95 тезиси за праведност чрез вяра

Пребъдване

Тезис 71

Вероятно сте чули историята за добрата стара дама от църквата, която никога не била казала една лоша дума за когото и да било. Веднъж ядосан църковен член възкликнал: Предполагам, че ще можеш да кажеш добра дума дори за дявола."

Мога само да добавя, че дяволът знае много добре как да изкушава хората! Това е основната му цел и той е станал майстор в занаята си. Знае по какъв начин работят умовете ни и как може по най-добрия начин да мами и да внушава. Разбира се, ние знаем, че без Божия Дух нямаме никакъв шанс.

Но когато се уповаваме на Божията сила, дяволът е този, който няма шанс, и той знае това. "Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава" (1Йоаново 3:6). Същата мисъл е доразвита във "Великата борба", с. 530: "Сатана добре осъзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа е по-силна от множествата на мрака и че ако явно се обяви срещу нея, ще бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на кръста от силната им крепост."

Ако Сатана знае, че и най-слабият човек, пребъдващ в Христос, не е по силите му, това означава, че за нас е изключително важно да разберем какво означава да пребъдваме в Христос.

Нека първо се спрем на думата пребъдвам. Какво означава да пребъдваме? Ако проучите текстовете, в които тази дума се среща в Писанието, ще откриете, че означава "да остана". И така, Сатана добре знае, че и най-слабата душа, която остане в зависимост от Христос, е непревзимаема за пълчищата на мрака.

Но тук се изправяме пред един проблем. Вече отбелязахме, че за растежа е необходимо време и че себепредаването може да бъде на приливи и отливи, докато всеки ден се учим как да опознаваме Бога и да Му се доверяваме. Понякога гледаме към Него и получаваме сила, с която постигаме победа. Но има случаи, когато отклоняваме погледа си и се опитваме да разчитаме са себе си и на собствените сили, след което падаме и съгрешаваме.

Следователно важно е да правим разлика между двата вида пребъдване, разкрити в Писанието. По този въпрос ще говорим повече в следващите няколко тезиса, но казано накратко, има ежедневно пребъдващо общуване с Христос, както и пребъдване, осъществявано миг след миг.

Понякога си мислим, че ако пребъдваме, т.е оставаме във връзка с Него ден след ден, ще имаме непрестанна победа. Възможно е обаче да продължим да стоим с Христос ден след ден чрез ежедневно общуване и все пак да не останем в състояние на упование в Неговата сила във всеки момент от живота си. Докато стоим уповаващи се на Божията сила, а не на нашата, Сатана бива побеждаван. Но всеки пък, когато разчитаме на собствената си сила за устояване на изкушенията, биваме разгромени.

Бог няма период на изчакване и забавяне по отношение на победата, която желание да подари. Още от първия ден, когато отидете при Него, е възможно да преживеете цялостна победа, да получите цялата сила за победа над греха, всичкото послушание, което Той предлага - докато продължите да се уповавате на Неговата сила.

Но всеки път, когато отклоните погледа си от Христос и се опитате да разчитате на жалката си сила, със сигурност ще паднете и ще съгрешите. Ще се случи дори да сте имали ежедневно общуване с Бога в продължение на 119 години и 6 месеца! Така стана с Мойсей. Бе познавал Бога, бе разговарял с Него като с приятел, бе извел израилтяните от Египет и почти бе стигнал до границата на Обетованата земя. Но един ден се поддаде на сатанинските опити за отклоняване на вниманието от Христос и се опита да се справи със ситуацията чрез собствената си сила. Разгневи се, прие за себе си славата, която принадлежеше единствено на Бога, и удари скалата, вместо да й говори.

Ако дойде време да ударите скалата, под каквото и да форма в живота си, можете да знаете едно нещо със сигурност - точно в този момент сте спрели да се уповавате на Божията сила и сте започнали да разчитате на себе си. Но колкото и да сте слаби, дори да сте "най-крехката душа", ако се научите да пребъдвате в Христос миг след миг, Сатана няма да има сила над вас.

Тезис 72

Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно.

 

Представете си, че сте на елеватор и се качвате към върха на Световния търговски център. Докато елеваторът върви нагоре, вие се навеждате да си завържете връзката на обувката, подхлъзвате се и падате. Падате надолу, макар че сте движили нагоре!

Това е може би съвсем повърхностна илюстрация за двата вида пребъдване. Можем всеки ден да отиваме при Бога и да пребъдваме. Ако пребъдваме в Него всеки ден чрез ежедневно общуване с Него, посоката ни е нагоре. Избираме дали всеки ден да пребъдваме в Него, така както избираме дали да прекараме един час в размишление върху живота на Христос и в молитвена връзка. Докато отиваме при Него в пребъдващо ежедневно общуване, поканвайки Го да контролира живота ни, ние вървим нагоре.

Но много християни с болка осъзнават, че дори да са избрали пребъдващото ежедневно общуване с Христос, понякога могат да отклонят погледа си от Него и да го насочат навътре в себе си. В такива мигове те падат и съгрешават. Така стигнахме до втория вид пребъдване - пребъдващо ежесекундно упование. Дори когато пребъдващото ежедневно общуване е непокътнато, възможно е пребъдващото ежесекундно упование да бъде на приливи и отливи.

За начало нека поставим аксиомата, че пребъдващото ежедневно общуване определя посоката на живот и участта ни. В "Пътят към Христос", с. 57, 58 се казва: "Характерът на един човек се разкрива не чрез случайни добри или лоши постъпки, но чрез общата насока на ежедневните думи и действия."

Но ежесекундното пребъдващо упование определя победата или поражението в християнския живот. Винаги когато гледаме към Исус и разчитаме на Неговата сила, ще преживяваме победа. Винаги когато гледаме към себе си и разчитаме на собствената си сила, ще претърпяваме поражение. В зависимост от това, дали сме сили или слаби, поражението може да бъде само външно или и външно, и вътрешно. Ако сме силни, може да се държим добре, но да падаме и да съгрешаваме вътрешно. Ако сме слаби, поражението ще бъде не само вътрешно, но и външно. Ако разчитаме на себе си, а не на Исусовата сила, нямаме друг избор освен да падаме и да съгрешаваме. 

Този, който има пребъдващо ежедневно общуване с Христос върви нагоре въпреки временните неуспехи. 

 

Той може да има временни импулси да се стреми към Бога, но общата насока на живота му е надолу.

Ако човек има пребъдващо ежедневно общуване с Христос, тогава Спасителят контролира общата му насока в живота. Ако няма ежедневно общуване, дяволът упражнява контрол върху насоката.

Хората често питат: "Тогава кой ни контролира, когато вървим надолу, макар че общата посока е нагоре?"

Отговорът е, че дяволът ни контролира ежесекундно всеки път, когато отклоним погледа си от Христос и престанем да се уповаваме на Неговата сила. Разбира се, дяволът ни контролира всеки път, когато съгрешим. Но е възможно в даден момент да получи надмощие в живота ни, макар че Бог продължава да контролира общата насока.

Божията цел за нас е да ни води колкото се може по-бързо към състоянието, при което ще Го познаваме и ще Му се уповаваме дотолкова, че никога да не се отклоняваме от Него дори за миг. И когато това време дойде, животът ни ще изглежда така:

 

 

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 2.17 Mb.

Сподели с приятели: