Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4
Изтегляне 1.23 Mb.
|
Глава 14: ЕнергетикаНапредък постигнат след последния Редовен доклад Относно сигурността на доставките и създаването на задължителни запаси от нефт, България прие през януари 2003 г. Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти и Закона за държавните резерви и военновременните запаси. В срок от девет години, считано от декември 2004 г., България в съответствие с ангажиментите си трябва да изгради предвидените в достиженията на правото на ЕС (acquis) 90-дневни запаси от нефт. Създадена е специална дирекция към Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси, която да управлява задължителните нефтени запаси. Тя се състои от осем служители. Във връзка с конкурентноспособността и вътрешния енергиен пазар, България предприе подготвителни стъпки за постепенното отваряне пазарите си на електрическа енергия и газ, но закъснението в приемането на новия закон за енергетиката забави този процес. През декември 2002 г. бе прието ново законодателство, позволяващо на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) да определя капацитета и количествата електроенергия, които всеки независим производител може да договори с клиенти отговарящи на изискванията. ДКЕР работи по издаването на разрешения и лицензи. През първото тримесечие на 2003 г. бяха одобрени общите условия на четири договора за продажба на електро и топлинна енергия. Бяха направени известни усилия за укрепване на състава на ДКЕР, която сега наброява около 80 служители. ДКЕР, обаче, е все още подчинена на Министерски съвет. През май 2003 г. НЕК (Националната електрическа компания) стана пълноправен член на Съюза за координиране и пренос на електроенергия., което укрепва физическото интегриране на България във вътрешния пазар на електроенергия. През декември 2002 г. България подписа Меморандум за споразумение, целящ създаването на Регионалния пазар на електрическа енергия в югоизточна Европа. България продължава да засилва взаимовръзката на своята електроенергийна мрежа със съседните страни. Българското правителство прилага понастоящем своята програма за приватизация на седем електроразпределителни дружества, както и на някои топлинни съоръжения и топло-енергийни централи. През тази година бяха продадени единадесет малки водноелектрически централи. В сектор регионална топлофикация продължава политиката на постепенно прекратяване на субсидирането на цената на електроенергията за битовите потребители и въвеждането на двукомпонентна тарифа. В този сектор е в ход програма за модернизация с оглед по-специално да се намали потреблението на топлина – рехабилитация на станции, модернизация на топлообменните системи, на измерителните уреди и др. В сектор твърди горива България продължава преструктурирането чрез прилагането на своя План за действие за 21 дружества от този сектор. България продава повечето от печелившите си въглищни мини, докато останалите се ликвидират. Шест каменовъглени мини са приватизирани до сега, от които три през тази година. По отношение на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници имаше ограничен напредък, поради забавянето на приемането на новия закон за енергийната ефективност. Министерството, отговарящо за енергетиката, все пак прие съвсем на скоро Програма за енергоспестяване 2004-2007 г. Персоналът на Агенцията за енергийна ефективност се увеличи от 27 на 31 служители. В областта на атомната енергия България експлоатира АЕЦ Козлодуй с четири реактора тип ВВЕР 440/230 (блокове 1 до 4), както и два блока с реактори тип ВВЕР 1000/320 (блокове 5 и 6). АЕЦ Козлодуй осигурява около 42% от електроенергията на страната. Освен реакторите в Козлодуй, България има един научно-изследователски реактор в близост до София, които понастоящем продължава да е затворен. Българското правителство реши отново да пусне този научно-изследователски реактор при по ниско равнище на термична енергия. Работите по реконструкцията започнаха в края на 2002 г. Отработеното гориво от атомните реактори се съхранява в Козлодуй, а отработеното гориво от изследванията – при научно-изследователския реактор. Съществуващите мощности за обработване и съхраняване на радиоактивните отпадъци се осъвременяват и се планира въвеждането на нови такива. Що се касае до ядрената безопасност, България продължава да изпълнява препоръките, съдържащи се Доклада на Съвета от юни 2001 г. за ядрената безопасност в контекста на разширяването и последвалия през юни 2002 г. Доклад за състоянието от партньорска проверка. Приетият Закон за безопасно използване на ядрената енергия определи законодателната и регулаторна рамка. За да може законът да действа в максимална степен и през следващите години, трябва да се приемат и прилагат още подзаконови актове. Ядреният регулаторен орган – Агенцията за ядрено регулиране (ЯАР) беше приета през март 2003 г. за член на Западноевропейската асоциация на ядрените регулатори. ЯАР беше укрепена чрез назначаването на 20 души нов персонал и въвеждането на по-динамична политика по отношение на заплатите, финансирана от таксите, събирани за лицензирането на дейности с ядрена енергия. Реактори 1 до 4 на атомната електроцентрала Козлодуй са предмет на ангажиментите за затваряне, поети от българското правителство в рамките на преговорите по присъединяването въз основата на меморандум за разбирателство, подписано с Европейската комисия през 1999 г. В съответствие с тези ангажименти блокове 1 и 2 бяха изведени от експлоатация през декември 2002 г. По отношение на блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала Козлодуй, които са от същия тип, държавите-членки на Европейския съюз и Република България се договориха за окончателното затваряне на тези два блока през 2006 г. Що се касае до механизма на “партньорска проверка” под егидата на Съвета на ЕС, ЕС е планирала експертна мисия в България. С оглед възможното допълнително финансово съдействие в подкрепа на затварянето и извеждането от експлоатация на някои блокове на атомна централа Козлодуй, Европейската комисия и България сформираха работна група, която оценява икономическите, екологичните и социални последици от ранното затваряне. Усилията за извеждане от експлоатация продължават да се подкрепят от Международния фонд за подкрепа на извеждането от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй (МФПИЕК), управляван от ЕБВР. Фондът е основен канал за “Специалната програма по ФАР за подкрепа на извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали и последващи мерки в енергийния сектор” на стойност 200 млн. Евро, договорена през 1999 г. в рамките на Споразумението за предсрочното затваряне на блокове от 1 до 4. В резултат на действията на МФПИЕК напредва работата по няколко проекта, по специално:
Като се включат и административните разходи, това означава, че вече са отделени 82 милиона евро чрез МФПИЕК. Събранието на донорите на ЕБВР се председателства от Комисията, представляваща Европейската общност, която е основния донор на Фонда. Няколко други донори, включително държави-членки, са направили вноски във Фонда. Продължава програмата за инвестициите по блокове 3 и 4. Проведе се допълнителен вътрешен дебат относно датите за затваряне на тези блокове, включващ и съдебни процедури. Програмите за модернизация на блокове 5 и 6 продължават с подкрепата на Европейския съюз. Изплатени са четири транша на обща стойност 105 милиона евро от заема Евратом от 212.5 милиона евро. Обща оценка Що се отнася до нефтените запаси, България по законодателен път е определила графика за увеличаване на нефтените запаси на 90 дни до края на 2012 г. Трябва да се приемат подзаконови актове. Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” трябва да бъде укрепена и съответно съоръжена, за да изпълнява задачите си. България трябва да си осигури наличието на достатъчно финансови средства за изграждане на запаси в съответствие с нейните ангажименти. В областта на вътрешния енергиен пазар (електроенергия и газ), България трябва да завърши привеждането в съответствие на своето законодателство и да осигури практическите стъпки за участието си във вътрешния енергиен пазар. Закъснения в приемането на закона за енергетиката попречиха на откриването на енергийния пазар в началото на 2003 г. Националната електрическа компания (НЕК) поддържа монопол на вноса, което на практика възпрепятства клиентите да избират свободно своите доставчици. По отношение политиката по ценообразуването, текущите цени на природния газ осигуряват покриването на разходите и се планират по-нататъшни постепенни увеличения на цената на електроенергията за битовите потребители. Останалите нарушения на цените в топлинния сектор и други трябва да се премахнат до 2005 г. България трябва да въведе приетите наскоро директиви за електричеството и газа в съответствие с предвидения от достиженията на правото на ЕС (acquis) график. Продължават инвестициите в енергоразпределителната мрежа и в усъвършенстването на енергодобива. България поддържа ролята си на страна на транзит както по отношение на газа, така и по отношение на електроенергията и сега разработва планове за транзитирането на нефт и допълнителни планове за газ. Административният капацитет и независимостта на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) се нуждае от по-нататъшно укрепване. Заплатите се подобриха, но бюджетните ограничения и липсата на гъвкавост при използването на този бюджет продължава да спира ефективното й функциониране. В сектора на твърдите горива стабилно напредва прилагането на Плана за действие за преструктуриране на сектора. Въпреки че общата производителност се увеличи само малко през 2002 г., равнището на субсидиите намаля значително. Пълното прилагане на Плана за действие, включително облекчаването на социалните последствия от преструктурирането, продължава да изисква внимание. Енергийната ефективност и повишеното използване на възобновяеми енергийни източници продължават да предизвикват загриженост, като остават твърде ниски. Бяха разработени проекти на планове за преодоляване на липсата на напредък в тази област през последните години, като те трябва да бъдат приети и действително изпълнени. Законодателството трябва да бъде завършено. Агенцията за енергийна ефективност трябва да бъде укрепена и да й бъдат възложени ясни задачи. Европейският съюз неколкократно е подчертавал значението на високата степен на ядрена безопасност в страните кандидатки. Блокове 3 и 4 на атомната електроцентрала Козлодуй са предмет на ангажименти за предсрочно затваряне. Както и блокове 1 и 2 , които на практика бяха затворени за извеждане от експлоатация в края на 2002 г., те също са предмет на редица отклонения от изискванията за безопасност поради първоначалния им проект, не на последно място липсата на противоаварийна обвивка на реакторите. Поетите при преговорите ангажименти за затваряне трябва надлежно да се спазват. България трябва да продължи да изпълнява всички препоръки, съдържащи се в Доклада за ядрената безопасност в контекста на разширяването и Доклада за състоянието на партньорската проверка, по отношение на определените в тези доклади приоритети, включително засилването на ресурсите и капацитета на нейния ядрен регулаторен орган и пълното изпълнение на съществуващите програми за подобряване на безопасността. България трябва също да укрепи капацитета си в областта на управлението на радиоактивните отпадъци, включително създаването на агенция за управление на радиоактивните отпадъци и определяне на ясна стратегия за управлението на ядрените отпадъци, която да идентифицира пропуските и недостатъците на съществуващите схеми на управление. България трябва да осигури спазването на изискванията и процедурите на Евратом. В това отношение трябва да се обърне необходимото внимание на подготовката на изпълнението на Предпазните мерки на Евратом, по-специално по отношение на съобщаването за изтичането на ядрени материали и запаси, директно от лицата или предприятията, които оперират с ядрените инсталации или съхраняват ядрените материали. Заключение България продължи да напредва в реформирането и подготвянето на енергийния сектор в съответствие с изискванията на ЕО, включително либерализирането за бъдещото й участие във вътрешния енергиен пазар. Въпреки че е постигнала известно привеждане в съответствие, продължава да е необходим по-нататъшен напредък и сега България трябва да се съсредоточи върху пълното и своевременно прилагане на законодателството; върху изпълнението на своята програма за преструктуриране на енергийния сектор с адекватното отчитане на социалните последствия; върху енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; върху постепенното изграждане на запаси от нефт; върху ядрената безопасност и подготовката за затварянето и извеждането от експлоатация на определени блокове от АЕЦ Козлодуй; както и върху укрепването на административния капацитет в сектора ( по-конкретно енергийния регулатор и органа за ядрена безопасност). Преговорите по тази глава са временно затворени. На България беше предоставен преходен период до 31 декември 2012 г., за да отговори на задължението на държавите-членки за поддържане на минимален запас (90 дни) на суров нефт или нефтопродукти. България изпълнява повечето ангажименти и изисквания, произтичащи от преговорите по присъединяването за тази глава. Все пак обаче, възникнаха закъснения, по-специално в отварянето на пазара на електроенергия и привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) за енергийната ефективност. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|