Общински план за развитие Община Костинброд
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4 Анализ и оценка на културното наследство Културното наследство на територията на община Костинброд включва два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска
- Резиденция Скретиска (palatium/praetorium Scretisca
- Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca
- Scretisca
- Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ
- Възможни бъдещи мерки и програми
- 4.5. Развитие на рекреацията и туризма
Констатации и изводи- Средностатистическата жилищна задоволеност в общината е значително над средната за страната. Огромен брой жилища не се обитават - 5379 (43.9 %) в селата са 64.5 % Общината не се нуждае от масово ново жилищно строителство. - Моментното състоянието на фонда е задоволително, но за да се поддържа и подобрява, са необходими големи частни и обществени инвестиции. - Физическата наличност на благоустройствени елементи е сравнително добра, но не допринася за качеството на обитаване в съответната степен поради лошо техническо състояние на инженерните мрежи и ниска платежоспособност на хората. - Социалните жилища са недостатъчни и системата за осигуряването им се нуждае от радикална реформа. - Жилищните пазари не са развити (има известни наченки само в Костинброд). Основният извод е, че приоритетната нужда е в следните три насоки: обновяване на съществуващия фонд, повишаване на използваемостта на наличния фонд, осигуряване на социални жилища за маргиналните групи (чрез ново строителство или адаптиране на съществуващ сграден фонд)
Местността Градище се намира на 1.5 км югоизточно от гара Костинброд. В Античността това е била красива и плодородна местност в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р. Белица, приток на р. Блато. На терена на археологическия обект днес са разположени сгради и съоръжения на ОСЯК и ОСС – опитни станции към Селскостопанската академия, а също така преминава и шосето за Пролеша. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска, Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара. Резиденция Скретиска (palatium/praetorium Scretisca) (кр. на второ десетилетие на IV в.-40-те г. на V в.). Има много основания, на които изследователите се позовават за да приемат, че резиденцията е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които едно е, че годините на построяването й съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343). Основният архитектурен комплекс на резиденцията - palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата й Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м. Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м ю от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика. Свързани паметници с този са: вилата в кв. Обеля (10 км разстояние), възникнала приблизително по същото време, най-късните открити монети са от времето на император Хонорий (395-423); вила г. Банкя (разрушена ср. на V в.); вила в кв. “Ст. Караджа”, София; укрепен манастирски комплекс, кв. Орландовци, София (разкрити монети от IV в. и на император Теодосий II (408-450); вила в с. Кралев дол, Пернишко (намерени монети от периода 392-395); вила кв. Бела вода, Перник (най-късна монетна находка от времето на император Теодосий (425-450); на хълма на Кракра, в пластовете на късно-античното селище са открити голям брой монети от IV-V в., които са горели и зле запазени. Всички тези паметници доказват, че резиденцията не е изключение и че всички те вероятно са били опустошени от хунските набези на територията на Сердика през 40-те г. на V в. Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333) Намерените тук най-ранните монети са от времето на император Константин Велики. Неукрепено село, устроено сред останките на резиденцията, просъществувало около 20 г., чието съществуване е преустановено също от пожар и третият и последен основен период Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през вт. четвърт на VI в., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения. Културното наследство на територията на община Костинброд включва още: - Десетки култови сгради и места (църкви, манастири, оброчни места); - Отделни обекти на жилищната и гражданската архитектура (училищни сгради, читалища); - Индустриално наследство – недействащи мини и галерии - Мемориалният комплекс при Белидие хан; - Гробищните паркове на Костинброд, Голяновци, Драговищица, кв. Обединение, Петърч, Опицвет, Безден, Богьовци, Белидие хан, Понор, Бучин проход, Чибаовци, Царичина, Градец, Дреново; - Богатата топонимия на района на общината; Без да са включени в листата на паметници на културата, с безспорни качества от културно значение са научните институти в областта на селското стопанство с големи традиции и национално значение; Съставна част от културният потенциал на общината представляват самодейният театър “Съвремие” при читалище “Иван Вазов”, танцовият състав в с. Петърч и танцовият състав в с. Драговищица, както и фолклорната група към читалище “Заря”. Възможни бъдещи мерки и програми Създаване и поддържане на база данни в общината на съществуващите паметници на културното наследство и на обектите с културен потенциал, както и на система за мониторинг на реалното състояние на тези обекти; Програма за създаване на обществена загриженост у гражданите на Община Костинброд по отношение на културното и природното наследство и специално у младите хора и децата; Изграждане на Археологически музей в г. Костинброд и експониране на Резиденция Скретиска (palatium Scretisca) на Константин Велики, Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) и Ранновизантийското укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ); Програма за опазване и експониране на индустриалното наследство – недействащи мини и галерии, също така на отделна/и сграда/и или част/и от сграда/и на научните институти в областта на селското стопанство, които са с национално значение и с безспорни качества от културно значение; Програми за опазване на А/ култови сгради и места (църкви, манастири, оброчни места); Б/ отделни обекти на жилищната и гражданската архитектура (училищни сгради, читалища); В/ мемориални комплекси и гробищни паркове; Г/ живото наследство – фолклор, етнография, занаяти; 4.5. Развитие на рекреацията и туризма Ресурси и практика Избрани от палитрата на природните дадености, антропогенната среда и състоянието на околната среда, могат да се посочат следните характеристики: Природни дадености + Разнообразен релеф – съчетание на равнина и силно пресечени форми на планински карст, + Наличие на карстови извори с добър дебит, достъпност и околна среда; - Ниска лесистост, безводие, липса на природни феномени с висока атрактивност; липсват защитени природни обекти; Антропогенна среда + Компактна и сравнително лесно достъпна група села, формиращи “планинска яка” –Драговищица, Градец, Царичина, Чибаовци, Дръмша; + Компактна група села в равнината, групирани около карстовите извори – Безден, Опицвет, Богьовци; + Наличие на много вилни зони около почти всички села (4542 дка в 3076 имота) и развита традиция на “виладжийство”; + Сравнително добре устроена, спокойна и приветлива селищна среда, без следи от интензивна стопанска дейност; + Богати следи от антична култура; - Лошо състояние на пътната мрежа; - Липса на експонируеми обекти на културно-историческо наследство; - Посредствено ниво на услугите; Екологична обстановка + Добра обща екологична обстановка; + Липса на местни агресивни замърсители и пренос на замърсявания отвън; + Ниска антропогенна натовареност на територията (особено в набелязаните ареали – “планинската яка” и “карстовите извори”); + Усещане за “девствена природа” в планинската част (макар и не много щедра); + Чисти води на карстовите извори и прилежащите водни огледала; - Заустване на канализация в оскъдни водни течения (поради липа на пречиствателни съоръжиния); - Множество нерегламентирани сметища (поради ниска битова и екологична култура !!); - Висока запрашеност в сухи периоди (поради лоши/мръсни улични настилки); - Открита кариера в Драговищица – източник на локално прахово замърсяване и “визуално” замърсяване; Възможности Планът за развитие на община Костинброд от 2000 г. не визира сектор туризъм. Ревизията на ресурсите не предполага сериозни конкурентни възможности. Трудно е да се обоснове приоритетност на рекреацията – в контекста на общинския план тя се третира като “съпътстваща”, “надстроечна” дейност предвид икономическите ефекти за местното население. Но сега вече има проявен интерес в т.ч. от чуждестранни инвеститори за изграждане на ваканционни селища.
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 1.84 Mb. Сподели с приятели:
|