SWOT – анализ на националния контекст – чуждестранни инвестиции

- Изградена правна и нормативна база;

- Изградена институционална структура;

- Стабилен и подобряващ се рейтинг на Б-я;

- Свободен достъп на български продукти до европейския пазар на основата на сключени споразумения за свободна търговия;

- Наличие на редица двустранни споразумения за закрила на инвестициите;

- Положителен опит на действащи чуждестранни инвеститори в Б-я;

- Конкурентна цена на работната сила или ниски разходи за труд;

- Ниски общи нива на данъци в сравнение със страните от ЕС;

- Най-ниско равнище на цените в България в сравнение със страните в Европа;

- Обезпеченост на икономиката с електроенергия и природен газ;

- Приключила банкова приватизация и наличие на чуждестранни банки в България;

- Добри позиции в традиционни отрасли;

- Високо ниво на образование, наличие на квалифицирана работна сила;

- Развита пътна мрежа;

- Международните транспортни фирми имат филиали в България и предоставят услуги на инвеститорите.

- Малко промишлени и природни ресурси;

- Лошо поддържана инфраструктура;

- Неустойчивост на законовата среда;

- Неефективна съдебна система, наличие на пречки за стартиране на бизнес;

- Ниска управленска култура, необвързано с нуждите на бизнеса образование;

- Ниска мобилност на работната сила

- Липса на пазар на земеделската земя;

- Слабо развит капиталов пазар;

- Малки преференции за инвестиционни проекти в сравнение със страните от ЦИЕ;

- По-високи разходи за транспорт за пазари;

- Липса на иновативни МСП и държавна подкрепа за високотехнологичните фирми;

- Нисък административен капацитет;

- Липса на система за обслужване на инвеститорите на регионално ниво;

- Липса на иновационна структура и институционална подкрепа за научно-изследователската дейност;

- Силно присъствие на неприватизирани държавни монополи;

- Липса на алтернативни енергийни доставчици;

- Висок процент на сивата икономика

- Географска близост до азиатските пазари и ОНД;

- Инвестиционни възможности в инфраструктурата и недвижимите имоти;

- Развитието на индустриални паркове като фактор за привличане на ПЧИ;

- Развитие на информационното общество;

- Използване на предприсъединителните фондове за развитие на регионалната инфраструктура;

- Привличане на инвестиции в екологични производства;

- Развитие на концесиите като форма за привличане на външен капитал.

- Честа смяна на приоритетите в управлението;

- Влошаване на конкурентноспособността;

- Задълбочаване на нелоялната конкуренция;

- Задълбочаване на демографския проблем и “изтичане на мозъци”;

- Ниска предприемаческа култура;

- Силна зависимост от европейските пазари;

- Ниска енергийна ефективност на икономиката;

- Задълбочаване на дисбаланса в регионалното развитие.

- Наличие на политическа воля за продължаване на реформите;

- Предвидимост на бизнес средата;

- Положителни ефекти от присъединяването към ЕС;

- Допълнителни бизнес възможности от приемането на България в НАТО;

- Плавно увеличаване на производителността - Подобрен имидж на България - повишена бизнес активност и инвестиции;

- Хармонизирана на нормативната уредба с тази на ЕС;

- Добри традиции в обучението, добре подготвени специалисти.

- Ниски доходи и покупателна способност на населението;

- Лоша базисна инфраструктура – транспорт и комуникации;

- Недостатъчен административен капацитет на централната и местната власт, което се превръща в бариера за бизнеса;

- Ниско качество на публичните услуги, ниска сигурност за бизнеса и гражданите;

- Разминаване между търсена квалификация и предлагането от страна на работната сила;

- Липса на стимули за иновации;

- Висок дял на сивата икономика, водещо до нелоялна конкуренция;

- Липса на информация сред бизнеса за налагащите се допълнителни разходи по повод екологичните стандарти при присъединяването ни към ЕС;

- Липса на добре развит борсов пазар - фондов и стоков.

- Улеснен достъп до финансиране – МСП;

- Система за постоянно усъвършенстване на човешките ресурси;

- Въвеждане на електронно правителство – поевтиняване и разширяване на услугите;

- Намаляване на преки данъци и осигуровки;

- Установяване на връзка между иновации и практиката;

- Оползотворяване на pre-accession инструменти и на структурните фондове след 2007 г.

- Развитие на пазара за земеделска земя;

- Създаване на нормативна уредба за общинско дългово финансиране;

- Разширяване на възможностите на пенсионните фондове да инвестират;

- Възприемане на законодателен механизъм, основан на политиката за оценка на въздействието.

- Прехвърляне на задължението за социално осигуряване върху все по-малко работещи;

- Конкурентен натиск след премахването на бариерите пред европейския бизнес при влизането на България в ЕС;

- Недостатъчно развити публично-частни партньорства;