-
Методология на SWOT анализа
SWOT анализът на Община Карлово има за цел да оцени комплексното въздействието на външните фактори /възможности и заплахи/ на околната среда, в която функционира общината, и това на нейните вътрешни фактори /силни и слаби страни/. Тази релация между външните и вътрешните фактори определя моментното състояние на Общината и определя в голяма степен възможностите за нейното бъдещо развитие.
Оценките на външните и вътрешните фактори, разположени на координатна система, оформят множество комбинации, които могат да се разпределят в четири квадранта /както е представено на графиката по-долу/:
-
Първи квадрант, при който добрите възможности на външната среда се съчетават със силните страни на вътрешните фактори;
-
Втори квадрант – налице са добри възможности, но съчетани с вътрешни слабости;
-
Трети квадрант, съчетаващ слабости и заплахи на външната среда;
-
Четвърти квадрант, при който се съчетават външни заплахи със силни страни.
Фигура 19. SWOТ матрица на съчетанието на силните и слабите страни на вътрешните фактори с възможностите и заплахите на средата
Секторни SWOT анализи
При подготовката на SWOT анализа дейностите в община Карлово бяха разделени на осем основни сектора, а именно: “Инфраструктура”, “Екология”, “Икономика”, “Здравеопазване”, “Култура”, “Младежки дейности, спорт и туризъм”, “Образование” и “Социални дейности”. Независимо от изготвянето на интегрален SWOT анализ, разработващият Плана екип извършва SWOT анализи за всеки сектор поотделно, за да се открои в максимална степен състоянието на Общината във всеки един от типичните за една административно-териториална единица сектори.
Методологията на анализа изисква от участниците в него да дефинират силните и слабите страни на Общината, както и възможностите и заплахите пред нейното развитие, след което да оценят външните и вътрешните фактори, влияещи на процесите.
При оценяването на външните и вътрешните фактори за развитието на всяка една от посочените по-горе функции е взето експертното мнение на специалистите от съответната сфера, както и оценката на заинтересованите страни, представители на местната общност. Оценките, с които са оценявани факторите, са в параметрите от 1 (най-неблагоприятно влияние) до 10 (най-благоприятно влияние) на съответния фактор. Тези оценки са представени в таблици към всеки един от секторите.
-
Сектор «Инфраструктура»
Силни страни
-
Напълно електрифицирани населени места;
-
В голяма степен подменено осветление с енергоспестяващи тела;
-
Задоволеност на населението с питейна вода;
-
Наличие на резервни водоизточници за гр. Карлово;
-
Изградена транспортна инфраструктура до всички населени места;
-
Сравнително добро състояние на ЖП, първокласната и второкласната пътна мрежа;
-
Добра обезпеченост на населението с телефонни постове;
-
Започнала цифровизация на телефонните централи, но само в гр. Карлово;
-
Покритие на цялата територия от всички мобилни оператори;
-
Почти пълен обхват на общината с организирано сметосъбиране и сметоизвозване;
-
Съвременно депо за битови отпадъци;
-
Пилотни проекти за разделно събиране на рециклируемите отпадъци.
| Възможности -
Използване на финансови средства от фондовете на ЕС за подмяна на водопреносната мрежа;
-
Използване на финансови средства от фондовете на ЕС за канализация и изграждане на пречиствателни съоръжения;
-
Използване на финансови средства от фондовете на ЕС за рехабилитация на общинската пътна мрежа;
-
Използване на финансови средства от фондовете на ЕС за благоустрояване на населените места;
-
Подобряване качеството на услугите, предоставяни от телекомуникационните оператори;
-
Задоволяване на нуждите от електрическа енергия на бъдещите инвеститори;
-
Използване на алтернативни източници на електрическа енергия от възстановяеми източници.
| Слаби страни -
Остарели етернитови водопроводи;
-
Недостиг на питейна вода през лятото за няколко селища;
-
Лошо състояние на общинската пътна мрежа;
-
Аналогови централи в повечето от населените места;
-
Липса на канализация в повечето от населените места;
-
Липса на ГПСОВ и пречиствателни съоръжения в населените места;
-
Наличие на непочистени стари замърсявания с ТБО;
-
Ниска степен на благоустроеност на отделните квартали в градовете и в повечето населени места.
| Рискове -
Недостатъчни финанси за кофинансиране на инвестиционните проекти;
-
Рязко нарастване на потреблението след приемането в ЕС;
-
Завишени изисквания на българското законодателство след приемането в ЕС;
-
Липса на квалифициран персонал за усвояване на предоставените средства.
|
Очевидна е ниската оценка, която се дава на няколко вътрешни фактора, като състоянието на междублоковите пространства, на ВиК мрежата, на инвестиционната активност на Общината в областта на благоустрояването и явната липса на работни проекти за изграждане на инфраструктурата. Тези вътрешни фактори получават оценка, близка до т. нар. “критична оценка”. Най-високо оценени са състоянието на електрозахранването, телекомуникационните услуги и транспортната инфраструктура.
Анализирайки като цяло дадените от участниците в анализа оценки по отношение на вътрешните фактори може да се заключи, че близо 80% от оценките са под средните нива, което представя една недотам добра картина на състоянието на сектора.
№
|
ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ
|
Средна оценка по фактори
|
1.
|
Степен на инвестиционна активност на общината в областта на благоустройството
|
3,17
|
2.
|
Наличие на работни проекти за изграждане на инфраструктура
|
3
|
3.
|
Състояние на вертикалната планировка
|
3,5
|
4.
|
Състояние на пешеходните зони и пространства
|
4
|
5.
|
Състояние на междублоковите простраства
|
2,67
|
6.
|
Състояние на уличната мрежа
|
3,83
|
7.
|
Състояние на ВиК мрежата
|
3
|
8.
|
Състояние на чистотата
|
5,83
|
9.
|
Състояние на електрозахранването
|
7,5
|
10.
|
Състояние на транспортната инфраструктура
|
7
|
11.
|
Състояние на телекомуникационните услуги
|
7,5
|
Средна оценка на вътрешните фактори: 4,64
|
Анализът на оценените външни фактори показва прекалено силен песимизъм относно влиянието на външната среда. Особено слабо са оценени усилията на Общината в изграждането на публично-частни партньорства, прекалено силен е елементът на егалитаризъм, на очакване на сериозна помощ от държавата и други външни субекти – това показва липсата на достатъчно доверие във възможностите на Общината и местната общност да се справи с проблемите в сектора. Песимизмът е ясно изразен чрез оценките на всички външни фактори, които определено гравитират около нивото на “критичната оценка”.
№
|
ВЪНШНИ ФАКТОРИ
|
Средна оценка по фактори
|
1.
|
Развитие на обществено-частните партньорства в областта на благоустройството и комуналното стопанство
|
1,83
|
2.
|
Съпричастност на гражданите в усилията за благоустрояване на общината и развитие на комуналните дейности
|
3
|
3.
|
Подпомагане от страна на държавата в областта на благоустройството и комуналното стопанство
|
2,83
|
4.
|
Наличие на донорски програми за финансиране на благоустройството и комуналното стопанство
|
2,83
|
5.
|
Нормативна база след хармонизирането на законите с тези на ЕС
|
3,17
|
Средна оценка на външните фактори: 2,73
|
На долните графики се виждат оценките на вътрешните и външните фактори в Сектор “Инфраструктура”.
Оценка на вътрешните фактори – сектор “Инфраструктура”
|
Сподели с приятели: |