Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"Човекът е най-сложната матема­тическа формула в света."

/3-1922-23/

"Човекът е последната и завърше­на форма на физическия свят, но и той не е последната форма на природата."

/25-1928-29/

"Някой иска да разбере, какво представлява като човек-Его... Ни­кой досега не е отговорил на този въпрос. Човек трябва да знае, че цялата слънчева система даже не може да го побере."

/23-1926-27/

3.1. Същност на човека

За човека какво ли още може да се каже? Ние считаме, че знаем, че сме най-висшето представителство на живо­тинското царство на Земята, че надви­шаваме по интелект всички живи фор­ми, че сме "съвършени" и че можем всичко, че светът като че ли е сътворен за нас и можем да си позволяваме как­вото поискаме, и т. н., и т. н.

Но дали е така? Защо тогава не мо­жем да се освободим от страдания­та, които непрестанно ни съпътству­ват, защо нещастията ни сполетяват и "вървят" по петите ни? Защо много от нашите прояви са далеч под нивото на проявите на животните, а даже и по-ниско от тях? Защо тези парадокси: "съвършени", а с прояви на най-ниско паднали същества?

Явно, че още не знаем съществе­ното за нашата човешка същност, не се познаваме, а най-малко владеем проявите си, за да кажем, че сме най-съвършеното творение на природата. Учителя П. Дънов счита, че човек е най-сложната математическа форму­ла в света, както и последната и завър­шена форма на физическия свят. В то­ва си състояние обаче човекът все пак далеч не е последната форма на при­родата, макар че цялата слънчева сис­тема не може да го побере. Явно, че пред нас стои още сложен и дълъг път на развитие, тъй като далеч не сме пос­тигнали това, което трябва да бъдем.

И тук Учителя ни подсеща, че "Аз считам самия човек за една неразре­шена формула. За днес едва полови­ната от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се реши цялата формула, еволюцията на човека ще бъ­де завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките фор­ми на своето Битие." /7-1923-24/

Учителя подсказва, че ако човек е завършена по еволюция физическа форма, то нему предстои още духов­на еволюция, която се включва в ця­лото Битие. Защото Той продължава: "И Човекът не е реално същество. И той е отражение на нещо по-високо от него. Не само това, но човекът е отражение на две същества още. Зна­чи той живее едновременно в три свя­та." /3-1922-23/ "Много философи разискват въпроса защо е дошъл чо­век на земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. То­зи въпрос ще се разреши, когато хо­рата завършат развитието си на земя­та. Докато е в своята физическа фор­ма, човек минава през състоянието на животното. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобие зна­ния, които да му служат като средст­во за защита срещу смъртта. Една от задачите на човека е да придобие без­смъртие." /22-1926-27/

"Веднъж дошъл на земята, човек трябва да слиза и да се качва правил­но. Той представлява съчетание на материалното и духовното, вследствие на което ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. И духов­ният без материалния няма смисъл. Ни­то дух без материя може да същест­вува /н. б. - на земята/, нито мате­рия без дух. Човек трябва да бъде ду­ховен, но същевременно трябва да бъ­де и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хар­мония. Материалното и духовното ес­тество в човека са условия за постига­не на възвишен живот, към който той се стреми. Като знае това, човек не трябва да отрича материалното, нито духовния живот." /21-1925-26/

От горните мисли следва, че човек тук, на земята, е преходна фаза меж­ду материалния и духовния свят. На еволюционната стълбица във физичес­кия живот той стои на най-високото място, но същевременно прави връз­ка с духовния свят, където е обаче в самото начало. Връзката с духовния свят се осъществява чрез ума, сърце­то и волята. От това следва, че изцяло от човека зависи към кой свят се стре­ми. Защото: "Човек е колективно съ­щество, свързан със същества от по-високо и по-ниско стоящи по съзнание от него. От човека зависи с кои от тях ще се свърже." /23-1926-27/

"Кое е вътрешното съдържание на човека? - Неговата душа, т. е. Божес­твеното начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способ­ности." /32-1917/ "Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Следователно, докато е на зе­мята, човек си създава три вида връз­ки, т. е. материални, които имат от­ношение към стомаха, сърдечни, т. е. духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени - които имат отношение към мозъка, т. е. мисъл­та. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се поз­нава по това, че има правилни физи­чески възприятия. Щом физическите му възприятия са правилни, и духов­ните му възприятия ще бъдат правил­ни." /59-1921/ "Човек е един акуму­латор или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически тече­ния. Човек представлява един такъв въ­зел. В математическо отношение аз си представям човека на земята като една от най-сложните формули." /66-1925/ "Цялото човечество се съдър­жа в един човек и всеки човек е в ця­лото човечество. Всеки съдържа в се­бе си и Айнщайн, и Дарвин, и Кант. Всички хора живеят във вас. Една ябълчна семка съдържа в себе си разно­образието на всички ябълки. За да се разбере тази идея, човек трябва да разглежда живота като нещо цяло." /77-1926/ "Един народ или цялото чо­вечество в своите размери, това е кос­мическият човек, развит в своята ця­лост. Малкият орех - плодът е равен на големия орех - дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на цялото." /63-1922/

Ние разсъждавахме вече върху становището на биолозите, че всяка клетка, всеки плод от дадена жива форма съдържа заложена в себе си информация за устройството, струк­турата, биологическите особености на целия организъм. При по-нисшите жи­ви форми е възможно от една клет­ка, от един орган или от част на цяла­та форма да се възстанови първич­ният вид или загубената част от тяло­то на формата. Тази способност за възстановяване на цялото от една не­гова част учените наричат ентелехия. От друга страна, всяка завършена жи­ва форма на земята съдържа информация и характеристика за цялото ро­дово състояние. Затова може да се каже, че човекът съдържа в себе си информация за целия еволюционен цикъл на живота, т. е. за развитието на всички органични форми. Затова много философи наричат човека още микрокосмос, т. е. форма, съдържа­ща живота на земята и отразяваща в себе си вселенните сили.

Човек е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своите близки. На земята той се проявява като физичес­ки човек; в духовния свят е като духо­вен; в Божествения - като божествен. Значи човек е трояко същество." /44-1930/ "Човек е едно същество, кое­то много пъти е излизало от Бога и се е връщало". /72-1925/ Тук Учителя намеква за прераждането като прин­цип във вечната еволюционна стълба на съществата. В един живот, казва той, човек не може да изправи погрешките си и да постигне съвършенс­твото си. Затова той много пъти се "качва и връща", докато осъзнае на­пълно своето същество и отстрани не­достатъците си. "В човека има три жи­вота, три течения, които протичат ед­новременно през него. Едното мина­ва през стомаха - то е физическият живот. Другото - през дробовете, а третото - през мозъка. Ето защо наб­людавайте какви състояния ви обхва­щат." /73-1926/ "Човек не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна ско­рост, че едновременно може да бъ­де навсякъде - може да проникне през всички светове." /64-1924/

Съгласно горните мисли трябва да заключим, че човек е излязъл от Бога като душа, като идея и мисъл на Съ­щия и притежава качества на същест­вата от този висш свят. Явявайки се на земята, човек има вече и материална компонента. Като идея, мисъл или проява на Бога човек е миниатюрно явле­ние в Битието. Затова може да има качества на силовите полета на света. Той е силов възел от жизненото поле на изявилия се Бог. Придвижването на чо­века в отделните светове: физически, духовен и Божествен, трябва да прие­мем като смяна на състоянията му. Тази трансмутация, наблюдавана от нас в сферата на физическия свят, а именно в средата на силовите полета, става с бързината на светлината. За­това човек може по принцип да бъде навсякъде и всякога, когато пожелае. Това всъщност ни демонстрира мисъл­та. Затова Учителя потвърждава, че: "Човешкият живот започва с мисълта. Това подразбира слизане на мисълта в реалния свят, в света на формите. Мисълта е първата станция, чувството е втората станция, а действието е тре­тата станция на духа." /2-1922/ "Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас не е още роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен про­цес на душата." /6-1923-24/ "Докато е в тялото си, човек зрее и организир-ва силите си. Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето си. Ето защо физи­ческото тяло е обвивка, т.е. посред­ник, през който минават соковете от вън на вътре, т.е. от външния физичес­ки свят към духовния." /32-1927/ Тук сърцето олицетворява чувствата на чо­века, които той изпитва през време на физическия свят. Тези чувства се изг­раждат от резонаторните възприятия, които ние приемаме от външния окръ­жаващ ни свят.

"Човек е жива, велика душа, тол­кова необятна, че изпълва цялото прос­транство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях." /54-1924/

Както ще видим по-късно, душата ни се представя от Учителя П. Дънов, като силово поле - посредник между духа на човека и физическото поле на живота. Затова душата е необятна, тя трябва да обхване целия физически свят. В човека душата е като силов въ­зел на тази всеобхватност на първич­ната душа - излязла от Бога. И Учителя продължава: "Било е време, когато чо­век е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката ду­ша е била извън времето и пространс­твото. Душата излиза из абсолютното Битие, дето е била щастлива. Бог зас­тавил своите щастливи деца насила да излязат от дома Му." /57-1923/

"Излизането на децата от дома на Бога" всъщност е процесът на инди­видуалния живот на човешката душа. Само чрез индивидуализацията чо­вешката душа може да се всели на физическия свят. Процесът на "въплътяването" на душата отговаря на процеса на инволюцията на света, т. е. на процеса на "самоограничението на Бога", за да се изяви в цялото многообразие на физическия свят. За­това "Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на рабо­тата на своите предци." /89-1927/

"Животът на човека представлява възел, в който се прекръстосват не­говото минало, настояще и бъдеще. Следователно миналото определя нас­тоящето, а настоящето ще определи бъдещето. Един велик закон е взел участие при създаването на човека, ка­то го е извадил от първичните му ус­ловия и го е поставил на житейската сцена. В това отношение човешката ду­ша е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят." /89-1927/ "Според нас нито раждането е начало на живота, нито смъртта - край. Човек е съществувал и преди раждането си, ще съществу­ва и след смъртта си. Раждането и смъртта са само възможности на чо­века да научи, да придобие нещо, а същевременно и да се освободи от известни ограничения." /117-1929/ "Това, което виждаме и наричаме чо­вешко тяло, представлява само скеля на бъдещото тяло - на бъдещото зда­ние. Човек едва сега е започнал да съгражда своето тяло. Казано е оба­че, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Това не се отнася до сегашния човек. Сегашният човек не е създаден от Бога. Историята за съз­даването на Адама, която се разказва в Битието, е детинска история. Вярно е, че първоначално човек е бил обле­чен в тленна дреха, като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек ду­ша и той придобил по-високо съзна­ние. До това време човек се намирал почти в животинско състояние, не раз­бирал смисъла на живота. Като ста­нал душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето." /119-1930/ Обаче грешката на човека се състои в това, че:"Човек, като е придобил жи­вота от Бога, казал: аз мога да живея и без Бога. Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една ве­лика погрешка. Обаче човек, ако дос­тигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън цялото не може да живее. Човекът е част от цялото. Следователно човек може да се развива и съществува са­мо в цялото. Той сам не е цяла едини­ца." /13-1924-25/

Въпросът за цялото и частта разг­ледахме неколкократно, като дадох­ме за пример организма на човека. Неговите части и клетки не могат да съществуват извън цялото - тялото, но в обсега на последното те се развиват и специализирват.

"За да имаме правилно разбиране за човека и да не се самозаблуждаваме, трябва да имаме три идеи пред­вид. Обект на физическия живот е тя­лото; то е видимото, за което сега се грижим. Без тялото човек не може да живее на физическия свят. Когато ня­кой каже, че човек може да живее ду­ховен живот на земята, без физически живот, това е несъвместимо. Както не­съвместимо е да живееш физическия живот без тяло, така също невъзмож­но е да живееш духовен живот без фи­зически. Обект на духовния живот е душата. Значи обект на духовния жи­вот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмис­лят живота, това е Любовта. Обект на Божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът от гледище на физи­ческия свят е невидим, но от гледище на Божествения свят той е тъй обикно­вен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Онзи, който не е разбрал смисъла на физи­ческия живот, той не може да разбе­ре и смисъла на духовния живот. Чо­век трябва да разбере физическия жи­вот основно: и биологически^ и геомет­рически, и астрологически, и матема­тически, и психологически. Като каз­вам, че човек трябва да разбере фи­зическия живот, аз подразбирам, че той трябва да владее всички негови еле­менти." /81-1926/

"Човек трябва да вярва в Бога, за­щото Той е неговата мозъчна систе­ма. Той е главата на неговия живот. Човек трябва да вярва в ангелите, защото те са дробовете на неговия жи­вот. Човек трябва да вярва в хората, защото те са неговата стомашна сис­тема. При това положение всичко при­добива смисъл. То ще послужи за ос­нова на бъдещата философия." /88-1927/ "Бъдещите хора ще се радват на тази философия, ще се възпита­ват в нея и ще заминават за другия свят пак с нея. Казвате: Как да прие­мем това? - То е превръщане на енер­гията от едно състояние в друго. За това превръщане на енергията гово­рят и съвременните учени. От прев­ръщането на енергията от едно със­тояние в друго и ние ще се ползва­ме, като трансформираме енергии­те в нашия организъм." /88-1927/

Цялото учение на Учителя П. Дънов е една философия за живота, за която той тук намеква. А че тази фи­лософия ще бъде основа на знанието на бъдещия човек и че последният с това разбиране и знание ще заминава за другия свят, говори обстоятелство­то, че тази философия обхваща всич­ки аспекти на живота - в цялостния му цикъл на развитие. В заключение за същността на човека Учителя казва: "Човек е колективно същество и ко­лективно ще се яви при Господа. Като казвам, че човек ще се яви колектив­но при Бога, имам предвид всичко оно­ва, което е вложено още от началото в него и което не гние, не се разлага. Човек е създаден от две вещества: твърдо - пръст, и меко - дух, диха­ние." /22-1926-27/

"Физическият живот на човека е не­говият външен живот, който се разли­чава с външно разнообразие, а вът­решно еднообразие. Същността на живота се крие в духовния живот, де­то цари външно еднообразие, а вът­решно разнообразие." /25-1928-29/ "Сам човек е копие, а не оригинал.

Казано е в Писанието, че човек е съз­даден по образ и подобие на Бога. Зна­чи човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследст­вие на което човек се стреми към своя оригинал." /44-1930/

Тук вече Учителя П. Дънов намек­ва за произхода на човека като същ­ност. Този въпрос ще разгледаме по-подробно в следващата глава.

3.2. Произход на човека

И все пак откъде произхожда чо­векът? Е ли той само творение на биосферата на земята? Е ли той едно просто усъвършенствуване на органич­ните форми, или е представител на по-висши форми, поради което се отли­чава от животните?

Това са въпроси, по които най-много се спори между застъпниците на материалистичната философия и тези на идеалистическата. Въпросът едва ли ще се реши окончателно и от нас. Нап­ример Учителя П. Дънов намира връз­ка между двете становища, като каз­ва: "Важно е, че човек е създаден та­ка, както и природата. В това отноше­ние той представлява малка вселена, малка природа. Като изучава приро­дата, човек познава и себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него като в огледало. В Битието е казано: "И създаде Бог човека по образ и по­добие свое." /25-1928-29/

Ако отъждествим вселената с Бо­га, т. е. приемем, че тя е неговата физическа дреха, то значи, че човек е огледален образ на този свят, т. е. на Бога. Ние се убедихме, че вселе­ната не е само това, което долавяме със сетивата си. Светът има много из­мерения, макар че ние познаваме и живеем със съзнанието, че са само три. Експериментално и математически имаме данни, че в зоната на по-висшите измерения светът, т. е. все­лената, има друг облик, и материята, която го изгражда, от по-друго със­тояние, от по-друго естество. Оттук следва, че и човек е не само това, което виждаме. Той трябва да има и друго състояние, за което не сме ос­ведомени. Затова Учителя продължа­ва: "В Библията се казва: "Най-първо Бог направи човека по свой образ и подобие." Аз няма да се спирам, да ви обяснявам стиха. Той съдържа ед­на велика окултна истина, която не мо­же да се разкрие напълно. И второ: Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на него­вия дух, а произхождението на него­вите страсти и желания и на неговия нисш ум, на животинското в него. Зна­чи хората ще имат друга еволюция, ще тръгнат по реда на минералите и растенията." /40-1922/

Следва, че човек по същество е дух по образ и подобие на Бога, но по физическата си форма е пръст, както всички органични форми на зе­мята. Затова той притежава страсти­те и влеченията, които са характерни за живите форми на биосферата на земята. Притежавайки животинското в себе, си явно, че човек по пътя на еволюцията си трябва да мине и по "реда на минералите и растенията", т. е. да се пречисти и освободи от нисшия си ум и нисшите си желания и страсти. Затова и Учителя продължа­ва: "Човешкият дух е минал през всич­ки форми на живота и постепенно ги е напущал, докато най-после е дошъл до последната човешка форма. Той ги е напущал външно, но не и вът­решно. Те и до днес живеят в него. През тези форми човек минава и в утробата на майка си, докато дойде последната форма, чрез която днес се проявява." /127-1931/

За потвърждение на това станови­ще е и фактът, че в утробата на май­ката в продължение на 9 месеца за­родишът на човека минава развитието си през всички форми на органичното царство. Затова Учителя казва, че чо­век е напущал само външно по-низшите биологически форми, но вътреш­но, чрез ума, сърцето и волята си е останал обвързан." Този последовате­лен процес на развитие, на минаване на формите на живота във все по-ви­соки, наричат еволюция. При този про­цес всички клетки в човешкото тяло постепенно са се организирали, дока­то създадат човешкия организъм. Хи­ляди години духът е работил за съз­даване на този организъм, за създа­ване на своя дом. Този дълъг процес на развитие наричат еволюция, други го наричат странствуване на душите, трети - прераждане и т, н. /83-1928/

"Според мене, казва Учителя, ня­ма същество, което да е свързано тол­кова тясно с материята, както чове­кът. В този смисъл човек свързва ма­териалния свят с духовния. Човекът е мост, по който трябва да минават съ­ществата от висшите светове, за да слезат в нисшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-краси­вият мост на земята." /153-1941/ "Хо­рата заемат последното място в стъл­бицата на разумните същества. Като започнете от най-възвишените същес­тва, които стоят на първо място в тази редица, ще дойдете и до човека, кой­то е на десетото стъпало /долу/. Зна­чи, над човека има още десет стъпа­ла, по които му предстои да се кач­ва." /155-1943/ Човекът като преход­на фаза между материалния и духов­ния свят по същина е дух, произлязъл от Първичното начало - Бога. Но пора­ди това, че духът му е въплътен в ма­териална форма, той е по същина, как­то казахме, най-съвършената форма на биосферата, а и най-нисшата фор­ма на духовния свят. Тогава къде е чо­векът? Къде да търсим неговата същ­ност? - Човек не е нито в главата си, нито в сърцето си, нито в краката си, нито в ръцете си. Той е извън своите удове (органи), извън своето тяло. Чрез тялото, чрез удовете си, той само се проявява, но е извън тях." /82-1927/

Значи същината и произходът на чо­века трябва да търсим извън неговата физическа форма. Той наподобява на силовите полета на вселената: грави­тацията, светлината, силните и слабите въздействия в атома и т. н., които ние не можем да видим и регистрираме по същество, но долавяме и проучва­ме единствено чрез техните матери­ални прояви. Човекът е от духовна гледна точка една частица от най-висшата първична сила, от Абсолютното, Неизвестното, Всемогъщия - Бог. "Чо­векът е частица от Цялото и вследст­вие на това съзнанието на всички хора на земята, от първия човек и до всич­ки сега съществуващи, е съединено в едно цяло. Съзнанието на всички тия хора съставя космическия човек. Всич­ки заедно съставят едно общество и един народ." /81-1926/

"Душата на човека, тъй като тя е вътрешният човек, нейният вид е чо­вешки, вид в пълна цялост и съвър­шенство; но все пак тя не е животът, а тя е следващият приемен съд на жи­вота от Бога, и така жилище на Бога." /184 - Сведенборг/

Сведенборг казва още: "И сътвори Бог човека по негов образ и сътвори го Бог по подобие Негово." Но по об­раз Божие и подобие Божие не е ед­но и също нещо. Човек може да загуби образа Божий, но не и подобие Бо­жие. Адам остана като подобие Божие, но е загубил образа Божий. Образ Бо­жи е приемен съд на Бога и тъй като Бог е Любов и Мъдрост, то образ Бо­жий е приемен съд на Любовта и Мъд­ростта от Бога в него. Подобие Божие обаче е пълно подобие и пълен образ, пълен изглед, като че ли би било Лю­бов и Мъдрост в човека, като негови собствени." /184/

Учителя дава подобно тълкуване: - "Като казваме, че Бог е създал чо­века по свой образ, то значи, че го е създал по образа на своята Любов, защото трябва да знаете, че Любов­та е първият образ на Бога. Вторият процес е слизането на човека, съгрешението; слизането на душата и ду­ха във физическия свят (т. е. въплътяването). Целият физически свят е изявление на Бога, материализиране на Бога." /34-1920/ В духа на слиза­нето на човека, т. е. съгрешението, е и следното обяснение: "Окултната теория поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички ония чо­вешки единици, които, когато са ми­нали през пътя на своето развитие, са се спънали (т. е. съгрешили), един ден са се видоизменили. Маймуните, това са недоразвити хора. Днес те с;а недоразвити, има застой в тяхната еволюция, но ще се развият при по-благоприятни условия." /36-1921/

"Първият човек, който живял в рая, познавал само любовта към себе си, към Бога в себе си. Аз-ът в него бил пълен господар; и на всички заповяд­вал, бил вече недоволен от положе­нието си и пожелал от Бога другар, с когото да се разбират. Такова било положението на Адама. Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, про­излязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и ка­зал: "Тази плът е от плътта ми и кост от костта ми." Аз пък казвам, че и се­гашният Адам мисли за Ева по същия начин. Сам за себе си човек предста­влява нещо цяло, изявление на Бога. Като се отделил от Бога и пожелал да бъде самостоятелен, той винаги се по-ляризира, в него се явяват два полюса. Тия два полюса са Любовта, която об­хваща живота на всички същества, и Мъдростта, която носи светлина. Лю­бовта и Мъдростта пък се стремят към Истината като крайно звено, като към крайна цел в живота. Истината създава образите; тя е поле на знания. В Исти­ната са складирани всички знания от не­запомнени времена." /78-1927/

В тази мисъл ни се изяснява симво­ликата за съществуването на Адама и създаването на Ева. Както се казва, Адам се поляризирал в момента, ко­гато се отделил от Бога, т. е. поже­лал да бъде самостоятелен. В основа­та на тази поляризация стоят основни­те принципи на Бога за сътворението на света: Любовта, Мъдростта и Ис­тината. Като представител на любовта във физическия свят П. Дънов казва, че е Ева, а на Мъдростта - Адам. Така разделени, те се стремят вече към Ис­тината, която символизира Всевишния - съдържател на всички знания от не­запомнени времена.

"Днес всички хора поддържат ми­сълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адама. Това е детинско схващане. Бог извади две ребра от Адама като материал за създаването на жената. Това не значи, че Ева е излязла от реб­рата на Адама. Когато човек отива на магазина да си купи плат за костюм, можете ли да кажете, че той е произ­лязъл от плата? С плата човек се е об­лякъл само, но не е произлязъл от не­го. Като четете Библията, виждате, че в известно отношение животните имат по-висок произход от този на човека. Защото, за да създаде животните, Бог приложи силата на Словото Си. Той каза да се създадат животните, и те се създадоха. За създаването на чо­века Той взе пръст, направи от нея чо­век, в когото после вдъхна живо ди­хание." /119-1930/

Явно, че при създаването на жи­вотните няма индивидуален подход, а масово производство. При човека има напълно индивидуално творение на Бо­га както за физическата същност на човека, така и за духовната му същ­ност. При човека имаме въплътяване на душата му във физическото му тя­ло, докато при животните това липс­ва и те трябва да притежават обща масова духовна същност, т. е. обща душа. Но тук веднага възниква въп­росът: - Как е възможно човекът, който е излязъл от такива разумни ръ­це, да греши? - Значи такъв, какъвто виждаме днес човека, той не е съз­даденият човек от Бога. Той не е пър­вичният човек, за когото се казва, че е създаден по образ и подобие Бо­жие. Съвременният човек се е отк­лонил от своя първообраз, затова не може да познае своя създател." /97-1928/ "Помнете: човек не иде за пър­ви път на земята. Ако сте за първи път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за първи път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го позна­вате. Така ли е всъщност? Повечето хора не помнят Бога, защото са се отклонили от първия път. Значи чо­век не е излязъл сега от Бога, но пре­ди хиляди години." /32-1917/

Явно, че през време на дългия ево­люционен процес тук на земята човек поради силното си индивидуализиране е дал превес на своите нисши качества: страсти, влечения и всичко живо­тинско. Затова Учителя казва, че чо­век се е "спънал" или "паднал" от пра­вия път. - "Човек е излязъл някога от Бога. Кога? - В далечното минало той е излязъл от Бога и в бъдеще пак ще се върне при Бога." /70-1925/

Това връщане пак при Бога трябва да схващаме в контекста на процесите, наблюдавани в природата: инволюция и еволюция, трансмутиране на силите, смяна на състоянията и накрая смяна на биологичните форми. "Човек прекарва едновременно два диаметрално проти­воположни живота. За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден." /70-1925/

И тук трябва да схващаме фигура­тивно мисълта на Учителя. "Пътят към небето" - това е съзнателната и ра­зумна еволюция в живота, а този "към ада" - животът на животинските вле­чения, страсти и желания.

Но хората не са еднакви. Няма то­зи стереотип, който наблюдаваме чес­то в животинското царство. Вярно, че човек се е индивидуализирал, но откъ­де и как се създава тази пълна лична индивидуализация във всеки индивид у човечеството?

"Първоначално хората са си при­личали (външно), но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съз­нание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно по отноше­ние на времето и пространството. Вът­решното различие между хората впос­ледствие е създало и външното дифе­ренциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразило и върху човешките лица." / 4-1922-23/ "Всички хора в безгранич­ното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. От то­ва именно се явява различието между хората." /64-1924/

Тъй като сме излезли при раз­лични периоди от Първоизточника -Бога, то явно, че и еволюционният процес у всеки един човек настъп­ва в различно време. Затова няма един с друг еднакви хора на земя­та. Всеки има свое индивидуално минало, настояще и бъдеще.

И все пак като вид и форма на изя­вения живот човекът като колектив има свой типов път на развитие за разлика от другите, по-изостанали същества или спрямо тези, които са по-напреднали.

"По отношение на ангелите, по от­ношение на висшите същества ние сме корените, а те са по отношение на нас клоните. Има и по-висши същества от ангелите, които съставляват цветовете и плодовете на този живот." /72-1924/

Единството в биосферата на зе­мята, както това и в по-висшите све­тове и се стигне до Единния, Абсо­лютния, Неизвестния - Бог, Учителя П. Дънов изразява под форма на ед­но дърво и неговите части.

"Трябва да знаете, че преди 20 ми­лиона години човек е бил в животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал условия да се проявява, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние. И от сега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до най-високото положение." /72-1924/

И тук се намеква на обстоятелст­вото, че на човека му предстои дълъг еволюционен път. Падението, или сли­зането, за което говори Учителя, явно е значително, поради което сме още корените на дървото на живота.

"Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка - в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че ня­кога си живял в такава форма, в та­къв образ, казваш: нима аз съм имал опашка? - Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Затова си имал нужда от опашка, рога, ко­пита, но сега се намираш в нов об­раз, с ръце и крака, с пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устро­ен, и т. н." /64-1924/

Изказаното тук становище на пръв поглед противоречи на библейската ле­генда за създаването на човека. Спо­ред последната човекът е създаден ка­то жива физическа форма след прик­лючване сътворението на всички ос­танали живи форми, включая и живот­ните. Но не трябва да забравяме, че независимо от "диханието" на Бога, т. е. предаването на индивидуална душа на човека, неговото тяло е сътворено от Всевишния от пръст, от най-елемен­тарната форма на материята. Тогава тази пръст трябва да стане органична форма, т. е. да еволюира и да добие образа на органичното тяло на чове­ка. Следователно въпреки всичко ние като физическа форма сме били за­дължени да преминем целия цикъл на еволюиране на материята: елементар­ни биологични форми и се стигне до висшите животински форми и накрая човешкото тяло. Така организмът на човека носи опита на биологическите хилядолетия на еволюцията. Така са­мо той може да бъде резонатор на силите в природата и да таи в себе си белезите на цялата еволюция.

Явно, че падението на човека, т. е. напускането на рая, е бил серио­зен процес, който ни довежда до прага на неорганичната материя -пръстта. А и самата еволюция по принцип започва от най-елементар­ната материална форма. Когато ще разгледаме същността на човешка­та душа, ще видим, че Учителя счи­та, че тя е съвършена и няма нужда от развитие, но нашите сърце, ум и воля са още в първично състояние и трябва тях да развиваме.

"Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грама­ден, а микроскопичен, но при из­вестни условия се е развил и станал човек. Това е процес на възлизане от долу на горе. Той е онзи вътре­шен Божествен процес, който въз­дига, обновява човешкото сърце, чо­вешкия ум, човешката душа и чо­вешкия дух." /30-1914/

"Едно време, когато ангелите са би­ли в нашето положение, като хората на земята, ние сме били в положение на животните и сме им служили, те ни дължат много и сега Господ ги кара да ни се отплатят." /30-1914/

"Висшето начало в човека е него­вият дух. Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са в постоянно движение." /47-1931/

"Къде е вътрешното съдържание на човека? - "Неговата душа, т. е. Бо­жественото начало в него, което чер­пи от живота необходимото - сили и енергии за проява на своите качества и способности." /32-1917/

Както ще видим по-късно в главите "дух" и "душа", това са най-висшите същности на човека. Духът е директ­ният представител на Божествената същност, а душата - посредникът меж­ду духа и физическата същност - тя­лото. Затова душата се счита от Учи­теля за полудуховна и полуматериална. Самият човек обаче като биологи­ческа единица също не е абсолютно самостоятелна. Тя е част от общото единство на живите форми, т. е. частица от един общ жив организъм - т. е. тялото на Първопричината, на Все-висшия - Бог. Затова: "Астролозите пос­тавят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон. Значи всеки човек на земята не представлява някаква завършена форма - образ, а само едно малко отражение на голе­мия човек." /13-1924-25/

И все пак всичките тези постановки за същността на човека не могат така лесно да се възприемат от болшинст­вото хора. Но нека ползваме мислите на някои изтъкнати учени и се улес­ним с това за възприемане постанов­ките на Учителя П. Дънов.

"Както физиката говори и борави с четвърто измерение, така и биологът теоретик говори за "вътрешно измере­ние" на организма. Всъщност ние, хо­рата, сме всякога и "тук", и "там" и до­колко изживяваме второто си състоя­ние като действителност, зависи от лич­ната ни организационна висота и от на­шето устройство." /161 - Фридерихс/

- "Ние, хората, сме в сферата на нашите сетивни усещания тримерни същества. Тези първи три измерения по същество обаче са статични. Всъщност в света няма нищо статич­но; и за най-късо време всичко се изменя. Действителността е един непреривен процес и човек не може да отдели един откъс от него и да го разгледа статично, тъй като той раздробява цялото и сам си съставя фал­шиви представи." /161/

"Средният човек е наивен реалист, т. е. подобно на животните, той смята възприятията си за пряка информация за реалността и е убеден, че всички останали хора получават същата ин­формация. Той не знае, че не същес­твува начин за установяване дали ин­дивидуалните впечатления (например за едно зелено дърво) на някого, и тези на друг (за същото дърво) са ед­накви и дори думата "еднакви" тук ня­ма смисъл." /200/

"Често се изказва мнението, че символите са въпрос на конвенция, нещо като стенография, необходи­ма за удобно описание на огромния по обем материал; символите са съ­ществена част от метода за проник­ване във физическата реалност, ле­жаща извън наблюдаемите явления." /200 - М. Борн/

"Що се отнася до философията, всеки съвременен учен в областта на естествените науки, особено физикът теоретик, съзнава дълбоко в себе си, че работата му тясно се преплита с философското мислене." /200/

И така учението за измеренията в математиката най-нагледно ни представя йерархичните степени на изявите на живота. И в тези степен­ни прояви на Бога трябва да търсим мястото на човека. Ето и Учителя П. Дънов ги ползува, за да ни инфор­мира за нашето развитие.

"Човек има връзка с ангелите. Ка­то говоря за ангелите, аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-ус­тойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста енергия. Ан­гелите живеят в така наречения "Петоизмерен свят", в света на петте из­мерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т. е. тия хора, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измере­ния. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос." /72-1925/

Нека степенуваме измеренията и силите, които пребивават в тях така, както ги дава Учителя П. Дънов.