Община сливен декември 2009 г

Производствени отпадъци

Новото регионално депо ще приема производствени отпадъци срещу заплащане. Ще се приемат такива отпадъци, които отговарят на критериите за допустимост на отпадъци, както и в случай, когато тяхното количество не допринася за бързото изчерпване на капацитета на депото, по-скоро от планираните срокове за затварянето му. За допускане на производствените отпадъци на регионалното депо за отпадъци, ще има изискване отпадъците да бъдат подложени на предварително третиране от страна на собственика им, като така се изпълнят нормативните изисквания за предварително третиране.

В годините 2004-2008, са отчетени 317 728 тона отпадъци, които са били депонирани на депото за отпадъци при с. Сотиря.

В общинското сметище се депонират предимно отпадъци, като текстилни влакна, натрошено стъкло, отпадъци от алкохолни напитки. Данни за производствени отпадъци се подават само от големите предприятия на територията на община Сливен, като това не става редовно.

Оценката на цялото количество производствени отпадъци, генерирани на територията на общината, които подлежат на депониране в регионалното депо за отпадъци, ще бъде извършена така, че да се установи правилна стратегия и достатъчно място за депониране за обезвреждане на производствените отпадъци, генерирани от предприятията които нямат свои собствени съоръжения.

Заключение

Към момента на актуализиране на програмата, съществуващите проблеми и несъответствия по отношение на производствените отпадъци са следните:

• 
  Управлението на производствените отпадъци изисква една оценка на цялото количество производствени отпадъци, генерирани на територията на общината, които подлежат на депониране в регионалното депо за отпадъци. Такава оценка досега не е направена. Така, към момента общината не е представила стратегия за обезвреждане на производствени отпадъци, генерирани от предприятията, които нямат свои собствени съоръжения.
  

На регионалното депо за отпадъци ще се допуска депониране на производствени отпадъци срещу заплащане само за отпадъци, които отговарят на критериите за приемане и в случай, че количеството им не застрашава запълването на капацитета на депото по-рано от предвидения срок.

1)Предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъци;

2)Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци;

3)Подобряване на организацията по разделяне, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъците;

4)Екологосъобразно обезвреждане на отпадъците;

5)Правно урегулиране на управлението на отпадъците, ускоряване прилагането на законодателството и политиката в областта;

6)Увеличаване на инвестициите в сектора;

7)Осигуряване на база данни за отпадъците;

8)Укрепване на административния капацитет на общинската администрация, отговорен за управлението на отпадъците в общината;

9)Участие на обществеността;

10)Развитие на устойчива система за управление на специфичните потоци отпадъци..

Мерките, представени в Програмата за управление на отпадъците на територията на Община Сливен 2009 г. - 2013 г. (виж приложение ОПУО), са свързани с прилагането на новите нормативни изисквания, както и с тези разпоредби от нормативната база по управлението на отпадъци, които още не са изпълнени.

Трябва да се отбележи, че определена част от новите изисквания не могат да бъдат изпълнени само от една отделна община.Тези дейности се предвижда да бъдат реализирани в сътрудничество между общините от региона. Това ще позволи на общините да споделят разходите по инвестиране и експлоатация, както и да се възползват от ефекта от мащаба. Новите нормативни изисквания не могат да бъдат прилагани на една поносима цена за населението, ако концепцията за регионално управление не се прилага на практика.

Предлаганите области за регионално сътрудничество са:

•Проучвания и събиране на данни за отпадъците в региона;

•Изграждане и експлоатация на регионално съоръжение за обезвреждане на битови и производствени отпадъци;

•Дейности по събиране и обезвреждане/оползотворяване/ на битовите отпадъци;

•Установяване на съвместно (регионално) съоръжение за оползотворяване на биоразградими отпадъци;

•Установяване на център за рециклиране на строителни и едрогабаритни отпадъци;

•Установяване на център за събиране на опасни отпадъци от домакинствата

6. 
   ЗАМЪРСЕНИ ТЕРИТОРИИ И УВРЕДЕНИ ЗЕМИ
   

Ключово законодателство

Наредба за реда на определяне и налагане на санкции за екологични щети и замърсяване

Правилно да се оцени положението в Община Сливен по отношение на замърсените почви

Почистване на тези територии в общината, в които има замърсени почви. Възстановяване тези територии с цел бъдещо екологично и икономическо развитие.

1. 
   БАЗИСНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАМЪРСЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ И УВРЕДЕНИТЕ ЗЕМИ
   

• 
  Община Сливен са идентифицирани различни почвени типове:
  

1. 
   Канелени горски почви
   

С определено значение по тази тема са излужените канелени горски почви;

г) Хумус – карбонатни почвени рендзини

д) Ливадни и ливадно-блатисти почви е) Алувиални и делувиално-ливадни почви

ж) Алувиално-ливадни почви

• 
  Сливен-град
  
• 
  Промишлена зона;
  
• 
  Село Чокоба;
  
• 
  Сливен-град – Минерални бани;
  

• 
  по-голямата си част почвите в равнините и по хълмовете не са ерозирали. Ерозирали терени се установяват основно по стръмни планински склонове, преобладава водната ерозия. Този природен феномен се развива в резултат на обезлесяването, причинено от действията на хората.
  

Почвената реакция има голямо влияние върху процеса на формирането й и върху нейната плодородност. Следователно, почвената реакция има влияние и върху работата на микроорганизмите, насоките на биологичните процеси и достъпа на растенията към хранителни елементи. Добре известно е, че най-добрите условия за растенията предлага леко киселата и неутрална почва.

• 
  района на град Сливен солени почви има в селата Мечкарево и Блатец.
  

През 1992 година резултатите от гео-екологично проучване, проведено за района около село Сотиря и по-специално в близост до сметището за битови отпадъци показват, че поради геоложката разнородност на терена съдържанието на тежки метали в пробите варира. По-високи стойности на концентрация на тежки метали се наблюдават в мергелите в района на Голяма могила. Само по отношение на концентрацията на олово се отчита коефициент “Кларк на концентрация” КК=1,3, докато другите метали показват “Кларк на разсейване” КР между 1,3 (мед) до 2,6 (кобалт).

В настоящия момент се изпълнява Проект за рекултивация на депото за неопасни отпадъци.

3. 
   ОЦЕНКА НА РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ПОЧВАТА И УВРЕЖДАНЕТО НА ЗЕМЯТА
   

Плодородната почва е съществен природен ресурс, който в нормални условия се формира много бавно, но може да бъде разрушен много бързо, когато бива изложен на процеси на деградиране. Минно-добивната и металургична промишленост явно причиняват влошаване на почвения слой чрез техните открити рудници, складове с рудни минерали и флотационни езера. Оттичанията от флотационните езера са причина за значително унищожаване на плодородните почви на територията на Община Сливен.

1. 
   Общината трябва да увеличи районите с традиционно отглеждани култури, по-специално лозя и прасковени насаждения.
   

б) Необходима е една нова организация на земеделската инфраструктура. Може да се очаква, че растежът в развитието на агро и зоо центровете и новата система от земеделски борси ще подпомогнат развитието на производството.

• 
  Разработване на ограничаващи критерии по отношение на максималното опазване на земеделските земи за нуждите на земеделието;
  

• 
  Повторна оценка на строителните планове за всяко селище, така че да се задоволят собствениците на земеделски земи;
  

• 
  Подобряване на инфраструктурата и обществения транспорт, за да се подобри качеството на живот на хората в региона.
  

в) Нужно е осъществяването на мониторинг, с помощта на съществуващите пунктове. Възможно е разработването на нова схема за мониторинг и контрол на качеството на почвения слой.

ж) Технологии за рационална и ефективна употреба на утайките от ПСОВ за торене и при рекултивиране на нарушени терени в общината.

7. 
   ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА ЗАМЪРСЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ И УВРЕДЕНИ ЗЕМИ
   

Преди изготвянето на подробна оценка на състоянието на почвите в Община Сливен, заедно с карти, които да показват местоположения, приблизителни количества и видовете третиране, които са необходими, не е възможно да се направят практически планове за възстановяване и почистване на земите.

Следователно, основният приоритет е, както следва:

1) Консултанти, които да изготвят карти на Община Сливен, с цел идентифициране местоположенията на замърсените земи, техните относителни обеми и предлагания метод за третиране.

Закон за биоразнообразието

Закон за защитените територии

Закон за лечебните растения

Наредба N1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност

Цели на развитие

Собственост	Площ(хектара)	%
Държавна	44 131	76.7
Общинска	8 924	15.5
Частна	3 746	6.5
Църковна	756	1.3
Общо	57 557	100.0

В горските масиви на Община Сливен, букът е широко разпространен (около 22,5% от горските насаждения), както и габър, дъб и цер. Планинските видове дървета са представени от бор и смърч.

Събирането на билки на територията на природен парк “Сините камъни” е позволено само за лично ползване и с нетърговски цели, докато позволеното количество и метод на събиране на билките са установени в съответствие на изискванията на Закона за лечебните растения. В миналото малки количества липов цвят са били добивани от местността “Абланово” и местността “Моллова кория”. Днес, в района на парка туристите най-често събират риган, жълт кантарион, иглика, мащерка, бял равнец, лайка, глухарче други билки.

Главните местообитания на птици включват:

• 
  Сините камъни- Гребенец;
  

• 
  Каменски баир;
  

• 
  Адата-Тунджа
  

Тези местообитания включват някои от най-ценните гнездови и ловни територии на много редки и застрашени видове дневни грабливи птици. Ливадите в съседство на село Тополчане с многобройните колонии на лалугери са от ключово значение за изхранването на тези видове птици.

2. 
   ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
   

• 
  България управлението на защитените територии се урегулира от Закон за защитените територии, които определя следните категории защитени територии, измежду които резерватите, националните паркове и поддържаните резервати са изключително държавна собственост.
  

• 
  резерват;
  

• 
  национален парк;
  
• 
  природен парк;
  

• 
  природна забележителност;
  

• 
  поддържан резерват;
  

• 
  природен парк;
  

• 
  защитена местност.
  

В допълнение към гореизложеното, Оперативна програма “Околна среда 2007-2013” постановява, че защитените територии и зони, в рамките на Национална екологична мрежа, през 2010 трябва да покриват най-малко 15% от територията на България.

• 
  рамките на Община Сливен, според Закона за защитените територии, съществуват 14 защитени територии.
  

Защитените територии (без териториите по НАТУРА 2000 и припокриващи се терени) в Община Сливен се разполагат на площ от 11 810 хектара или 118,1 кв. км, т.е. приблизително 8,6% от територията на общината.

15 м²/жител при норма 18

В т.ч.: - паркове, скверове и др. 110,56 ха:5,48% в регулация и 11,06% от зоната, 12 м²/жител

- гробищни паркове12,28 ха:0,61% от регулация и 1 23% от зоната,

1м²/жител при норма 2

• 
  озеленени поречия 11,54 ха:0,57% от регулация и 1,15% от зоната
  

В т.ч.: - дерета 14,32 ха:0,71% от регулация 1,435 от зоната

- зелени терени 4,83 ха:0,24% от зоната и 0,48% от зоната

ТЕРЕНИ В РЕГУЛАЦИЯ

Градски парк / Хамам баир и парк „Юнак”/ 82,29 ха

Градска градина / пред театъра и градска градина/ 7,80 ха

Съществуващи зелени площи 19,83 ха

Гробищни паркове /Новоселски и Клуцохорско/ 12,28 ха

В дворове на обществени сгради 18,53 ха

Покрай реки и пътища 63,36 ха

Градски исторически паркове /Орлето/ 0,21 ха

Общо: 220,45 ха

ТЕРЕНИ ИЗВЪН РЕГУЛАЦИЯ

Природен парк „Сини камъни” 1063,00 ха

Вилна зона „Изток” 799,00 ха

Исторически парк „Селището” 79,75 ха

Гробищен парк /Изток/ 19,96 ха

Обща площ за поддържане 651,323 дка

• 
  -представително поддържане 43,903 дка
  
• 
  - оптимално поддържане 173,803 дка /Слив. Мин. бани – 34,681 дка/
  
• 
  - средна степен на поддържане 416,756 дка /Слив. Мин. бани – 29,264 дка/
  
• 
  - частично поддържане 16,861 дка / Хамам баир – 2,611 дка и Дюлева река-7 дка/
  

• 
  Тревни площи 396,416 дка
  
• 
  Жив плет 10818,000 м²
  
• 
  Декоративни храсти 50113,000 м²
  
• 
  Рози 5801,000 м²
  
• 
  Цветя 1162,000 м²
  
• 
  Алеи 72,782 м²
  
• 
  Детски площадки 3998,000 м²
  

Описание на мерките, свързани с опазването на зелените площи, съгласно План за развитие на Община Сливен 2007-2013 година. Основен приоритет IV – Опазване на околната среда, устойчиво използване на природните ресурси и осигуряване на здравословна и стимулираща развитието жизнена среда в Община Сливен. Основните препоръки включват:

ж) Възстановяване на зелените площи пред ж.п. гарата и подхода за София;

и) Подмяна на дървесната растителност по тротоарите;

10 ШУМ







Ключово законодателство

Закон за опазване на околната среда

Закон за защита от шума в околната среда




Основни задачи: Общината ще се стреми да минимизира въздействията от шума чрез предприемане на позитивни действия по отношение на развитието на инфраструктурата и определяне на маршрутите на движение. В допълнение, тя ще налага строги наказания по отношение на тези, които нарушават съответния нормативен акт.




Цели на развитие

Да се ограничат неблагоприятните въздействия на шума върху населението в по-големите градове, с цел минимизиране на отрицателните ефекти върху здравето и удобството.

10.1 БАЗИСНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ШУМА
Показателите за нивото на шум се отнасят до физическа величина, която се използва при определяне на шума в околната среда по отношение на границите и степента на дразнение на хора, които са изложени на шум определено време от денонощието.
Основната цел при определяне на граничните стойности е защитата на здравето на населението. На лице е един компромис между необходимото намаляване на нивото на шум и целесъобразността на този акт поради разходите, свързани с това намаление. Така, граничните стойности се определят, за да се осигурят поносими условия на живот и работа.
Показателите за шум и граничните стойности са определени в Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда (ДВ 6 58/18.07.2006), издадена от МЗ и МОСВ. В наредбата също така са определени и граничните стойности на показателите за шум, методите за оценяване на показателите на шум в околната среда, както и за методите за оценяване на отрицателното влияние върху човешкото здраве.

Показателите за шум са както следва:

Lден, който се отнася до показателя за шум през деня; Lвечер, който се отнася до показателя за шум вечерта; Lнощ, който се отнася до показателя за шум през нощта;

L24, който се отнася до показателя за шум през периода ден-вечер-нощ.

Дневният период трае от 7 часа сутринта до 7 часа вечерта (12 часова продължителност). Вечерният период трае от 7 часа вечерта до 11 часа вечерта (4 часова продължителност). Нощният период трае от 11 часа вечерта до 7 часа сутринта (8 часова продължителност).
10.2 ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ШУМА
Шумът е един от основните фактори, които допринасят за неблагоприятни въздействия върху населението на големите градове. Източници на шум, като развитието на промишлеността и повишаване на пътния, железопътния и въздушния трафик предизвикват сериозни смущения върху начина на живот на населението.

10.3 ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМА
Мониторингът и оценката на шума в околната среда в Община Сливен се извършва от Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/ в 30 пункта. РИОКОЗ извършва измервания на шума, причинен от битови дейности и уличния трафик, които са основните източници на шум. Пунктовете за измерване на шума са разположение според изискванията на МЗ, както следва:
50% от пунктовете (15 броя) са разположени на улици с тежък трафик; 17% от пунктовете (5 броя) са разположени близо до местните източници на шум; 33% от пунктовете (10 броя) са разположени в тихи жилищни райони.
Оценката на информацията, разпределена по измервателни пунктове и години показва, че максимални нива на шум се наблюдават в 5 пункта, 4 от които са разположени в близост до улици с тежък трафик, докато последния пункт е разположен близо до промишлените райони.
Анализът на наличната събрана информация относно нивата на шум показва една относително добра акустична ситуация на наблюдаваните улици и райони на град Сливен, в сравнение с другите градове в страната. Пунктовете, където се измерват средни стойности на нивата на шум от порядъка на 58-62 децибела, са почти 57 % от всички пунктове.

10.4 ИЗТОЧНИЦИ НА ШУМ
Интензивният автомобилен трафик е основния фактор, който има ефект върху акустичната среда в град Сливен. Шумът от пътния трафик е директно свързан с интензивността на трафика, скоростта и структурата на потока превозни средства, типа и качеството на пътната настилка, местоположението на дадения път и характера на терена на заобикалящата среда. Различните типове пътни настилки имат значителен ефект по отношение на нивата на шум.
Вторият по важност фактор е шумът, генериран от местни източници на шум. Този шум се генерира от търговски предприятия, увеселителни заведения и сервизни центрове, които се намират в близост до жилищните сгради.
Големите промишлени обекти имат малко влияние върху акустичната обстановка в град Сливен. Анализът на информацията за разглеждания период показва, че повечето от тези обекти са разположени в промишлените зони или се намират далеч от жилищните райони. Известен брой от тези обекти не функционират или работят със занижен капацитет. Основните източници на промишлен шум в Община Сливен са малките предприятия, които са разположени в жилищните райони, в пряка близост до жилищните сгради, например: дърводелски цехове, фирми за PVC дограми и др.

5. 
   ТЕКУЩИ ИНИЦИАТИВИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ШУМА В СЛИВЕН
   

Липсват шумозащитни прегради, разположени на най-шумните места.

5. 
   АНАЛИЗ НА ПРОПУСКИТЕ
   

Община Сливен не е изпълнила съответните изискванията в някои от най-шумните места в града и нивата на шум са превишени.

Анализът на пропуските е извършен под формата на SWOT анализи. На базата им, се идентифицират следните слабости:
Например при сравнение на въздействията върху околната среда на замърсителите на въздух, вода и почви с въздействието на шума изглежда, че компетентните институции считат, че шумът в околната среда не допринася значително за отрицателни последици върху здравето на населението;
Пътните потоци от превозни средства плавно нарастват; Лошо техническо състояние на пътните настилки; Липса на шумозащитни прегради.

7. 
   АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ШУМА ДО
   

ПРЕДПОЧИТАНИТЕ НИВА
Следните възможности могат да се имат в предвид по отношение на намаляването на шума в град Сливен:

а) Възлагане на проект за изготвяне на стратегическа карта на шума за Община Сливен в съответствие на изискванията на Директива 2002/49/ЕС;

б) Подобряване на системата на градския транспорт (обновяване на обществения транспорт);
в) Избягване на транзитния трафик, особено на тежкотоварни превозни средства;
г) Ограничаване на достъпа до центъра на града и на частни автомобили, освен по отношение на няколко категории (напр. живущи) и изграждане на автомобилни паркинги в близост до централните райони на града;
д) Оптимизиране на трафика в Община Сливен (намаляване на скоростта и др.);
е) Извършване в срок на ремонт на пътните настилки. Поддръжка на пътните настилки в добро състояние;

ж) Изграждане на шумозащитни прегради и зелени площи с многогодишна растителност

Освен това е необходимо:

1. 
   Установяване на информационна база данни в съответствие с изискванията на Закона за защита от шума в околната среда;
   

2. 
   Издаване на листовки и брошури, съдържащи информация за това как хората могат да допринесат за намаляването на шума.