Водоснабдяване на община Костинброд

Водоснабдяване на община Костинброд

Населените места в общината се водоснабдяват общо от 15 броя водоизточници с общ годишен обем 2152 хил м³. Във всяко от водоснабдените населени места са изградени и напорни резервоари /общо 15 броя/, но някои от тях не са в експлоатация. Помпените станции са общо 9 броя. Дължината на външната водопроводна мрежа е около 50 км, като 75% от нея са етернитови тръби, а останалите -стоманени.Вътрешната водопроводна мрежа е с обща дължина около 300 км, почти изцяло етернитова.

С изключение на северната част от общината, населените места са водоснабдени, без режим на водоснабдяване. Водоснабдителната мрежа е добре развита, но в лошо техническо състояние. Водните количества за град Костинброд са недостатъчни, напорните резервоари са амортизирани, външната и вътрешна водопроводни мрежи-също.

Водоснабдяването на селата Чибаовци и Понор се осъществява от дълги водопроводи, които не са към системата на ВиК. Наличието на много нови вили създава проблеми, тъй като липсва сигурност в захранването, а собствениците им изискват водоснабдяване без режим.

Необходимо е да се осигурят допълнителни водни количества за гр Костинброд, тъй като водопотреблението нараства. Това е резултат от локализирането на много нови фирми, които се нуждаят от редовно водоснабдяване. Необходимо е да се осигури редовно подаването на достатъчно количества вода на населените места от северната част на общината, вкл. новите вилни зони. Доизграждането и поддържането на съществуващата водопроводна мрежа е постоянна необходимост.
5.1.3 Анализ и оценка на канализацията

Канализацията на град Костинброд е в лошо състояние. Изградената около 5 км канализационна мрежа зауства отпадъчните води в различни посоки към реките, което затруднява събирането й в колектори. Пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ не е изградена.

Необходимо е да се заснеме канализационната мрежа в Костинброд и да се реконструира, така че да се обърнат водите в една посока, да се съберат в колектор и отведат към бъдеща градска ПСОВ.

В с Петърч и Драговищица канализационната мрежа е изградена изцяло.

Община Костинброд получава захранване с електроенергия от общата електроенергийна система на страната посредством районната подстанция “Костинброд” с трансформация на напрежението 110/20 кв.

На територията на общината /западно от с Драговищица / попада една от основните подстанции от националната преносна система 400кв - подстанция “София запад” 400/110 кв.

Два електропровода на 400кв /ЕЛ “Козлодуй” и ЕЛ “Петрохан”/ захранват подстанция “София запад” директно от АЕЦ Козлодуй. От подстанция “София запад” посредством ЕЛ 400кв “Нишава”се прехвърля електроенергия към Р Сърбия, а други два електропровода на 400кв /ЕЛ “Сердика” и ЕЛ ”Люлин”/ пренасят електроенергия на 400кв към вътрешността на страната - съответно към подстанция “Кремиковци” и подстанция “Радомир”.

Това са съоръжения от електроенергийната система от най-висок клас, които натоварват територията на общината, без да имат пряко отношение към нейното електрозахранване.

От подстанция “София запад” тръгват изводите на 110 кв., които захранват районните подстанции “Сливница” /чрез извод “Варовик”/ и подстанция “Костинброд” /чрез извод “Обединение”/.

Втората връзка на подстанция “Костинброд” със електроенергийната мрежа 110 кв. е към подстанция “Курило” посредством ЕЛ 110кв “Мрамор”. Трансформаторите в подстанция “Костинброд” са два - с мощност 25+20 мвт. и чрез въздушни електропроводи с работно напрежение 20кв захранват трансформаторните постове за отделните населени места.

Всички населени места от общината са електроснабдени. Мрежата СН е в добро състояние. Трансформаторната мощност в п/ст. Костинброд е достатъчна.

Необходимо е населените места от северната част на общината да получат захранване от п/ст. Костинброд, тъй като сега се захранват от съседните общини /Своге и Драгоман/, което затруднява експлоатацията на съоръженията и влошава сигурността на захранване. Бъдещото развитие ще изисква доизграждане на мрежата СН, особено за града, където се очаква най-голямо нарастване на товарите.
5.1.5 Анализ и оценка на газоснабдяването

В момента в общината съществува промишлено газоснабдяване, като с газ се захранват предприятията “Санитекс”, “Нива”, “Олинеза”, птицекомбината и др.

Предстои търг за избор на дружество за изграждане на газоразпределителната мрежа в Монтана, Видин и Враца и тогава ще се изгради и газоснабдителна мрежа в Костинброд за захранване и на битови и общински консуматори.
5.1.6. Анализ и оценка на телекомуникациите

През територията на община Костинброд преминава трансевропейския оптичен кабел, което дава възможност за увеличаване на капацитета и предоставяне на съвременни телефонни услуги. Освен аналоговата телефонна централа с 3000 поста, в гр. Костинброд вече е в експлоатация и цифрова, с капацитет 1500 поста. Има свободен капацитет. Разширена е и селищната мрежа с 1100 линии.

Всички населени места от общината са телефонизирани, с оптичен пренос на междуселищните връзки. Добре развита е и селищната телефонна мрежа, с изключение на с Понор, където има изнесен един телефонен пост.

Общината има добро покритие с GSM, така че постепенно отпадат и проблемите с телефонизацията на вилните зони, където липсва техническа възможност за осигуряване на стационарни телефонни съобщения.

Община Костинброд се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от липсата на крупни промишлени замърсители, земеделие, основаващо се на традиционни екологосъобразни методи, както и на благоприятни климатични условия. На територията на общината няма защитени местности и природни забележителности. Съгласно Закона за опазване на околната среда в община Костинброд има изготвена и приета Програма за опазване на околната среда за периода 2003-2006 г.

Основните източници на организирани емисии от вредни вещества за община Костинброд са производствените фирми, горивните инсталации с битов характер и емисиите от моторни превозни средства.

Емисии от неподвижни източници:

“Крафт фуудс България” АД – през 2003 год. инсталацията, работеща с дизелово гориво е снабдена с катализатор за пречистване на газови емисии и пелетизатор / съоръжение за отделяне на люспите/. Извършения емисионен контрол след монтиране на пречиствателните съоръжения показва, че в атмосферния въздух няма изпускане на емисии и отработени газове над НДЕ.

Птицекомбинат “Джиев”АД – има изградена локална парова централа, която през годините е преминала от гориво мазут на пропан-бутан, а от 2003 год. с прокарване на газопроводна мрежа до обекта – на природен газ. Резултатите от емисионния контрол не показват превишения;

ПСР – Асфалтова база към “Пътстрой 92” АД – към момента обекта плаща текуща ежемесечна санкция за наднормено съдържание на прах в прахогазовите емисии от асфалтосмесителя. С цел недопускане на неорганизирани емисии прах на площадката, е дадено предписание за оросяване на същата при сухо време;

“Нива”АД – през последните години обекта работи със силно намален капацитет – около 10%. За производствени нужди има изградена локална парова централа, разполагаща със зала за тристепенна очистка на водата и котелна зала.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците.

Основен източник на емисии от подвижни източници са отработили газове от моторни превозни средства. В районите в близост до интензивен автомобилен транспорт не се изключва вероятността за съществуващи екстремни ситуации с наднормени концентрации, особено за общите замърсители: прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород. Подобряване качеството на атмосферния въздух може да се постигне чрез промяна на схемата на автомобилния трафик с максимално отклоняване на транзитния поток от улиците на град Костинброд.

Питейни води

Независимо от високата степен на изграденост на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите от питейна вода. Причините за това са пресъхването и силното намаляване на дебита на някои водоизточници, поливането на градини и селскостопански площи от водопреностната мрежа, кражби на вода, големи загуби по водопреностната мрежа.

Замърсяване на повърхностните води

Предвид географското местоположение и значимост, периодичен контрол се извършва на река Блато и река Белица. На останалите малки планински реки и дерета организиран контрол не се извършва.

По данни от ежемесечен мониторинг по НАСЕМ на пункт р.Блато преди вливане в р. Искър през 2002 г., р. Блато не отговаря на изискванията за II категория водоприемник, като периодично е замърсявана с мазнини и нефтопродукти. През 2003 год. са регистрирани концентрации над ПДК само по показател азот-нитритен.

Град Костинброд е един от лимитиращите замърсители на р. Блато посредством градската канализация, в която освен битово-фекални води от населението се заустват и производствени отпадни води от фирмите в града.

Градската канализация зауства в р. Блато посредством три колектора, като отпадъчните води са силно замърсени над ПДК.

Предприятията основни замърсители на р. Блато са:

“ОЛИНЕЗА”АД – Производствените отпадъчни води се пречистват локално в мазниноуловител, след което заедно с битово фекалните отпадъчни води заустват в градската канализация;

“САНИТЕКС ПЕЙПЪР ПРОДУКТС” АД – отпадъчните води заустват в градската канализация. След монтиране на аератор и филтър преса към пречиствателното съоръжение за отпадъчни води, показателите не надвишават ПДК;

“ПЕПИ 3”АД – битово-фекалните води заедно с производствените отпадъчни води след преминаване през мазниноуловител заустват в градската канализация. Изграденият мазниноуловител не е изпълнен съгласно проектната разработка;

Р. Блато се замърсява допълнително и от р.Сливнишка, включваща замърсителния товар на гр.Сливница, като водите не отговарят на проектната си категория.

Аналогично е състоянието на р. Белица - водите и не отговарят на изискванията за II категория водоприемник, като някои от по-големите замърсители са:

“НИВА”АД – отпадъчните води от дейността са битово-фекални, производствени и условно чисти. За производствените отпадъчни води е изградена локална пречиствателна станция, но пречистените отпадъчни води, които заустват в р.Белица са с наднормена концентрация на мазнини и ХПК;

“КОКА КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНК КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ”АД – битово-фекалните води се отвеждат в шахта, от където се изпомпват. Производствените отпадъчни води се пречистват в ПСПОВ и заустват в р.Белица;

“КОСТИНБРОДСКИ СТРОИТЕЛ”ЕООД – производствените отпадъчни води заустват в р.Белица - изградена е изгребна яма за отпадъчните води, от където се изпомпват.;

“ДЖИЕВ”АД – отпадъчните води преминават през механическо пречистване, след което заустват в р.Църна бара.

Анализите показват, че р. Блато и р. Белица в теченията си след Костинброд нямат необходимия капацитет за осъществяване на самопречистване и водите им не отговарят на ІІ-та проектна категория.Наложително е построяването на пречиствателната станция за отпадни води. Град Костинброд е включен в Националната стратегия за изграждане на пречиствателни станции в населени места с над 10 000 еквивалентни жители. В изпълнение на тази програма през 2003 г., общината е сключила договор с немската фирма “OMHI – България” ООД за извършване на предпроектно проучване на канализационната мрежа и отпадните води от градската канализация. Втория етап на реализация на програмата предвижда изготвянето на проект за ГПСОВ.

На основание на всички посочени по-горе данни и анализи за състоянието и качеството на водите за региона на община Костинброд могат да се определят следните приоритети:

-Недопускане влошаване качествата на водите, предназначени за пиене в сравнение с вече съществуващото състояние, провеждане на стриктен режим за дезинфекция и системен контрол за качествата на питейните води;

-Провеждане на периодични изследвания за съдържание на пестициди в повърхностните и подземни води;

-Поетапна подмяна на водопроводната мрежа за града;

-Изграждане на ГПСОВ за решаване на проблема за отпадните води на Костинброд.

Най-разпространените почви в региона са смолниците. На територията на общината няма силно ерозирали почви. Орографските особености на района не благоприятстват ветрова ерозия, но създават условия за водна ерозия. Големите наклони на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията.

Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите.

На основание на всички посочени по-горе данни и анализи може да се направи извода, че почвите в общината не са замърсени с тежки метали, нефтопродукти и пестициди.

Източник на най-голямо шумово натоварване е ж.п. линията София - Драгоман, която преминава в голяма близост до центъра на град Костинброд. Няма данни за нивото на шумово натоварване.

За подобряване на акустичната обстановка в града и общината могат да се посочат следните приоритети:

-Измерване на шумовото натоварване и картотекиране на източниците на шум;

-Разглеждане на вътрешно градското автомобилно движение с цел извеждане на транзитния и тежкотоварен транспортен поток от жилищните райони в централната градска част;

-Осигуряване на рационална организация за движение на транспорта чрез ограничаване и отстраняване на шумните режими на МПС;

-Контрол относно изправността на МПС по отношение ниво емисии;
5.2.5 Отпадъци

Община Костинброд има изготвена и приета “Общинска програма за управление на отпадъците 1998 – 2008 г”. Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, задачите и основните приоритети в политиката на местната власт, въз основа на което е разработен съответния План за действие.

В община Костинброд се наблюдава плавно нарастване на количествата битови отпадъци. Това може да се обясни с нарастване на дела на производствените отпадъци, тъй като близостта на гр.Костинброд до Столицата определя благоприятен инвестиционен климат. Делът на отпадъците от домакинствата остава непроменен.

Сметосъбирането и сметоизвозването на територията на община Костинброд се извършва от “Благоустройство и комунална дейност – Костинброд”ЕООД, което е 100% общинско предприятие. В системата на сметопочистване са включени гр.Костинброд, с.Петърч, с.Драговищица и с.Голяновци, като по този начин са обхванати около 85% от населението на общината. В останалите населени места с около 15% население се извършва пролетно и есенно почистване на селските сметища.

Финансирането на дейностите по сметопочистване и поддържане на депото се осъществява от общинския бюджет.

Единствения начин за обезвреждане на отпадъците на територията на община Костинброд е чрез депонирането им на градското депо. Депото е със статут “Съществуващо депо” съгласно ЗОВВОС, експлоатира се от 1981 г., като количеството на депонираните отпадъци до 2002 г, е приблизително 249 500 т.

Мероприятията, които се извършват с цел привеждането му в екологосъобразен вид са:

-ограждане на площта на депото чрез земни маси;

-маркиране на територията на депото със знаци и табели;

-прибутване, уплътняване и запръстяване на депонираните отпадъци;

-осъществяване на входящ контрол на битовите, строителни и производствени отпадъци, при постъпването им и недопускане на депонирането на други;

Община Костинброд е включена в Националната стратегия за изграждане на “Регионално депо за твърди битови отпадъци”, обслужващо общините – Божурище, Годеч, Костинброд, Сливница, Драгоман и Своге. С решение на комисия на областно ниво е предложена, като най-подходяща Площадка №II – намираща се в землището на с.Понор, община Костинброд.

До този момент не е изготвен проект за “Регионално депо за битови отпадъци”.

Общата оценка за състоянието на околната среда е много добро. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики. В градската част липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата.

Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилният транспорт и битовият фактор - прахта от непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци. Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително поради високите шумови нива, високата интензивност на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението, неотчитането на фактора шум при избора на застрояването. Новост за града са електромагнитните лъчения и полета - на градската територия действат радиопредавателни станции, телевизионни ретранслатори, клетките на мобилните оператори, неизвестен брой граждански и военни радиостанции и хаотично проведени електропроводи покриват голяма част от територията с електромагнитни полета.

Необходимо е въвеждане на централизирано смотопочистване на всички населени места в общината, което в голяма степен ще реши проблемите с непрекъснато възникващите нерегламентирани сметища. Община Костинброд се нуждае от съвременно депо за ТБО.

Проблемът за отпадъчните води на град Костинброд трябва да се реши с изграждане на ГПСОВ.

SWOT анализ на инфраструктурното развитие и опазването на средата