Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

И Учителя заключава: "Над разумността седи Любовта. Значи връзка­та между Бога и нас е Любовта. Спо­ред мене настроението е една сре­да; разумността, това е друга сре­да; Любовта, това е трета среда. Значи тия среди ни свързват с три велики свята. Аз говоря само за оне­зи от вас, които се интересуват за своето бъдеще." /72-1925/

Дадените тук характеристики на световете отговарят на трите висши из­мерения: четвърто, пето и шесто. Нас­троението е характерно за астралния свят, т. е. света на чувствата, където пребивават напусналите физическия свят души. Разумността е качество на пето измерение, т. е. света на анге­лите, или менталния свят. Тук същест­вата живеят по законите на пълната разумност и целенасоченост. Това е светът на разума и мисълта. И накрая Любовта, като представителка на Бо­га, е качество на съществата от шес­то измерение, или причинния свят. Тук е светът на идеите и намеренията на най-съвършените същества, завладе­ни от трите Божествени принципа: Лю­бов, Мъдрост и Истина.

Нека разгледаме сега същността на най-висшите съставки на човешкото съ­щество: Духа, Душата и Съзнанието.

Многократно споменавахме, че ду­хът у човека е най-висшето начало, брънка от Висшия Дух на вселената -Бога. Защото Бог се проявява в посо­ка на низшето, т. е. към физическия свят като действуващ принцип, творящ всичко видимо и невидимо. Затова Учи­теля П. Дънов казва: "Духът е прояв­ление на Бога. Той е Първичното на­чало, от което произлиза разумността на света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Дето Духът се проявява, там животът се ражда. Духът се раз­глежда като вторичен принцип, про­явление на най-великата и могъща си­ла на света - Бога." /97-1928/ Ето как ще си обясним въплътяването на Ду­ха в многообразието на формите на вселената. Картинно казано, Духът създава идеите за всичко, що същес­твува, без той сам да се изявява в сфе­рата на физическия свят. - "Духът, кой­то сам по себе си е неделим,трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. Обаче Духът не се дели, но се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Сле­дователно щом Духът слезе в материята, той й придава това, за което тя не е способна. Той започва да я раз­ширява, да образува от нея множес­тво форми." /88-1927/ "От фило­софско гледище безсмислено е да се говори, че Духът слиза и възлиза. За­щото Духът не заема никакво място и пространство. Значи Духът работи едновременно и в гъста, и в рядка материя. Гъстата и рядката материя представляват посоки на движение, два полюса на живота. Тези две по­соки се наричат още положителна или потенциална, и отрицателна, или ки­нетична енергия." /78-1926/

Как бихме могли ние, хората, да си представим Духа и неговото дейс­твие, и то с понятията и представите, които имаме в живота си? Аналогично на Духа бихме сравнили гравитацион­ната сила, която ние по същина не поз­наваме, но действието и резултатите от последната ни са добре известни. Та нали гравитацията твори формите и телата във вселената; тя е, която кре­пи телата във вселената и изгражда всичко в нея. Тя е, която създава рит­мичното свиване и разширение на все­лената (колапс и експанзия). Така и Ду­хът, създавайки разумността в света, оживотворява и насочва живите фор­ми на биосферата на земята.

"Духът е разумното начало в све­та, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа" - казва Учителя. /85-1926/

Представата, че "ние живеем и се движим в Духа" можем да си изяс­ним с помощта на измеренията и фор­мите в тях. В трите измерения има форми (точка, линия, плоскост и обемно тяло), които са продукт на законите и изискванията на самото из­мерение. Така плоскостта е резултат на движението на линията във второ измерение, а кубът - резултат на плоскостта в трето измерение. В мо­мента, когато тези форми напуснат измерението, те престават да същес­твуват. Така и ние като идея или тво­рение на Духа живеем и се движим в Духа. Още по-нагледно нека си пред­ставим, че фигурите на екрана в ки­носалона пожелаят да напуснат самия екран, който е представител на вто­ро измерение. Разбира се, тези фи­гури веднага ще изчезнат, тъй като те самите са от второ измерение.

"И така, първото проявление на Ду­ха, първият плод, това е Любовта. Лю­бовта, това е първият, необратимият подтик в живота, срещу който никоя сила в света не може да се противо­постави." /71-1923/

Любовта, та това е подтикът на вся­ко живо същество към живот. Тя е всеотдайната и творяща сила в биосферата на земята. Там, където има растеж и движение, можем да кажем, че Любовта присъствува. Разбира се, на езика на отделните човешки науки Любовта носи най-различни наимено­вания. Така във физиката ни е извест­на творящата сила на гравитацията; стремежът на енергиен обмен в сфе­рата на микросвета (атомите и моле­кулите); взаимодействието на позна­тите енергийни форми (електричест­во, магнетизъм, топлина), силата на всеблагата светлина, и т. н. При рас­тителното царство - стремеж към из­растване на височина, в посока към светлината, и поддържане на вида чрез даване на плод. При животните - сил­ното влечение за поддържане на ви­да. У човека освен това да поддържа­ме вида - висша изява за уважение и взаимопомощ към ближния, и т. н.

Но Учителя П. Дънов ни дава и сте­пенувана картина,за изявата на Бога, в посока към физическия свят. "Всички мисли, които текат в ума; всички чувс­тва и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този велик извор е душата. Изворите на ду­шата се поят от още по-велик извор, това е човешкият дух. Изворите на чо­вешкия дух се поят от още по-велик извор - той е Божественият Дух. Из­ворите на Бога се поят от още по-ве­лик извор - Абсолютния, Неизвестния Дух на Битието." /72-1925/

Това снижаване, това преливане, то­ва "напояване", за което говори Учи­теля, е всъщност самата изява на Бо­жествения Дух към физическия свят. Но как великото може да се изяви в нисшето? Учителя изяснява този въп­рос чрез принципа на "самоограниче­нието" или още в така често срещания израз "саможертвата".

"Бог е велика Любов, ограничила се в себе си, забравила себе си зара­ди онези малки същества, които жи­веят в Него. В своите планове Бог след като е създал всичко, обръща внима­нието си от вътре на вън. Това значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота си на всички души, които съществуват едновремен­но в Битието." /72-1925/

Творческият акт на Бога - Любов­та, се изявява, казва Учителя, като се ограничава в себе си и проявява вни­манието си от вътре на вън. Как да си представим това? Но това е всъщност, принципът на разширението, разгръ­щането, или научно казано - експан­зията. Картинно Учителя П. Дънов ни го представи така: Бог се прелива от Абсолютния, Неизвестния Дух към из­вора на Божествения Дух, тогава към човешкия дух, откъдето влияе на ду­шата, сърцето и ума. Това преливане от висшето към низшето става на принципа на "самоограничението", т. е. принизяването, като се ограничава изявата на редица висши качества. То­зи принцип на самоограничението или принизяването срещаме и в природа­та. Светлината се превръща в елект­ричество, магнетизъм, топлина и дви­жение като я принуждаваме да се трансформира в тези по-нисши нейни възможности. В геометрията ни е из­вестно принизяването, или самоограничението на фигурите от по-високо измерение към по-ниско: кубът се принизява в равнина, последната - в права линия, а тя в точка, като губят редица свои качества: обем, плос­кост, дължина. Това самоограничение във вселената нарекохме експанзия­та на света. Така Духът "слиза" във формите, като се разширява или експанзира, т. е. изявява в разнообра­зието, като се самоограничава, т. е. инволюира. Впоследствие обаче наб­людаваме обратния процес, при кой­то под влиянието на Любовта фор­мите се самоусъвършенствуват - ево­люират и се стремят да се върнат към Първоизточника си.

"Този Дух, тази творческа способ­ност е именно, която гради в нас. Та­зи разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродство между елементите и т. н. - дават й различни имена. Духът има пряко об­щение с нашата душа. Без душата не щяхме да имаме някакво схващане за Духа." /30-1914/

"Единственото нещо, което вижда­ме в света, повтарям, това е Духът. Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате." /30-1914/ "Духът подразбира единство, подраз­бира и множество на нещата. Духът представлява още условия, в които жи­веем. Човек се намира в общение с цялата вселена, т. е. всички същества се намират в известно съотношение помежду си." /31-1914/

Понеже ние сме форми на трето­то измерение, нашите сетивни орга­ни, най-вече зрението, не са в състоя­ние да виждат или схващат формите и силите от по-горните измерения. А всъщност всичко е Духът на Всевиш­ния, изявен в цялото многообразие на физическия свят, също така и във фор­мите или състоянията им, в по-горни­те измерения - по-висшите светове. "Духовете, които бяха създадени най-напред, станаха кристали. След тях, трябваше да се създаде земята, с но­ви клетки, в кръгообразна, а не в ге­ометрична форма (многоъгълна). За да се развива, да се превърне в рас­тение, кристалът трябва да стане клетка. По силата на този закон (ево­люцията) и най-благородното расте­ние трябва да превърне своите дър­вени, неподвижни клетки в мускули и нерви, за да може като животните да чувствува и да се движи от едно място на друго. По същия начин и ние трябва да изплатим всичко (сво­ите грехове), за да образуваме в се­бе си онази клетка, която създава светиите. Засега хората са мъртви (н. б. спрямо духовните същества). В небето те са посадени с главата надолу." /31-1914/

С горните мисли на Учителя се да­ва приблизителна представа как про­тича еволюцията на формите във фи­зическия свят. Цялата тази верига от трансмутирани форми е дело на Ду­ха. Този творчески елемент на Бога създава непрестанно движение на си­лите, енергиите и формите. Формите се превъплътяват от една в друга, ка­то с това получават нови и нови качес­тва. С това се осъществява усъвър­шенствуването, като се гони крайната цел - съвършенството.

"Нищо не може да се скрие пред Божието око. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че в своето Битие Бог е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя хората, а не да наказва." /31-1915/

"И тъй, присъствието на Духа вся­кога произвежда топлина на физичес­кия свят; присъствието на Духа всяко­га произвежда движение на физичес­кия свят; присъствието на Духа всяко­га произвежда растене в живота; при­съствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завър­зване на плод. Духът носи живот в се­бе си. Следователно Той разширява съзнанието." /71-1923/

"Най-първо Духът е бил силен, мо­щен, всезнаещ, но със слизането си Той постепенно се е ограничил, за­губва знанието си, докато най-после съвършено заспал (н. б. - въплътил в материята). Значи, веднъж слязъл на земята, Духът изгубил своето съзна­ние за сила и мощ, започнал отново да гради, да съгражда, но като си слу­жи с малки величини, със слаби не­ща." /86-1927/

Ето и тук Учителя П. Дънов ни пред­ставя картинно принципа на инволюцията, т. е. експанзията на Духа в по­сока на многообразието на света, как­то и началото на еволюцията, взела за основа пак физическия свят. Този нес­тихващ процес на "слизане и качване", на колапс и експанзия, на инволюция и еволюция, на самоограничение и из­растване наблюдаваме и описахме за цялата природа. "Тия живи закони имат отношение към онази велика, жива енергия в света, която изтича от свое­то първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоиз­мени първичното си състояние - като сила, която индусите наричат Prakriti, а ние я наричаме Дух. Духът, това е първичното." /39-1921/

"Във физическо отношение Духът се проявява в сила, а мъдростта в пластичност. Който не разбира смисъла на физическото растене в Духа и Мъд­ростта, казва, че животът се заклю­чава в яденето." /52-1919/

"Духът е нещо по-близо до чове­ка. Той е носител на живот. При съз­даването на човека Духът е внесъл красота в него, която наричаме душа. Той одухотворява човека. В света чо­век съществува не като дух, а като душа. Първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, ня­кои наричат "човек",- т. е. частица, из­лязла от Бога, или първото семенце, първият зародиш, който се развива в света." /97-1928/

Учителя ни подхвърля представата за връзката между духа, душата и тя­лото на човека (ума, сърцето и воля­та). Той казва, че духът на човека е частица от Бога, а първата форма към физическия свят, която Духът е съз­дал, е душата. Затова се казва, че ду­шата е полудуховна и полуматериална. Затова човек съществува в света не като дух, а като душа. Следва, че душата е тази, която пряко контактува с нашите духовни същности тук на зе­мята, с нашия ум, сърце и воля. Нека си представим, че Духът е идеята на даден архитект (това е Бог), Който ис­ка да разработи строителен план за ед­на сграда. Но този план Духът не мо­же сам да реализира, защото не е фи­зическа същност. Необходимо е пла­нът да се осъществи от предприемач, който има връзка с плана и строител­ните условия. Този предприемач е всъщност нашата душа. Душата от своя страна (архитектът) също така сама не може да строи, нужни са работници, които в случая са нашият ум, сърце и воля. Ето така можем да си предста­вим взаимовръзката между духа, ду­шата, ума, сърцето и волята у човека.

"Духът не е нито вън от човека, ни­то вътре в него, а при това Той е в състояние да научи човека. Като се казва, че Духът не е нито вън, нито вътре в човека, това подразбира, че духът не се намира в човешкия свят. Той не може да се ограничи с човеш­ки разбирания за живота и природата. Човешкият свят съставя малка област от обширния свят, в който Духът жи­вее. Физическият свят, в който човек живее, съставя малка част от духов­ния свят, а още по-малка от Божест­вения свят, вследствие на което не мо­же да се каже, че Бог живее вътре или вън от човека." /122-1929/

В тази мисъл се дава представа за инволютивната изява на духа, т. е. сли­зане на духа във физическия свят, как­то и че физическата изява е минимал­на част от същината на първичното на­чало - Духа. Така духът и физическа­та същност на човека са два полюса, две противоположности, които се до­пълват, но и противопоставят. Между тях има действие, движение, стреме­жи, които са резултатът на въплътяването на Духа. И тук Учителя изясня­ва: "В двойката природата е изразила закона на поляризирането. Например материята е единият полюс, а Духът -другият. Между тия полюси се проя­вява животът. Материята, или субстан­цията, изпълва цялото пространство. Тя е необходимост в Битието, единст­веното реално нещо в пространство­то. Хиляди години философите разис­кват върху времето и пространство­то, дето се реализирват формите и стават видими. Духът е онова начало, което оживява материята, а плътта е съвкупност на човешките желания. Например желанието на човека да яде, да пие и да се облича са израз на плът­та." /128-1932/

"Духът на човека е вечен, той неп­рекъснато слиза, проявява се и отново се качва. Следователно той съществу­ва като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественото съзна­ние слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отно­во възлиза към Бога. Това се нарича израз на живота. Значи необходимо е Божественото съзнание да слезе вър­ху човешкия дух, да го събуди. Щом като духът на човека се пробуди, той непременно отправя ума, сърцето си към някого: към Бога, към някое рас­тение или животно - безразлично към кого. За духа е важно да се прояви, да насочи силите си към нещо. Какво ще бъде това нещо, за него не е важно. Хиляди са начините, чрез които Духът изразява своята сила и мощ. Хиляди са начините, чрез които душата изразява своята любов." /77-1926/

Нека потърсим аналогия за това как "Божественото съзнание слиза върху духа, пробужда го, проявява се и след това отново възлиза при Бога." Слиза­нето на Духа е всъщност самоограничението в посока на физическия жи­вот, а възлизането е отново сливане с Бога, т. е. процесът на сингуларност. В тази динамика на духа се изразява животът на земята. Духът търси пос­тоянно своя антипод - материята, за да й въздействува и оживотвори. Този процес срещаме в по-принизен израз навсякъде в природата: при микрочастиците на материята има постоянно взаимодействие между положителни­те и отрицателните частици, т. е. има обмяна на енергия; при растителното царство поляризацията и взаимодейс­твието е в процеса за даване на плод - опрашване на плодника на цвета; при животните - активиране на яйцеклет­ката у женския пол чрез оплождане­то и т. н.

Затова Учителя П. Дънов казва: "Плодът на Духа е Любовта. Любов­та ражда живота. Ето защо, за да вле­зе в реалността на Духа, човек тряб­ва да мине през Любовта. За да раз­бере Любовта, той трябва да мине през живота." /151-1939/

"Силата, която подтиква духа да "слиза" и да се "възкачва", т. е. да се въплътява и да създава живот, е Лю­бовта. И поради това любовта е сре­дата, чрез която човек трябва да вле­зе в живота и да го реализира. Зато­ва: "Любовта е свойство на душата. Душата люби." /151-1939/

"В развитието си човешкият дух е минал през всички форми, които съ­ществуват в космоса. Растенията, жи­вотните са фази, през които човеш­кият дух е минал, и днес ги ползва като свои слуги. Това не значи още, че човек е бил животно. Като дух са­мо той е минал през фазите на рас­тенията и животните, но произходът му е Божествен. Той е минал през нисшите форми, но не се е спирал при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и днес още продължава да създава различни форми. При създа­ването на различните форми човеш­кият дух си служи с творческия за­кон... Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подоб­но на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът - присадка върху тази подложка." /117-1929/

"Човекът е съставен от три същнос­ти: дух - висша разумност, висше на­чало в човека; душа - втора същност, и ум - трета същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката во­ля, това са производни, т. е. второсте­пенни величини. Значи човек е съста­вен от три същности: дух - първично начало; душа - вторично начало и ум.

На научен език казано: духът предс­тавлява изпъкнало огледало, което раз­пръсква светлина. Душата представля­ва вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът - обработва светлина­та. Духът, душата и умът представля­ват една троица помежду си. Като зна­ете това, направете разлика между ду­ха, душата и ума." /140-1936/

"Духът не се преражда, но се все-лява, минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и време­на, за да научи великия закон на Бити­ето, да разбере, че вселената е вели­ко, обективно училище." /62-1923/

"Човек не е нито само материя, ни­то само дух. Материята без дух не съществува и дух без материя не съ­ществува. Духът и материята са две състояния, които взаимно се допъл­ват." /43-1929/

3.3.2. Душата на човека

Трудни за възприемане са понятия­та дух, душа, съзнание и т. н. А още по-трудно бе да възприемем поняти­ето Бог. И тук е силата на учението на Учителя П. Дънов, че с помощта на науката се стреми да ни доближи до тези понятия и да ги възприемем като една реалност, макар и неосезаема за нашите сетива.

Иска ми се да повторя пак трите основни принципа, които Учителя из­ползва при анализиране на явленията. А те са: Единство, Универсалност и Аналогия. Единството се състои в то­ва, че всичко видимо и невидимо за нас, но изявяващо се на физическия свят, е израз на едно и също нещо, което се трансформира в различни състояния. И това универсално нещо наричаме Бог. Че единството същест­вува, доказва самата съвременна на­ука. Нека напомним, че материята и енергиите са едно и също нещо, но в различно състояние. Ледът и парата са едно и също нещо. Светлината и електромагнитните енергии са едно и също нещо и т. н. Всичко е едно, са­мо че това върховно единство се ма­нифестира на физическия свят в раз­лични състояния. В този дух говори и Учителя: "Духовният свят има връзка с физическия: едновременно човек е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват в него ед­новременно; между едното и друго­то същество има връзка, която ги съединява и управлява. Тази връзка е душата, която е полудуховна и полу-материална. Това състояние вие ни­кога не може да измените. Под "фи­зически свят" разбирам света на фор­мите, необходими за проява на бити­ето на нещата; под "духовен свят" разбирам онези сили, които работят за създаването на формите; под "ду­ша" пък разбирам условията, които подготвят съграждането на тези фор­ми. Следователно без форми живо­тът не може да се прояви. Всяка ду­ша трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, като едини­ца. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ." /31-1917/

Така душата ни се представя като творящо силово поле, което обединя­ва духовната и физическата същност на човека. Аналогична на душата във физическия свят е гравитационната си­ла. Последната е, която изгражда всич­ки вселенни тела: звезди, галактики, системи, както и нашата земя. Грави­тацията не виждаме, но долавяме ней­ното действие. А светлината не е ли тази сила, която изгражда всички жи­ви форми: растения, животни и т. н.? Ако не съществуваше светлината, ня­маше да има органична материя - т. е. нашето тяло. Така и душата е силовото поле, което обединява нашата ду­ховна същност - нашия дух, с физи­ческата ни същност - тялото. Затова Учителя твърди: "Щом сте срещали светлината, не може да не сте сре­щали душата. Понеже светлината е дреха за душата. Всички души идват с понятието за светлината. А плътната материя, от която е направен човек, т. е. тялото му, е тъмнина. /43-1929/

Ето и тук се говори за състояние на енергиите. Светлината е дреха за душата - т. е. светлината е сътвори­ла тялото за душата. А плътната ма­терия - т. е. тялото на човека, е ве­че тъмнина, което значи материа­лизирана светлина.

"Душата на човека не е нищо дру­го освен самия човек, който живее в тялото, т. е. вътрешния човек, който чрез тялото си се изявява във физи­ческия свят и дава живот на тялото си." /184 - Сведенборг/

"Душата и тялото са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата твори. Природата е креди­торът, който дава материал за обра­ботване, а душата обработва, съграж­да този материал." /120-1929/

Нека направим аналогия със стро­ежа на една сграда. Архитектът - ду­хът, дава идеята, т. е. плана за сгра­дата. Душата е предприемачът, кой­то изгражда последната, а умът, сър­цето и волята са работниците, които извършват строителните работи. В то­зи дух на мислене Учителя пак ни каз­ва: "Ако влезете в пространството (т. е. във физическия свят) като дух, вие няма да имате никакви удове (орга­ни). Духът е само мислещ център. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но няма глава. Иска да направи нещо с ръцете си, но няма ръце. Такова е състоянието на обезплътените човешки духове. И най-после той трябва да ходи от човек на човек, да се моли да му услужат в него. Духът е в положение на майс­тор, който може да направи много не­що, но няма инструменти, с които да си послужи." /88-1927/

Явно, че тялото и духът са същнос­ти от два различни свята, от две раз­лични измерения или от две различни среди - сфери. Без тяло духът не мо­же да твори на физическия свят. Но тъй като духът няма контакт с физи­ческите форми, трябва му посредник - предприемач. Това вече е душата, която е полудуховна и полуматериална. Но от своя страна "Всяка душа, като се въплъти на земята, тя трябва да има на разположение всички инструмен­ти, с които духът може да си послу­жи. Само по този начин духът може да работи." /88-1927/

- "Думата "дух", взета в широк и дълбок смисъл, подразбира, най-мощ­ната, най-красивата форма, която съ­ществува в света. Душата пък предс­тавлява най-меката, най-нежната фор­ма в света. Ще знаете: всяка форма, която внася мощ и смисъл в човека, това е духът; всяка форма, която вна­ся мекота в човека, това е душата." / 97-1928/ "Душата е среда, чрез коя­то духовният свят, т. е. реалният свят, се проявява. Духовният свят се проя­вява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проя­вява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Умът съответствува на духа, сърцето - на душата, а волята - на тя­лото." /135-1933/

"Душата е съд, чрез който животът се проявява. Каква разлика намираме между думите "душа" и "дух"? Те са два клона на едно и също дърво. Ду­шата носи това, което излиза от Лю­бовта, а духът - това, което излиза от Мъдростта. Любовта съгражда един

свят, а Мъдростта - друг, същевремен­но различен от другия." /44-1930/ "Под думата "душа" ние разбираме ця­лата вселена, с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата "дух" ние разби­раме силата, която работи в безгра­ничното пространство. Под думата "ум" ние разбираме светлината, която про­никва цялото пространство. Под дума­та "сърце" ние разбираме доброто, ко­ето работи в света." /147-1937/

Учителя тук си служи с аналогия, за да ни доближи до понятията от ду­ховния свят. Душата се представя ка­то всеобхватно силово поле, което прониква всичко видимо в света. А ду­хът е аналогичен на творческа сила, която работи за създаване на физи­ческия свят. Умът е светлина, т. е. спо­собността на човека да просветлява се­бе си чрез знания. И накрая сърцето е доброто, т. е. това качество, което го откроява от нисшите форми на зе­мята. Затова "Под думата "душа", каз­ва Учителя, разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят." /1-1922/

"Ако духът и душата не държат ръ­цете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от чо­века. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душа­та пък пребъдва във функциите, кои­то изпълняват органите, и се ползва от енергиите, които те възприемат и предават." /32-1917/

Тази мисъл ни подсказва, че чове­кът може да овладее физиологията на тялото си, тъй като тя е подвластна на духа и душата. Това правят именно адептите, които чрез дълги мисловни тренировки, чрез медитиране успяват да направят подвластно на духа си ця­лото тяло. Този двойствен характер на човешкото същество представя и следната мисъл: "Можем да поста­вим когото и да е в магнетичен съд, да извадим двойника му, в който жи­вее душата, и да го сгъстим. И ето отвън един човек и още един, двама са, но тия двамата живеят в един чо­век. Ние не само трябва да знаем как да извадим двойника, но трябва да знаем онези закони, при които душа­та се развива, расте и придобива сво­ите знания." /40-1922/

Значи душата се принизява във фи­зическия свят, за да набере знания. Но защо пък на земята? Не трябва да забравяме, че духовният свят е свят на завършени духовни форми, които там не се изменят. Единственото мяс­то, където имаме промени, процеси на развитие, растене и т. н., това е физическият свят. В последния, както видяхме, явленията са в постоянно раз­витие, трансмутиране, усъвършенст­вуване и т. н. Именно чрез тялото ду­хът и душата набират опит и знания, за да се доразвият в посока на съвър­шенството. Затова се казва: "За да разбере душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се про­явява чрез тялото." /43-1929/

"Душата е човекът, който се проя­вява в духовния свят между ангелите. Духът е човекът, който се проявява в Божествения свят между разумните и мислещи същества. Тъй щото умът се проявява между хората, душата - меж­ду ангелите, духът - при Бога. За да се прояви в своята пълнота, човек тряб­ва да обедини своя ум, своята душа и своя дух в едно цяло." /44-1930/

Тук ни се представя йерархически ни­вото, на което стоят отделните.елемен­ти на цялостния човек. Духът, както ка­захме, е брънка от Божествената същ­ност, душата виждаме, че е елемент, състояние на човека от нивото или све­та на ангелите, а умът е качество на човека от нивото на физическия свят.

"Да възлюбиш Господа с всичката си душа. Под "душа" Христос разби­ра път, условие за движение на Лю­бовта. Движение има навсякъде в ця­лата природа. Всички езера, реки, мо­рета се движат. Дето има растене, там всичко е в движение. То е усло­вие за развитие на душата. Спре ли движението, спира животът, а оттам и Любовта." /52-1919/

Следва, че самата душа е условие за проява на Любовта, или последна­та е свойство на душата. Това иденти­фициране на душата и Любовта се на­лага поради обстоятелството, че ду­шата е тази, която създава живот на физическия свят. Тя е вселюбяща, за да може да подтикне към живот и раз­витие живите форми.

"Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. И духът не се жени. Личният човек се свързва с цел да извърши някаква работа." /151-1939/ "За нас е важна душата, която е сгъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъствува едновремен­но във всички клетки на организма. Ду­шата може да се смалява и увеличава според нуждата." /152-1942/

"Всъщност човек не е нито ум, ни­то сърце, нито душа, нито дух, но че­тирите заедно съставят човека. Какво нещо е душата? - Необятно простран­ство, което включва всичко в себе си. Какво е духът? - Необятна сила, която твори и съгражда. А умът? Необятна светлина, чрез която идат благата в живота. Сърцето? Необятни условия, в които се раждат плодовете на жи­вота." /150-1938/ За да предаде на душата пространствени измерения, Учителя всъщност доказва, че тя е полуматериална и полудуховна, и про­дължава: "Най-великите неща в света са човешката душа и човешкият дух. Умът пък служи за украшение на чо­вешката душа, а сърцето - за укра­шение на човешкия дух. Значи духът, душата, умът и сърцето представля­ват семейството на човек, а волята, това е един от най-благородните слу­ги на това семейство." /139-1934/

Символиката на тази мисъл показ­ва взаимовръзката между тези ду­ховни елементи на човека. Умът под­помага душата при нейното творчес­тво в сферата на физическия свят, а сърцето придава на духа мекота и сърдечност при въздействието си върху душата, която трябва да "сле­зе" на земята и сътвори тялото при раждането на човека.

"Раждането е ограничение на човеш­ката душа. Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да живее ограничен човеш­ки живот. В това отношение човек ми­нава през страдания." /144-1935/ "И тъй, душата представлява външната и вътрешна страна на човека. Тя присъс­твува и в съзнанието, и в ума, и в сър­цето, и във волята на човека - навсякъ­де и във всичко. Ако някой се опита да й даде форма, това значи да я ограни­чи. А душата не се ограничава. Дето душата присъствува, там има вечно дви­жение, вечна работа." /127-1931/

Така се обяснява, че душата всъщ­ност е жизненото силово поле на тя­лото на човека. Тя създава движение­то на жизнените процеси в тялото.

- "На земята душата се намира в сънно състояние, обаче на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбок сън, ду­шата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме про­буждане на съзнанието." /127-1931/

Под сънно състояние на душата трябва да разбираме ограниченията, които се налагат при въплътяването й в тялото. Споменахме, че съществата от духовния свят, като се въплътят, из­падат в състояние на ограничена про­ява. Тези ограничения създават "стра­дания" и "мъчнотии" за душата, която в духовния свят е "будна", т. е. в ак­тивно състояние. Но тя трябва да пре­одолее трудностите на физическия свят, като набере нови познания и ка­чества, до пробуждане на съзнание­то. "Няма по-велико нещо от човеш­ката душа. Задачата на душата е да изправи обърканите работи на ума и на сърцето. Който живее в душата си, само той може да мисли. Без душа човек живее в свят на илюзии, на заб­луждения. С душа човекът живее в действителността, в пълнотата на жи­вота." /121-1929/ "Душата, това е ис­тинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я придру­жават навсякъде и й помагат. Духът пък е онова велико, мощно начало, което ръководи душата, посочва й пра­вия път на живота. Духът, душата, умът и сърцето са четири пособия, без които човек не може да съществува." /119-1930/

"Душата е съединение на два Бо­жествени принципа: Любовта и Мъд­ростта. Те служат за основа на душа­та. Казано е в Писанието: "И вдъхна Бог дихание в ноздрите на човека, и стана той душа." "Това дихание имен­но представлява съединението на два­та принципа в човека - Любовта и Мъд­ростта." /119-1930/ "Душата е неиз­менното, възвишеното, Божествено­то в човека. В нея се крият всички въз­можности за добро. Душата е нача­лото и краят на човешкия живот. С ед­на дума, душата представлява цело­купният човек." /117-1929/ "Душата е проявеният Бог в човека. Когато чо­век не слуша душата си, тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът се стопява на слънчевите лъчи." /111-1938/ "Душата е разумното начало. Тя не може да се утвърди във вре­менното, преходно човешко тяло. Тя пребъдва само около една стотна част от секундата и след това наново го напуща; после пак дохожда, пак го на­пуща." /113-1930/

С тази мисъл на Учителя се дава ясна представа, че душата е силово осцилиращо поле от по-горно измерение - т. е. такова над третото изме­рение. Затова душата не може да бъ­де постоянно обвързана с материята на човешкото тяло. Тя може да сменя състоянията си: в полуматериално и в полудуховно. "Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществу­ва. В душата се крият и умът, и сър­цето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека." /113-1930/ "На небето (т. е. в духовния свят) има само души. Там жената се нарича Де­ва. Значи жената е на земята, а дева­та на небето; мъжът е на земята, а ангелът - на небето. Докато е на зе­мята, човек може да бъде във форма на мъж или жена. Отиде ли на небе­то, там живее като душа. Като слезе на земята, човек пак приема форма на мъж и жена." /109-1931/

Колкото и странни да ни се виждат тези понятия за "слизането" и "качва­нето" на човека, за съществуването му ту като мъж или жена, и само ка­то душа в духовния свят, те са реални и напълно осъществими. Нали разгле­дахме преминаването на линията в плоскостта, а последната е обемно тя­ло, или пък материализирането на енергиите, превръщането на светли­ната в електромагнетизъм и т. н. Оттук трябва да приемем за напълно реал­но, че човек, като се освободи от фи­зическата си същност, трябва да пре­мине в друго състояние, отговарящо на по-висше измерение, което отго­варя на духовния свят. Не може чове­кът като форма на материалния свят да бъде извън законите на същия. Не може човекът да бъде единствената физическа форма, която да не се под­чинява на действащите закони и прин­ципи на света. Трансмутирането на всички сили, енергии и форми е уни­версален принцип и засяга еднакво всичко видимо във вселената. Ето как Учителя между другото дава това сте­пенуване на духовните същности: Се­бе си, личността (човекът на земята), това е низшето проявление на Бога у човека. Второто - по-високо проявле­ние на Бога е индивидуалността. Тре­тото проявление на Бога е в душата на човека и четвъртото проявление на Бога е в човешкия дух." /97-1928/

Проявата на една и съща същност в различни степени, в различни сфе­ри, в различни измерения срещаме ежедневно в живота си. Какво са ле­дът, водата и парата? Какво е гъсени­цата, какавидата и пеперудата?

"Душата не расте, нито се увели­чава или намалява. Душата може са­мо да се развива, т. е. докато живее, човек може да развива своите сър­дечни, умствени и душевни сили, вло­жени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа." /94-1928/ "Но всички души не са на земята. Те се движат из пространството, обикалят из слънчевата система, а някои от тях оби­калят и други системи и периодически слизат на земята. Те се движат във вид на кръг, но спираловидно." /90-1927/ От тази мисъл виждаме как ду­шата се покрива с понятието за сило­вите полета и енергии, които властвуват във вселената. А също виждаме, че законите и принципите на света за­сягат напълно и състоянието на душа­та. От друга страна, добиваме чувст­вото, че понятието "небе" не значи друго място освен това на Вселената, или още че светът е единен и в него движенията са кръгообразни или спи­раловидни, тъй като всичко е едно и не може да съществува извън единст­вото - т. е. извън Бога. Затова, казва Учителя П. Дънов: "Душата може да живее отделно, самостоятелно от ду­ха, както жената може да живее от­делно от мъжа, всеки за себе си, в своя физическа форма, в своя специ­фична форма. Ето защо много хора носят в себе си само мъжки принцип, само духа. Други пък носят в себе си само женски принцип - душата." /90-1927/ С тази мисъл се подчертава, че поляризационният принцип в сфе­рата на физическия свят засяга и чо­века като същество, "слязло" на зе­мята. Така че понятието "отделно" трябва да приемаме като понятие "но­во състояние" на духа при неговото проявление в по-низше измерение.

"Духът и душата вечно пътуват, веч­но се движат в пространството и по този начин се учат. Както духът и ду­шата, така и умът и сърцето са вечно в движение. Всичко в света се движи." /90-1927/ Ето и тук се подчертава за­висимостта на духа и душата от прин­ципите на физическия свят, т. е. от веч­ното движение в света. Тъй като ду­хът и душата са осцилиращи сили, те ту се сгъстяват - въплътяват, ту раз­реждат, т. е. освобождават от огра­ниченията на материята - тялото. Раз­глеждайки принципите и законите на света символично, ние можем да до­бием реална представа и за живота в по-висшите светове, в по-висшите из­мерения. Затова се твърди, че: "Духовният свят става понятен само чрез физическия. Душата е достъпна за нас само чрез тялото. Ако човек не поз­нава тялото си, как ще познава душа­та си?" /88-1927/

Казахме, че душата набира опит във физическия свят и увеличава спо­собностите си. За промяна способ­ностите на душата играе съществена роля съзнанието, т. е. просветляване на ума с нови знания. - "Следовател­но когато съзнанието на човека се пробуди, неговата душа може да пъ­тува с по-голяма бързина из прост­ранството. Казва се, че душата мо­же да пътува, защото тя има форма. За духа обаче не може да се каже, че пътува, защото той няма форма. Щом е тъй, духът пък се движи. Ду­шата може да стане толкова малка, че с никакъв микроскоп да не се виж­да. Същевременно тя може да стане толкова голяма, че нищо да не е в състояние да я обгърне. Значи в сво­ето развитие душата се движи меж­ду два полюса, т. е. изявява законите на крайното смаляване и крайното увеличаване." /89-1927/

Тази мисъл пак потвърждава аналогичността между явленията на фи­зическия свят и тези на духовния свят. От друга страна, показва се универ­салността на законите в света. Така ду­шата може да се смалява и разширя­ва, тъй като е под влияние на принци­па на експанзията и сингуларността, който принцип властвува даже и над самата вселена. - "Духът, както и ду­шата се движат от вътре на вън. Лъ­чите на духа излизат през човешки­те очи. Единственото място, през ко­ето преминава човешкият дух, това са очите." /85-1926/ Общоизвест­но е, че човешките очи най-точно и сигурно изразяват душевното състояние на човека. Те са огледален об­раз за интелекта, ума и духа на чо­века. Те са единственият орган, кой­то е изграден от мозъчна тъкан, тъй като при ембриото мозъчна част ос­тава извън черепа на човека.

"Щом влезе в материята (чрез ду­шата), човешкият дух се ограничава. Щом се ограничи, щом изгуби свобо­дата си, духът започва да страда. Те­зи страдания са наречени "мирови страдания", "мирова скръб".

Духът схваща живота на земята ка­то скръб, като страдание, от което не може лесно да се освободи. За да се освободи от материята, той трябва да мине през мъчнотии, страдания. Въп­реки това слизането на духа в мате­рията и обличането му в плът е толко­ва необходимо, колкото е необходи­мо да купите хляб от фурната." /82-1927/ Напомняме, че формите или съ­ществата в зоната на духовния свят не подлежат на промени и развитие. Те са там статични. Единствено на физи­ческия свят има смяна на състоянията поради набиране на опит и знания. При необходимост духът на човека да на­бере опит в дадена насока той трябва да се въплъти в тяло. "Щастието на човека се заключава в това да може чрез органите си да изразява всички подтици на душата и духа си. И досе­га още хората не са осъзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което самите те нищо не са направили." /82-1927/

"Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги охраня­ва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея. Не, всичко е функция на душата, тя про­извежда всичко. Тъй седи въпросът, според новата философия." /81-1926/

В раздела "Живот" споменахме, че и до днес учените не могат да разгадаят тайните на живота, т. е. онзи жиз­нен импулс, който дава възможност на живата тъкан да расте, клетката да се развива, хромозомите да се разд­вояват и т. н. Опитите чрез сглобява­не на определени химически елемен­ти да се сглоби "жива органична ма­терия" и до днес остават безрезултат­ни. Следователно в живата материя има нещо, което я отличава от обик­новената органична материя. Тук в окултната философия този жизнен им­пулс наричаме душа.

"Думата "душа" произлиза от ди­шане и означава работа. Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Та­зи душа всеки от вас усеща. Всеки от вас чувства нейното вътрешно влия­ние." /81-1926/ "В моите очи душата ражда смъртта, а духът ражда живо­та. Жената е тази жива душа, която Адам извади извън себе си и с това създаде смъртта. Когато дойде смърт­та, човек започва да мисли за Бога, за живота, за хиляди работи още, а щом дойде животът, хората започват да мислят за по-леки работи. Следова­телно, всеки ден душата мени фор­мите си, а това състояние ние нарича­ме смърт. Душата още не е дошла до една постоянна форма. Тя не е за­вършила своето развитие. Ней предс­тои да мине още милиони форми. И когато дойде до своята последна фор­ма, тя ще приеме безсмъртието и ще се слее с духа. Тогава вече няма да има душа и дух. Вечният живот ще из­лезе на сцената." /81-1926/

Следва, че душата е поляризирана форма на самия дух. Той изпада в със­тоянието на душа, за да се доближи до физическия свят. Чрез душата се извършва развитието, израстването на човешкия дух. Душата се преоформя в зависимост от задачите, които има да разрешава духът, и това преоформяне ние наричаме смърт. Със завър­шване на развитието си душата явно достига крайния предел на своето съ­вършенство и се слива тогава с духа, т. е. придобива безсмъртие.

"Душата на човека представлява среда, през която той прекарва свои­те болки, нужди и желания." /78-1927/ Като жизнено поле за човека душата явно че поема и целия психи­чески живот на същия. "Когато казва­ме, че Бог, Учителя живее в нас, има­ме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че чо­век живее в къщата си." /78-1927/ Но все пак "Тялото е резултат на чо­вешкия дух. Човешкият дух е строи­тел. От устройството на тялото се съ­ди за духа на човека. Добре устрое­ното тяло говори за правилни условия на човешкия дух. Следователно от степента на развитието, до което са стигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и услови­ята на неговия дух. Ще дойде ден, когато духът ще създаде безсмърт­но тяло на човека." /78-1927/ Но тук не трябва да забравяме, че реалният строител на физическото тяло на чо­века е неговата душа. Последната е директната представителка на земя­та и оживотворява тялото. Духът да­ва идеята, плана за строежа, а душа­та е изпълнителката.

"Докато хората са на земята, те не могат да се примирят, понеже жи­веят във времето и пространството. Всеки човек иска особени условия, особена обстановка, много място, да се разшири, никой да не го стеснява. Обаче, когато хората влязат в ду­ховния свят като души, там могат да се съберат всички на едно място, го­лямо колкото лешник. Душата има преимущество, че може да става малка, почти невидима, а същевре­менно може да стане голяма като вселената. Когато душата се мате­риализира, тя се изявява на земята в някаква малка форма." /77-1926/

Ето и тук Учителя П. Дънов при­дава на душата качества като на ед­но силово поле, което е подвластно на принципите на експанзията и ко­лапса. А тези качества душата тряб­ва да има, тъй като тя е преходна фаза - полуматериална и полудуховна. Духът от своя страна създава об­ратната връзка - между душата и Бо­га. - "Когато човек се моли, до него седи един ангел, който занася мо­литвата му до Бога. Само чистите ду­ши пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които душата предава своите молитви. Ка­зано е, че Бог живее в човека. Това подразбира, че Той живее в причин­ното тяло. Обикновено душата на чо­века живее в причинното тяло, вслед­ствие на което на физическия свят той често се усеща изпразнен. О тя­лото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на вре­ме само го посещава." /77-1926/

Връзката между душата, духа и Бо­га бихме могли да си представим на принципа на резонанса. Понеже те са състояния от различни измерения, от различни светове, то пряката им или непосредствена връзка и контакт са невъзможни. Единствено резонансът дава възможност за контакт между материални и нематериални форми, между състояния в по-висши светове.

"Животът не седи в материални­те блага. Когато обикнеш една душа, тя няма да има никаква тежест в себе си. Душата обаче може да бъде тежка колкото земята; душа­та може да бъде тежка колкото слънцето; една душа може да бъде тежка колкото цялата слънчева сис­тема; една душа може да бъде теж­ка и колкото космоса. Защото ду­шата представлява интензивността на силите, които действуват в нея. То­ва значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да дви­жат целия космос." /72-1925/

Видно е, че физическите и духов­ните величини са несъизмерими и не­съвместими. Физическите величини са тези от тримерния свят - величини във времето и пространството, докато те­зи на духовния свят се измерват с ве­личините на четири-петмерния и т. н. светове. Тези величини са нестатични, характеризиращи се по интензивност, активност, разширение и т. н. Сило­вото поле е винаги нещо повече от фи­зическите форми. Една физическа форма съгласно теорията на относи­телността на Айнщайн е само един ма­лък силов възел, докато създаващата го сила е безмерна чрез физическите мерки. Подобна безмерна от физи­ческа гледна точка е мисълта на чове­ка. Тя може за миг да посещава тела­та на вселената и да дава информация на душата. И тук Учителя дава след­ната представа: "Човешката душа има това свойство, че може да се смаля­ва, може да се разширява, да става голяма колкото слънцето, колкото ця­лата слънчева система. Това зависи от мисълта на човека." /72-1925/ А спо­ред Учителя мисълта има скорост мно­го над тази на светлината. Тези качес­тва на душата, колкото непонятни за физическия свят, са реални за духов­ния, където времето и пространство­то не играят никаква роля. "Духът, това е първото проявление на човека. Той е точката, в която човек се явява. Ду­шата, това са възможностите на духа, т. е. възможностите на точката, по­соката, в която духът може да се про­яви. Умът, това са възможностите на душата. Волята, това са възможнос­тите на сърцето." /64-1924/

Като ползва градацията на тре­тото измерение (точка, права, плос­кост и обемно тяло) и взаимовръз­ката на формите в него, Учителя ни дава представа каква е взаимовръз­ката между духовните елементи на човека: дух, душа, ум, сърце и во­ля. Тук точката, или началото на вся­ка форма във физическия свят е ду­хът като представител на духовния свят, основният градивен елемент, аналогичен на точката.

"Душата е мястото, където само Бог може да живее. Не трябва да допускате никой човек да влезе в душата ви." /78-1927/

"Душата не е нищо друго освен израз на едно състояние на Божест­веното съзнание... Стремежите на всички души пък се съединяват и се сливат в кръга на Божественото съз­нание." /77-1926/ "Душите представ­ляват различни състояния, в които Лю­бовта, т. е. Божественото съзнание, се проявява във времето и простран­ството. Всичко може да изчезне в све­та, но Божественото съзнание нико­га. То вечно е съществувало, същес­твува и ще съществува във времето и пространството, както и извън вре­мето и пространството, в своите микроскопически и грандиозни размери." /77-1926/ "Да възлюбиш ближния си като себе си." Под думата "себе" аз разбирам Божествената човешка ду­ша. Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влез­ли в битието, са били две, двойки. Две души са били те и тези души сега се търсят." /39-1922/

Тук Учителя загатва за раждането на човешкия дух от небитието, т. е. от състоянието на колапс с Бога, от със­тоянието на сингуларност с Бога. Всич­ко е било у Бога преди сътворението на света. При сътворението, т. е. при Първичния взрив, настъпва експанзия­та, или разширението, за да се създа­де цялото многообразие на физичес­кия свят. Тогава се заражда и човеш­ката душа, т. е. преминаването й в Би­тието. Но във физическия свят властвува и законът на поляризацията. Този закон създава движението, стремеж към сближаване, стремеж към изг­раждане и творчество. И в момента, когато първичната човешка душа е преминала в Битието, т. е. се е роди­ла във физическия свят, тя се е поляризирала - станали са две души с раз­лични полюси. Тези полюсни различия между мъжа и жената са подобни на различния спин в сферата на матери­алните частици. Затова Учителя про­дължава: "Тези две сродни души са два полюса, където се ражда живо­тът. Само като намериш душата, срод­на с твоята, която да представлява про­тивоположният полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще за­почне истинската еволюция. Само ко­гато придобиеш истинско знание, са­мо тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето въз-лизане. Всичката тайна седи в това -да намериш своята възлюбена, срод­на душа." /39-1922/ "Моментът на излизането на душата от Великото съз­нание е точно определен. В това от­ношение всяка душа представлява еди­ница, т. е. някаква строго определена единица (величина)." /4-1922-23/ Учи­теля твърди, че една човешка душа се заражда, т. е. отделя от Бога като дух в определен момент на живота на вселената. А това е зараждането на нова вселена, т. е. Първичният взрив според физиците. "Всяка ду­ша излиза от Бога с цел да научи жи­вота, да познае себе си. Това е пър­вият подтик, първото движение на съзнанието. Познанието на себе си подразбира познаването на Божест­веното. Познаването на Божествено­то подразбира влизане на Божест­веното в рамките или в границите на граничното. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенствува." /1-1922/

"Като говорим за душата, ние има­ме предвид и космическата душа, ко­ято съдържа всички слънца в себе си. Те представляват нейните клетки, в ко­ито тя прониква, за да се движи. Кос­мическата душа манипулира с тези слънца, както желае. Следователно тя е господарка на материалната и ду­ховната им същност. Когато същест­вата не са пробудени още, ние казва­ме, че космическата душа е матери­ална. Пробудят ли се съществата, за­почнат ли да се движат, в тях се про­явява духовното естество на душата. И най-после, когато съществата започ­нат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че ду­шата проявява своето Божествено ес­тество. Умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята. Значи душата представлява сбор от проявите на ума, сърцето и на волята на човека." /23-1926-27/ "Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се уни­щожават. Казано е, че плът и кръв няма да наследят царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Ко­гато висшият живот се облече с плът, последната по благодат се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човек да се стреми към висшето Божествено начало, което работи чрез човека в долните среди. Ако душата се изло­жи направо върху действието на Бо­жия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека приятна свет­лина. И душата се нуждае от плътта като покривка, която я пази от силни­те лъчи на Духа. Който разбира този закон, плаши се от плътта, от лич­ността си, иска да убие техния жи­вот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да уби­еш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш ус­ловията за проявата на Божественото на своята душа." /24-1927-28/

Плътта и кръвта можем да оприли­чим символично на атмосферните сло­еве на нашата планета. Благодарение на тази атмосфера около земята има­ме жива и развиваща се биосферна област. Атмосферата запазва живите форми на земята от убийственото въз­действие на свръхкъсите (ултравиоле­товите) лъчи на слънцето. Отрицател­но отношение към плътта имат някои учения на Изтока. Неслучайно адептите и други духовни лица в Изтока се подлагат на физическо изтощение и мъчение. Считат, че тялото им, т. е. плътта им, е причина за бавното ду­ховно израстване. Не се касае да унищожим плътта си тук на физи­ческото поле, но да я овладеем и подчиним на разума си. Затова Учи­теля П. Дънов пледира да опознаем себе си, т. е. да опознаем отрицателните си влечения, желания и по­риви, като същевременно ги овла­деем и подчиним на разума. А тя­лото ни трябва да бъде здраво, жиз­нено и пластично, за да ни осигури по-дълъг живот тук на земята, т. е. в това Божествено училище.

"Ако има нещо у нас Божествено, то е светлата душа, която мисли. Ето защо, когато говорим за човека, тряб­ва да разбираме нея. Отделете от чо­века разумната душа, той остава фор­мено животно с четири крака. Духът се проявява в човешката душа. Пора­ди това човек в различие от другите същества ходи прав. /30-1914/

"Според моето схващане земята е едно училище само за индивидуална­та човешка душа. Ако има нещо ре­ално в света, то е човешката душа." / 30-1914/ "Голяма наука, велики зна­ния се изискват при въплътяването на душата в някаква форма." /79-1927/ "Всичко в живота е в движение. Посо­ката на движението е в зависимост от течението, което го предизвиква. Иде­ята за Бога не е нищо друго освен връзката на човешката душа с Бога. При всички условия на живота, тайно в душата си човек трябва да пази тази връзка, защото от нея зависи успехът на неговия живот." /21-1925-26/

"И теософите казват, че след като умре човек, душата му минава през астралния свят, после през менталния и най-после през причинния. Понеже не може да отиде по-нататък от причинния свят, спира се тук за известно време да размишлява върху причините и послед­ствията на нещата в живота. В него се заражда желание да се върне отново на земята." /7-1923-24/ "Апостол Па­вел казва: "Вие сте храм Божий." Кой е храм Божий? - Душата ви. Вашата душа е велико нещо. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време." /65-1922/

П. Дънов дава значително ясна и картинно добре представена интерп­ретация за понятието душа. Неговите пояснения с примери от науката са та­ка убедителни, че едва ли има съвре­менен човек, който да не се съгласи с тях. Остава едно само, да се почувст­вуваме жива душа с нейните безгра­нични възможности и чиста първична изява на нашия дух.