Добро утро, святи душе бени хин

„ЗАЩО ПЛАЧЕШ?”

- Да – отговорих аз.

- Ами, хула срещу Сина?

- И това също може да бъде простено – казах аз.

- Тогава можеш ли да ми кажеш защо хулата срещу Святия Дух не може да бъде простена?
СВОБОДА ОТ СТРАХА
За много хора тази тема е болезнена. Но Духът ми даде свобода от страха да не би да извърша „непростимия грях”. Той отключи моето разбиране с такова откровение, че аз никога повече не се тревожа на тази тема.
„Той тихо плачеше”
През зимата на 1974 г. Бог отвори моите очи за една невероятна истина относно природата на Святия Дух и защо Отец и Сина дават такова „ултимативно” предупреждение към тези, които биха похулили Духа.

Аз се молех, когато изведнъж разбрах, че Духът на Бог беше в моята стая и почувствах, че Той тихо плачеше.

Ти казваш: „Е, как знаеш, че това беше Духът?” За мен поставянето под въпрос на реалността на този момент ще бъде като да поставя под въпрос моето спасение – ето колко реално беше присъствието тогава. Аз не мога да го обясня или да го разбера, но знам, че това се случи.

Случката беше толкова реална, че аз буквално се обърнах наляво и казах:

- Святи Душе, защо плачеш?

Нямаше никакъв отговор. И в този момент сълзи започнаха да се стичат по моите бузи. С очи, пълни със сълзи, Го попитах отново:

- Святи Душе, защо плачеш?

Тогава изведнъж цялото ми същество започна да плаче. Това не бяха просто сълзи. Реалността на това, което почувствах, беше толкова силна, че аз започнах да стена. Чувството дойде дълбоко отвътре. Беше като чели сърцето ми се късаше – като че ли някой беше загубил син или дъщеря.

Дълбоките стенания не престанаха. Плачех нощем и не можех да спя. И това продължаваше не с часове, а с дни. Не беше планирано и честно казано, аз не можех да разбера защо сълзите бяха толкова неконтролируеми. Все пак цялото приключение трая повече от три седмици.

Товарът ставаше все по-тежък и по-тежък. Чувствах се като че ли някой беше сложил товар от хиляда паунда, беше го вързал върху гърба ми, беше стегнал каишите, беше го заключил с ключ и ме беше оставил да се бия сам. Освен всичко друго, се чувствах като че ли бях пренатоварен с един опресиращ, тежък товар на скръб. Това е единственият начин, по който мога да го опиша – тежестта на скръбта.

Аз погледнах нагоре и попитах:

- Господи, защо?

Аз се молих да бъда освободен от този необясним товар върху моите рамене. В този момент Всемогъщият Бог тежестта на скръбта ми се обърна в товар за изгубените души, какъвто аз никога не бях познавал преди това.

Това, което започна с моето обръщане към Святия Дух, за да Го питам: „Защо плачеш?”, завърши с един променящ живота ми товар за изгубените, който никога от тогава до този момент не ме е напуснал – нито веднъж.

Аз излязох от това приключение (въпреки че все още не го разбирам напълно), убеден, че Святият Дух скърби за света. Аз съм абсолютно убеден, че със сълзи Той търси слуги, които да разпространят Божията любов. Вярвам, че Духът на Божието сърце се разкъсва от нуждите на човечеството. Може би през тези седмици Той ми позволи да погледна само за малко на Неговата агония за изгубените.

Бъдещето на Бени Хин беше извън всякакъв въпрос. Аз знаех, че трябва да проповядвам посланието на Отец, Сина и Святия Дух. И не съм спрял да го правя от тогава.

Духът е толкова специален, когато открие личност, която може да използва, и Той й позволява да почувства Неговото скърбящо сърце. Когато ти почувстваш болката, която чувства Святият Дух, тя влиза в твоето съзнание и никога не те напуска. Ти не само виждаш нуждите на човечеството, но чувстваш тези толкова отчаяни нужди, както никога преди това.

Но аз вярвам, че имаше още една причина, поради която Бог ми позволи да издържа този урок. Това отвори моите очи за това, защо Святият Дух е Личност в Троицата и все пак е толкова различен от Отец и от Сина. Това направи възможно за мен да събера заедно парченцата на мозайката, наречена „непростим грях”.
Обида и клевета
Какво точно казва Писанието?

Исус, говорейки на фарисеите, каза: „Този, който не е с Мен, е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява. Затова ви казвам, че всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости.” (Матей 12:30-31). Тогава, правейки го още по-ясно, Той каза: „На всеки, който изговори дума против Човешкия Син, ще му се прости, но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му бъде простено нито в този свят, нито в бъдещия” (стих 32).

Какво включва думата „хула”? Думата има седем значения, които са:

1. Да говориш зло за.

2. Да критикуваш ядосано (или да говориш неуважителни неща).

3. Да използваш оскърбителен език или да обиждаш.

4. Да укоряваш, да говориш с презрение към Бог или към святи неща.

5. Да опетняваш добрата репутация – да говориш с обиди.

6. Да клеветиш или да обвиняваш фалшиво.

7. Да обиждаш.

Някой може да попита: „Как можеш да нападаш добрата репутация на Святия Дух? Или как Го обиждаш?” Това е действие на свободната воля.

Книгата Евреи говори директно по този въпрос:

Бог Всемогъщият, Отец, е великият Бог на Небето и трябва да Му се покланяме, да Го хвалим, да Го възвеличаваме, да Го прославяме и да Го издигаме. Исус, Неговият Син, е Господ на славата, когото ангелите се страхуват да погледнат. И все пак, приятелю, аз чувствам, че Святият Дух има капацитета да чувства човешките емоции – дори болката, скръбта и недоволството – с интензивност, която е позната само на Него.

Ти казваш: „Нима имаш предвид, че Святият Дух може да почувства по-дълбоко една болка, отколкото Отец или Синът?” Писанието не казва: „Не оскърбявайте Отец или Сина.” То винаги казва: „Не оскърбявайте Духа.” Защо? Аз вярвам, че това е така, тъй като Той може да бъде по-дълбоко засегнат, отколкото всеки друг член на Божеството.

Самият факт, че Исус каза: „Хулата срещу Сина ще бъде простена”, но „хулата срещу Святия Дух няма да бъде простена”, показва, че Святият Дух става нараним по един по-дълбок начин, отколкото Господ.

Защо Отец ще казва: „Вие оскърбихте Моя Дух”? С други думи, Божият Дух може да бъде оскърбен или раздразнен. И Писанието се казва, че „Той обърна Себе Си срещу тях като враг и воюва срещу тях” (Исая 63:10). Защо е така? Защо Святият Дух изглежда толкова предпазван? Може би това е, защото Бог Отец познава колко нежен е Духът. Това е почти като Бог Отец да каже: „Ако вие Го докоснете, никога няма да ви простя!”

Защо Святият Дух е толкова защитен чрез Христос, когато Той казва: „Моята кръв ще измие всеки грях, освен този”? Той дори каза: „Този, който похули Святия Дух, никога няма да получи опрощение, а е обект на вечно осъждение” (Марк 3:29). Защо? Отново това е, защото Святият Дух е различен и Неговото сърце може много лесно да бъде докоснато с болка.

Но мога ли да ви кажа една утешителна дума? Преди Исус някога да заговори за хула, Той направи едно много важно изказване, което трябва отново да прочетем. Господ каза: „Този, който не е с Мен, е против Мен; и този, който не събира с Мен, разпилява” (Матей 12:30).

Ако вие работите за Христос, вие не попадате в категорията на Неговото предупреждение. Когато Исус говореше върху темата за хулата, Той направи абсолютно ясно това, че се обръща към хора, които не работят с Него.

Попитайте себе си: „Аз с Него ли съм?” Ако отговорът е „да”, тогава се попитайте: „Събирам ли души с Него?” Ако отговорът е все още „да”, тогава може да кажете: „Тогава аз никога няма да похуля Святия Дух!”
„Разтревожена ли си?”
Едно момиче, тийнейджърка, веднъж дойде при мен, убедена, че е похулила Святия Дух.

- Разтревожена ли си? – попитах аз.

- Да – каза тя с тревожен поглед.

- Млада госпожице – казах аз, – самият факт, че ти си разтревожена, означава, че не си похулила Духа.

Виждате ли, хулата е едно действие на волята, което не носи със себес и тревога.

Хулата е да проклинаш Исус и да кажеш: „Не ме интересува какво прави Той!” Това е да кажеш: „Кой се интересува от това, колко е скъпоценна Неговата кръв?” Хулата е да обиждаш това, което Бог прави, и да го правиш съзнателно.

Ти казваш: „Е, Бени, как да знам дали някога няма да извърша този грях?” Няма да извършиш този грях, докато не пожелаеш да го извършиш.

Погледнете по-отблизо на това, което Христос каза. Той каза, че на всеки, който „говори” срещу Духа, няма да бъде простено. Тази дума е жизненоважна в посланието на Христос. Да говориш показва един своеволен акт. Това е много повече, отколкото една празна мисъл. Цялото ти тяло е включено в този акт на произнасяне на една дума.

Ако Духът е похулен, Той е обиден чрез тези, които са взели решение да похулят. Това е едно действие на волята – избор, който вие упражните.

Къде е сатана във всичко това? От работа с хората като служител, аз знам как дяволът идва при тях и се опитва да напълни техните умове със зли мисли за Святия Дух. Бихте ли очаквали нещо по-малко от него? Може би се е случвало и на вас.

Някога влизала ли е „не отиваща си” мисъл във вашия ум, каквато никога не бихте искали да имате? Кой е пуснал тази зла мисъл във вашата глава? Разбира се, това е сатана. Но изговорили ли сте тази мисъл високо? Не! Причината, поради която сте запазили мълчание е, че тя не е била ваша мисъл.

Личността, която говори срещу Святия Дух, е тази, която е взела решение да похули. Това е този, който казва: „Аз ще похуля и не ме интересува какво мисли Бог!”

Саул похули Святия Дух, когато отхвърли Словото на Бог. Димас, един от съмишлениците на Павел, похули, когато обърна своя гръб на Евангелието и се върна към страстите на плътта. Павел написа: „Димас ме забрави, обиквайки настоящия свят, и отиде в Солун” (ІІ Тимотей 4:10).
Не Го оставяйте да си тръгне
Ти казваш: „Ти ни казваше, че не можем да похулим. Ами Саул и Димас?” Въпросът е в това, че аз ви изяснявам, че вие не можете да похулите, докато сте решени да живеете за Исус и сте твърди в това.

Пътят към вечността е претъпкан с хора, които започват с Христос и завършват със сатана. Има християни, които ходят по пътеките между редовете в църквата и разтърсват ръката на проповедника, като някакъв тип застраховка за техния дом на Небето, но техните сърца не следват действията им. Скоро откриваме, че същите тези хора са се влюбили в страстта, или парите, или в блясъка на света. И те в един момент казват: „Господи, аз напускам.”

Вие може би се чудите: „Как мога да знам, че Святият Дух е все още с мен? И как ще знам кога и дали Той ме е напуснал?”

Това е средство на сатана да ви атакува и да изпълва вашия ум с мислите: „Святият Дух те е напуснал. Той си е отишъл завинаги и никога няма да се върне отново.”

Но не приемайте това! Ето как ще познаете дали Духът е все още с вас. За мен това е било голяма помощ и аз вярвам, че ще бъде и за вас. Първо, Писанията ни казват, че Святият Дух обитава във всеки вярващ като Съветник и като източник на мир. Второ, чувствате ли присъствието на Исус във вашия живот? Тогава Святият Дух не е напуснал. Чувате ли все още Духът на Бог, който казва: „Моли се”? Той не е напуснал. Понякога чувствате ли вина, че не четете Словото? Той не си е тръгнал. Всъщност Той ви обвинява. Имало ли е случай, в който сте срещнали някой и сте почувствали импулс да му кажете за Исус? Той още е тук!

Исус не говореше в противоречие, когато каза, че Духът ще бъде с нас завинаги. Той говореше заради факта, че ролята на Духа е постоянна – дори вечна. Виждате ли, ако вие Го похулите, Духът ще напусне. Но ако Го оскърбите, Той няма да си отиде; Той ще остане дори, когато сте Го наранили. Аз вярвам, че християните оскърбяват Духа всеки ден. Аз например, съм виновен.

Оскърбяването на Святия Дух е грехът на църквата. Ето защо Павел каза на църквата: „Не оскърбявайте Святия Дух.” Той не беше адресирал тези думи към невярващите, а към християните.
Ами, ако се проваля?
Ти може да попиташ: „Как Го оскърбявам?” Ти Го оскърбяваш тогава, когато не прощаваш. Ти Го оскърбяваш, когато казваш нещо грозно или погрешно. Твоите ежедневни молитви трябва да бъдат: „Благословени Святи Душе, моля Те, помогни ми днес да не Те наскърбявам.”

Ами, ако се провалиш? Той е повече от готов да те чуе да кажеш: „Моля Те, прости ми.” Той ще ти прости и ще те изчисти седемдесет пъти по седем.

Святият Дух е толкова нежен, че дори най-леката рана може да Му причини болка. Колкото по-дълго ние Го познаваме, толкова повече ще разбираме Неговите чувства. Толкова много пъти аз съм казвал със сълзи: „Святи Душе, съжалявам за болката, която Ти причиних. Но моля Те, моля Те, остани при мен.”

Имало е случаи, в които съм Му казвал: „Ти може да ме изобличаваш, но аз няма да Те оставя да си отидеш!” Защото Господ изобличава оня, когото обича. Това е като да кажеш: „Аз те обичам.”

Аз вярвам, че ако един човек остане в непростителност, Духът на Господ ще позволи на мъчители да влязат в него. Ето какво каза Христос на Петър, когато ученикът попита: „Господи, колко често да му прощавам, ако ми съгреши моя брат? До седем пъти ли?

Господ отговори: Аз не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22). След това Исус разказа притчата за непростителния слуга, която завърши с предупреждението: „Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг” (стихове 33, 34).

Христос завърши притчата, казвайки: „Така Моят Баща ще направи на вас, ако всеки един от вас от сърце не прости на своя брат” (стих 35).

Означава ли това, че Святият Дух се е оттеглил завинаги? Не. Това просто означава, че Бог ще отдръпне Своята ръка на защита от тези, които не прощават.

Една личност, която абсолютно е похулила Святия Дух, става изпълнена с демоните на сатана. Ако попитате: „Бени, вярваш ли, че един демон може да притежава християнин, който е изпълнен със Святия Дух?” Абсолютно не!

Аз наистина вярвам, че личност, която е направила изповед на вяра в Христос, но не живее за Бога, която живее в непростителност, може да бъде под влиянието на демони, може да бъде дразнена и дори опресирана от силите на тъмнината, но не и притежавана.

Петър например каза: „Господи, няма да умреш.” И Исус каза: „Иди зад мен, сатано.” Петър не беше притежаван от сатана, той беше повлиян от него. Ето голямата разлика!

Исус каза чрез Духа: „Аз няма да ви оставя, нито да ви забравя.” Това, приятелю, е добрата новина. И тъй като Той остава, много по-важно е да познаем това, което Той ще направи за нас, отколкото това, което сатана ще прави срещу нас.

Павел написа до църквата в Рим: „Сега надеждата не разочарова, защото Божията любов е излята в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух” (Римляни 5:5).

Със сигурност искаме да обичаме Исус, но това е невъзможно, освен ако Духът не ни е дал свръхестествена любов. И как я получавате? Просто казвате: „Святи Душе, предавам Ти себе си.” Чрез самия този акт Той ще изпълни вашата душа с любов за Господ.

Колкото по-дълбоко познавате Святия Дух, толкова повече ще познавате и Исус. Това е следствие. Защо? Защото когато Духът на Бог присъства, Христос е издигнат. Исус каза: „Той ще прослави Мене!” Господ никога не е избутван настрани, по-скоро е придърпван много по-близо. Павел написа: „Следователно, няма никакво осъждение за тези, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, а по Духа” (Римл. 8:1).

Разбирате ли какво наистина означава да ходиш в Духа? Когато Той казва: „Моли се”, това е, което трябва да правиш. Когато Той казва: „Говори за Исус”, това е, което трябва да правиш.
РАДОСТТА ОТ СВОБОДАТА В ДУХА
Да не се покоряваш е да чувстваш осъждение и след това вина. Но ако слушаш Неговия призив, ти ще познаеш радостта от свободата в Духа. „Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” (Римляни 8:2). Този, който даде закона в Стария Завет, беше Отец, но Този, който даде закона в Новия Завет, е Святият Дух. Пише, че Исус даде заповедите чрез Духа (Деяния 1:2), точно както Бог преди това беше дал закона чрез Мойсей.
Седем откровения
Каква радост е да обитаваш в победите, описани от Павел в Римляни 8 глава. Всъщност Павел сподели седем конкретни откровения в първите 16 стиха на своето писмо.

Може би никъде другаде в Писанията работата на Духа не е толкова ясно дефинирана:

1. Имаш сила над греха.

Първото откровение казва, че законът на животворящия Дух ти дава свобода от греха и смъртта (стихове 1, 2). Ти имаш власт над греха.

2. Той ще изпълни закона.

„Защото това, което законът не можа да извърши, тъй като бе отслабнал чрез плътта, Бог извърши изпращайки Своя Собствен Син в подобие на греховната плът…, така че праведните изисквания на закона да могат да бъдат изпълнени в нас, които ходим не според плътта, а според Духа” (стихове 3, 4).

Изпълнението на закона на Мойсей е това, което произвежда свободата, която ние сега имаме в Духа.

3. Той ще ти даде ума на Бог.

„Тези, които живеят според плътта, поставят своите умове в нещата на плътта; но тези които живеят според Духа, - в нещата на Духа. Защото да бъдеш с плътски ум, означава смърт, но да бъдеш с духовен ум е живот и мир. Защото плътският ум е враждебен на Бог, защото той не се покорява на Божия закон, нито пък може. Така че, следователно, тези, които са в плътта, не могат да направят Бог доволен” (стихове 5-8).

4. Той ще ти даде праведност.

„Вие не сте е плътта, а в Духа, ако наистина Духът на Бог обитава във вас. Сега, ако някой няма Духът на Христос, той не е Негов. И ако Христос е във вас, тялото е мъртво заради греха, но Духът е живот заради праведността” (9, 10).

5. Той ще даде живот на твоето тяло.

„Но ако Духът на Този, който е възкресил Исус от мъртвите, обитава във вас, Този, който възкреси Христос от мъртвите, също ще даде живот на вашите смъртни тела чрез Своя Дух, който обитава във вас” (стих 11).

Ако вие следвате стъпките на Святия Дух, ще ходите в здраве. Ще имате енергично тяло. Както пророк Исая каза: „Тези, които чакат Господ подновяват своята сила” (Исая 40:31). Приятелю, ти не можеш да обновиш своята сила без Святия Дух, тъй като Той е Този, който оживотворява смъртното тяло.

6. Той ще донесе смърт на себе-то.

„Следователно, братя, ние сме длъжници, но не към плътта, за да живеем според плътта. Защото, ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духът умъртвявате делата на тялото, вие ще живеете. Защото, които са водени от Божия Дух, те са синове на Бог.” (стихове 12-14).

7. Той ще свидетелства за твоето спасение.

„Защото вие не приехте духа на робство, за да се страхувате отново, а приехте Духа на осиновение, чрез когото викаме: „Авва, Татко”. Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме деца на Бог.”(стихове 15-16).

Стих след стих Павел ни казва, че Духът е Този, който върши работата на Отец и Сина. И аз се вълнувам всеки път, когато чета тези славни думи: „Защото които са водени от Божия Дух, те са Божии синове” (Римляни 8:14).

Бог не иска ти да се отклоняваш от пътеката, която е поставил пред теб да следваш. Той не те е създал, за да те види пропаднал. Ето защо ти не би трябвало да се притесняваш от възможността да извършиш непростимия грях – хулата срещу Духа.

Твоята любов към Христос толкова превъзхожда влиянието на сатана, че битката вече е спечелена. Святият Дух копнее за теб, да започнеш дълбоко, лично взаимоотношение.

Когато моята душа извика с почувстваните в сърцето стенания, които изглеждаха неспирни, Духът търпеливо чакаше. Неговият товар ставаше мой товар и този опит ми даде страст за души, която никога не е намаляла, нито се е оттеглила.

Той ме чакаше, за да ми даде сила, изпълване и праведност, един воден от Духа живот и много повече.

И сега, Той чака теб.

Така че, аз започнах. Всеки понеделник вечер по програма имахме серии от служби, които щяха да продължат през следващите 5 години. Ние започнахме в една голяма училищна сграда и тълпите започнаха да стават толкова големи, че нямахме място и трябваше да отидем в по-голяма зала. Стотици и стотици хора посещаваха това място.

Събранията бяха тотално водени от Духа и аз слушах толкова отблизо Неговия глас. Хората бяха освобождавани от сериозни пристрастявания, семейства бяха възстановявани. Ние имахме „изцелителни линии” и чувахме свидетелства за чудеса. Но винаги, винаги службите имаха като резултат спасение на много изгубени души.

Тогава се случи нещо. Хората започнаха да получават чудеса, освобождение и изцеление на своите седалки. И никакви излизания отпред за „полагане на ръце”. Бог започна да извършва Своето дело в цялата зала толкова свободно, че нямахме време дори да чуем всичките свидетелства.

Пресата започна да забелязва. На първите страници на „Торонто Стар”, „Торонто Глоуб”, „Мейл” и другите вестници в цяла Канада имаше истории за „ралитата на чудеса”, които ние водехме.

През декември 1976 г. „Глоуб” и „Мейл” изпратиха репортер на една от службите, за да опише с детайли това, което се случваше. Той написа за изцеленията и свидетелствата и завърши, като цитираше мен: „Аз не се интересувам да изградя Бени Хин. Аз не съм и никога няма да бъда. Исус е Този, който да бъде показан и прославен. Ние искаме да достигнем души за Господ Исус. Аз искам да водя души, души, души, души. Хора, разбирате ли това?”

Под заглавието: „Дали вярата за изцеление наистина работи?” „Торонто Стар” представи четири случая на хора, които бяха изцелени на нашите служби. Те разказаха за един работник в завод в Отава, който имаше рак на гърлото. „Тази седмица, отивайки на проверка в раковата клиника, бяха му казали, че няма вече следи от тази болест.”

Те разказаха историята на един бевъртънски шофьор: „Един човек, който не ходеше на църква, който страдаше от задълбочаваща се сърдечна слабост и лека форма на емфизема (болест на дробовете) в продължение на 7 години, беше убеден от приятели да посети изцелително събрание: „Аз отидох при доктора след три дни и той ми каза, че повече няма нищо нередно – каза той. – Бог трябва да го е направил.”

Ами техните лекари? Репортерът цитира един от тях, който казваше: „Погледнете! Има повече неща, които се случват в този свят, отколкото ние знаем.”

Телевизионните станции започнаха да формират документални филми за това, което Бог прави. Канадската телевизионна компания (СВС), Глоубъл ТВ и огромната независима станция в Торонто – Канада 9, имаха специални репортажи. Имахме наша собствена телевизионна програма, която беше показвана в пиково време след предаването „60 минути” за година и половина.