Общински план за развитие на община тервел
Фигура 6: Резултати от мониторинга на питейните води от КП
Изтегляне 3.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3. почви
- 5.4. отпадъци
- Таблица 19: Характристики на системата за сметосъбиране в гр. Тервел
- 5.5. шум
- 5.6. радиационна обстановка
- 5.7. зелени площи в населените места
Фигура 6: Резултати от мониторинга на питейните води от КП
Влияние на изпускани отпадъчни води върху питейни водоизточници: Няма регистрирани замърсявания на питейни водоизточници с изпускани отпадъчни води. Степен на изграденост, степен на ползваемост и състояние на канализационната система в населените места: Град Тервел има изградена канализационна мрежа, обхващаща 2/3 от територията на града. Изградената канализационна мрежа е от смесен тип, т.е. за отпадъчни и повърхностни води и е оразмерена за 3500 еквивалентни жители. Степента на изграденост е 60%, от изградената се използват 100%. Състоянието е задоволително. Необходимо е профилактично почистване на шахтите и изграждане на тласкател. Съществуващата улична водопроводна мрежа на гр.Тервел е силно амортизирана – изградена е преди повече от 50 години. Някои от най-компрометираните участъци са заменени със стоманени, а през последното десетилетие с тръби от ПЕВП. Въпреки завишените в много участъци диаметри, поради честите аварии и недостатъчния кота на захранване на високите територии, водоснабдителната система не може да изпълнява функциите си: налага се често прекъсване на водоподаването поради аварии, стига се до загуби на големи количества скъпо струваща помпажна вода и до влошаване на технико-икономическите показатели. Заустване на отпадъчни води: Във всички селища на общината битово-фекалните води от населението се заустват в септични ями, които периодично се почистват от специализираните автомобили. Отпадните води от предприятията „Пластхим–Т’ АД и „ДЕКА” ООД се заустват в градската канализация. Средно денонощно водно количество на заустваните отпадни води е 345 м³/ден или 4 l/s. Градска пречиствателна станция за отпадъчни води: Станцията е проектирана през 1978 г., въведена е в експлоатация през 1998 г. В момента ПСОВ не се експлоатира, нито едно от съществуващите съоръжения не работи по предназначение, поради належаща нужда от :
Основните причини за невъзможността на ПСОВ да се експлоатира по предназначение са:
За да заработи станцията е необходимо всички съоръжения да бъдат изцяло или частично реконструирани, да бъдат подменени с нови от същия тип или подобни със същите характеристики. През 2008 г. са извършени предпроектни инвестиционни проучвания и е изготвен идеен проект – „Интегриран проект за разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ и доизграждане на канализационната мрежа на град Тервел”. С реализирането на проекта ще се доизгради канализационната мрежа на града до 100% от територията и населението /отвеждането на отпадните води от южната част на града до ПСОВ, ще се извършва посредством напорен колектор с дължина 1300м и диаметър ф100/; ще се разшири, реконструира и модернизира ПСОВ и съществуващите съоръжения, така че да се осигури увеличение на капацитета и за 11 000 ЕЖ. Ще бъдат монтирани ново разпределително устройство на входа на станцията, измервателно ултразвуково устройство, ротативна решетка, пясъкозадържител с класификатор, буфер „RAFA”, помпена станция за захранване на биологичното стъпало, метални модулни станции за биологично пречистване, UV инсталация. Предвижда се механично обезводняване на анаеробно изгнили утайки. Обеззаразената чрез UV инсталация пречистена вода директно ще се зауства в приемника. Мероприятия за опазване на околната среда: Основните причини за евентуално замърсяване на околната среда са земните работи, които засягат уличните платна, в които се извършват. Друга причина за нарушаване „равновесието” на околната среда е безразборното складиране и разхвърляне на строителни материали – тръби, фасонни парчета и др. по трасето на водопровода и около изкопите. Особено опасни за околната среда и за здравето на хората са безконтролното разпиляване, изливане и палене на вредни или отровни материали – лакове, бои, битумни лепила, масла, течни горива и др., както и изпускане на води при дезинфекция на водопровода. Запазването на околната среда в първоначалния й вид налага редица мероприятия както по време на строителството, така и след неговото окончателно завършване:
Изброените до тук мероприятия, заедно с всички изисквания по безопасност и хигиена на труда, представляват екологичните изисквания за опазване на околната среда по време на строителството. Реконструкцията на водопроводната мрежа е сама по себе си мероприятие, което има положително влияние за екологичното равновесие в района. 5.3. почвиПочвата и земеделските земи са основен природен ресурс, върху който се развива цялата жизнена и стопанска дейност на човека. Опазването на екологичните и производствени функции на почвата е в тясна връзка с качеството на произвежданата селскостопанска продукция и рефлектира върху здравето на хората. Община Тервел не се отличава с широко почвено разнообразие. Срещат се два основни почвени типа – черноземи и хумусно-карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Неправилната експлоатация на почвата и непрекъснато увеличаващото се замърсяване намаляват постепенно плодородието й и я правят негодна за селскостопански цели. Причината за това е бавния процес на самопречистване на почвата. При натрупване на токсични вещества в нея химичният й състав се променя. Създава се потенциален риск за здравето на населението и се нарушава естествената среда за живите организми. Замърсяването на почвите се осъществява предимно при неправилно торене и съхраняване на негодни за употреба изкуствени торове и пестициди в селскостопанските дворове. Основното количество от тези опасни отпадъци в общината е събрано и съхранено в контейнери “Б-Б куб” по специална технология. Потенциална опасност от замърсяване на почвата са и депата за битови отпадъци. В повечето населени места и особено около тях безразборно се изхвърлят битови, строителни и други отпадъци, а районите на законно отредените сметища не са в добър вид. Има един общински имот с площ от 81 дка, който е идентифициран като нарушен терен – бивше торище на кравекомплекс в гр. Тервел и подлежи на рекултивация. Наличен е изготвен от Общината и одобрен от РИОСВ технически проект за рекултивация. Тъй като Община Тервел участва в Проект за изграждане на регионална система за отпадъци в гр. Добрич със собствена претоварна станция и във връзка с това са предприети мерки за обхващане на 90% от населението в система на организирано сметосъбиране, съществуващите към момента сметища по селата ще ограничат като територия и ще изменят функциите си. Голяма част от тях ще се превърнат в нарушени терени, нуждаещи се от рекултивация и определяне на бъдещо предназначение. Замърсяването на почвата от автотранспорта с тежки метали – Cd, Cr, Cu, Ni, Pb и Zn не се контролира от РИОСВ и няма направени измервания. Замърсяване на почви с тежки метали и нефтопродукти: В Община Тервел няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали / олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром/ и нефтопродукти. Възможно е частично локално замърсяване с нефтопродукти в района на бензиностанциите, но за това няма данни. /Нормата за допустимо съдържание на нефтопродукти в почвата е 300мг/кг почва./ Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 метра. През района не преминават главни и първокласни пътища, което обуславя по - малка интензивност на трафика. Съществуващата пътна мрежа обслужва главно нуждите на местното население. Междуселищният обществен транспорт разполага с автобусен парк изцяло на дизелово гориво. Независимо, че няма конкретни изследвания, въз основа на горепосочените обстоятелства може да се направи извода, че няма наднормено ниво на замърсяване с тежки метали на почвите в района. Замърсяване с нитрати: За подобряване на качествата на обработваемите земи в общината се наложи използването на естествени и изкуствени торове. С възстановяване на частната собственост върху земята практиката по наторяване на почвите мина през различни фази : от предозирано и безконтролно към наторяване, преобладаващо с естествени торове и в умерена степен с изкуствени. Няма конкретни анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати. Замърсяване с пестициди: Високата химизация на българското земеделие през 70-те и 80-те години на миналия век доведе до оставането на стотици тонове залежали и негодни за употреба пестициди. Тяхното съхранение в полуразрушени складове и стопански постройки на бившите ТКЗС създаваше постоянна заплаха от замърсяване на почвата и подземните води, от натравяне на хора и животни. На територията на общината има складове за съхраняване на стари пестициди с изтекъл срок на годност в село Безмер. Това е сградата на бившето ТКЗС. Действията, които трябва да се предприемат : кандидатстване за финансиране, да се обезопасят или ликвидират такива складове. На територията на общината няма депо за опасни отпадъци, поради което те би трябвало да продължават да се съхраняват при източника на генерирането им. На практика голяма част от тях вероятно се изхвърлят на депото край Тервел и на нерегламентираните селски сметища. Увреждане на почвата от опожаряването на растителност в земеделски земи и горски фонд: Всички юридически и физически лица, осъществяващи селскостопанска дейност са запознати с нормативните документи за пълната забрана на опожаряването на стърнища; масовата и порочна практика за опожаряване на стърнища след жътвената кампания води както до увреждане на хумуса, така и до загуба на органично вещество в почвата, до унищожаване на полезната фауна и микроорганизми. За да се предотврати това явление са нужни освен законовите забрани и една по – целенасочена разяснителна работа от страна на държавните институции и особено от Министерството на земеделието и неговите регионални структури, които пряко отговарят и администрират селскостопанското производство в страната. Ерозията на почвите е основният процес на антропогенна деградация, който застрашава цялостта на почвената покривка и нейната функционалност. В откритите земеделски равнинни райони почвите са изложени на ветрова ерозия и водна ерозия при поливните земи. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни пояси, ограничаването на пашата на животни в тях, могат да спомогнат за ограничаване на ветровата ерозия. Опазването на почвите от по-нататъшно и интензивно развитие на ерозионния процес, трябва да се разглежда като част от комплекса мероприятия, свързани с цялостното опазване на уникалната природна среда в разглежданите терени. От една страна те са част от урбанизираната среда, от друга представляват парково пространство и се използват за рекреационни цели и едновременно с това представляват защитени природни обекти. Опазването на такива терени от ерозиране изисква всички мероприятия, водещи до нарушаване целостта на почвената покривка да бъдат съобразени с изискванията за противоерозийна защита. Съоръженията и мерките за защита на терените от ерозия трябва едновременно да са полуфункционални – да имат добър противоерозионен ефект и едновременно с това да изпълняват комуникационни, водоотвеждащи и декоративни функции. 5.4. отпадъциОтпадъците са едни от основните проблеми на съвременната високотехнологична цивилизация. С бурното развитие на модерното консуматорско общество, количеството отпадъци нараства лавинообразно и проблемът за тяхното обезвреждане става все по-сериозен. По смисъла на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда „отпадък” е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия, бъдат включени в производствения цикъл. Възникват главно на два етапа:
Отпадъците се групират на битови, производствени, строителни и опасни. Управлението на отпадъците се регламентира със Закона за управление на отпадъците. Законът урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и различните форми на контрол. Дейностите по управление на отпадъците са регламентирани и в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Програмата за управление на отпадъците е разработена с изискванията на чл.29 (1) 1 и (3) 1 от ЗУО. Програмата включва конкретни мероприятия, срокове и изпълнители в краткосрочен и средносрочен аспект в светлината на новите изисквания на ЗУО. Информацията за количествата и състава на отпадъците е от много голяма важност за вземане на правилни решения за управлението им и оразмеряването на системите, инсталациите и съоръженията за третиране. Независимо от факта, че има различни източници и разработки, големите различия в представените данни показва, че не съществува достатъчно достоверна система за отчитане и документиране на необходимата информация. Един от основните екологични проблеми на общината е свързан с отпадъците. Той включва наличието на сметища при всяко населено място, които не отговарят на съвременните изисквания, наличието и на нерегламентирани сметища, състоянието на депото за ТБО на град Тервел и решаване на въпроса с депонирането на отпадъците (създаване на регионално депо). Община Тервел има действаща Програма за управление на отпадъците, която постепенно се изпълнява и периодично се актуализира. Програмата е и отворена за включване на нови елементи. Изготвят се отчети за изпълнение на заложените в програмата дейности. Ежегодно се изпращат отчети за изпълнението й в РИОСВ–Варна съгласно нормативните изисквания. Битови отпадъци – „Битови отпадъци” са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Количеството на интегрираните битови отпадъци е променлива величина – функция от броя на годишния сезон, мястото, начина на живот, стандарта на населението и други. Количествата на битовите отпадъци, интегрирани на територията на община Тервел за 2009 г. е 2 250 т. Строителни отпадъци – „Строителни отпадъци” са отпадъците, получени в резултата на строителната дейност на строителни площадки, както и отпадъци от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения. Строителните отпадъци се генерират при извършване на строителна и ремонтна дейност от еднолични търговци и юридически лица. Делът на физическите лица, генериращи строителни отпадъци главно при ремонт на жилища е незначителен спрямо другите количества. Количеството на строителните отпадъци на територията на община Тервел е 2070 м³ . Опасни отпадъци – „Опасни отпадъци” са отпадъците, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни, и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни и /или са определени като такива, според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане. Опасни отпадъци се генерират както от производствената , така и от комунално – битовата дейност на човека. При подмяна на двигателни масла от леките автомобили, гражданите на общината ползват услугите на обособените специализирани пунктове за смяна на масла. На територията на община Тервел няма лицензирани пунктове за събиране на отработените масла. Сравнително голям дял сред опасните отпадъци имат и излезлите от употреба батерии и акумулатори, които съдържат тежки метали (олово, цинк,никел, кадмий, манган). Те са обект на Наредбата за изискванията за производство и пускане на пазара и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори. На територията на община Тервел няма изградена система за събиране на негодните за употреба батерии и акумулатори. Старите акумулатори следва да се обезвреждат във фирми, лицензирани по ЗУО, същото се отнася и за старите батерии, които масово се изхвърлят в битовите отпадъци. Следва да се определи място за поставяне на съдове за събиране на излезли от употреба батерии и оператор , който да рециклира този вид опасни отпадъци. Екологичен проблем са излезлите от употреба моторни превозни средства (МПС). Понастоящем приблизително 75% до 80% от излезлите от употреба МПС по отношение на теглото, главно металните фракции – както черни, така и цветни метали, се рециклират. На територията на община Тервел фирмите, които имат лиценз за изкупуване на черни и цветни метали са:
Излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване представлява отпадъчни материали, състоящи се от всякакви негодни за употреба или нежелани електрически и електронни уреди. Излезлите от употреба, но годни за рециклиране устройства понякога продължават да се категоризират като стоки, но неподходящите за тази цел се третират като отпадъци. И двата вида излязло от употреба електрическо и електронно оборудване предизвикват безпокойство поради факта, че много от компонентите са токсични и не са биоразградими. На територията на община Тервел няма площадка за временно съхранение на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Следва общината да сключи договор с организация, която има лиценз по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Болнични отпадъци – При оказване на медицинска помощ в здравните заведения се генерират две категории медицински отпадъци:
Количеството опасни отпадъци за 2009 г. в МБАЛ Тервел е 0,173 т. На територията на МБАЛ Тервел има изградена и функционираща сметогоривна камера за изгаряне на болнични клинични отпадъци. Всички формирани отпадъци се събират и изгарят в нея. МБАЛ Тервел притежава разрешение № 03-ДО-339-00 от 31.03.2008 г., издадено от РИОСВ град Вварна, на основание чл.12 от ЗУО. Опасните отпадъци от сега работещия „Медицински Център-Тервел„ се предават за третиране, транспортирането им става чрез фирма „Скорпион-94” гр.Варна. Начини на третиране, съоръжения, местонахождение на последните, обхванато население от организираното сметосъбиране и сметоизвозване: Депото за отпадъци в град Тервел се експлоатира от 1977 г., тъй като не отговаря на изискванията на Наредба № 8 за условията и реда за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци, то бе закрито. Усилията на всички общини от област Добрич са насочени към изграждане на регионална система за третиране на отпадъците, представена от регионално депо с местонахождение – с. Стожер и две претоварни станции в гр. Тервел и Балчик. Проектът е на етап реализация и се финансира от ОП „Околна среда 2007–2013”. Разделно събиране и сортиране на отпадъците: До този момент на територията на община Тервел няма ефективно работеща организирана система за разделно събиране на отпадъците. На практика това до известна степен се извършва нерегламентирано като от извозваните отпадъци се изземват хартия, метал, стъклени бутилки и пластмаса. Проектът за изграждане на регионално депо предвижда сепариране на отпадъците преди депонирането им. Сметосъбиране и сметоизвозване: Дейностите по събиране и транспортиране на отпадъците от територията на община Тервел са организирани само за град Тервел. Организацията и контролът по изпълнението на услугата са предоставени на отдел „Чистота” в общинска администрация. Създадената система за сметосъбиране за град Тервел има следните характеристики: Таблица 19: Характристики на системата за сметосъбиране в гр. Тервел
Стари замърсявания с битови и други отпадъци на територията на общината извън площадките на предприятията, местонахождение, площ, вид отпадък, рискове за човешкото здраве: Един от основните компоненти на общинската програма за управление на дейностите по отпадъците е намаляване на риска от замърсявания. Тези замърсявания са от строителни, градински, селскостопански и домакински отпадъци. Една от причините за образуване на незаконни сметища е недостатъчният административен капацитет в общината, водещ до занижен контрол. Някои отпадъци като тези от строителна ремонтна дейност, които гражданите са задължени нормативно сами да транспортират до сметището, се изхвърлят в околоселищните райони. Някои от тези нерегламентирани сметища стават традиционни и въпреки полагащите се усилия за почистване създадените навици на хората се оказват непреодолими. За намаляване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда е необходимо да се предприемат следните мерки:
5.5. шумШумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението. Действащ като стресов фактор, шумът атакува почти всички органи и системи. Индивидуално оценено, въздействието на шума най-често се представя като: предизвиква раздразнение, главоболие, пречи на съня и почивката, затруднява възприемането на речта, пречи на умствената работа. Източници на шум в община Тервел: Източници на шум от транспорт: Автотранспортният шум е в пряка зависимост от интензивността на движението, скоростта и структурата на транспортния поток, пропускателната способност на пътните артерии, възрастта на автомобилния парк, вида и качеството на пътната настилка, ситуационното и нивелетно разположение на пътя и характера на терена встрани от него. Основният шумов фон се създава от автомобилите – леки и товарни. Източници на шум от битов характер: На второ място са локалните източници на шум и шум от битов характер – строителни и ремонтни дейности, товаро-разтоварни работи, събиране на сметта, игри на деца (училища, детски градини, детски площадки), разговори, викове и др. Следващият по значение фактор, който влияе върху акустичната среда на града е шумът, излъчван от увеселителните заведения, различните сервизи и авторемонтните работилници, разположени в непосредствена близост до жилищните сгради. На територията на община Тервел не е правен анализ на звуковото налягане в населените места, но може да се твърди, че не се надвишават пределно допустимите норми. 5.6. радиационна обстановкаЙонизиращи лъчения - Националната система за следене на йонизиращите лъчения има мониторингови пунктове в цялата страна. Данните от представителните точки във всеки град се обобщават ежегодно. Природната и техногенна радиоактивност в компонентите на околната среда: въздух, води и почви се обуславя от съдържанието и произхода на радиоактивните елементи в тях. Човешкият организъм е изложен на влиянието на йонизираща радиация още от епохата на антропогенезата. Това облъчване е известно като фоново. Естественият радиоактивен фон се състои от космически лъчения и излъчванията на естествените радиоактивни вещества, съдържащи се в почвата, въздуха, водата, растенията, животните и в самия човешки организъм. Радиоактивните изотопи се включват в обмяната на живите организми. Това са елементи, които се срещат в природата – във въздуха, водата, почвата. Малка група радиоактивни елементи – калий 40, въглерод 14, тритий, участват в обмяната на веществата и са необходими за нормалните функции на различни органи и системи. Интензивността на космическото лъчение зависи от атмосферното налягане, географската ширина и от слънчевата активност. Съдържанието на естествено радиоактивни вещества във въздуха не е голямо. Замърсяването на близките до земната повърхност слоеве на атмосферата се дължи главно на дифузия на газообразни радиоактивни елементи от урановия и ториевия ред. Влияние върху нивото на естествения радиационен фон в районите със средна географска ширина оказва и снежната покривка. Установено е, че в някои области през зимата естественият радиационен фон намалява до два пъти. Най-разпространени в почвата са радиоактивните елементи уран, торий и техните дъщерни продукти, от които с най-голямо значение са радий, радон и торон. Съществен дял при формиране на радиоактивния фон на повърхността на Земята има и радиоактивния изотоп калий - 40. Радиационната обстановка в регионите се формира от естествения радиационен фон, от отложените на земната повърхност техногенни радионуклиди, които водят до повишаване на гама фона и съответно до увеличение на дозата от външното облъчване на населението. Според препоръките на Международната агенция за атомна енергия биологичният ефект от равномерното външно облъчване на човешкия организъм с йонизираща радиация се характеризира в най-пълна степен с величината на годишната индивидуална (еквивалентна) доза. Радиационнният фон в страната се характеризира със стойностите на мощността на еквивалентната гама доза. Радиационната обстановка в Република България основно се обуславя от дейността на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост, функционирането на атомната електроцентрала “Козлудуй”, дейността на топлоелектроцентралите с твърдо гориво, производството и употребата на фосфорни торове. Специфичен момент във формирането на радиационната обстановка представлява радиоактивното замърсяване на територията на страната като следствие от аварията на Чернобилската електроцентрала. Наблюденията за състоянието на радиационния фон в Република България се осъществяват по мрежа от 34 пункта за постоянен и периодичен контрол. В системата на Националния екомониторинг ежедневно в осем постоянни пункта се извършват трикратни измервания на радиационния фон. Обособени са в осем зони. Нейонизиращи лъчения - През последните години се наблюдава неимоверно нарастване на броя и видовете източници на електрически и магнитни полета (ЕМП), използвани в бита, за производствени, медицински, търговски и др. цели. Такива са радиото, телевизията, мобилните телефони, компютрите, различните видове електродомакински уреди, в т.ч. микровълновите печки, радари и др. Научните съобщения предполагат, че емитираните от тези устройства ЕМП може да имат вредни въздействия върху здравето, причинявайки рак, намалена фертилност, загуба на паметта, промени в поведението и развитието на децата. Действителното ниво на здравния риск още не е доказано, предполага се, че за някои видове ЕМП то може да бъде много малко или несъществено. Въпреки това в много страни, вкл. и в България, макар и със значителни икономически последици, това се взема предвид при изграждането на различни съоръжения, напр. мрежите за високо напрежение заобикалят населените места, подстанциите се изграждат извън зоните за обитаване, трафопостовете – извън жилищните сгради и т.н. Мобилните оператори при изграждането на базовите станции срещат съпротива от обществеността, поради схващането, че радиочестотните емисии могат да предизвикват рак у децата (така е в добре обществено развитите страни). Доскоро в живота на хората, включително и в оценките на екологическите аспекти на средата за живота на хората, тези източници не са третирани в проучванията. С масовото им навлизане в ежедневния живот това вече е недопустимо. В отговор на нарастналата загриженост на обществото от 1996 г. Световната здравна организация (СЗО) стартира Международен проект “Електромагнитни полета”, в който участва и България. Очаква се Проектът да подпомогне разработването на норми за границите на човешката експозиция на ЕМП, стандарти за измерване и съвместимост на емисиите от различните уреди, както и да доставя информация на обществото за възможните рискове от експозицията на тези полета. Въпреки многото и противоречиви мнения за здравния ефект на ЕМП върху организмите, вкл. и човешките, е направен опит за третиране и на тези източници. Предвид сравнително непознатата проблематика на тях е отделено по-голямо (“дисбалансирано” по отношение на останалите проблеми) внимание. Здравни рискове от електромагнитни полета и лъчения - Източници на радиочестотни полета (РЧ) са: монитори, телевизори (3÷30 kHz), радиопредаватели (къси, средни, дълги вълни – 30 kHz÷30 МHz), промишлени индукционни нагреватели (0.3÷300 МHz), РЧ устройства за топлинно заваряване (3÷300 МHz), мобифони, GSM системи, телевизионни предаватели, микровълнови печки, уреди за медицинска диатермия (0,3-3 GHz), радари, системи за сателитна връзка, микровълнови връзки (3-30 GHz), слънцето (3-300 GHz). Радиочестотни полета между 1 МHz и 10 GHz проникват в експонираните тъкани и предизвикват загряване на тъканите поради поглъщането на енергия в тях. Поглъщането на енергия от РЧ полета се измерва като относителна степен на поглъщане (ОСП) в тънканната маса, като мерната единица ОСП е ватове на килограм–W/kg. ОСП от минимум 4 W/kg е необходима за предизвикване на неблагоприятни здравни ефекти при експониране в този честотен обхват. Такава енергия се измерва на десетки метри от върха на мощни УКВ антени – места, практически недостъпни. Неблагоприятни здравни въздействия настъпват от експозиция на РЧ полета между 1 МHz и 10 GHz. Ефектът на индуцираното затопляне е съвместим с повишаването на телесната температура с > 1°С. Индуцираното затопляне на телесните тъкани може да предизвика различни физиологични и терморегулационни реакции, като намалена трудоспособност, усещания като при топлинен стрес или продължителна треска. То може да повлияе на развитието на плода, ако температурата му се поддържа повишена с 2-3°С в продължение на часове, да повлияе на мъжката фертилност, да доведе до катаракта на очите. Радиочестотни полета под 1 МHz не предизвикват значително затопляне, а по-скоро индуцират електрически токове и полета в тъканите и се измерват като плътност на тока в А/m2. Плътността на тока е главна дозиметрична величина за РЧ полета с честоти под1 МHz. Като нормални фонови токове се приемат тези от около 10 mA/m2. Индуцирани плътности на тока, които надвишават 100 mA/m2, могат да предизвикат неволни контракции на мускулите. Много епидемиологични проучвания третират възможните връзки между експозицията на РЧ полета и повишен риск от рак. Някои проучвания показват, че РЧ полета, подобни на тези, използвани в телекомуникациите увеличават честотата на случаи с рак у генетичномоделирани мишки, експонирани близо до РЧ предавателна антена (0,64 m). Други проучвания предполагат, че РЧ полета променят скоростта на пролиферация на клетките, променят ензимната активност или повлияват гените в клетъчната ДНК. Всички тези ефекти обаче не са достатъчно доказани и хипотезите за влиянието им върху здравето на човека не са достатъчно изяснени, за да има аргументи за ограничаване на експозицията на РЧ полета. РЧ полета от природни източници имат много малка плътност. Основният природен източник – слънцето, има интензитет по 0,01 mW/m2. Не така стои въпроса с изкуствените източници, емитиращи множество РЧ полета в околната среда. Повечето РЧ полета се дължат на радио-телевизионните излъчвания и на телекомуникационните средства, поради което тези източници могат да се класифицират като обществени. Към тях могат да се отнесат и полицейските радари, използвани за контролиране на скоростта на МПС. Немалка част от РЧ полетата се дължат на домашни битови уреди, като микровълнови печки, мобифони, монитори, телевизори и алармени системи. Потенциален източник на много високи РЧ нива са микровълновите печки, но те са обхванати от строги стандарти за производство и работа на изделието, което би трябвало да е гаранция за ограничаване на изтичането на микровълни. Съществуват много производствени процеси, които използват РЧ полета на работното място. Такива са диелектрически нагреватели, използвани за ламиниране на дърво, запояване на пластмаси, промишлени индукционни нагреватели, микровълнови пещи, медицинско оборудване. Персоналът, работещ с тези уреди може да бъде силно експониран, особено при радиочестотно загряване и запояване и диатермия. Същото се отнася и за персонала в предаватели, телекомуникациите, антени, радари и др. Значителна част от хората, работещи в условия на експонация от РЧ полета са военен персонал – редовен и свръхсрочен. РЧ полетата могат да предизвикат електромагнитна интерференця и други нежелателни ефекти. Мобифоните, както и други електронни устройства могат да предизвикат електромагнитна интерференция с чувствително медицинско оборудване, в редки случаи със сърдечни пейсмейкъри, слухови апарати и др. Хора, ползващи такива уреди са изложени на риск, поради което трябва да се консултират с лекаря си, за да се определи чувствителността им към тези ефекти. Мобилните телефони винаги предизвикват електромагнитни интерференции с компютърните монитори. Нормиране на Електромагнитни лъчения (ЕМЛ) - Нормативният документ, регламентиращ прагове за ЕМЛ за населените места само в радиочестотния и микровълновия обхвати у нас е Наредба № 9 на МЗ и МСОВ за пределно допустимите нива на електромагнитни полета (ЕМП) в населените територии и определяне на хигиенно защитни зони около излъчващи обекти (ДВ бр.35/1991). Съгласно този нормативен документ се регламентират ПДН за честоти от 30 КHz до 30 GHz, при които се извършва предварителен санитарен контрол, оценяващ хигиенно защитната зона още при проектирането, а след монтиране на излъчващите съоръжения се прави оценка на ЕМП чрез измерване на интензитета или плътностите на мощност на ЕМЛ от лаборатории на РИОКОЗ. Източници на ЕМП в Тервел - Източниците на електромагнитни лъчения на територията на общината могат да се класифицират както следва:
Към източниците на ЕМП, които могат за създадат здравни проблеми на населението могат да се отнесат и уредите за ежедневна употреба, като:
Изводи: Резултатите от систематичните изследвания на Община Тервел показват наличието на “динамично равновесие” или нормален за района радиационен гама фон. Радиационният гама фон в региона на общината се обуславя от типоморфните и климатогенни условия на района, както и от антропогенното въздействие върху околната среда. Проведените през годините изследвания на води и почви от селищата в общината не показват замърсяване с радиоактивни елементи. Не всички източници на нейонизиращи лъчения на територията на общината са известни, както и няма информация за нивото на излъчваните от тях енергийни потоци. Гражданите не са информирани за здравните рискове, свързани с ползването на техника и апарати, излъчващи с електромагнитни лъчения.
Каталог: razvitie razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936) razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 razvitie -> Общински план за развитие на община тервел razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|