2 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Около 13 часа на устието на Ропотамо страстите вече бяха затихнали. Сутринта обаче тук се разгоря истинска война, след като екоинспекцията доведе работници с чукове и лопати да съборят хижите на морските вълци.

Тук е резерват, рибарите са замърсили всичко наоколо, а и никой няма право да строи в местността, повтаряха инспекторите. Нашите хижи са още от времето на цар Борис, отпреди 80 години, роптаеха от своя страна рибарите.

Селището им бе атакувано от 100 полицаи, облечени с бронежилетки и въоръжени с палки. Сякаш ще се хвърлят срещу Митьо Очите, изкоментира ядосано един от риболовците. Малките ни хижички са колкото да се изсушим, като се върнем от морето. Защо не погнат богаташките замъци, ядно мърмореха петдесетината рибари от селището. Те чакаха подкрепления с лодки от други морски градове, но никой не дойде, защото сега се ловят паламуд и чернокоп.

“Защо гласувахме за ГЕРБ? За да съборите къщите ни? Съсипвате ни поминъка”, крещяха риболовците срещу шефа на екоинспекцията Бойчо Георгиев, който е общински съветник в Бургас от партията на Бойко Борисов.

“Ще запалим всичко тук”, гневяха се рибарите.

“ЕС ще ни санкционира, превърне ли се резерватът в бунище”, контрира обаче Георгиев.

Войнственото настроение държа морските вълци близо час, след това работници със светлоотразителни жилетки събориха две бунгала. Постройките в това селище не са масивни и затова екоинспекцията буквално ги приема за отпадък. Всъщност акцията срещу тях се води като почистване на резервата. За това не ДНСК, а екоинспекцията се е заела с премахването. След като събориха двете бунгала, всички зачакаха да бъдат изнесени отпадъците. Акцията вероятно ще продължи няколко дни.

Работим по промени в Закона за устройство на територията. В него би могло да бъде разписано да се отстраняват главни архитекти, които не си вършат работата, да се налага забрана да заемат такъв пост 3 години, да бъдат глобявани, каза Гечева. Контролът върху работата на общинската администрация ще се засили чрез планови проверки, допълни тя. Следващата й цел ще бъде премахването на 1500 незаконни обекта в цялата страна, за които заповедите за премахване са влезли в сила.

Регистърът на незаконните строежи ще стане публичен, обяви Плевнелиев. Той разказа, че премиерът често го питал кога ще ходят да бутат няколко по-интересни обекта. „Аз също искам да подкарам багер заедно с него. Но не можем да действаме преди съдът да се произнесе", каза той.
Снимка на една колона- Милка Гечева


02.11.2010 г., с. 7
Спряха тока в обекти на „Марина Диневи"
„ЕВН Електроразпределение" АД е изключило електрозахранването на яхтено пристанище „Марина Диневи" в Свети Влас. Комплексът е собственост на местните бизнесмени братята Динко и Йордан Диневи. Токът е спрян, тъй като от регионалната Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) издадоха на 18 октомври заповед за забрана на достъпа и ползването на част от обслужващите сгради към яхтения комплекс. Според заповедта обектът се ползва по предназначение, без да е въведен в експлоатация от ДНСК, а от главния архитект на Несебър. От „Диневи груп", собственик на пристанището, вчера заявиха, че заповедта на РДНСК е неправомерно издадена. „Категорично не сме съгласни с аргументите за нея и ще търсим правата си в Административния съд в Бургас. Спряно е електрозахранването на обслужващите постройки - хотел и административни сгради, а не на хидротехническото съоръжение - т.е. пристанището. Токът и водата на въпросните сгради са спрени още от 1 октомври 2010 г. от самата компания, поради сезонния характер на обектите. В този смисъл този акт не рефлектира по никакъв начин на дейността на самото яхтено пристанище и то си функционира напълно нормално", казаха от „Диневи груп".


02.11.2010 г., с. 9
Червен депутат скептичен за идеите на кабинета
Правителството не прави реално никаква пенсионна реформа, защото не се променят трите стълба на социално осигуряване. Това заяви шефът на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев (БСП) по време на посещение в “Челопеч майнинг”.

Според него с вдигането на стажа за работещите от трета категория - най-масовата в страната, се натоварват хората, които понесоха цялата реформа след 2000 г. В България работещите се пенсионират на висока възраст - за мъжете тя е средно 64 г., докато в Европа е 62 г., отбеляза депутатът. Следователно това, което се прави в Европа, ние вече сме го постигнали. Така че промените трябваше да засегнат онези, които сега излизат на пазара на труда.

Проблемът на сегашните управляващи е, че има дефицит в държавното обществено осигуряване. Но правителството търси начин за решаването му чрез увеличаване на пенсионната възраст и стажа. По този начин обаче се нарушавало доверието в пенсионната система. Всеки си мислел, че няма да доживее, затова и не виждал смисъл да се осигурява, каза Стойнев.

Депутатът бе възхитен от модерните условия на труд в златната мина, където безопасността на хората, екологията и новите технологии вървят ръка за ръка. “Челопеч майнинг” е финансов стожер на две общини - Челопеч и Чавдар. Кметовете разчитат на минното дружество за ремонта на пътищата, образованието, детските градини. Целият ни културен календар се финансира от “Челопеч майниг”, отбеляза кметът на Чавдар Пенчо Геров. Той се надявал на помощ и за оцеляването на няколко социално слаби семейства тази зима.

Желязков е сред малцината, които познават в детайли договорите на НЕК с руската „Атомстройекспорт" за АЕЦ „Белене".

Междувременно вчера руската агенция ИТАР-ТАСС оповести мнение на премиера Бойко Борисов, че строителството на АЕЦ „Белене" и на газопровода „Южен поток" са „изключително важни за България". „Смятам за изключително важно строителството на АЕЦ „Белене", защото в противен случай към 2020 г. в България ще възникнат проблеми с производството на електроенергия, докато в същото време съседна Турция ще има четири атомни електроцентрали", отбелязал Борисов. „От цялото си сърце подкрепям проекта АЕЦ „Белене", допълнил премиерът.


02.11.2010 г., с. 11
„Златен век" за наши творци и чужди посланици
Чистак нови като дизайн най-престижните отличия на Министерството на културата „Златен век" дебютираха вчера в ръцете на отличен брой културни отличници. Шестима души се събудиха в Деня на будителите с идеята, че ще бъдат наградени от Вежди Раши-дов за приноса им в духовните дела на нацията. Трима са българи - режисьорът Теди Москов, художникът Божидар Бончев и директорката на гимназията за древни езици и култура Гергина Тончева. Останалата четвърт дузина оформиха посланиците на САЩ Джеймс Уорлик, на Норвегия Тове Скарстейн и на Испания Хорхе фуентес. Теди Москов припомни как е обявил „гръмко" в „Труд", че повече няма да приема награди, но тъй като „Златен век" не е театрален приз, ще го вземе и ако не му „допадне", ще го върне. Режисьорът „заплаши" Рашидов, че ще върне наградата и ако той не вкара пари в театъра. Министърът отвърна, че тогава би я сложил в музея.

Като стана дума за музеи, Рашидов обяви, че разполага с 4,5 млн. лв. за ремонта на Националната художествена галерия. Реконструкцията трябва да се случи до 1 -1,5 години.

Минути след като раздаде награди в министерството, Рашидов вече беше в Националната библиотека, където пък дари редки албуми и честити Деня на народните будители. Там вчера бе открита и дигитална библиотека.
Снимка на три колони- Испанският посланик Хорхе фуентес, Теди Москов, министър Вежди Рашидов, посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, поланичката на Норвегия Тове Скарстейн, Гергина Тончева и Божидар Бончев в културното министерство .


02.11.2010 г., с. 14-15
Данък лукс е удар по “Синята коалиция”
С Мартин ДИМИТРОВ, шеф на икономическата комисия и лидер на СДС, разговаря Христо Николов
- Г-н Димитров, задава се трета поред зима, в която България ще е в задушаващата прегръдка на кризата. Бюджетът догодина залага растеж, но хората едва ли ще го усетят веднага. Какво очаквате да се случи в икономически и политически план?

- Зимата ще бъде тежка. За жалост правителството не бе достатъчно решително, за да ни измъкне бързо от кризата. Предстоящите месеци ще бъдат повратна точка и тест доколко управляващите могат да си изпълнят програмата. Общественото недоволство ще расте и ще бъде титанично предизвикателство за всички партии.

- Докъде може да стигне общественото недоволство?

- Заложени са много мини. Затварянето на “Брикел” и преминаването на още няколко предприятия в особен режим ще роди убийствено недоволство. Правителството прави голяма грешка с образованието. Войната със Софийския университет е абсолютно ненужна. Няма значение какви хора ръководят и преподават във ВУЗ-а. Знам, че част от тях са с леви убеждения. Ректорът май се е затичал зад проекта на президента Георги Първанов. Но въпреки това - такива конфликти са недопустими. Като дърпаш котката за опашката, не знаеш кога ще те одраска. Обществото е непредвидимо - никога не е ясно кога ще избухне. Социалното недоволство е като бомба със закъснител и има опасност да се взриви скоро.

- Обвинявате правителството в нерешителност. Какво можеше да стори и какво не е късно да направи?

- От метафората на премиера става ясен проблемът: “Нямаме пари - затова не правим ремонти. Когато семейството е в недостиг, не си оправя кухнята”. Логиката е точно обратната - трябват ни реформи, защото не ни стигат парите. Моята контраметафора е: на българското семейство не му стигат парите вече трета година и ако не се съкратят всички излишни разходи, то ще фалира. Виждам у премиера неразбиране на същността на проблема. Вижте какво прави Великобритания - изключително мащабна реформа в администрацията. А у нас - нищо.

- Липсата на реформи до какво води?

- Инвеститорите, особено едрите, гледат анализите за бизнес средата. Първото впечатление е добро - България има ниско данъчно облагане. Но където се национализират частни пенсионни фондове, големи инвеститори не стъпват. Винаги идва въпросът: ако има някаква национализация, коя ще е следващата. Докато “Атака” бръщолевиха тези идеи, не беше страшно, понеже нищо не зависи от тях. Даже изглеждаше забавно. Но когато се прави от правителството, е опасно. В Европа никой не си позволява подобна фриволност. Пенсионни фондове с проблеми има и в други страни, но никой не играе така грубо.

- Като цяло в пенсионните фондове и в Сребърния фонд има много пари, но като че ли те не се използват по най-добрия начин. В същото време икономиката има нужда от свежи инвестиции. Защо част от парите не отидат за инфраструктура?

- Въпросът още не стои драматично. Проблемът е, че до момента сме усвоили 7% от европейските фондове. А парите са за магистрали. И е важно да се използват по предназначение, иначе ще ги изгубим окончателно. Нещо повече - ако до 2013 г. караме със същата усвояемост, ще ни намалят парите за следващия период. Ще кажат: “На българите явно пари не им трябват”. Ако в Ирландия имаше 7% усвояемост, това щеше да бъде тема №1 за държавата. Не ми стига министър Томислав Дончев да повтаря, че всичко е наред. Не е така. Еврофондовете са големият резервоар. И трябва спешно да се изгради административен капацитет, ама не на думи. Къде е логиката да има милиарди, на които пише “За България”. А ние да не подготвим проекти. Правителствата ще се сменят, докато въпросът не бъде решен. Сергей Станишев се провали тотално. Томислав Дончев имаше успехи, но са недостатъчни.

- Смятате ли, че заложеният от Министерството на финансите 3,6 % икономически ръст догодина е постижим?

- Като правим оценки за бъдещето, е важно да разчитаме на консервативен сценарий. Всеки човек, който си планира доходите, избира реализма. А в бюджета прелива от оптимизъм. Резултатите ще са такива, ако всичко се развие по най-добрия начин. Но това е рисковано, защото в бюджета няма буфери. И понеже правителството вижда, че се изчерпват вътрешните ресурси, започва спекулации: да вземем резерва на здравната каса и да се използва на общо основание, да се вземат парите от фондовете и да се използват на общо основание. Посоката не е правилна.

- Споделяте ли мнението на депутати, че цари хаос с внесения в парламента бюджет за 2011 г.?

- Хаосът цари, защото програмата на управляващите не се изпълнява. Никой не знае дневния ред на правителството. Да сте чували някога премиерът да е говорил за национализация? Не, само Волен Сидеров. Премиерът каза, че няма да вдига данъци, а повишава осигуровки. Няма план, не знаем накъде отиваме.

- Какво предлагате?

- Първо - приемане на фискален борд. Да се запише в Закона за устройството на държавния бюджет, че правителството харчи толкова, колкото събира. В изключителни ситуации парламентът да гласува дефицит до 3%. Нещо, което направи Германия, на път са да го сторят Естония и Унгария. Сигналът е силен - казваш на света, че ще си оправиш бюджета.

- Категорично сте против дефицита?

- Особено срещу хроничния. Време е за ясен план за реформаторски действия. Да дойде премиерът в парламента, да поиска дискусия и подкрепа от депутатите. В криза се действа така. Дори БСП и ДПС да не харесат мерките, нека предложат други. Народното събрание е двигател, извор на реформи. А у нас парламентът научава последен. Колегите, например, не знаеха за национализацията на фондовете. Като ги питах обсъдихте ли я предварително, те гледаха гузно.

- Като не идва премиерът, тропнете по масата, съберете експерти и действайте. Какво чакате?

- Внесохме още през март антикризисна програма с 30 ключови мерки. Написахме стратегия “България 2020”, която е представена на обществото за дебат. Спирачката за страната е, че кабинетът започна да мисли краткосрочно, как да изкара до октомври 2011 г., когато са следващите местни и президентски избори.

- Това значи да забравим вече за реформи, така ли?

- Ще бъде трудно. И затова ние с още повече усилия ще настояваме за мерки. Но да вземаме пример не от Уго Чавес, а от европейските страни.

- Слабо натискате кабинета?

- Напротив. Ще гласуваме “против” бюджета на общественото осигуряване и “въздържали се” за бюджета. Ако ни искат за партньор с тази политика, ни губят.

- Как ще коментирате внесените промени в данъчните закони?

- Нека да почнем с осигурителната вноска. Тя не трябва да се вдига, дори и с малко. В света сега има два типа страни - които намаляват данъци и които ги увеличават. Това е сигнал за инвеститорите. Затова не трябва да се пипат осигуровките. За много предприятия, които са на ръба, това ще бъде причина да минат от тъмната страна. Вдигането на осигурителните прагове също не е разумно. Само ще увеличим сивата икономика догодина. Помните как предупреждавахме да не се вдига акцизът на цигарите, защото ще доведе до страхотна контрабанда. Аз съм непушач, но като обикалям пазарите в София, и мен ме примамват с контрабандни цигари. Пълно нахалство!

- Откъде да се вземат тогава пари за дефицита в НОИ?

- Въпросът е неправилен. Важно е целият консолидиран бюджет да е вързан. Недостигът на НОИ не би ме притеснил, ако в общия бюджет има излишък. Дълго търсех кой в правителството е генератор на левите политики и го открих: Тотю Младенов. Национализацията тръгва оттам, увеличението на осигуровките. Младенов се превръща в проблем за реформите.

- За данък лукс какво мислите?

- Данъчните оценки са далеч от действителността. Кашата ще бъде огромна. От акциите с хеликоптерите излезе поуката, че огромни палати са с ниски данъчни оценки. И какво ще стане - нашият електорат, дясномислещите хора, които са в центровете на градовете, ще бъдат ударени с данък лукс. А големите тарикати с големите къщи в крайните квартали и вилни зони - на тях нищо чудно дори да им намалят данъците. Интересна тенденция забелязвам - ГЕРБ почна борба срещу интелектуалците. Първо БАН, после Софийския университет, а сега натоварва с по-големи имотни данъци интелигенцията.

Превръща ли се България в полицейска държава? Зачестилите обвинения в този дух са спорни. Полицейски произвол съществува. Но ако имаше полицейска държава, щеше ли да има такъв хаос в обществото?! Бих се изразил и по-еретично. Нима държавата, в която живеем, е по-добра от полицейската?! В момента сме в примката на кръстоска между магистрати и олигарси.

Не говоря само засъдиите по наказателните дела, към тях следва да прибавим и търговските, Административният съд може да отменя всяко решение на държавата и общините. Става дума за не повече от 200 съдии и неколкостотин адвокати. Тоест управляват ни олигарси, магистрати и адвокатите на тези олигарси. Около 1000 човека активно разпределят националното богатство. Те са по-влиятелни от всяко правителство и никое управление не смее да посегне на утвърдилия се консен-

сус. От 10 г. насам тези 1000 човека придобиват изключителна власт.

Едни от авторите на тезата за полицейска държава е групата на съдиите

Тя е построена на базата на конфликта между МВР и съдебни решения. В твърдението на практика се оглежда съпротивата на магистратите и желанието им да запазят статуквото. Основният стрес за разрушаване на статуквото е свързан с посягаме върху Висшия съдебен съвет. Ако се стигне до промени, това означава да се разбъркат назначения, направени от тройната коалиция.

Автори на атаката за полицейщина са и политическите конкуренти на ГЕРБ. Впрочем и наличието на хаос започва да се превръща в оръжие на партиите извън властта. Хаосът в държавата - на макроикономическо и социално ниво - не е станал нито повече, нито по-малко при управлението на ГЕРБ. Той съществува от 1990 г. насам.

Хаотичните процеси и неконтроли-руемостта са белег за бедно общество и слаба държава.

Имаше периоди в общественото развитие, когато на политическо ниво процесите изглеждаха по-контро-лируеми. Спорно предположение. При тройната коалиция имаше пар-целиранисектори. Всяка от партиите във властта работеше в свои парчета. Не е сигурно, че подялбата носеше повече ред, отколкото хаос. Напреженията възникваха заради неподелени ресурси.

При правителството на Сакскобургготски имаше безброй лобисти, които вземаха, каквото им трябва.

Дори правителството на Иван Костов, при авторитарността в налагането на решения, не бе свързано с особен ред в обществото.

Ако анализирате сегашното управление, едва ли ще намерите повече слаби министри в сравнение с предишните кабинети. Проблемът на сегашното правителство е, че има 1/3 по-малко ресурс от тройната коалиция. Когато хората гласуваха за ГЕРБ, контурите на кризата не личаха ясно. Тя бе омекотена от парите, които се хвърлиха предизборно. Сега най-разрушителният фактор е кризата! Няма как икономика, в която недвижимите имоти са били 40 % от нея, да дръпне нагоре в рамките на 1-2 г. Увеличи се и сивата зона. Но е положителна изненада, че при цялата си кривина родният бизнес се адаптира към гигантския пазар на ЕС и чрез износ намери ресурс да оцелява.

Не се случи и очакваният бум на всекидневната престъпност. Един пример: при традиционни пазари като наркотици и проституция е налице разрушаване на старите структури. Средната продължителност на съществуването на една дилърска мрежа е три месеца. Доказателство, че хаотичният натиск на полицията оказва влияние.

Влияние имат вероятно и полетите с хеликоптер над луксозните имоти. Свидетел съм, че хора от съсловието на луксозно потребяващите казват; всяко чудо за три дни. Но започнаха да узаконяват строителство и данъци. Друг е въпросът, че ако не правите проверките толкова зрелищно, можете да използвате търсачката google. Гърците преброиха с нейна помощ колко басейна има в Атина. Оказаха се не400-500, а цели 14 000. И им взеха парите. Като сме прелетели над един квадрант, е хубаво да видим колко от притежателите на имоти в този квадрант са си платили налозите. С google може да се види и развитието през годините. Кой кога е застроил парцела, кой кога какви го-

ри е изсякъл...

Но проблемът с кризата остава. В опитите да разпредели ограничените средства правителството прави постоянни хаотични стъпки. То е подложено на натиск от социални и професионални групи. В същото време е налице нежеланието на кабинета да проявява твърдост - такава, каквато виждаме в други европейски страни със сериозни социални сблъсъци - от Румъния до Испания.

У нас има рехави протести. Ако си поиграем с парадоксите, този хаос е добър инструмент за намаляване на напрежението. Един ден обещават на някого, че ще му дадат исканото, той се отказва от стачка, на следващия ден правителството се отмята... Хаосът сякаш е българска формула на ефективно управление. Модусът на нашето развитие. Живеем през скандали, изморяваме се, почиваме малко и пак отначало...

Ако все пак искаме да въздействаме срещу хаоса, един от шансовете

ни е избор на приоритети. Такъв приоритет е образованието. Ала да изсипете пари в някакви университети, няма да е рационално. От десетина година се говори, че не може да имаме над 50 университета и повече от 400 болници. Няма как страна с нашето ниво на доходи да има пет-шест пъти повече болници и университети от Австрия или Белгия. Но само се говори. А отмъщението на посредствените е да излязат на улицата и да викат: „Дайте ни". Ние разсипваме равномерно ресурси, разрушавайки и малкия капацитет, който имаме.

Ключов момент, който може да се оправи без много пари, а с воля, е средното образование. Проблем №1 там е липсата на дисциплина. Не може в един учебен час джиесемите на децата да звънят по 20 пъти, да се снима побой над учителка и подобно безобразно поведение да остава без последици за обществото. Липсата на елементарна дисциплина е началото на хаоса.