Фиг. 2: Баланс на площта на община Шабла по видове територии

Населените места заемат 6% от територията на общината (20 304 дка). Водните течения и водни площи имат относителен дял 2%, а териториите за транспорт, инфраструктура и добив на полезни изкопаеми по 1%.

1.2.1. Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на община Шабла е равнинен, еднообразен, с лек наклон на североизток и изток и надморска височина до 100 м. Морският бряг южно от град Шабла е скалист. Абразивната дейност е стимулирала подводни и надводни скални формации. На север брегът е нисък и блатист, с множество плажове. Бреговата линия на пясъчните плажове е най-подвижна и най-бързо променящата се част. Крайбрежието, което обхваща територията с ясно изразени стари и съвременни абразионни и акумулационни форми, завършва с брегова ивица, в която се проявяват съвременни абразионни и акумулационни процеси. Брегът е силно микроразчленен от образуваните вследствие срутването и морската абразия заливни форми и ниши. Най-ясно изразеният негативно насочен процес в този подрайон е срутищният. Отцепването на скални блокове е предимно от горната част на бреговия склон. Там където има условия, се натрупват чакълени материали сред скалния блокаж.

По брега на с.Тюленово има уникални скални образувания, характерни само за този район, които привличат много туристи и любители на скалното катерене.

В община Шабла са разположени обширните пясъчни ивици на плажовете: Дуранкулашки, Крапецки, Крапецки-юг и Шабленски. Те се редуват от север на юг и са с площ съответно: Дуранкулашки /65 000 кв.м/; Крапецки – север /91 000 кв.м./; Крапецки – юг (Езерецки) /50 000 кв.м/; Шабленски /112 000 кв.м/. Първите три от тях са с големи дюнни плажове. Преобладаващата съставка на плажовите и предклифови наносни ивици е детритус (натрошени мидени черупки). Установена е тенденция към намаляване на площта и обема на линеен метър на наносите при плаж Крапец, Крапец-юг и Шабла.

Общината е бедна на полезни изкопаеми, установено е наличие на въглища и манганова руда, добива се нефт от находища с ограничени запаси и затихващи функции.

Тюленовското газонефтено находище се намира в най- североизточната част на България. Открито е на 31.05.1951г. Прокарани са около 600 сондажа, като в момента работят 400, а редовно около 200. По късно са открити и газови сондажи-Българево, Крапец, Блатница. С химичния си състав тюленовският нефт се доближава до един естествен мазут. Тюленовското газонефтено находище се намира в изтощителен стадий на експлоатация (месечно се добиват 900 тона нефт).

Близо до границата е разположен Добруджанския въглищен басейн, в карбонските седименти на който са проучени и оценени значителни запаси от черни каменни въглища на дълбочина под 1200-1300 м.

“Шабленската тузла” е с площ на езерото около 240 дка и притежава запаси висококачествена лечебна кал от около 230 хил. тона. Калта се характеризира като утаечна лиманна кал, със силикатно-карбонатен кристален скелет и ниско съдържание на гипс. Тя е гъста, черна, пластична и мазна на пипане, със силна миризма на сероводород.

1.2.2. Климат, води и почви

Община Шабла се отнася към областта на умерено-континенталния климат, който се коригира от влиянието на Черноморския басейн. Районът се характеризира със сравнително най-ниски зимни температури в Черноморската подобласт (средноминимална януарска температура: - 0.5о - +1.5оС). Най-горещите месеци са юли и август (средномаксимална юлска температура +21.0о С - +23.0о С). Средните годишни максимални и минимални температури за Шабла са 16.4 о С и 7.4 о С и са малко по-високи от тези във вътрешността на страната
Сравнително високата сума на радиационния баланс се приема като положителен климатичен елемент. Добруджанският район е равнинен и открит на север.

Много специфичен елемент на климата са силните ветрове, чиято посока е предимно от север и североизток. Често нахлуват студени въздушни маси, свързани с континенталните климатични прояви. Районът се намира в област с много ниска повторяемост на “тихо” време  и със скорост под 1 м/сек. Средната годишна скорост на вятъра е 3.6 м/сек.

В границите на община Шабла няма изявена хидрографска мрежа. Повърхностен воден поток почти липсва. В хидрографско отношение районът на Шабла се отнася към североизточната безотточна област на Добруджанския район  - район на крайморските реки, оттичащи се директно към басейна на Черно море. Най-характерните хидрографски елементи са: повърхностната речно-овражна система (вътрешна зона), Шабленско и Дуранкулашко езеро и Черно море (външна – брегова зона на акваторията). Вътрешната зона обхваща по същество водосборната област на езерата. Хидрографската мрежа е представена от няколко реки, в чиито корита се формира само кратковременен повърхностен отток – обикновено при обилни валежи или интензивно снеготопене и по същество те представляват суходолия.

Към Черно море се насочват и оттичат по естествен път както повърхностните, така и подземните води на една значителна водосборна област. От всички релефни прорязвания, най-голямо е дерето, преминаващо източно от Ваклино. Югоизточно от с. Дуранкулак се намира Дуранкулашкото езеро, по произход -потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса. Захранва се от карстова вода, свързана със сарматския водоносен хоризонт. На юг са разположени Шабленското и Езерецко езера с подобен произход и характеристика. Шабленското и Дуранкулашкото езера представляват закрити лимани, заемащи прибрежните, ниски части на дълбоки суходолия.

На територията на общината има три сондажни минерални водоизточника и едно езеро с лечебна кал с обща минерализация 3-5 гр./а, с общ дебит около 200 л/сек, запаси от лечебна кал около 230 хил.тона. Водата от минералните извори, е подходяща за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система и др. Тя се препоръчва и за инхалации на дихателните пътища при неспецифични заболявания. В границите на община Шабла няма изявена хидрографска мрежа.

Близо до калонаходището при с. Тюленово, при дълбок сондаж е разкрита минерална вода с температура 41 С и дебит 6000 л/мин., която се характеризира като хипертермална, хлоридно-натриева, със съдържание на свободен сероводород и метаборна киселина.

Районът е изцяло зает от черноземни почви с мощен хумусен хоризонт, плодородни, със слабо алкална до неутрална почвена реакция. Почвите, характерни за северната и централна част на територията на общината са предимно карбонатни и типични черноземни, докато южната част е заета от излужени черноземи, които са с добри агропроизводствени качества. Ерозираните почви са рядко явление и се разкриват в землищата на селата Твърдица, Божаново и Ваклино.

Характерните особености на черноземите обезпечават добро естествено плодородие. Освен това за отбелязване е и благоприятното им съчетаване с климатичните особености на района. Независимо от по-ниските валежи, селскостопанските култури се осигуряват добре с влага благодарение на високата атмосферна влажност и ниската изпаряемост в зоната на Черноморското крайбрежие.

Почвено-климатичните и релефни условия в община Шабла са благоприятни за развитието и продуктивните възможности на основните селскостопански култури в района и могат да се причислят към “добрите земи” със среден бонитет от 71 бала. Най-подходящи са за отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед и люцерна, където бонитетният бал се движи от 80 до 85 бала. По слабо пригодни са за захарно цвекло, ливади и пасища, соя, ябълки и лозя, бонитетният бал на които възлиза от 60 до 76 бала. Сравнително незадоволителни са условията за отглеждане на ориенталски тютюн и картофи - с бонитет около 20 бала.

Община Шабла е богата на защитени зони, природни забележителности и има значимо биоразнообразие със световно значение. На територията на община Шабла са установени 274 вида птици, което е приблизително 68 % от всички регистрирани до този момент в България видове. В община Шабла са установени четири защитени зони, попадащи в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Това са: Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Шабленска тузла и Калиакра.

Защитена местност “Дуранкулашко езеро” /4465,4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница и на 15 км северно от град Шабла. Представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия /реките Ваклинска, с. Било – с. Смин и с. Граничар – с. Дуранкулак/. Обявена е със Заповед № 123/21.02.1980 г. на Комитета по опазване на природната среда. Езерото е включено в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните места в Европа, под наименование "Дуранкулашко езеро". Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008800. Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Дуранкулашко езеро” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Дуранкулак” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.

Дуранкулашко езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. В защитената местност са установени 244 вида птици, от които 67 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 123 са видове с европейско природозащитно значение. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие.

Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец, черночелата сврачка, световнозастрашената белоока потапница, големия воден бик и кафявокрилия огърличник. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и единични екземпляри голям креслив орел. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница и къдроглавият пеликан. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера. Сред многобройните ята са отбелязани: малката белочела гъска и зеленоглава патица. Езерото се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са световно застрашени видове, включени в Червената книга на България – кавакзко попче, триигла бодливка, див шаран и др. Други представители на фауната, включени в Червената книга са балканската чесновница и видрата.

Защитена местност “Шабленско езеро” /5312.4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 18 км от Българо-Румънската граница и на 3-5 км североизточно от гр. Шабла. Обявена е със Заповед No ДВ-31/24.01.1995 г. на Министерство на околната среда и водите. За нея има разработен план за управление, който е утвърден от МОСВ през 2004 г. Част от ЗМ без обрарботваемите земи, с площ от 4037.4 дка, е включена в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение, под наименование "Шабленско езеро". Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International-Орнитологично важните места в Европа, под наименование "Шабленски езерен комплекс". Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700. Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи, езеро «Шабленска тузла» и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.

ЗМ “Шабленско езеро” е влажна зона, включваща два крайбрежни лимана - Шабленско езеро и Езерецко езеро, свързани помежду си с канал, прилежащи пясъчни дюни, тревни съобщества, горско-дървесни и храстови насаждения и обработваеми земеделски земи.

На територията на Шабленския езерен компекс са установени 247 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 137 са видове с европейско природозащитно значение. В комплекса гнездят два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадния дърдавец. Срещат се морски дъждосвирец и черночела сврачка. Комплексът има стратегическо значение за червеногушата гъска през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приема почти цялата й световна популация. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на поен лебед и зеленоглава патица през зимата.

На територията на езерото се срещат около 10 вида редки и застрашени растения, включени в червената книга на България като понтийския пелин и др. На места покрай тръстиката има неголеми групи от бяла водна лилия и жълта водна роза.

Шабленска тузла е естествена бракична лагуна с открита водна площ 24.4 ха. Водоемът е отделен от морето с широка около 80 м. пясъчна коса, като тук се намират най-високите дюни по северното българско Черноморие. Представлява солено езеро, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни. Средната му дълбочина е 0.6 м, средната му соленост е 0.004. Произходът и екологичната характеристика на тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят. Тузлата и прилежащите й територии дават убежище на 198 вида птици /около 50 % от орнитофауната на България/, отбелязани през всички сезони.
Като гнездящи са установени 41 вида. От тях по-важни са белоока потапница, бял ангъч, кафявоглава потапница, кокилобегач, саблеклюн, морски дъждосвирец, вечерна ветрушка, индийско шаварче, дебелоклюна чучулига. През територията на тузлата мигрират 16 вида чайки и рибарки, които понякога достигат до няколко хиляди екземпляра. 7 вида чаплови птици използват водоема за почивка, а миграционните канали на 27 вида пойни птици преминават ежегодно през територията на обекта. През зимните месеци немият лебед образува струпвания, с което тузлата се оформя като едно от важните зимовища на този вид в България.

Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват както морски, така и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността. В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. Запасите от лечебна кал възлизат на около 230 000 тона.

Скалистите брегове северно и южно от с. Тюленово, заедно с прилежащата степ и морска акватория, представляват части от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, под наименование “Калиакра” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Комплекс Калиакра” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/. На север зоната започва от н. Шабла, продължава към н. Калиакра в община Каварна и стига до община Балчик. Съставлява се от много видове местообитания – широколистни гори, степи и сухи карстови пасища, морски клифове и скалисти брегове, морски заливи и характерни крайбрежни морски съобщества.

Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина от 5-6 м. до 40-50 м, с пещери и скални ниши. Тя е клифова с общо направление север-юг/юг-запад.

Понто-Сарматските степи представляват местообитанието с най-голяма природозащитна стойност край Тюленово. В тревните съобщества доминират житни треви, сред които има места с по-малко растителност, главно лишеи и мъхове. Защитен вид е теснолистият божур. Районът около Тюленово е част от орнитологично важно място «Калиакра» - единственото в България, където са съхранени остатъци от Добруджанската степ. 237 са установените видове птици, като за 96 се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за билогичното разнообразие. Мястото се обитава от характерни степни видове – сивоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулига, 4 вида каменарчета, розов скорец. Скалистите морски брегове служат за местообитание на единствената в България колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др. Над района всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – щъркели, пеликани и жерави, както и грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол  и царски орел.

Из сухите, обрасли с храсталаци местности и карстовите терени на Шабла широко разпространение намират зелената и кафявата крастава жаба, жабата дървесница. Често срещани в Шабленското и Дуранкулашкото езеро са голямата водна жаба, горската жаба и обикновения тритон. От срещащите се в района влечуги, тясно свързани с водните местообитания са обикновената блатна костенурка и водните змии. По-характерните видове от херпетофауната са стенен, зелен и ивичест гущер, двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена и шилоопашата и обикновената блатна костенурка. Твърде рядък за района е смокът мишкар, който е включен в Червената книга на България като застрашен вид. Бозайниците са около 10 вида – див заек, чакал, лисица, дива свиня, благороден елен. Природозащитно значение има видрата, включена в Червената книга на България. Житните ниви са основните места за изхранване на зимуващите в района червеногуши гъски и големи белочели гъски, пойния лебед и чайката буревестница.

От естественните обитатели на района икономическо значение имат следните риби: бабушката, червеноперката, сомът, бялата риба, костурът и стронгилът. Бялата риба и сомът са с по-ограничени популации. Стопански ценни видове са още щуката, платиката и сомът.

Растителността в района на Шабла е от степен тип с доминиране на житни видове. На местата с плитка, варовикова скала е характерно голямото изобилие на редки за флората на България растения – теснолист божур, волжски горицвет, наведена салвия, лизингово кoило, ирис помила и др. По високия скален бряг край с. Тюленово се срещат змийски треви – бисерова и татарска, морски копър, калиакренско плюскавиче и др. На територията на община Шабла се среща и понтийския пелин, който е включен в Червената книга на България, и българския лен, който е балкански ендемит. Блатната растителност  в района е добре застъпена. Разделя се на подводна и надводна. Подводната растителност включва различни видове ръждавец, цератофилум и мириофилум. Надводната растителност е представена от обширни тръстикови масиви, папур, различни видове острици и др. По-богато на видове е Шабленското езеро – бяла водна лилия, жълта водна роза, джюлюн, бърдуче и др. Пясъчната растителност включва повечето от видовете по българското крайбрежие, които са защитени и вписани в Червената книга – морски ветрогон, приморска млечка, лепидотрихум, пясъчна метличина и др. Срещат се и псамофитни формации с преобладаване главно на класник, песъчар, галилеа, тойна и храстови формации с доминиране на ционура и други предимно по крайморските пясъци.
1.3. Културно-историческо наследство

1.3.1. Историческо развитие на общината

През 1974 г. в местността „Новите лозя “ - източно от града са проучени праисторическите селища Шабла І и Шабла ІІ. Съществували са в края на VІ - началото на V хилядолетие преди Христа. Топонимът Шабла се появява за пръв път в официален писмен документ от 1573 г. и за разлика от много други селищни наименования не е променен и до сега. Съществуват различни хипотези за произхода на името Шабла. Според легенда, на морския бряг близо до днешния фар е имало имение, притежание на Айше Абла, т.е. на леля Айше. Поради върлуване на чума къщите на имението били преместени навътре от морето и получили наименование името на собственицата, от което отпаднала първата сричка. Според друга хипотеза селището е получило наименованието си от дивия киселец - лапада, чиито листа са като саби. От името сабля се е получило името на селището. Третата версия за произхода на думата Шабла е, че тя произлиза от тракийското или латинското саблум, сабула. “С“ от началото на думата преминава в “Ш“. На латински това означава пясъци.

Възникнало, като чисто турско селище, през ХVІ век в средата на ХІХ век, Шабла е най - голямото българско село в района с кмет - българин. С българския облик на селото се обяснява и дейното му участие в борбите за самостоятелна българска църква, просвета и национална свобода. Първата българска черква в селото е построена през 1853 година, заедно с килийно училище. Шабленецът Никола Алексов е записан в личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му .

След освобождението на България през 1878 година Шабла става общински център. Димитър Анастасов от Шабла печели златен медал от Първото българско земеделско - промишлено изложение в Пловдив през 1892 година. През 1900 година района е център на селските бунтове срещу десятъка. През 1913 година по Букурещкия мирен договор Добруджа, включитено и Шабла е предадена на Румъния. Връща се в пределите на България през 1940 година. През същата година в общината са настанени хиляди преселници от Северна Добруджа. Жители на Шабла участват в двете фази на Отечествената война.

На 27 август 1969 година Шабла е обявен за град.

1.3.2. Културно-историческо наследство и паметници на културата

Благоприятните природогеографски условия са предопределили хилядолетното човешко присъствие на територията. Разкритите до сега фондове на недвижимото културно наследство са дисперсно разположени по почти цялата територия, със значителна гъстота – върху общата площ от 329 639 дка (16-те землища в Общината) са пръснати относително равномерно 105 недвижими културни ценности и още 189 обекта (187 могили, гробница, морски фар), които засега нямат статут на културни ценности, но по предварителна преценка биха могли да бъдат обект на внимание на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) за евентуална идентификация. Като се има пред вид, че недвижимото културно наследство на територията е все още недостатъчно проучено, може да се очаква в бъдеще повишаване на сегашната гъстота на недвижимите културни ценности.

Особеност на териториалното и пространственото разположение на недвижимото културно наследство в община Шабла е неговата богата и сложна стратификация, с преобладаваща изява на ранните културни пластове:

• 
  От VІ и V хилядолетия пр. Хр. – Праисторическият некропол край Дуранкулак, най-големият проучен праисторически некропол в света.
  
• 
  Бронзовата епоха: множество погребални могили, групирани в комплекси от могилни некрополи;
  
• 
  Елинистичната епоха: Античната крепост край Шабла, светилището на богинята Кибела на Големия остров на Дуранкулашкото езеро, тракийски селища край с. Ваклино;
  
• 
  Античност и Средновековие: край Дуранкулак, Шабла, селата Ваклино, Горичане, Езерец, с особено значение на двете крепости в контекста на римската провинция Скития: Античната и късно-античната пристанищна крепост Карон Лимен край гр. Шабла и Късно-античната и ранно-византийска крепост “Калето” край с. Твърдица.
  

Недвижимите културни ценности в Общината могат да бъдат класифицирани по следния начин, по смисъла на Закона за културното наследство:

• 
  Археологически културни ценности: 81 броя
  
• 
  Исторически културни ценности: 7 броя
  
• 
  Архитектурно-строителни културни ценности: 10 броя
  
• 
  Художествени културни ценности: 6 броя
  
• 
  Смесени архитектурно-строителни и художествени културни ценности: 1 брой
  

• 
  В населено място: 17 броя;
  
• 
  Извън населено място: 88 броя
  

• 
  Категория “Национално значение” – 2 обекта (Праисторическо, антично и средновековно селище и прилежащи некрополи на Големия остров на Дуранкулашкото езеро и земеделските земи на Западния бряг и Историческа местност, свързана със селския бунт 1900 г- край Дуранкулак). Към тези обекти могат да се имат пред вид и 80 броя декларирани културни ценности с предварителна категория “Национално значение” (според писмо 545/27.02.2001 на НИПК за даване на предварителна категория “национално значение”на декларирани археологически културни ценности);
  
• 
  Категория “Местно значение”: 8 броя.