14 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Прокурор Василев, докъде стигна т. нар. дисциплинарно производство срещу вас, за по-твърдия арест на бившия военен министър Николай Цонев?

- Ролята на банката за преодоляване на глобалната финансова криза е огромна. Банката през 2009 г. заради кризата отпусна значителен финансов ресурс за нови проекти. Най-сериозна беше подкрепата за финансови институции, имащи проблеми с ликвидността. Основно това са италиански, френски, австрийски банки, които притежават значителни банкови активи в Източна Европа и оперират в нашия регион. Това е един от преките начини, с които ЕБВР помага да се намали ефектът от кризата. Повечето от тези подпомагания са под формата на кредитни линии. Преди седмица бордът на директорите одобри такъв ресурс за Западните Балкани. Другият въпрос, който вече е на дневен ред и ще се дискутира на тазгодишната среща в Загреб, е как най-ефикасно да се подпомогне излизането от кризата. Набляга се на директно финансиране на частния сектор, предимно за енергийна ефективност. Постепенно все повече проекти ще се правят и за индустрията и агробизнеса.

- Какви проекти за частния сектор конкретно за България предстои да се финансират, какви са приоритетите?

- И аз, и българският финансов министър Симеон Дянков, който е нашият гуверньор пред ЕБВР, постоянно се интересуваме какво предстои в банковия ни департамент (който разглежда и предлага финансирането) и какви проекти разработват там като приоритети. Ще има проекти и за банкови кредитни линии, и за реалния сектор. Сега предстои да бъде одобрено финансиране за КЦМ-Пловдив. Друг приоритет за България са общинските инфраструктурни проекти. Готви се един малък соларен проект - за добиване на енергия от слънчеви батерии. На последния борд се гледа и проектът "Тракия" за газификация на населени места в цяла Южна България за 30 млн. евро. Той е много голям като мащаб, казва се "Газ Римини" и е за газифицирането на Пловдив и Кърджали. Той предвижда изграждане на над 850 км газопроводи.

- Наш проблем са пътищата. Има ли в този сектор кандидатстващи или дори разглеждани проекти?

- Засега на дневен ред е проект в Пловдив за градски улици, които имат нужда от основен ремонт. Намирам го за много важен, въпреки че не е за големи магистрали. Защото повечето от тези улици не са ремонтирани от няколко десетилетия. Според министър Дянков такива проекти са много полезни за общините и по-малките населени места. Пловдивският проект е първият от този тип и министърът смята, че поне 30% от общините в България имат ресурс и възможности да кандидатстват за подобно финансиране. Става въпрос и за рехабилитация, и за управление на трафика. Друг проект, който върви, е за сероочистките на "Марица-изток 2". Той е голям и важен проект за България, но за момента е спрян. Постоянно имам срещи за него, преди две седмици получих допълнителна информация за последните развития. За съжаление в момента в ЕБВР върви проверка във връзка с предполагаеми нарушения на тръжната процедура от страна на спечелилия конкурса за изграждане на сероочистките италианско-китайски консорциум. Българската страна не е замесена по никакъв начин в тези обвинения, но губим голям ресурс за особено важен проект. Губим и фондове по ИСПА, които са били предвидени по този проект, но в момента не се изплащат. Поучителна история, от която потърпевша е България.

- За 2009 г. заради кризата ЕБВР отпусна над 2 млрд. евро над предварително одобрените. Ще има ли "бонус" и тази година? Какъв ще бъде той за България?

- Предвижда се стабилизиране на годишния обем финансиране на банката и затова в Загреб ще се гласува увеличение на капитала й с 50%. Това означава годишни инвестиции от около 8,5 млрд. евро. За първото тримесечие на 2010 г. те са 1,7 млрд. евро. За м. г. парите по проекти за България са 233 млн. евро. Тази година се очаква да са повече, само през януари са одобрени проекти за 80 млн. лв. На дневен ред са още 45 млн. - за пловдивските улици и "Газ Римини".

- В Световната банка сте работили в Латинска Америка и Карибите. Как ви помага този опит, има ли общо между България и този регион?

- Да, имаме общи неща. Работих в този регион четири години в сходна сфера - частен сектор и финанси. Знам как се правят проекти за развитие на частния сектор и финансовата система в бедни държави, с по-слабо развити пазарни институции, с ниска пазарна конкуренция. Имам предвид Централна Америка - Гватемала, Хондурас, Никарагуа. Там е много популярна практиката да се правят клъстери - още от 1997-1998 г., което би трябвало да се възприеме и в България. Сега в ЕБВР съм от другата страна - като член на борда отговарям проектите, които се предлагат за финансиране, да са добре обосновани и да носят реален принос за прехода.

- Много се говори за слабостта на еврото, едва ли не вече го погребаха. Как изглежда то от Лондон?

- Моментът е труден, Еврозоната има проблеми заради гръцката криза, преди седмица кредитните агенции свалиха рейтингите на суверенния дълг на Португалия и Испания. Пазарите реагират чувствително и това е основният показател за слабостта на еврото. Но за ЕБВР това не е основна тема, въпреки че такива идеи - за нова валута, се чуват от 1-2 години. Преди две години, когато бях в Казахстан, проф. Робърт Мъндел - нобелист по икономика, имаше лекция в Астана и прокламираше създаването на нова световна валута, по-точно кошница от валути с доминирането на китайския юан. По-сериозният дебат според мен на дневен ред сега е дали да има в Еврозоната институция от рода на МВФ - Европейски валутен фонд. Допускам, че при това положение на някои държави

няма да им се иска вече да членуват в еврозоната

Другата тема е как да се регулират по-добре мултинационални банки и капитали със седалище в една страна и клонове в много други. Кой регулира, как се дава информация от един регулатор на друг, кой предприема действия и в кой момент, в случай на затруднения от страна на такива банки. И не става дума само за банки, но и за небанкови финансови институции с международно присъствие.

- Каква е вашата прогноза за кризата в България? Скоро ли ще се оттласнем от дъното?

- Това, което виждам, е известно оживление в икономиката в първите месеци на годината. Още от началото на зимата дори има оживление на износа, и то на индустриални стоки за страни, които не са типични наши търговски партньори. Стъкло, различни машини заминават за Югоизточна Азия и Близкия изток. При износа на метали също прогнозите са оптимистични. Преди дни ЕК ни увеличи прогнозата за ръст на реалния вътрешен продукт за годината - от 0,7 на 1%. Да се надяваме, че гръцката криза няма да ни се отрази. Което ще стане ясно през лятото, защото имаме 8-9% сезонен износ за южната ни съседка - плодове, зеленчуци.

- Много се изписа и изговори за гръцките банки у нас. Има ли опасност да се превърнат в ахилесова пета на финансовата ни система?

- Тук, в Лондон, с министър Дянков през април имахме срещи по този въпрос с редица рейтингови компании - Moody's, Standard & Poor's, Fitch. Всички се интересуват какво се прави, за да се намали рискът гръцките банки да свият своите капитали и финансиране. Знаете, че ЕБВР участва във Виенската инициатива за подпомагане на чужди банки в региона. Идеята беше да се гарантира, че тези банки няма да репатрират капитали и изтеглят операции от региона срещу гаранции за подпомагане на международните финансови институции включително ЕБВР. В последните 2-3 месеца главният икономист на ЕБВР беше в Атина заедно с представители на МВФ, за да получат гаранция от страна на гръцките банки, че няма да се репатрират средства от чуждите дъщерни дружества към банки майки в Гърция. Но проблемът на Гърция е толкова голям, че дори да изтеглят всичките си активи от България, това няма да помогне, ще бъде капка в морето. Те дори предпочитат да ги държат навън, където се очаква по-голям растеж и съответно по-голяма възвръщаемост.

- Годишната среща на банката в Загреб започва. Кое е важното, което ще се случи там?

- Много разчитаме на увеличението капитала на банката - за повече проекти, за подпомагане на излизането от кризата. Очаквам стимулиращи дискусии, особено в рамките на закритата сесия на борда на гуверньорите, за бъдещето на банката и "дипломирането" на по-напредналите страни от региона. Въобще предстои интересна среща - за България е важно да извлечем максимална полза и уроци за в бъдеще.

Иовчев оставя зала в наследство

i Модерна спортна за-! ла с хотелски комплекс ! ще остави в наследство ' на българската гимнастика Йордан Йовчев. Олимпийският вице-шампион на халки и президент на БфГ ще пре-реже лентата на основно реконструираната зала на стадион "Раковски" през септември. "Залата е направена перфектно, видях я гфеди два дни -обясни Йовчев. - Остава да се довърши хотелската част и да закупим нови уреди. Пълното обо-

рудване ще струва 315 хил. лева и е осигурено от министерството на спорта. Продължавам да се състезавам само за да осигуря финансиране и да дам време на новото поколение гимнастици да изяви потенциала си. А всичко ме боли и ми е амортизирано - китки, лакти, рамене. На олимпийските игри в Лондон ще съм на 40 г.", завърши Йовчев, който спечели бронзов медал на европейското в Англия преди 20 дни.

Правото да живеят там обаче ще имат само ромите, които притежават някакъв документ за това, че имат право временно да обитават гетото "Баталова воденица" и виетнамските общежития. Това по данни на общината са около 2100 души. Останалите жители на махалата ще бъдат принудени да се върнат по местата, където са регисти-рани по лична карта.

Шефът на комисията отказа да уточни за кои военни сгради става дума. „Не искаме Хелзинкският комитет или някой трети секретар да се появят и да направят проблем, че в сградата няма клетка за папагал", мотивира мълчанието си той. Председателят на Хелзинкският комитет Красимир Кънев определи идеята като нелоша. Според него самите роми също искат да се махнат от мизерните условия в гетото. Ако бъдат изведени извън София обаче, това ще се счита за насилствено изселване, което може да доведе до нова наказателна процедура срещу България, подчерта Кънев. Казармени помещения има в Суходол, Горна баня и софийското село Горна Малина.

От Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимоотношения заявиха, че е абсолютно нарушение на човешките права да се настаняват хора с различен здравен и социален статус в една сграда само заради това, че са от ромски произход.