Фигура 2: Биологично земеделие и животновъдство

Фигура 2: Биологично земеделие и животновъдство

В началото на 2013 г. е проведено проучване сред производители на територията на общината, което показва, че сред тях преобладава интерес към биологичното производство на черупкови насаждения – 44% от анкетираните са посочили този отрасъл като избор за бъдещо развитие на своето стопанство. Следват зърнените култури, съответно 19% от анкетираните са ги посочили като перспективно биологично производство. Най-голям интерес от групата на зърнените има към културите соя и леща. Отглеждането на етеричномаслени култури също представлява интерес за фермерите, 13% от анкетираните са ги посочили.

Може да се обобщи, че растениевъдните отрасли са по-желана перспектива за развитие на биологично производство сред анкетираните стопани. При животновъдните отрасли, земеделските производители посочват охлювъдството, биволовъдството и пчеларството като производства, които биха могли да развиват по биологичен начин.

Сектор животновъдство - Богатата фуражна база, традициите в отглеждането на едър и дребен рогат добитък са били предпоставка за добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те години са унищожени всички племенни стада и е ликвидирана материално-техническата база. В момента животновъдството е съсредоточено в частния сектор. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството. То е изцяло съсредоточено в частния сектор, където е преобладаващ броят на дребните ферми с по 1-3 броя крави и много малко средните ферми 5-10 броя крави. Големи ферми няма. През последните години се наблюдава намаление на броя на говедата и на кравите, както и на птиците. Увеличават се животните в овцевъдството и зайцевъдството. Животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Продукцията се затваря в кръговете на натуралната икономика (натурално стопанство).

Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. На територията на общината няма изградено научно звено. Единственото звено с подобен капацитет е Добруджанският земеделски институт по отглеждане на пшеница, който се намира на територията на община Генерал Тошево. Секторът не разполага с мрежа от продуктивни организации, защитаващи интересите на производителите.

Развитие бележат търговията и услугите. Има потенциал и добри дадености за развитие на туризма чрез благоустрояване на културно-историческите паметници, разширяване на културния календар, разработване на съвместни туристически продукти със съседни общини. Все по-значима роля има и банковия сектор, който е развит като мрежа и предлага всички налични банкови услуги и кредитни продукти.

Общинският бюджет е важен източник на средства като приходите през последните години нарастват, но към момента се ползва главно в сферата на образованието, културата, социалните дейности, благоустрояване и опазване на околната среда. През изтичащия планов период 2007-2013 година са привлечени значителни средства от външни финансови източници, оперативните програми на ЕС и др.

Индустриалният сектор е представен от различни отрасли на добивна и преработваща промишленост. Промишлеността е традиционен отрасъл за община Тервел, който след бурното си развитие през втората половина на миналия век изпитва затруднения при преструктурирането си в съвременни условия (закриване на производства). Двете най-големи предприятия в общината са: „Пластхим-Т” АД и ”Дека” ООД. Основните подсектори на преработващата промишленост в община Тервел са химическата и текстилната промишленост, което се обуславя от традициите в миналото, вложените инвестиции и трудовите навици на населението. От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост. Добри ресурси за развитие има дърводобивната и дървопреработващата промишленост.

2.2.2. икономическа активност в община тервел

Основните канали, по които навлиза международната криза в България са: ограничаване на възможностите за износ на български продукти и услуги; намаляване на притока на преки чуждестранни инвестиции; ограничаване на достъпа до кредити; намаляване на трансферите от български граждани в чужбина; намаляване на постъпленията от чуждестранни туристи; ограничаване на постъпленията от транспортни услуги.

Посочените по-горе негативни фактори, водещи до икономически дисбаланс и рецесия на националната икономика, в пълна степен оказват влияние и върху икономическото развитие на община Тервел.

Икономическата криза през 2009 г. засегна развитието на промишлеността в общината, наблюдава се значително съкращаване на работна сила от всички предприятия. Това наложи прилагане на активна политика по заетостта. През 2010-2011 г. производствените предприятия възвърнаха обема на производството си на нива към 2008 г.

През последните години броят на новорегистрираните фирми в района нараства, но въпреки това общият брой на активните стопански субекти, които оперират в общината, е недостатъчен - 222 бр. през 2007 г. Гъстотата на фирмите на 1000 души в община Тервел е едва 12.6, при 37 за България. Равнището на предлаганите бизнес услуги в общината също е крайно незадоволително.

Броят на заетите в МСП е значително по-малък от средния за страната, тъй като значението на двете големи предприятия в общината (Пластхим и Дека) е все още твърде голямо (над 50 %) за местната икономическа заетост.

В структурата на фирмите преобладават микрофирмите – със заетост до 10 човека или 90% от всички регистрирани стопански субекти. Малките фирми, които са със заетост от 10 до 50 човека, представляват 5% от общия брой, а средните предприятия с ангажиран персонал от 50 до 250 човека са само 3%. В община Тервел функционират и две големи предприятия – „Пластхим Т” АД и „ДЕКА” ООД.

Общият извод, който може да се направи, е за сравнително ниската конкурентоспособност на общинската икономика, поради преобладаването на микро и малки фирми в нея.

Най-голям е броят на фирмите в отрасъл „Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството”.

На второ място по брой на действащите стопански субекти е селското стопанство. Една значителна част от селскостопанските арендатори в района са „външни”, т.е. не са регистрирани на територията на общината и не допринасят за приходите на общината, но имат принос към доходите на населението в нея. След присъединяването на страната към ЕС финансирането на сектора беше осигурено в резултат на директните плащания на единица площ, а също така и инвестициите по ПРСР, което осигури развитие на отрасъла. Въпреки благоприятната пазарна конюнктура и европейските фондове състоянието на сектора от гледна точка на структурата на производството се влоши. Не е тайна, че преобладава зърнопроизводството и производството на някои технически култури за сметка на традиционни български сектори като зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство. Причина за това следва да се търси най-вече в системата на плащане на единица площ, която не бе обвръзана с конкретно производство и съответно не стимулира ресурсните сектори.

На този фон, закономерно търсенето на земя остана приоритетно направление в общата инвестиционна активност в отрасъла.За община Тервел търсенето на земеделски земи е слабо. Равнището на цените се определя от размера на парцелите. В същото време през последните години се наблюдава тенденция към промяната в земеползването. Сравнението с данните за баланса на територията, посочени в източници от 2005 и 2010 г., води до основния извод, че в границите на общината намалява делът на земеделските земи за сметка на горските територии и тези, които представляват нарушени терени и терени за добив на полезни изкопаеми (1, 19 % намаление, изразено в площ от 4 961 дка.), нараства делът на обработваемите земеделски земи за сметка на земеделските територии с друго предназначение. Така през 2010 г. обработваемите земеделски земи са с 6 061 дка повече, отколкото през 2005 г., което представлява ръст от 1,71%.

Описаните тенденции илюстрират данни и изводи, които вече бяха представени във връзка с анализа на отделните поземлени територии, а именно:

1. Голяма част от земеделските земи, които не са били обработвани се самозалесяват и придобиват характеристика на горски територии;

2. Увеличава се търсенето на обработваеми земеделски земи, които да се ползват за зърнопроизводство, като при това се разорават пасища и мери и други земеделски територии.

Има и намаление на урбанизираните територии, което обаче е незначително - с 90 дка през 2010 спрямо 2005 година.

Влезлите в сила промени на предназначението са главно за изграждане на съоръжения за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). С оглед на настоящата конюнктура по отношения на този тип съоръжения в страната е трудно да се правят прогнози относно необходимостта от нови такива съоръжения.

Издадени са 6 разрешения за строеж на фотоволтаични централи (ФВЦ), от които 3 са изградени в землищата на с. Коларци, с. Поп Груево и с. Войниково.

Таблица 9: Изградени фотоволтаични централи

Одобрени са ПУП-ПЗ за изграждане на 2 ветропарка:

• 
  ВП „Безмер“ с възложител „Енергия Безмер“ ООД гр. София, състоящ се от 28 ветропоказателя в землищата на село Безмер (18 бр.) и с. Мали Извор (1бр.) и гр. Тервел (9бр.).
  
• 
  ВП „Каблешково“ с възложител „Проко Ню Енерджи България“ ЕООД гр. Варна, състоящ се от 31 ветрогенератора в землищата на село Каблешково (1бр.) и град Тервел (9бр.)
  

2.2.3. предприятия в община тервел

Важна отличителна черта на съвременния социално-икономически комплекс на община Тервел е засилената роля на малкия и средния бизнес. Оценките и характеристиката на общинската икономика, показват, че наред с мястото, което имат големите търговски дружества, определящи икономическата структура и производствената специализация, не по-малка е и значимостта на малкия и средния бизнес.

На територията на община Тервел се наблюдава картина, характерна и за цялата страна – висок брой на много малките т.нар. “микропредприятия” с брой на заетите до 9 души. Тази особеност в създаването на малки търговски дружества (с персонал от 10 до 50 д.) в първите години на прехода и днес е отличителна черта на икономическите структури в сферата на производството и обслужващия сектор. Класификацията на търговските дружества по брой на заетите лица (по действащата в България законова уредба) на микро, малки, средни и т.н. дава възможност да се оцени ролята на т.нар. малък и среден бизнес за икономическото развитие на отделните териториални единици.

Основни фирми на територията на общината:

Едри работодатели с персонал над 100 човека:

1. 
   Пластхим Т – АД ≈700 д.
   
2. 
   ДЕКА ООД ≈700 д.
   

Средни работодатели с персонал от 50 до 100 човека:

1. 
   Ловно стопанство Тервел;
   
2. 
   “ВЕС” ООД с. Зърнево – обувен цех;
   
3. 
   “Филипополис” с. Жегларци – преработка на сурово краве и други видове мляко.
   

Малки работодатели с персонал до 50 човека:

1. 
   ЗК “Надежда” – с. Орляк;
   
2. 
   ЗК – с. Каблешково;
   
3. 
   ЗК – с. Безмер;
   
4. 
   ЗК – Каменна;
   
5. 
   ЗКПУ “Прогрес” – с. Жегларци;
   
6. 
   ЕТ “ИСМ – 91” – с. Зърнево – овощарство;
   
7. 
   “Раймер” – агро” – с. Кладенци – земеделие;
   
8. 
   ЕТ “Севинч Мюрсел Авис” – с. Коларци – овощарство;
   
9. 
   Ет “Мак” – Д. Карамфилов – с. Кладенци – земеделие;
   
10. 
    ЕТ “Г. Желязков” – с. Нова Камена – земеделие;
    
11. 
    ЕТ “Злати Златев” – с. Нова Камена – земеделие;
    
12. 
    ЕТ “Веселин Божуров” – гр. Тервел – земеделие;
    
13. 
    ЕТ “Петър Петров” – с. Коларци – земеделие;
    
14. 
    ЕТ “Джамбо – И. Линков” – гр. Тервел – земеделие;
    
15. 
    ЗП “Живко Пейчев” – с. Гуслар – земеделие;
    
16. 
    ЕТ “Симекс – Г. Симеонов” – гр. Тервел – земеделие;
    
17. 
    ЕТ “Кармен – Кольо Йордонов” – с. Безмер – земеделие (производство зеленчуци);
    
18. 
    “Коут индъстрис” – с. Безмер – керамичен цех;
    
19. 
    “Интеграл 2005” ООД - преработка пластмаси, Радомир Колев;
    
20. 
    “Тандем” ЕООД – преработка пластмаси, Иван Тодоров;
    
21. 
    “Фото Каприз” – услуги;
    
22. 
    ЕТ “Жигал” – търговия;
    
23. 
    ЕТ“Куртев и синове” – търговия и услуги, Красимира Куртева;
    
24. 
    ЕТ “ИДА – 65” – преработка пластмаси, Иван Василев;
    
25. 
    ЕТ “Любен Георгиев” – търговия;
    
26. 
    “НЕМО – Транс” – транспортни услуги;
    
27. 
    ЕТ “Зърнево – 98” – търговия, Али Осман Сюлейман;
    
28. 
    “Агрома” ООД – гр. Тервел – търговия с резервни части, селскостопански инвентар, Мария Денева;
    
29. 
    “Триада” ООД – търговия строителни материали;
    
30. 
    “Смяна – 08” ЕООД – услуги;
    
31. 
    ЕТ “Добрин Петров” – селско стопанство и търговия и други.
    

2.2.4. технологична модернизация и иновации в предприятията

За периода 2007–2013 г. на територията на общината няма предприятия, които да са се възползвали от възможността, която предлага Оперативна програма „Конкурентоспособност” и не са внедрявали технологична модернизация и иновации в своята дейност.

Изборът на приоритетни сектори е базиран на два основни компонента – наличие на растящо търсене за продуктите на дадения сектор в световен мащаб и възможност на нашата страна да задоволи това търсене, предоставяйки конкурентоспособни стоки от гледна точка на цена (разходи на единица продукция) или качество (добавена стойност).

България е страна с богати традиции в приложните инженерни науки и има исторически доказан висок потенциал за иновации. На лице са относително голям брой специализирани компании, които успяват да се наложат на международните пазари.

Информационните и комуникационните технологии (ИКТ), технологичната модернизация и въвеждането на иновации в предприятията се явяват конкурентоспособни сектори с висока добавена стойност, които могат да ускорят растежа на местната икономика и да осигурят значителен брой нови работни места.

В световен мащаб размерът на тези сектори на пазара бележи тенденция за устойчив растеж от средно 3% на година, като през 2012 г. е оценен на 2.6 трилиона евро. За сравнение, ръстът на сектора в България е 10% за година, изпреварвайки световния темп на растеж. Индустриалния сектор в община Тервел има възможност да създава иновативни продукти и услуги, за да отговори на растящите световни нужди. Липсата на достатъчен финансов и човешки ресурс може да се компенсира посредством клъстерният подход, като подходящ начин за постигане на по-добри резултати в сектора чрез организиране и увеличаване на човешкия и финансов капацитет около цялостна стратегия за развитие. Друг начин за стимулиране на предприемачите за активно включване в този сектор на икономиката е разработване на подходящи политики от общинска администрация Тервел, както и форми за съдействие от страна на държавата.

ИЗВОДИ

Потенциали

• 
  Пълноценно използване на добрите природо-географски условия за развитие на интензивно селско стопанство и производство на екологични чисти продукти;
  
• 
  Разширяване на земеделските дейности за по-пълно използване на обработваемите земи;
  
• 
  Прилагане методите на биологичното земеделие за откриване на нови работни места;
  
• 
  Насърчаване отглеждането на различни породи говеда и създаване на специализирани ферми за целогодишно пасищно отглеждане;
  
• 
  Засяване на подходящи култури (детелина, грах и други) и залесяване с подходящи дървесни видове (липа, акация и др.) за медоносната паша и устойчиво развитие на пчеларството;
  
• 
  Повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия чрез възможностите, които предлага Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 за внедряване на нови технологии, ноу-хау и технологични процеси в отраслите и производствата на общинската икономика, които да осигурят адекватно покриване на изискванията на европейски сертификат за качество на произвежданата продукция;
  
• 
  Повишаване квалификацията на персонала, преквалификация и придобиване на нови професии чрез възможностите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
  
• 
  Енергийна ефективност за насърчаване на зелената и енергийно-ефективна икономика;
  
• 
  Разработване на туристически пакети, обединяващи различни туристически продукти, в които освен природните дадености, да се включат различни атракции, свързани с културния туризъм - обичаи, демонстрация на селския бит и други за създаване на цялостен туристически продукт за община Тервел;
  
• 
  Насърчаване на инициативи за стимулиране развитието на аграрния сектор в общината и пълноценно използване на наличните природни ресурси;
  
• 
  Повишаване на инвеститорския интерес към общината и привличане на инвестиции в земеделието, индустрията и туризма за комплексно социално-икономическо развитие.
  

Проблеми

• 
  Ниска конкурентоспособност на произвежданата продукция;
  
• 
  Недостатъчно успешно въвеждане на иновации и модернизация на производствата;
  
• 
  Високата енергоемкост на производството;
  
• 
  Занижена инвестиционна активност;
  
• 
  Ниска квалификация на работната сила;
  
• 
  Ниско заплащане и липса на мотивация на персонала;
  
• 
  Недостатъчна популярност на произвежданите продукти.
  
• 
  Липса на система за събиране и обмен на информация, мониторинг и оценка на биологичното разнообразие в горските екосистеми.
  

• 
  Слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано).
  
• 
  Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар.
  
• 
  Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво.
  
• 
  Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти.
  
• 
  Разрушени мелиоративни съоръжения, неизползван потенциал на поливните площи.
  
• 
  Неоползотворен потенциал за биологично земеделие.
  
• 
  Неоползотворен потенциал за модерно пчеларство.
  

3. развитие на социалната сфера и човешките ресурси

3.1. население и основни демографски характеристики

Развитието на населението в демографски аспект е повлияно от икономическата и социална ситуация. Демографската структура на населението е подчинена на установилите се през последните години общи тенденции за страната – намаляване броя на населението, застаряване, ниска раждаемост, намаляване броя на сключените бракове, отрицателен естествен прираст и засилени миграционни процеси. Близостта на мощния фокус на урбанизация – гр. Варна и произтичащите от това регулярни миграционни процеси (предимно трудови) предопределят промяна във възрастовата структура на населението и начина на стопанисване на земеделските земи - главно от арендатори, обработващи хиляди декари земи във високотехнологични стопанства предимно в сектор "зърнопроизводство" и традиционни за района култури.

3.1.1. брой и динамика на населението

Населението на община Тервел по официални статистически данни от последното преброяване към 01.02.2011 г. е 16 178 души, което е около 8,52% (189 677) от населението на област Добрич и 1,67 % (966 097) от населението на Североизточен район.

Актуалният анализ потвърждава предходните прогнози относно промените във възрастовата структура. Увеличава се делът на контингента в икономически активна и надтрудоспособна (пенсионна) възраст и намаляване на този в подтрудоспособна. През следващите години този процес ще продължи, като ефектът му ще бъде най-осезаем в населените места с подчертано регресивен характер на демографската структура.

Таблица 10: Население по възраст и населени места

Населени места	0-4	5-9	9-14	15-19	20-24	25-29	30-34	35-39	40-44	45-49	50-54	55-59	60-64	65-69	70-74	75-79	80-84	85+	Общо
ТЕРВЕЛ	884	901	866	1025	1048	1007	1084	1077	1170	1128	1089	1155	1107	943	624	563	358	149	16178
ГР. ТЕРВЕЛ	303	303	322	353	394	364	388	372	474	489	470	493	413	326	217	187	135	59	6062
С. АНГЕЛАРИЙ	9	3	3	11	4	7	6	11	9	11	8	11	16	11	7	3	2	2	134
С. БАЛИК	10	19	4	10	17	17	14	15	14	18	14	16	17	14	13	3	4	5	224
С. БЕЗМЕР	77	80	82	77	84	77	70	75	86	86	51	54	77	77	57	28	16	8	1162
С. БОЖАН	31	35	30	35	39	38	44	48	33	31	39	56	37	16	15	11	6	2	546
С. БОНЕВО	-	2	2	3	6	6	6	2	-	9	8	9	6	1	3	7	2	-	72
С. БРЕСТНИЦА	-	-	-	-	-	-	1	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	1
С. ВОЙНИКОВО	-	-	-	-	-	-	1	-	-	-	2	-	2	1	1	1	-	-	8
С. ГЛАВАНЦИ	2	5	9	8	4	7	9	12	11	6	7	12	14	6	4	9	2	1	128
С. ГРАДНИЦА	19	33	36	29	18	28	34	31	22	28	21	19	10	6	11	6	1	2	354
С. ГУСЛАР	-	1	1	1	1	1	1	3	3	-	-	-	4	2	-	1	-	1	20
С. ЖЕГЛАРЦИ	30	41	26	50	45	53	57	78	66	50	58	75	73	64	42	40	20	12	880
С. ЗЪРНЕВО	58	53	71	88	77	73	78	105	117	77	90	80	83	74	53	36	18	5	1236
С. КАБЛЕШКОВО	52	57	42	39	45	44	51	42	37	32	30	28	22	24	9	12	12	3	581
С. КЛАДЕНЦИ	2	1	2	1	-	2	7	3	5	3	10	8	11	19	28	20	10	2	134
С. КОЛАРЦИ	35	34	32	38	35	41	59	37	32	31	42	43	51	43	25	24	12	5	619
С. КОЧМАР	-	3	7	14	6	6	8	4	17	15	10	29	27	34	20	43	18	6	267
С. МАЛИ ИЗВОР	-	-	-	-	-	1	1	-	2	1	1	1	3	3	-	2	2	2	19
С. НОВА КАМЕНА	3	6	13	14	18	7	14	22	19	24	19	34	69	71	36	45	42	16	472
С. ОНОГУР	1	2	-	-	3	2	1	-	2	2	5	2	5	3	2	1	7	2	40
С. ОРЛЯК	162	122	108	153	145	130	143	125	128	118	81	87	93	66	32	25	26	5	1749
С. ПОЛКОВНИК САВОВО	7	6	11	16	15	14	10	13	15	10	19	11	16	17	6	7	3	1	197
С. ПОПГРУЕВО	40	43	29	46	60	51	40	37	41	38	62	46	28	14	15	21	4	2	617
С. ПРОФЕСОР ЗЛАТАРСКИ	5	2	1	1	3	4	-	-	1	2	3	4	4	4	1	3	2	1	41
С. СЪРНЕЦ	18	22	13	17	10	15	17	15	12	14	17	12	11	10	6	5	3	3	220
С. ЧЕСТИМЕНСКО	20	28	22	21	19	19	24	27	24	33	22	25	15	37	21	23	11	4	395

Данните са взети от Национален статистически институт.

Възрастова структура: В Таблицата по-долу е онагледена тенденция за динамиката на населението по възрастова структура, обхващаща последните 15 години от развитието на общината. Данните показват, че делът на децата (0-17 г.) от 1998 до 2012 г. бележи намаление от 24,2 до 19,1 % от населението. В противовес на него икономически активното население, което включва жените от 18 до 59 г. и мъжете от 18 до 62 години се е увеличило в абсолютна стойност от 55,5 % през 1998 г. на 61,2 % през 2012 г. Хората в пенсионна възраст (жени над 60 г. и мъже над 62 г.) са намалили дела си от 20,3 % през 1998 г. до 19,7 % през 2012 г.От 1998 г. до 2010 г. делът в тази възрастова група е намалявал регулярно, докато след 2010 г. този дял бележи слабо увеличение - от 19 % през 2010 г. до 19,7 % през 2012 г.

Таблица 11: Динамиката на населението в община Тервел по възраст

Община Тервел	Общо	От 0 до 17	Жени от 18 до 59	Мъже от 18 до 62	Жени над 60	Мъже над 63
2012 г.	17622	3367	5025	5761	2091	1378
			10786		3469
	100%	19,1%	61,2%		19,7%
2011 г.	17719	3429	5077	5779	2070	1364
			10856		3434
	100%	19,4%	61,3%		19,4%
2010 г.	17883	3506	5130	5843	2073		1331
			10973		3404
	100%	19,6%	61,4%		19%
2006 г.	18659	3849	5262	6083	2117		1348
			11345		3465
	100%	20,6%	60,8%		18,6%
2002 г.	19386	4326	5098	6119	2350		1493
			11217		3843
	100%	22,3%	57,9%		19,9%
1998 г.	20402	4940	5165	6160	2497		1640
			11325		4137
	100%	24,2%	55,5%		20,3%

Данните са взети от ОбА Тервел

Възрастовата структура на населението в общинския център гр. Тервел и динамиката в нея през последните 15 години е отразена в таблицата по-долу. Запазват се тенденциите валидни за общината като цяло по отношение на намаляване на броя на децата (от 25,6% през 1998 г. до 17,4% през 2012 г.) и увеличаване на хората, които представляват т.нар. "икономически активно население" - от 57,3% през 1998 г. до 64,2% през 2012 г. По отношение на дела на хората в пенсионна възраст обаче, за общинския център не е валидна тенденцията, която се наблюдава на ниво община, т.е. в гр.Тервел делът на хората в пенсионна възраст се е увеличил от 17,1 % през 1998 г. на 18,4 % през 2012 г.

Таблица 12: Динамиката на населението в градТервел по възраст

Град Тервел	Общо	От 0 до 17	Жени от 18 до 59	Мъже от 18 до 62	Жени над 60	Мъже над 63
2012 г.	6818	1188	2109	2265	767	489
			4374		1256
	100%	17,4%	64,2%		18,4%
2011 г.	6843	1 211	2134	2277	744	477
			4411		1221
	100%	17,7%	64,5%		17,8%
2010 г.	6963	1248	2163	2337	748		467
			4500		1215
	100%	17,9%	64,6%		17,4%
2006 г.	7263	1435	2199	2451	745		433
			4650		1178
	100%	19,8%	64%		16,2%
2002 г.	7594	1722	2134	2478	790		470
			4612		1260
	100%	22,7%	60,7%		16,6%
1998 г.	7703	1972	2046	2367	809		509
			4413		1318
	100%	25,6%	57,3%		17,1%

Видно от таблиците през последните 15 години в община Тервел се наблюдава тенденция към увеличение на икономически активното население за сметка на останалите две възрастови групи - деца и хора в пенсионна възраст.

Полова структура: Структурата на населението по пол на община Тервел е взаимосвързана с възрастовата структура. Съотношението между мъжете и жените показва минимален превес на мъжете - на 100 мъже се падат 99 жени (средно за област Добрич – 104, за Р България - 106). Ситуацията за селското население на общината е аналогична – на 100 мъже се падат 98 жени, докато при градското население в общия му брой съотношението между мъжете и жените е изравнено (на 100 мъже се падат 100 жени). За периода 2001-2012 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура. Промяна в тази тенденция има във възрастовата група на хората в пенсионна възраст, в която делът на жените е значително по-въсок от този на мъжете.

Образователно равнище: Важна характеристика на населението е образователното равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между последните две преброявания (2001-2011 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше - специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше-специалист и средно образование), като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр.   Тервел. Образователното равнище на населението на общината е по-ниско от средното ниво за страната, независимо че се наблюдава нарастване на високообразованите лица и намаление на населението с основно и по-ниско образование.

Етническа структура: По данни от последното преброяване на населението през 2011 г. в етническия състав на населението на общината българският етнос е 44,2% от населението, турският – 40,3%, ромският (циганският) - 13,5%, други етноси – под 2%.

Каталог: razvitie
razvitie -> Общински план за развитие на община тервел
razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936)
razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020
razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит
razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров
razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е
razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на
razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад
razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

Изтегляне 3.96 Mb.

Сподели с приятели: