Фиг.15 - Структура по пол на регистрираните безработни лица

Фиг.15 - Структура по пол на регистрираните безработни лица

В структурата на безработните по отделни възрастови групи средно за 2004 год. най-голям е относителният дял на регистрираните на възраст от 50-54 год. – 13.1 % от общия средногодишен брой безработни (4227 души). Следват възрастовите групи от 45-49 год. и над 55 год. съответно с 12.9 % и 12.4 % относителен дял.

Средната възраст на регистрираните безработни през 2004 г. е 39.2 години и се отчита увеличение с 0.3 пункта, спрямо предходната година когато средната възраст на безработните е 38.9 години.

Разпределението на броя регистрираните безработни лица по професионална структура за Община Карлово към 31.12.2004 год. е следното:

Средногодишният брой на регистрираните безработни с намалена работоспособност през 2004 год. е 214 души. Спрямо 2003 год. (средногодишен брой лица с намалена работоспособност – 137) се отчита увеличение със 77 души. Лицата, с намалена работоспособност представляват 5.1 % от общия средногодишен брой безработни (4227). Средният брой жени с намалена работоспособност е 113, което е 53 % от общия брой безработни лица с намалена работоспособност (214). 45 % от лицата с намалена работоспособност са с основно и по-ниско образование, а по отношение възрастовата структура – 45 % от тях са на възраст над 50 год.

За Община Карлово в края на 2004 год. лицата с намалена работоспособност представляват 5.3 % от общия брой безработни лица за общината (3650). Oтносителният им дял е 5.9 % от общия брой безработни лица за общината (375).

- Младежи до 29 години

Средногодишният брой на регистрираните безработни младежи до 29 г. за 2004 год. е 1127 души или 26.7 % от общия средногодишен брой безработни (4227). В сравнение с предходната година се отчита намаление с 2.8 %.

В структурата на безработните младежи до 29 г. по пол 50 % от тях са жени.
Табл.15 – Структура на безработните младежи до 29 г.

Голям е и процента на регистрираните безработни младежи до 29 г. с основно и по-ниско образование, над 65 % от всички регистрирани младежи до 29 г.

В териториален аспект, към 31.12.2004 г. за Община – Карлово броят на регистрираните младежи до 29 г. е 982 души или 26.9 % от броя на безработните лица за общината (3650).

- Продължително безработни
Средно през 2004 год. продължително безработните лица, поддържащи регистрацията си повече от една година са 2032 лица или 48.1 %от средногодишния брой регистрирани безработни (4227). Спрямо 2003 год. когато средногодишния брой на продължително безработните лица е 2183, се отчита намаление с 6.9 %.

Табл.16 – Структура на продължително безработните

През 2004 год. броят на продължително безработните жени намалява с 9.6 %, спрямо броят на продължително безработните жени през 2003 год.

В разпределението на продължително безработните лица по професионално-квалификационна структура традиционно най-голям е относителния дял на продължително безработни лица без квалификация 1363 лица (67 %). Това е показател, че лицата без квалификация по-дълго са в състояние на безработица и трудно се реализират на пазара на труда. Спрямо предходната година за 2004 год. във всички групи по професионална-квалификационна структура на продължително безработните лица се отчита намаление. Целево за намаляване броят на продължително безработните лица се реализират програми за заетост, в т.ч. НП ”ОСПОЗ” и насърчителни режими по ЗНЗ.

2.7. Здравеопазване
Диагностичната, рехабилитационна, лечебна и превантивна помощ на населението покриват пълния спектър на отрасъла и се осъществяват от здравни заведения за доболнична и болнична помощ и бърза медицинска помощ.

Основните обекти на здравеопазването са:

• 
  Многопрофилна болница за активно лечение “Д-р Киро Попов” ЕООД, Карлово;
  
• 
  Медицински център и стоматологична помощ,
  

като болшинството лекарски и стоматологични индивидуални практики са концентрирани в ядрото – гр. Карлово.

Във всички 27 населени места на територията на Общината има организирано медицинско обслужване.
Табл. 17 – Медицинско обслужване

На територията на Общината действа една детска ясла и в две населени места - яслени групи.

Изграден е и функционира Дом за възрастни хора с умствена изостаналост.

В гр. Калофер има Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи.

Домашният социален партонаж обгрижва около 6400 самотни лица, инвалиди и др.
МБАЛ “Д-р Киро Попов” ЕООД разполага със следния персонал и леглова база:

• 
  Брой лекари по щат в “ МБАЛ “ Д-р Киро Попов “ – Карлово” ЕООД – 56;
  
• 
  Брой среден и полувисш медицински персонал – 111;
  
• 
  Брой друг персонал – 85;
  

Брой легла по отделения:

▪ ІІ – ро Вътрешно отделение – 24;

▪ Хироргично отделение – 41;

▪ Акушеро- гинекологично отделение – 39;

▪ Детско отделение – 20;

▪ Инфекциозно отделение – 10;

▪ Неврологично отделение – 16;

▪ Отделение по хемодиализа – 5 поста.

Здравният контрол се осъществява въз основа на годишен план на РИОКОЗ-Пловдив, в който са залегнали всички показатели за оптимизиране на дейността.

Основната задача в образованието на Община Карлово е да се осигурят условия за прилагане на държавните образователни изисквания за задължително образование до 16-годишна възраст, при спазване на нормативни актове, свързани с образователната система.

• 
  2 СОУ (86 паралелки);
  
• 
  16 ОУ (147 паралелки);
  
• 
  4 НУ (13 паралелки);
  

За учебната 2005/2006 год. в тях се обучават 4967 ученици в 246 паралелки. Има и 18 професионални паралелки, които се посещават от 284 деца. В сравнение с учебната 2003/2004 год. броят на учениците е намалял с 545.

Персоналът, зает в сфера “Образование” в училищата на общинска издръжка за учебната 2005/2006 година е 416 човека, за 2003/2004 год. – 453, за 2002/2003 год. – 451.

Предучилищното възпитание на 1077 деца (2005/2006 год.) се осъществява в общо 18 целодневни детски градини и едно ОДЗ в гр. Клисура. Педагогическият персонал в тях е 148 човека.

На територията на Общината има и 5 професионални гимназии:

• 
  ПГ по Ж.П. транспорт гр. Карлово;
  
• 
  ПГ “Евлоги и Христо Георгиеви”, гр. Карлово;
  
• 
  ПГ по облекло, Калофер;
  
• 
  ПГ по икономика, гр. Клисура;
  
• 
  ПГ, с. Ведраре,
  

които се финансират от Министерството на образованието и науката. Педагогическият персонал се състои от 104 човека.

11 населени места са без учебни заведения. Това са селата - Бегунци, Домлян, Куртово, Марино поле, Московец, Мраченик, Певците, Пролом, Соколица, Г. Домлян и Сушица.

Извън държавните образователни изисквания, децата се обучават допълнително по тяхно желание в различни форми. Това се осъществява в обединен детски комплекс, който се посещава от 1257 ученика в 87 групи. Същият трябва да се превърне в звено с облик на комплексен, културен и образователен център за деца и юноши. В него се развиват дейности, които не се предлагат в училище.

В резултат на взаимодействието на общината с училищните ръководства, училищните настоятелства и неправителствени организации през последните години се подобри значително материалната база в много училища (оборудване на компютърни зали, физкултурни и кулинарни кабинети и др.).

Основните организации и дейности в общинската културна инфраструктура, са както следва:

• 
  Исторически музей - Карлово
  

През своето 100-годишно съществуване Историческият музей е съхранил във фондовете си стотици паметници на културата от древността до наши дни. Експозицията е разположена на 800 м² площ и дава възможност да се проследи историята на Карловския регион.

Представено е археологическото наследство на Стрямската долина от праисторическата, античната и средновековната епоха.

• 
  Национален музей “Васил Левски” - Карлово
  

Тук на 18 юли 1837 год. се ражда Васил Иванов Кунчев-Левски, създател на най-голямата организация в историята на българското освободително движение.

Необитавана дълго време, родната къща на Апостола рухва още в годините около Освобождението на България. Възстановена е в първоначалния си вид през 1933 год. благодарение на обществената инициатива, ентусиазма на карловци, родственици на Васил Левски, на Карловската дружба и Народния комитет “Васил Левски” в София.

Отворена като музей през 1937 год., родната къща на Васил Левски се превръща в един от най-посещаваните мемориални музеи в България, неразделна част от представите на всеки българин за Апостола на свободата, място за съхранение на ценни вещи, документи и художествени произведения, естествен център за научни и творчески изяви.

• 
  експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в национално-освободителните борби на българския народ през XIX в., образа на Апостола в произведенията на поколения български художници, ценни екземпляри на научни и художествени произведения за Васил Левски;
  
• 
  Чардаклиевата къща с видеозала и щанд за сувенири, художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово. Тук се представят временни тематични изложби;
  
• 
  мемориалния параклис “Всех святих болгарских”, в който се съхраняват косите на Апостола;
  
• 
  паметника на майката на Васил Левски, Гина Кунчева.
  

• 
  Национален музей “Христо Ботев” - Калофер
  

• 
  Къщата на семейството на Христо Ботев. Къщата е възстановена през 1944 год. по спомени на Ботевия брат, о.з. ген. Кирил Ботев и по-възрастни калоферци.
  
• 
  Експозиционна зала. Сградата е създадена и открита през 1973 год. Предимно със снимков материал са проследени животът и творчеството на Ботев. Експонирани са и единствените запазени лични вещи на поета – джобният му часовник и писалищните му принадлежности. Оригинални експонати са още печатната преса на "Знаме" и печатната преса на Димитър Паничков, снимки и лични вещи на съпругата и дъщерята на Христо Ботев и на негови съратници. На приземния етаж е уредена етнографска изложба "Алтън Калофер" - изцяло с материали от фонда на музея.
  
• 
  Експозиция "Просветно дело" – Даскал-Ботьовото училище. Сградата е построена през 1848 год. по инициатива на Ботьо Петков – известен възрожденски просветен деец. В училището е учил, а по-късно и учителствал Христо Ботев. След опожаряването на гр. Калофер сградата е напълно разрушена. През 1980 год. е възстановена и превърната в музей, проследяващ развитието на българската просвета в гр. Калофер през Възраждането. В него са показани възстановки на взаимно и класно училище, учителска и общинска стая. Партерният етаж е превърнат в художествена галерия, в която са изложени творби на българското изобразително изкуство, пресъздаващи образа на Христо Ботев.
  

• 
  Къщата на Ботьо Петков
  

• 
  Исторически музей – Клисура
  

В Община Карлово са регистрирани 18 читалища и във всяко от тях функционира библиотека. Финансират се от Общината, а се ръководят от читалищни настоятелства:

• 
  Народно читалище “Васил Левски”, Карлово продължава традициите на възрожденското читалище и Ученолюбивата дружина като огнище за просвета и култура. Тук се срещат представители на различни поколения, социални и етнически групи, за да работят заедно в самодейния театър “Елена Снежина”, в смесения хор за школувано пеене, танцовия фолклорен състав “Розова долина”, групата за стари градски песни, детските музикални школи. Читалището разполага със зрителна зала с 650 места, репетиционни зали, библиотечни зали за деца и възрастни, читалня. Читалищната библиотека притежава 68 000 тома книги и има обособен отдел за изкуство.
  

• 
  Градска художествена галерия
  

Карлово е център на много местни, регионални и национални празници, някои от които следват традиционния православен обреден календар и местни обичаи, други – културно-историческия календар. Традиционни изяви са:

• 
  Кукерски празници
  

• 
  Празник на розата
  

• 
  18 юли – празник на град Карлово
  

В съвременните условия на непрекъснати обществено-икономически промени въпросът с развитието на физическото възпитание и спорта, общинската спортна база в Община Карлово придобива съществено значение. Физическата култура и спортът в началото на ХХІ век се превръщат в приоритетен фактор със социална значимост, от което в определена степен зависи физическата активност, по-доброто здраве, дееспособност и дълголетие на жителите на общината. Очевидна е необходимостта да се преосмисли и прецизира позицията на Общината по проблемите на физическото възпитание и спорта с реалните потребности на бъдещето, защото зараждащото се информационно общество е общество, на което са необходими здрави и жизнени граждани.

Техническата база включва стадион „Васил Левски”, гр. Карлово и спортната база в гр. Баня. Училищните дворове също разполагат със спортни игрища и площадки. Тренира се лека атлетика, волейбол, баскетбол, тенис, футбол, ориентиране, спортни танци, алпинизъм.

Туризмът също има традиции в този район. Туристическото движение е на повече от 100 години и чрез четирите туристически дружества (ТД “Васил Левски” – Карлово, ТД “Хайдут” – Калофер, ТД “Средногорец” – с. Богдан и ТД “Здравец” – с. Климент) продължава успешното приобщаване на нови любители на природата.

В Община Карлово има възможност за практикуване на различни видове туризъм - планински, културен, религиозен, селски, балнеоложки, фестивален туризъм. Изградени са две екопътеки “Адреналин” в Карлово и “Бяла река” в Калофер. Първата е тип “Via ferata” и осигурява достъп до интересната природна забележителност – водопад “Стария Сучурум”. Пътеката минава покрай самата река, като в каньонообразните места придвижването става по скалите над водата, посредством използването на естествените скални корнизи и допълнително изградени опорни точки и площадки. Дължина – 1263 м.

Екопътека “Бяла река” също е обект на специализиран туризъм. Намира се близо до Калоферския манастир. Маршрутът отвежда дълбоко в ждрелото на Бяла река. Има изградени осем дървени моста, разработени са и две интерпретативни теми “Ждрелото на Бяла река” и “Дендрология”, които по атрактивен начин запознават с уникалното природно богатство на Централен Балкан. Дължината й е 1830 м.

Туристическата инфраструктура в Общината се развива, макар и с бавни темпове. Хотелите са 14 на брой, плюс множество малки семейни хотелчета и къщи за гости. Туристически спални има в Карлово, Калофер, връх Ботев; заслони “Ботев” и “Маринка”; 8 хижи в Стара планина и Средна гора:

• 
  х. “Хубавец” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
  
• 
  х. “Балкански рози” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
  
• 
  х. “Васил Левски” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
  
• 
  х. “Равнец” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
  
• 
  х. “Свежен” (ТД “Васил Левски”, Карлово);
  
• 
  х. “Рай” (ТД “Хайдут”, Калофер);
  
• 
  х. “Средногорец” (ТД “Средногорец”, с. Богдан);
  
• 
  х. “Седемте партизани” (ТД “Здравец”, с. Климент).
  

Легловата база на туристическите обекти е 620 места.

Ресторантите са 22 (без кафе-аперитивите) и се намират не само в градовете, а и в другите населени места. В град Карлово има 3 работещи пицарии и 2 заведения за бърза закуска от веригата “Hot“ и “Mr. Finch”.

Изграден е информационен център за маркетинг и реклама в областта на туризма на територията на общината, където има актуална информация и рекламни материали, популяризиращи туризма.

В този раздел е представен анализа на инфраструктурата на Община Карлово – транспортна инфраструктура и останалите инженерни мрежи – водоснабдителна, канализационна, ел. мрежа, газификационна, телекомуникации.

Общинският план за развитие на Община Карлово се разглежда като отворена териториална система с проявлението на съответните външни „входящи” и „изходящи” връзки към областния център и съседните общини.

Пресичането на територията на Общината от важни пътни и железопътни трасета са фактори с важно значение за развитието на общината.

Товаро и пътникопотока е с преобладаващо транзитен характер, което обуславя възникването на обслужващи обекти – ресторанти, мотели, бензино и газ станции и др., които и за в бъдеще ще разкриват допълнително работни места.

В техническата инфраструктура, акцентите са поставени в сферата на:

- Канализация;

- Поддържане на пътната мрежа.
3.1. Транспортна инфраструктура
Стратегическото разположение на Община Карлово в централната част на България я прави важен шосеен и железопътен възел.

Едно от основните й задължения е да подсигури транспортните връзки на населението с общинския и областен център - Пловдив и съседните общини. В Община Карлово това се осъществява посредством автобусен и железопътен транспорт – с масови превозни средства и с лек автомобилен транспорт по уличната и пътна мрежа на общината.

Автобусните линии са както следва:

• 
  по общинска транспортна схема – 10 бр. автобусни линии;
  
• 
  по областна транспортна схема – 26 бр. автобусни линии;
  
• 
  по републиканска транспортна схема – 1 бр. автобусна линия.
  

През територията на Община Карлово преминава трасето на първокласен път София-Бургас І-6 (Е-78) с дължина 56.86 км, второкласен път Карлово-Пловдив ІІ-64 с дължина 11.50 км.

Път ІІ-35 - от Плевен, през Ловеч и Троян до с. Кърнаре с дължина 22.30 км, което дава възможност за ползване на превози организирани от други общини.

През 1999 год. бе разграден монопола на „Автостопанство № 8” („Магистрали”) и в момента превозите се осъществяват само от частни фирми. Конкурсното начало при възлагането на превозната дейност, дава възможност на Общината да защити претенциите на обществения интерес към превозвачите, които в момента са представени от 12 автобусни фирми, разполагащи с 90 автобуса.

Като приоритетна задача за подобряване на транспортното обслужване на Община Карлово може да се посочи разработване на нова общинска и областна транспортна схема: срок 2005-2006 год., на стойност 15 000 лв, както и подобряване състоянието на пътната мрежа.

3.1.2. Железопътен транспорт
През Община Карлово преминава Подбалканската жп-линия: София - Бургас, както жп-линията: Пловдив - Карлово.

3.1.3. Таксиметрови превози
Регистрираните таксиметрови фирми на територията на Община Карлово, които обслужват населението са три. Броят на такситата е 30. Този вид транспорт е много добре организиран и за момента задоволява нуждите на населението.

3.2. Телекомуникации

Основният доставчик на комуникационни услуги в Общината е местното подразделение на БТК. Поддържат се 28 поста на 100 жители, което е над средното ниво за страната.

Всички региони са в системата за национално автоматично телефонно набиране.
- Бизнес абонати – 1038;

- Частни абонати – 14 232;

- Свободни – 7830;

- Абонати общо – 23 100.

- Извън населени места – 90 км;

- Кабелна мрежа – 25 км. (данни 2004 год.) постоянно нараства.
На територията на Общината има няколко доставчици на Интернет.

Всички мобилни оператори покриват територията на Община Карлово.

Системата разполага с достатъчно капацитет, за да приеме нови големи потребители, без да се наруши стабилното електрозахранване.

- Въздушни 20kW две тройки 28 км;

- Кабелни – 74.4 км.
Броят на абонати те е 31 837:
- Битови за общината – 28 960 броя;

- Стопански – 2 877 броя.

Изградените водоеми осигуряват необходимия минимален пожарен резерв и 30 минутен контакт за хлориране. Не е решен обаче въпроса с акумулирането на питейна вода за покриване на почасовата дневна консумация. Средното водопотребление е 69 л/ж/ден. Също така в никое от населените места не е решен въпроса със зонирането на водопроводната мрежа, което е от особено значение за правилното й натоварване при населените места с голяма денивилация по отношение на територията на застрояване.

В дългосрочен план е необходимо да се търсят технически възможности за добив на допълнителни количества питейна вода за следните населени места: гр. Карлово, гр. Клисура, гр. Калофер, гр. Баня, с. Розино и с. В. Левски.

Делът на канализираното население в Община Карлово по данни от НСИ за 2004 год. е 50.1 %. Канализационната мрежа на населените места в Община Карлово е изграждана на етапи през 70-те и 80-те години на миналия век. С изключение на гр. Карлово никое друго населено място няма изградена вътрешна канализационна мрежа на 100 %. В някои от селата частично има изградени събирателни канализационни клонове. По тази причина основно навсякъде се прилага отвеждане на отпадните води в септични ями.

В градове като Калофер и Баня има в голяма степен изградена събирателна канализационна мрежа, но няма изградени главни канализационни клонове и довеждащи колектори. В гр. Клисура положението е още по-лошо, тъй като е необходима цялостна реконструкция на събирателната канализационна мрежа и ново изграждане на главни канализационни клонове и довеждащ колектор.

На територията на Община Карлово липсва пречистване на отпадните води.

Американските специалисти от фирма „ЕнКон Сървисис”, която е изпълнител на проекта вече монтираха специални съоръжения на територията на гр. Клисура за изследване силата и посоката на вятър.

По предварителни проучвания на района се очертават два варианта:

• 
  Да бъдат изградени три турбини, които ще произвеждат по 1.5 мегавата електроенергия;
  
• 
  Или 5 турбини с по 900 киловата.
  

Независимо от техния брой и местоположението им турбините ще бъдат включени в една вятърна електроцентрала. Възможно е да има и втори етап на проекта, през който ще бъде изградена и втора електроцентрала.

Екологичните проблеми основно са в резултат на липсата или непълноценно работещи локални пречиствателни станции, липсата на градска пречиствателна станция за битови-фекални води, лошото състояние на пътната настилка, наличие на нерегламентирани депа за ТБО, липсата на напълно изградена канализационна мрежа във всички селища от Община Карлово.

Средата на обитаване се влошава. Унищожава се дървестна растителност, безразборно се трупат строителни отпадъци и боклуци. Здравно-демографските проблеми и замърсяването на околната среда са взаимно свързани, което налага намесата на Общината.
Характеристиката на отделните компоненти на околната среда и степента на тяхното замърсяване дават представа за екологичното състояние на Общината.

4.1. Въздух

В България основни замърсители на атмосферния въздух са прахът, серният диоксид, азотните оксиди и оловните аерозоли. На замърсяването на атмосферния въздух се обръща голямо внимание поради значителните социални и здравни последици за хората - заболеваемост, смъртност, миграция. В силно замърсените райони е увеличен броят на заболяванията на дихателната система, на сърдечно-съдовата система, има повече кожни и очни заболявания. Освен това замърсеният атмосферен въздух създава усещане за дискомфорт.

Климатичните фактори в разглеждания район определят до голяма степен нивото на замърсяване на въздуха.
Замърсяването на въздуха в Община Карлово е резултат от:

• 
  Интензивният поток от пътни транспортни средства, обусловен от главния шосеен път Е -78, преминаващ през територията на Общината с дължина 57 км;
  
• 
  Частични замърсявания, емитирани от локални парови централи, работещи на високосернист мазут;
  
• 
  Локалното битово отопление, основен замърсител на въздуха със серен диоксид, въглероден оксид, прах, сажди и др. през зимния сезон;
  
• 
  Прякото въздействие на сметищата за ТБО, източници на:
  

- вредни газове от запалени битови отпадъци;

- разпространение от вятъра на полиетиленови и PVC отпадъци, неразпадащи се при нормални условия;

- газове от гниене на органични битови и животински отпадъци и др.

• 
  Сравнително рядкото миене на асфалтираните улици и големият процент на павирани улици е предпоставка за по-високо ниво на запрашеност и произтичащите от това здравни рискове.
  

Територията на Община Карлово попада в групата на районите, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове, съгласно изискванията на Наредба № 7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) ДВ бр. 45/99 год. Поради тази причина районите класифицирани по чл.30, ал.1, т. 3 не разполагат със стационарни пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух (СПККАВ). В тях наблюдението на показателите фини прахови частици (ФПЧ₁₀), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NОx) и въглероден монооксид (CO) се извършва веднъж на полугодие.

Главен проблем за хората са емисиите на серен диоксид и прах от различни горивни процеси.

Борбата за намаляване на този тип замърсяване се води чрез:

• 
  подменяне на твърди с течни или газообразни горива;
  
• 
  използване на горива с по-ниско пепелно и сярно съдържание;
  
• 
  закриване на морално остарели и физически износени енергийни мощности, чиято екологизация е практически невъзможна;
  
• 
  промени в структурата на енергийната ни база;
  
• 
  преминаване към използване на възстановими и нетрадиционни за страната ни ресурси за източници на енергия;
  
• 
  централно топлоснабдяване на жилищата, както и въвеждането на прахоулавящи съоръжения на енергийни и промишлени източници на прах.
  

Основните източници на замърсяване на повърхностните води на територията на Община Карлово са битово-фекалните води, които се заустват непречистени в естествените водоизточници (реки), посредством изградените в гр. Карлово, гр. Сопот, гр. Калофер, гр. Баня и фирмите канализационни мрежи. Допълнително неконтролируемо замърсяване на повърхностните води възниква вследствие на неекологосъобразно извършване на стопански дейности (животновъдство) в селищата без канализационна мрежа.

Най-много повърхностните и подземни води се замърсяват от отпадъчни води генерирани в нерегламентираните сметища на територията на Община Карлово. Естественият терен, липсата на изолация на сметищата създават предпоставка за проникване на отпадъчни води, формирани в тялото на депонираните отпадъци в прилежащите терени – подземни хоризонти и повърхностни води. При тези сметища естествения поток от отпадъчни води прониква в подземните водни хоризонти и предизвиква в някои значително и трайно замърсяване.

Допълнително атмосферните води, стичащи се по скатовете на отпадъците, замърсяват повърхностните води.

Значителен принос за замърсяването на водните обекти на територията на общината имат и производствените обекти.

4.3. Почви
Почвите се замърсяват основно от експлоатацията на нерегламентирани сметища. Поради колоидния характер на компонентите на почвите (глини, порьозни скални образувания и др.), замърсителите от отпадъчните води от сметищата се акумулират в тях и нарушават екологичното равновесие в повърхностните, а понякога и в по-дълбоките слоеве.

Други източници на замърсяване са:

• 
  Транспорт – наблюдават се завишени нива на олово в сервитута на първокласен път І-6, които обаче не оказват влияние на земеделските земи;
  
• 
  Промишленост;
  
• 
  Селскостопански обработки (растителната защита – използване на пестициди и минерални торове);
  
• 
  Строителни дейности в самите населени места;
  
• 
  Локално замърсяване от нарастващия брой на Газ- и Бензиностанциите.
  

Разнообразният релеф и особеностите на климатичните условия обуславят богатството на флористичния и фаунистичния състав в защитените територии в района на Община Карлово. Срещат се множество редки, защитени и застрашени от изчезване животински и растителни видове – част от тях реликтни и ендемични; на територията на Общината са регистрирани един национален парк (“Централен Балкан”), един биосферен резерват (“Джендема” – Калофер), един резерват (“Стара река”– Карлово), един поддържан резерват (“Чамджа” – с. Христо Даново), четири защитени местности (“Върлишница” – Клисура, “Средната поляна” – с. Богдан, “Средногорец” - с. Каравелово, “Чивира” – с. Каравелово, община Карлово и с. Старосел, община Хисаря), 7 природни забележителности (водопад “Сучурум”, 15 м – Карлово, “Карловското пръскало”, 30 м - резерват “Стара река”; водопад “Райското пръскало”, 125 м – резерват “Джендема”; “Голям джендемски водопад”, 120 м – резерват “Джендема”; водопад “Сувачарското пръскало”, 54 м – землище на с. Христо Даново; “Сухата пещера”, дължина 227 м – землище на с. Хр. Даново, “Водната пещера”, дължина 367 м – землище на с. Хр. Даново, м. Елен дере).

НП “Централен Балкан” е член на Европейската мрежа за защитени територии PAN Parks, знак за признание на качествата на българската природа и политиката за нейното опазване. Така след Полша, Швеция и Финландия, чрез НП “Централен Балкан”, България стана четвъртата страна, която получи авторитетното признание.

PAN Parks е мрежа от защитени територии, която опазва най-доброто от Европейската дива природа, простираща се от Арктика до Средиземноморието.

В парковете от Мрежата, природата е защитена в съответствие с най-добрите Европейски практики. Управлението на парковете е в тясно сътрудничество с местните хора, което намалява до минимум заплахите за животните, растенията и ландшафта.

4.5. Отпадъци
Основните проблеми произтичат от наличието на:

• 
  Стари замърсявания на територията на Общината;
  
• 
  Нерегламентирани сметища, които са причина за замърсяване на водите и на почвите;
  
• 
  Промишлеността – основните отпадъци от заводите са: стоманени, чугунени, медни, алуминиеви стружки и опасни отпадъци в твърдо и течно състояние във вид на утайки, формовъчна смес, отпадъчен леярски пясък, галваничен шлам и емулсии, месингови стружки, дървени частици, отпадъци от полиестирол, утайки от текстилното багрене, апретиране, изпиране и разтвори с киселинен или алкален характер, отпадъци от полиетилен, пластмаса, хартиени, обработени масла, отдестилиран розов цвят, лавандулов цвят, екстрахирани етерично-маслени продукти, стари автомобилни гуми, акумулатори, отработени масла, парцали, джибри, стъкло, битови отпадъци, отпадъци от органичен произход (месокомбинат, млекопреработване), мазутни отпадъци;
  
• 
  Не е въведено 100 % сметосъбиране и сметоизвозване.
  

В Община Карлово е изградено и въведено в експлоатация ново Регионално депо за твърди битови и неопасни производствени отпадъци, което е изградено съгласно изискванията на действащото екологично законодателство и Директива 1999 /31/ ЕС за депониране на отпадъци на Европейския съюз. Общият обем на депото е 540 000 м³

Общината е и една от пилотните общини в България с въведено разделно събиране на отпадъците.
4.6. Шум
Шумът е фактор въздействащ върху околната среда. Имайки предвид неблагоприятният ефект, който оказва върху здравето на хората и животните, той попада сред най-агресивните и разпространени видове замърсяване. Източниците на шум имат многообразен характер, като основно са свързани с човешката дейност. Тези, от тях, които пряко въздействат върху околната среда, могат да бъдат обособени в две основни групи – промишлени и транспортни. Комбинираните действия на източниците определят акустичното състояние в района

Акустичната обстановка в района се оценява косвено – според броя и вида на преминалите транспортни средства. Натоварва се главно от интензивния автомобилен трафик по главен шосеен път: София – Карлово – Бургас, вътрешно селищния автомобилен и ЖП транспорт.

Съществуват и единични точкови източници на шум (работилници, търговски обекти, увеселителни заведения), които оказват въздействие върху акустичната среда в определени части от денонощието.

Промишлените предприятия в по-голямата си част са групирани в индустриални зони.

По-голямата част от засегнатото население живее в общинския център, който е най-гъсто населен.

Отчетените резултати от проведени наблюдения в проконтролираните пунктове показват постоянни наднормени нива на шума съгласно установените пределно допустими ниви на шума в зависимост от територията или зоната (Хигиенни норми 0-64, ДВ изм. и доп. бр. 16/1975). Изключение правят по-малките населени места с ниска степен на индустриализация и сравнително неголяма интензивност на транспорта. Тенденцията на увеличаване на нивото на шума в населените места е свързана с увеличаването на интензивността на автомобилния транспорт. Най-високи отклонения от нормите се наблюдават при натоварените  транспортни артерии свързващи междуселищните направления и вътрешноселищните с ниска пропускателна способност или в зависимост от пътната настилка (напр. при паваж).

Обекти, потенциални замърсители с радиоактивност няма. На територията на Общината има 4 постоянни пункта за мониторинг радиационното състояние на околната среда – Калофер, Карлово, Клисура, Розино.