Общински план за развитие на община тервел
състояние на местната икономика
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.4. селско стопанство
- Таблица 1: Брой регистрирани земеделски производители
- Таблица 2: Брой регистрирани земеделски производители по населени места
- Таблица 3: Брой регистрирани фирми, извършващи селскостопанска дейност
- Таблица 4: Сектор „Млечно говедовъдство” разпределение на стопанствата по села
- Таблица 5: Данни за ползваемостта на общинските пасища
- 2.1.5. горско стопанство
- Таблица 6: Групи гори по функции, площ (ха) в т.ч. залесена
- Таблица 7: Общински територии с характеристики на гори
- Таблица 8: Основни събития през годината, които имат потенциал да генерират по-значим туристопоток
- 2.2. водещи сектори и отрасли в местната икономика
- 2.2.1. водещи отрасли в отделните сектори
2. състояние на местната икономика2.1. отраслова структура и общинската икономикаСпецифичните природни дадености и благоприятното географско положение на община Тервел определят и структурата на нейната икономика. Водещи отрасли са селското стопанство и свързаната с него преработваща хранително-вкусова промишленост, търговията и услугите. По-слабо застъпени са промишлеността, туризма и строителството. 2.1.1. промишленостПромишлеността е неравномерно развита на територията на общината. Тя е важен структуроопределящ отрасъл и ангажира над 1700 човека или 50% от наетия персонал и реализира 39% в обема на нетните приходи на общината. Основните подсектори на преработващата промишленост в община Тервел са химическата („Пластхим Т” АД) и текстилна и шивашка промишленост, което се обуславя от традициите в миналото, вложените инвестиции и трудовите навици на населението. В тези два подсектора се формират около 90% от нетните приходи и се ангажират 85% от наетите лица в промишлеността.Това автоматично ги превръща в стълбове на местната промишленост, но от друга страна ограничава възможностите за развитие и диверсификация на промишления комплекс, като ги обвързва със състоянието на пазарната конюнктура в тези производства. От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост, въпреки че не се използват пълноценно възможностите за нейното развитие (затваряне на цикъла). Добри ресурси за развитие са дърводобивната и дървопреработваща промишленост, което би спомогнало за ангажиране на част от мъжете като трудов ресурс. Обувната промишленост също е представена в общината, независимо от кризисните моменти през 2008 и 2009 г. Извън общинския център почти не съществуват промишлени структури, напротив все повече се забелязва обратната тенденция - пътуване на трудови ресурси към центъра. Положително явление бе откриването на обувен цех в с. Зърнево и разкриването на дестилерия за етерични масла в с. Орляк. Промишлеността е отрасъл на местната икономика, който обуславя социално-икономическите характеристики на общината и в този смисъл би следвало да се разглежда като приоритетен за развитието. През следващия планов период е препоръчително по идея на община Тервел разработването на форми за стимулиране развитието на съществуващите и създаването на нови производства, обвързани в регионални клъстери и бизнес-мрежи.
2.1.2. търговияТърговската дейност в общината се изразява предимно в търговия на дребно. Наблюдава се тенденция на нарастване броя на търговските обекти. Поради липсата на достатъчно средства повечето от предприемачите, които започват свой самостоятелен бизнес, се насочват предимно към търговски и ремонтни дейности. Характерно за общината е големият брой на магазините за хранителни стоки, като делът на тези търговски обекти съставлява 70 % от общия брой магазини и павилиони в общината. Най-голям е броят на фирмите в отрасъл „Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството”. Обектите за търговското обслужване и хранене са съсредоточени предимно в град Тервел. По няколко обекта за търговия с храни и заведения за обществено хранене има в по-големите села. В малките села - 100-200 души има по един обект за търговия с хранителни стоки. Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване на стоки от първа необходимост. Битови услуги практически не са развити. Те, както и периодичното и епизодично обслужване, са осигурени в общинския център. 2.1.3. строителствоСтроителството е част от вторичния сектор на стопанството. Създава различни видове сгради и друга инфраструктура - надземни съоръжения. Като икономически отрасъл строителството е по-слабо застъпено в общината. Строителна дейност извършват малко на брой регистрирани фирми, които не са регистрирани в Централния професионален регистър на строителя. Те се занимават основно с ремонт на съществуващите административни, производствени и жилищни сгради. Нетният размер на приходите от продажби в строителните предприятия съставлява едва 0,9 % от приходите общо за Общината. 2.1.4. селско стопанствоСелското стопанство е основната по значение икономическа опора за общината. Природните условия са изключително благоприятни за развитието на диверсифициран и ефективен аграрен сектор. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Въпреки това растениевъдството се оценява като монопрофилно, а животновъдството – слабо и натурализирано. Производството на селскостопански продукти е организирано, както в стопанства на регистрирани земеделски производители - физически лица, така и в стопанствата на фирми. Таблица 1: Брой регистрирани земеделски производители
Данните са взети от ОбА Тервел Видна е тенденцията за стабилизиране броя на регистрираните частни земеделски производители в общината, като през последните две години този брой се увеличава спрямо 2010 г. Разпределението на земеделските стопанства на физически лица по населени места в общината е както следва: Таблица 2: Брой регистрирани земеделски производители по населени места
Данните са взети от ОбА Тервел Видно от таблицата почти във всички населени места на територията на община Тервел има регистрирани частни земеделски производители, като най-голям е делът на регистрираните в град Тервел, следван от село Зърнево, Орляк, Безмер, Жегларци, Нова Камена и т.н. Най-нисък е процентът в селата Оногур и Сърнец, но тенденцията е доста благоприятна предвид възможностите, които предлага Програмата за развитие на селските райони. Таблица 3: Брой регистрирани фирми, извършващи селскостопанска дейност
Данните са взети от ОбА Тервел Видно от таблицата и при тази форма на собственост на земеделските стопанства се наблюдава стабилизиране на броя в рамките на анализирания период от три последователни години. Растениевъдство. Земеделските земи в общината през 2010 г. заемат 413 271 декара и представляват 71,3 % от общата площ. В структурата на земеделския фонд преобладават обработваемите земи. Те представляват 87 % от земеделските територии като този показател за страната е 76 %. Според начина й на ползване, обработваемата земя се разделя, както следва: ниви – 81 %, трайни насаждения – 13 %, земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ – 4,2 % и с малки относителни дялове са ливади и разсадници. Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища, гори и полезащитни пояси, полски пътища и непригодни земи. Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от 5 земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Голяма част от арендаторите са външни за общината фирми. Общината разполага с общо 7 951.963 дка общинска земеделска земя, която се отдава под наем. Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукция през 90-те години на миналия век, отрасълът си остава основен източник на доходи за голяма част от населението на общината. Благоприятните агро-климатични и релефни условия са утвърдили производството на зърнени, зърнено фуражни и маслодайни култури. Открояват се три култури - пшеница, царевица за зърно и слънчоглед. Те заемат 80 % от обработваемата земя в общината. През последните години (след 2005 г.) се наблюдава ясно изразена тенденция на ежегодно увеличаване на площите, засети с пшеница, зимен ечемик, слънчоглед - за всяка култура ръстът в площите е с около 10 % за година. Намаляват площите, засети с царевица, като намалението не е драстично - с около 7 000 дка от 2005 година до момента. Намалява и интересът към отглеждането на люцерна. Увеличават се площите, засети с лавандула. В региона се проявява интерес за отглеждане на риган, като тенденцията обхваща и Община Тервел. В последните години в зависимост от пазарното търсене се отглеждат кориандър, соя, боб, тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на алтернативни култури и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии. Наблюдава се тенденция към изграждане на масиви с култивирани билки - шипка, маточина, салвия, лайка и други етерично-маслени култури, които са изцяло нови за общината. Приоритети в тази област трябва да бъдат изграждането на модерни билкосъбирателни бази, изграждане на сушилни и дестилерии. Община Тервел е утвърден производител на тютюн и въпреки чувствителното свиване на пазара на тази култура, все още има земеделци, които отглеждат ориенталски тютюн, като сами произвеждат разсада и сушат зелената маса. В общината не са актуални процеси на промяна на предназначение на земеделски земи. В незначителни обеми такива през последните години са извършени от Община Тервел, с цел изграждане на техническа инфраструктура - помпена станция, претоварна станция за отпадъци. Понастоящем конкурентоспособността на аграрния сектор е ниска. Така той не може да изпълни пълноценно функцията си на “основен стълб” в социално-икономическото развитие на общината. Не се добавя стойност към земеделската продукция посредством организирано съхранение и преработване. Като резултативен ефект това води и до задълбочаване на изолацията и застой в развитието на вътрешните части от територията на общината. Животновъдство. Традиционни за общината са говедовъдството, овцевъдството и пчеларството. Понастоящем животновъдството е дребно, съсредоточено в частния сектор и полу-натурализирано. В момента говедовъдството е далеч под оптималния си капацитет, съсредоточено в частния сектор, предимно в дребните ферми с по 1-3 броя крави. Фермите с капацитет над 5 крави се регистрират като животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тъй като изискванията към тях са много големи, на територията има и ферми, които не са категоризирани, произвеждат малко и некачествено мляко, нямат млечна квота и работят изцяло в сивия сектор.
Данните са взети от ОбА Тервел Фермите са разположени в регулацията на населените места или в бившите стопански дворове. Посетените обекти, дори и извън регулация на населените места не отговарят на изискванията на законодателството по отношение на съхранение на оборски тор, ограждане и пропускателен пункт за хора и транспортни средства, за които гратисен период за въвеждането им е края на 2013г. През последните 20 години овцевъдството бележи огромен спад, който се наблюдава и на територията на община Тервел. Стопанствата с млечно овцевъдство са незначителен брой. Общите наблюдения показват, че в почти всяко домакинство се отглеждат по 5-6 овце за задоволяване на собствените нужди.Като цяло овцевъдните стопанства не ползват млечна квота, което затруднява воденето на точна статистика в този сектор. Община Тервел е собственик на общо 43 278.536 дка земеделски земи с НТП „Пасища и мери”. Ясно очертана тенденция е липсата на интерес за ползване на този природен ресурс, дължаща се на намаляващия дял на животновъдството в общия обем стопански дейности в общината. Регистрираните животновъдни стопанства не наемат пасища и мери от държавен или общински поземлен фонд. Животните ползват такива чрез кметствата, които предоставят право на ползване. Млекодобивните стопанства (фермите) са разположени в регулацията на населените места или в непосредствена близост до тях, в обори от бивши кравеферми, позиционирани в бившите стопански дворове. Сградите, в които се отглеждат животните и прилежащите помощни помещения и съоръжения към тях на над 90% от фермите, са собственост на фермера, а наетите са от частни лица, а не от държавата или общината. Сградите отговарят на изискванията за отглеждане на говеда и разполагат със съответните съоръжения на всички стопани на територията на съответното село. Фермерите обработват собствената си земя и такава на други родственици, но тя е недостатъчна за производство на цялото необходимо количество фураж за изхранване на отглежданите животни. Мери и пасища няма наети за една или няколко години от общинския или държавен поземлен фонд. Това е причина за ниски добиви през пасищния период на годината. В изследваната територия няма изкуствени мери и пасища, не се практикува парцелна паша, няма електропастири. Всички проучени стопанства разполагат с фуражомелка, по-голяма част разполагат и със силажовместилище, т.е. сами произвеждат силаж. Освен очертаната тенденция за липса на интерес към ползването на пасища и мери, през последните години в общината се наблюдава и друга тенденция, свързана с този вид имоти: земеделски производители разорават и обработват пасища и мери от общинския поземлен фонд, без да са получили право на ползване на имота чрез проведен общински търг. Това налага, паралелно със санкционирането на завзелите общински имоти лица, да се предложи решение за промяна на НТП на разораните пасища и мери – за целите имоти или части от тях, които вече имат характеристика на „нива”, за да бъдат включени същите в обхвата на земеделските земи, които се отдават под наем на земеделски производители. Таблица 5: Данни за ползваемостта на общинските пасища
Данните са взети от ОбА Тервел Пчеларите, които имат регистрирани пчелини на територията на община Тервел са 62-ма. От тях един е с три пчелини на територията на с. Сърнец, а друг е с два пчелини, регистрирани в различни населени места на общината. Подвижно пчеларство практикуват само трима собственици на пчелини. Преобладаваща част от пчелините са любителски - т.е. с по-малко от 100 кошера. От 2013 година общината отдава безвъзмездно на собственици на пчелини нископродуктивни земи за срок до 10 години. Повече от 10 пчелари вече се възползваха от тази възможност и изнесоха пчелините си извън границите на населените места. Преобладаваща част от пчелините все още са в регулационните граници на селата, което създава редица неудобства на живущите в тях. 2.1.5. горско стопанствоОбщата площ на горския фонд на общината е 13 033,6 ха. Стопанисва се от Държавната дивечовъдна станция (ДДС) “Тервел”1. Най-голяма е площта на фонда в землището на с. Сърнец – 1 222,1 ха, следван от с. Безмер – 1 133,3 ха, гр. Тервел – 928,6 ха, с. Каблешково – 908,6 ха и т.н. Комплексите гори, които са много на брой, са разпръснати неравномерно върху територията на общината. По-големи са „Сърната”, „Кьостата”, „Талашмана”, Жегларци, Житнишка, Карагулевска, горите по река Суха и Канагьола. Залесената площ общо за района на Дивечовъдната станция е 11 818,3 ха (94,8% от общата площ на горския фонд). Преобладават широколистните гори – 99,2%, при само 0,8% за иглолистните.Основният дървесен вид, който дава облика на естествената растителност, е церът (заема 55,2% от залесената площ). По бреговете на суходолията естествената растителност е от смесени насаждения от габър, благун, сребролистна липа, клен, а върху най-стръмните терени – от келяв габър, мъждрян, клен и по-рядко цер, благун, габър, бряст и др. Чрез залесяване са създадени 3 622,7 ха култури – главно акациеви, също така червен дъб, планински ясен, явор, шестил, орехови култури и др. Покрай суходолията със защитна цел са създадени държавни горски пояси от акация, гледичия, махалебка, планински ясен, зарзали, череши и др. В долините и суходолията е залесявано с клонови тополи. Сравнително малко е участието на иглолистни култури – главно от черен бор, но се срещат и смърчови и бялборови култури. От особено важно значение за икономиката на общината са дървопроизводителните функции на горите. За нуждите на местното население се добиват дърва за огрев и строителна дървесина. На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания. От голямо значение за населението в общината са възможностите за паша на добитък в горския фонд, а също така за добив на сено, билки, листников фураж, черничеви листа, горски плодове, гъби и др. Голямо е и ловно-стопанското значение на горите. Екологичните условия и добрата фуражна база на територията на ДДС “Тервел” благоприятстват развитието на ценен дивеч като благороден елен, сърна, дива свиня, елен лопатар, муфлон, фазан и др., което създава добри възможности за развитието на ловен туризъм. Общият запас от дървесина (без клони) е 1 006 790 м3, в това число широколистна – 990 205 м3 и иглолистна – 16 585 м3. По функционална принадлежност 78,5% са включени в групата “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции” и 21,5% са защитни и рекреационни гори и земи(противоерозийни, мелиоративни, рекреационни, семепроизводствени насаждения и др.
Данните са взети от ОбА Тервел Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствения проект на дивечовъдната станция и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водноохранните и почвозащитни функции на гората. Естественото възобновяване на горите е силно затруднено поради топлия и сух климат. За 10 годишен период са проектирани подходящи залесявания на площ от 341,5 ха, залесяване при реконструкция на насажденията с обща редуцирана площ 509,7 ха, различни видове сечи върху 4 852,7 ха на 274 555 м3 дървесна маса (без клони), а с клони – 302 720 м3, и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района. Направлението на стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата. Борбата с водната ерозия ще се води със залесителни мероприятия и правилно извеждане на сечите за подмладяване. В курортните гори и зелената зона предимство е дадено на здравно-украсните функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението. В семепроизводствените насаждения целта е производство на висококачествени семена от най-важните за района видове. Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите създава работни места за част от населението на общината. Необходимо е да се анализира и отстрани несъответствието между размера на горския фонд в лесоустройственият проект и този размер, посочен в последния приет баланс на територията на общината за 2 000 г. (по информация от картите на възстановената собственост на землищата в общината). Община Тервел е собственик на 20 510.30 дка територии с характеристики на гори (преобладаващо с НТП „гора в земеделски земи”). Таблица 7: Общински територии с характеристики на гори
Данните са взети от ОбА Тервел Характерното за тези горски територии е, че значителна част от тях са резултат от само залесяване на изоставени земеделски земи и по тази причина растителността е преобладаващо храстовидна. Общината не разполага с административен капацитет, който да обслужи дейности, свързани с горските територии, които са предмет на общинска собственост.
2.1.6. ТуризъмСъществуващите условия в община Тервел (природни, финансови, материални, трудови, предприемачески и информационни) са в синхрон с определянето на туризма като приоритетен сектор в местното икономическо развитие. Ресурсите на общината се характеризират със съчетание на уникални природни забележителности, културно-историческо наследство, привлекателни ландшафти и пейзажи, както и с благоприятен климат, води и географско положение. Съществуват благоприятни предпоставки за развитие на алтернативен туризъм (културен, еко, селски и др.). Общината има сравнително благоприятно географско положение – близост до черноморските курорти Варна, Албена, Златни пясъци, Св. Св. Константин и Елена. Притежава богати природни дадености и уникално културно-историческо наследство в т.ч. законово защитени обекти, съсредоточени в землищата на няколко села Оногур, Коларци, Балик, Брестница - „Средновековни скални манастири" и "Защитена зона "Суха река" и т.н. Недвижимите паметници на културата, разположени на територията на общината са 376 от които 365 са археологически, 8 исторически и 3художествени,наличието, на които е благоприятна предпоставка за развитие на исторически и познавателен туризъм. По-голямата част от тях са с местно значение и са разположени в селищата и землищата на: Антична крепост до с. Балик; Антична и средновековна крепост "Калето" в с. Войниково; Скални манастири до с. Оногур; Ранно-средновековна крепост "Скала", с. Кладенци; Средновековна крепост до с. Поп Груево; Тракийски некрополи - 360 в община Тервел; Паметници на загинали в Отечествената война в селата Орляк, Кочмар, Гуслар, Пр. Златарски; Паметник на Хан Тервел в гр. Тервел; Паметник на Йордан Йовков в град Тервел; Обелиск на Дончо Дончев край с. Сърнец. От особено значение са колонията ранновизаннтийски и старобългарски скални манастири в района на „Суха река“. Това са едни от най-ранните скални манастири, документирани в Долно дунавските земи, Добруджа, на Балканите и в Европа. Разположени са по двата бряга на река Суха и съседното сухоречие (при Думбравени).
Каньонът на „Суха река“ и околностите му са не само впечатляваща природна, но и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. В древността „Суха река“ е била най-големият източник на сладка вода във вътрешноконтинентална Добруджа, а също така е била плавателна. Ето защо в археологически план тази природна даденост е акумулирала останки от древни култури и цивилизации. И до днес долината й е единственият запазен резервоар от дива природа, концентрирала в себе си голямо разнообразие от видове, много от които редки и застрашени от изчезване. „Суха река“ започва с три ръкава от Франгенското и Добруджанското плато. В недалечното минало тя е текла в посока север и се е вливала в езерото Олтина (днешна Румъния). Едно от най-атрактивните места по „Суха река“ е градището край с. Балик, община Тервел. То се намира на скалист полуостров, с отвесни склонове, заобиколен от три страни от „Суха река“ и е свързан чрез тесен провлак с околното плато. В самия склон на това градище е регистрирано най-голямото съсредоточие на скални обители в пределите на Добруджа. Те са били обитавани от І хил. пр. Хр. до времето на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век). Изследвани са раннохристиянски скални обители от периода ІV-VІ век. Някои от тях са били използвани и през периода на Първото българско царство, когато реката е била плавателна и в нея се е ловяла риба. Това са монашески обители, манастири, скитове, отделни килии и стопански помещения. С разнообразния си терен, нетипичен за равнинна Добруджа, както и с уникалното съчетание от културно-исторически обекти и природни забележителности, община Тервел представлява особен интерес за еко-туризъм, наблюдения на уникални птици (орнитоложки туризъм) и растителни видове, фотосафари, пешеходния туризъм, лов и риболов. Държавна дивечовъдна станция Тервел:територията, която обхваща дивечовъдната станция представлява платовидна земя, дълбоко нарязана от суходолия. Стопанството е разделено на три ловно стопански района – Сърната, Кьостата и Данкулак. Във всички райони се извършват необходимите ловностопански мероприятия, свързани с нормалното развитие на дивечовите запаси и за регулиране на числеността на хищниците. Благоприятните климатични условия определят голямото разнообразие в животинския свят на територията на ловното стопанство. Към настоящия момент е установен следния дивечов запас: благороден елен, елен лопатар, диви свине, муфлони, зайци, фазани и яребици. През последните години се наблюдава значително увеличение на броя на хищниците, особено на чакалите. Под закрила са бял щъркел, пернатонога кукумявка, обикновен мишелов, бухал, среден пъстър кълвач, невестулка, кукувица, червенушка, нарцисовидна съсънка, горска съсънка. Държавна дивечовъдна станция Тервел предлага лов по линията на организиран ловен туризъм. Традиция е гостуването на ловци от Германия, Италия, Англия като за целта се инвестира в подобряването на материално-техническата база на двата ловни дома. Наличието на дивечовъдна станция на територията на община Тервел е ясна предпоставка за развитие на ловен туризъм, а изкуствените водоеми в северната част дават възможност за развитието на спортен риболов. Материалната база е представена от хижа в с. Каблешково, къща за гости в с. Безмер и ловен дом в местността “Кьостата” край с. Войниково, разполагащи общо с 10 стаи, използвани за ловен туризъм. За бъдещото развитие на ловния туризъм местата за настаняване са недостатъчни. Основният ползвател на ресурса по туристическа линия е Съюзът на ловците и риболовците в България чрез договори с туроператори. Престоите са краткотрайни: 2-5 дни и са с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони. Комбиниране на престоите с предлагането на другите видове туризъм почти не се практикува. Нужни са сериозни усилия за провеждане на активен маркетинг, съвместно с общината, туристически фирми и неправителствени организации. На територията на община Тервел при село Безмер е открита минерална вода с лечебни свойства. Като съпътстваща туристическа продукция, към настоящия момент се разработва програма за конна езда в с. Войниково.
Детският фолклорен танцов ансамбъл “Калинка Вълчева” е основан през 2000 г., наброява 110 деца и е обявен за представителен за България от Националната секция на международния съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства. За целите на туристическото предлагане те представят обичаите “Добруджанска сватба”, Моминска закачка”, “На реката”, „Лазарски танц” и други танци с възможност за включване на гостите в изпълнението. За децата се предлага атрактивен танц “Мечета” и “Игра на конче”, отново с възможност за включване на гости. Мъжка певческа група “Коледари” изпълнява автентичен фолклор, представяне на обичаи от Добруджа, обработен песенен фолклор от други етнографски области. Съставът е основан през 1998 г. В групата участват 15 мъже на възраст 25-40 години. Тя изучава, съхранява и популяризира традиционния за Добруджа обичай Коледуване, конкретно се издирват особеностите в Тервелския край. Коледарите са млади момци или семейни мъже. Изпълняват обичая на Бъдни вечер. Събират се на Игнажден у най-стария коледар (станеника), който ги учи на песните. На Бъдни вечер обикалят къщи от определени махали, които предварително са определили с другите групи, за да не се засичат. Облечени са в специални празнични облекла, украсени калпаци с пуканки, бучки захар, изсушени сливи, цветни конци, варакладосани китки от чимшир или лаврови листа, в ръцете си носят коледно дърво и геги. В къщите пеят песни за стопанина и за членовете на семейството /на мома, на ерген, на животните/. Дарявани са от стопаните с обредни краваи, украсени с определени символи, орехи, суджуци, пари, пуканки и др. Попа на групата опява кравая и по този начин благославя дома и стопаните му. Момата в семейството закичва момчетата с китки, венци от пуканки и ги дарява с кравайчета, които нанизва на гегите им. Напускайки дома коледарите благославят дома и го напускат с думите “Ний като излезем Господ да влезе”. Фолклорното богатство на община Тервел може да бъде демонстрирано пред българските и чуждестранни туристи и от Женска певческа група за автентичен фолклор. Тя е основана през 1960 г. Изпълнява характерни за средна Добруджа автентични песни и танци. От гледна точка на туристическото предлагане освен други характерни за региона автентични песни и танци, като най-атрактивни се представят обичаите “Молебен за дъжд”, “Лазаруване” и “Кукери”. Обичаят “Кукери” се изпълнява от мъже и се представя пред гостите около и на празника Сирни заговезни. Кукерските маски са автентични, запазени от стари времена от глави на животни. Маските се предоставят на гостите за снимки и игра с тях. Аниматорът на обекта разказва историята за кукерските танци и обичаите “Молебен за дъжд” и “Лазаруване”. Кукерският обичай се изпълнява от мъже, главно ергени със специално подготвени кукерски маски. Групата се състои от кукери, кукерица, харачари, моми и момци. Ролята на кукерите е да благопожелават плодородие, добра цена на реколтата. Ходейки по къщите, кукерите правят различни “представления”. Лазаруването се изпълнява от момичета на възраст от 5-6 години до 10-12 години. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с невестинска премяна, взета от наскоро омъжила се жена. Лазарските песни носят пожелания за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Участниците в групата за автентичен фолклор винаги предоставят възможност на гостите да се включат в техния спектакъл, да обличат носиите им, да се снимат с тях и др.
Работещи работилници предоставят възможности за бъдещото развитие на хоби-курсове и демонстрации за различни целеви групи туристи.
Най-мащабната проява в община Тервел е провеждането на традиционния Добруджански събор, който се провежда на всяка четна година на - 22 септември. На този събор присъстват фолклорни групи, изпълнители на народни песни и мелодии, на танци от цяла Добруджа. Съборът се превръща в един общодобруджански празник. Присъстват известни певци и музиканти в България, а понякога и гости от чужбина. На всяка нечетна година в Тервел се провежда и Конкурс за изпълнители на традиционна добруджанска народна песен „Калинка Вълчева” – известна българска народна певица, родена в тервелския край. Идват певци от различни краища на България. Провежда се през месец май в читалището на града. Други интересни прояви са конкурса на лазарски групи на Лазаровден и конкурса на коледарските групи на Коледа. В тях децата, облечени в типичните за обичаите костюми пресъздават лазаруването и коледуването. Целта е да се осъществи приемственост и запазване за поколенията на традициите и обичаите на българите. Община Тервел разполага с голям потенциал за развитие на ловен туризъм. В тази връзка всяка година, на три пъти, през пролетта, лятото и есента се провежда състезание с кучета за бързина на откриване на дивеч. То се организира от ловната дружинка на с. Безмер. Гостите на състезанието вземат участие в оценяването на различните участници в него. По този начин то се превръща в много приятно и привлекателно за туристите събитие. Състезанието е основно за бързо откриване на птици. По този начин туристите се запознават с различните видове птици от региона. Всяка година в община Тервел се провеждат надбягвания на коне по възрастови групи и по населени места. Гостите наблюдават състезанието и се включват в комисията за оценка за най-красив кон, най-бърз кон, най-добър ездач. По желание на туристите се предлага и яздене на конете. За целта, в някои от селата има обособени места.
Данните са взети от ОбА Тервел 2.1.7. УслугиНЕФИНАНСОВИ УСЛУГИ В сферата на услугите важно място заемат юридическите и счетоводните консултации. Предлагат се и следните основни типове услуги: компютърни и интернет, занаятчийски, ремонтни, битови. Тук се забелязва трайна тенденция на запазване и стабилизиране. В областта на търговията е необходимо да се положат усилия в подобряване обслужването на клиентите. ФИНАНСОВИ И АДМИНИСТРАТИВНИ УСЛУГИ Банковият сектор в последните години играе важна роля за общото икономическо развитие на страната. Финансово-кредитното обслужване основно е съсредоточено в град Тервел, където са клоновете и офисите на представените в общината банкови институции. В селата няма банково обслужване.На територията на Община Тервел развива дейност Банка ДСК ЕАД, “Уни кредит”- клон Тервел, Пощенска банка АД офис Тервел, Централна кооперативна банка.Най-голямо влияние върху развитието на местната икономика оказват отпусканите от банките кредити. Кредитирането на малкия и средния бизнес оказва пряко влияние върху икономиката, тъй като дава възможност на стопанските единици да инвестират и разширяват своята дейност. Кредитират се приоритетно стопански инициативи в секторите търговия, селскостопанско производство и лека промишленост. Положителна тенденция от последната година е засиленият интерес към кредити за технологично обновление. Кредитите за текущо потребление оказват косвено влияние върху развитието на местната икономика чрез повишаване на покупателната способност на населението. Факт е въвеждането на електронното банкиране, което допълнително улеснява дейността на местните предприемачи. Административното обслужване на населението се осъществява от общинската администрация в град Тервел, кметовете в преобладаващата част от селата и кметските наместници в селата. Правораздавателната система е представена единствено в града - от районен съд, районна прокуратура, адвокатски и нотариални кантори. Сградата на съда е стара. Министерство на правосъдието притежава административна сграда в центъра на гр. Тервел, която не се поддържа и се руши. В общината има районно управление на Министерството на вътрешните работи, както и такова на службите по Пожарна безопасност. Телефонните съобщения в общината са организирани на базата на цифрова техника.Телефонната плътност (бр.тел.п./100 души), характеризираща степента на развитие на селищните телефонни съобщения в община Тервел е 22 тел.п./100 д., което е по-ниско от средната стойност за област Добрич (32 тел. п./100 д.) и средната стойност за страната (35 тел.п./100 д.). Наблюдават се големи териториални диспропорции на телефонната плътност по населени места. В селата Кладенци, Кочмар, Нова Камена, показателят е близо два пъти по-висок от средния за общината, докато в Градница и Сърнец е съответно 3 и 7, а в Брестница, Войниково, Оногур и Проф. Златарски не е развита селищна телефонна мрежа. За град Тервел телефонната плътност е 29,8 тел.п./100 д., по-висока от средната за общината (22). Междуселищните телефонни съобщения се осъществяват от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа (ЦАМТЦ) Добрич, която е част от националната транзитна цифрова мрежа. Чрез мрежата за далечен трафик се осъществяват и автоматичните международни връзки. Мобилните оператори не покриват изцяло територията на общината. Има села и участъци от такива без телефон и мобилно покритие. Покритието с интернет обхваща цялата община.
С водещи икономически функции в община Тервел е първичният сектор, допълван от обслужването, което я определя като община с аграрно-обслужващи функции. 2.2.1. водещи отрасли в отделните секториАграрния сектор определя икономическия облик на община Тервел. Той е представен от различни отрасли, като водещ е селското стопанство. Общината разполага с 359 732 дка плодородна земя и има благоприятен за земеделието климат. Отглеждат се преди всичко зърнени и технически култури: пшеница, ечемик, царевица, рапица, слънчоглед и др. Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Районът е един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Производството на селскостопански продукти е организирано, както в стопанства на регистрирани земеделски производители - физически лица, така и в стопанствата на фирми. В последните години се наблюдава тенденция за изграждане на масиви с етерично-маслени култури, които са изцяло нови за общината – култивирана шипка, маточина, салвия, лайка и други. Отглеждат се също кориандър, соя, боб, тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на култивирани билки и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии. Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично чисто земеделие.
Каталог: razvitie razvitie -> Общински план за развитие на община тервел razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936) razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|