Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма

Република България е страна по ключовите международни конвенции в областите транснационалната организирана престъпност, незаконния трафик на наркотици, прането на пари, незаконния трафик на оръжие, незаконното движение на ядрени, химически, биологически и други потенциално смъртоносни материали:

Във връзка с изпълнението на изискванията на резолюции 1269/1999, 1368/2001 и 1373/2001 на СС на ООН от българска страна са предприети следните действия:

1. Отказване издаването на разрешения за външнотърговски сделки с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба за страни, на които са наложени санкции от международните организации по отношение на износа за определени държави и региони, стриктно спазване на всички задължения на Р България, които произтичат от участието й в международни организации и режими, както и по силата на сключени двустранни споразумения.

Предвижда се до края на 2001 г. правителството да внесе в Народното събрание проектозакон за изменения и допълнения към Закона за външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба /1996г./, с цел засилването на националните механизми в тази област.

2. Засилване активното участие на нашите експорт-контролни органи в работата на международните организации и режими, чиято дейност е свързана с контрола на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.

3. Непрекъснато се предприемат действия за идентифициране на производствени предприятия и търговски дружества, чиято сфера на дейност би могла да попада в обхвата на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химически оръжия и за тяхното унищожаване (КЗХО).

4. Досега са обхванати и се наблюдават над 100 потенциални стопански субекта, от които ежегодно се изисква информация за планираните и действително извършените дейности с подлежащите на обявяване и контрол токсични химически вещества и прекурсори.

5. С цел да бъде получена максимално точна информация са разработени и непрекъснато се усъвършенстват специални формуляри за набиране на индустриалните данни за производството, преработката, употребата, съхранението и трансфера на контролираните токсични химически вещества.

6. Изгражда се специализирана база от данни с цел непрекъснато наблюдение на идентифицираните стопански субекти, които имат отношение към прилагането на КЗХО. Във всяко производствено предприятие е определено лице за контакт по въпросите на прилагането на КЗХО.

7. Въвежда се използването на съвременни средства за комуникация с предприятията и търговските дружества във връзка с изпълнението на задълженията им по Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ЗЗХО)

8. По конкретни поводи са направени предложения за задължително обвързване на митническите тарифни позиции с КАС регистрационните номера на подлежащите на обявяване и контрол токсични химически вещества и прекурсори от Списък 1, 2 и 3 на КЗХО. Целта е да се получава пълна и точна информация както за извършваните трансфери, така и за фирмите, които реализират тези трансфери.

9. Успешно е реализирана Националната програма за изпълнение на задачите, произтичащи от Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и за тяхното унищожаване.

10. В рамките на инициативата на НАТО за глобално хуманитарно разминиране и на дейността на Пакта за стабилност в ЮИЕ са предложени конкретни проекти. Целта е както унищожаването на съществуващи запаси от противопехотни мини в региона, така и използването на българския кадрови и технологичен потенциал.

За засилване на регионалната отговорност и активно противодействие на международния тероризъм и международната организирана престъпност Р България ще прилага и в регионален план мерките, предвидени от Плана за действие на ЕС в областта на полицейското сътрудничество. В тази връзка се предприемат действия за:

• 
  -                                 актуализиране на двустранните споразумения за борба с трансграничната престъпност с Р Гърция и Р Румъния чрез сключване на междуправителствени спогодби за полицейско сътрудничество, регламентиращи изключително реда и условията за трансгранично преследване и наблюдение и взаимно оказване на оперативно съдействие;
  
• 
  -                                 сключване на междуправителствено споразумение за полицейско сътрудничество с Р Македония и СР Югославия;
  

Предвижда се също така съдействие при обучението на специалисти във всички области на сигурността на гражданската авиация, помощ при определяне на подхода за изпълнение на рентгенова проверка на регистрираните багажи от 01.01.2003г. , предоставяне на технически съоръжения за целите на сигурността /рентгени, металдетекторни рамки и др./, осигуряване на членството на Република България в Агенцията за безопасност на гражданското въздухоплаване в Европа /ЕАСА/.

Клаузи относно осъществяване на сътрудничество в борбата срещу тероризма се съдържат в редица двустранни и многостранни международни споразумения, по които Р България е страна.^6[6]

Република България е ратифицирала и основните международноправни актове в областта на екстрадицията и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси:

- Европейска конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г. и бр. 9 от 27.01.1995 г.);

- Допълнителен протокол и Втори допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция (обн., ДВ, бр. 9 от 27.01.1995 г.);

- Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г.);

- Конвенция за трансфер на осъдени лица (обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.1995 г

Установяването дали едно лице, търсещо убежище в Р България, е участвало в терористични актове, се осъществява чрез снемането на идентифициращите белези и други образци за сравнително изследване. Според Закона за бежанците(ДВ, бр. 53/1999 г.)., чл.44, ал.2 до ал.4, тези изисквания са императивни и са задължение на компетентните органи, провеждащи производството за предоставяне на статут на бежанец. Поради липса на техническа и финансова възможност на Агенцията за бежанците при Министерския съвет, в настоящия момент не се снемат други идентифициращи белези,освен документи и снимки.

С цел отстраняване недостатъците и пропуските в съществуващото законодателство, се подготвя проект за Закон за убежището и бежанците, който е във фаза съгласуване със заинтересуваните министерство и ведомства.

(g) Действащи процедури, които пречат на терористите да злоупотребят с бежанския статут.

Съгласно действащите в Р България процедури и механизми за предоставяне на статут на бежанец, служителите от агенцията за бежанците при Министерския съвет на Р България провеждат процедурни действия за установяване на причините, които са мотивирали дадено лице да потърси закрила в страната. В хода на тази процедура може за се установи, че лицето не заслужава международна закрила (Изключващи клаузи член 1F(а) до (с) на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и чл. 13, ал.1 до 3 на Закона за бежанците. За да бъдат приложени тези клаузи е достатъчно да бъде установено, че “съществуват сериозни основания да се предполага”, че е извършено от описаните в тях действия: “деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството; тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България; действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации”. (Закон за бежанците, чл.13, ал. 1-3). Не се изисква формално доказателство за предишно наказателно разследване.

Република България ратифицира Европейската конвенция за борба с тероризма на 17 февруари 1998 г. със следната резерва: “Република България в съответствие с чл.13, ал. 1 от Конвенцията си запазва правото да отказва екстрадиция за някое от престъпленията, посочени в чл.1, ако счита престъплението за политическо. По смисъла на тази резерва Република България няма да счита убийството или престъпленията, придружени с убийство за политически престъпления.” Конвенцията влезе в сила по отношение на нашата страна на 18 май 1998 г.

През м.октомври 2001 г. правителството одобри и внесе за разглеждане от Народното събрание проектозакон за оттегляне на посочената резерва. На 28 ноември 2001 г. Народното събрание прие закона за оттегляне на резервата по Европейската конвенция за борба с тероризма. Така, понастоящем, Р България не може да отказва екстрадиция на лице, извършило терористичен акт, на основание, че смята престъплението, за което се иска предаването на лицето, за политическо престъпление.”

Р България подписа, ратифицира и прилага Конвенцията на ООН за борба с транснационалната организирана престъпност и два от протоколите към нея - Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша въздух и море и Протокола за предотвратяване, забрана и наказване на незаконния трафик на хора, особено на жени и деца /ратифицирани на 12.04.2001г./.

Съгласно решение на правителството от 15 ноември 2001г., страната ни ще се присъедини и към Протокола за незаконно производство и трафика на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към горната Конвенция в рамките на текущата 56-та сесия на Общото събрание на ООН при условие за последваща ратификация.

Р.България е страна по основните конвенции за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и основните протоколи към тях - Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. и Протокола, изменящ Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г; Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 25.03.1972 г., Конвенцията за психотропните вещества, подписана във Виена на 21.02.1971 г.; Конвенцията на ООН за борба с незаконния трафик на наркотични вещества и психотропни субстанции от 1988г.

В изпълнение на решенията на ХХII-та специална сесия на ООН по наркотиците (1998г.) България прие Единен закон за наркотиците и прекурсорите от1998г.

Р България развива тясно сътрудничество с Международния съвет за контрол на наркотиците, Комисията по наркотиците на ООН, Програмата на ООН за контрол върху наркотиците, базирани във Виена, с ИКЕ, в рамките на конференциите на ХОНЛЕА на световно и регионално ниво, във форматите на ИНТЕРПОЛ, ЕВРОПОЛ и Световната митническа организация, Групата “Помпиду” /Съвет на Европа/, Програмата “ФАР”, както и въз основа на субрегионални инициативи и двустранни споразумения.

Р България е страна по Конвенцията на Съвета на Европа за изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления /ратифицирана 1993г./. През 1998 г. Народното събрание прие Закон за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г., изм. и доп., бр. 1 от 2.01.2001 г.). /виж 1, (с) и 1, (е)/.

България прилага ефективно в национален план ограниченията, наложени от Съвета за сигурност на ООН, Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, Васенаарската договореност и другите международни режими за експортен контрол и неразпространение. За целта вече е наложена практиката да се приемат правителствени нормативни актове, с които изрично се регламентират задълженията на българските юридически и физически лица по ограничителните и забранителни режими и налагането на санкции спрямо евентуални нарушители.

Така например, с изрични постановления на Министерския съвет, Р България въведе пряко в правовото пространство на страната режима на санкции, приети от СС на ООН срещу държави и организации като УНИТА (Ангола), СРЮ, Афганистан (Талибаните), Сиера Леоне, Етиопия и Еритрея и др.

Република България, в съответствие с решенията на СС на ООН, на ЕС и на ОССЕ, със специално Постановление № 91 на Министерския съвет от 9 април 2001г. утвърди и списък на държавите и организациите, спрямо които прилага забрана или ограничения върху продажба и доставки на въоръжение, свързано с него оборудване, и стоки и технологии с възможна двойна употреба.

Като държава - участничка в ОССЕ, България е поела политическия ангажимент за прилагане на залегналите принципи, норми и мерки в приетия през м. ноември 2000 г. Документ на ОССЕ по малките оръжия и леките въоръжения /МОЛВ/. На 1 февруари 2001 г. Министерският съвет прие Решение за одобряване на горепосочения Документ на ОССЕ и неговото прилагане в национален план.

България участва в Конференцията на ООН за предотвратяване на нелегалната търговия с МОЛВ във всичките й аспекти и е поела политически ангажимент за прилагане на приетата от Конференцията Програма за действие. Р.България е член на Васенаарската договореност от 1996г.

През м. август 1998 г. Р. България се присъедини към Кодекса на поведение на ЕС в областта на търговията с оръжие, а през м. декември 1998 г. към решението за Съвместни действия /Joint Action/ на Съвета на ЕС за неразпространение на малки оръжия и леки въоръжения /МОЛВ/.

Р България участвува в различни международни контролни режими – Групата на ядрените доставчици /от 1988г./, Комитета “Цангер” /от 1993г./, а от 2001г. и в Австралийската група.

Р България е ратифицирала Договора за неразпространението на ядреното оръжие /ратифициран през 1969 /, Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и тяхното унищожаване /ратифицирана през 1994г./, Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологически /биологически/ и токсинни оръжия и за тяхното унищожаване /ратифицирана през 1972г./ Р България е страна по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 3.03.1980 г., Спогодбата между България и МААЕ за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие /подписан през 1972 г., в сила от 1972г. / и по Допълнителния протокол към горепосочената Спогодба /подписан 1998г., ратифициран 2000г./

На 13 ноември 2001 г. Народното събрание на Р България прие закон за ратифицирането Международна конвенция за борба срещу бомбения тероризъм, приета на 15. 12. 1997 г., като предстои в най-скоро време да бъде депозиран ратификационен документ при Генералния секретар на ООН.

Република България предприе вътрешноправна процедура за оттегляне на резервата, направена в съответствие с чл. 13, ал. 1 на Европейската конвенция за борба с тероризма. (вж. 3.g)

5.Борбата с организираната престъпност и в частност с тероризма е продължителен процес, съпроводен с разход на много човешки и материални ресурси.

Основен елемент от тази борба е изграждането на специалисти – антитерористи. Разбира се, немаловажен е и проблемът с материалното осигуряване на тези специалисти, както и усъвършенстването на техните знания и умения, предвид бързото развитие на използваните от терористите способи и средства за осъществяване на престъпните им актове.

Ето защо, едновременно с практическата работа по предотвратяване на престъпните деяния на отделни лица или терористични групи, страни като България, които организационно и финансово не разполагат със значими ресурси, трябва да ползват опита, финансовата и материална помощ, която може и трябва да им бъде оказвана в този критичен период. Видът на помощта основно трябва да се заключава в предоставяне на “ноу-хау”, специализиран софтуер и сътрудничество по обмяна на информация, опит и обучение на специалисти по линията на използване на технически средство за откриване на забранени и особено опасни материали, както и в областта на обмяната на опит по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

От изключително значение за вътрешната инфраструктура в този план е и евентуалната помощ за допълнително оборудване с видеотехника и апаратура за наблюдаване на пътници и товари в района на възловите железопътни гари; закупуването и допълнително оборудване на апаратура за извършване на радиоактивен контрол на товари по граничните гари и вътрешността на страната; подготовката и допълнително обучение на служители, които ще бъдат заангажирани с работата по управлението и боравенето със специалната техника; снабдяване с необходимите защитни предпазни средства, при възникване на извънредни и кризисни ситуации.