Общински план за развитие Община Костинброд
Площи, добиви и производство на основните култури
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вид на учебното заведение
Площи, добиви и производство на основните култури
Въпреки увеличената посевна площ, общият размер на неизползваната обработваема земя е значителен. Над две трети от площите с естествени ливади не са реколтирани. В планинската част възможностите за интензификация на селското стопанство са значително по-ограничени при наложилата се форма на стопанисване от дребни фамилни стопанства и при прогресиращо застаряване на населението. Производството на селскостопански продукти се ограничава до използване на площите в дворовете и това е причината за значителния размер неизползвана обработваема земя, предимно ниви. На територията на общината общо 1890 физически лица стопанисват 21172,1 дка или средно 11,2 дка на стопанство; четири кооперации - в Безден, Голяновци, Драговищица и гр. Костинброд стопанисват общо 1550 дка, от които 1150 дка са на кооперацията в с. Безден; две ЕТ и едно сдружение са с общо 12,2 дка или общо 22734,3 дка, което представлява едва 29,4 % от установените като частна собственост земеделски територии. Друга причина за ниската степен на използваемост на земите е неустановената собственост върху 8,6 процента от земеделските територии. Възможностите за използване на потенциалите на селското стопанство, неговото съживяване и развитие се определят преди всичко от близостта до големия консумативен център - гр. София, било чрез пряката реализация на продукти за прясна консумация, било чрез реализация на продукти, представляващи суровина за предприятията на хранително-вкусовата промишленост в Костинброд и София. При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологически чисти продукти предимно от животновъдството, като козе, овче и краве мляко и производните им, пчелен мед, както и производство на билки и плодове. В това отношение много се разчита на научно-изследователските институти, разположени на територията на общината, чиято дейност е свързана изключително с изследвания и разработки с национално или регионално значение в областта на селското стопанство: Институт по животновъдство, Институт по защита на растенията, Институт по генно инженерство, Институт за зърнени храни и фуражи, Институт по пчеларство и Институт по водоплодни култури. Благоприятен фактор за развитието на отрасъла е подготовката на кадри със специално образование в техникума по селско стопанство и ветеринарна медицина, в който се подготвят специалисти по ветеринарна медицина, животновъдство, растениевъдство и механизация в животновъдството.
Площта на горския фонд на общината е 6663,1 ха, в т.ч. горите, създадени върху земеделски територии. Стопанисва се от Държавно лесничейство “София”, обособен в Горскостопански участък “Костинброд”. Територията на лесничейството се намира в Мизийската растителна област, Крайщенско-Ихтиманска подобласт. Попада в три климатични района на Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област: климатичен район на високите полета на Западна Стара планина, планински и нископланински район в Западна Средна България и планински климатичен район – среднопланинска част. Почвите са представени от следните типове: кафява горска – тъмна, преходна и светла, канелена горска излужена, хумусно-карбонатна (рендзина), алувиално-делувиална. Преобладават канелените горски излужени почви, следвани от кафявите преходни почви. Площта на лесничейството, респ. и територията на община Костинброд попада в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (600 до 1800 м. н.в.), от подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600 – 1000 м. н.в.) до подпояса на средно планинските гори от бук, ела и смърч (1000 – 1500 м. н.в.). Около 90% от площта е разположена в подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела, а само 10% попадат в среднопланинския подпояс от бук, ела и смърч. Половината от дървопроизводителната площ е със сенчесто изложение, другата половина – с припечно. Най-много са терените със северно изложение, следвани от тези с южно изложение. Разпространени са следните дървесни и храстови видове: широколистни – бук, зимен дъб, благун, цер, червен дъб, космат дъб, габър, келяв габър, бреза, явор, клен, ясен, мъждрян, липа, трепетлика, топола, акация, върба, дива круша, череша, глог, леска, дрян, шипка; иглолистни – бял бор, черен бор, смърч, ела, зелена дуглазка, лиственица. В горите са разпространени заек, лисица, сърна, дива свиня, пъдпъдък, яребица, скална гарга и др. животински видове. Разпределението на общата площ на горския фонд на общината по вид на горите е даден в приложения ІІІ, таблица № 1, а по вид на земите – в таблица № 2 /виж приложения ІІІ/. Залесената площ от горския фонд е 5644,7 ха, или 84,7% от площта на фонда и 22,2% от общата площ на общината (това представлява т.н. “лесистост на територията”). Лесистостта е най-висока в землищата на с.Царичина – 62,6%, с.Дреново – 53,0%, с.Градец – 52,8% и т.н., а най-нисък е в землищата на гр.Костинброд – 1,5%, на с.Безден – 2,8% и на с.Голяновци – 4,1%. Незалесената дървопроизводителна площ (голини, сечища, пожарища) е 511,1 ха (7,7%). Общо дървопроизводителната площ на общината е 6155,8 ха, което е 92,4% от горския фонд. Недървопроизводителната горска площ е 507,3 ха – 7,6 % от площта на горския фонд. От нея най-голям дял заемат поляните – 188,2 ха, и скали, сипей, пясъци и др. с обща площ 171,4 ха. Съобразно функциите им 3737,8 ха или 56,1% от горския фонд на общината са причислени към групата “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции”, 2925,3 ха или 43,9% са “Защитни и рекреационни гори и земи”. На територията на общината е разположена голяма част от зелената зона на столицата – общо 2853,1 ха (Прил.ІІІ, табл. № 3). Според вида на собственост горите в района на общината в по-голямата си част са в групата “друга собственост” - 4350,2 ха (65,4%). На частни лица принадлежат 1546,3 ха (23,2%), държавна собственост са 759,5 ха (11,4%) (приложения ІІІ, таблица №4). Лесоустройственият проект на лесничейството осигурява добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Направлението на стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В зелената зона предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на максимално подходящи условия за краткотраен отдих на населението, както и създаване, чрез подходящи мероприятия, на буферна зона между големите промишлени предприятия и населените места в общината. Недостатъчното количество и качество на горските масиви не може да бъде определяща предпоставка за развитието на икономиката на общината. Лесничейството следва да добива дървесина и да я продава на различни потребители. Освен добив на дървесина се извършват и залесителни мероприятия. Това е дългогодишна инвестиция, като по този начин се ангажира допълнително работна ръка от местното население. В проектираните залесявания се дава предимство на иглолистните дървесни видове – главно с бял бор и черен бор, по-малко със смърч, зелена дуглазка и конколорка. От широколистните дървесни видове ще се залесява главно със зимен дъб, цер, благун, явор, бреза, акация, дребнолистна липа, сребролистна липа, планински ясен. Вследствие на предвидените мероприятия ще настъпят съществени промени в площите по дървесни видове. Ще се увеличи участието на иглолистните дървесни видове. От широколистните ще се увеличи участието на бука, на червения дъб, на зимния дъб. Ще запазят участието си дървесните видове летен дъб, явор, орех, акация, гледичия, черна елша, люляк, махалебка, дива череша, планински и полски ясен. Общо в горското стопанство в общината са заети 113 човека – 93 човека административен персонал и 20 работници. В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътните артерии, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания. С връщането на гори на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс. На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на сено от голите площи, добив на листников фураж при провеждане на сечи при реконструкция на насажденията и почистване на просеки. Има сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби. Горските територии следва да бъдат оценявани и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм, както и на екологичното им въздействие.
Анализът на сектора “Икономика” е направен предимно на база анкетни данни, поради ограничената възможност да се получи реална статистическа информация. В рамките на проведения анализ целта, която си поставя плана за общинско развитие е да се формулират приоритетите и да се конкретизират мерките, които общината в партньорство с местните бизнес-структури трябва да предприеме, за да се стимулира растежа и реализирането на икономическия й потенциал, като основен двигател за развитие и просперитет във всички останали области на обществения живот. Представените фирми и предприятия в общината според броя на заетите се групират както следва:
Водещ отрасъл в общинската икономика е хранително вкусовата промишленост, която е и най-стария отрасъл на територията на общината. От дванадесетте фирми в отрасъла , интерес представляват Завода за безалкохолни напитки и натурални сокове – Кока кола – фирмата е сред първите 100 фирми по максимална величина на приходите от продажби в страната; “Олинеза” и “Партньори” АД , специализирана в производството на майонези,сосове, лютеници и др.. Заетите във фирмите са над 350; Предприятие за производство на птиче месо, яйца и колбаси “Джиев”; “Нива”Ад – производство на растителни масла и производи; “Нова Бразилия- производство на кафе; “INTERION” – производство на течен шоколад, нов крупен производител е и “Кенар”, които ползва терени на хладилната база “Солекс” и др. “Витапрот” АД е специализирана за производство на висококачествени фуражи, а “София Бевъридж къмпани” АД е фирма за бутилиране на безалкохолни напитки и сокове. Характерно за развитието на фирмите от хранително вкусовата промишленост е наличието на близък пазар, какъвто е град София. Хартиено – целулозната и полиграфическа промишленост са нови сектори за общината, но бързо се налагат като водещи. Фирма “Санитекс” произвежда всякакви видове санитарно-хигиенни материали с помощта на най-съвременни технологии. Заетите във фирмата са 100. Мултипринт ООД се занимава с полиграфическа дейност и вече е утвърдена на пазара фирма. Персоналът на фирмата надхвърля 100 души. Друга фирма от типа “средна” е “Екоела”ООД, специализирана в производство на дамска конфекция. Останалите фирми са по-малки и са от отраслите електротехническа промишленост, транспорт, мебелна и други дейности. Тук може да се отбележат АМД Метал за производство на изделия за строителство, селското стопанство и бита, “Емайлхим” АД за производство на лакови покрития и огнезащитни бой, “Красимир Бончев” ЕТ оборудване , мебели материали и др. В териториален аспект пет от фирмите са със седалище в с. Петърч, четири в Голяновци, в с.Дръмша сезонно действа пункт за изкупуване и обработка на гъби и билки. Всички останали фирми са в общинския център. На територията на общината услугите са сравнително добре развити. Търговската дейност се осъществява от над 250 търговски обекта за хранителни стоки и заведения за обществено хранене. На територията на общината има 7 научни института пряко ангажирани в областта на селското стопанство. Те са с големи традиции, значителен потенциал и възможности за оказване на конкретна специализирана помощ и са важен резерв за едно бъдещо включване в икономическата сфера, главно за подпомагане на местното развитие. Близостта до София, сравнително добрата инфраструктура, относително ниските цени на земите и действената общинска администрация привлича инвеститори, които търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности. Финансовите институции са представени от клонове на ТБ “Биохим” и “ДСК”. За общината е важно да се подчертае, че данъчните постъпления от фирмите, функциониращи на територията на общината, 75 % от всички данъчни постъпления се падат на предприятията от материалната сфера. Приходите от дейността на стопански субекти на 1жител е 10 пъти по-висока от средната за областта и е показател за съществуващата сравнително добра стопанска активност.
По своето предметно предназначение подсистемите на социалния сервиз биват: Системи на социална в т.ч. институционална инфраструктура на обслужването; Пазарни подсистеми; Система на туристическата инфраструктура.
От своя страна пазарните подсистеми включва: търговия, ремонт на коли и битова техника, други услуги, финанси, кредит и застраховане. В туристическата инфраструктура попадат базите за подслон и агенциите за пътуване и туризъм. От гледна точка на важността, както и от бюджетния ангажимент социалната инфраструктура е приоритетна сфера на дейност в общинския план и стратегия. В рамките на общинския план за развитие, по важните подгрупи обект на анализ и оценка ще бъдат: Инфраструктура на образованието Развитието на системата образование напълно съответства на демографската структура и процеси. В общината понастоящем функционират общо шест училища, четири от които са в общинския център. По вид училищата те се разпределят както следва: Основни училища – 4 броя със 712 ученика; Средно образователни училища – един брой с 615 ученика; Профилирани гимназии – един брой с 395 ученика Съобразно посочената структура на училищата, броят на класните стаи в тях е:
|