Общински план за развитие на община карлово за периода 2007 – 2013 г

Общинският план за развитие на Община Карлово е основен програмен документ, който определя дългосрочните цели и приоритети на общинската политика за развитие и устройство и съгласува целите и приоритетите на плановите документи от по-високите нива - Националната стратегия за регионално развитие и Регионалния план за развитие на Южен централен район, с политиките и ресурсите на общинско ниво. Планът е документ, който отразява принципите и подходите на европейската политика за регионално развитие, ориентирана към икономическото и социалното сближаване и формира общата рамка за развитие и устройство на общината.

Общинският план за развитие на Община Карлово е съобразен с общите цели и приоритети, залегнали в Регионалния план за развитие на Южен централен район и в частност - с целите и приоритетите на област Пловдив и се явява естествен елемент от стратегическото развитие на страната, като цяло. Той се основава на принципите в политиката за регионално развитие, при спазване на законовите и подзаконови уредби на Република България и регулациите на Европейския съюз.

Планът определя дългосрочната визия за развитие на Община Карлово, стратегическите цели и приоритетите. С разработването и приемането на ОПР се определят и:

• 
  изпълнимите мерки за постигане на стратегическите цели и приоритети за развитие на Община Карлово;
  
• 
  основните източници за финансиране на мерките заложени в плана;
  
• 
  редът и начинът за осигуряване на публичност и прозрачност на плана;
  

Общинският план за развитие на Община Карлово ще се изпълнява в съответствие с основните принципи на регионалната политика на ЕС. Принципът на програмиране дефинира, че средствата от Структурните фондове ще бъдат отпускани на основата на многогодишни програми, определящи приоритетите, използването на ресурсите и споразумения за използване на средствата. Принципът на партньорство изисква партньорите да участват и да представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началото на процеса на планиране и програмиране, както и в процеса на подготовката, финансирането, наблюдението и оценката. Този принцип включва механизми на консултация и участие на национално, регионално и местно равнище, които да осигурят участието на бизнеса и асоциации на работодателите, синдикатите, неправителствените организации. Принципът на допълняемостта означава средствата от Европейската общност да са допълнителни към тези, които страната отпуска за публични инвестиции. Принципът на устойчивост е свързан с постигане на устойчиво регионално развитие и отчитане въздействието на околната среда от действията, предприети от регионалната политика. Равните шансове на мъжете и жените и всички социални групи са друг важен принцип, който следва да бъде реализиран.

Планът има характер на отворен документ, който може да се развива, усъвършенства и актуализира в съответствие с динамично променящите се условия и фактори, мотивиращи неговото разработване. Това по същество е една перманентна дейност на Общината и предполага създаването на гъвкава и прагматична организация.

ІІ. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА КАРЛОВО
1. Оценка на природните дадености като потенциал за развитие
1.1. Географска характеристика

Община Карлово е разположена в централната част на България и северната част на Пловдивска област на площ 1044 км², и представлява 1 % от територията на страната. Граничи с:

• 
  на север – с Ловешка област;
  
• 
  на изток – с община Павел баня;
  
• 
  на запад – с общините Сопот и Пирдоп;
  
• 
  на югозапад – община Копривщица;
  
• 
  на югоизток – община Брезово;
  
• 
  на юг – с общините Хисар и Калояново.
  

Карловска община е кръстопът на шосейния и железопътния транспорт. Оттук преминава главен шосеен път Е-78 и подбалканската жп-линия София – Бургас, с отклонение за Пловдив. Връзка със Северна България се осъществява, чрез старопланинските проходи: Кърнаре – Троян (с Ловешка област) и Шипка (с Габровска област). Шосейни пътища има до всички селища в общината.

Между дълбоко врязалите се в масива Стара и Бяла река се издига връх Равнец, а на запад от него се извисяват – Жълтец, Кръстците, Голям Купен и Амбарица. На юг от връх Ботев се спуска почти отвесна стена, под която се намира Южен Джендем. На юг котловината се затваря от полегатите склонове на Средна гора, която в близост до град Баня се снижава до равнината и създава излаз на река Стряма към Пловдивското поле.

Климатът е преходноконтинентален с планинско влияние. В сравнение с другите подбалкански полета – по-мек и по-топъл. Средната годишна температура е 11.4⁰ С. Планинският масив от север е преграда за студените ветрове, а лъкатушещите дефилета и клисури, в съчетание с ниската планинска ограда от юг и широкия излаз на река Стряма, са естествен регулатор на въздушните течения. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е сравнително мека – средната януарска температура е между 0 и –1⁰ С. Дните с трайна снежна покривка са от 25 до 30. Лятото е умерено топло – около 60 дни са със средна температура 20⁰ С и около 15 - със средна температура 25⁰ С. Максималните температури са през юли и варират между 34⁰ С и 36⁰ С. Средногодишната относителна влажност за района варира от 70 до 73 %.

Средното годишно количество на валежите е 653 мм/м². Максимумът им е през май – 82 мм/м² средно за месеца, а минимумът – през февруари и март. Снеговалежите са по-малко, всравнение с другите подбалкански полета. През летния сезон често явление са гръмотевичните бури и градушките. Мъгли падат рядко, не са трайни, нито гъсти. Напълно облачните дни през годината са не повече от 70. Преобладаващите ветрове са западните и северозападните, а източните имат по-голяма честота през студеното полугодие. Средногодишната скорост на вятъра е 2.0 м/сек.

 

1.3. Почви и земеползване
Почвената покривка е разнообразна. Най-широко разпространение имат делувиално-ливадните и алувиално-ливадните почви (75 %). Плодородието на делувиално-ливадните е ниско, но благоприятните им физични свойства ги правят пригодни за отглеждане на редица култури и трайни насаждения - житни растения, фуражни треви, маслодайна роза, лозя и др.. По-ограничено са разпространени канелените горски почви (10-12 %). Срещат се и планинско-ливадни и кафяви горски почви по високите части на Стара планина.
Община Карлово разполага с 478 163 дка селскостопански фонд. Значително по-малък е делът на обработваемите земи – земеделски земи без мери и пасища. Техният размер е 303 644 дка, което представлява 63.50 % от нейния селскостопански фонд.

Размерът на обработваемите земи и разпределението им по начин на стопанисване и по вид собственост е както следва:

По север-североизточната част на грабена е разположен Старопланински пролувиален шлейф, формиран от наносите на старопланинските реки и дерета, които са с пороен характер. Една от тях е Стара река.

Скалната подложка на Карловския грабен е изградена от средно горски гранити.

На дълбочина около 70 м са разположени плиоценски седименти, представени в алтернации от глинести пясъци, песъчливи глини, алеврити, глини, маломощни чакъли и лигнитни въглища с обща мощност над 100 хил. тона. Запасите от каменни въглища се класифицират в категория В+С, но за близките години не се предвижда разработка на находището.

В най-ниската част на котловината по разседна линия, която минава край северното подножие на Средна гора, бликат няколко минерални извора. При гр. Баня те са девет на брой, четири от които са с уникални целебни свойства на водата. Термални извори има край с. Столевово, в гр. Клисура и край с. Климент.

1.5. Водни ресурси

През територията на общината протичат реките Тунджа, Стряма, Стара и Бяла река. Заедно с многобройните си притоци те осигуряват сравнително добри условия за задоволяване на нуждите от питейна вода, вода за индустриални нужди и за напояване. Построени са и два язовира – “Домлян” и “Соколица”. Създадена е добра водоснабдителна система за всички селища в общината. 

При правилно стопанисване тя е в състояние да задоволи реалните нужди на населението, промишлеността и селското стопанство. Ценно богатство за общината са и минералните извори с уникални целебни свойства на водата.

 
1.6. Горски ресурси

Данните сочат, че основната част от горската територия е заета от горски масиви. Тази структура създава условия за дърводобив и залесяване.

На територията на общината съществуват три държавни лесничейства, които упражняват контрол и охрана на горския фонд. Числеността на заетите в тях е около 90 постоянно заети.

Годишният обем на дърводобива в стойностно изражение се колебае между 4 и 5 млн. лв.

На територията на общината съществува диспропорция между дърводобива и дървопреработващата промишленост. С възстановяване собствеността на горите на бившите им собственици и на общините ще има възможност за създаване на ефективни частни дървопреработвателни предприятия ориентирани към местния и външен пазари.

Горският фонд на Община Карлово обхваща 511 944 дка площ.

Най-старите следи от живот открити в землището на Карлово, датират от новокаменната (неолитната) епоха (VІ хил. пр. Хр.).

Тракийските племена, населявали земите около днешно Карлово през ранножелязната (ХІ – VІ в. пр. Хр.) и късножелязната (VІ в. пр. Хр. – І в.) епоха, според изследователите влизат в сборния етноним одриси и вероятно това е била територия, контролирана от одриските царе.

Периодите на римското владичество І – ІV в. и късната античност ІV – VІ в., се характеризират с мащабно строителство в цялата Карловска долина на пътища, пътни съоръжения, крепости. Северно от Карлово е минавало трасето на Подбалканския римски път свързващ Черноморието със Сердика. За охраната му и на селищата, разположени в близост до него, са били построени множество крепости – Карловското кале (северно от града), Сушицкото кале (източно от сегашния кв. Сушица).

Смята се, че Карлово е наследник на средновековната крепост Копсис и с. Сушица, като се е оформило в резултат на постепенното изграждане и развитие на старото селище. През ХІІІ в. тези земи са част от родовите владения на тримата български боляри – Смилец, Войсил и Радослав, и често стават арена на войните между България и Византия.

За основател на Карлово се счита един турски големец на име Карлъ Зааде Гаази Али Бей. В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али Бей с. Сушица и принадлежащите му земи като феодално владение. Името Карлово се налага по-късно и вероятно произлиза от фамилното име на Карлъ Бей: Карлъ’ова – земя на Карлъ.

От всички събрани факти може да се каже, че Карлово е сравнително нов град, възникнал след завладяването на Стремската долина от турците – преди около 500 години. Спрямо Калофер, Сопот и Клисура, той е най-старият град в долината и винаги е бил център на околията. За да го бранят от честите кърджалийски нападения, карловци оградили града със стени, следи от които днес няма, но имената на портите и днес се помнят: Дъбенска порта, Сопотска порта и др.

Връх в своя икономически и духовен разцвет, градът достига в периода на Възраждането. В Карлово е имало около 25 воденици, чаршия с около 450 дюкяна, масивни маази, часовникова кула, 18 хана, чешми, мостове.

Специфичните природни дадености и недостигът на обработваема земя, отдалечеността от големите търговски пътища и статутът на вакъф, предопределят развитието и възходът на занаятчийството. Един от най-рано развилите се занаяти е кожарството. Тук е имало добри условия за обработване на кожи, затова кожарството по всяка вероятност е получило първия си тласък още през ХVI век, за да достигне по-късно до голям подем и напредък. Към 60 кожарски работилници (табахани) обработвали годишно до 300 000 кожи – овчи и кози. Във връзка с кожарския занаят се развило и кожухарството. Основно се изработвали кожи – каплами (подплати).

Развити били още платнарството и басмаджийството, ножарството, бакърджийството, стъкларството, златарството (46 майстори златари, април 1806г.). Карлово се славело и с хубавото вино.

В стопанската история на града най-важният, основният занаят на населението бил гайтанджийството. По производство на гайтан Карлово държало І-во място в Турската империя – 60 000 оки гайтан годишно (гайтанът се произвеждал за турската войска и поради тази причина градът бил освободен от данъци).

Отглеждането на розата и производството на розово масло играят значителна роля в стопанското минало на града. Карловската котловина и Казанлъшкото поле са розовите градини на България. Отначало розата се появила в Казанлъшко по течението на Тунджа като украса на турските градини, а по-късно се спуска по долината на Стряма, където намира благоприятни климатични и почвени условия за отглеждане и преработка. Засадените розови масиви достигат до 31 916 дка, от които се добива 6 583 367 кг розов цвят. Голяма част от готовата продукция се изнасяла за Франция, Англия, Цариград и др.

През 60-70 години на ХІХ в. в Карлово се развива манифактурното и фабрично производство, което предопределя икономическия растеж на града. Построяват се две големи църкви в града, училището (около 1810 г.) и др.

След Освобождението, поради загубването на обширните пазари на Османската империя, градът изживява период на икономически упадък. Традиционно продължават да се развиват текстилната промишленост и розопроизводството.

Карловци активно подкрепят Съединението между Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Участват както в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), така и в Сръбско-българската война през 1885 г. защитила Съединението.

След Втората световна война, Карлово се превръща във важен промишлен, селскостопански, военен, културен, спортен и туристически град на България.

В началото на третото хилядолетие Карлово е съвременен град, съчетаващ модерното с безценното културно-историческо наследство и традиции, с уникалните природни забележителности. Градът многократно се е разраснал. Поддържа приятелски връзки с градове от Полша, Русия, Гърция, Турция, Беларус, Украйна, САЩ, Англия, Белгия, Франция и Македония. Осъществяват се културни и бизнес контакти, реализират се съвместни проекти.

И не на последно място град Карлово е родно място на редица видни българи: Васил Левски; учителите – Райно Попович, Брайко Генов, Ботьо Петков, Матю Тантилов и др.; д-р Иван Богоров; братя Евлоги и Христо Георгиеви; артистите – Васил Кирков, Елена Снежина, Иван Попов; Райна Касабова – първата жена в света, летяла на боен самолет; Анка Ламбрева – първата българка околосветска пътешественичка; Иван (Джон) Ночев – ракетен конструктор; множество художници и скулптори.

 

2. Човешки ресурси

2.1. Демографска характеристика на населението
Работната сила е в тясна зависимост от демографските фактори. Броят на лицата, които навлизат в трудоспособна възраст, зависи от равнището на раждаемостта, смъртността и миграцията сред младите хора. Наред с това, изходящият поток от икономически активното население зависи и от икономическите и социални фактори.

Към 30.06.2005 год. населението на Община Карлово възлиза на 60 766 жители (8 % от населението на областта), от които 29 600 мъже и 31 166 жени, съотношението между брой жени и брой мъже в общината е почти равно с лек превес на жените, които съставляват 51 % от общия брой. На територията на общината има 4 града и 23 села, и съответно градско население – 37 180 души, селско – 23 586 души, или 61 % от населението живее в градовете.

Статистическите данни на общината показват общо намаление на броя на населението, което от 1998 год. до 2005 год. е намаляло с близо 4000 души. Причините за намаляване броя на населението биват миграционни, особено емиграцията, която е резултат от свиването на работни места при провеждането на приватизацията на предприятията, при което емигрират млади висококвалифицирани кадри.


Фиг.2 – Динамика на населението

2.2. Динамика на населението
Продължава тенденцията за намаляване на раждаемостта. Естественият прираст на населението за периода 2000-2004 год. е отрицателен, както за областта, така и за Община Карлово. За 2004 год. той е - 305. Измененията в естественото движение са резултат от развитието на процесите на раждаемост и смъртност.

Табл.2 – Естествен и механичен прираст на населението

Отрицателният прираст на населението е характерен за цялата страна през последните години. Той е резултат от: неблагоприятното развитие на икономиката и социалната сфера; спадането или стагнацията на жизненото равнище на хората и т.н.

Фиг. 3 – Механичен прираст на населението

Фиг. 5 - Възрастова структура на населението

Намаляването на раждаемостта, емиграционния поток и нарастването на смъртността сред активното население предизвикват сериозни промени във възрастовата структура на населението, които намират израз в демографското остаряване на нацията.

Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастова група 15-64 г. Коефициентът на зависимост на възрастното население през 2004 год. Е 63.9 % (брой на населението в над трудоспособна възраст отнесено към броя на населението в трудоспособна възраст), докато през 2002 год. Е бил 58.6 %. Високите стойности на този коефициент показват, че разходите за издръжка на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи.

Образователната структура на населението се наблюдава през годините на преброяване. От последното преброяване през 2001 год. се вижда, че почти половината от населението на Община Карлово е със сравнително високо образователно равнище. 49 % от жителите са с високо образование (висше, полу-висше и средно).

През 2002 год. на човек от населението на Община Карлово се падат 17.65 м² жилищна площ при средно за страната 17.66 м², за област Пловдив – 17.81 м². Жилищата на 1000 души са 436 за Община Карлово, 421 - за област Пловдив и 424 за страната. Средният брой на членовете в едно домакинство е 2.8, показателят е същият за област Пловдив и 2.9 – за страната.

Фиг.7 – Етнически групи

Средната годишна заплата показва тенденции към повишаване по отношение както на областта, така и на Община Карлово. Делът на увеличение в общественият сектор е по-голям в сравнение с частния.

Фиг. 8 – Средна месечна заплата

Анализът на демографското развитие на Община Карлово показва следните характеристики:

• 
  Населението на Общината намалява и заедно с това и репродуктивните и трудоспособните контингенти;
  

• 
  Естественият и механичният прираст са отрицателни, като процесът се задълбочава;
  

• 
  Образователното равнище на населението е добро - лицата с висше, полувисше и средно образование са 49 %.
  

В Община Карлово нараства броят на заетите в частния сектор, пред тези в обществения, съответно 6339/4699 души (данни от 2004 год.). С най-голям брой наети лица е сектора на услугите – 5450, следва индустриалният с 5390 души и накрая аграрният сектор – 198.

През 2004 год. на територията на Община Карлово най-голям брой разкрити работни места имаше във фирмите, осъществяващи дейност в шивашкото произвоство. Именно в този бранш се наблюдава разширяване на производството и търсене на работна сила. Заетост се осигурява и в малкия и средния бизнес основно в областта на търговията и ресторантьорството. Запазва се тенденцията за намаляване броят на заетите в някои от фирмите от отрасъл машиностроене, но в други фирми от този отрасъл се наблюдава и раздвижване, свързано с наемането на работна ръка. Осигурена бе и сезонна заетост в оранжерийното производство на зеленчуци.

Фиг. 9 – Разпределение на заетите по отрасли

2.6. Безработица
Средногодишният брой регистрирани безработни лица през 2004 год., спрямо средногодишния им брой за 2003 год. отчита минимално намаление.. Средния брой регистрирани лица за 2004 год. е 4227 души и е с 0.9 на сто по-малък от средногодишния им брой (4266 души) за 2003 год.

През годината най-висок средномесечен брой безработни лица е отчетен през I-во тримесечие, а най-нисък през IV-то тримесечие.

Фиг.10 – Средномесечен брой регистрирани безработни

Средногодишния брой на регистрираните безработни лица и равнище на безработица за 2004 год. е:

Фиг.11 – Динамика на броя на новорегистрираните безработни

Относителният дял на жените във входящия поток през 2004 год. е 53 %.

Структурата на входящия поток от безработни лица през 2004 год. по професионална квалификация е следната:
 лица, с работническа професия – 22 %;

 специалисти – 26 %;

 лица без квалификация - 52 %.


- Изходящ поток
Изходящият поток от безработни лица през 2004 год. е 5079 лица, което е с 956 лица по-малко спрямо изходящия поток през 2003 год. (6035 лица).

В структурата на изходящия поток с най-голям дял от 44.8 % (2275 лица) са лицата, които са с прекратена регистрация по неуважителни причини с наложени санкции. Лицата с прекратена регистрация поради постъпването им на работа са 2211 или 43.5 % от изходящия поток.

Висок е относителният дял на устроените на работа безработни лица с посредничеството на ДБТ през 2004 год. спрямо общия брой постъпили на работа . От 2211 лица, постъпили на работа, 1853 от тях са устроени на работа с посредничеството на ДБТ или 84 % от всички постъпили на работа лица. За 2003 год. броят на устроените на работа безработни лица с посредничеството на ДБТ е 2155 лица или 81 % от общия брой постъпили на работа 2648 лица.

През 2004 год. 51 % от устроените на работа лица с посредничеството на ДБТ са постъпили на работа на първичния трудов пазар или 949 лица. Спрямо предходната година, когато броят на устроените на първичния трудов пазар е 505 лица се наблюдава ръст с 88 % на устроените на първичния трудов пазар .

През 2004 год. в сравнение с 2003 год. намалява средногодишния брой на безработните регистрирани за първи път с 7.5 %. Регистрираните за втори път, както и регистрираните над 2 пъти увеличават своя ръст през 2004 год. спрямо 2003 год. съответно с 5.1 % и 6.7 %.

В структурата на трите категории безработни лица през 2004 год. най-висок е относителния дял 47.8 % на регистрираните за първи път спрямо средногодишния брой безработни лица (4227).
Табл.9 – Поредност на регистрацията на безработните