Таблица 23: Брой ферми и брой отглеждани животни в община Шабла 2007-2012 г

В птицевъдството и зайцевъдството се забелязва спад през 2008-2009 г., но след това броят на отглежданите птици и зайци нараства и е относително постоянен – 24 000 броя птици и средно 1300-1400 броя зайци. Пчелните семейства в общината също запазват относително постоянен брой – 5967 за 2012 г.

Намалелият брой животни – говеда и кози води до силно намаляване и на добитата продукция от тях. Кравето мляко намалява от 1357 хил. литра през 2007 г. на 636 хил. литра през 2012 г. Козето мляко намалява от 833 хил. литра на 213 хил. литра. Добитото овче мляко за 2012 г. е 299 хил. литра, само с 50 хил. литра повече спрямо 2007 г, въпреки, че броят на отглежданите овце е нарастнал с около 2200. В общината се добиват средногодишно около 3 300 хил.броя яйца, 110 тона пчелен мед и различни пчелни продукти.

Медицинското обслужване на животните в района се осъществява от 4 ветеринарни лекари, а ветеринарно-санитарния контрол върху качеството на продуктите е от Областната дирекция по безопасност на храните – Добрич.

През последните години местните земеделски производители, арендатори и фермери от Шабла са се възползвали сравнително активно от възможностите за финансиране на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Одобрени са общо 35 проекта, от които: 13 за подпомагане на млади фермери за стартиране на бизнес, 6 за подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране, 10 за модернизация на земеделски стопанства и 6 по други мерки на ПРСР, включително 5 проекта по общинските мерки 321 и 322 с бенефициент Община Шабла.

Риболовът е специфичен подотрасъл, чието развитие е свързано с близостта на Черно море. В крайбрежните населени места на общината – Тюленово, Крапец и селищното образувание „Шабла-юг”, са създадени рибарски кооперации с основна дейност улов и търговия на риба. Извършваният риболов е главно на попчета, кефал, калкан, сафрид, карагьоз, чернокоп и акула.

За развитие на рибовъдството в района Община Шабла има съвместен проект с Община Каварна и Община Балчик - „Изграждане на капацитет на местна инициативна рибарска група Шабла – Каварна – Балчик”. Проектът е финансиран по Оперативна програма Развитие на сектор „Рибарство – 2007-2013 г.”, мярка 4.1. „Развитие на рибарските области”, под-мярка 4.1.А. “Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущите разходи на рибарските групи” по Приоритетна ос № 4 „Устойчиво развитие на рибарските области”. Община Шабла е водещ партньор в проекта. Регистрирано е Сдружение с името „Местна инициативна рибарска група Шабла – Каварна – Балчик”, учредители на което са 40 юридически и физически лица. Изготвена е стратегия, която е оценена и одобрена от Управляващия орган на оперативната програма. Стратегията е насочена към осигуряване и устойчиво развитие на Рибарската област на територията на трите общини, чрез:

• поддържане на икономически и социален просперитет на РО и добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултура;

• поддържане на заетостта в рибарската област и създаване на нови работни места, посредством разнообразяване на дейностите или икономическо и социално преструктуриране на рибарската област, с цел преодоляване на социално-икономическите трудности, настъпили в резултат на промени в сектор „Рибарство”;

• подобряване качеството на околната среда в РО;
• насърчаване на национално и международно сътрудничество между рибарските групи

в рибарската област.

1.6.4. Горско стопанство

Горският фонд заема едва 3 % от територията на община Шабла, което е най-ниският процент от всички черноморски общини. Общата лесистост на община Шабла по ЛУП 2006 г. е 3,4 %, което е под минималния процент за страната. Горите се стопанисват и управляват от Държавно ловно стопанство (ДЛС) – Балчик. Една от основните дейности на ДЛС е и развитие на ловното стопанство, включително съхраняване и увеличаване популацията на дивеча в района.

Общата площ на горите от държавния горски фонд (ДГФ) възлиза на 1221.7 ха, от които залесена 857.2 ха и незалесена 364.5 ха. Върху територията на Община Шабла има създадени и гори върху земите на бившите ТКЗС, АПК и др., които в днешно време се отчитат като гори върху селскостопански фонд и възлизат на 210.2 ха залесена площ.

Общият горски фонд по видове собственост в община Шабла към 2013 г. е следният:

В това число: Общинска собственост – 151, 6 ха

Временна общинска собственост - 6, 5 ха

Частен горски фонд - 203 ха

2007 г. – 3,9 ха

2008 г. – 5,5 ха

2009 г. – 8,4 ха

2010 г. – 4,4 ха

Всичко за периода: 22,2 ха

Основна част от горите в ДГФ са държавен защитен горски пояс “Гьорингско дере” и полезащитни горски пояси създадени преди около 50-60 години с цел защита на земеделските земи от ветрова ерозия и увеличаване на плодородието. Държавният защитен горски пояс и полезащитните горски пояси са обявени за гори и територии със специално предназначение, като незалесената част от полезащитните горски пояси, възлизаща на 430 ха е наложително да бъде залесена с оглед повишаване на защитните им функции. Известен е фактът, че земеделските земи с полезащитни пояси дават 10-20 % по-високи добиви от същите земи без създадени върху тях пояси.

Общият запас на горите от ДГФ е 48 605 куб. м., средния годишен прираст – 1801 куб. м. и средия годишен прираст на хектар 2.10 куб. м. основните дървесни видове, които учавстват в състава на насажденията са акация – 217 ха, гледичия –127 ха и планински ясен – 118 ха. На тези дървесни видове се пада и основната маса на запаса – съответно 8 200, 10 200, 11 100 куб. м. една малка част от територията на ДГФ – 42 ха е заета от иглолистна растителност, смърч и предимно червен бор.

Таблица 25: Предвидено и осъществено ползване на дървесина за периода 2007 – 2012 г.

Година	Предвидено по ЛУП	Добито
2007 г.	1995 пл. м³	2010 стояща маса
2008 г.	1155 пл. м³	1350 стояща маса
2009 г.	2168 пл. м³	1980 стояща маса
2010 г.	810 пл. м³	765 стояща маса
2011 г.	2610 пл. м³	3140 стояща маса
2012 г.	2009 пл. м³	2064 стояща маса
ОБЩО	10747 пл. м³	11309 стояща маса

Годишният добив на дървесина възлиза на средно на около 2000 куб. м., най-голям обем дървесина се добива от санитарни сечи (изсъхнали и повредени насаждения) - 1 000 куб. м. и от гола сеч в акациеви насаждения – 320 куб. м.

От предвидената за добив дървесина по ЛУП - 10 747 куб. м. за периода 2007 – 2012 г. е добита 11 309 куб. м.

Дървесната растителност, макар и малко в района на общината, има своето място като източник на дървесина като защита на земеделските земи от ерозия, като производител на кислород и като основен елемент на ландшафта, поради което и в бъдеще е необходимо да се полагат грижи за нейното опазване и обогатяване.

1.6.5. Търговия, услуги и обществено обслужване

Търговията и услугите, заемат значителен дял в икономиката на община Шабла през последните години – около 24% от предприятия развиват дейност в тези сектори. Общественото обслужване на населението е добре осигурено с разнообразни магазини, офиси и ателиета за услуги.

Сред всички видове търговци най-голям е броят на занимаващите се с търговия на дребно с хранителни и промишлени стоки. Непрекъснато се увеличава и броя на фирмите, извършващи търговия на едро, включително със строителни материали. За първи път през 2009 година в с.Дуранкулак е разкрит склад за облицовъчни материали. Производството и поставянето на алуминиева и PVC дограма също е добре развито в Шабла.

Освен традиционните услуги: часовникарски, обущарски, фризьорски, козметика, бръснарски, ключарски, шивашки и стъклопоставяне, в Шабла се предлагат още обработка на злато и сребро. Разкрити са магазини за оптика, копирни, фотографски услуги и фотоателие.

Не е малък и броят на фирмите, извършващи транспортни услуги - превоз на пътници и товари. В с.Дуранкулак и гр. Шабла работят общо четири бензиностанции. На територията на общината се извършва разпространение на вестници и списания, предлага се художествена литература и ученически пособия. Финансовите институции в община Шабла са клонове на: ИНВЕСТ БАНК, БАНКА ДСК и ЕЙЧ ВИ БИ БАНК, а в централната градска част денонощно работят четири банкомата.

В град Шабла свои представителства имат фирми от национален мащаб като „ЕнергоПро” - България, “Български пощи” ЕАД и  VIVACOM. 

От структурите на областно равнище офиси в града поддържат “ВиК” ЕООД – гр. Добрич, “Поддържане на републиканската пътна инфраструктура” и Регионалната ветеринарно медицинска служба. Високото качество на телефонните разговори се осъществява от мобилните оператори на М-ТEL, VIVACOM и GLOBUL. Телекомуникационни услуги предлага и местната кабелна телевизия “Кария”.

1.6.6. Туризъм

Туризмът е втори по значение отрасъл в структурата на местната икономика след селското стопанство. Община Шабла разполага със значителни туристически ресурси и потенциал, които за съжаление все още не са усвоени и не се използват пълноценно за генериране на доходи и устойчиво местно развитие.

Уникалните природни дадености, богатата флора и фауна, красивата и чиста природа, минералните извори и лечебната кал от “Шабленска тузла” в комбинация със значимото културно-историческо наследство и гостоприемството на местните хора предполагат активно развитие на туризма във всичките му форми – морски, екотуризъм, здравен (балнеоложки, калолечение, спа и уелнес туризъм), културно-исторически, селски, ловен и риболовен, спортен, приключенски и хоби-туризъм (водни и подводни спортове, скално катерене, сърф, яхтен туризъм и др.).

Общинската администрация в Шабла полага усилия за развитие на сектора и привличане на инвеститори. Ежегодно от Общинския съвет се приема Годишна програма за развитие на туризма с конкретни мерки и дейности, обезпечени финансово предимно от Общинския бюджет. Програмата предвижда мероприятия за:

1. Изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища, свързващи курортите с аерогари, жп. гари и автогари, както и с паметниците на културата и на историческото наследство;

2. Опазване, поддържане и развитие на зелените площи;

3. Изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

4. Реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината.

В Зеления образователен център  на общината /открит през месец април 2011 г./ се предлагат изключително разнообразни услуги. Центърът работи за повишаване знанията на туристите относно значението на влажните зони. Услугите, които предлага в тази сфера са свързани главно с: провеждане на зелени училище; провеждане на еднодневни/полудневни посещения на деца и ученици от района, включващи лекции, интерактивни игри и презентации; информационни кампании за влажните зони; организиране на конференции, семинари и кръгли маси за обсъждане на проблемите на защитените зони и тяхното опазване; организиране на конкурси по различни теми, свързани с влажните зони и тяхното богато биологично разнообразие и други.

Шабла има потенциал за привличане на туристи от цял свят не само с морето, но и във вътрешността на общината и задържане на туристическия интерес през всички сезони на годината.

Основните туристически ресурси на общината се изразяват с наличието на:

• 
  екологично чиста и съхранена територия с дълбочина от 12 км до 15 км от морския бряг към вътрешността на сушата;
  
• 
  Черноморски бряг с широка плажна ивица и обща дължина около 40 км;
  
• 
  ситнозърнест пясък и красиви дюни на площ от 1 976 000 м²;
  
• 
  уникални скални образувания по брега и в акваторията, удобни за развитие на специфичен туризъм – гмуркане, подводен риболов, наличие на водолазен учебен център в с. Тюленово;
  
• 
  Шабленска тузла - езеро с над 230 000 тона лечебна кал, уникална по състав и лечебни свойства;
  
• 
  високодебитни (85 л/сек) термални минерални извори;
  
• 
  наличие на влажни зони със сладководни езера (Шабленско, Езерецко, Дуранкулашко)– защитени територии със световно значение, богата флора и фауна с уникални растителни и животински видове;
  
• 
  множество археологически паметници, включително наличието на най-старата каменна архитектура в света, праисторическият некропол край Дуранкулак, антична крепост край Шабла, светилището на богинята Кибела на Големия остров на Дуранкулашкото езеро, тракийски селища край с. Ваклино и много други;
  
• 
  равнинен и разнообразен ландшафт с девствен характер на природата;
  
• 
  оптимално съхранени и продуктивни селскостопански територии, възможности за селски туризъм в госпоприемни добруджански семейства.
  

Водещо място в отрасъла заема морския ваканционен туризъм, чието организирано начало е поставено преди 40 години. С предоставяне на нощувки в средства за подслон и места за настаняване се занимават над 20 стопански субекта в общината, а само с хранене петнадесет. Други 16 фирми предлагат и двата вида услуги – нощувки и хранене.

По официални данни от НСИ, реализираните нощувки в местата за настаняване и подслон в Шабла за периода 2007 – 2010 година намалява от 12 560 на 9 846 броя. Общият брой туристи, посетили общината, също намалява с около 20% и за 2010 г. е 4 355, от които 3 574 българи и 781 чужденци. Приходите от нощувки за анализирания период 2007-2010 г. намаляват с близо 10 000 лева. (Таблица 26)

Въпреки спада в туристо-потока и приходите от нощувки, легловата база в Шабла постепенно се разраства и за 2010 г. е 528 легла, а през 2012 година достига 1 257 легла, които се намират в 84 броя категоризирани средства за подслон и места за настаняване в съответствие с изискванията на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. 

Регистрираните обекти са:

Средства за подслон: 4 хотела и 197 легла, с 1 и 3 звезди;

Места за настаняване: 80 бр. и 1060 легла, с 1, 2 и 3 звезди;

почивни станции – 3 бр.;

семейни хотели – 3 бр.;

самостоятелни стаи – 35 бр.;

вили – 1 бр.;

къщи – 27 бр.;

бунгала – 10 бр.;

къмпинги – 1бр.;

Заведения за хранене и развлечение: 59 бр. с 3107 места.

• 
  в Шабла, освен хотела намиращ се в центъра на града целогодишно приемат гости 6 къщи, а през летният сезон легла за почивка се предлагат още в 9 обекта категоризирани като самостоятелни стаи;
  
• 
  в селищно образувание “Кария” /край нос Шабла/, целогодишно се приемат гости в 2 самостоятелни стаи;
  
• 
  в къмпинг “Добруджа“, който се намира само на 6 км от Шабла сезонно работят 12 места за настаняване /бунгала/. Неотдавна отвори врати напълно реконструирана сграда като хотел категоризиран с една звезда. Други 2 обекта приемат туристи през всички сезони на годината;
  
• 
  с. Горун е първото населено място при влизане в общината, в посока от гр.Каварна.  Тук  може да отседнете в къща с типичната архитектура за Добруджанския край;
  
• 
  в с.Езерец може да избирате измежду три къщи. Всяка от тях приятно ще ви изненада с обзавеждане, осигуряващо спокойна почивка недалеч от морето и Езерецкото езеро;
  
• 
  в с.Тюленово сезонно работят вече седем броя места за настаняване - семеен хотел- 1бр, къщи – 2бр и самостоятелни стаи – 4бр; 
  
• 
  в с.Крапец гостите на общината и туристите имат най-голям избор в зависимост от предпочитанията си. От три - звезден хотел и къщи до самостоятелни стаи, разположени както на самият морски бряг, така и в тихи и спокойни улички. Категоризирани са: хотел- 2 бр, вила – 1бр, семеен хотел- 1 бр, къщи – 11 бр, самостоятелни стаи – 18 бр.
  
• 
  къмпинг “Космос” край с.Дуранкулак е категоризиран с една звезда – предлага 20 места за разполагане на каравани и палатки. В него целогодишно приема гости една почивна станция, а през лятото леглата се предлагат и в бунгала разположени на самият морски бряг;
  
• 
  около Дуранкулашкото езеро целогодишно приемат гости четири броя места за настаняване – самостоятелни стаи и къщи.
  
• 
  пътуващите за Република Румъния могат да отпочинат и да се запознаят със забележителностите на крайграничното българско село Дуранкулак. Тук вече приемат гости първите две къщи, обгърнати от ухаещи цветя и храсти. 
  

• 
  с една звезда са категоризирани 30 броя средства за подслон и места за настаняване;
  
• 
  с две звезди  са общо 38 броя;
  
• 
  с три звезди - са 16 броя.
  

• 
  гр.Шабла - 212 легла;
  
• 
  къмпинг “Добруджа” край Шабла - 369 легла;
  
• 
  селищно образувание “Кария” - нос Шабла - 12 легла;
  
• 
  с.Горун - 6 легла;
  
• 
  с.Тюленово - 80 легла;
  
• 
  с.Езерец - 66 легла;
  
• 
  с.Крапец - 319 легла;
  
• 
  с.Дуранкулак - 15 легла;
  
• 
  край Дуранкулашкото езеро - 44 легла;
  
• 
  къмпинг “Космос” край с.Дуранкулак - 124 легла
  

На територията на община Шабла няма регистрирани туроператорски фирми, както и туристически агенти.

През последните години развитието на туризма в Община Шабла, както и в страната, се диктува изключително от частната инициатива и пазарния механизъм. Опитите това развитие да бъде по-стратегически ориентирано чрез разработването на Общински програми за развитие на туризма и работата на Консултативния съвет по туризма са първите крачки за изграждане на платформа за по-добра координация на отделните частни инициативи, избистряне на визията и мисията на сектора.

С цел привличане на инвестиции за развитието на туризма, Община Шабла разполага с имоти общинска собственост, находящи се в близост до атрактивни природни дадености, върху които могат да бъдат изградени туристически комплекси чрез публично-частно партньорство. Имотите са следните:

Всички представени имоти може да бъдат разгледани в интегрираната ГИС на община Шабла - http://84.43.190.242/shabla/.

За реализирането на публично-частно партньорство върху представените терени е необходимо община Шабла да влезе в съдружие с юридически лица, регистрирани в Република България. В териториалния обхват на общината има и други атрактивни общински имоти, подходящи за изграждането на туристически обекти.

Дейностите, които имат първостепенно значение за бъдещото туристическо развитие на Община Шабла се свеждат до:

• 
  Регулярни основни и текущи ремонти на пътищата, особено общинските;
  
• 
  Промоция на исторически паметници;
  
• 
  Пълно взаимодействие между обществения и частния сектор;
  
• 
  Регистър на специализираните туристически дейности;
  
• 
  По-голямо разнообразие на туристически стоки и качеството на услугите.
  

• 
  Морски (летен) туризъм
  
• 
  Културен туризъм - фестивали, концерти и др. мероприятия.
  
• 
  Еко туризъм - Зелен образователен център  е открит през месец април 2011 г.
  

Услугите, които се предлагат, са насочени към деца, местни жители, туристи и предприемачи и целят формирането на по-голяма чувствителност към проблемите на околната среда. Те са организирани в четири групи както следва:

• 
  Образователни дейности – свързани са с провеждане на зелени училища; организиране на еднодневни/полудневни посещения на деца и ученици от района, включващи лекции, интерактивни игри и презентации; информационни кампании за влажните зони; организиране на работни срещи, конференции, семинари и кръгли маси за обсъждане на проблемите на защитените зони и тяхното опазване; организиране на конкурси по различни теми, свързани с влажните зони и тяхното богато биологично разнообразие и други.
  
• 
  Туристически дейности - целят запознаване с богатото културно-историческо наследство на района и изграждане на поведение на респект към околната среда. Те са свързани с организиране на туристически обиколки в защитените зони с обучен водач, включващи наблюдение на редки животински и растителни видове, посещение на местни културно-исторически обекти, организиране на пикници; организиране на велосипедни обиколки; наблюдение на птиците във влажните зони на място и чрез пряка видеовръзка;
  
• 
  Специализираните услуги – предназначени са за природолюбителите. Центърът осигурява подходящо оборудване и специализирана техника, както и обучени водачи за наблюдение на птици;
  
• 
  Организиране на социални събития - Центърът предлага възможност за ползване на помещенията в сградата и на парковото пространство за организиране на различни тържества и събития: изложби, концерти, литературни четения и др.
  

Устойчивото развитие на туризма ще повлияе пряко на селищната и пътни мрежи, стопанисването на територииите и увеличаване на пътнико-потока в района на Шабла.

1.7.1. Транспортно-комуникационна система

Община Шабла има предимството да се обслужва основно от първокласния път І-9, с европейска категоризация Е-87 Румъния/Дуранкулак-Шабла-Варна-Бургас-Малко Търново/ Турция, с дължина на територията на общината 30,8 км, който провежда международния туристически поток от ГКПП Дуранкулак във вътрешността на територията, минавайки през населените места Дуранкулак, Ваклино, Шабла и Горун. Най-голямо е натоварването в участъка Шабла-разклон Крапец, главно от туристически потоци.

Третокласният път ІІІ-901 Шабла-фар “Шабла”-Тюленово-Камен бряг-Българево-Каварна обслужва същинското крайбрежие в южния край на общината, като неговата дължина е 12,5 км. Останалите населени места се обслужват от общинска пътна мрежа с дължина 71,9 км.

Високият относителен дял на първокласната пътна мрежа (26,74%) е едно предимство за общината, тъй като за областта този показател е едва 10,35%, за СИРП-18,5%, а за страната-17,3%. Въпреки това, предвид малката дължина на единствения третокласен път в общината, относителният дял на републиканската пътна мрежа е едва една трета, като затруднена, като се осъществява през Балчик, по второкласния път ІІ-27.


Таблица 27: Пътна мрежа в община Шабла

Гъстотата на пътната мрежа /349,4 км/1000кв км/ е по-висока от средната за страната /336/ и близка до средната стойност за областта /347,7/, но по-ниска от средната гъстота за СИРП /358км/1000кв км/.

Проблемът е в преобладаващия дял и лошото състояние на част от републиканската и на общинската пътна мрежа и затруднения в поддържането й, особено през зимата, когато има условия за навявания. Отделни участъци от републиканската пътна мрежа също се нуждаят от ремонт.

В община Шабла е развит само автомобилният транспорт, а дейността на товарния и пътническия автотранспорт, обслужващи общината, е съсредоточена в Каварна и ЕООД "Пътища и съоръжения"-Добрич.

Общината не се обслужва от ж.п. транспорт, като най-близката жп линия е №29 - Варна-Кардам. Ж.п. гара Кардам е на 32.0 км от с.Захари Стояново в северната част на общината, което е най-близкото населено място от община Шабла до жп линия.

Автогарата в Шабла обслужва междуградския и междуселищния транспорт. Базата има нужда от ремонт. Редовни автобусни линии за Шабла има от автогара Варна и автогара Добрич. Междуселищния транспорт е силно затруднен и няма интерес от превозвачи да поддържат линии по общинска транспортна схема, поради липсата на редовно пътуващи лица и лошото състояние на пътната мрежа.

На територията на община Шабла няма изградени пристанища.

1.7.2. Водоснабдяване и канализация

Водоснабдяване

В община Шабла 100% от населението ползва вода за питейни нужди от системата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Добрич, като задоволява нуждите си изцяло за сметка на подпочвените води. Водоснабдяването се осъществява от 34 сондажи и 25 помпени станции. По данни на “В и К” общото водопотребление в общината е 514 м³ за денонощие или 84 л/ж/днщ.

Водоснабдяването на населените места се извършва от подземни водоизточници, изградени в района на с. Дуранкулак, с. Ваклино, с. Крапец и гр. Шабла, както следва:

• 
  Водоизточниците в с. Дуранкулак са три тръбни кладенеца с общ дебит 36 l/sec. За с. Дуранкулак се подават 12 до 25 l/sec, а останалите водни количества задоволяват нуждите от питейна вода на с. Граничар, къмпинга до морето и КПП на границата с Румъния;
  
• 
  Водоизточниците до с. Ваклино се състоят от един шахтов кладенец с дебит 36 l/sec и един тръбен кладенец с дебит 11 l/sec. Водите на тези водоизточници са с увеличено съдържание на нитрати и амоняк над допустимите норми и са затворени и не работят. За задоволяване на нуждите на с.Смин, Ваклино, Черноморци и с.Захари Стояново работят два тръбни кладенци до с. Смин, които имат дебит от 40 l/sec. В с. Крапец има самостоятелен тръбен водоизточник с дебит 12 l/sec., който подава вода и на с.Езерец.
  
• 
  Водоизточниците за нуждите на ученическия лагерен комплекс с. Крапец са три тръбни кладенеца. В експлоатация са въведени два броя с дебит от 16 l/sec (общо 32 l/sec), които са само за нуждите на лагерния комплекс.
  
• 
  Водоизточниците до гр. Шабла са от местно и регионално значение: местните водоизточници са един шахтов кладенец с дебит 34 l/sec и един тръбен кладенец с дебит 17 l/sec (общо 51 l/sec). Тези водни количества се използват за нуждите на гр. Шабла (23 l/sec), на завод ЕМЗ в гр. Шабла (3 l/sec), за рибарското селище, предприятие "Нефт и газ", къмпинг “Дружба” и военното поделение (25 l/sec).
  

Изградените местни водоизточници значително превишават по дебит, както питейно-битовите нужди на населението, така и предвидения туристически капацитет, съгласно действащите водоснабдителни норми. Общият дебит на всичките 48 броя водоизточници в разглежданата територия е 810 l/sec.

В района са изградени 9 резервоара с общ обем от 4910 m³, от който обем 50 m³ е хидроглобус, а всички останали са приземни резервоари, вкопани в земята. При обща дължина на уличната мрежа 91.8 km, изградената водопроводна мрежа е 79.7 km (или 87% изграденост). Тръбите на тези улични водопроводи са с диаметър от 60 до 250 mm. Големият процент нефактурирана вода показва, че съществуват загуби от течове по водопроводната мрежа, както и използването на вода без нейното отчитане и заплащане по съответния начин.

Важен фактор, оказващ влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода, е състоянието на водопреносната мрежа. Това влияние се формира най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при наличие на течове: 87.56 % от водопроводната мрежа е от азбесто-циментови тръби, които са стари и износени. Те често аварират, което нарушава водоснабдяването - оттук и големите загуби на вода, и влошава качеството на питейната вода, т. к. се изисква допълнително обеззаразяване с хлор.

Санитарно-хигиени ограничители за питейно водоснабдяване се явяват окисляемостта, наличието на азот, фосфор, нефтопродуктите и някои други‚ сравнително рядко срещащи се замърсители.

Качеството на питейните води в централната водоснабдителна система се следи както от ВиК – Добрич, така и от РЗИ – гр. Добрич. Отклоненията по показател нитрати се свързват с използваните в селското стопанство торове и препарати.

Като цяло потенциалът на обхванатите водоизточници е в състояние да осигури нуждите на общината през следващите години. Количествата вода са достатъчни: изградените местни водоизточници значително превишават по дебит, както питейно-битовите нужди на населението, така и туристическия капацитет, но голямата амортизация на водопроводната мрежа е причина за големи загуби и ограничава развитието на услугите.

Належащо е спешно изграждане на нови, ремонт и подмяна на стари водопроводи, както и на допълнителни водоеми за акумулиране на водни количества.

Необходимо е предотвратяването на неконтролирано замърсяване на водните басейни.

Резултатите от мониторинга на питейните води през последните години показват:

завишен контрол, изразяващ се в увеличаване на броя на контролните проби;

локализиране на местоположението на нестандартните проби;

постоянно завишено съдържание на нитрати в с. Тюленово, с. Горун и отчасти в Шабла.

Очевидно съществен проблем представлява замърсяването на подземните води поради следните причини:

• 
  неконтролирано използване на азотни торове в селското стопанство;
  
• 
  начина на третиране на отпадъчните битови води: с изключение на гр. Шабла, където има частично изградена канализация за отпадъчни битови води, зауствани в ГПСОВ, всички останали населени места в общината използват септични ями и попивни кладенци за битово-фекалните води.
  
• 
  качествата на подземните води се влошават косвено и поради водопропускливостта на варовиците;
  
• 
  неорганизирано разхвърляне и депониране на битови отпадъци около населените места;
  
• 
  неорганизирано разхвърляне на торови отпадъци около животновъдните ферми.
  

Необходимо е да се:

подобри състоянието на водопроводната мрежа;

подобри качеството на питейната вода на територията на с. Тюленово, с. Горун и гр.Шабла;

доизгради водопроводната и канализационна мрежа в гр. Шабла и селата от общината;

приоритетно да се ускорят процедурите по учредяване на ІІ-ри и III-ти пояси на водоизточниците.

Предстои реализацията на проект „Реконструкция на водопроводната мрежа в с. Ваклино, с. Езерец, с. Крапец и с. Дуранкулак, община Шабла”, по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката на селските райони” от Програмата за развитие на селските райони.

Канализация

Канализационна система има само в гр. Шабла, със степен на изграденост 25%. Съществуващата мрежа е изградена основно през 80-те години на миналия век и

обхваща административни и жилищни (около 270 домакинства) сгради. Основният колектор е от бетонни тръби с диаметър 300 – 400 mm и е положен в дерето на града, общата му дължина е 5240 m. Целостта на колектора е нарушена на много места, което по данни от ВиК, води до загуби от над 50 % отпадъчни води, които попадат в сарматския водоносен слой.

Отпадъчните води от колектора се отвеждат в действащата градска ПСОВ, от където се заустват на разстояние около 1 km в дренажен канал, свързан с Шабленското езеро, което е обявено за защитена местност и заустването на отпадъчни води в него е недопустимо.

Постъпващите количества отпадъчни води са около 40 m³ в денонощие, като оценките за действителните потребности в момента са за над 100 m³. Самото пречистване е незадоволително. За цялостната канализация на Шабла е необходимо да се проектират и изградят още около 17 km колектори.

Липсата на канализационни системи в по-голямата част на общината и съответната практика за изпускане на отпадъчни води в попивни ями, създава съществени предпоставки за замърсяване на подпочвените води, а от там и повърхостните и спомага за образуването и активизирането на свлачища, особено в курортните зони по крайбрежието.

Рискове съществуват не само по отношение на функционирането на водните и свързаните с тях екосистеми, но и за здравето на хората, чрез възможното индиректно замърсяване на водни хоризонти използвани за водоснабдяване, а също и на водите в зоните за къпане и зоните, използвани за риболов.

През 2012 година община Шабла кандидатства за финансиране на проект “Водоснабдителна и канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) гр. Шабла”, по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г”. Проектът включва реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа, доизграждане на канализационната мрежа, доизграждане, оборудване и пускане в експлоатация на новоизградената ПСОВ на нос Шабла. За целта е получено Разрешително за заустване на пречистените води от ПСОВ - Шабла в Черно море от БДЧР. Очаква се одобряването на проекта за финансиране.

Най-значим потребител на вода в общината е селското стопанство - обработваемите земи обхващат 95 % от територията, една част от водите ползвани за нуждите на земеделието и животновъдството се добива от собствени водоизточници. В община Шабла има изградени системи за гравитачно (повърхностно) напояване и подземни напорни тръбопроводи за механизирано и гравитачно напояване. Водоизточници са ез. Дуранкулак и ез. Шабленскo. Водовземането се осъществява посредством дренажни и отводнителни канали.

На разглежданата територия има оформени 6 напоителни групи:

Дуранкулашкото напоително поле № 1 се състои от дренажен канал от Дуранкулашкото блато до ПС1, която от своя страна посредством тръбопровод 200 mm изпраща водите в напоително поле (основно зеленчукови градини) с площ 2800 дка. ПС1 е оборудвана с помпи, които могат да подават общо 400 l/sec;

Дуранкулашкото напоително поле № 2 се състои от дренажен канал с начало Дуранкулашкото блато до ПС2, която от своя страна изпраща водите посредством тръбопровод в 1000 дка напоявана площ (основно зеленчуци). Помпената станция е оборудвана с три помпи: две работни и една резервна, дебитът на една помпа е 150 l/sec. Максималният дебит е 300 l/sec;

Ваклинското напоително поле се състои от дренажен канал с начало Дуранкулашкото блато до ПС. Помпената станция изпраща водите в две напоителни полета с обща площ 600 дка (400+200). ПС е оборудвана с три броя помпи: две - работни, една - резервна. Всяка помпа има дебит от 50 l/sec. Mаксималният дебит е 100 l/sec;

Езерецкото напоително поле се състои от дренажен канал с начало Шабленското езеро до ПС1. В системата има изградени две помпени станции. Помпена станция 1 изпраща водите в напоителна площ за гравитачно поливане, а ПС2 работи само в закрити канали с Ø200 mm и обща дължина 7 km, като осигурява необходимия напор за механизирано поливане. Общата поливна площ е 6000 дка. Максималният дебит на ПС1 е 500 l/sec;

Шабленското напоително поле се състои от дренажен канал с начало Шабленското езеро до ПС1. Общо в системата има 4 помпени станции и 700 дка поливна площ. Помпени станции № 2, 3 и 4 са предназначени за механизирано поливане и за терени с по-високи коти. Тези помпени станции не работят в момента. ПС 1 е оборудвана с 4 помпи: три с дебит от 250 l/sec и една - 150 l/sec;

Тюленовското напоително поле се състои от дренажен канал от Шабленското езеро до ПС1. Системата е изградена от две помпени станции, закрити канали от етернитови тръби с дължина 4600 m и поливна площ от 5000 дка. ПС1 е оборудвана с помпа с дебит 200 l/sec. и мощност 200 kWt.

В изградените шест броя напоителни групи е предвидено да се поливат общо 22 400 дка. Максималният дебит на помпите е 2200 l/sec. Съществувата напоителна система не е в добро техническо състояние - характерно за системата, е че повечето помпени станции не работят, а някои от тях вече не са оборудвани с помпи. Голяма част от откритите и закрити канали са разрушени. При установена от практиката напоителна норма 110 m3/дка и при 8-10 броя поливки на сезон, капацитетът на изградените мощности позволява да се поливат 1 728 дка в денонощие или 12 096 дка седмично. Възможностите на езерата Дуранкулашко и Шабленско надвишават изградените мощности за напояване.

Голяма част от напоителните полета са пострадали поради разграбване и разрушаване на съоръженията в напоителните системи, в резултат на което поливните площи са намалени, а загубите от водни количества - увеличени. Напоителните системи на територията на общината са изградени на принципа на сдружения за напояване. Основен собственик на съоръженията за напояване са “Напоителни системи” ЕАД гр.София, която ги е отдала за управление и стопанисване на водните сдружения за напояване.

1.7.3. Енергийни мрежи, ВЕИ и енергийна ефективност