Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4
Глава 16: Малки и средни предприятия7
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 17: Наука и изследвания
Глава 16: Малки и средни предприятия7Напредък, постигнат след последния Редовен доклад По отношение на политиката за МСП не може да се отчете напредък след приемането през миналата година от правителството на новата Национална стратегия за развитие на МСП, обхващаща периода 2002 – 2006 г. През декември 2002 г. България се присъедини към Многогодишната програма за предприятия и предприемачество 2001 - 2005 г. България постигна ограничен напредък в подобряването на средата за стопанска дейност. Що се отнася до лицензионните изисквания за МСП, 58 режима са отменени, а 84 опростени в резултат на предложенията, направени миналата година от междуведомствената работна група. Последната направи предложения за премахването на 73 режима и опростяването на други 119 режима. През февруари 2003 г. бе създаден достъпен чрез Интернет публичен регистър, предоставящ информация относно лицензионните, разрешителни и регистрационни режими. По отношение на административните процедури през юни 2003 г. бе приет закон, който влиза в сила от декември 2003 г., установяващ общите принципи относно административното регулиране и контрол, включително принципа на мълчаливото съгласие, когато администрацията не отговори в определен период от време. Въвеждането през януари 2003 г. на ДДС сметката и задължителната регистрация на трудовите договори допринесе за легализирането на значителна част от неформалните стопански субекти. След последния Редовен доклад досега се запази диалогът между публичната администрация и деловите среди, но този диалог следва да се подобри. Достъпът до финансиране продължава да бъде значителна пречка пред развитието на МСП в България. Небанковите финансови инструменти все още са ограничени. Няколко банки започнаха предлагането на целеви кредити за МСП, насърчавани от силната конкуренция в банковия сектор и някои публично финансирани програми за отпускане на заеми на МСП. Правителството създаде Гаранционен фонд за микрокредитиране и Фонд за частно управление на капитал с 49% държавно участие. През последната година не може да се отчете напредък по отношение на прилаганото в България определение за МСП, което все още не е напълно приведено в съответствие с препоръките на Европейската комисия. Обща оценка Макар политиката на България в областта на МСП най-общо да отговаря на принципите и целите на политиката на ЕО по отношение на предприятията, България следва да докаже способността си да решава въпросите в областта на МСП и да координира една добре насочена политика. От приемането на националната Стратегия за развитието на МСП 2002 - 2006 г. през миналата година се наблюдава малък напредък в по-нататъшното развитие и прилагане на интегриран подход в политиката по отношение на предприятията. Необходимо е по-интензивното и структурно участие на представителите на частния сектор в дискусиите по политическите мерки относно политиката за МСП. Средата за осъществяване на стопанска дейност все още се нуждае от подобряване с цел привличане на инвестиции. По-специално, необходимо е да се повиши ефективността на административната и съдебната системи и да продължат усилията за създаване на стимули за неформалните стопански субекти да се легализират. Особено внимание следва да се обърне на начина, по който на практика се прилага законодателството, отнасящо се до създаването на търговски дружества и извършването на стопанска дейност. МСП в България не са особено износно ориентирани и остават насочени предимно към местния пазар с ограничено търсене на стоки и услуги, дължащи се основно на ниската покупателна способност. Централният орган, който е отговорен за разработването и координацията на предприемачеството и МСП, е Министерството на икономиката, но административната структура за този сектор остава фрагментирана и с неподходяща координация. Агенцията за МСП няма достатъчно ресурси и средства за изпълнение на задачата си да подготви българския МСП сектор за интегриране в Европейския съюз. Капацитетът за изпълнение на големи програми за подпомагане на МСП с помощта на външни донори остава недостатъчен на нивото на публичната администрация и се нуждае от по-нататъшно укрепване. Все пак, в някои местни случаи, бизнес-инкубаторите успяват да обединят съществуващи и новоподпомагани предприятия и по този начин да образуват неформална група около себе си. Все още остава неразрешен проблемът за липсата на солидни стопански организации, които да представляват интересите на по-малките предприятия. Министерството на икономиката и Агенцията за МСП се очаква да поемат по-активна роля в развитието на капацитета на стопанските асоциации и да осигурят прозрачни консултации по всички въпроси на политиката, засягащи техните членове. Изпълнението на Европейската харта за малки предприятия продължава съобразно плановете. България следва да приведе в съответствие определението си за МСП с препоръките на Европейската комисия. Заключение България постигна ограничен напредък относно прилагането на политиката в областта на МСП и изграждането на система за държавно подпомагане на стопанската дейност. Докато политиката на България в областта на МСП като цяло е в съответствие с метода, подкрепян на ниво Европейски съюз, и тя постигна напредък в процеса на стабилизиране на общата икономическа среда, следва да се положат усилия за подобряване на средата за стопанска дейност, за решаване на съществуващата несигурност, особено в законодателството и данъчното облагане, и борбата със сивата икономика. Преговорите по тази глава са временно приключени. България не поиска преходен период в тази област. В преговорите по присъединяването България, по принцип, спазва поетите от нея ангажименти в тази област. Глава 17: Наука и изследванияНапредък, постигнат след последния Редовен доклад От февруари 2003 г. България се присъедини напълно към Шестата рамкова програма за изследвания и технологично развитие и към Шестата рамкова програма на “Евратом”. Изследователската и развойната дейности бяха допълнително стимулирани чрез пакет от финансови и данъчни мерки (включващи изменения и допълнения на Закона за облагане доходите на физическите лица, Закона за корпоративно подоходно облагане и Правилника за прилагане на Закона за данък добавена стойност, влезли в сила от началото на 2003 г.). Министерството на образованието и науката увеличи броя на служителите си, занимаващи се с изследователска и развойна дейност. Бе създаден инвестиционен фонд за подпомагане на високотехнологични компании и е предприето подпомагане на няколко целеви проекти за иновации. Бяха взети мерки за увеличаване на свързания с изследвания административен капацитет, включително увеличаване на броя на националните отговорници за контакт. С Решение на Правителството от август 2002 г. Съветът за изследвания и технологично развитие бе закрит. Понастоящем политиката в тази област се определя от Национален съвет за научни изследвания. Това е структура в рамките на Министерство на образованието, състояща се от 23-ма учени и 10 комисии, състоящи се най-много от 12 члена, както и от Комитет за подкрепа на науката за националната програма за изследвания. Обща оценка Рамката за сътрудничество в областта на науката и технологиите (включително националните отговорници за контакт) продължава да бъде добре развита. Асоциирането на България към Петата рамкова програма за изследвания и технологично развитие (и Петата рамкова програма на “Евратом”) бе сравнително успешно. След закриването на бездействащия Комитет за изследвания и технологично развитие предстои да се види доколко Националният съвет за научни изследвания и Комитетът за насърчаване на науката ще осъществяват ефективна политика в областта на науката и изследванията. Все още липсва цялостна стратегия за научни изследвания и технологично развитие, а съответната законодателна уредба, включително Закона за насърчаване на научните изследвания, се бави. Необходимо е по-нататъшно укрепване на свързания с изследвания административен капацитет и инфраструктура. Брутните вътрешни разходи за изследователска и развойна дейност все още са сравнително ниски (сравнени с тези в настоящи и бъдещи държави-членки) и трябва да бъдат повишени с оглед достигането до 2010 г. на поставената от Европейския съвет в Барселона цел - 3% от БВП. Заключение България отбеляза значителен прогрес в повишаване на участието си в съответните Рамкови програми. Чрез своето сравнително успешно асоцииране към тези програми България постигна добър темп на привеждане на българското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). България трябва да съсредоточи усилията си върху по-нататъшното укрепване на свързания с изследвания административен капацитет и инфраструктура, с цел, наред с другото, да осигури успешното асоцииране на страната към съответните Рамкови програми. Трябва също да се изработи цялостна стратегия за научни изследвания и технологично развитие. Преговорите по тази глава са временно приключени. България не поиска преходен период в тази област. България като цяло спазва поетите в преговорите по присъединяване ангажименти и изисквания в тази област. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|