Таблица 4: Жилищни сгради по период на построяване в Шабла

Значителна част от сградния фонд (80%) е построен преди 1980 година. Около 59% от сградите в Шабла са тухлени, 1,5% са стоманобетонни, а останалите са с друг вид конструкция. Почти 46% от жилищата в Шабла са три-стайни, 20% са дву-стайни и 20% четири-стайни. Едно-стайните жилища са около 6%. Полезната жилищна площ в общината е 198601 кв.м., като на едно лице се падат средно 27,95 кв.м. полезна жилищна площ. За периода 2007-2011 г. в община Шабла са построени 21 нови жилищни сгради.

По данни от последното преброяване на населението към 01.02.2011 г., в 16-те населени места на общината има 2187 домакинства и 1482 семейства, като средният брой членове на едно домакинство или семейство е около 2,5 човека. Едночленните домакинства са 723. В 1454 домакинства живеят повече от едно семейства на родствени лица. Домакинствата-семейства в община Шабла са 1132. Около 45% от семействата са без деца до 18 години. В 34% има само едно дете до 18 години, в 17% - две деца и едва в 4% от семействата - три и повече деца. В 25% от семействата, в които има деца те се отглеждат само от единия родител.

1.5. Развитие на човешките ресурси и социалната сфера

1.5.1. Демографска характеристика

През 2012 г. в общината живеят вече 4 928 души, 49% от които мъже. По признака пол структурата на населението е сравнително балансирана. Мъжете през 2012 г. са с 88 по-малко от жените. Градското население е 68%, а в селата живеят 32% от жителите на община Шабла.

През 2011 г. под трудоспособна възраст е 11% от населението на община Шабла. Възрастните над трудоспособна възраст са 1 686 души или 33% от населението. Около 56% е делът на населението в трудоспособна възраст на 15 и повече години.

Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат лицата в активна трудова възраст между 30 и 59 години – 40%. Възрастните на 60 и повече години са 36% от населението, а децата и младежите до 29 години - 45%. Изводът, който се налага е, че населението на община Шабла бележи трайни тенденции на застаряване. (Таблица 7)

Икономически активните лица в общината са 45% или 2 059 души от населението на 15 и повече години по данни от последното преброяване. От икономически активните лица заети са 1 642 души, останалите са безработни, които активно търсят работа. Пенсионерите заемат значителен относителен дял - 39% от населението в Шабла.

По признака юридическо семейно положение, данните на НСИ сочат, че 45% от населението на община Шабла (2 277 души) са семейни – женени/омъжени, около 4% са разведени (221 души), близо 15% са със статут на вдовец или вдовица. Несемейните са 35% от населението, като се приспадне групата на децата и младежите до 19 години (744 деца и младежи), делът на несемейните хора в община Шабла е 15% от общото население. Според резултатите от Пребряване 2011 г., 8% от населението живее в условия на съжителство без брак. Това са около 40% от юридически несемейните лица, като повече от половината от тях (65%) са във възрастовата група между 25 и 45 години.

Данните в Таблица 8 показват, че 42% от населението на община Шабла на 7 и повече години е със средно образование, а 32% с основно образование. Само начално образование имат 11% от жителите на общината, с незавършено начално са 4%, а 53 души (съответно 16 мъже и 37 жени) никога не са посещавали училище и са напълно неграмотни. Броят на висшистите в общината е 475 или около 10% от населението, от тях 60% са жени и 40% мъже.

По признака етническата принадлежност 93% от анкетираните жители на община Шабла се самоопределят като българи, 3% като роми, 67 души са се самоопределили като турци и 24 души са посочили друга етническа принадлежност. От всички анкетирани 2 % на са определили етническата си принадлежност.

Естественият прираст на населението на община Шабла за изследвания период е отрицателен, като нараства от минус 91 души през 2007 г. на минус 116 души през 2010 г., след което леко намалява на минус 77 и минус 83 през 2011 г. и 2012 г. Тенденциите на ниска раждаемост и висока смъртност са трайни и са причина за отрицателния естествен прираст.

Механичният прираст на населението не оказва съществено влияние на демографската криза през последните години. Колебае се от минус две лица през 2007 и 2011 г. до минус 49 през 2010 г. През 2009 г. и 2012 г., обаче е положителен съответно – плюс 30 и плюс 16 души.

Общо в резултат на естествен и механичен прираст населението в община Шабла през 2012 г. е намаляло с 67 души.

1.5.2. Пазар на труда – заетост и безработица

Пазарът на труда включва два основни компонента: трудова заетост и безработица. Основните проблеми на община Шабла в сферата на заетостта и безработицата са: спад на заетостта, поради намаляване търсенето на работна сила, високо равнище на безработицата, висок дял на продължително безработните и лицата с ниско образование, без специалност и професия. По данни на НСИ от последното преброяване – 01.02.2011 г. икономически активните лица в община Шабла наброяват 2 059 души. Коефициентът на икономическа активност е 45% (съотношение между икономически активните лица и населението на 15 и повече навършени години). Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за община Шабла е 36%.

Причините за сравнително ниските коефициенти на икономическа активност и заетост в общината са демографската криза, липсата на работни места и несъответствието между професионалната квалификация и пазара на труда, в следствие от преструктурирането на икономиката. Наблюдава се дефицит на квалифицирана работна ръка на регионално ниво (в райони намиращи се далеч от индустриални и административни центрове) и на подотраслово ниво (за някои професионални тенденции и професии).

Несъответствието между предлаганите и търсените квалификации и професии е характерно за следните групи: незавършилите училище, млади хора, без трудов стаж, завършващи средно и/или висше образование и тези без или с много ниско ниво на професионална квалификация. Постепенно нарастват нуждите от квалифицирана работна ръка, свързани с въвеждането и използването на нови производствени, информационни и комуникационни технологии. В същото време младите квалифицирани кадри предпочитат да напуснат родните места и да работят в големите български градове или в чужбина.