Средно ниво на безработица и регистрирани социално слаби

Трудовият пазар в община Сливен за посочения период се характеризира с тенденция към намаляване на регистрираната безработица спрямо предходната година. Въпреки това, нивото на безработица остава по-високо от средните за страната стойности. В края на 2008 г. година броят на регистрираните безработни е най-нисък в сравнение с последните три години.

4. СЕКТОР ВЪЗДУХ




Основно законодателство

• 
  Закон за опазване на околната среда
  

• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух
  

• 
  Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух
  

• 
  Наредба №9 за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух
  

• 
  Наредба №1 за норми на бензол и въглероден оксид в атмосферния въздух
  

Базисна оценка на качеството на данните

Според отчета за изпълнението на ПУКАВ е налице систематично наблюдение (мониторинг) на замърсителите на атмосферния въздух в региона. С мобилната станция за мониторинг на РИОСВ в Стара Загора, оборудвана с автоматични монитори за въглероден оксид, озон, серен диоксид, азотен оксид, азотен диоксид, нетоксични частици, олово, кадмий, водороден сулфид и амоняк, от 1992 до 2004 г. се е извършван периодичен мониторинг на качеството на въздуха, два пъти в годината.

Схемата показва някои интересни тенденции и стъпки при потреблението на различни горива, което може да се обясни с вариациите в потребителските цени. Частните потребители променят източниците си на отопление в зависимост от цените на горивата.

Тъй като в Сливен няма промишленост, причиняваща силно замърсяване на въздуха, няма сериозни проблеми по отношение на замърсяването на въздуха. Основно има три сектора, върху които трябва да се акцентира:

• 
  ТЕЦ - Сливен е основен източник на замърсяване и той трябва да се оценява чрез правилно моделиране (серен двуокис, азотен окис и прахови частици ПМ₁₀) въз основата на добър модел, добри данни за емисиите и правилни метеорологични данни;
  

• 
  Трафикът може да причини местни проблеми по улиците с натоварен трафик и тесните улици със сравнително високи сгради от двете страни на улиците (уличен каньон). Съответните вещества, които трябва да се измерват, са азотен окис, въглероден окис, бензол и прахови частици. Измерванията на озон и серен диоксид трябва да се прибавят към другите измервания и да допълнят общия мониторинг на качеството на въздуха в градската зона.
  

• 
  Местното отопление, особено когато се използват въглища, брикети, дърва или други нискокачествени горива, могат да причинят сериозни неприятности при определени метеорологични условия (слаб вятър, инверсия, мъгла). Повечето от проблемите са свързани с неприятни миризми, дразнене на очите и дробовете, а често са свързани с превишение на пределните норми на серен диоксид и прахови частици.
  

Топлоелектроцентралата е основният източник на значителни емисии на различни замърсители. Големите емисии в близост до град Сливен имат потенциала да причинят превишение на нормите, когато има неблагоприятни метеорологични условия.

Има актуализирани планове (2007 – 2013) за газоснабдяване на райони, които не са обхванати от централното отопление. Въвеждането на газта вместо другите използвани горива определено би намалило емисиите серен диоксид и праховите частици и би подобрило качеството на атмосферния въздух. За съжаление не е сигурно кога ще бъде газоснабден частният сектор. Тъй като горивата за битови нужди (въглища, брикети, дърва) са много по-евтини и тъй като газоснабдяването изисква инвестиции, няма примери от частния сектор /домакинствата, които да ползват газ за отопление/. Освен това общината вероятно не може да окаже влияние за газификацията на частния сектор, но би могла „да покаже пътя” чрез инсталиране и използване на природен газ в обществените сгради. Високите цени за централно отопление тласнаха населението за използва печки и горива за битови нужди.

Винаги когато е възможно, трябва да се въвеждат най-добрите технологии в предприятията - когато се издават разрешителни за нови инсталации и когато се преразглеждат разрешителните за съществуващите инсталации.

3. 
   АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
   

Официално Сливен се счита за район с проблеми по отношение най-вече на фини прахови частици (ПМ10) над горния праг на оценка.

Трябва да бъде дадено приоритетно значение на качеството на атмосферния въздух наред с другите екологични въпроси, по които работи отдел „Екология”.

• 
  Да се спазват екологичните изисквания при изготвяне на устройствените планове.
  
• 
  По-широко участие на НПО в решаване на проблемите на околната среда, в частност опазване чистотата на атмосферния въздух.
  
• 
  Засилен контрол върху строителните и други открити площадки
  
• 
  Редовно почистване на шосета и улици;
  

• 
  Неподдържаните зони в града и околностите трябва да се култивират, например чрез засаждане на трева и декоративна растителност, за да се намалят емисиите от частиците пръст.
  

Закон за водите

Районът на Община Сливен принадлежи към басейна на река Тунджа, който е част от под-басейна Марица/Еврос/Мерик и представлява една от големите речни системи в източните Балкани. Дължината на река Тунджа до границата с Турция е 350 км. Водосборният басейн е 7884 кв.км., а средната му надморска височина е 386 м. Река Тунджа извира от Калофеската част на Стара планина и формира оттока си от централната част на източна Стара планина и северните склонове на Средна гора. Реката тече от запад на изток между планинските вериги на Стара планина на север и Средна гора на юг. В горното си течение реката тече на юг и, след като премине с извивки край Калофер, се насочва на изток като тече през равнините на Казанлък, Сливен и Стралджа.

Река Тунджа има 50 притока – най-големите са река Мочурица (водосборен басейн 1278 кв.км. и дължина 86 км.), Синаповска река (водосборен басейн около 871 кв.км. и дължина 55 км.) и Поповска река. Важни притоци са и реките Сотирска, Каменица, Беленска, Луда Камчия, Старорешка и Селишка.

Река Асеновска е ляв приток на река Тунджа – в района на село Самуилово, и започва от южния склон на Стара планина. Естественият хидроложки режим на реката е изменен чрез язовир Асеновец с обем 26 милиона куб.м., което представлява приблизително 60% от производството на вода (останалите 40% се произвеждат от подпочвени източници). Язовирът е разположен в долината на Асеновска река, на около 9 км. от града, на входа на тесен пролом, където се сливат реките Асеновска и Магарешка. Теренът на водноелектрическата система е планински със стръмни брегове. Склоновете са стръмни, скалисти и на места почти вертикални. Този язовир се използва като източник на питейна вода за община Сливен.

Мониторингът и контролът на състоянието на повърхностите води се извършва от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), подсистемата „Контрол и опазване чистотата на водите” към Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), а мониторинг на хидроложките данни се извършва от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Басейнова дирекция-Пловдив управлява четири автоматични хидроложки станции – в Пловдив, Елхово, Свиленград и Беден, една автоматична хидроложка станция в Бачково и хидросекции в Радуил, Мирово, Белово, Пирдоп, Пазарджик, Велинград, Първомай, Бачково, Настан, Момчиловци, Кърджали, Ямбол и Свиленград.


Басейн на река Тунджа

Качеството на повърхностите води в Източнобеломорския район се наблюдава чрез 73 точки, 22 от които са базисни, 40 за справка, 4 гранични и 7 в язовири (включително язовир Асеновец).

• 
  момента подпочвените вода осигуряват около 40% от водоснабдяването на Сливен, помпени (тръбни и шахтови кладенци) системи при Тунджа, Мечкарево и Гергевец и на Сливенските минерални бани.
  

• 
  съответствие с изискванията на Европейската рамкова директива по водите, подпочвените водни източници (ПВИ) са идентифицирани и описани заедно с техните първоначални характеристики. Повечето, но не всички ПВИ, са разположени изцяло в границите на речния басейн.
  

Вътрешнопланинските котловини по поречието на Тунджа, запълнени с неогенно-квартернерни наноси, включват високопродуктивна пореста среда за подпочвените води. По-важните са:

• 
  Казанлъшката котловина в западната част;
  

• 
  Сливенско-Стралджанска зона в централната част;
  

• 
  Ямболско-Елховска зона в южната част на речния басейн.
  

Естественото повторно запълване на водопропускливия пласт в басейна на река Тунджа става главно чрез оттичане, последвано от инфилтрация на дъждовна вода. Реката и нейните притоци, пресичащи напречно речния басейн, се оттичат в порестата структура. От друга страна, реките се пълнят от подпочвените води. Като цяло, обменът между подпочвени и повърхностни води е нещо обичайно в този речен басейн и варира по място и време. Повторното напълване, дължащо се на водата от пукнатините, обикновено няма особено значение с някои изключения, например котловината Сунгурларе-Карнобат.

• 
  Фосфати два пъти над пределно допустимата концентрация;
  

• 
  Завишени стойности на желязо;
  

• 
  Наличие на амоняк и нитрити.
  

Състоянието на водните ресурси на територията на Община Сливен оказва влияние върху проблема за осигуряването на чиста питейна вода за населението в района.