Общински план за развитие община етрополе, област софия



страница20/38
Дата30.09.2017
Размер5.89 Mb.
#31337
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   38

Източник: НСИ

Следваща по размер средна годишна заплата в община Етрополе се получава в сектор „Образование”. През 2008 г. наетите лица имат средна годишна заплата от 6196 лв., а през 2012 г. е 7682 лв. Получаваната средна годишна заплата е по-голяма от средната за общината с 1873 лв. или с 31,3%, но по-малка от средната за областта с 1541 лв. или с 25,1%.

В сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа” средната годишна заплата през 2008 г. е 5560 лв. и тя с 1588 лв. или с 22,2% по-ниска от средната за общината. През следващите години средната годишна заплата в сектора нараства и през 2012 г. е 6434 лв. и е с 4,8% по-висока от средната за общината. Средният темп на прираст на средната годишна заплата в този сектор е 3,7%.

В сектор „Строителство” средната годишна заплата през 2008 г. е 4336 лв. и е с 39,3% по-малка от средната за общината. През 2012 г. средната годишна заплата в сектора е 7584 лв. и е с 23,5% по- висока от средната за общината. Средният темп на прираст на средната годишна заплата в този сектор е 86,6%.

В сектор „Култура, спорт и развлечения” средната годишна заплата през 2008 г. е 4410 лв. и тя с 2738 лв. или с 38,3% по-ниска от средната за общината. През следващите години се увеличава, но въпреки това остава по-ниска от средната за общината – през 2012 г. е 5713 лв. и е със 7% по-ниска от средната за общината. Средният темп на прираст на средната годишна заплата в този сектор е 28,8%.

Изключително голяма промяна в заплащането на труда има в сектор „Административни и спомагателни дейности”, в който средната годишна залата нараства многократно – от 2229 лв. през 2008 г. до 10450 лв. през 2012 г. По този начин секторът се превръща в на-добре платения през 2012 г. Средната заплата в него през 2012 г. надвишава средната за общината с 4309 лв. или със 70,2%.

В сектор „Транспорт, складиране и пощи” средната годишна работна заплата през 2008 г. е 3755 лв. и е с 47,5% по малка от средната за общината. През следващите години средната годишна заплата в сектора се увеличава и през 2012 г. е 5348 лв. Тя продължава да е по-малка от средната годишна заплата в общината. Средният темп на прираст на средната годишна заплата в сектора е 9,2%.

През 2008 г. наетите лица в сектор „селско, горско и рибно стопанство” получават средна годишна заплата в размер на 3264 лв., която е по-малка с 54,3% от средната за общината.Въпреки нарастването й тя продължава да е по-ниска от средната за общината – 5056 лв. през 2012 г.

В сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” средната годишна работна заплата през целия период е по-ниска от средната за общината – през 2012 г. е 4633 лв., при средна годишна заплата за общината от 6141 лв. Подобно е заплащането и в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”. За периода 2008-2012 г. средната годишна заплата в тях се увеличава – от 2690 лв. през 2008 г. на 4091 лв. през 2012 г., но въпреки това е много по-ниска от средната за общината.

Наетите лица в сектор „Преработваща промишленост” получават средна годишна заплата от 4665 лв. през 2008 г. и 5035 лв. през 2012 г. Тя е значително по-ниска от средната за общината. Такава е тенденцията в заплащането на труда и в сектор „Професионални дейности и научни изследвания” – 3471 лв. през 2008 г. и 4407 лв. през 2012 г.

В сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” средната годишна работна заплата е 5260 лв. през 2008 г. Тя е по-малка от средната годишна заплата в общината с 26,4, но през следващите години тя продължава да намалява и през 2012 г. е 4785 лв.

Средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в община Етрополе през 2012 г. е 6141 лв., а за област София е 8926 лв. Разходите за възнаграждения в община Етрополе са в размер на 11618 хил. лв., а в област София са 426480 хил. лв.

Относителният дял на разходите за възнаграждение в сектор „Селско, горско и рибно стопанство” в община Етрополе от разходите за възнаграждения в този сектор за област София е 9,8%. Това е най-високият относителен дял на разходите за трудови възнаграждения в община Етрополе през 2012 г. 4,9% от разходите за възнаграждения в сектор „Професионални дейности и научни изследвания” в област София се падат на община Етрополе.

По 3 % от разходите за възнаграждения в секторите „Транспорт, складиране и пощи” и „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” в област София се извършват в община Етрополе.

Таблица 2.3.6.4. Разходи за възнаграждения по икономически дейности в община Етрополе и област София през 2012 г.

Икономически дейности




Разходи за възнаграждения (хил. лв.)

Относителен дял спрямо областта (%)

Община

Етрополе


Област

София


Селско, горско и рибно стопанство

748

7 597

9.8

Преработваща промишленост

4 339

182 406

2.4

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

-

851

-

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

104

3 468

3.0

Строителство

310

15 521

2.0

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

1 622

84 357

1.9

Транспорт, складиране и пощи

441

14 768

3.0

Хотелиерство и ресторантьорство

345

16 061

2.1

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

-

5 137

-

Операции с недвижими имоти

-

1 965

-

Професионални дейности и научни изследвания

135

2 754

4.9

Административни и спомагателни дейности

-

5 199

-

Образование

-

2 589

-

Хуманно здравеопазване и социална работа

-

14 120

-

Култура, спорт и развлечения

-

4 783

-

Други дейности

13

1 236

1.1

общо

426 480

11 618

2.7

Източник: НСИ

Значителната разлика в средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в община Етрополе и област София е предпоставка за подоходна диференциация на населението и за нисък жизнен стандарт. Големи различия в заплащането на труда се наблюдават между отделните сектори в рамките на общината. Най-високо е заплащането в сектор „Държавно управление”, следван от секторите „Образование” и „Строителство”. Най-голямо нарастване на средната годишна заплата се установи за сектор „Административни и спомагателни дейности”, в който показателя в началото на периода е с пъти по-нисък от средния за общината, но през 2012 г. го надвишава със 70,2%.



Изводи:

  • Работната заплата е основен източник за доходи за домакинствата в община Етрополе.

  • Установените закономерности за динамиката на средната брутна годишна работна заплата в обшина Етрополе се различават от тенденциите в изменението й в Софийска област и за страната .

  • През 2008 г. средната годишна заплата в община Етрополе е по-виска с 13,42% от средна годишна заплата за област София и с 9,33% от средната за страната

  • От 2009 до 2012 г. средната брутна годишна заплата в община Етрополе намалява и е много по-ниска в сравнение със средната заплата за Софийска област и за страната. Въпреки икономическата криза в Софийска област и в страната средната годишна работна заплата се увеличава, макар и с малки темпове.

  • Средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в община Етрополе през 2012 г. е 6141 лв., а за област София е 8926 лв.

  • В община Етрополе намалява броят на наетите лица, намалява заплащането на труда, поради което се намалява разполагаемия доход на домакинствата и жизнения стандарт на населението.

  • Икономическата криза оказва много силно влияние върху местната икономика, което си личи не само от намаляването на средната годишна работна заплата, но и от увеличаването на безработицата и понижените икономически показатели на фирмите от община Етрополе.

  • Различието в заплащането на труда на наетите лица в община Етрополе и област София е предпоставка за трудова миграция, с цел не само намиране на работа, но и намиране на по-високо платена работа и получаване на по-висока заплата за съответната професия.

  • средната годишна работна заплата в община Етрополе е много по-ниска от средната за областта и за страната с около 25-30%, което понижава стандарта на живот и е предпоставка за търсене на работа извън територията на общината.

  • Установени са различия в заплащането на труда между отделните сектори в рамките на общината.

  • Най-високо е заплащането в сектор „Държавно управление”, следван от секторите „Образование” и „Строителство”.

  • Най-голямо нарастване на средната годишна заплата се установи за сектор „Административни и спомагателни дейности”, в който показателя в началото на периода е с пъти по-нисък от средния за общината, но през 2012 г. го надвишава със 70,2%.

  • Различията в средната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в община Етрополе и област София е предпоставка за значителна подоходна диференциация на населението и за нисък жизнен стандарт.



  1. КУЛТУРЕН ЖИВОТ

Етрополе има над 2500 годишна история. Възникнало през VІІ-VІ в. пр. н.е., разположено на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, селището представлявало силно укрепен град. Първите му заселници - траките трябвало да се грижат за охраната на важни старопланински проходи. И днес тук се намират останки от калдъръмите на стари римски пътища.

Неговото благоприятно местоположение и наличието на разнообразни природни условия и ресурси са основните предпоставки за развитието на стопанството и търговията още в най-древни времена. Археологическите находки– македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, са свидетелство за това и сочат ранното установяване на търговски обмен с далечните пазари - Финикия и Египет.

През средните векове Етрополе достига своя разцвет като рударски център и започва да се ползва с привилегиите на самоуправляваща се община. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. Следи от старото рударство могат да се видят навсякъде из града и неговата околност.

Своя най-голям разцвет като занаятчийски и търговски център градът достига през XVІ - XVІІІ в. Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство. Много добре са били развити обущарството, грънчарството, бъкличарството, кожарството и кожухарството, въглищарството и много други.

Ако в долината е била създадена материалната култура на града, на 5 км югоизточно от него в манастира „ Света Троица” („Варовитец”) се е развила в онези робски години висока за времето си духовна култура. През ХVІ-ХVІІ в. там възниква Етрополската книжовно-просветна школа, а през 1613 г. се създава килийно училище. През 1811 г. в двора на църквата ”Свети Георги” в града е открито обществено килийно училище.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има учителят, революционер и журналист Тодор Пеев. Той е една от най-ярките фигури на българското Възраждане. Житейската и творческа съдба на етрополския възрожденец оставя светла диря в развитието на Етрополе и националната ни история. В знак на признателност към неговото дело читалището и техникумът по дървообработване (сега професионална гимназия ) в града днес носят неговото име.

На 7 януари 1871 г. в Етрополе е основано читалище „Напредък” от членовете на тайният революционен комитет: Тодор Пеев, Гошо Спасов, Илия Правчанов, Христо Петков, Антон Попдончев, Симеон Златарев, Иван Герчев, Илия Вълчев, игуменът на манастира “Св. Троица”- Хрисант. За негов пръв председател е избран Тодор Пеев. Целта на читалището, според него е “умствено и нравствено повдигане на гражданите, а заедно с това, свестяване за политическо освобождение от поробителя.” Само за няколко дни се събират над 300 тома книги като Гаврил Лазаров подарява 50 тома книги от гръцки класици в оригинал. Някои от тях и сега се намират в библиотеката на читалището.

Гордост за читалището е Фолклорният ансамбъл “Балканска младост”. Още през далечната 1946 г. група млади хора решават да създадат танцова трупа, която да изпълнява характерни хора от региона. Постепенно репертоарът на ансамбъла се обогатява, за да се стигне до днес, когато всеобща гордост за Ертрополе са постиженията му от международни фестивали и конкурси в Ирак, Турция, Гърция, Белгия и Чехия. Фолклорен ансамбъл “Балканска младост” е носител на отличие от най-големия европейски фестивал на изкуствата “Европалия България 2002 г.

През 1955 г. се открива детска музикална школа – една от първите в софийски регион, с два класа по цигулка и акордеон. По- късно се разкриват класове по пиано, кавал, гайда, тамбура и гъдулка. През 1988 г. школата прераства в “Обединена школа по изкуствата”. Създават се детски групи за народни танци, клас по народно пеене, клас по живопис и рисуване и клас по английски език. Възпитаниците на школата, които за една учебна година са над 140, традиционно участват във фестивали и национални музикални прегледи и са носители на престижни награди. Над 30 възпитаници продължават обучението си в средни и висши специализирани училища и университети. Освен в Етрополе, читалища има и в селата Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър и Ямна.

На територията на община Етрополе се намират уникални културно-исторически обекти. Сред тях е манастирът “Св. Троица”, построен през 12 век., останки от тракийска крепост датирана от 10 век преди н.е. в местността Чертиград, останки от средновековна крепост в м. Боготвор, Часовниковата кула построена първа в районна през 1710 г. и Историческият музей в гр. Етрополе с над 1200 експоната, 120 фотоса, 30 документа и 950 други предмети, показващи историята на града от древността до наши дни. Музеят се намира в сградата на бившия конак, построен през 1853 г. За периода 2007 - 2010 г. в него са проведени 35 изложби на временни експозиции и са организирани 10 тържества.



Културният календар обхваща националните празници и празниците на всяко населено място. В общината се честват “Св.Атанас” и “Празник на Зетьовете” по изключително интересен и уникален начин.

Културната инфраструктура в община Етрополе са читалища, музеи и библиотеки. НСИ подържа статистика за културните институции, като провежда изследването за дейността на читалищата на всеки пет години. Броят на читалищата на територията на общината е 7, от които едно е в гр. Етрополе, а останалите са в селата на общината.

Библиотечния фонд на библиотеките в община Етрополе е 101 951 през 2005 г. Данните са за 2005 г. поради липса на следващи преброявания.

На територията на общината се намират следните архитектурни забележителности и културно-исторически паметници:


  1. Исторически музей Етрополе – разположен е в реставрираната сграда на Турския конак в града, включен е в престижна организация „Музеите в света”. В него се организират и провеждат културни мероприятия, изложби, експозиции, заснемат се филми.

  2. Часовникова кула. Гордост и символ на величието на Етрополе е часовниковата кула, която с камбанен звън отмерва времето. Часовниковата кула в град Етрополе е завършена през 1710 г. от майстор Тодор. Тя е строена като наблюдателница, а от 1821 г има монтиран часовников механизъм, изработен от майстор Дидо. Часовниковата кула в град Етрополе е една от най – старите в България. Първоначално е строена като наблюдателна и отбранителна кула, за което може да се съди от начина на строеж и оставените отвори (мазгали) на трите й страни. На западната страна на долното тяло се намира каменен циферблат на часовник, с надпис, в който е отбелязана годината на строежа на кулата – 1710 г. През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова. Опитният майстор Дидо изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира “Св. Атанас”. Кулата е реставрирана, часовникът работи точно и до днес.

  3. Етрополски манастир „Св. Троица” -изграден през 1158 г. в много красива местност с вековни дървета, река и водопад. Днес целият комплекс е възстановен и е един от най-посещаваните обекти в етрополския район.

  4. Арнаудовата къща -разположена е край река Малък Искър. В нея се помещава една от експозициите на Историческия музей.

  5. Вълчевата къща - строена е през 60-те години на ХІХ в. от етрополския търговец Мишо Вълчев. Сградата е архитектурен и исторически паметник . Сега в нея се помещава Ловно – рибарското дружество.

  6. Павелпанчовата къща. Къщата е била щаб на генерал Гурко.

  7. Тодорвълковата къща.

  8. Хаджигригоровата къща.

  9. Къща на Стоян Гуговски.

  10. Църкви

ц. „Св. Архангел Михаил”- ХVІІ в.

ц. „ Св. Георги” – ХVІІ в

ц. „ Св. Троица”

ц. „Св. Никола”

Църква “Св.Петка” - гр.Етрополе

Църква „Св. Николай ”- с. Брусен.

Църква „Св. Петър и Павел” - с. Лопян


  1. Сграда на основно училище „Хр. Ботев” – Руски 114.

  2. Сграда на основно училище „Хр. Ботев” – Руски 113.

  3. Сграда на Районен съд.

  4. Пощенска палата.

  5. Средновековна кула – Еврейска.

  6. Паметник на загиналите във войните 1868-1918г. етрополци – гр.Етрополе

  7. Възпоменателен паметник в двора на ц.Св. Архангел Михаил” гр. Етрополе

  8. Възпоменателен паметник в двора на ц. „Св. Георги” гр. Етрополе

  9. Възпоменателен паметник на Тодор Пеев, гр.Етрополе

  10. Сградата на ОУ „Христо Ботев”, гр. Етрополе

  11. Възпоменателен паметник в местността „Прогон”

  12. Два възпоменателни паметника в местността „Ильов камък” с. Бойковец

  1. Възпоменателен паметник в местността „Хаджийца”

  1. Два възпоменателни паметника в местността „Шиндарника”

  2. Паметник – костница “Братската могила” – гр.Етрополе

  3. Бюст – паметник на Н. И. Попов, гр.Етрополе

  4. Бюст – паметник на М. Проданов, гр.Етрополе

  5. Бюст – паметник на Хр. Ясенов, гр.Етрополе

  6. Бюст – паметник на Й. Кесяков, гр.Етрополе

  7. Бюст – паметник на М. Гаврилова, гр.Етрополе

  8. Бюст – паметник на Д. Гръбчев, гр.Етрополе

  9. Паметник – костница в с. Брусен

  10. Възпоменателен паметник в местността „Черни дол” с. Брусен

  11. Възпоменателен паметник в местността „ Златичора” с. Ямна



  1. ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА

Пътната мрежа на община Етрополе включва второкласен път (31 км), третокласни (22 км) и общински пътища (91.8 км). Главната пътна артерия в общината е път II - 37 /Джурово – Етрополе - Златица/, който преминава през общинския център гр. Етрополе в направление север - юг и свързва общината със Южна и Северна България. Посочената пътна артерия се свързва с предвиждания международен транспортен коридор № 4 (Централна Европа – Видин - Пловдив - Истанбул). Другата главна пътна артерия е III – 3701 /Правец - Етрополе – Тетевен/, който в момента осигурява достъпа до град София и е от огромно значение за Общината, неговото разширяване и поддържане е приоритетна задача.

Дължина на пътната мрежа в общината е 120 км, републиканската възлиза приблизително на 90км. По-конкретно основните транспортни артерии са общо 88,700км, като републиканската пътна мрежа на територията на Община Етрополе е 51км. В изключително лошо състояние са следните пътища: Път II37 –Джурово – Етрополе – Златица – 26км; Път III3009 – Правец – Етрополе – 3,100км; Път III3009 – Етрополе-Ямна-Черни Вит – 22км.

Общинската пътна мрежа е общо 37,700 км и включва: Път М.Искър – Брусен-Черни дол-Оселна с дължина 10,7км; Път М. Искър-Лопян с дължина 11,8км; Път Етрополе-Бойковец с дължина - 15,200км.

Републиканските пътища на територията на Общината са в общо лошо състояние.

Основните общински артерии, с изключение на Път -Черни дол-Оселна са в добро състояние и с реализирането на вече два спечелени проекта по ПРСР, които са на различни етапи на изпълнение, настилките на основните транспортни артерии, които са собственост на Общината ще станат до края на 2014 г. в отлично състояние.

Общината полага усилия и пътищата и улиците на територията на гр.Етрополе и селата да са в отлично състояние. Като процентно изражение – 50% от настилките на уличната мрежа в Общината са в отлично състояние, с реализирани основни ремонти; 30% са в задоволително състояние и 20% към настоящия момент са в лошо състояние.

През периода 2007 -2013 г. е извършена реконструкция и ремонт на 33 км. четвъртокласната пътна мрежа на общинските пътища с. Малък Искър – с. Лопян, с. М. Искър - с. Брусен, с. Ямна – с. Лопян и гр. Етрополе – с. Бойковец. Извършена е и реконструкция на уличната мрежа, включително пешеходни зони в населените места на Община Етрополе, но продължава да е налице необходимостта от предприемане на действия в областта поради липсата на завършеност. Неблагоприятно влияние върху състоянието на транспортната инфраструктура оказват и активните свлачищни процеси, като 9 от 12-те активни свлачища в общината застрашават пътната инфраструктура.

Основните проблеми по отношение поддръжката и развитието на общинската пътна мрежа са свързани с липса на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура и със съществуващата тенденция за продължаващо влошаване качеството на инфраструктурата, породено както от пресечеността на планинския релеф, така и от интензивността на водната ерозия, особено на пътищата с трошенокаменна настилка и пътищата на земно легло.

Към момента е в процес на оценка проект „Реконструкция и модернизация на Централен площад в гр. Етрополе” към МИГ "Етрополски Балкан" по Програма за развитие на селските райони - Министерство на земеделието и храните.

Всички населени места на територията на Общината са водоснабдени от централни водоизточници, с изключение на две малки вилни зони – в.з.”Рибарника” и в.з.”Лопян”. Значителна част - 40% от водопреносната мрежа е изцяло подменена по различни програми и проекти. Към настоящият момент се работи усилено в тази посока и в три от селата – Бойковец, Рибарица, Лопян по два сключени договора за безвъзмездна финансова помощ по ПРСР през 2014 г. година ще се подменят главните водопроводни клонове.

По предприсъединителната програма ФАР 2007 е извършена частична подмяна на водопроводи и канализация по бул. „М.Искър” – гр.Етрополе.

По програма САПАРД е реконструирана 12 км. водопроводна мрежа в град Етрополе през периода 2007 - 2010 г.

През 2010 г. е приключил проект „Техническа помощ за подготовка на интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Етрополе” по ОП „Околна среда” – общата стойност на проектното предложение е 1 458 000 лв. В края на 2011 г е подаден на проект „Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Етрополе” по ОП „Околна среда”, Схема BG161PO005/10/1.10/03/16 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 е.ж.” който включва и доизграждане на ПСОВ. В рамките му са подменени 8,41км главни канализационни клонове и 4,25км водопровод.

По данни на „В и К” ЕООД -София област, и от направено проектантско проучване във връзка с интегриран инвестиционен проект във водния сектор на гр. Етрополе загубите на вода са 60%. С реализираните вече проекти се надяваме загубите да са достигнали 40%, но не са изследвани.

Експлоатационното дружество „В и К” ЕООД на територията на Община Етрополе е държавно. Водоизточниците са предимно тяхна собственост. Община Етрополе също разполага с няколко единичните водоизточници. Те са както следва:


  1. Водохващане „Варовитец”, землище на с.Рибарица, общ.Етрополе.

  2. Водохващане „Ворутка”, землище с. Лопян.

  3. Водохващане „Стругарницата”, землище с. Брусен.

  4. Водохващане „Маклището”, землище с. Ямна.

  5. Речно водохващане „Черешовица”, землище Етрополе.

  6. Речно водохващане „Данчов дол”, землище Етрополе.

  7. Водохващане „Изворите”, землище Етрополе.

  8. Каптаж „Гръцка поляна”, землище Лопян.

  9. Каптаж „Черешовица”, землище Лопян.

В град Етрополе изградената канализация обхваща 98% от населението, само кв.”Вранащина” е без централна канализация. Очаква се до края на месец август 2014г. – Етрополе ще има действаща и въведена в експлоатация Пречиствателна станция за отпадъчни води, финансирана по ОПОС.

В селата на територията на общината няма изградена канализационна система. Обитаваните жилища по наличие на канализация и местонамиране са около 98%.

Всички населени места на територията на община Етрополе са електроснабдени, като електроснабдителната мрежа е сравнително добре изградена, но на места има проблеми с качеството и сигурността на захранване. Експлоатационното дружество на територията на общината е ЧЕЗ-България и всички активи са негова собственост, с изключение на 4 бр. трафопоста общинска собственост.

Град Етрополе и всички села на територията на общината са с изградено улично осветление. През периода на 2007 - 2010 г. е извършена реконструкция на мрежи за улично осветление в населените места. По-голяма част от осветителните тела са енергоспестяващи. Общината има намерение да развива проекти чрез ПЧП схеми в тази посока.

Осъществени са редица проекти свързани с въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Най-значимите са:


  1. По ОПРР – Подкрепа за прилагаме на мерки по енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура в СОУ „Христо Ясенов”-гр.Етрополе са внедрени следните енергийно ефективни мерки: цялостно топлоизолиране на външни стени, подмяна на котелното стопанство, подмяна на отоплителните тела, хидроизолация по плоски покриви и подмяна на обшивки, козирки, стрехи, бордове и керемиди по скатни покриви, улуци и водосточни тръби. Дограмата е подменена преди това.

  2. В целодневните детски градини на територията на общината „Еделвайс”, „Звънче”, „Слънчице”, както и Народно читалище „Тодор Пеев” и Спортна зала „Стоян Николов” са внедрени следните мерки за енергийна ефективност, финансирани по НДЕФ –подмяна на външна дограма, ЕСМ по сградни инсталации, топлинно изолиране на външни стени, ЕСМ по осветление, топлинно изолиране покриви, подмяна на сградни инсталации-ОВК-отопление, вентилация, радиатори, котли.

По останалите 11 бр. общински сгради със ЗРП 300-500 кв.м. са подготвени проекти и са одобрени за финансиране по НДЕФ –Национален доверителен екофонд-мерки за енергийна ефективност. Проектите ще се реализират 2014-2015г. и с осъществяването им Общината ще е изпълнила на 90% програмата за енергийна ефективност.

Алтернативните източници на енергия в общината не са особено разпространени. Има частна инвестиция за изграждане на завод за получаване на енергия от биомаса, който все още не функционира.

В системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване са обхванати общинският център гр. Етрополе и селата Лопян, Рибарица, Бойковец, Лъга, Малък Искър, Брусен и Ямна. Община Етрополе е партньор в изпълнението на проект на община Ботевград за „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ботевград”.

Съобщителна система в община Етрополе е изградена добре, като през периода 2007 -2010 г. е подобрено нивото на комуникация и е повишена достъпността до интернет. Община Етрополе се обслужва от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, Териториален възел “Далекосъобщения”, град Етрополе. Общинската администрация в гр. Етрополе е оборудвана с интернет и компютърна техника. Изградена е и се поддържа Интернет-страница на общината (www.etropolebg.com). Кметствата на територията на общината са оборудвани с компютърна техника.

Към момента се подготвя проектно предложение „Подобряване на енергоефективността на общинската инфраструктура” към НДЕФ, включващ следните обекти: Професионална гимназия,гр.Етрополе; ОУ „Христо Ботев”, гр. Етрополе – с включени 3 сгради; Общинска администрация-Етрополе; МБАЛ „Проф. д-р Ал.Герчев” Етрополе” ЕООД; ЦДЯ„Калина Вескова”–гр. Етрополе; Административна сграда на 2 етажа.

Общинска администрация Етрополе работи активно за подобряване състоянието на инфраструктурата, за внедряване на мерки за енергийна ефективност и за създаване на благоприятна и достъпна архитектурна среда. Наличието на тези базови условия се приемат от общинското ръководство като водещи при привличане на инвестиции, развитие на местни производства и осигуряване на високи нива на заетост и доходи, които да повишат качеството на живот в общината и да снижат относителния дял на протичащите негативни демографски процеси в общината.



  1. АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ

Община Етрополе е финансово стабилна община, с устойчиви финансови показатели, по-добри от редица общини от нейния ранг. Основните планови и отчетни данни, които свидетелстват за това твърдение, са представени за последните три години в следващата таблица:

Таблица 2.6.1. Планови и отчетни данни от бюджетите на община Етрополе за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.



Делът на собствените приходи, в т.ч. на данъчните и на неданъчните, е стабилен, видно от следващите две фигури:



Фиг. 2.6.1. Общ бюджет и собствени приходи за 2011, 2012 и 2013 г.



Фиг. 2.6.2. Собствени приходи за 2011, 2012 и 2013 г.

Делът на собствените приходи нараства от 36 на 37%, намаляват данъчните приходи от собственост, което се обяснява с общата икономическа криза относително постоянни са приходите от такси. Като рисков може да се определи фактът, че повече от половината собствени приходи са от един приходоизточник – концесионни такси от експлоатацията на рудник „Елаците“. Това поставя финансовото състояние на общината в голяма зависимост от експлоатацията на медния рудник.

Показателят „Покритие на разходите за местни дейности със собствени приходи“ е спаднал от 84% спадат на 72% , което се дължи не на спадане на приходите, а на нарастване на разходите, тъй като общината както е известно дофинансира редица държавно делегирани дейности. Това е нейната социална политика и за населението е по-важно не стойностите на показателя, а дали ще се заплаща за детски градини, каква е таксата битови отпадъци и т.н.

Делът на капиталовите разходи в общия бюджет нарастват от 14% през 2011 г. на 24% през 2012 г. и 22% през 2013 г., което е един много добър показател, като се има предвид, че именно тези разходи осигуряват развитие на общината, подобряване качеството на живот и отдих на нейните жители и гости.

Разходите за заплати на общинските служители леко нарастват през изследвания период, но за сметка на това разходите за издръжка на администрацията намаляват.

В структурата на разходите на общината по функции логично преобладават тези за образование, което е държавно делегирана дейност и се финансира по разходни стандарти за издръжката на един ученик. А следващо място са разходите за благоустройство, комунално стопанство и околна среда, следвани от тези за издръжка на административния апарат.

Фиг. 2.6.3. Разходи по функции в бюджета на община Етрополе за 2011, 2012 и 2013 г.

Разходите за образование намаляват поради намаляване на общата численост на учениците, разходите за благоустройство и комунално стопанство са или най-високи през 2012 г., разходите за изпълнително-разпоредителните органи леко нарастват, а тези за култура леко намаляват. Прави впечатление, че разходите за чистота няколко години поред са далеч по-малко от планираните чрез план-сметката за тази дейност, но тъй като те са целеви и не могат да се разходват за други дейности, препоръчително е да се залагат в плана в действителния им размер.

С оглед подобряване на финансовата дисциплина и недопускане поемането на финансови задължения, непокрити с планирани средства, препоръчително е строго спазване на изискванията на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, функционирането на ефективни, а не на формални системи за финансово управление и контрол, периодична оценка на финансовите рискове и предприемането на адекватни мерки за тяхното преодоляване. С цел стабилизиране на приходите е необходимо да се извърши реално остойностяване на публичните услуги, предоставяни от общината и определянето на тяхната действителна стойност, която да се заложи в Наредбата за размера на местните такси и цени на услуги.



  1. SWOT АНАЛИЗ НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ

      1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

При изготвянето на SWOT анализа е приложена класическата схема на разграничаване на факторите на въздействие на външни – съответно благоприятни възможности или потенциални заплахи и на вътрешни, разглеждани като силни и слаби страни на общината. Тяхното идентифициране и оценяване е извършено на базата на официални статистически данни, анализи на водещи наши и чужди агенции, институти и други организации, което ни дава основание да определим благоприятните възможности и потенциалните заплахи на макроикономическата и на регионалната среда, която въздейства върху състоянието на община Етрополе, както и нейните силни и слаби страни.

Голяма част от данните, касаещи външната среда, са взети от представителния Анализ на социално-икономическото развитие на Република България, март, 2011 г.(www.eufunds.bg/document/1161), а международните класации и мястото на България в тях – от http://ime.bg/bg/articles/myastoto-na-bylgariya-v-mejdunarodni-klasacii-/#ixzz2FJLP2BoY (Виж Таблица 2.7.2.1)



      1. МАКРОСРЕДА

Таблица 2.7.2.1. Класация на държавите по основни индикатори

и мястото на България




Индикатор

Място (от общ брой страни)

Година

Изготвил

Индекс на човешкото развитие

58 ↑ (169)

2010

United Nations Development Programme

Индекс на икономическата свобода

60 ↑ (179)

2011

The Heritage Foundation and the Wall Street Journal

Икономическата свобода по света

28 ↑ (142)

2011

The Fraser Institute

Индекс за правене на бизнес

51 ↓ (183)

2011

World Bank

Плащане на данъци

84 ↑ (183)

2012

World Bank and Pricewaterhouse Coopers

Индекс на право на собственост

64 ↑ (129)

2011

International Property Rights Index

Индекс на бюджетната прозрачност

31↑ (94)

2010

Open Budget Initiative

Индекс на свободата на пресата

80 ↓ (178)

2011/2012

Reporters Without Borders

Индекс на възприятието на корупцията

73 ↓ (178)

2010

Transparency International

Индекс на глобалната конкурентност

74↓ (144)

2011/2012

World Economic Forum

Класация на световната конкурентноспособност

55 ↓ (59)

2012

IMD Business School

Индекс за качество на живота

34 ↑ (191)

2011

International Living

Индекс на природната среда

65 ↑ (230)

2010

Socioeconomic Data and Applications Center (SEDAC)

Индекс на изменение на климатa

44↑ (60)

2012

Germanwatch

Индекс за готовност за е-правителство

60↓ (184)

2012

United Nations

Индекс на информационните технологии

70 ↓ (138)

2012

World Economic Forum

Класация на е-готовността

45 ↑ (70)

2010

The Economist Intelligence Unit

Индекс на глобализацията

38 ↓ (208)

2012

KOF Index of Globalization

Индекс на конкурентноспособността в туризма и пътуването

48 ↑ (139)

2011

World Economic Forum

Глобален индекс на развитието на търговския сектор в развиващите се страни

30 ↓ (30)

2011

A.T.Kearney

Европейски индекс на медицинското обслужване

17 ↓ (29)

2012

Health Consumer Powerhouse

Индекс на демокрацията

47 ↓ (150)

2011

World Democracy Audit

Индекс на мира

39 ↑ (158)

2012

Global Peace Index

Индекс на ефективност на логистичната инфраструктура и средата за търговия

63 ↓ (155)

2010

World Bank

Резултати по математика за 8 клас според изследването TIMSS

23 ↑(49)

2007

TIMSS and PIRLS International Study Center

Резултати по природни науки за 8 клас според изследването TIMSS

24 ↑ (49)

2007

TIMSS and PIRLS International Study Center

Резултати от изследване PIRLS за уменията на четвъртокласниците по четене

14 ↓ (45)

2006

TIMSS and PIRLS International Study Center

Програма за международно оценяване на учениците PISA по математика, 15 годишни

46 ↓ (66)

2009

OECD Programme for International Student Assessment (PISA)

Програма за международно оценяване на учениците PISA по четене, 15 годишни

46 ↓ (76)

2009

OECD Programme for International Student Assessment (PISA)

Програма за международно оценяване на учениците PISA по природни науки

46 ↓ (66)

2009

OECD Programme for International Student Assessment (PISA)

От данните се вижда, че индексите на човешко развитие, на икономическа свобода, на бюджетна прозрачност, на качеството на живота, на природната среда, на конкурентоспособността на туризма и някои други, са с добри стойности и продължават да се подобряват. Други показатели, като индексът за правене на бизнес, индексът на корупцията, индексът на свобода на пресата, индексът на информационните технологии и др., са със силно отрицателни стойности и се влошават. Основният извод при анализа на макросредата е, че тя не е еднородна и съдържа фактори, които оказват благоприятно влияние върху общината, както и такива, които са застрашителни и възпрепятстват нейното развитие.



      1. РЕГИОНАЛНА СРЕДА

Фиг. 2.7.3.1. Софийска област

Стопанският профил на Софийска област се характеризира със силно развита преработваща промишленост, чийто дял е 71-78% от произвежданата промишлена продукция в периода 2007-2011 година. Голяма част от структуроопределящите предприятия в индустрията обаче, са съсредоточени в общини, които граничат непосредствено със столицата, а община Етрополе не е такава. В периода 2009-2011 г. неизменно нарастват както стойността на произведената продукция, така и нетните приходи от продажбите на предприятията, което свидетелства за високата рентабилност на нефинансовите предприятия от областта.

През 2012 г. София е областта с най-нисък средногодишен коефициент на безработица в страната - 6,4%. За община Етрополе обаче, тя е около 10%. Областта се характеризира с висока мобилност на работната ръка, като голяма част от хората пътуват и работят в столицата.

Въпреки сравнително устойчивите показатели на регионалната икономика през последните няколко години бизнесът остава скептично настроен към перспективите на развитието в краткосрочен план, като близо една четвърт от анкетираните планират значително намаляване на инвестициите в следващите 12 месеца, а около 27% предвиждат съкращения на персонала. Тези планове не са изненада, като се има предвид, че 43% очакват по-ниски приходи през следващите 12 месеца.

Фиг. 2.7.3.2. Оценка на област София, според изданието „Регионални профили: Показатели за развитие.“ Институт за пазарна икономика. София, 2013.

Таблица 2.7.3.1. Основни икономически показатели за Софийска област

Основният извод, който може да се направи от данните за Софийска област са, че това е областта с най-добри социално-икономически показатели, но с твърде разнородно развитие на отделните общини в нея. По-силно изразено благоприятно влияние изпитват онези от тях, които се намират в непосредствена близост до столицата.

На базата на извършения социално-икономически анализ, както и на данните от представителните изследвания, могат да се идентифицират благоприятните възможности, потенциалните заплахи, силните и слабите страни на община Етрополе. Прави впечатление, че в ОПР 2007 – 2013 г., има известно смесване на тези външни фактори и вътрешни характеристики. Така например, като благоприятни възможности са представени не външни условия, спомагащи за развитието на определени дейности, за постигането на дадени цели и пр., а самите цели, които общината трябва да преследва. Ето защо, при разграничаването на тези понятия трябва да се има предвид един основен критерий – може ли общината да влияе върху даден процес или факт, или няма възможности за предприемане на управленски въздействия. В първия случай, когато от волята, управленските решения и действия на местните органи, структури, население, и пр. зависи състоянието на общината, то в зависимост от конкретните характеристики на това състояние то може да се квалифицира като нейна силна или като слаба страна. В другия случай, когато фактите, процесите и явленията са външни фактори, върху които общината не може да влияе, то в зависимост от тяхното въздействие върху общината те биват благоприятни възможности или потенциални заплахи.

Таблица 2.7.3.2. Благоприятни възможности, потенциални заплахи, силни и слаби на община Етрополе



ВЪНШНИ ФАКТОРИ

Благоприятни възможности

Потенциални заплахи

Макросреда

  • Макроикономическа и фискална стабилност, даваща възможност за дългосрочни прогнози и инвестиции;

  • Ниска данъчна ставка, стимулираща бизнеса;

  • Подпомагане на бизнеса със средства от ЕС;

  • Стимулиране на туризма, чрез по-ниски ставки на ДДС;

  • Подобряващ се Индекс на човешко развитие (58-мо място от 169 страни) и Индекс на икономическа свобода (60-то място от 179 страни) и сравнително висок и подобряващ се Индекс на качеството на живота (34-то място от 191 страни), които определят сравнителната привлекателност на страната за живеене и бизнес;

  • Благоприятни почвени и климатични условия за развитие на туризъм и селско стопанство;

  • Благоприятно географско местоположение на пътя на важни транспортни коридори, газопроводни и нефтопроводни трасета;

  • Приоритетно строителство на магистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища, което улеснява вътрешната мобилност;

  • Свиване на външното търсене на продукцията на българските износители;

  • Спад в международните цени на основни износни стоки;

  • Намаляване на кредитната активност на банките;

  • Спад на чуждестранните инвестиции в резултат на икономическата криза;

  • Висока междуфирмена задлъжнялост;

  • Спад на потреблението;

  • Спад на инвестиционната активност;

  • Влошаващ се Индекс за правене на бизнес (51-то място от 183 страни)

  • Лоша демографска ситуация, отрицателен естествен прираст, застаряване на населението, емиграция;

  • Незадоволителна международна оценка на българската образователна система и от там проблеми с признаването на придобитите образователни степени в чужбина;

  • Нисък дял на разходите за научни изследвания и иновации – 1,5% от БВП и нисък иновационен индекс – 0,226 за 2010 г., който отрежда предпоследно място на страната в ЕС;

  • Технологична изостаналост - по показателите за степента на усвояване на технологии страната е на 127 позиция, по използване на най-модерни технологии – на 100 място, по защита на интелектуалните права – на 112 място, а по показателя за връзка между университет и индустрия – на 110 място от общо 139 държави;

  • Влошаващ се Индекс на глобална конкурентност (74-то място от 144 страни);

  • Процентно нарастване на населението, обособено в маргинализирани асоциални групи;

  • Висока степен на заболеваемост и на смъртност на населението;

  • Неразвити форми на електронно правителство - едва 40% от 20-те основни публични услуги се предлагат „online”;

  • Недостатъчни разходи за НИРД;

  • Морално и материално остаряла ж. п. инфраструктура;

  • Остаряла материално-техническа база на здравната инфраструктура, лошо финансово състояние на голяма част от МБАЛ;

  • Недостиг от профилирани лечебни заведения за пациенти със завършило активно лечение (за рехабилитация и др. – 3% при средно 12% за ЕС);

  • Ниска ресурсна ефективност, която влияе негативно върху конкурентоспособността на икономиката – по показателя продуктивност на ресурсите (БВП спрямо вътрешно материално потребление) България е на едно от последните места в ЕС – 0.14 евро/кг, при средно равнище за ЕС-27 – 1.3 евро/кг.;

  • Недостиг на средства за издръжка и развитие на научните институти в областта на селскостопанското производство;

  • Екологични рискове, свързани с недостатъчни инвестиции за възстановяване, реконструкция и поддържане на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, поддържане на диги, водни корита, укрепване на брегове и др. п.;

  • Недостатъчен капацитет и квалификация на структурите на публичната администрация, висока средна възраст на държавните служители, слаба мотивация за активно трудоотдаване;

  • Висока степен на корупция в органите на публичната администрация, по оценки на международни наблюдатели и организации. Влошаващ се Индекс на възприятие на корупцията (73-то място от 178 страни);

  • Неефективна правораздавателна система, негативни оценки на ЕК относно работата на съдебната система и прокуратурата;

  • Нисък и влошаващ се Индекс на готовност за електронно правителство (60-то място от 184 страни);

  • Политическа нестабилност.




Регионална среда

  • Софийска област се намира в най-развития район на България – Югоизточния район;

  • Икономическите резултати на Софийска област като цяло са над средните за страната;

  • Близостта до столицата благоприятства привличането на чужди инвестиции;

  • Нарастват преките чужди инвестиции в областта;

  • Добър процент на усвояемост на средствата от ЕС – 350 евро на човек за 2011 г. при средно 105 евро за страната;

  • Осигуреността с местни ресурси е фактор за развитието на за добив и преработка на медно-порфирни и златосъдържащи руди за получаване на меден концентрат;

  • По-нисък коефициент на безработица;

  • По-висока гъстота на пътната мрежа областта, в сравнение със средната за страната;

  • Добри релеф, климат, въздух и води, благоприятстващи развитието на екоземеделие, туризъм и възобновяеми енергоизточници.




  • Възрастовата структура на населението в областта като цяло е по-негативна, в сравнение с тази за страната;

  • Близостта до столицата има и отрицателни страни – лесно изтичат млади кадри, които търсят реализация в столичния град;

  • Големи диспропорции в развитието на отделните общини от областта;

  • Планинският релеф и интензивната водна ерозия затрудняват развитието на пътната мрежа и влошават нейните качествени характеристики.

  • Наличие на големи площи, засегнати в различна степен от ерозионните процеси;

  • Съществуват рискове, свързани с активизирането на свлачища, наводненията и евентуални засушавания, които могат да доведат до недостиг на вода или до горски или полски пожари в някои части от територията на областта и общината.

ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

Силни страни

Слаби страни

  • Добре развит е сектор «селско, горско и рибно стопанство»;

  • Преработвателната промишленост е водеща, в нея работят над 37% от заетите;

  • Добре развит е и търговския сектор;

  • Горският фонд е в добро състояние, запазено е биоразнообразието ;

  • Туризмът бележи ръст, както по брой заети, така и по стойност на ДМА;

  • Образователната структура на населението е добра - нараства делът на висшистите, преобладават хората със средно образование, намалява делът на неграмотните;

  • Наличие на уникални културно-исторически обекти и развита културна инфраструктура;

  • Пътната инфраструктура, свързваща основните населени места, е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа със средства от държавния бюджет;

  • Наличие на оптична кабелна мрежа]

  • Изграден е добър капацитет за реализиране на проекти, финансирани от ЕФ.

  • Производителността на труда в общината е в пъти по-ниска от тази за областта;

  • Научните изследвания и иновациите на се на необходимото ниво;

  • Демографско остаряване, което се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години;

  • Естественият прираст на населението е отрицателен, в резултат на понижената раждаемост и висока смъртност;

  • Ниска осигуреност с общопрактикуващи лекари и стоматолози;

  • Недостатъчни са социалните услуги за деца и възрастни, както и за хората от рисковите групи;

  • Средната годишна работна заплата намалява в противовес на тенденциите в областта и страната;

  • Ниско качество на техническата инфраструктура в малките населени места.




Направеният анализ, данните за официалните статистически показатели и представителните изследвания на международни и национални институти, показват, че по отношение на външните фактори преобладават заплахите над възможностите (това се отнася най-вече за макросредата и не толкова за регионалната среда), докато вътрешните фактори (силни и слаби страни) са балансирани. Тази ситуация позиционира община Етрополе в SWOT матрицата, на границите между третия и четвъртия квадрант.


I

II

III

IV

Фиг. 2.7.3.3. SWOT матрица на община Етрополе



За общини в този квадрант са подходящи следните стратегии:

  1. Използване на силните страни на общината за елиминиране на външните заплахи, напр. инвестиране в дейности с мултипликационен ефект, разнообразяване на икономиката с развитие на неземеделски дейности, традиционни занаяти, туризъм;

  2. Създаване на стратегически партньорства и алианси със други подобни структури (общини), както и с такива от по-високите и по-ниските йерархични нива;

  3. Пренасочване на свободните и неизползваеми активи към развитие на други алтернативни дейности, отдаване под наем или разпродажба;

  4. Използване на външните възможности за преодоляване на слабостите, напр. стимулиране на частни инвестиции в туризма, дърводобив и дървопреработването, производството на екологични хранителни стоки, битовите услуги.

За реализация на тези стратегии, община Етрополе трябва да си постави цели, свързани с повишаване на нейната конкурентоспособност, на базата на ендогенните фактори с които разполага, които трябва да доразвива и обогатява. Такива са природните дадености, традициите и опита, квалификацията на служителите. Наред с това, за да елиминира своите слабости, общината трябва да се уповава на опита и възможностите на външни организации, като общински сдружения, публично-частни партньорства с бизнеса, аутсорсване на дейности, привличане на външни експерти и сътрудничество с неправителствени организации. В същото време, общината не трябва да се стреми към развитие само на традиционните икономически сектори, отрасли и подотрасли, а да търси нови полета и възможности за развитие на иновативни дейности, като производство на еко продукти, развиване на ИКТ, алтернативни форми на туризъм, дълбочинна преработка на суровините и пр. Тези идеи са доразвити в стратегическите цели, приоритетите и мерките, заложени за реализация през периода 2014 – 2020 г. Наред с тях, в плана трябва да се заложат и цели, които биха подобрили регионалната привлекателност на общината като място за живот, работа и отдих. Те са свързани с подобряване качеството на градската среда, на техническата инфраструктура, в т.ч. пътна мрежа, ВиК мрежа, зелена система и др., на работните места и на социалните услуги.

  1. ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕ

  1. СЪСТОЯНИЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

























        1. Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   38




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница