Фигура 4: Икономическа активност

Фигура 4: Икономическа активност

Безработни към 30.04.2013 г. са 1490 лица. Към 30.04.2012 г. те са били 1500, а година по-рано, т.е. към 30.04.2011 г. - 1332 души. Интересно е да се отбележи, че за община Тервел през 2012 и 2013 г., съответно и за двете години към 30 април, броят на безработните се запазва като постоянна величина, с леко намаление от 10 души за 2013 г., докато тенденцията в страната е увеличаване на безработните от 373 524 души към 30.04.2012 г. на 380 485 души към 30.04.2013 г.

Двадесет и седем процента от всички безработни към 30.04.2013 г. живеят в гр. Тервел - 403 души, следван от с. Каблешково - 145 души, Орляк - 119 души и Безмер - 107 души.

По отношение на динамика на показателите на безработицата за юли 2011 г. спрямо юли 2009 г.:

Обобщение на тенденциите за структурата на безработицата в общината:

• 
  Делът на безработните с висше образование е незначителен - 1,89%. Преобладаващ е делът на безработните с начално и без образование – 57%, със средно образование са 10-12 % от безработните.
  
• 
  Съотношението между безработните мъже и жени е приблизително равно, с лек превес на безработните жени.
  
• 
  Най-голям е делът на безработните без специалност – 84-86%.
  
• 
  Безработните младежи до 29 годишна възраст са около 14%, докато делът на хората без препитание от 30 до 50 и над 50 годишна възраст е много висок– 85% от всички безработни. Допълнителна особеност е високото ниво на безработица при над 50 годишните, за които традиционно реализацията на пазара на труда е най- затруднена. Те съставляват 49% от всички безработни лица.
  

Потенциали

• 
  Благоприятна за естественото възпроизводство полова структура;
  
• 
  Задържане на населението в селата и ограничаване на обезлюдяването и подобряване на достъпа до заетост, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване чрез местни инициативи и проекти;
  
• 
  Осигуряване на по-добри възможности за реализация на лицата от различните етнически групи и интегрирането им, особено на ромската, чрез пълноценно използване на алтернативни европейски средства;
  
• 
  Подобряване на образованието чрез инициативи и мероприятия в посока намаляване на отпадналите ученици, редуциране броя и дела на населението с основно и по-ниско образование и активно социално приобщаване;
  
• 
  Внедряването на добри практики в сферата на социалните услуги и образованието чрез транснационално сътрудничество и междуобщинско партньорство.
  

• 
  Постоянното население на общината намалява, макар и не рязко. Намалява естественият прираст в следствие траен спад на раждаемостта и увеличение на смъртността. Промените в тази тенденция са във висока степен функция на социално-икономическите процеси;
  
• 
  Важен фактор в демографската характеристика е механичният прираст, в следствие, на който темповете на намаляване на населението са по-ниски от прогнозните;
  
• 
  Около 70 % от населените места са с регресивна или стационарна възрастова структура. В тези населени места е налице процес на застаряване на населението. Трайна е тенденцията към намаляване на дела на населението в подтрудоспособна възраст в общината като цяло;
  
• 
  Урбанизацията на населението е в процес на затихване и установяване в константна величина. Като резултат от вече протеклия процес на урбанизация е налице сериоз­на неравномерност в териториалното разпределение на населението;
  
• 
  Високият дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата активност;
  
• 
  Икономическата активност се характеризира с неравномерна заетост, дължаща се в голяма степен от временни фактори (програми за временна заетост, сезонност на земеделските дейности и обслужване на туризма в черноморските селища на областта).
  

4. инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията

4.1. техническа инфраструктура

4.1.1. водоснабдителна мрежа

Населените места на община Тервел се водоснабдяват от помпените станции «Полковник Савово», «Коларци», «Орляк», «Кладенци» и сондажи ЖФК-Тервел, дълбок сондаж в с. Безмер и дълбок сондаж в с. Зърнево. Кула-водоемите в с. Честименско и с. Полковник Савово са за ремонт, а в с. Кочмар и с. Каблешково не работят. Водоемът в с. Сърнец не работи нормално, а резервоарът в с. Орляк има пукнатини и не работи. Водите се отличават с микробна чистота и могат да се използват за питейни нужди без пречистване. Всички населени места на територията на общината са водоснабдени.

Външната водопроводна мрежа на територията на общината е с обща дължина 170 км, като азбестоциментовите водопроводи са 166 км, а стоманените – 4 км. Вътрешната водопроводна мрежа е 199 км, преобладаващо азбестоциментови тръби.

Полезно използваната питейна вода се консумира основно от населението, следващите по големина консуматори са промишлеността и услугите. За съжаление водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи – повече от 60 %. Една значителна част от селата са с режим на водоснабдяването – с. Жегларци, с.Кладенци, с. Каблешково, с. Кочмар, с. Орляк, Нова Камена, Сърнец, Безмер.

През 2013 г. започва подмяна на 10 км. от водопроводната мрежа на гр.Тервел.

4.1.2. канализационна мрежа

На територията на общината канализационна мрежа е изградена единствено в град Тервел. Тя е тип «смесена», като степента на изграденост е 60%. Използваемостта на изградената мрежа е 100% - състоянието е задоволително. Средно денонощното водно количество на заустваните отпадни води е 345 куб.м/ден или 4 л/с. Липсва информация за други показатели. Във всички селища на общината битово-фекалните води от населението се заустват в септични ями, които периодично се почистват от специализираните автомобили. Отпадъчните води на почти всички предприятия на територията на град Тервел се заустват в градската канализация и градската пречиствателна станция за отпадъчни води, която от своя страна не изпълнява функциите си.

Проектирана през 1978 г., станцията е въведена в експлоатация през 1998 г., като в нея се осъществява механично пречистване на отпадъчните води на града. Необходимо е да се възстанови нормалната работа на ГПСОВ гр. Тервел, която е затруднена поради сезонни неравномерни колебания на оттока на преминаващото покрай нея дере. За целта следва да се направят защитни съоръжения, които да ограничават вредното въздействие на водите и да се възстановят съществуващите съоръжения и възстанови работата на станцията, съгласно изискванията на нормативните документи за опазване компонентите на околната среда от замърсяване.

В периода 2013-2014 г. ще се извърши реконструкция и модернизиране на пречиствателната станция, както и доизграждане на канализационната мрежа на града.

4.1.3. транспортна мрежа и достъпност

Транспортната инфраструктура включва само сухопътен транспорт, като при това разположението на общинския център Тервел е по-неблагоприятно по отношение на транспортна достъпност в сравнение с едно от селата в Общината - с. Коларци, през което преминава Път II – 71 (о. п. Силистра) - Средище - Хитово - Карапелит – (ок. п.  Добрич- Батово– Оброчище), свързващ България и Румъния. Транспортната достъпност на селата със съсредоточие на законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство също е по-благоприятна, в сравнение с тази на общинския център, тъй като е свързана с достъп по второкласен път от Републиканската пътна мрежа.

Транспортният достъп и вътрешнообщинската достъпност в община Тервел се осъществява чрез пътната й мрежа. На територията на общината няма изграден ж. п. транспорт. Най-близката ж. п. гара – гр. Дулово, отстои на 32 км от град Тервел.

Основният обслужващ път за община Тервел е третокласният път ІІІ-207/І-7/ - Алеково-Тервел-Кочмар-Векилски-Калоян-Ветрино - /АМ Хемус/, който свързва първокласния път Силистра-Шумен с автомагистрала Хемус, а посредством отсечката Кочмар-Карапелит - и с областния център Добрич.

Общата дължина на републиканска пътна мрежа на територията на община Тервел е 154,20 км, от които само 10,2 км са второкласни пътища. От общо 144,0 км. третокласни пътища само 15% са в добро състояние, а половината са в лошо състояние. Още по-тревожно е състоянието на общинската пътна мрежа, където две трети от нея са в лошо състояние, а останалите – в задоволително състояние.

През 2012 г. основно са ремонтирани чрез финансиране от Програма за развитие на селски райони 2007-2013 г. (ПРСР) общо 14 км от общинската пътна мрежа в участъци Тервел-Безмер, Тервел-Полковник Савово, Каблешково-Нова Камена.

Общата дължина на общинската пътна мрежа е 67,9 км. в периода до 2015 г. са планирани рехабилитация и ремонти на следните отсечки от републиканските пътища:

• 
  Рехабилитация на републиканските пътища: Тервел-Честименско-Каблешково-Межден (проектът се реализира в момента за участък Честименско-Каблешково-Межден);
  
• 
  Рехабилитация на републикански път Тервел-Божан-Сърнец-Коларци;
  
• 
  Рехабилитация на участък Тервел-Честименско-Алеково (извършено е проектиране, предстои избор на изпълнител).
  

Има нужда от преместване на обходното трасе за Тервел, тъй като настоящото преминава в много голяма близост до града и дори през него. Това е проблем, тъй като по него се движат товарни автомобили, за които трябва да има по-удобен и безопасен начин за заобикаляне на града. За ново обходно трасе може да се използва път 3201, който след това преминава в DOB 3194.

4.1.4. енергийна мрежа и системи

На територията на община Тервел липсват изградени източници на електроенергия. Общината получава електрозахранване от общо енергийната система на страната посредством районната подстанция “Тервел” с трансформация на напрежението 110/20 кв. Подстанция “Тервел” е свързана в мрежата 110 кв към п/ст Алфатар чрез електропровод АС 185, а към п/ст Добрич – с електропровод 2хАСО400. Третата връзка – към п/ст Добруджа е посредством електропровод АС 185. Населените места в общината се захранват с електропроводи 20 кв, като общият брой на изводите е 15. Броят на трансформаторните постове в общината е 128, с обща инсталирана мощност 30 480 кв. Всички населени места в община Тервел са електроснабдени; състоянието на електроразпределителната мрежа 20 кв в общи линии е добро.

Газификацията на гр. Тервел стартира през юли 2009 г. на базата на утвърдена специализирана план-схема за газификация на гр. Тервел. В момента се изпълнява Първи етап от този план, който обхваща приоритетно общински звена и промишлени предприятия. Генералната схема за газификация на гр. Тервел започва от Газорегулаторен пункт, който ще се изгради източно от града. От тази посока в бъдеще ще постъпи природният газ по разпределителен газопровод извън урбанизираната територия. Основното трасе от газоразпределителната мрежа навлиза в очертанията на града, където се разклонява по подходящ начин с оглед да обхване всички промишлени и общински обекти. По този начин основните трасета на газопроводите са утвърдени и се явяват елемент от цялостната градска инфраструктура. Външната разпределителна мрежа стига до границите на имотите на съответните потребители и завършва с газорегулаторни или газорегулаторни и измервателни табла, в които се осъществява връзката с вътрешните инсталации, обект на потребителите.

Газоразпределителна мрежа гр.Тервел - І ЕТАП има обща дължина 2 178 л.м. и включва улиците: „Генерал Столетов”, „Захари Зограф”, „Хан Аспарух”, „Тича”, „Искър”, „Алеко Константинов”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Н. Вапцаров”, ,Кл. Охридски” и „Отец Паисий”. Първите газифицирани обекти са – болнична сграда гр.Тервел, ПГТО ”Дочо Михайлов”, ЦДГ ”Първи юни”, ЦДГ ”Детелина” и Детска Ясла, Общинска администрация и СОУ ”Йордан Йовков”. Котелните помещения на тези обекти са преустроени за работа на втори тип гориво-газ и вече работят с този тип гориво. Котлите на всички учебни и детски заведения в Тервел са подменени през последните 6 години.

Не на последно място трябва да се подчертае екологичният ефект от газифицирането на гр. Тервел. Обхващането на голяма територия от населеното място ще доведе до рязко понижаване на вредните емисии във въздуха (намаляване на серния диоксид, азотните окиси, въглероден окис, въглеродния двуокис, сажди, пепел и др.) и снижаване вероятността от изтичане на потенциални замърсители, като мазут и нафта, в отпадните води и почвата.

4.1.5. комуникационни мрежи

Всички селища на територията на община Тервел имат телефонни връзки, изградени на база цифрова техника.Телефонната плътност (бр.тел.п./100 души), характеризираща степента на развитие на селищните телефонни съобщения в община Тервел е 22 тел.п./100 д., което е по-ниско от средната стойност за област Добрич (32 тел.п./100 д.) и средната стойност за страната (35 тел.п./100 д.). Наблюдават се големи териториални диспропорции на телефонната плътност по населени места. В селата Кладенци, Кочмар и Нова Камена показателят е близо два пъти по-висок от средния за общината, докато в Градница и Сърнец е съответно 3 и 7, а в Брестница, Войниково, Оногур и Проф. Златарски не е развита селищна телефонна мрежа. За град Тервел телефонната плътност е 29,8 тел.п./100 д., по-висока от средната за общината (22).

Междуселищните телефонни съобщения се осъществяват от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа (ЦАМТЦ) Добрич, която е част от националната транзитна цифрова мрежа. Чрез мрежата за далечен трафик се осъществяват и автоматичните международни връзки.

Мобилните оператори не покриват изцяло територията на общината. Има села и участъци от такива без телефон и мобилно покритие.

Покритието с интернет вече обхваща цялата община.

4.2. социална инфраструктура

4.2.1. образователна инфраструктура

Предучилищното образование включва 16 детски градини, от които 3 в гр. Тервел и 13 в селата. За периода 2006-2009 г. в селата са закрити две детски градини (в Полковник Савово и в Ангеларий).

Детските градини обхващат около 690 деца в 33 групи. В гр.Тервел функционира детска ясла с три детски групи.

Децата от село Сърнец, в което няма детска градина, се извозват с ученическия транспорт в най-близката ЦДГ в с. Ангеларий.

Въпреки това задоволеността с места в ДГ е висока – над 100 места на 100 деца. Към общото намаление на числеността на децата в предучилищна възраст се прибавя и известно намаление на посещаемостта. Сградите на детските градини са в относително добро състояние, което се дължи на регулярната текуща поддръжка, но се нуждаят от обновяване на интериора и дидактичните пособия.

Общообразователната и професионалната мрежа разполага със 7 общински и 1 държавно училище, както и с Общински детски комплекс. В тях се обучават общо 1 900 ученици. Общинските общообразователни училища (1 в града и 6 в селата) включват 5 основни (ОУ) , 1 средно (СОУ) и 1 начално (НУ). Средното училище е в гр. Тервел, началното - в с. Каблешково, а основните - в селата Безмер, Коларци, Нова Камена, Зърнево и Орляк. Средищни са основните училища в Коларци и Нова Камена. За пътуващите ученици е осигурен транспорт. Броят на учениците намалява ежегодно, следвайки общото намаление на децата от 0 до 17 години, характерно за общината през последните 20 години.

Професионалното образованиее е представено от гимназия "Дочо Михайлов" - за кадри в сферата на услугите(ремонт на селскостопанска техника, шивачество). Числеността на обучаваните е с постоянна тенденция на запазване на броя.

Преобладаващата част от училищата разполагат с открити спортни площадки, но нямат годни за работа физкултурни салони. Оборудването в класните стаи е задоволително и осигурява възможности за нормално обу­чение. Ка­би­нети по информатика функционират във всички училища и продължава проце­сът на подобряване на оборудването на компютърни кабинети и класни стаи.

Състоянието на сградния фонд с малки изключения е добро.

4.2.2. инфраструктура и здравеопазване

Община Тервел не разполага с лечебно заведение за доболнична помощ. След закриване на Многопрофилна болница за активно лечение – “Тервел“ ЕООД от 7 декември 2012 г. населението на общината се обслужва от МБАЛ – Добрич. Към момента в процес на изпълнение е проект „Преструктуриране на МБАЛ-гр. Тервел в Медицински център” с финансиране по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., който в бъдеще ще поеме извънболничната помощ с най-малко трима лекари с различни признати специалности, с до десет легла за престой на пациенти до 48 часа.

Функциониращите лечебни заведения за извънболнична помощ на територията на община Тервел към момента са представени от:

• 
  Медицински център - 5 лекари;
  
• 
  Център за спешна медицинска помощ - 3 лекари;
  
• 
  Общопрактикуващи лекари - 13 (от тях 6 - гр. Тервел и 7 - с. Безмер, с. Божан, с. Жегларци, с. Зърнево, с. Коларци, с. Нова Каменна и с. Орляк);
  
• 
  Общопрактикуващи стоматолози 4, зъботехници 1 – всичките в гр. Тервел и работещи по график стоматологични практики в по-многолюдните села.
  

Състоянието на материалната база на здравеопазването не е особено добро. През лятото на 2013 г. предстои извършване на основен ремонт на материалната база на медицинския център в Тервел, а в периода 2013-2014 г. - на здравните служби в селата Нова Камена и Коларци. Дейностите се финансират чрез общински проекти по ОПРР и ПРСР.

4.2.3. инфраструктура за предоставяне на социални услуги

На територията на общината функционира Домашен социален патронаж, който обхваща общинския център и близките до него села. Предстои изграждане на филиали на ДСП Тервел в селата Коларци и Нова Камена. Финансирането е по ПРСР. От началото на 2011 г. функционира Дом за стари хора в с.Полковник Савово. Услугата е с много високо ниво, капацитетът от 25 души е изцяло зает. Очертана е тенденция на недостиг на места в социалното заведение, но сградата не предполага разширяване. Възможно е ползване на сграден фонд, който е загубил предназначението си, например крило от бившата болнична сграда с цел разширяване на материалната база за социални услуги за възрастни хора. Следва да се отчете обаче държавната политика за намаляване на броя на институциите, предлагащи социални услуги за сметка на такива, предлагащи услугата в домашна среда.

4.2.4. инфраструктура за културни и спортни дейности

Читалищната мрежа е основата на културната инфраструктура на общината. В гр. Тервел работи 1 читалище с 400 места в зрителната зала. В общинския център има още две зали, в които могат да се реализират мероприятия - зала на СОУ с 270 места и зала на Община Тервел - с 90 места. Читалището в Тервел се обновява през 2013 г., както по отношение на интериора, така и по отношение на санирането (предстои откриване на строителна площадка за проект, финансиран от Фонд 'Козлодуй"). Действащи читалища има в селата Жегларци, Орляк, Безмер, Коларци, Поп Груево, Божан, Честименско, Кочмар, Нова Камена, Каблешково, Кладенци, Зърнево. През 2013 г. се изгражда сграда на читалище в с. Зърнево, тъй като до момента организацията не разполага със собствена сграда, а селото има устойчиви и добри демографски показатели. Селските читалища са рядко посещавани, библиотеките им са с остарял книжен фонд и не са атрактивни. В някои от читалищата по селата има групи за автентичен фолклор. Сравнително добра дейност има читалището в Тервел.

Основната част от културния живот на общината е концентрирана в града. Към читалището и Общинския детски комплекс има създадени школи и състави за възрастни и деца. Общинският център разполага с Исторически му­зей, в който епизодично се организират културни прояви и който се отваря при заявен интерес за разглеждане.

Общинският културен календар е плътен и включва множество прояви с местно и регионално значение, основно ориентирани към жителите на общината и техните гости.

Спортната инфраструктура на общината е недостатъчно развита и като правило на нис­ко техническо ниво. Градският стадион в общинския център, макар и с възстановени през последните години писта, места за сядане и сграда е все още далеч от визията за съвременно спортно съоръжение от такъв тип.

В Тервел има още тренировъчно игрище, покрит басейн за деца в доучилищна възраст в ЦДГ "Здравец". В селата има затревени спортни игрища, най-често част от бивши стадиони. Физкултурни салони в задоволително състояние имат само училищата в общинския център. Само една от детските градини има закрит физкултурен салон - ЦДГ "Здравец " в гр. Тервел.

4.2.5. свързана с бизнеса инфраструктура

В община Тервел има една обособена бизнес-зона, която се намира в покрайнините на гр.Тервел, в посока на изхода към областния град Добрич. Районът е благоустроен чрез средства по предприсъединителната програма ФАР. Изградена е ВиК инфраструктура и улична мрежа. Обект на задание за изработване на общ устройствен план на общината е обособяването на втора бизнес-зона, разположена на изхода за гр. Силистра. И в двата случая се касае за малки площи, в които имотите имат предназначение и местоположение, предполагащо производствени и складови дейности при спазване на съответните екологични норми.

4.3. урбанизация и устойчиво устройствено планиране на територията

4.3.1. административно-териториално устройство на общината

Община Тервел е обособена като самостоятелна административна единица през 1999 г. с президентски указ Указ № 1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.1999). Състои се от един град и двадесет и пет села. Административен център на общината е град Тервел и села Ангеларий, Балик, Безмер, Божан, Бонево, Брестница, Войниково, Главанци, Градница, Гуслар, Жегларци, Зърнево, Каблешково, Кладенци, Коларци, Кочмар, Мали Извор, Нова Камена, Оногур, Орляк, Полковник Савово, Поп Груево, Професор Златарски, Сърнец, Тервел и Честименско.

Град Тервел попада в категорията “много малки градове”. В групата на селата влизат 3 от категория² ”средни”, 12 “малки” и 10 “много малки села”. Освен функционален, градът е и пространствен център. Като цяло селищната мрежа може да се определи като мозаечно-дисперсно разположена в територията. Условно може да се определят две зони на насищане на населените места: градска и аграрна. Градската зона обхваща 1 населено място (гр. Тервел) с население 38,2 % от общото. Аграрната зона обхваща останалите 25 населени места с население 61,8 % от общото.

Средната селищна гъстота (4,5 селища на 100 км²) e близка до тази за страната (около 5). При отчитане на демографската маса и в градската зона тя става с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е 5,2 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на единна жизнена териториална селищна среда.

По степен на урбанизация общината е на последно място в областта с 38,2% градско население (на първо е община Добрич град) и е под средната стойност за страната – 70%. Останалата демографска маса (61,8 %) е разпределена в сравнително равномерна мрежа от села. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града.

Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на тази категория селища и възрастовия профил на населението им. Само в 6 от общо 25 села има функциониращи училища. Лекарските практики в селата са само 7. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно, общинско и надобщинско ниво (здравеопазване).

Решаването на проблемите на урбанистичното развитие е непосредствено свързано с устройственото планиране на територията на общината. По степен на благоустроеност селата имат сходни характеристики – всички са електрифицирани и водоснабдени, но в тях отсъства канализация.

4.3.2. функционални характеристики и връзки на населените места

Функционалните характеристики на селищата в общината в отделните й населени места по отношение на предлаганите от тях комплексни условия за обитаване, възможностите за трудова реализация, за образование на подрастващите и за здравна помощ са групирани както следва:

Селища с относително стабилни икономически и селищни функции - Това са малки села, които предлагат на жителите си известно число работни места и в сферата на услугите, а някои от тях и в собствени или разположени в съседни села промишлени предприятия. Обслужващите обекти в тези села в повечето случаи обслужват и близко разположени съседни села. Повечето от селата в групата са с възпроизводствени възможности по-добри от средните за селата в общината. Те са със стабилизиращо значение за селищната мрежа. Към тази група принадлежат селата Зърнево, Жегларци, Безмер и Орляк.

Селища със силно редуцирани икономически и селищни функции - Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация се предлагат работни места само или преимуществено в аграрния сектор, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата.

Това са всички села с изключение на селата, изброени в предходната точка.

Град Тервел, макар и в категорията на малките градове, притежава богат спектър от функции, което го прави пълноценен общински център. Вторичният сектор е представен от индустриалната функция и по-слабо от аграрната. Секторът на услугите е с много богата функционална гама – транспортна функция, представена от звено с функции на автогара и фирми за транспортни услуги; административна функция в пълен обем, включваща и районен съд; финансово-кредитна система, включваща няколко банкови институции; образователна, обслужваща с гимназиално ниво повечето от селата на общината, предлага и професионална подготовка в сферата на земеделието и промишлеността в региона; градът предлага звено за доболнична помощ, здравно обслужване от специалисти и център за спешна помощ; в културната функция доминира експонирането на етнографията и фолклора, фокусирани в традиционни събития като "Добруджански събор Тервел", "Конкурс за добруджанска песен "Калинка Вълчева" и др. В града се поддържа оптимален календар от културни, младежки и спортни прояви, както и такъв, който съхранява празниците на етносите и селата.

Функционални връзки по отношение натранспортната им осигуреност, трудовата реализация, образование, доболничната здравна помощ:

Връзки по линията на трудовата реализация - Връзките по линията на трудовата реализация не са мащабни и имат в немалка степен сезонен характер, поради това, че една от най-значителните концентрации на работни места е аграрната сфера. Индустрията на Тервел също привлича работна сила от някои от близко раз­положените села. Ежедневни трудови пътувания фокусират "Пластхим - Т" АД и "Дека" ООД. Град Тервел също отдава трудов ресурс към някои от селата. Това са главно квалифицирани кадри за училищата, лекарските и стоматологични практики и някои услуги.

Връзки по линията на образованието - По отношение на нивото на средното и на професионалното образование селата в близост до гр. Тервел, в които няма действащи училища като Честименско, Кочмар, Бонево, Полковник Савово, Жегларци, Божан, Поп Груево са свързани с гр. Тервел. По от­ношение на основното образование връзките са локални – например на Сърнец, Балик, Ангеларий- с Коларци, на Каблешково, Градница, Главанци – с Нова Камена. При детските градини няма ясно изразени връзки, с изключение на изнесеното обучение на децата от ЦДГ Сърнец в сградата на закрита ЦДГ в с. Ангеларий.

Връзки по линията на доболничната здравна помощ - В селата на общината има само 7 общопрактикуващи лекари. Връзки между селата се реализират под формата на периодично лекарско обслужване от прихождащи лекари, както и от обслужване на съседни села от обща здравна служба. Жителите на Коларци, Балик и Оногур се обслужват от лекари със седалище в гр. Добрич. Принципно същото се отнася и за стоматологичната помощ. Има връзки между селата и общинския център при ползването на аптекарски услуги, тъй като няма разкрити селски аптеки. На сходен принцип е организирано и ветиринарното обслужване – връзките са към общинския център Тервел.

Транспортна осигуреност на функционалните връзки - Транспортното обслужване е организирано в съответствие с принципа търсене-предлагане. Транспортна схема обхваща всички населени места и осигурява достъпа им до общинския център. Село Коларци има облекчен достъп посредством обществен транспорт до гр. Добрич и гр. Силистра. Село Кочмар има по-благоприятен от другите села достъп до областния център Добрич. Селата Жегларци, Зърнево и Орляк ползват обществен транспорт, свързващ ги с областен център Шумен, а с.Честименско - такъв с областен център Силистра. Децата, които ползват детски градини и училища в други села се транспортират със специализирани училищни автобуси, собственост на общината и/или на транспортна фирма, предлагаща специализиран транспорт, администриран от общината.

4.3.3. градоустройствени характеристики, изграденост и благоустроеност

За всички населени места в община Тервел е характерно следното: всички площни показатели са далеч над нормативните величини, което извежда констатация, че населените места заемат твърде голяма площ и говори за ниска ефективност на използване на селищните територии. Този факт има неблагоприятно влияние върху възможността за повишаване на сте­пента на благоустроеността им, но от друга страна създава възможности за по-висок стандарт на обитаване. Едновременно с това данните показват съществени различия между отделните населени места, както и в задоволеността с различни площи в едно и също населено място.

Изградеността, социалната и техническа инфраструктурна осигуреност, както и благоустроеността на селата в общината, обуславящи качеството на жизнената среда във всяко едно от тях, са от съществено значение за собственото им по-нататъшно развитие, респективно за ролята, която могат да играят в стабилизиране на структурата на селищната мрежа.

Жилищна изграденост: В преобладаващата си част жилищният фонд е годен за обитаване. Всички жилища са електрифицирани и водоснабдени, а две трети от тези в Тервел към момента са и канализирани. До края на 2014 г. ще бъдат канализирани всички жилища в общинския център. С изключение на жилищни блокове в гр. Тервел, жилищното застрояване повсеместно е малоетажно като преобладава традиционната едноетажна добруджанска къща. Само къщите, строени през 70-те години на миналия век и след тях са дву- и триетажни. С такава етажност са и част от новоизгражданите сгради за обитаване. За жилищния фонд в селата е характерен относително високият процент на многостайните жилища – 32 % са тристайните и 40 % четири - и пет стайните.

Благоприятни са и показателите за жилищна задоволеност. През 1994 г. жителите на селата са разполагали с 15 до 30 кв.м жилищна площ. Като се отчете прогресивно намаляващото селско население и осъщественото ново строителство, степента на задоволеност с жилищна площ безспорно е нараснала. Показателят среден брой обитатели в жилище от 1,95 също говори за много добра задоволеност към 1994 г., задоволеност, която се е повишила допълнително след началото на новия век.

Социална инфраструктура: Това, което е съществено да се отбележи от гледна точка на селищното развитиее че териториалното разпределение на инфраструктурата на общественото обслужване е съсредоточено изцяло в общинския център. Благоприятно за общината разчупване на този модел е изграждането на дом за стари хора в с. Полковник Савово, както и предстоящото и поетапно изграждане на филиали на Домашния социален патронаж в селата Коларци и Нова Камена, като при това тези филиали ще обслужват селищни групи.

Техническа инфраструктура: Осигуреността на селата с техническа инфраструктура не показва различия между отдел­ните населени места, които да влияят върху йерархичното им съподчиняване. Нивото на осигуреност е практически равностойно. По-скоро някои общи за всички или за повечето села открити проблеми са с неблагоприятно влияние върху развитието им. Това е на първо място липсата на канализация. Освен това трябва да се посочи ограниче­ният достъп до Интернет, както и бавно осъществяваната цифровизация на телефонната мре­жа, респективно липсата на телефонен достъп до някои села.

Благоустроеност и комунално обслужване: Както е видно от подробния анализ на схемите на обществения транспорт, обслужващи общината, действащата система на транспортно обслужване осигурява връзки на всички села с общинския център и с локалните опорни центрове, но честотата на следване се оценява като недостатъчна, а са налице и случаи, когато връзките се осъществяват с прекачване, удължаващо допълнително времето за пътуване.

Селата са общо взето с висока степен на изграденост на уличната мрежа. В повечето от тях цялата улична мрежа не е с трайна настилка - обикновено изградеността с трайни настилки варира от 60 до 90 %. Повсеместно техническото състояние на настилките не е добро, поради лошо поддържане, а на много места е необходимо основно ремонтиране. Недостатъчно е развито уличното осветление и бавно се внедряват енергоспестяващи осветителни тела.

Организираното сметосъбиране е обхванало само общинския център. Общината е пред започване строителството на претоварна станция за битови отпадъци в гр. Тервел, което ще позволи услугата да обхване и селата в общината. Необхванати ще останат само най-малките и периферно разположени спрямо общинския център села.

Всички населени места разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи – средно по 85 кв.м на жител, но като правило поддържането им, с много малко изключения, е крайно неудовлетворително.

Всички населени места разполагат със собствен/и гробищен/и парк/ове – в някои случаи отделни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване и ограждане. В гр. Тервел е необходимо разширяване на гробищния парк. Настоящият гробищен парк е с площ 30 дка. Съществуват две възможности за разширяване:

1. Да се разшири съществуващата площадка, отредена за гробищен парк;

2. Да започне процедура по избор за нова площадка и последващи действия, свързани със смяна на статута на земята.

4.3.4. баланс на територията

Като пространствена структура селищната мрежа е добре развита, балансирана върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се дължи на демографските и функционалните характеристики. Общината има нужда от целево създаване на няколко допълващи центъра - с. Жегларци, с. Зърнево, с. Коларци, с. Безмер. Село Зърнево има обувен цех със 70 работни места, с. Жегларци – мандра, дестилерия, възможност за модерно животновъдство. Въпреки непосредствената си близост до центъра на общината тези села най-добре могат да допълват и разтоварват функционално и пространствено гр. Тервел. Селата Безмер и Коларци имат възможности да развиват културно-познавателен и селски екотуризъм.

Селищната мрежа на общината е формирана от компактно изградени населени места. Застроените терени извън селищата са рядкост и в тази част от територията на общината не се установява тен­денция за пространствено сливане на урбанизирани структури. Няма строително усвоени като земи по § 4 на ЗСПЗЗ части от територията. Единствен такъв проблем (застрояване на земеделски земи) съществува при "Палаз махала" на гр. Тервел. Някои от постройките в застроената земеделска земя са стопански, други - жилищни. Съществуват и такива, които са единствено жилище за собственика си.

Общата площ на територията на община Тервел е 579 677 дка, което представлява 12,3% от територията на област Добрич.

Каталог: razvitie
razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936)
razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020
razvitie -> Общински план за развитие на община тервел
razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит
razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров
razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е
razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на
razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад
razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: