи в края на 2010 г. Финансирането е чрез МРРБ.
Подпочвени източници
Главните подпочвени източници са разположени по терасата на река Тунджа и се състоят от три помпени (тръбни и шахтови кладенци) системи при Тунджа, Мечкарево и Гергевец и на Сливенските минерални бани (5 кладенеца) с проектен дебит 935 л/сек. Понастоящем се налага подновяването на сондажите.
Помпена система Тунджа: Състои се от 24 кладенеца, включващи 18 сондажа и 6 кладенеца, разделени на 5 групи с проектен дебит 525 л/сек. Оттам водата се изпомпва в резервоар с обем 300 куб.м. и след това се изпомпва към друг резервоар на помпена станция Тунджа. Накрая водата се изпомпва към резервоари в сливенската средна зона.
Повечето от кладенците сега се нуждаят от подновяване поради ниско ефективната водна система с висок разход на енергия и текущи разходи.
Помпена система Мечкарево: Състои се от три групи кладенци:


  • Мечкарево І група: състои се от 7 кладенеца с общ проектен дебит 110 л/сек.;




  • Мечкарево ІІ група: състои се от 6 кладенеца с общ проектен дебит

120л/сек.;




  • Мечкарево ІІІ група: състои се от 7 кладенеца с общ проектен дебит 130 л/сек.;

Шахтовите кладенци са в значително добро състояние, но за сондажите е необходимо подновяване. Освен това помпените станции и помпите също изискват подновяване.


Помпена система Гергевец: Състои се от 11 кладенеца с дълбочина, варираща от 23 до 51 м. с проектен дебит 180 л./сек.
Тази водоснабдителна система е била предназначена за снабдяване на село Крушаре (около 20 л./сек.) и индустриалната зона (около 100 л./сек.) на гр. Сливен (ниска зона). Водата е била изпомпвана от помпената система към резервоар в село Крушаре (V=300 куб.м.). След това е била гравитачно подхранвана до помпената станция и тогава изпомпвана до резервоар „Бършен” (V=300 куб.м.). Поради чести пробиви по тръбопроводите, тази система сега е изоставена и се използва само един тръбопровод, който захранва резервоара на второто ниво директно от помпажа. В допълнение към това село Крушаре се снабдява от кладенец № 11, откъдето се изпомпва вода до резервоар Крушаре и така се доставя вода на селото.
При сравнението на наличните водни ресурси от река Асеновска с използваемия обем от язовир Асеновец, става ясно, че около 60% от водните ресурси се използват за водоснабдяване при година с нормални средни температури, а през сухи периоди почти 100% от наличните водни ресурси се използват за тази цел.

5.4 КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
Мониторинг на качеството на водата се извършва редовно от в сътрудничество между ВиК Сливен и Басейнова дирекция – Пловдив съгласно програмата за мониторинг на качеството на водата.
Качеството на водата в язовир Асеновец не отговаря на стандартните норми за питейна вода. По-конкретно през зимния и пролетния сезон топящите се снегове и прилива на повърхностните води в язовира причиняват помътняване. В допълнение, концентрациите на магнезий са доста високи през зимата и пролетта. Също така има и риск от това, че нарастването на „мъртвия” обем на язовира може да доведе до повишаване нивата на амоняк, както и да влоши качеството на водата по отношение на микробиологичното замърсяване.
От анализа на качеството на повърхностните води може да се направи изводът, че физикохимическите параметри са значително влошени през последните години. Едно проучване, извършено през 2004 г. показва, че 40% от пробите не отговарят на физикохимическите стандарти поради високи концентрации на магнезий. Броят на микробиологичните анализи, които не отговарят на стандартите (3-4%), се дължат на вторично заразяване на мрежата. Една усъвършенствана система за мониторинг за концентрациите на хлор в мрежата (SCADA) би могла да намали микробиологичното замърсяване.


5.5 ПОЛЗВАНЕ НА ПИТЕЙНА ВОДА
В момента ВиК Сливен доставя приблизително 25 милиона куб.м. питейна вода на различни клиенти. Количеството вода, които дружеството продава е само 16% от общото производство, докато останалите 84% са загуби на вода.
През 1993 г. количеството вода, използвано от промишлените клиенти, е била три пъти повече от количеството, ползвано от населението. През месец май 2008 г. количеството вода, използвано от компаниите е 168 400 куб.м., докато населението е използвало 423 000 куб.м. вода. Тази тенденция отразява структурните промени в икономиката и намаляващото значение на промишлеността за този район на страната.
Загубите (неотчетената вода) са физически (действителни течове) и административни (поради неточно отчитане и нерегистрирани потребители). Въз основа на информацията за ръста на населението и средна консумация от 95 л/човек/ден през 2008 г., прогнозираната консумация за бита трябва са е около 3,3 милиона куб.м., докато реалните продажби за домакинствата са били 2,3 милиона куб.м. Това означава, че разликата от 1 милион куб.м. са „загуби” поради неправилно отчитане или нерегистрирани потребители, което достига около 4% от общото производство. Ако се допусне, че административните загуби в търговските и промишлените зони би трябвало да са по-малки от тези при домакинствата, тогава става ясно, че основният проблем е резултат от технически проблеми в тръбопроводната система и помпените системи.

5.6 СЪЩЕСТВУВАЩА ВОДОСНАБДИТЕЛА СИСТЕМА
Град Сливен се водоснабдява от два различни водни източника:





а)

Язовир Асеновец (северозападно от града);




б)

Подпочвени води по терасата на река Тунджа (южно от града), където има







три помпени системи, а именно:




Тунджа;




Мечкарево;




Гергевец.

От язовир Асеновец чрез гравитачен стоманен водопровод се доставя вода до дистрибуторската мрежа след хлориране.


От помпената система на Тунджа водата се изпомпва в няколко водопровода до вътрешната водопроводна мрежа на града:


  • Помпената система Гергевец снабдява ниската зона – индустриална зона;




  • Помпената система Тунджа (проектен дебит 407 л/сек.) снабдява средната зона;




  • Помпената система Мечкарево (проектен дебит 378 л./сек.) снабдява високата зона.

Град Сливен е разделен на две градски зони, централна градска зона и няколко квартала, а именно Надежда, Клуцохор, Комлука, Кольо Фичето, Ново село, Българка, Сини камъни, Дружба, Стоян Заимов, Даме Груев, Република и Младост.


Водоснабдителната мрежа на централната градска зона е разделена на още три зони:


  • Висока зона




  • Средна зона (север и юг)




  • Ниска зона

Повечето предприятия са разположени в ниската зона на юг, като има няколко и в средната зона.




  • Дължината на вътрешната водопроводна мрежа е 150.134 м.

Извън град Сливен всички населени места са свързани към системата за питейна вода, идваща или от язовира или от помпените станции. Информацията, предоставена от ВиК Сливен, дава общ поглед върху ситуацията в общината, откъдето може да се види, че най-големият проблем е нивото на изтичане на вода от водопроводната система.


По отношение на проблемите с изтичането и другите проблеми на водоснабдяването в населените места извън град Сливен, ВиК Сливен е включило редица мерки в своя бизнес план за различните села. Недостиг на питейна вода има в следните населени места: с. Новачево, с. Градско, с. Бяла, с. Раково, с. Ичера.
С отклонение в качеството на питейната вода са следните населени места:
Населени места с отклонение в качеството на питейната вода


о

Населено място

Показатели

По БДС

Средна стойност на пробите

1

с.Глуфишево

нитрати

50 мг./л.

70 – 80 мг./л.

2

с.Ковачите

нитрати

50 мг./л.

70 – 80 мг./л.

3

с.Бозаджии

нитрати

50 мг./л.

70 - 80 мг./л.

4

с.Панаретово

нитрати

50 мг./л.

80 мг./л.

За посочените в таблицата населени места е необходимо да се извърши проектиране и изграждане на нови местни водоизточници.


Водоснабдяването на селищните образувания “Селището”, “Кироолу” и “Изгрев”е един от проблемите, които са приоритетни за Община Сливен.

5.7 АНАЛИЗ НА ПРОПУСКИТЕ
Анализът на пропуските на водоснабдителната система на Община Сливен, който може да бъде направен въз основа на данните в предишните раздели, води до следното:
Данните показват,че загубите на вода в разпределителната система са значителни – повече от 80% от водата от язовир „Асеновец” и от подпочвените източници е загуба поради корозирали или разрушени водоснабдителни тръбопроводи. Резултатът от това е:


    • Голяма консумация на енергия за изпомпването на вода, която в крайна сметка не стига до потребителя;




    • Необходимост да се оползотворят големи ресурси нискокачествена вода за покриване на загубите.

Качеството на водата от язовир Асеновец е незадоволително и не отговаря на изискванията за качеството на питейната вода;

Качеството на подпочвените води, изпомпвани от трите главни кладенеца, стопанисвани от ВиК Сливен е добро, отговаря на изискванията за качеството на питейната вода и следователно може да бъде изпомпвана директно във водоснабдителната мрежа без третиране.

Заради високите загуби от разпределителната система, количествата на водата, които могат да бъдат добивани от подпочвените източници, е недостатъчно, за да задоволи нуждите. Следователно ВиК Сливен трябва да смесва качествените подпочвени води с лошокачествените (нетретирани) води от язовира. Резултатът е периодично недобро качество на водата (неотговарящо на изискванията за питейна вода), доставяно на потребителите в Община Сливен.


5.8 АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА
Достатъчно питейна вода с добро качество
Има две възможности за осигуряване на достатъчно питейна вода с добро качество:


  1. водоснабдяване предимно от повърхностни източници на вода – използване на язовир „Асеновец” и изграждане на пречиствателна станция за питейни води;

б) водоснабдяване от подпочвени източници


В момента се изгражда градска пречиствателна станция за питейни води.
Пестене на вода от населението
Въпреки че потреблението е сравнително ниско, общината трябва редовно да предоставя информация или да организира кампании за повишаване на общественото осъзнаване, като акцентира на добрите практики за пестене на вода.


  1. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ







Основно законодателство
Закон за водите


Наредба № 2 от 16 октомври 2000 за условията и реда за проучване, изграждане, одобряване и функциониране на санитарно-защитни зони около водните източници


Наредба № 5 за управлението на системи за мониторинг
Наредба No 6 за емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти
Наредба No 7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места
Наредба № 10 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване



Основни задачи:

  • Да се обезпечи град Сливен с реконструирана и модернизирана пречиствателна станция за отпадъчни води и подобрена канализационна система;




  • Да се предприемат мерки за свързването на населени места, които имат население между 2000 и 10000 екв.ж., към канализационна система и системата за пречистване на отпадъчни води;




  • Да се предприемат първоначални мерки за разрешаване на проблемите, свързани с канализацията в селските райони с по-малко от 2000 екв.ж.




Цели на развитие


  • Да се увеличи населението, обслужвано от съвременна канализационна мрежа;




  • Да се намали изтичането и инфилтрацията от канализационната мрежа;




  • Да се достигне пречистване 100% на отпадъчните води в пречиствателната станция за отпадни води;




  • Да се разрешат проблемите, свързани с канализацията в селските

райони.

6.1 НИВО НА УСЛУГИТЕ В СФЕРАТА НА ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ
За да се спази Директивата за градските пречиствателни станции за отпадъчни води, е важно да се идентифицират населените места с население съответно по-малко от 10 000 и повече от 2 000 жители. С изключение на град Сливен, другите селища, които попадат в горните категории са Тополчане, Жельо войвода, Самуилово, Крушаре и Кермен. Може да се отбележи, че прогнозата за населението е направена въз основа на три различни допускания, а именно: консервативен, оптимистичен и песимистичен сценарий.
ВиК Сливен управлява канализационните системи в Сливен, Нова Загора и Котел, като отпадъчните води и дъждовните води се вливат в една и съща канализация.
В град Сливен около 86% от населението е свързано към канализационната система. Според съществуващата информация общата площ на града, която трябва да се канализира, е 2240 хектара, но в момента само 1414 хектара (70%) са канализирани. Извън града никое от населените места не е свързано към канализационна мрежа.
Понастоящем 14% от населението, живеещо в старата част на града, използва септични ями или временни канализации. Това положение е недопустимо, затова в настоящия момент, в рамките на проект „Интегриран проект за водния цикъл на град Сливен” по Програма ИСПА се реконструира канализационната мрежа на Сливен, с което ще се осигури по-ефикасна канализационна мрежа. 21 000 жители ще се възползват от разширението на канализацията.
Населени места с екв.ж. между 2000 и 10 000
Докато горният коментар се отнася само за град Сливен, трябва да се обърне внимание на онези населени места извън града с екв.ж. между 2000 и 10000, които съгласно Директивата за третиране на отпадъчните води (91/271-ЕЕС) трябва да имат изградени канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води до 31 декември 2014 г.
На този етап заради липса на подробни проучвания за осъществимост не е възможно да се оцени положението в тези населени места. Като се има предвид обаче, че обичайният проектен цикъл, обхващащ проучвания за осъществимост, предварителни технически и подробни проекти, възлагане на обществени поръчки и физическите строителни работи може да отнеме около години, то тогава е ясно, че този въпрос трябва да бъде разрешен до края на 2014 година.
Според демографските данни се очаква селата Тополчане, Жельо войвода, Самуилово, Крушаре и град Кермен да попаднат в Директивата за третиране на отпадъчни води.

Населени места с екв.ж. по-малко от 2000
Наличните данни за тези населени места са дори по-малко, но всъщност методите, използвани за обезвреждане на отпадъчните води са подобни. В тази връзка общинската администрация трябва проведе дискусии с Министерството на земеделието и продоволствието, за да се преценят изискванията към събирането и представянето на данните като първоначален подход при търсене на потенциална финансова подкрепа за извършването на проучвания за осъществимост и др. Потенциална финансова подкрепа може да се търси чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.


6.2 ГЕНЕРИРАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ
Основните потоци отпадъчни води включват:
Битови води, които се обслужват на 100% от ВиК Сливен; Промишлени води, част от които се обслужват от ВиК, а останалата част, която е
от собствени източници на предприятията, се заустват в канализационната система на ВиК;

Около 85% от генерираните отпадъчни води в град Сливен се отвеждат в пречиствателната станция за пречистване. Този процент трябва да нарасне до 100% след завършване на проект „Реконструкция и модернизация на Градска пречиствателна станция за отпадъчни води, град Сливен”, финансиран от финансовия инструмент на ЕС ИСПА.

Въпреки очакваното увеличение на покритието с канализационна мрежа и очакваното увеличение на потреблението на вода, общото количество, постъпващо в пречиствателната станция се очаква да намалее поради намаляване на пробивите във водопроводната мрежа и съответно на инфилтрираните води.

6.3 СЪЩЕСТВУВАЩА СИСТЕМА ДА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ
Канализационна система
Главната система се състои от 20 колектора с обща дължина 32 776 м. Общата дължина на вторичната канализационна система е 75 000 м., от които 41 595 м. в централната част на град Сливен се нуждаят от разширение или подмяна. Трябва да се отбележи, че не съществуват помпени станции за отпадъчни води.
По време на обилни валежи смесената система няма достатъчен капацитет да отведе смесените отпадъчни и дъждовни води, което води до наводняване на улиците. Дори при сухо време може да се види, че канализацията наводнява улиците поради недостатъчен капацитет на системата и наличието на задръствания в нея. Това изглежда произтича от самото проектиране, изготвено през 1960 г., когато е било предвидено мрежата да поема дъждовна вода q = 54 l/s.ha., което се счита за твърде ниско ниво спрямо реалната ситуация.
Основният технически недостатък на канализационната система е ниският хидравличен капацитет на колекторите, което причинява често преливане на канални води. Това води до риск за здравето на жителите и високи разходи за възстановяване на уличната мрежа. В допълнение липсата на капацитет води до около 50% непречистени отпадъчни води, зауствани директно в приемните води на реките Марица, Тунджа и Асеновска.
Пречиствателна станция за отпадни води – технически параметри
Пречиствателната станция за отпадни води е проектирана през 1969 г. за механично и биологическо третиране и въведена в експлоатация през 1984 г. През 2000 г. беше въведено в експлоатация допълнително оборудване за третиране на утайките. В момента пречиствателната станция за отпадъчни води не функционира според изискванията.
Водното трасе на пречиствателната станция за отпадни води не функционира според изискванията. Основният въпрос, свързан с рехабилитацията на пречиствателната станция, е да се направят конструктивни промени, за да се гарантира, че целият прилив на отпадъчни води 2 x Qd + Qinf ще преминава процес на пречистване. Друг резултат от конструктивните промени ще бъде това, че отточните води трябва да отговарят на изискванията на Директивата на Съвета 91/271/EEC от 21 май 1991, свързана с третирането на градските отпадъчни води и поправката й с Директива на Комисията 98/15/EC от 27 февруари 1998. В допълнение механичното оборудване за процеса на пречистване е напълно остаряло и е необходимо да се подмени.
Отпадъчните води текат гравитачно по затворен трансмисионен канал (с дължина 1656 км.) и се заустват във входна шахта с два ръчни спирателни крана – един към реката и друг към пречиствателната станция за отпадъчни води.

Строително монтажните работи се изпълняват в условията на непрекъсната експлоатация без прекъсване на процеса на пречистване.

След приключване на проекта „Реконструкция и модернизация на ГПСОВ, град Сливен” ще е възможно поемане на очаквани натоварвания през 2030 година за 170 000 еквивалент жители и параметри на пречистване, отговарящи на европейските изисквания.


а) Първично пречистване
Отпадните води се вливат гравитачно в затворен канал и се заустват във входна шахта с два ръчни крана - един към реката и друг към пречиствателната станция за отпадъчни води. Необходима е рекнострукция и модернизация на решетки, за да може да се поема цялото количество отпадъчни води:
Груби и фини решетки – автоматизирани, не се произвеждат, в експлоатация от 1984 г., не функционират правилно;
Автоматизирани фини решетки на допълнителния /околовръстен/ канал – в експлоатация от 10 г., ремонтиран преди 2 години;

Фини решетки на главния канал – автоматизирани, не се произвеждат, ремонтирани много пъти, не функционират правилно;


Ръчни фини решетки - уплътнени. решетки с прекъсвачи – премахнати в началото – не функционират;
Всички решетки са в откритата зона, няма транспортна лента, отпадъците се събират ръчно в открити контейнери и при отрицателни температури всичко замръзва;
Два пясъкоуловителя – пясъчните помпи и пясъкоуловителят трябва да се изследват допълнително. Помпената шахта не работи за техническите води, идващи от свързаните населени места. Необходима е нова помпена станция. Пясъкоуловителите не функционират правилно. Резервоарът и продупчената бариера се нуждаят от реконструкция.
При входа на пречиствателната станция за отпадъчни води няма необходимите измервателни уреди за входящия поток и за PH;
Преливникът пред аерационните резервоари се нуждае от ремонт и реконструкция.
б) Вторично пречистване:
Четири аерационни резервоара – 28 аератора – повърхностно механично аериране; висока консумация на електричество; трудно е да се регулира кислорода автоматично; аераторите са остарял модел APT-2000. Те не се произвеждат и няма резервни части за тях. Достъпът до аераторите в случай не ремонт е труден. 14 от аераторите функционират. Два аераторни резервоара не действат поради лоша хидроизолация, напукан бетон и малко количество вода на входа. Каналите и бариерите, водещи до аерационните резервоари, се нуждаят от ремонт и реконструкция поради неравномерно разпределение на вода в отделните резервоари. Когато водните количества на входа на пречиствателната станция за отпадъчни води е над 500 л./сек., се наблюдават следните проблеми:
o Преливане на откритите канали зад аерационните резервоари; o Изплуване на роторите над допустимите 12 мм.;

o Изключване на аераторите;


o Необходима е реконструкция на изпускателните канали поради неравномерен изтичане на сместа утайка-вода от тях
Разпределителното устройство при вторичните утаители – прелива при количество на отпадъчните води 500-600 л./сек.
Четири вторични радиални резервоари за утаяване. Два от тях се нуждаят от основен ремонт заради различни нива на гребените, повредени превключватели и гребени, стари моторни редуктори;
Повредени канали, дъждът прелива над счупена част близо до разпределителното устройство, ръчните бариери се нуждаят от падмяна;
Шахти на помпената станция за активна утайка – няма равномерно оттичане от отделните утаители и често се появяват задръствания. Необходима е реконструкция на шахтите и разпределителното устройство.
в) Дезинфекция на отпадъчните води
Смесителят за хлор – необходим е основен ремонт; Помещение за хлориране – още не е завършено и не е оборудвано;
Контактните утаители - необходим е основен ремонт; Откритите канали близо до реката – повредени - необходим е основен ремонт;

Сушилните полета функционират от началото на експлоатацията на пречиствателната станция за отпадъчни води. Като част от каловото стопанство те са директно свързани с експлоатацията на водното трасе. Нуждаят се от основен ремонт;


Калови помпи за сурова е активна утайка – уплътнявани и ремонтирани много пъти – необходима е подмяна. Няма измервателни устройства на входящия поток сурова е активна утайка, манометри и автоматизация на помпените съоръжения. Има известна автоматизация само на новото калово стопанство.
г) Третиране на утайките
Линията за третиране на утайките е наскоро подновена. Функционират едно сгъстяващо и едно механично устройство за извличане на водата за остатъка активирана утайка. Техният капацитет е достатъчен за момента. Няма предложения за промени на линията за третиране на утайката във връзка на реконструкцията на пречиствателната станция за отпадъчни води. Трябва да се има предвид, че ще има повече допълнителни количества активирана утайка след реконструкцията на водната линия и когато се разшири процеса на отстраняване на хранителните вещества. В такъв случай съществуващото оборудване на сгъстяващото и механичното устройство за извличане на водата няма да имат достатъчен капацитет. Ще са необходими допълнителни сгъстители и центрофуги и преси.
6.5 АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ
Чрез изпълнението на „Интегриран воден проект Сливен” ще се подобри градската среда, ще се доведе до спестяване на енергия и разходи по поддръжка и ремонти на мрежата, ще се свържат останалите 14% от населението към канализационната мрежа, както и ще се намалят рисковете от наводнение и изтичане на отпадни води по улиците на града.
Изпълнение на проект „Реконструкция и модернизация на пречиствателната станция за отпадъчни водище подобри качеството на изпусканата вода в река Асеновска при увеличено количествона постъпващите за преработване отпадъчни води. Ще се подобри и третирането на утайките, което е е от съществено значение.

Трябва да се проведат проучвания за идентифициране на най-добрите технически и икономически решения за населените места с население между 2000 и 10000 екв.ж. Като част от тези проучвания трябва да се изследва възможността за присъединяване на много села към сливенската канализационна система, а не да се акцентира върху отделни пречиствателни станции за отпадъчни води във всяко населено място.




  1. ОТПАДЪЦИ





Основно законодателство

Закон за опазване на околната среда (ДВ No. 91/2002)

Закон за управление на отпадъците (ЗУО) (ДВ No. 77/2005)

Закон за устройство на територията (ДВ No. 1/2001)

Закон за местните данъци и такси (ДВ No. 117/1997)

Закон за обществените поръчки (ДВ No. 28/2004)

Наредба No.3 за класификация на отпадъците (ДВ No. 44/2004)

Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци, приета с ПМС № 53/1999 г. (ДВ, бр. 29 от 1999 г.)

Наредба за опаковките и отпадъците от опаковките (ДВ, бр. 19 от 2004 г.)

Наредба за изискванията за производство и пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори (ДВ, бр. 58/ 2005 г. )

Наредба за изискванията за пускане на пазара на електрическо и електронно оборудване и третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ДВ, бр. 36/2006 г.)

Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (ДВ, бр. 90/2005 г.)

Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства

(ДВ, бр. 104/2004 г.)

Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.)

Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община Сливен (2009 г.)


Основни задачи

Подобряване и развитие на необходимата инфраструктура за интегрирано третиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците на територията на Община Сливен като част от регионалната система.



Цели на развитие
Подобряване на системата за управление на отпадъците и ликвидиране на нерегламентираните сметища.


7.1 ГЕНЕРИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ

Наличната текуща информация показва, че общото количество отпадъци, разделено по видове, на територията на Община Сливен за периода 2004 – 2008 г., възлиза на 607 479 тона.


Общо количество отпадъци по видове за периода 2004 – 2008 г.


Вид отпадъци

Количество тонове

година

2004

2005 2005

2006

2007

2008

Битови отпадъци*

36 812

40 507

38 978

38 656

47 256

Строителни отпадъци*

9 784

16 347

11 316

19 319

29 776

Производствени отпадъци**

52 052

67 745

43 456

61 760

92 754

Опасни отпадъци**

110

66

129

325

331

Общо

98 758

124 665

93 879

120 060

170 117


Източник: Общинска администрация Сливен и ГД”Еко EU Технолоджи”, Сливен

Забележка: * Отпадъци, събрани за периода 2004-2008 г.

** Отпадъци, генерирани за периода 2004-2008 г.

Поради липсата на кантар на депото за точно измерване на приетите отпадъци до април 2009 г. методът на отчитане на количествата се основава на транспортните документи и съответните обеми на камионите на дружеството за управление на отпадъците. От 01.04.2009 г. влиза в експлоатация електронна везна.


Битови отпадъци
Количества битови отпадъци, събрани през периода 2004-2008 година

Източник на данни за докладваните количества битови отпадъци за периода 2004 - 2008 г. е общинска администрация – Сливен.


Информацията се отнася за отпадъците, събрани от системата за организирано събиране на отпадъци на територията на община Сливен (2004 – 2008 г.), която покрива 76% от населението на общината. Общото количество битови отпадъци, депонирани на общинското депото за неопасни отпадъци за този период, е 202 209 тона, според информацията, предоставена от Община Сливен и ГД”Еко EU Технолоджи”, Сливен.

Количество на битовите отпадъци за периода 2004-2008 г.

Година

2004

2005

2006

2007

2008

Мярка

т

м3

т

м3

т

м3

т

м3

т

м3

Битови отпадъци от с-мата за орг.сметосъбиране

36 812

110 436

40 507

121 521

38 978

116 934

38 656

115 968

47 256

141 768

Количеството на събираните отпадъци се оценява косвено, по разчетен път, на база на транспортните документи или вместимостта на съответното превозното средство. Липсата на електронна везна до края на 2008 г. на съществуващото депо не позволява точното определяне на количеството на отпадъците, постъпващи за депониране. Към момента на изготвяне на програмата (април 2009 г.) е пусната в действие електронна везна от 01.04.2009 г..


Не е извършвано скорошно проучване за определяне на морфологичния състав на отпадъците. Последното е от 1999 г.
Количества битови отпадъци, генерирани през периода 2004-2008 година
Във връзка с оценката на общото количество битови отпадъци, генерирани на територията на Община Сливен, спрямо отпадъците, събрани чрез системата за организирано събиране на отпадъци на територията на община Сливен, трябва да се добави следното:

  • Количеството битови отпадъци от останалите населени места, които не са обслужвани от системата за организирано събиране на отпадъците;

и

  • Отпадъците, събрани чрез съществуващите системи за разделно събиране на масово разпространени отпадъци.

Количества отпадъци, намиращи се по сметища, разположени
на територията на Община Сливен

Според извършената през 2008-2009 г. инвентаризация на селските нерегламентирани сметища, количеството отпадъци, изхвърлени на тях до февруари 2009 г. е приблизително 203 685 м3 . (табл. 3.23 в Програма за управление на отпадъците на община Сливен - ОПУО)

Годишното количество на изхвърлени отпадъци се оценява на около 5 829 тона на година, (табл.3.4 в ОПУО) според общинската

администрация основана на нормите на натрупване на отпадъци от ръководство на МОСВ. Според експертна оценка, основана на нормите на натрупване на отпадъци от Програма за прилагане на Директива за сметищата годишното количество на изхвърлени отпадъци е около 5 700 тона на година.
Отпадъци, събирани чрез съществуващите системи за разделно събиране на масово разпространени отпадъци на територията на Община Сливен

Община Сливен е сключила договор за сътрудничество по организирането на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, генерирани на територията на общината, с организация по оползотворяване на отпадъци “Екобулпак” АД. . Според данните, предоставени от общинска администрация, общото количество на събрани отпадъци от опаковки за 2008 г. достига до 1 258 тона (доклад на “Екобулпак” АД ).

Може да се направи заключението, че общото количество битови отпадъци, генерирани на територията на Община Сливен през 2008 година, е около 54 343 тона, според информация на общината.
Строителни отпадъци
Общото количество строителни отпадъци на територията на общината за периода 2004 – 2008 г, е 86 542 тона.

Количество на строителните отпадъци за периода 200-2008 г

Година

2004

2005

2006

2007

2008

Строителни отпадъци, тона

9 784

16 347

11 316

19 319

29 776

Данните в таблицата показват, че за разглеждания период годишното количество строителни отпадъци продължава да варира в широки граници. Основното количество от тези отпадъци се генерира на територията на град Сливен и те се депонират на общинското депо за неопасни отпадъци с.Сотиря, В останалите населени места на общината строителните отпадъци, които не са в големи количества, се депонират на съответното сметище.

Колебанията в докладваните данни основно се дължат на следните причини:


  • отпадъците от строителни и строително-ремонтни дейности не се отделят регулярно;

  • Декларират се само тези отпадъци, за които съответната строителна фирма е поискала от общинските власти да определят мястото и условията за тяхното депониране. В резултат, се обхващат само случаите, когато това действие се извършва легално.

  • Количествата се определят на база на вместимостта на колите. Община Сливен упражнява контрол по дейността, свързана с депонирането на отпадъци от строителни и строително-ремонтни дейности, но в извънработно време и в почивните дни (включително и в нощните часове), недобросъвестни фирми и граждани изхвърлят строителни отпадъци на нерегламентирани места, които общината периодично почиства.


Производствени и опасни отпадъци

В следващата таблица представени данните за количествата производствени отпадъци, обявени от предприятията, както и количествата, депонирани на общинското депо за неопасни отпадъци през периода 2004-2008 г.. За този период са отчетени общо 317 728 тона производствени отпадъци, от които 48 373 тона (около 15%) са били депонирани на общинското депо за неопасни отпадъци в землището на с. Сотиря. За същия период са образувани 961 т опасни отпадъци.




Вид отпадъци

Количество тонове

година

2004

2005 2005

2006

2007

2008

Производствени отпадъци*

52 052

67 745

43 456

61 760

92 715

Производствени отпадъци**

3 957

4 277

17 912

11 891

10 336

Опасни отпадъци*

110

66

129

325

331


Забележка: *Отпадъци, генерирани за периода 2004-2008 г.

*Отпадъци, депонирани на ДНОО, с.Сотиря за периода 2004-2008 г.
Според наличната информация за периода 2004-2008 година, данни за производствени отпадъци се докладват само от големите предприятия на територията на общината. По отношение на останалите малки фирми информацията липсва. Според данните, предоставени от общинска администрация за 2008 година, 8 предприятия са представили годишни отчети за генерираните производствени отпадъци (таблица 3.11 - ОПУ).
През 2008 г. са образувани общо 92 754.446 т. производствени отпадъци включително пепели от ТЕЦ и утайки от ГПСОВ. Наличните отпадъци от минали години към края на 2008 г. са 1 367 650,640 т. Предадени за третиране - 3 753,350 т.. Налични производствени отпадъци в края на 2008 г. са 1 455 918,100 т. включително пепели от ТЕЦ и утайки от ГПСОВ.
Най-големи количества производствени отпадъци за 2008 г. са образували фирмите "Водоснабдяване и канализация" ООД, Сливен ( 2 028,300т.) и "Топлофикация-Сливен" АД ( 87 761,81 т.) . Отпадъците на "Водоснабдяване и канализация" ООД, Сливен са депонирани на ДНОО, с.Сотиря, а на "Топлофикация-Сливен" АД са депонрани на собстжен сгуроотвал.
По данни на общинска админиистрация за 2008 г. опасни отпадъци са докладвали 10 фирми, които са образували общо 331,134 т. (таблица 3.12 - ОПУО) Наличните отпадъци от минали години са 375,1 т. Предадени за третиране – 16,36 т. Наличните опасни отпадъци в края 2008 г. са 1 651,44 т.. Опасните болнични отпадъци на МБАЛ “Д-р Ив. Селимински”, гр. Сливен и САГБАЛ "ЕВА" ООД, Сливен се изгарят в инсенератор на медицинска академия гр.София.
При анализиране на количествата производствени и опасни отпадъци трябва да се има предвид, че за периода 2000 – 2008 г. се наблюдават промени в индустриалния сектор, както в структурата по отрасли, така и в броя на фирмите от този сектор. Трябва да се отчете и факта, че не всички фирми, генериращи производствени и опасни отпадъци представят в общинската администрация съответните годишни отчети, съгласно действащото законодателство. За малки фирми или няма информация или е неточна, тъй като не водят отчетност.
Всички производствени отпадъци се водят на отчет в РИОСВ Стара Загора, която провежда и контрола по изпълнението на фирмените програми за управление на отпадъците.


7.2 СЪЩЕСТВУВАЩИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТВЪРДИТЕ ОТПАДЪЦИ
Обхват на системата на събиране и транспортиране на битови отпадъци.

Обхватът на системата за организирано сметосъбиране за последните четири години, обхваща около 76% от населението на общината. Към момента организирано сметосъбиране се извършва на 100% от населените места в община Сливен - територията на град Сливен съгласно регулационните граници на града, включително в промишлените зони, жилищните квартали “Дебела кория” и “Речица”, курортна местност “Карандила”, “Сливенски минерални бани” и всички останали 44 населени места.



Фирми, изпълняващи дейността по събиране и транспортиране на битовите отпадъци

През 2007 г. Община Сливен обявява и провежда открита тръжна процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП, с предмет „Сметоизвозване на твърди битови отпадъци от територията на община Сливен, транспортирането им до депо за неопасни отпадъци с.Сотиря, община Сливен, лятно и зимно поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на гр.Сливен, промишлените зони, гробищни паркове, прилежащи квартали, курортни местности, селищните образувания, речните корита в границите на град Сливен и съставни селища на територията на община Сливен”. Избран е изпълнител – Консорциум „ЛТБ България ХГ” ООД, гр. Сливен и на 21.11.2007 г. е сключен договор за период от 15 год.



Честота на сметосъбирането

Към този момент отпадъците в гр. Сливен се събират в контейнери с обем 1.1 м3 при честота ежедневно за центъра, два пъти седмично за кварталите, един път седмично за индустриална зона, селищни образувания, вилни зони и курортни местности, в пластмасови кофи с обем 0.11 м3 и 0.12 м3 при честота един път седмично, ограничен брой 6 м3 контейнери при честота през седмица, улични кошчета за ЦГЧ – два пъти дневно, за кварталите един път дневно. Честота на сметосъбирането за малките населени места е два пъти в месеца. Тази практика ще продължи и за в бъдеще, тъй като съгласно действащите нормативи този период е най-дългия допустим срок между две сметосъбирания. Не е ясно дали ще има достатъчно средства за по-често сметосъбиране, тъй като данъчните оценки на недвижимите имоти по селата, които формират основата за начисляване на такса за битови отпадъци, са доста ниски.


Използвани съдове за събиране на битови отпадъци

Събирането на битовите отпадъци се извършва в контейнери, които са общинска собственост. Системата за събиране и транспортиране на битови отпадъци на територията на община Сливен се организира чрез използването на несменяеми контейнери с вместимост 1.1 м3 (метални и пластмасови), метални кофи с вместимост 0.11 м3, пластмасови кофи с вместимост 0.12 м3 и ограничен брой контейнери с вместимост 6 м3 използвани в промишлената част на града.

От 2006 година на територията на общината - в града и по селата е започнала подмяна на металните контейнери с вместимост 110 л. с пластмасови контейнери с вместимост 120 л.. Намерението е всички метални кофи да бъдат заменени с пластмасови, тъй като металните кофи се износват по-бързо.

Към момента броят и капацитетът на контейнерите за смет (без разделно събиране) е достатъчен, за да задоволи нуждите на град Сливен. Селата са сравнително добре снабдени с необходимите контейнери. Подмяната на износените контейнери е спешно необходима. Трябва да се осигури достатъчен брой контейнери за селищните образувания, вилните зони около Сливен и курортните местности.

Състоянието на контейнерите се контролира от оператора. Обгорените или механично увредени контейнери се подменят с наличните свободни контейнери, веднага щом се установи нанесена щета.

Наличните съдове за събиране на битови отпадъци в град Сливен и малките населени места, по вид и бройка към 01.01.2009 г., са както следва:



Налични съдове за битови отпадъци за гр.Сливен, промишлени зони, селищни образувания и курортни местности към 30.11.2009 г.




Вид съдове

Обем

Брой

1

Контейнери на колела - метални и PVC

1100 л.

2 300

2

кофи PVC

120 л.

1 097

3

Кофи метални

110 л.

959

4

Контейнери метални

6 000 л.

10




Кошчета

50 л.

60







26 л.

300

Налични съдове за битови отпадъци за малките населени места общо към 30.11.2009 г.




Вид съдове

Обем

Брой

1

Контейнери на колела - метални и PVC

1100 л.

1358

2

кофи PVC

120 л.

4 601

3

Кофи метални

110 л.

2 342


Заключение

Анализът на съществуващата система за събиране и транспортиране на битови отпадъци на територията на общината за последните пет години (2004-2008 г.) показва следното:



  • Сегашната система за събиране и транспортиране на битови отпадъци в град Сливен осигурява добра основа за по-нататъшната оптимизация на цялата община;

  • Към момента община Сливен притежава контейнери с достатъчен капацитет, за да се обслужва населението на община Сливен. Това показва, че от сега нататък главното внимание трябва да бъде насочено към разпределението на контейнерите по отношение на съответните им видове, както и към начина на разпределение в обслужваната територия, като така се създаде икономически ефект за цялата система за събиране и транспортиране на отпадъците на територията на общината;

  • Най-доброто решение за град Сливен е да се запази съществуващата система и след извършване на наблюдение на целия процес да се приеме един от двата варианта: да се повиши бройката на несменяеми контейнери, с вместимост 1100 л. и 120 л., обслужвани от специализирани превозни средства с мултифункционални повдигащи механизми и висока степен на пресоване или да се увеличи честотата на сметоизвозване за сметка на по-малкия брой съдове, за районите където е необходимо.

  • През следващата година е планирана подмяната на амортизираните съдове в малките населени места, без доставка на допълнителни съдове с изключение на няколко населени места;

  • Има необходимост от осигуряване на нови специализирани автомобили с пресоващ механизъм за да заменят вече амортизираните, както и допълнителни такива за безпроблемно обслужване на всички населени места от общината;

  • Обхватът на системата за организирано сметосъбиране от началото на 2009 г. е 100% от населението на общината.

  • Въпреки 100%-я обхват на системата за организирано събиране на битови отпадъци, все още слабата екологична култура на населението особено в малките населени места спомага за неконтролираното изхвърляне на отпадъци и за възникването на нови замърсявания и нерегламентирани сметища;

  • Практиката за почистване на малките населени места два пъти месечно може да се запази и в бъдеще. Според предписанията това е най-дългия възможен период между две сметосъбирания. Остава неясно дали ще се разполага с достатъчно средства, за да се събират отпадъците по-често, тъй като данъчните оценки върху недвижимите имоти, които формират основата за начисляване на такси по сметосъбирането, са доста ниски по селата;

Контейнерите с вместимост 6 м3 не са подходящи за обслужване на населението в града, защото не могат да бъдат изпразвани в колите за отпадъци, които са оборудвани със стандартен повдигащ механизъм. Тези контейнери са също така неподходящи поради по-високите експлоатационни разходи и по-дългите периоди между събирането на отпадъците в тях, което води до замърсяване на района около контейнерите





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница