Общински план за развитие на община тервел


Фигура 5: Територии по вид



страница8/21
Дата25.06.2017
Размер3.96 Mb.
#24246
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21

Фигура 5: Територии по вид


Най-голяма площ заемат земеделските територии - общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%).

Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в твърде широки граници като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на гр. Тервел, 8,3 дка/ч. за с. Божан и т.н., до 633,3 дка/ч. за с. Брестница и 833,6 дка/ч. за с. Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.).

В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници.

Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%).

Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка.

Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3440 дка.



На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190 314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%). Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичането на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.
4.3.5. Състояние на устройственото планиране в общината

Общинският център Тервел има кадастрална карта, одобрена със Заповед РД-18-91/19.12.2009 г. Останалите населени места имат действащи регулационни планове, както следва:

Таблица 18: Населени места според регулационни планове


Населени места

Заповед № и година на одобряване

С. Ангеларий

3977/22.09.1962

С. Балик

2560/28.11.1957

С. Божан

1267/06.06.1963

С. Бонево

1972

С. Безмер

127/08.12.1963

С. Брестница

6854/28.12.1955

С. Войниково

4242/15.09.1950

С. Главанци

19.10.1963

С. Градница

1988/16.10.1963

С. Гуслар

5176/20.09.1962

С. Жегларци

4979/10.08.1953

С. Зърнево

I. 5475/20.09.1955, II. 459/1988

С. Каблешково

6855/28.12.1955

С. Коларци

340/25.01.1957

С. Кочмар

5236/11.11.1950

С. Кладенци

2359/09.05.1955

С. Мали Извор

4255/15.09.1950

С. Нова Камена

3534/01.07.1954

С. Орляк

2720/24.06.1950

С. Професор Златарски

1384/29.06.1963

С. Поп Груево

35/18.08.1951

С. Полковник Савово

5717/21.10.1955

С. Сърнец

3484/10.08.1963

С. Честименско

2396/05.05.1955

Гр. Тервел

I. 1949, II. 17.11.1969, II. 1181/13.12.1983

Без действащ регулационен план е село Оногур.

Видно от горните данни, регулационните планове на преобладаващата част от населените места в общината (с изключение на този на гр. Тервел) са стари и са създадени при предходните социално-икономически условия и нормативна уредба.

4.3.6. интегрирано и пространствено развитие на община тервел

Политиката за пространствено развитие на населените места ще бъде главно определена от концепцията за пространствено развитие на община Тервел, която към момента на разработване на Общинския план за развитие на община Тервел за периода 2014-2020 не е изготвена, поради съществени обстоятелства, като липса на регионална схема за пространствено развитие на област Добрич и регионална схема за пространствено развитие на Североизточен район, последната, от които е в процес на изготвяне.

Посочените стратегически документи ще се изготвят в съответствие с Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 (НКПР) – средносрочният стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012–2022 г. тя е основен документ в най-новото законодателство на Република България и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.

Концепцията за пространствено развитие на община Тервел ще определя средносрочните перспективи и цели за пространствено развитие на територията й по отношение на мрежата от населените места, връзките със съседните общини и областния център, както и интегрирането на територията на общината в регионалната транспортна, енергийна и телекомуникационна мрежа. Концепцията за пространствено развитие на общината най–общо ще съдържа:

1. Функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината и връзки с центровете на съседните общини, областния и други градски центрове, свързани с развитието на общината;

2. Оси на развитие - с регионално, надобщинско и общинско значение и връзки с осите на развитие на съседни общини и с националните оси;

3. Транспортни и други инфраструктурни мрежи - с областно и местно значение, включително връзки със съседни общини и трансгранични връзки;

4. Функционално зониране на пространството - индустриални и бизнес зони с регионално и местно значение на територията на общината, зони за туризъм и отдих с регионално и местно значение, зони за транспортни дейности, защитени територии, пространствена организация на инфраструктурата в областта на здравеопазването и образованието;

5. Дейности за интегрирано градско развитие, включително за градско възстановяване.

При изготвянето й е необходимо да се вземе предвид обстоятелството, че спрямо НКПР и следвания урбанистичен модел град Тервел е определен като град от пето ниво (много малък град, център с общинско значение за територията на общината).

След изготвянето на посочения документ е възможно да се породи необходимост от актуализация на Общинския план за развитие на община Тервел за периода 2014-2020 г., който да е в пълно съответствие и синхрон с нея.



ИЗВОДИ

Потенциали



  • Подобряване на водопроводната и канализационна мрежа за свеждане до минимум на загубите по нея чрез изпълнение на интегриран проект за воден цикъл;

  • Подобряване състоянието на общинската пътна мрежа за подпомагане на социално-икономическото развитие на селата и особено достъпа до туристически обекти и природни забележителности;

  • Внедряване на нови технологии за напояване с цел по-икономично ползване на водните ресурси в общината;

  • Подобряване на енергийната ефективност в жилищни сгради и публичния сектор за подобряване на околната среда;

  • Развитие и подобряване на образователната, социалната, културната и спортна инфраструктура за повишаване на качеството на социалната среда;

  • Разработване на пространствена концепция, устройствени планове за създаване на предпоставки за ефективна устройствена и пространствена политика.

Проблеми

  • Липса на финансови средства за ремонт и поддръжка на пътищата от републиканската и общинска пътна мрежа;

  • Недостиг на необходимите финансови средства за изпълнението на планираните инфраструктурни проекти;

  • Независимо от високата степен на изграденост на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите на населението с питейна вода;

  • Недостатъчна е водообезпечеността на водоснабдителните системи, което води до режим във водоподаването;

  • Водопроводната мрежа е с намалена надеждност и влошени експлоатационни качества;

  • Недостатъчен е броят и обемът на резервоарите за отделните населени места за покриване на дневната неравномерност на консумацията;

  • Отделни участъци от електроразпределителната мрежа средно напрежение са със стара изолация, стоманени проводници и дървени стълбове, които се нуждаят от ремонт;

  • Тенденция към влошаване състоянието на мрежите ниско напрежение, поради недостатъчно средства за инвестиции.

Препоръки

  • Идентифициране и включване на допълнителни водоизточници за развитие на нови локализации и облекчаване на режима на водоподаването;

  • Подобряване състоянието и повишаване капацитета на магистрални водопроводи с възможност за пое­ма­не на допълнително натоварване, изграждане на нови трасета;

  • Реконструкция на разпределителните мрежи в насе­лените места чрез подмяна на съществуващите тръби с подходящи параметри.

  • Изграждане на канализационна мрежа в населените места, където липсва;

  • Изграждане на локални пречиствателни съоръжения на селата Орляк, Зърнево и Безмер, как­то и за поетапно канализиране на други селища в райони с устойчиво демографско и стопанско развитие.
5. екологично състояние и рискове

Като цяло екологичната обстановка в общината се оценява като добра. Тя се наблю­да­ва и контролира по компоненти и фактори на околната среда от РИОСВ Варна и РЗИ Добрич в съответствие с нормативните изисквания. Добрата екологична обстановка е обусловена от ед­на страна от липсата на мащабни източници на замърсяващи емисии, а от друга – от бла­го­при­ятния ветрови режим и залесеността на значителна част от територията. Ефективното управление на отпадъците е един от откритите проблеми на околната сре­да в об­щи­ната, за който обаче предстои реалистично решение в рамките на Регионалната система за отпадъци за региона на Област Добрич и Община Никола Козлево от Област Шумен.
5.1. качество на атмосферния въздух

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината се дължи основно на транспортния поток по градската улична мрежа, промишлеността, битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности в близост до територията, дейности върху открити площи с насипни материали (сметища, строителни площадки и други).

Под „качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените и съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.

Качеството на атмосферния въздух /КАВ/ се оценява чрез норми, т.е. определени нива (стойности) за концентрациите на основните замърсители в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1 час, 8 часа, 24 часа, 1 година), установени с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и /или околната среда, като тези нива следва да бъдат постигнати в определен за целта срок, след което да не бъдат превишавани.

Организирани източници на замърсяване: Върху разглежданата територия организираните източници са предимно от производствен характер. На територията на град Тервел са разположени:


  • Завод за гъвкави опаковки „Пластхим-Т” АД;

  • Шивашко производство „Дека” ООД;

  • Фирми за алуминиева и PVC дограма;

  • 6 обекта за съхранение и търговия с петролни продукти (бензиностанции).

Точкови: Всички източници на вредни емисии, които имат определени параметри (точни координати, височина, напречно сечение, скорост на газовия поток, дебит, температура на газа и масов поток на вредни вещества) се характеризират като стационарни точкови източници. Това са димоходите (комини) на горивни инсталации, изпускателните устройства на производствени вентилации и аспирации.

От изброените по горе, с подобни източници разполагат:



  • „Пластхим –Т” АД – котелна централа и аспирации на агломератори

Площни: Поради определено ниското застрояване, характера на терена, вида на отоплителните уреди като площни източници могат да се приемат комините на битовото отопление на населението.

Линейни: Транспортният поток от леки и товарни автомобили, автобуси и автотракторна техника, допринасят в много голяма степен за влошаване на качеството на атмосферния въздух. Отделяните от двигателите вредни вещества в състава на изгорелите газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди и летливи органични съединения), както и прахът са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в градската част на територията. В района на община Тервел, няма интензивен автомобилен трафик, не е извършван анализ на въздействието на емисиите от транспортния трафик и битовото отопление.

Неорганизирани източници на замърсяване: На територията на общината съществуват редица неорганизирани източници на атмосферно замърсяване. Това са дихателите на горивния резервоар в предприятието „Пластхим – Т”, обектите за съхраняване и търговия с горива, открити площи за насипни материали. Такива източници са бензиностанциите, площадки със строителни отпадъци.

Замърсяващи вещества на атмосферния въздух в района: Основните замърсяващи вещества са прах, серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), аерозоли.

Серният диоксид принадлежи към групата на серните оксиди (SOх), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание.

Здравни ефекти – проблеми с дишането, респираторни заболявания, повишена чувствителност на тези, които имат хронични заболявания като бронхит, ефизем и сърдечно – съдови заболявания.

Препоръка – болни с хронични респираторни заболявания са по-чувствителни към завишени концентрации на SO 2. Необходимо е да се избягва продължителен престой при концентрации над ПДК.

Азотни оксиди те са повсеместно разпространени основни замърсители на атмосферния въздух. Техните емисии са продукт на промишлената дейност, автомобилния транспорт и горивните процеси.

Групата на азотните оксиди включва различни оксиди на азота, като най–широко застъпените в различните емисии са NO иNO2.

Здравни ефекти – възпаления на белия дроб и понижена устойчивост на респираторни инфекции (грип). Продължителното въздействие на концентрации над ПДК може да причинят структурни промени в белия дроб.

Препоръка – болни с хронични респираторни заболявания са по чувствителни към завишени концентрации на NOx.

Прахови частици (аерозоли) – те са едни от основните и най често срещани атмосферни замърсители. Праховите аерозоли се емитират директно от множество и разнообразни източници или се формират вторично като продукт на химически трансформации в атмосферата. Здравните ефекти, провокирани от праха, зависят от размерите, от химичния състав на твърдите частици от участъка на респираторната система, в който те се отлагат.

Концентрациите на замърсяващите вещества на територията на община Тервел не надвишават пределно допустимите.
5.2. качество на водите

Опазването чистотата на водите е първостепенна задача на обществото, която осигурява здравословното съществуване на човешките индивиди.

Количество на водните ресурси на община Тервел: Водните ресурси на общината са ограничени. Няма повърхностно течащи води. Хидрографската мрежа е представена изключително от суходолия, наричани от местното население „Кулаци”. Течащите води в тях се събират само при много силни дъждове и при топене на снеговете. Най–големи и характерни са суходолията на река Суха. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината са изградени 12 микроязовира, от които най–големи са Тервел 49 000 м³, Тервел–Х 16 00000м³, Оногур–366 500 м³, язовир Брестница–428 900м³, Сърнец 2, Мали Извор, Пластхим. Те се използват основно за рибовъдство, ретензия на високите води и регулиране на каналния отток.

Водопотребление в Община Тервел: Питейното водоснабдяване се осъществява от подземни водоизточници чрез помпени станции – град Тервел, Полковник Савово, Нова Камена, Зърнево, Сърнец, Жегларци, Пластхим, сондажен кладенец. Водоемите се намират в източната част на град Тервел, в непосредствена близост до завод Пластхим. Те са еднокамерни по 2 000 м³., полувкопани. Включването на водоемите във водоснабдителната мрежа на Тервел е наложително, тъй като в момента се нагнетяват водни количества директно в мрежата, което води до възникване на голям брой аварии.

Всички населени места на територията на общината са водоснабдени. Използваната питейна вода се консумира основно от населението, следващите по големина консуматори са промишлеността и услугите.

През 2010 г. не е имало режимно водоподаване в община Тервел. По данни на ВиК водопотреблението в общината е 3 519 м³ за денонощие.

Минерални води: На територията на община Тервел при с. Безмер е открита минерална вода с лечебни свойства.

Качество на водите използвани за питейни нужди: По данни на РЗИ–ДОБРИЧ през 2010 г. чрез лъчево пробонабиране са обработени 54 проби по химични и микробиологични показатели от 26 населени места. Регистрирани са 11 проби и са нестандартни само по микробиологични показатели /20,05%/. Отклоненията от Наредба 9 /16.03.01г. са по :

  • Микробиологични показатели – от 2/100 до 36/100 коли форми и ешерихия коли в селата: Кладенци, Каблешково, Полк. Савово, Войниково, Коларци и Жегларци.

  • Химични показатели – няма отклонения по този показател.

Каталог: razvitie
razvitie -> Общински план за развитие на община тервел
razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936)
razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020
razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит
razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров
razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е
razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на
razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад
razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница