Общински план за развитие на община шабла 2014-2020 г

Произведената продукция от предприятията в община Шабла през 2011 спрямо 2009 г. се увеличава с 21 466 хил. лева и достига 50 620 хил. лева. Приходите от дейността намаляват с 5 812 хил. лева, а нетните приходи от продажби намаляват с 9 346 хил. лева.

Селското стопанство и производството и разпределението на електроенергия отбелязват ръст на основните икономически показатели за периода 2009-2011 г. Увеличение на произведената продукция и приходите от продажби са регистрирани и в сектора на професионалните дейности и научни изследвания.

В секторите “Строителство”, “Търговия” и “Транспорт” се забелязва икономически спад, намаляване обема на произведената продукция и приходите от продажби. В хотелиерството и ресторантьорството основните икономически показатели се запазват относително постоянни за трите анализирани години.

Печалбите на местните фирми в Шабла през 2011 г. нарастват повече от два пъти спрямо 2009 г. и достигат 9 576 хил.лева. Загубите също нарастват от 2 235 хил. лева през 2009 на 3 868 хил. лева през 2011 г. Най-големи загуби за 2011 г. генерира сектора „Производство и разпределение на ел. и топлинна енергия” – 2 015 хил. лева, следван от бизнеса с недвижими имоти – 790 хил. лева. Сектор „Строителство” бележи големи загуби през 2009 г. – 606 хил. лева, но следващите две години постепенно се стабилизира. Най-големи печалби са регистрирани в селското стопанство и преработващата промишленост.

Структурата на местната икономика определя и заетостта на населението в Шабла. Най-много са заетите в селското стопанство, след това в търговията, туризма и промишлеността. Броят на наетите лица в общината намалява с 42 души за анализирания период и достига 613 души през 2011 г. Броят на заетите следва същата тенденция – намаляване с 29 души до 812 заети през 2011 година. Като цяло броят на наетите и заетите в селското стопанство и преработващата промишленост се увеличава, а в останалите сектори намаляват. (Таблица 19)

Средната годишна работна заплата в община Шабла нараства от 5 371 лева през 2008 г. на 6 524 лева през 2011 г. Тенденцията на повишаване на възнагражденията е постоянна. Въпреки това работната заплата в Шабла през 2011 г. е с 1 706 лева или с 21% по-малко от средната годишна заплата за страната – 8 230 лева. Най-високи са възнагражданията в сектора на професионалните дейности и научни изследвания, следват ги селското стопанство, преработващата промишленост и образованието. Най-ниски са работните заплати в административните и спомагателни дейности.

1.6.2. Промишленост

Промишлеността е слабо развит отрасъл, нетипичен за района на община Шабла и се изразява предимно в малки и средни предприятия, развиващи дейност в подотрасъл „Преработваща промишленост”. В структурата на местната икономика, предприятията в този сектор заемат едва 3% относителен дял.

Специализиран промишлен отрасъл е електротехническа и електронна дейност, но през последните години производството е в упадък. Основният икономически субекти в този сектор е “Елпром ЕМЗ” ООД. На базата на вложените инвестиции от миналото и създадените високо квалифицирани работници и специалисти, дружеството произвежда токови измервателни и напреженови трансформатори. Реализацията им е предимно на вътрешния пазар.

Добиването на нефт и газ, чийто залежи са разкрити преди 58 години край с.Тюленово продължава и днес. Въпреки непрекъснато намаляващите добиви от наличните сондажи предприятието има значение за икономическото и социално развитие на общината. За добива на нефт и газ е предоставена 35-годишна концесия.

Основните продукти на развиващата се хранително-вкусова промишленост в общината в настоящият момент са различни видове хляб, хлебни  и сладкарски изделия. По традиция тази дейност продължава да се осъществява от Районна потребителна кооперация “Прогрес”.

В с. Езерец се произвежда натурален сок от ябълки от фирма „Българска Ябълка” ЕООД.

Има проявен инвеститорски интерес за изграждане на Фабрика за пелети.

1.6.3. Селско стопанство
Селското стопанство е водещ отрасъл на общинската икономика в Шабла. То е основен източник на доходи и заетост за населението и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще.

Отрасълът се благоприятства от редица фактори, като наличието на равнинен релеф, улесняващ обработката на големи по площ масиви, подходящите почвено-климатични условия, високия бонитет на земеделските земи, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на земеделски култури и селскостопански животни.

На територията на община Шабла функционират 8 земеделски кооперации. Земите се обработват предимно от тях и от множество арендатори. Броят на малките и средни предприятия в сектор „Селско стопанство” е 13, но към 2012 г. реално работят 7 от тях. Някои частни земеделски стопани, регистрирани като земеделски производители също обработват големи по площ масиви средно по 150 - 300 дка.

Таблица 21: Обработваема земеделска земя и земеделски производители в община Шабла

Броят на регистрираните земеделски производители в Шабла се колебае в границите около 290-300, като през 2010 г. достига 329 броя, а през 2012 г. намалява до 274 земеделски производители.

Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство се развива много добре през последните години. То е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически /маслодайни/ култури – пшеница, царевица, слънчоглед, кориандър и др.

Около 258 хил. дка, или 90 % от всички земеделски земи на общината за 2012 г. са обработваеми. С възможности за поливане са 8,2 % от тях (21 315 дка), заети основно от зеленчукови култури. Лозята и трайните насаждения заемат около 4,5 хил. дка.

Данните в таблица 21 показват, че обработваемата земеделска земя в района намалява с 16 625 дка през последните шест години и за 2012 г. е 258 375 дка. Причините са различни – от закупуване на земя поради атрактивната й близост до морето и изоставяне без да се обработва до заемане на големи масиви плодородна земя с ветро – паркове и генератори.

Общият размер на посевната площ е около 250 хил. дка, от които годишно се заемат приблизително:

- 125 хил. дка – за пшеница;

За нуждите на зърнопроизводството в град Шабла функционира зърнобаза с капацитет 50 хил. т. зърно. С традиции в растениевъдния подотрасъл е зеленчукопроизводството. За развитието му се използват около 4000 дка обработваеми земи. С най-голяма посевна площ е пипера, отглеждан върху 3500 дка. и производство около 7 хил. т. годишно. С по-малка площ са зелето, картофите, доматите, лука и др.

Трайните насаждения са представени от лозови и овощни масиви. Част от старите овощни масиви в общината днес са ликвидирани. Отделни стопани подемат инициативата за създаване на нови такива.

Данните в таблица 22 показват, че най-добрата стопанска година за анализирания период е била 2008 г.

Средните добиви от основните отглеждани култури - пшеница и ечемик през 2008 г. са съответно – 551 и 490 кг/дка, а от слънчоглед и рапица – 246 и 296 кг/дка. Добивите от царевица са най-високи 2010 г. – 620 кг/дка

Зеленчукопроизводството също дава много добри добиви и има добри условия да се развива успешно в района. Реколтата от пипер през 2007 и 2012 г. достига 1500 кг/дка. През 2008 г. добивите от картофи са 1700 кг/дка, а от домати 2400 кг/дка. Средните добиви от зеле за разглеждания период са около 4000 кг/дка годишно.

Шабла е с традиции в отглеждането на дини и пъпеши. Най-добра за тях е била 2009 г. с добиви от дини - 2000 кг/дка и от пъпеши – 1300 кг/дка.

Регионът е добър за производство на овошки и лозя. През 2012 г. добивите от ябълки достигат 2000 кг/дка, от праскови – 1200 кг/дка, а от сливи – 1500 кг/дка.

За лозарството най-добра отново е 2008 г. – 700 кг/дка.

Вторият подотрасъл на селското стопанство – животновъдството, бавно възстановява добрите си позиции от миналото. Водещ отрасли на местното животновъдство е овцевъдството. В говедовъдството и свиневъдството се забелязва спад, а пчеларството е с относително постоянен брой отглеждани пчелни семейства.

Почти цялата животновъдна продукция в общината се осигурява от частния сектор и птици и животни се отглеждат главно в домашните стопанства и предимно за лични нужди.

Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчния контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени, сериозно задържат развитието на животновъдството. Високата цена на фуражите, липсващия или почти амортизиран сграден фонд също спират инвестициите в сектора. Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на животинската продукция са причина за отлив от този отрасъл на земеделските кооперации и големите агрофирми през последните години и преминаването му към частни стопани и по-малки семейни ферми или фирми, занимаващи се с угояване и търговия на животни. В общината няма преработвателни предприятия за преработка на месо и мляко.

Анализът на данните в Таблица 23 показва, че броят на говедата в община Шабла намалява с 334 за периода 2007-2012 г. и достига 426 броя. Козите също значително намаляват - със 77% от 2 207 през 2007 г. на 510 броя през 2012 г.

В овцевъдството се забелязва подем и почти двойно увеличаване броя на отглежданите животни за последните шест години. През 2012 г. овцете в община Шабла са 4 537 броя.