1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

• 
  Митническа декларация за внос/износ (Customs declaration of import/export). Изготвя се от износителя и удостоверява стоката, която предстои да премине в установения срок през митницата. Вносителят изготвя документа за освобождаване на стоката от митницата и за получаването й. На основата на този документ митническите власти на страната вносител определят митата, таксите и др., които вносителят дължи.
  
• 
  ТИР-карнет (Pass-book T.I.R.). Международен митнически документ при транзитен автомобилен превоз. Издава се съобразно митническата конвенция за международен транспорт на стоки.
  
• 
  АТА-карнет (ATA carnet). Документ за транзитен превоз или временен внос в съответствие с митническата конвенция по карнета АТА за временен внос.
  
• 
  Митнически манифест (Entry manifest). Документ, предоставен в граничния пункт от превозвача, деклариращ наличието на стоки и горива, намиращи се в транспортното средство, независимо от предназначението им.
  

• 
  Експортна фактура (Invoice). Издава се от износителя и е основен търговски и платежен документ. Използва се за осъществяване на плащането по сделката, за осчетоводяване на разходите на вносителя, за начисляване на мита и такси.
  
• 
  Нареждане за плащане (Payment order). Издава се от вносителя до обслужващата го банка в зависимост от приетата форма на плащане.
  

 

2.3. Видове външнотърговски сделки

• 
  Класическа външнотърговска сделка за покупко-продажба. Тя съдържа характеристиките на традиционната международна покупко-продажба и е теоретическа и практическа база за анализ на връзките в международния бизнес (нейният анализ е направен в предшестващите страници). Класифицирането на сделките би могло да стане по предмет на операциите, по начина на осъществяване, по правни характеристики, по форми на плащане и т. н. За учебните цели на тази тема заслужават внимание следните класически външнотърговски сделки:
  
• 
  Бартерни сделки (Barter). Те характеризират прекия обмен на еквивалентни по стойност стоки, услуги, резултати на интелектуална дейност и др.
  
• 
  Външнотърговски сделки с услуги (Foreign trade transactions with services). Услугите се дефинират като нематериални блага, състоящи се от човешки умения (труд, съвет, управление, идеи и т.н.). Разграничават се на потребителски (доставка по домовете, продажба на книги и др.), професионални (бизнес, лекарски, адвокатски и др.), търговски (банкови, застрахователни, туристически и т.н.). Могат да се разграничат още на услуги, които се опосредстват вещно, и услуги, непосредствено предназначени за човека, несвързани с материални продукти.
  

• 
  Посреднически външнотърговски сделки. Те са особено приложими при малките и средни фирми, които имат значителен и траен външнотърговски бизнес, но са затруднени да създадат собствени ефективни международни контакти, поради изострената конкуренция, протекционистичните мерки на държавите, увеличаване на значението на неценовата конкуренция и т.н.
  

 Търговско-представителски (агентски) сделки (Agent transactions). Специфичното при тези сделки е запазването на собствеността на стоката от производителя. Посредникът (агент, търговски представител) има задача само да извърши нейната реализация. Срещу комисионна той има право да подготви, сключи и изпълни външнотърговска операция от името и за сметка на продавача (принципала). Ефектите за агента се съдържат в по-малките рискове, тъй като работи от името на друг, във възможността да изгради търговски контакти и опит, които дават възможност да работи за собствена сметка и съответно да увеличи печалбата. Но той може да не получи или да получи част от комисионната и нелоялно да бъде конкуриран на дадения пазар от други представители на производителя или от самия него. Принципалът има възможност да направлява външнотърговската сделка и да установи по-близък контакт с потребителите. Продажбите чрез агент са по-бързи и по-лесни. Рискува с всички последствия от некомпетентността и нелоялността на агента, няма възможност да скрива произхода на стоката и т.н. За потребителя е благоприятно наличието на фактическа и юридическа връзка с производителя, но увеличаването на цената е негативен ефект за него.

• 
  Реекспортни сделки (Re-export transactions). Те са специфични външнотърговски сделки за препродажба на чужди стоки на чужди потребители, естествено за получаване на печалба. Те не са посреднически операции, тъй като участват три фирми от три различни държави и не са дългосрочни, а еднократни сделки.
  

• 
  Комплексни външноикономически операции. Освен споделените традиционни външнотърговски операции, съвременните международни фирми имат много широки възможности за международна икономическа дейност. Комплексните външноикономически сделки са насочени към ефективни инвестиционни, научно-технически, производствени, търговски и пр. връзки. Тяхното изброяване насочва към производственото коопериране, смесените фирми и консорциумите, международния инженеринг, международни лицензионни съглашения, международни промишлени компенсации и т.н.
  

 

3.1. Кредитни и платежни средства

• 
  Полица (Note). Полицата е най-старата историческа форма на кредитно и платежно средство. Възниква през ХІІ–ХІІІ век. Съществува в две форми – запис на заповед и менителница. Тяхното разграничаване става от позиция на това, кой издава документа, какви са задълженията на участващите в сделката лица, как се погасяват задълженията и др.
  

Като всеки законоустановен документ менителницата съдържа наименованието на документа, което обаче се поставя в текста, а не вън от него. Например “бройте по тази менителница…”. Съдържа още сумата на менителницата, обикновено във валутата на страната, в която се извършва плащането; името на платеца; името на ремитента; срока на падежа; мястото и датата на издаване на менителницата; мястото на изплащане; собственоръчен подпис на издателя. Срокът на плащане може да се определи като конкретна дата (“Платете на 10 май..”), като срок от датата на издаване (“Платете един месец след днешната дата…”). Може да се издават менителници без определен падеж, с максимален срок една година след издаването, които се наричат менителници на виждане. Когато в тях се фиксира срок на плащане след предевяването им, се наричат менителници на виждане с допълнителен срок. Мястото на плащане на менителницата е само едно. Когато длъжникът живее на друго място от мястото на плащане на менителницата, тя се нарича домицилирана, мястото на плащане – домицил, а платецът – домицилант. Когато някой от задължителните елементи в менителницата липсват, тя се нарича бланкова и не поражда права и задължения до попълването им.

От гледна точка на предназначението си менителниците се разграничават на:

- търговски менителници – издават се от износителя с нареждане към вносителя на основата на сключени между тях сделки. Тези менителници гарантират изплащането на кредита.

- банкови менителници (банкови акцепти) – издават се от износителите срещу банки, които са се ангажирали да дадат своя акцепт за изплащане на сумата. Задължението фактически се поема не от вносителя, а от банка акцептант, при което, предвид на платежоспособността на банката, кредитният риск намалява. Следователно сконтирането и ресконтирането на такава менителница е без проблем.

- съкровищни менителници – издават се от държавата (Министерство на финансите или Централна банка) и се използват за изтегляне на суми, с които да се покриват бюджетни дефицити.

- финансови менителници – издават се от една банка срещу друга банка.

Много често в практиката се използват така наречените документарни менителници, които са придружени със стоково-разпоредителни документи, изпращани от износителя на вносителя или на неговата банка след експедиране на стоката. Те съдържат фактура, транспортни документи, застрахователни полици и др.

Издаването на менителницата е първият момент в нейното движение. Акцептирането (Acceptance) на менителницата е следващият. Длъжникът приема нареждането за изплащане на сумата, като акцептира издадената срещу него менителница. Това означава, че той дава своето съгласие и става реален платец. Издателят от пряк платец в момента на издаването (дължи сумата на своя кредитор), при акцепта се превръща в регресивен длъжник. С акцептирането изплащането на менителницата е гарантирано. Заслужава да се знае, че съгласието на длъжника се дава чрез неговия подпис напречно върху лявата лицева страна на менителницата. В практиката менителниците, акцептирани от банки или други финансови институции, имат по-голямо и по-безрисково движение.

Съществен момент при използването на менителниците е поръчителството. Поръчителство (авал) (Aval) е писмено едностранно изявление на дадено лице, което поема задължението солидарно с лицето, в полза на което той поръчителствува, да отговаря за изпълнението на менителницата. Може да бъде поръчителстван издателят, джирантът, акцептантът и това трябва да е отбелязано върху менителницата. В противен случай се счита, че поръчителството е в полза на издателя. Авалът се поставя върху менителницата непосредствено след акцепта.

Изплащането на менителницата става, когато държателят на менителницата потърси платеца. След извършване на плащането върху менителницата се записва, че е платена (квитирана) (Quitted bill). Това означава, че участващите лица се освобождават от задължения, а менителницата излиза от обръщение.

• 
  Чек (Check). Чекът е писмен документ, чрез който даден субект нарежда на банка или друга финансова институция, в която има текуща сметка или открит кредит, да изплати посочената в документа сума на дадено лице, на негова заповед или на приносителя на чека в определен момент. Тоест издателят на чека трябва да има сметка в банката, за да й нареди да изплати от нея определената сума. Банката изплаща чека само когато той има покритие. Покритието може да се обезпечи със собствени средства или с кредит от банката. Освен това между банката и собственика на средствата трябва да има сключен чеков договор, позволяващ средствата да се използват чеково и в който са отбелязани всички условия за осъществяването на чековите плащания. Чекът изразява връзките между три лица: чекоиздател – лицето, което издава чека; чекодържател – лицето, получаващо чека; платец – финансовата институция, срещу която е издаден чекът. Чекът е много удобна форма за облекчаване на банковото обръщение и широко употребявано платежно средство. Той се използва и при нетърговски плащания –издръжка на лица в други страни, пътуване в чужбина и т.н.