Общински план за развитие Община Костинброд

Приоритети

• 
  съхраняване на населението; създаване на предпоставки за качествено възпроизводство;
  

• 
  провеждане на активна политика за увеличаване на заетостта; подпомагане на лицата в неравностойно положение на пазара на труда; осигуряване на равнопоставеност по отношение на заетостта
  

• 
  запазване контингентите на младото население; намаляване интензитета на миграцията;
  

• 
  развитие на образованието и продължаващото професионално обучение; поддържане квалификация на работната сила адекватна на потребностите; социално партньорство при инициативите за развитие на човешките ресурси.
  

В рамките на прогнозния хоризонт /2013г./ икономическият комплекс на община Костинброд ще се формира предимно от многоотрасловата традиционна промишленост и ще се допълва частично от дейността на аграрния сектор. Провежданата политика на развитие в тази сфера ще бъде ориентирана към:

• 
  Постепенно нарастване на производството като една от предпоставките за преминаване към стабилно икономическо развитие първоначално ориентирано към традиционните производства и в последствие и към частично високо технологично производство. За тази цел в общината следва да се формира регионален бизнес център за подкрепа на бизнеса /за общините от западната част на Софийска област/, както и да се пристъпи към създаване на индустриален /бизнес/ парк – за привличане на инвестиции в екологични производства и изграждане на технологичен парк, базиран на частите от научно-производствения комплекс.
  
• 
  Стимулиране активността на стопанските субекти, на предприемачите за развитие на производства в конкурентна среда – създаване на Съвет за партньорство с участие на общините и граждански обединения.
  
• 
  Ориентиране към нетрадиционния малки и средни предприятия, които са по-адаптивни към променящата се среда и пряко свързани със специфични, високоспециализирани дейности, за развитие на сферата на социалната инфраструктура и услугите.
  

Близостта до големия консумативен център гр. София е основен фактор, благоприятстващ бъдещото развитие на аграрния сектор. Наличните добри условия в равнинните части от плодородното Софийско поле са особено подходящи за интензивно селско стопанство. В планинската част са налице възможности за планинско пасищно животновъдство на основата на значителния размер пасища, както и добива на сено от естествените ливади. Животновъдството следва да получи приоритет на развитие, докато птицевъдството следва да се запази като традиционно структуроопределящ подотрасъл. Съществуват и условия за развитие на овощарството.

Тези тенденции на развитие на сектора предполагат наложителни промени във формата на стопанисване на земята, с цел създаването на по-едри съвременни стопанства. Това може да се осъществи чрез целева комасация на земята или чрез стимулиране на агрофирми или земеделски кооперации, които имат интерес да организират съвременно селскостопанско производство /в т.ч. на по-нископродуктивни земи в планинските райони/. Тук следва да се отбележи и необходимостта от преодоляване на хаоса в смяната на предназначението на земеделските земи за производствено-складови нужди чрез устройствени мероприятия /ОУП, в които да се определят терени с допустима смяна на предназначението, като се изхожда от потребностите, инфраструктура, екология и други/.

Идеите за развитието на горското стопанство се свързват със спазването на предвидените в лесоустройствения проект на лесничейството мероприятия в горския фонд, особено в дърводобива ( в т.ч. в частните гори). Това следва да се обвърже с ограничаване и постепенно спиране на незаконната сеч в горския фонд и поетапно залесяване на изсечените горски площи за предотвратяване развитието на ерозионни процеси. Развитие на билкарството, гъбарството и събирането на горски плодове в горския фонд като сигурен източник на допълнителни доходи за населението.

Стратегическите насоки в развитието на социалната инфраструктура се свързват основно с функционирането на двете важни системи – образование и здравеопазване, които най-силна влияят при формирането на качествената жизнена среда. Независимо от това в рамките на плана ще бъдат включени и мерки, насочени към развитието и други сфери на социалния сервиз, като култура, спорт и туризъм.

Основният приоритет на система “Образование” до 2007г. и след това се формулира като “предоставяне на образователен продукт, съответстващ на с европейските критерии и изисквания за качество”. Този приоритет предполага стриктно да се спазва конституционната постановка за задължително училищно обучение до 16 годишна възраст, както и да се мотивират децата да разпознаят училището като притегателен център и желано място, осмисляне и ангажиране на свободното им време – участие на младите хора в дискусионни клубове, спортни групи и общности по интереси. В рамките на развитието на системата следва да се запазят преференциални размери на таксите за посещения на детски градини и да се осигури качествено чуждоезиково обучение във всички образователни степени на образованието. В краткосрочен план процесите на преструктуриране на инфраструктурата на общото образование ще засегне т.н.”училища в криза”, което поражда проблема за оптимизиране на маршрутите на ученическите пътувания, които на практика се съвместяват с другите маршрути на пътническия транспорт. Това е една конкретна мярка, която следва да бъде заложена в общинския план за развитие /годишна актуализация/. Определен проблем в перспектива може да възникне и професионалното образование, където ще се наложи актуализация на предлаганите професии и специалности.

Провеждането на съответните мерки на плана за развитие на община Костинброд по отношение на система”Образование” следва да се осъществява посредством специализирана програма “Децата нашето настояще и бъдеще”, осъществявана от общинската администрация при помощта на комисията по образование към Общинския съвет, Регионален инспекторат по образование. Програмата трябва да съдържа стратегически проекти, отнасящи се до провеждането на нормален учебно-възпитателен процес във всички училища и детски градини на територията на общината.

В нейната реализация активно трябва да се използват училищните настоятелства като инструмент за включването на родителите в различни дейности и проекти, инициирани в училищата. Бизнес субектите на територията на общината следва да имат все по-определяща роля за образованието. Те трябва да се насочват към отделните училища, като осигуряват на учениците им трудов опит, бизнес срещи, производствено обучение и подкрепа за изпълнение на някои програми.

В сферата на здравеопазването структурната реформа се извършва централизирано, като местната власт е само партньор без при това да осъществяват цялостна политика в този процес. Ангажиментите на община Костинброд са предимно към предоставяне за ползване от лекарските и стоматологичните практика на обектите на здравната инфраструктура, които са общинска собственост. Освен това общината следва да има ангажимент /срещу определени финансови ресурси, предоставени  от страна на общината / за обслужване на социално слаби, бедни, инвалиди и неосигурени лица от общо практикуващите лекари и стоматолози. В перспектива /след 2006 г./ следва да пристъпи към разкриване на дневен (постоянен) дом за стари хора. Организирането на периодичен социален патронаж в селски населени места с честота на посещение 2 пъти седмично също следва да бъде приоритет в дейността на общината.

По отношение развитието на общинската селищната мрежа в перспектива може да се очаква задълбочаване на диспропорцията в двата полюса на селищното развитие. В групата населени места в равнината, които ще формират линейно ядрено селищно образувание. Това ядро следва да трансформира положителните въздействия произтичащи от близостта до столичния град и наличието на двата европейски коридора и в последствие да импулсира ускореното развитие на останалата част от територията на общината. Освен по-нататъшно стабилизиране във връзка с близостта до големия град и развитието на западното направление на софийската агломерация ядрото може да натрупа значим потенциал и в последствие да се разтегли още в западна посока и към него да се присъедини групата населени места Опицвет, Безден, Богьовци, където има условия за развитие на рекреацията. Освен това тази територия ще изпълнява ролята на тилова база на развитието във връзка с изграждането на регионалния транспортен коридор.

За групата населени места в планинската част от територията се очаква да продължава процеса на намаляване на населението и някои от тях да останат без постоянно население. В същото време развитието на рекреационната функция вероятно ще продължи да стимулира временното обитаване във второ жилище. Очаквани импулси за развитие на тази територия се очакват по-линия на прякото въздействие на ядрото на общината и чрез конкретно насочване на допълнителни дейности и ресурси по линия на полупланинско животновъдство, рекреация и отдих, съпътстващи обекти към ТК-4 и новосъздаващия се регионален коридор. Определени възможности съществуват и по линия на горското стопанство, вилния отдих и други спомагателни дейности, свързани с услуги за предприятията от ядрото.

Проектната осигуреност е важен фактор за цялостното бъдещо развитие на общината. Приоритет в това отношение има разработването на общия градоустройствен план на гр. Костинброд, който в последствие следва да се обвърже с конкретното устройствено решение на формиращото се ядро. Това е особено наложително за общото му изграждане и за конкретното насочване на инвестициите и предстоящо строителство и изграждане. Създаването на програма за планово развитие на територията на общината е особено наложително за града и активно развиващите се населени места и производствени зони в близост до града – Петърч, Голяновци, Драговищица. Както навсякъде, и тук се работи масово с частични изменения и подробни устройствени планове за отделни части, което не е добра практика. За земите по параграф 4 от ЗСПЗЗ се разработват планове на новообразуваните имоти. Тези планове ще представляват кадастрална основа, върху която ще може да се изработят нови планове за регулация и застрояване.

По отношение жилищното изграждане и за развитието на общинския жилищен фонд е наложително да формулират основни насоки на една жилищна общинската политика, които следва да се определят на местно ниво, да са "скроени" по специфичните местни условия и нужди. Основна цел на тази общинската жилищна политика трябва да бъде изграждането на такава жилищна система, която създава достъп и възможност за адекватно жилище на всички хора, живеещи и работещи в община Костинброд. Това означава да се анализират проблемите на целия жилищен фонд, на развитието на всички населени места.

Административният подход към тези проблеми е недостатъчен и неефективен. Общината няма нито прякото задължение, нито ресурсите, за да ги реши. В тях са отразени интересите на всички - граждани, строителни фирми, банки, местен бизнес, местна власт. Необходима е организация, фокусираща тези интереси и мобилизираща ресурсите им. Инициативата за създаването й трябва да бъде на общината. Принципните основи на общинската жилищна политика предполага общината да изследва, регистрира и прогнозира всичките му обществено значими аспекти както в обществения, така и в частния сектор. Тя изработва местна жилищна политика, визираща развитието на цялата жилищна система. Прякото ангажиране на гражданите и съгласуването с всички "играчи" в жилищния сектор е фактор за успешното й провеждане. Общината следва да смени позицията си от "осигуряваща жилища" в "осигуряваща възможности". Така тежестта на ангажиментите й към жилището се пренася от инвестиции за социални жилища към организационни усилия за развитие на целия жилищен сектор. Общината се ангажира с пряко осигуряване на жилища само за маргиналните групи, разчитайки и на държавна финансова подкрепа. Тя се "еманципира" в пазарната среда, следва поведение на предприемач и се стреми да привлича частен капитал за обществено-частни проекти за достъпни жилища, като укрепва стратегическите си ресурси - поземлена банка и фондове за инфраструктура и градоустройствено проектиране.

Изводите и насоките за развитието на културно историческото наследство, неговото опазване, използване и интегриране е важен компонент за атрактивно развитие на общината. Привлекателността на територията, предвид близостта до столицата и добрите комуникационни връзки като ключово предимство, следва да се развива и в аспекта на опазване и експониране на културното и историческото наследство, сполучливото му интегриране в живота на хората и използване на наследството като ресурс за развитие на туризма.

Що се отнася до бъдещото решаване на проблема за “рекреация”, той може да се доразвие и обогати в следните направления:

Оценена през призмата на “рекреация”, община Костинброд има добър ресурс;

За развитието на рекреацията във формата “собствена вила” не могат и не следва да се търсят приоритети и целеви мерки. Тази форма на рекреация ще се облагодетелства от мерките, насочени към благоустрояване на прилежащите села;

Община Костинброд има неоползотворен ресурс за развитие на печеливша стопанска дейност под формата на услуги за краткотраен отдих, развлечения и спорт (включително спане и хранене). Изграждането на “рекреационно-атрактивен комплекс” в района на Безден се мотивира както от традиционния аргумент – близост на софийския пазар, така и от очакваното засилено присъствие на чужденци по повод бизнес.

Тенденции в развитието на техническата инфраструктура и околната среда

Акцентът в стратегическите насоки за развитие на тези системи след направените обективни анализи и оценки, се поставя върху перспективните възможности за ефикасно функциониране на:

Транспортната инфраструктура

Водостопанската инфраструктура

Канализацията

Благоустрояването на населените места в общината

Опазване на околната среда

В краткосрочен план /до 2006г/ приоритетните действия при транспортната инфраструктура следва да се насочат към реконструкцията и поддръжката на пътната мрежа, като това следва да обхване местните пътища и част от третокласната пътна. В това отношение се налага повишаване на вниманието върху организацията на транспортните връзки на конкретните населени места с центъра на общината.

В областта на водоснабдяването са налице сериозни проблеми, свързани с амортизираната вътрешна водоснабдителна мрежа и напорните резервоари, както и с недостига на питейна вода за гр. Костинброд. За целта се налага приемането на спешни мерки за осигуряване на допълнително водозахранване на града. Също така се предвижда и подобряване на водоснабдяването на населените места от северната част на общината /Понор, Чибаовци/, както и на новите вилни зони.

Подобряване състоянието на канализационна мрежа в града предполага спешно заснимане на мрежата, като се извърши последваща реконструкция с цел събиране и насочване на водите в една посока. Това ще спомогне да се изгради колектор за тяхното отвеждане към ГПСОВ.

В дългосрочен план /2006 –2013 г./ транспортната инфраструктура следва да се развива в съответствие с изискванията за подобряване на пътната мрежа като част от преминаващите през общината европейски транспортни коридори. В това отношение се предвижда рехабилитирането на алтернативното трасе на ТК-4 в частта му Бучин проход – Костинброд, както и да се подобри състоянието на контактната транспортна мрежа пряко обвързана с трасетата на двата транспортни коридора. В перспектива следва да се разработи проект за създаване и изграждане на нов регионален коридор /с трасе от разклона на магистралата при Сливница – част от трасето на третокласен път ІІІ-81 – трасето на третокласния път през Дръмша, Чибаовци и Свидня, и от там по съществуващото трасе на третокласния път ІІІ-164 Бучин проход – Своге. Този нов коридор ще има важно значение за развитието на северната чест на общината и областта, като създава алтернативна връзка между магистралата “Калотина - София” и второкласния път през Искърското дефиле, в т.ч. и подхода към Берковица – Монтана. Този коридор също така ще съдейства за развитието на селското стопанство, отдиха и туризма в тази територия и ще разтовари натоварения трафик през гр. Костинброд.

В областта на водостопанската система се предвижда предприемането на дългосрочни мерки за цялостна реконструкция на мрежата с оглед създаване на нормално водоснабдяване на населението и бизнеса. Ударението се поставя върху реконструкцията на вътрешните и външните водопроводи и на водоизточниците. В тази посока е желателно да се пристъпи и към бъдещото възстановяване на напоителните съоръжения и рехабилизация на микро-язовирите, с оглед превръщането им в зони за спортен риболов и краткотраен отдих.

Благоустрояването на населените места в общината е свързано основно с реализацията на една от целите на плана и на приоритети към нея – “подобряване качествата на жизнената среда”. Съществено значение при решаването на този проблем ще има изграждането на регионалното депо за твърди отпадъци и на градската пречиствателна станция за отпадни води, което като цяло качествено ще подобри състоянието на средата. Именно така ще се реши и важния за общината въпрос за канализацията на Костинброд и с. Петърч.

Опазването на средата и екологията в средносрочен план ще се развива в посока подобряване на основните параметри на основните компоненти на средата, както и параметрите за екологосъобразност в развитието на основните икономически дейности на територията /главно екологосъобразност при локализирането на бизнеса/. Политиката за настаняване на екологорискови дейности следва да се ограничи. Приоритет се дава и на предстоящата газификация на промишления и битов сектор. Това ще има силно обществено-икономическо влияние върху административния център на общината. Сериозни мерки следва да се предприемат и във връзка с изграждането на депото за твърди битови отпадъци, което ще наложи предприемането на изпреварващи действия с цел избягване на бъдещи еконарушения.

Особено важен проблем за развитието на инфраструктурата и околната среда /а и не само за тях/ е недостигът на собствени средства за инвестиране, който и занапред ще бъде определящ. Все по-актуална става необходимостта от търсене на алтернативни източници на финансиране и то за проекти не на фаза инвестиционна идея, а за готови работни проекти. Водещ става и проблема и за избор на проекти, които да отговарят на приоритетите за икономическо и социално развитие, залегнали в общинския план.

2. Мисия, визия и стратегически цели на общинския план за развитие. Основополагащи принципи

В системата от стратегически планове и дългосрочни програми, ОПР заема важни и ключово място. То се определя от една страна от правно-нормативната рамка на закона /чл.14 от ЗРР/, а от друга технологично обвързва двата прилагани подхода в регионалното развитие – подхода на стратегическото планиране протичащ в посока “отгоре – надолу” с този на програмирането, свързан с принципа “отдолу – нагоре”. Така реално е възможно реализацията на цялостния процес на стратегическото планиране, включващ технологическата последователност “цели – приоритети – мерки – програми и проекти, с което се осъществяват и значимите цели на самото регионално развитие по смисъла на закона /чл.2 и3/.

Основните стратегически документи на регионалното развитие съгласно закона са Националната стратегия за регионално развитие /НСРР/ и областните стратегии за развитие /ОСР/. Предназначението на тези два стратегически документа, техния обхват и начина на тяхното създаване и приемане са посочени конкретно в ЗРР. Дългосрочното планиране и програмиране на регионалното развитие включва създаването и прилагането на регионални планове за развитие /РПР/ на районите за планиране; Общински планове за развитие /ОПР/ и Национална оперативна програма за регионално развитие /НОПРР/. ЗРР посочва съдържанието и обхвата на тези документи.

В рамките на стратегическото планиране връзката на ОПР се осъществява основно със съответната областна стратегия за развитие, като неговото разработване се извършва в съответствие със специфичните дългосрочни цели и приоритети за развитие на областта, в т.ч и предвижданията за районите за целенасочено въздействие, изведени в тази стратегия. ОПР се приема от ОбС по предложение на кмета на общината.

По отношение на дългосрочното програмиране, Общинския план за развитие /ОПР/ кореспондира с РПР, респективно с Националната Оперативна Програма за регионално развитие. Изведените в ОПР мерки с надобщинско значение стават част от НОПРР, ако съответстват на целите и приоритетите на РПР. Това се отнася и за случаите, когато общини се сдружават за реализация на проекти от общ интерес. В рамките на самите РПР се определя териториалния обхват на видовете райони за целенасочено въздействие /РЦВ/. Общините включени РЦВ стават обект на мерките на държавната политика за регионално развитие /проектите за тези райони се финансират от конкретни програми, целево финансирани от държавата/. В този смисъл община Костинброд пряко е обвързана със Столичната община, чиято територия се дефинира като район за растеж съгласно ЗРР. Това поражда реална възможност за бъдещо включване на целево насочени проекти за реализация в рамките на посочения район за растеж.

Общинският план за развитие се обвързва пряко с ежегодното съставяне и разходване на общинския бюджет, като тук следва да се отчитат и възможностите по международни, национални и регионални програми.

Мисията и визията са основни градивни и дефиниращи компоненти на всеки ОПР. Мисията обикновено се свързва с конкретната община за която се отнася плана и се отнася до ценностната представа и роля за програмния документ. От своя страна визията очертава принципните очаквания и виждане за развитие на територията, характеристиката й в случая се свързва с “идеала за балансираното и устойчиво развитие и за намаляване на между общинските и вътрешно общинските различия в развитието на общините”. Изискването при разработването на плана е те да бъдат ясно и точно дефинирани главно по отношение бъдещата заявка за намеренията, приоритетите и желанията на общината към съответната политика на местно развитие.

Отчитайки тези важни особености на стратегическото планиране и програмиране и мястото и ролята на общинския план за развитие на общината става възможно да се конкретизират и обвържат отделните постановки за мисията, визията и стратегическите цели на самия общински план за развитие на община Костинброд.

При разработването на самия план и неговите конкретни съставни части ще се приложат следните принципи за работата със структурните и предприсъединителните фондове на Европейския съюз, които основно бъдат отчетени при формулирането на мисията, визията и целите на плана, водещите приоритети и належащите мерки, както и избора на производните програми и проекти към програмата за реализация на плана за развитие на община Костинброд. Основните принципи се дефинират като:

Концентрация предполагащ насочване на внимание и избора към определен брой цели и приоритети и тяхното реално постигане;

Координация осъществявана в посока на широко междуобщинско сътрудничество и вътрешна координация при осъществяване на местното развитие между различните актьори в общината;

Програмиране - създаване и реализиране на конкретна програма за реализация на общинския план за развитие, с участието на самата общинска власт, външни експерти и заинтересовани физически и юридически лица;

Партньорство – осигуряване на тясно сътрудничество всички заинтересовани на всички етапи на създаването и реализацията на общинския план;

Съфинасиране – търсене на широка финансова подкрепа от външни и вътрешни донори за осигуряване на мерките и проектите към плана;

Допълняемост – прилагане на форми за конкретно подпомагане от страна на държавата при реализацията на плана.

 Общински план за развитие Основна насока на стратегическото развитие на община Костинброд е осигуряване на условия за устойчиво развитие на основата на местните ресурси и потенциали използване на изгодното местоположение на общината Стратегически цели на общинския план Създаване на активна бизнес среда, развитие на икономическия потенциал и повишаване атрактивността на бизнеса в общината Развитие на свързаната с развитието на социалните и икономически процеси в общината, инженерна и техническа инфраструктура Подобряване на условията на живот и качествата на жизнена среда в общината