Епископ симеон богомилство и богомили

Б - 2 - Бриа (Творческата Идея), антилопа, лотос, сребро, калцедон, паун, тил, Луна, Арктур, Дева, Йах, Габриел, Жрец, Чаша, Откровение, Постигане, Корона.

В - 6 - Йецира (Съзиждане), кон, трифолиум, желязо, рубин, феникс, междуосие, Марс, Сириус, Стрелец, Йехова, Уриел, Строител, Еккер, Влияние, Воля, Трон.

Г - 3 - Асия ( Природа), Камила, Акант, Живак, Азот, Лебед, греда, Меркурий, Алкор, Телец, Ель, Ехудним, Законник, Пирамида, Себевластничедство, Магична операция, Покривало.

Д - 4 - Микропрозоп, Тигър, Маслина, калай, сапфир, орел, Пъп, Юпитер, Процион, Скорпион, Елоха, Захариел, пророк, храм, преданост, служение, лампа.

Е - 5 - Лонганим, Кротал, Крин, мед, изумруд, гълъб, утроба, Венера, Вега, Риби, Елохим, Салофил, Пития, Оракул, Мъдрост, Любов, Атанор.

Ж - 8 - Хайах (Разум), Осел, Кедър, Галанит, Бисер, Врана, Гръбнак, Церера, Денеб, Водолей, Йодхеваухе, Сабаот, Варахиил, Съдник, книга, жертва, защита, сандали.

З - 7 -Нешама (Постигане), Козел, Кипарис, слово, корунд, бухал, фалос, Сатурн, Южен Кръст, Козирог, Елохим Сабаот, Хавен, Пустинник, Триножник, усамотение, себепостигане, маска.

И - 10 - Йехира (Всесъщина), Крокодил, Водорасъл, цинк, киновър, албатрос, колене, Палада, Антарес, Рак, Шадаи, Хейглот, тълкувател, пентакъл, Апосотлство, проповед, пояс.

К - 20 - Руах (Дихание), кит, алмуго, бронз, пясъчник, ибис, мишници, Южна Бетелгейзе, Близнаци, Адонай, хизарбин, Левит, кадилница, култ, поклонение, Хитон.

Л - 30 - Нефеш (Душа), хипопотам, бръшлян, сиенит, сардий, пчела, бедро, веер, регул, Лъв, Адам Кадмон, Баглис, Воин, олтар, молитва, видение, Кидар.

М - 40 - Иббур (зараждане), елен, палма, гранит, цимофан, прилеп, стъпало, Астрея, Фомалхаут, Везни, Адам Белиал, Лабезерин, търговец, Скиния, обет, схима, расо.

Н - 50 - Гилгул (Възвръщане), Рак, бор, глина, селенит, делфин, стомах, Хеба, Кастор, Андромеда, Адам, Протопласт, Азраил, странник, изваяние, клетва, тайна, печат.

О - 70 - Ен Соф (Безусловното), бик, слънчоглед, графит, карбункул, доган, дроб, Ирис, Леда, Орион, Хейке, Аклахеир, землевладелец, дом, закон, верност, Къпони.

П - 80 - Кетер (Венец), вълк, цикория, слюда, син камък, щъркел, слабини, флора, Амкеир, Северна Корона, Хайаз, Комайдар, лекар, подножие, наставление, заповед, лъв.

Р - 100 - Бина (всезнание), куче, загърличе, туча, варовик, колибри, сърце, метис, Капела, Голяма Мечка, Хе Вау Хе Йод, Саир, Роб, скрижал, излизане, искреност, кивот.

С - 200 - Хохма (Мъдрост), дракон, дилянка, котлевина, морска пяна, пеликан, уста, Хагия, Поллукс, Плеяди, Бел, Табрис, ваятел, клинопис, пресъществувание, пречистване, колона.

Т - 300- Пехад ( Богопочитане), саламандър, хелиотроп, кристал, вода, Пегас, очи, Партенона, Алдебаран, Голямата Змия, Авно, Халтан, Писец, Стилон, причащение, съзерцание, фронтон.

У - 400 - Хесед (Милосърдие), Урсус, седефи, сталактит, сол, маймуна, уши, Виктория, Мира, Пегас, Кнеф, Хатифас, пазител, плоча,мълчание, съновидение, Прочелник.

Ф 500 - Тиферет ( Красота), Сфинкс, смърч, адски камък, сяра, скакалец, гърло, Егерикс, Мизар, Хияди, Аполон, Зарен, Носител, Подкова, Победа, вяра, предвериие.

Х 600 - Ход (Величие), Лешояд, дъб, бисмут, оцет, червей, рамо, Ирена, Канопус, Касиопея, диск, Либрабис, ритор, свитък, въздействие с допир, самооплодяване, адитум.

Ц 900 -Нецах (Победа), алое, спирт, антимоний, центавър, гръб, Евномия, Астерпа,Еднорог, Фоес, Саузуб, посредник, балдахин, въздействие с мисъл, движение, обелиск.

Ч - 90 - Йесод (Основание), стратус, пшеница, амбра, арсеник, зебра, седалище, Психе, Пейона, Персей, Хиелох, Йазер, вестител, подземие, надежда, постоянство, царска зала.

Тау - 9 - Малкут (Царство), базилиск, лавр, ладан, восък, онагър, кожа, Тестида, Атлант, Млечен Път, Ехуел, Тоглас, Архонт, шлем, изпитание, загадка, пещера.

Кси - 60 - Самех ( змия), летяща риба, дига, касия, боракс, медуза, кости, Мелпомена, Тайгата, Херкулес, Тиел, Залбурис, маг, Пясъчен часовник, посвещение, смърт, кръст.

Пси - 700 - Шин (стрела), носорог, маслина, корал, елей, кукувица, кръв, Фортуна, Целена, делфин, Йодел, гадател, вино, благовестие, освобождение, пръст.

Омега - 800 - Тет (покрив), грифон, смоковница, мед, витриол, стършел, косми, Масалия, Меропа, лира, Вацел, Алфун, звездоброец, пергамент, тайновидство, спасение, сърп.

--------------------------------

537. В излагането на азбучния ключ аз смених коптските и староегипетските названия на планетите и металите с нови, латинизирани, както после, през средновековието бяха установени. Това сторих - както за удобство при разбирането , така и за яснота при работата, ако ученикът си служи със звездна карта и с таблица на металите.

547. Както забележих, богомилската символика е много сложна. Необяснимо е как през краткия период от няколко века можаха тези малцина работници да издигнат така високо свещения знак и начертание, като го запазиха от шаблон и му придадоха печат на дълбока оригиналност, проникване и едно почти вкаменяващо величие.

548. Само впечатлението, което посетява човек в староегипетските храмове може да се сравни с онова настроение на величие, строгост и страхотна дълбочина, която се преживява , когато човек търпеливо проследи развитието на тази символика.

549. Рядко студената строгост на числото , знака, чертата, фигурата и образа са стигнали математичната стилизация на тия символи.

Въпреки желанието си да бъда изчерпателен поне в общото , аз не мога да се спра даже и върху общите черти: това би означавало да напиша книга по всички ключове на западната традиция.

550. В своите седем периода на развитие (Атлантски, Мексикански, Египетски, Халдейски, Есениянски, Гностически и Богомилски) тази традиция запази линията на строго единство, така характерна за пътя и разкриването на всяка истина.

А не може да се отрече, че в своя най-сетен период тя стигна до онази ширина, богатство и лъчезарност, която придава отсенки на величие даже на доктрини сега съвсем пусти , като кройцерство, масонство, мартинизъм, неогностицизъм - само защото са излезли от тая традиция , която не е могла да не ги запечата с клеймото на величава строгост некога.

551. Съкратявам : аз ще се спра само на ония елементи на богомилския символ, които са основни.

-----------------------

552. Съвършеното Начало е неизказваемо. Негов знак е точката. Като свръх-мислимо, ние го познаваме по два начина : като дирим и намираме, че то стои отвъд всяко мисловно определение и като стигнем онова състояние, което ни доближава до него, т. е. като излезем от всяка определеност, като се издигнем над ума.

553. В единия случай ние отричаме всяко понятие за непознаваемо като превъзходство над всичко.

554. Първият, отрицателния път, се бележи стрела и окръжност сближени, а вторият - стрела и окръжност пресечени.

Стрелата е човекът. Но, ако тук Неизразимото се бележи с Окръжност, то е защото точката е определяне на безусловното независимо от човека, а сега, когато той се насочва към него , то му се представя вече като обект за търсене, слиза от своята отвлеченост( поне за неговия ум) и се ограничава в рамките на една определена цел.

555. Точката е символ обективен, окръжността - субективен, зависим от състоянието на търсещия ум, като такъв.

556. Първото състояние, онова на отрицателния път, се нарича Отвличане и се бележи , а второто - Екстаз и се бележи .

Първото е Два Крака - стрели в фас, а второто - Стрела и Чаша.

Схванем ли така безусловното, то ни се явява в два аспекта : като Единство и като Благо. Ествествено, това не са определения. Това са по-скоро единствено възможните форми, с които разполага нашето общество, за да изрази онова, което е възприело в моментите на екстаза.

557. Единственото е безгранично, защото мисълта за ограничаване предполага множественост.

Благото не може да се възприеме като себезатворено, защото иначе бихме допуснали качество на съществуване само за себе си. Значи, благото има за свой характер излизането от себе си, излишъкът, изобилието, но това предполага излизане навън и , следователно, самоограничаване във форми - нещо, което се отрича от характера на Абсолютното, като Единство.

558. И тъй, нашето същество, все пак не може да определи - даже най-смътно и неясно - състоянието на Безусловното преди неговата поява.

Затова състоянията, които Богомилите определят като две, се вземат за изразни форми на Безусловното в мига на проявата. Това са Движения: Двете страшни Движения на Чистото Първоначало, които раждат Света в един неописуем трепет.

559. Първото Движение е Единството, означено с Отвесна Черта, а Второто - Благото - с водоравна черта.

Движението на Точката дава Линия: ето отде иде Безусловното, като Точка дава и Отвесната и Водоравната черта. Първата е израз на Мъжката Начало , втората - на Женското.

560. Така разделено, Безусловното престава да бъде безусловно : иде Проявяващото се, а после Проявеното. Додето Екстазът бе движение на човешкото същество нагоре, Възлизане, Проявата е изливане на Безусловното надолу - Слизане. В своята проява Безусловното не се изчерпва : " Като вятърът - пише Плотин - духа без да се изчерпят изворите на вездесъщо движение, както цветето мирише, без до оскъднее откъм мирис, както Слънцето свети в мрака, без да помръкне, така Първото Начало си остава в пълнота , макар да еманира."

561. и тъй, Точката в своето движение дава Чертата; Безусловното в мига на своето Себеизлъчване трасира един Троен път: Себеизлиянието на Едното ражда Трите аспекта на Проявяващия се. Това са Три Основни Черти: Отвесната - Отец, Воля, Хаос; Водоравната - Син, Любов, Мъдрост; Спиралата - Дух Свети, Творческата Мощ, Летеж.

562. Тройно е Проявяващото се Едно, и то действа едновременно по Трите Първопътеки за да даде ред на Трите Излъчвания (Еманации).

Самоизлъчващото се Едно, Трите Проявяващи се и Трите Проявени (Еманациите) образуват Висшата Седморка на Духопостигаемите Божествени Неща.

563. ПЪРВАТА ЕМАНАЦИЯ Е УМЪТ, който се бележи - първата проява, която е Двойка, Субект и Обект, начална двойка. Явява се вече първото Базличаващо Начало в Тройното Едно, защото Умът е необходим, за да се начертае планът на Себеизлизането. в една Вселена.

564. И ето Двойката : различието на Проявяващото се. Това различие чертае двата елемента Битието и Мисълта; Битието като Единосъщно и Мисълта се проявява на това Битие и Съществуване.

Битието от своя страна разглежда своя двойствен път на съществуващо и на съществуване, и ето неговите два основни аспекта : Битие и Същина.

565.Значи Битието е Пребиваващо , а Същината - Движение. Битието е Тъждество, а Същината - негово Второ, негово Друго. По тоя път Умът се разлага на ред нови символи: Битие, Творческа Мисъл, Същина.

566. А Умът образува вече своя план на проява: този план се разпадана ред Идеи, образуващи Идейния Свят.

За постигане на идеите, които не са външни предмети, съзерцавани от човешкото същество, а само състояния на Божествения Ум в пътя на Неговото слизане до окончателна Проява, е необходимо по обратен път да се надживее редът на проявеното, да се изхвърли границата , отделяща този ред от Състоянията на Божествения Ум и да се преживеят по обратен ред тези Състояния.

567. Мирът на Идеите се бележи .

ВТОРАТА ЕМАНАЦИЯ Е ДУХЪТ, у Плотин - душата.

Характерното на тоя Еманация е фактът, че между нея и извора й имаше установени силни връзки на притегляне : Духът се стреми към своя извор.

568. ТРЕТАТА ЕМАНАЦИЯ Е РЕДЪТ., който се бележи . Редът , като начало на верига изразни прояви, се разпада в Първо-формите, образуващи Мира на Първите Форми.

569. Тези Три Еманации са Трите Изначални Лица на Проявеното : УМ, ДУХ и РЕД. В източната традиция те биват назовавани: АТМА (Ред), БУДХИ (Дух) и МАНАС ((Ум);или : Брахма, Вишну и Шива; гностиците ги наричат Отец (Ред), Син (Дух) и Дух Свети (Ум), като ги вземат за Проявени Отражения на Триединно Проявяващо се, понеже образуват Проявеното Триединно.

570. У Камерон Дубровницки намираме определения, които не навред отговарят на гореизложената схема. Той нарича еманации онези действия на Проявеното, които Симеон Антипа назовава Второизлияние на Проявеното Триединство.

Все пак, неговата мисъл е правдива, ако се разбере, че той никъде не говори за Първоизлиянията, за същинските Еманации на Проявяващото се.

Аз ще проследя мислите му по-долу .

571. Проявено, Единното се разпада на множественост, като еманира на свой ред всяка еманация ( това са Второизлиянията) и отбелязва своето състояние с една форма (това са Второформите).

Съзерцавано отгоре, това движение е Двойно : над Диафаната, вследствие силноустановената връзка на притегляне между Първоизлиянието и Първоединното става движение на тия Първоизлияния нагоре, в стремеж за сливане; а под Диафаната това се отразява като ред състояния на отдалечаване от Първоизлиянията.

По този път стигаме до последните стъпала на Овеществяване, дето няма вече нито Правда, нито Дух: там е царството на чистото вещество и на измамата. Постепенно Второизлиянията отслабват в природата, додето стигат до пълно лишение от Истина и Благо, додето се определят в ред състояния, наричани от нас зло, несъщо, измама.

572. Макар субстратът на веществото да е по същина нереален, отрицателен, илюзорен, все пак онова, което изглежда най-нереално - формата - е взето от идеалния висш свят, от света на Първоформите, и е устроено, за да отнесе със себе си за тоя нереален свят печата на едно от Вечните Числа, понеже носи някоа точка от Плана - значи, то изхожда по устройство и вътрешен синтез от Идейния Свят, а по композиция от Света на Първоформите.

Затова именно светът е разумен, красив, все пак вътрешно правдив.

573. И, когато Хамерон Дубровницки твърди това, неговия повод и тъждествен с израза на Плотин, че красотата е осетимост на Идеята, проникване в чувственото с неговия идеален смисъл.

574. Симеон Антипа не спира поглед върху мира на Второотраженията, макар , че сам указва мисълта за реда на това вторично отразяване. Но Антипа дава една мисъл по-важна, мисъл, която ярко озарява онзи необходим космически ред, без който е неоправдаема всяка етика и без който въпросите на морала биха останали или въпроси съвсем излишни, или пък въпроси на механично движение.

575. Като изхождаот първата своя мисъл, че долния свят отразява в обратен път състоянията на първоизлиянията, той казва, че онзи момент, когато ще започне обратното движение но Второизлиянията нагоре, това ще се отрази на свой ред над Диафаната и Първоезлиянията ще се устремят надолу, както в момента на Първото Творчество.

576. И тъй, Първоизлиянията, отново насочени по своя ред надолу, ще съобщат своята сила и устрем на устремените нагоре Второизлияния и притеглянето ще бъде усилено в полза на общата еволюция.

577. Той нарича Първоизлиянията Бащи и казва, че Бащите ще тръгнат по дебри и пустини да търсят своите блудни синове. Тази мисъл е оригинална и дава основа на една много широка морална система: в историята на човешката мисъл преди Симеон Антипа друг не бе изразил още тая мисъл.

Той продължава, за да стигне до онова, което етиците наричат "оправдаване на доброто".

Понеже моралният живот трябва да отрази в отделния човек онези далечни моменти, когато неизвестните още състояния ще бъдат еднакво достъпни всекиму, този морален живот трябва още отсега да осъществи в човека тия идни моменти. Иначе Човекът осъжда себе си на тежката участ да насочва своето развитие несъзнателно и бавно, по необходимост, и да го завърши едва тогава, когато завърши своята еволюция последния минерален атом.

Затова човекът трябва да разпали в себе си устрем към Единното, за да привлече, като необходимо отражение помощта на трите Първоизлияния, която в Човека дава Трите Двойни Дарове на Светия Дух.

578. Моралната задача - значи - е в обратния възход към Безусловното. Първата стъпка по тоя път е издигането над чувственото, вещественото, условното, над онова, що носи характер на връзка.Тази стъпка трябва да води през разбирането на формите - долу - към възприемане идеите и Първоформите, чийто печат носят долните форми.

579. Необходимо еза това безкористно отнасяне към самата чувственост, като към предмет на вътрешно познаване, а не грубо въжделение.

580. Втората крачка е отвлеченото ( Хамерон го нарича "математично" познание - различаване на линейната схема, която дава композицията на дадена форма.

581. Третата стъпка е любовта към прекрасното , заради усетената в него идея, която човекът е вече разбрал, тъй като тази любов е любов към идеите, а не към формите, и тя е властна да привлече изливане на тия идеи към познаващото същество.

582. Четвъртата стъпка е чистото духозрение, долавянето, спонтанната връзка между Идеята и Силата, сляти в дадена форма, тъй като по тоя начин преживяваме висшите състояния, през които е минала идеята, доде се оформи.

583. А последната стъпка е Екстазът, когато Духът става прост, лишен от всичко наслоено и лично, за да стигне най-характерната отклика на Първоизвора: единността и да съвпадне и да се слее с тоя Първоизвор.

--------------------

584. Изложените символи дават начертанията на Висшите Светове. Те са основните символи на Богомилството.

585. Известно е, че символът служи едновременно на три нужди:

Първо - уяснява Малкото Дело в света (Зодиакалните Кръгове) и в Човека (Качествата), както и Великото Дело в Света (планетните домове) и в Човека (пътищата).

Второ - изяснява мистично годишния кръговрат на Слънцето в Света и на Лепс Люцис в Човека - два широки периода, които тайнствено обозначават Малкото и Великото Дело.

Трето - пояснява тайните, изпитанията и делата на Посветения, като синтезиращи Малкото и Великото Дело.

586. Това тройно значение на символа пренася неговия смисъл и върху оная област, дето Мировите Тайни проникват в Човека по чисто формален път: чрез магическото слово, операция, жест - като не разкриват схемата на своя символ, а само дават резултатите във вид на приобщаване с тия тайни.

Това дава значение на тройната им проява като церемонии, магичен Култ и Тайнства.

Церемониите са четири : Малки Мистерии, Малко Равноденствие, Велико Равноденствие и Велики Мистерии.

Магичния Култ обгръще седемте основни операции: 1.Полунощна молитва със заклеване на Четиримата; 2. Утринно очистване с молитви към Седемте; 3. Полуденна Хвала към Майките;4. Вечерна молитва към Троицата, Хиерофанта Исус и ДВанадесетте; 5. Малка литургия в четвъртък след полунощ; 6. и 7. Велика Литургия в събота пред полунощ и в неделя сутрин.

587. Годишен Култ на Празниците на брой 9 : 1.01; 19.02; 10.03; 30.05; 7.07; 18.09; 25. 10; 25.12. Тези девет празника означават:

1 януари - Хвала на Слънцето, освещаващо Четирите елемента;

19 февруари - Празник на Небесния Хермафродит в деня на Сина и Дъщерята;

10 март - Хвала на Побеждаващото Слънце, даващо Живот, СВетлина и Топлина;

30 май - Празник в Деня на Диафаната, излизането през Червено Море, дена на Мировите Отражения;

7 юли - Празник на Огъня, Езика и Стрелата, въведен още от Вотана между Посветените на Изтока и Запада;

18 септември - Почитане на Мировия Баща, който държи Равновесието в Света - в Мистериите и псалмите на Живота и Смъртта;

25 октомври - Празник на Милостта Божия, на Меча и на Чашата, Празник на Безкръвни Приношения;

25 декември - Хвала на Новороденото Слънце.

588. Тайнствата са Седем - Кръщение, Миропомазване, Причащение, Брак, Схима, Свещенство, Елеосвещение, Покаяние.

589. Кръщението принадлежи на встъпващия в степента на Верността, като свидетелство за минало оглашение; то се извършва с вода, вино (огън), елей (въздух) и мляко (земя). Чете се глава 6 от евангелието на Иоан ( езотерично), дето се разкриват мистериите на Четирите Стихии, освещаващи Човека. Четат се трите Кръстителни магични молитви на Алтотас. Извършва се възливане върху главата на кръщавания от четирите течности.

590. Миропомазването принадлежи на Верния, преди да встъпи в степента на избраничеството, като начало на въздействие от страна на Ръководящия го върху неговите скрити Центрове. С осветен магично елей (въздух), етер (първото вещество на Диафаната), се помазват определени места от тялото, за да се пренесе невидимо освещението и върху другите тела на човека и да се запазят тези свети центрове, през които Божията Милост ще се излива,от нечистите въздействия на божиите противници.

Тези Центрове са : 1. Темето; 2. Челото; 3. Тила; 4. Междуочието; 5. Десното слепо око; 6. Лявата гръд;7. Двете подмишници; 8. Мястото под лъжичката; 9. Срамната издутост; 10. Половата част на лявото бедро; 11.Също на дясното бедро;12. Половия център; 13. Лявото коляно; 14. Дясното подколяно; 15. Свършека на гръбнака; 16. Лявото стъпало; 17.Дясното подсъпало; 18. Средата на гръбнака.

Тези 18 центра представляват видимо четирите центъра на Етерния Двойник, седемте центра на звездното тяло и седемте на мисловното. Помазването на всяка част се придружава с допиране и четене съответна молитва от "Големия Ритуал на Елказая".

591. ПРИЧАЩЕНИЕТО принадлежи на всеки верен, но литургията се извършва само от избран или съвършен. Съществената работа е Преосъществяването на Виното и Хляба в Кръв и Плът на Словото и пряко получаване Божественото Влияние.

Това влияние почва да се усеща едва от момента, когато над Верния е извършено Миропомазването, понеже Центровете му са отворени.

Тайнството Причащение предлага по-сложен ритуал: наред със специални жестове, слова, четенето от Иоановото евангелие, вървят 21 молитви, наречени "Велики Молитви на Хляба и Виното" от Алтотас и "Три Велики Посветителни Ектении" от Алказая.

592. БРАКЪТ се извършва над всеки богомил към която степен и да принадлежи, а СХИМАТА - само на Избрани.

И в двете паралелни Тайнства невидимите действия се изразяват с железен пръстен, зелени венци , бяла роба и връзки от коноп на ръцете.

Молитвите са : "Дванадесет молитви за Връзките" от Алтотас.

593. СВЕЩЕНСТВОТО се извършва над Верен, за да мине окончателно в Избраничество; външните атрибути са : черна дреха, ваза с вино, дискос с хляб, бич и железен кръст. Молитвите : "Осветителни Молитви на Червената Змия", 21 на брой, дадени от Вотана още в древността.

594. ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ се извършва над ИЗбрани, за да се разтворят съвършено скритите им центрове и да почнат съзнателно окултната си работа. Помазването става със същите вещества, които вземат участие в Миропомазването, по същите центрове и молитвите се намират пак в "Големия Ритуал на Елкезал".

595. ПОКАЯНИЕТО се извършва над оглашени преди да встъпят във Верност. То прилага шест Огласителни молитви от Св. Йоан Богослов. Неговата цел е да отвори съзнанието на встъпващия за Божествената Светлина, за да направи достъпен ума му за Висшите Тайни.

596. Както е ясно от това, богомилите не отричаха нито едно Тайнство, ни една Церемония, ни един празник, но - по вътрешен смисъл ги противопоставяха на кухите , чисто формални култови форми на външната църква.

Те не само скриваха своите Тайнства, но и не говориха за тях, и летописците ги винят в това, че те отричали Тайнствата, а поместеният събор от времето на Борил ги анатемосва за това.

-----------------------------------

597. Церемониите на Богомилството, казах, са четири. Те отговарят на Четирите Мирови Елемента: Двата Действащи (Земя и Огън) и Двата Уравновесяващи ( Въздух и Вода).

598. Малките Мистерии отговарят на Земната Мирова Майка и съставят две шествия, извършвани през трите деня на Еньовден (23, 24, 25 юни), през подземните коридори на света Параскева до древния подземен храм в планината ? км. далеч от манастира.

599. Малкото Равноденствие отговаря на Водата и съставя едно шествие през същите коридори, насочено обратно , извършвано на 9 март.

600. Великото Равноденствие отговаря на Въздуха и съставя едно шествие пак там, също така обратно на 11 септември.

601. Великите Мистерии, отговарящи на Огъня, съставят Три големи шествия, насочвани от Св. Параскева до Древния Слънчев Храм - от Верни и Избрани, и пресичани на кръст от подземията на Бениамин към Големия Извор на Планината (4 и половина км. разстояние)от Верни и Съвършени. Мястото, дето двете срещащи се по взаимообратен път насочени шествия се срещаха, имаше сграден Малък Храм на Тайните и на Милостта, с кръстовидна форма и триъгълен олтар.