Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Селско стопанство

Почти половината (48 на сто) от произведената продукция се пада на зърнените и маслодайните култури, а засетите с тях площи са близо 60 на сто от общата обработвана земя. Производителите в тези подсектори са предимно крупни предприемачи, получаващи значителна част от предоставяните субсидии, но и с визия за развитието на отрасъла. Протестите на зърнопроизводителите от началото на декември бяха предизвикани от вестта за намаляване на предварително договорените национални доплащания, но едно от основните им искания беше за формулиране на дългосрочна държавна политика в областта на земеделието, за да е ясно с помощта на какви мерки и стимули ще се поддържа балансът между отделните подсектори. Никой не отрича необходимостта от пренасочване на средства към зеленчукопроизводството, животновъдството, биоземеделието, но за да се развива успешно, всеки бизнес, в това число и зърнопроизводството, има нужда от стабилност и предсказуемост. Без ясна национална политика земеделието ще продължи да се развива до голяма степен хаотично, със силно скъсен хоризонт за бизнес планиране, с периодично проявяващи се дисбаланси и с търкания между представителите на отделните подсектори.

Агрометеорологичните условия не бяха особено благоприятни за сеитбата на есенниците – топлото и сухо време в края на есента и началото на зимата, както и падналите на места обилни снеговалежи и слани, доведоха до изоставане на сеитбата, а недостатъчната влага в почвата забави развитието на културите. По данни на МЗХ засетите площи с пшеница надхвърлят 10.37 млн. дка (с 5.3 на сто повече отколкото през предходната година), а площите с ечемик са 1.73 млн. дка (с 1.2 на сто повече). Най-голямо увеличение има при площите с маслодайна рапица – 14.9 на сто или общо близо 2.5 млн. дка. При всички есенници се наблюдава забавяне в развитието и не е ясно какви добиви биха могли да се очакват.

В годините на криза и намаляване стойността на много активи земеделската земя се превърна в атрактивна инвестиция. Пазарът беше много активен през цялата година като броят на сделките (над 150 хил.), изтъргуваните декари (близо 1.5 млн.) и реализираните цени (средно 340-350 лв.) надхвърлят тези през 2008 г. – най-добрата досега за пазара на земя. За разлика от предишни години, когато пазарът се движеше от фондовете за земя, сега основен двигател са самите земеделски производители – собственици и арендатори, които искат да разширят обработваемите си площи. Причина за това са стабилно растящите цени и повишаващите се доходи в земеделието. Фондовете за земя започнаха да продават активно закупените по-рано и вече окрупнени площи с цел по-голяма концентрация на собствеността в приоритетни землища. Вече се наблюдава и навлизане на финансови институции на пазара – наскоро първото специализирано лизингово дружество за земеделска земя „Земи България лизинг“ получи лиценз от БНБ и се очаква да започне да функционира след средата на 2012 година. Появиха се и големи чужди играчи – китайска държавна компания арендува 20 хил. дка с намерение да разшири дейността си върху 100 хил. дка. Много страни с ограничен ресурс от обработваема земя се оглеждат за възможността да придобият площи, които да обработват за нуждите на своето население. Експертите очакват 2012 г. да се характеризира с нарастваща концентрация на обработваната земя и повишаване на добавената стойност в сектора. Ръстът на цените в дългосрочен план ще остане около 10 на сто годишно. Ще продължи и разрастването на вторичния пазар.

Предвидените за 2012 г. национални доплащания за земеделие не само са с намален размер (от 346 на 340 млн. лв.), но и с ново разпределение между отделните подсектори в полза на животновъдството и отглеждането на култури, различни от зърнени, технически и фуражни. Националното доплащане на единица площ тази година е три пъти по-малко от миналата, но се компенсира до известна степен от увеличената сума на директните плащания от ЕС. За първи път ще се предоставят субсидии за зеленчукопроизводство, свиневъдство, птицеферми и др. Преструктурирането на бюджета включва, освен това, увеличаване с 40 на сто на плащанията за глава добитък и субсидия за тютюнопроизводителите.

В началото на 2012 г. влезе в сила директива на ЕС, с която се забранява в търговската мрежа на съюза да се продават яйца от кокошки, отглеждани в малки клетки. Подготвянето на тази директива започна още преди 12 години, а от 2005 г. тече гратисен период за въвеждането й, но част от българските производители отново се оказаха „изненадани“. Всъщност над 80 на сто от регистрираните в България 124 птицеферми вече не използват конвенционалните малки клетки, но има и такива, които все още са в процес на преоборудване или разчитат на пазар извън ЕС. Според новите изисквания обаче яйцата от кокошки, отглеждани по стария начин, не могат да се изнасят, а само да се продават на преработвателни предприятия. Отговорността за неизпълнените досега изисквания е преди всичко на производителите, но липсата на непрекъсната комуникация с отговорните институции също има своята роля. Явно трябва да се общува по-активно с бизнеса – не само да се предоставя информация, но и да се следи за нейното целенасочено използване за постигане на желания резултат, вместо да се търсят възможности за временно отлагане на въведените регулации.

Такъв е случаят с поредната, трета по ред, отсрочка с две години за покриване на хигиенните норми на ЕС от фермите за мляко. Става дума за около 95 на сто от фермите в страната, които обаче произвеждат малко над половината от общото добивано количество мляко. Със сигурност една голяма част от тях нямат потенциал да се справят с покриването на изискванията и тази отсрочка само ще удължи несигурността в сектора. Вместо продължаващата вече 6 години агония и неефективно влагане на управленска енергия в аргументиране на поредната отсрочка, трябваше да се разработи ясна дългосрочна стратегия за развитие на животновъдството, в която да залегнат мерки за приориентиране на част от фермите към производство на месо, за изграждане по места на центрове за доене и правилно съхраняване и транспортиране на млякото, така че сега да имаме един добре организиран и отговарящ на съвременните изисквания млечен сектор.

Въпреки демонстрираните усилия за по-бързо усвояване на средствата по Програмата за развитие на селските райони, две години преди края на програмния период са усвоени едва 25 на сто и са договорени само половината от парите. За да не се изгубят около 200 млн. евро в резултат на слабото усвояване, правителството реши да създаде гаранционен фонд с цел подпомагане на фирмите, кандидатстващи по програмата и имащи нужда от съфинасиране. Заделените от бюджета 335 млн. лв. ще бъдат предоставени на Българската банка за развитие за ползване от фонд „Земеделие“ за финансиране на гаранционни схеми. Очаква се впоследствие тези бюджетни средства да бъдат възстановени от Брюксел в рамките на Програмата за развитие на селските райони.