Общински план за развитие на община тервел
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.6. Почвени ресурси и почвено плодородие
- 1.7. Флористично разнообразие
- 1.8. Фаунистично разнообразие
Поречия на реки и дерета: В община Тервел са поречията на Суха река и нейния приток р. Добричка, както и р. Хърсовска. Съществуват също дерета, които имат постоянен отток от повърхностни води /от дъждове и снеготопене/, от извори, естествени чешми, от пречистени битови води.В община Тервел оттокът по коритото на Суха река и десният и приток – Добричка река, е уловен в изградените язовири Оногур и Брестница. Подпочвените води се намират най-малко на 25 м. дълбочина. За питейни нужди експлоатацията трябва да се води посредством сондажи на дълбочина 500-1000 м. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер. На територията на община Тервел има наличие на подземни води разположени в два основни водоносни хоризонта. По-плиткият водоносен хоризонт /сарматски/ се намира на дълбочина от 30 до 70 м. от кота терен. Изградените сондажни кладенци на тази дълбочина имат дебит от 3 до 7 л/сек. По-водообилният водоносен хоризонт /малм-валанжски/ се намира на по-голяма дълбочина от кота терен - от 500 до 1500 м. Дебитът му е значително по-голям – 9÷30 л/сек. Сондажи, изградени на територията на община Тервел: Наличните сондажи на територията на община Тервел са изградени на малмваланжския водоносен хоризонт. При наличие на обработваеми земи и интерес от страна на собствениците им същите, поради чистотата на водата в тях, могат да се използват за напояване с по-съвременни технологии, каквито са дъждуването и капковото напояване. Сондажите в община Тервел са 11 бр. и са на различни собственици - общински са 5 бр., на Горско стопанство – 1 бр., на фирми – 5 бр.
Чешми: На територията на община Тервел има изградени и функционират много чешми и каптирани извори. По-голямата част от тях подхранват изградените микроязовири. Чешмите, чиито води не се акумулират в микроязовирите, директно могат да се използват за напояването на малки обработваеми площи, предимно за отглеждане на зеленчуци. Напояване на културите може да се реализира гравитачно с изграждането на събирателни съоръжения и от там по естествен път или чрез помпи водата се доставя до напояваната площ. Ориентировъчният среден дебит на една чешма е около 3 л/сек. Ако при напояването се ползва осъвременена и икономична технология като капково напояване или дъждуване, е необходимо да се изградят съоръжения като черпателни (събирателни) шахти, оборудване с филтри за пречистване на водата и помпи за създаване на необходимото налягане. 1.6. Почвени ресурси и почвено плодородиеПочвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Община Тервел не се отличава с широко почвено разнообразие. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Те са едни от най-плодородните почви в общината. Тези почви са с мощен хумусен хоризонт 50-80 см, а заедно с преходния достигат до 120-140 см..Разпространени са по-широко от карбонатните черноземи. Излужените черноземи са подходящи за отглеждане на много култури, за развитието на които са налице благоприятни климатични условия. Без напояване могат да се отглеждат много култури, които дават добри добиви: пшеница, ечемик, ръж, овес, просо, фуражна царевица, рапица, слънчоглед и др. Подходящи са за отглеждане на различни сортове лози, някои овощни видове – ябълки, череши, вишни, кайсии. При напояване могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури – домати, пипер, патладжан, краставици, зеле, лук, моркови и др. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятни свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба водозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от с. Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат доста висок процент (30,3%) от територията. Разположени са по склоновете на терена. При тях главна грижа трябва да бъде ограничаването на ерозията. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-малък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни култури. Ерозионни процеси от масов характер липсват. Проявления на водната ерозия има в горския фонд по стръмните брегови земи на суходолията с площ около 176 ха, на места има и изцяло оголени скали. На малки площи се наблюдава и площна ерозия. Борбата с ерозионните процеси в горския фонд се води преди всичко чрез залесяване. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Силните зимни ветрове отнасят снежната покривка от посевите, навяват пътищата и затрудняват тяхната проходимост. Ефикасно противодействие на ветровата ерозия оказват създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района със сух и топъл климат. Почвите на територията на всички селищни образувания имат геоложка характеристика, която показва благоприятност за строителство. 1.7. Флористично разнообразиеФлористичното разнообразие на територията на общината е представено от над 600 вида висши растения. Най-разпространените дървесни видове са: цер, габър, благун, сребролистна липа и клен. Насажденията, които те образуват понастоящем, са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. Върху най-стръмните и девастирани терени, естествената горска растителност се състои от келяв габър, мъждрян, клен и по – рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и други. Под склона на голяма част от естествените насаждения келявия габър заедно с мекиша, дряна, леската и други са образували гъст подлес. Създадени са 3 420,4 ха култури, в резултат на залесителната дейност. Най-голям процент са акациевите култури от сребролистна липа, червен дъб, планински ясен, явор, шестил и др. Покрай суходолията със защитна цел – държавни защитни горски пояси – са създадени смесени култури от акация, гледичия, махалебка, планински ясен, зарзали, череши и други. В долините, суходолията и на някои равнинни терени в стопанството са създадени култури от клонови тополи. Сравнително малко е участието на иглолистните култури. Представени са главно от черния бор. Многогодишната стопанска дейност на човека се е отразила благоприятно върху общото състояние на гората. Изменен е видовият състав на дървостоите с цел получаване на по ценна дървесина и по – пълно използване почвеното плодородие на отделните горски месторастения. От храстовидните съобщества са разпространени обикновен и кучешки дрян, обикновена леска, европейски чашкодрян, обикновен глог, шипка, драка и др. Описани са повече от 120 вида лечебни растения. По-широко разпространение от тях имат: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига и др. 1.8. Фаунистично разнообразиеОбщина Тервел попада в Добруджанския фаунистичен район. В него преобладават степните фаунистични видове /лалугер – Spermuphilos citellus, хомяк – Miniopterus schreibersi,заек - lepus, степен орел – Aquila verreauxii, лешояд – Gyps fulvus/, едри хищници /вълк - lupus, лисица - lagopus /, а от дребните – пъстрият и степният пор – mustela eversmanni/. Ловната площ на общината включва всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места. Общата площ на района възлиза на 59 699,9 ха от нея 57 292,3 ха са пригодни за развъждане на дивеч. Разпределена по фондове е както следва: Общо гори – 15 318,4 ха. Земеделски земи – 44 381,5 ха. Каталог: razvitie razvitie -> Общински план за развитие на община тервел razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936) razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|