ТРЕТА ЧАСТ
ОСНОВНИ ЗАКОНИ НА ЛЕЧИТЕЛСТВОТО
Завършихме два раздела от изкуството на лечителството, в които обобщено разгледахме причините за болестите, като отбелязахме, че те произхождат като цяло от три главни източника: от психичното състояние на пациента, от неговите кармични дългове и от условията, наложени му чрез груповите отношения - битови, национални и планетарни. След това се спряхме на някои основни изисквания за отношенията и подходите, които трябва да се установят между лечителя и пациента, и накрая разгледахме темата за смъртта от гледна точка на влиянието, което тя оказва върху трите преходни проводника, като подчертахме нейната божествена природа и конструктивната й цел. Сега достигаме до раздела, в който накратко ни предстои да разгледаме Законите на лечителството и Правилата, които трябва да обуславят лечебния процес.
Открихме, че съществуват десет закона и шест правила. Десетият закон ще бъде твърде труден за разбиране; той разглежда едно жизнено начало, което засега не познаваме, и очертава монадната цел. Всяко окултно учение, което произлиза пряко от Йерархията, носи в себе си живото семе на бъдещото развитие. Така например в „Тайната Доктрина" Елена Блаватска направи (под мое ръководство) попътни, лаконични и доста неопределени намеци за антакарана; така тя хвърли семето, което след като покълне, ще очертае изискванията към онези, които - достигайки висшите посвещения - се готвят да поемат по Пътя на Висшата Еволюция. По същия начин в десетия закон аз заложих семето за един все още далечно предстоящ подход към проблемите на Живота и Смъртта.
Тук ми се иска да напомня, че законът в действителност е следствие (ефект) от живота на една по-голяма същност, която подчинява и включва по-малките същности в жизнените си процеси. Той въплъщава формулираната цел и организираната воля на обгръщащия живот, в сравнение с които изразената цел и насочената воля на това, което е обхванато (обгърнато), са съвършено безпомощни. Ти можеш да възразиш, братко мой, че това твърдение отрича свободната воля на индивидуалната единица, която се оказва обхваната или включена в по-голямото. Разбира се, това определено е насочено срещу аспекта на проявление във форма, който се осъзнава с предимство от човешкото същество. Затова даденото отношение на висшето или голямото, към нисшото или малкото в еднаква степен и без всякакво съмнение ще доминира и в крайна сметка ще обезсили малките закони от природата на формата, които сега хората наричат „природни закони".
Душата, вътре във всички форми, се намира в състояние на война с тези форми; в нейния собствен цялостен живот тя е обусловена от висшите закони, които са закони на нейното специфично битие; душата им се подчинява и ги следва с готовност, без да проявява и най-малкото желание да постъпи иначе. Затова няма същностно нарушение на свободната воля на субекта; съпротива оказва само онова, което ние наричаме „не-аз", т. е. вещественият аспект. Именно тук трябва да се търси основната причина за всяка болест.
Това, което хората наричат „природни закони", отразява висшата фаза на божествения живот, възможна в първата слънчева система. Става дума предимно за закони, присъщи на жизнения аспект на формата и поради това носещи в себе си семената на смъртта. Законите на Душата, които подчиняват и обезсилват природните закони, са по-висши закони, на които човечеството (което сега е висше царство на природата) може да откликне; когато бъдат изпълнени, те ще увенчаят целта на втората слънчева система. Законите на самия живот в крайна сметка ще изместят Законите на Душата и напълно ще обезсилят Законите на Природата; тези закони ще характеризират третата слънчева система, т. е. последното личностно проявление на слънчевия Логос, осъществено чрез седемте планетарни Логоса с техните различни форми и душевни проявления.
Три групи
Така получаваме три групи закони, които управляват проявлението на жизнената цел в нашата втора слънчева система - едната група е развита, втората се развива, а третата е латентна и сравнително неподвижна:
1. Закони на Природата - разделящи закони, които обуславят обособената природа на формите.
2. Закони на Душата - обединяващи закони на груповата цялостност.
3. Закони на Живота - динамични закони на самото Битие.
Сега ще разгледаме някои аспекти от Законите на Душата, доколкото те засягат целостта и дейността на душата във форма. Това трябва внимателно да се усвои. Болестта е нещо, което заплашва целостта или хармонията на формата, която вътрешният духовен човек е принуден да използва, за да установи контакт с трите свята, които образуват неговото обкръжение в съответното въплъщение. Десетте закона, които ще разгледаме, трябва да се приемат като десет спомагателни закона на фундаменталния Закон за Същностната Цялостност. Иначе казано, те представляват девет версии (или аспекта) на този единен закон и това трябва много внимателно да се обмисли. Истинският лечител трябва стриктно да съблюдава тези закони.
Шестте правила формулират приложението на тази достигната цялостност в условията и ситуациите, с които се сблъсква лечителят. Целостността означава фокус, напрежение и проявление (едновременно осъзнати, съзнателно избрани и динамично приложени).
Изисквания към лечителя
В изложените от мен закони и правила са споменати някои от необходимите характеристики и изисквания към лечителя. Това са не само качества и нагласи, съществени за успешното прилагане на лечителското изкуство, но и показват защо досега на практика няма успешно или закономерно изцеляване на пациент в нито една от днешните лечителни школи. Ставали са изцеления, които аз бих нарекъл „случайни", тъй като пациентът във всички случаи би оздравял, доколкото часът на неговото оттегляне не е настъпил. Целенасоченото и съзнателно лечителство, с пълно разбиране на извършваното, е ставало възможно само в случаите, когато лечителят е бил посветен от висока степен, следващ примера на Христа.
Нека сега да разгледаме необходимите качества и нагласи, които накратко ще изброя и коментирам:
1. Способност да контактува и работи като душа. Изкуството на лечителя се състои в способността му да освободи душата'''. Помислете какво означава тази способност. Намирайки се в непосредствен и съзнателен контакт със своята душа, лечителят може лесно да контактува и с душата на пациента.
2. Способност да управлява духовната воля. Специфичният закон, който е включен в лечителния акт, „трябва да се приведе в действие чрез духовната воля". Това изисква способност за контакт с Духовната Триада. За целта процесът на изграждане на антакарана трябва да е започнал.
3. Способност да установява телепатична връзка. Лечителят трябва да разбира дълбоките емоционални и мисловни импулси" на своя пациент.
4. Способност да придобива точно знание. Изисква се той „да разбере как точно може да се постигне облекчение". Това е най-важният пункт, който напълно се пренебрегва от т. нар. лечители, споделящи идеите на движения като Християнската наука и др. Изцелението не идва в резултат на шумни призиви към божественото, нито от простото излъчване на любов или от практикуването на неопределен мистицизъм. То е резултат от овладяването на точно знание за контакта, въздействието и призива, плюс разбиране за финия апарат на етерния проводник.
5. Способност да променя, преориентира и възвисява "съзнанието на пациента. Лечителят трябва да „издигне вниманието (погледа на пациента) и да го насочи към душата". Това изискване поставя ограничения, тъй като в случай че пациентът не е достигнал еволюционния етап, от който да е в състояние да контактува със собствената си душа, работата на лечителя става безполезна. Затова сферата на действие на духовния лечител е строго ограничена в кръга на притежаващите вяра. Тя е „свидетелство за незримите неща", което е недостъпно за преобладаващото мнозинство. Вярата не е пожелателно мислене или лелеяна надежда, а свидетелство за дълбока убеденост.
6. Способност да насочва душевната енергия в необходимите области. „Тогава духовното (третото) око фокусира лечителната сила". Това предполага научна техника от страна на лечителя и правилно функциониране на механизма (в главата) за приемане и насочване на силата.
7. Способност да притежава магнетична чистота и необходимото излъчване. Лечителят трябва да постигне магнетична чистота... и да придобие лъчисто сияние". Това включва голяма лична дисциплина във всекидневния живот и навик за чисто съществуване. Чистотата неизбежно и автоматично преминава в сияние.
8. Способност да контролира активността на механизма в главата. Истинският лечител трябва „да обедини центровете в главата", т. е. да установи магнетична област вътре в нея, която се проявява или изразява чрез конкретно и ясно излъчване.
9. Способност да владее собствените си центрове. Лечителят трябва „да концентрира необходимата енергия в подходящия център". Центърът на пациента, разположен най-близо до мястото на физическото неразположение, трябва да стане възприемчив спрямо енергиите, изпращани към него от съответния му център в тялото на лечителя. Оттук става ясно колко много знания и контрол върху енергиите трябва да притежава истинският лечител.
10. Способност да прилага както екзотерични, така и езотерични методи на лечение. Лекуващият трябва да използва методите на окултно лечение, без да пренебрегва и обикновената медицинска или хирургична помощ". Аз често подчертавам богодадената природа на експерименталната медицина - това важи както за съвременната медицина, така и за метафизичното лечение. Няма никаква необходимост да се вика духовен лечител в случай на счупени кости или при неразположения, които вече успешно се лекуват от ортодоксалната медицина. Общото морално и физическо състояние на пациента може ефективно да се подобри чрез методите на разумната хирургия и оздравителното медицинско обслужване. Така нареченият метафизичен целител често е склонен да игнорира това. Лечителите в крайна сметка ще се делят на две групи:
а) на специално обучени духовни целители;
б) на лечители с по-неразвита сила, но с достатъчно излъчване и магнетизъм, за да помагат в обикновения терапевтичен процес. Добре е, ако те работят под ръководството на духовен лечител.
11. Способност да работи магнетично. 'Така той ще може да влее жизнената си целебна сила в пациента". Лечителят постига това като научно координира своите възможности и ресурси, използвайки ръцете си за насочващи посредници. Така на пациента може да се помогне или като се облекчи болестта, или като тя бъде изострена дотолкова, че да предизвика смъртта му. Поради това отговорността на лечителя е голяма.
12. Способност да работи с излъчване. „Така неговото присъствие може да подхрани живота в душата на пациента". Това също се осигурява чрез систематизирана координация, но излъчващият посредник вече е аурата, а не ръцете.
13. Способност винаги да прилага принципа на пълното непричиняване на вреда. Методът, използван от Съвършения... е непричиняването на вреда". Това означава позитивна уравновесеност, всеобхватна гледна точка и божествено разбиране. А колко лечители притежават тези три качества, като същевременно работят с любов?
14. Способност да контролира волята си и да въздейства чрез любов. Лекуващият... трябва да държи волята си в юзда". Това е едно от най-трудните за придобиване качества, защото волята на лечителя често е толкова твърдо насочена към изцеление, че усилията й правят лечебния процес съвсем безполезен. От друга страна, сантименталното и мистично желание на лечителя да обича пациента често обезсмисля всичките му усилия да държи волята си в юзда. Помни, братко мой, че духовната воля трябва да наподобява спокойно и дълбоко езеро на сила, необезпокоявано от проявите на енергията на любовта.
15. Способност да овладява Закона на живота. Тук може да се добави твърде малко, защото той може да се овладее само от онези, които са развили (или бързо развиват) съзнание за Духовната Триада - едно все още рядко срещано явление.
Сложността на тези изисквания не бива да ви обезсърчава. Тяхното изучаване ще набележи необходимите ориентири и цели за всички лечители в Новата Епоха. То също така ще обясни защо различните лечителски системи, практикувани сега по света (и особено в англо-американските страни), продължават да търпят видими неуспехи, независимо от шумните си претенции. Нито една от тях - ако се пазят точните и научно издържани отчети, каквито на практика не се правят - не е регистрирала нещо повече от най-незначителен процент „изцеления", основани на чисто духовно лечителство (по-малко от едно на милион). Тези пациенти биха оздравели във всички случаи в съответния срок, дори и ако бяха предоставени на природата или на обикновената медицинска и хирургична наука.
Днес обаче духовната стимулация в света е толкова голяма и броят на тези, в които тя намира отклик, толкова бързо расте, че придвижването на голяма група хора от редовете на средното човечество напред по Пътя на Ученичеството е неизбежно. Това ще доведе през следващите 500 години до появата на много лечители, които до известна степен ще отговарят на изложените по-горе изисквания Философските системи, следвани от някои мислителни школи (Християнска наука и др.), като цяло са правилни и прокламират същите фундаментални истини, които лежат в основата на всичко, което изложих дотук. Болестта обаче не може да бъде победена чрез проповядване на баналности, с призиви към божественото или с издигане на абстрактни теории. Хората ще бъдат лекувани благодарение на способността на лечителя от Новата Епоха да проявява във всекидневието си качеството божественост, да пробужда душата в своя пациент, да бъде магнетично чист и чрез особения тип излъчвана енергия да стимулира пациента към самоизцеление (с помощта на вътрешните защитни механизми). Лечителят от Новата Епоха ще може лесно и грамотно да осъществява контакт:
1. Със собствената си душа.
2. С душата на пациента.
3. С особения тип енергия, която трябва да бъде открита в душевния или в личностния лъч на пациента.
4. С всеки свой център, използван като посредник за предаване на енергия към областта, която се управлява от аналогичен център в тялото на пациента.
5. С центъра в етерното тяло на пациента, който контролира областта, където е локализирана болестта.
Както виждате, това изисква големи технически познания. В допълнение лечителят трябва да притежава такова духовно възприятие, което да му позволява интуитивно да долавя „кармата на момента" (езотерично казано) и да узнава дали изцелението е разрешено и осъществимо, или не. Подобно знание в момента не притежава нито един лечител в света, каквито и да са неговите претенции. И нека отново подчертая - това не е повод за обезсърчаване.
Това, което е истински необходимо и ще се осъществи в близките десетилетия, е че учениците (и много от хората с духовна ориентация) ще влязат в медицината и ще усвоят техниките на официалната медицинска наука, екзотеричното знание за физическата анатомия и патологичните симптоми, както и ортодоксалните лекарствени средства и способи за лечение. Към това техническо знание и разбиране те постепенно ще прибавят известно езотерично обучение, след което (в своята професионална практика) те ще започнат да съчетават придобитата езотерична и екзотерична мъдрост. Отначало това ще бъде чисто експериментална работа, но след натрупването на достатъчен приложен опит в тези две области от знанието, ще се появи новата медицинска наука, основана на два първостепенни фактора:
1. На натрупаното количество знание и информация за плътния физически проводник; плод на вековните усилия на учените, това знание в основата си е правилно и доказано.
2. На неотклонно растящото разбиране както за природата на етерното тяло и на центровете, така и за предаването и циркулацията на определени контролирани енергии.
Съчетаването на тези два аспекта на истината много ще се облекчи от повишаващата се чувствителност и почти ясновиждащото възприятие на разбиващото се човечество. Една от най-значимите последици от последната световна война е очертаващият се колосален ръст на човешката способност за нервна реакция. Подобна нервна възприемчивост днес е неестествена и последиците от нея са печални, тъй като нервният апарат на средния човек (т. е. нервната му система и лежащите в основата й надиси) все още е неадекватен за предявяваните към него изисквания. Но времето ще изглади тези проблеми.
Както ортодоксалните медици, така и метафизичните лечители са склонни горещо да се отричат едни други, но като цяло първите са по-обективни и открити за сътрудничество, отколкото вторите. Професионалният лекар добре познава ограничеността на съвременните медицински постижения; за разлика от него т. нар. духовен целител днес не признава никакви граници и в това несъмнено е неговата слабост. Двете групи постепенно трябва да започнат да си сътрудничат, а не да си опонират. Те и двете има на какво да се научат една от друга; и двете трябва да признаят, че обхванатите от тях конкретни области на знанието са еднакво божествени като израз и равностойно доказват способността на човешкия ум да изследва, да регистрира, да открива и да формулира истината така, че и други да могат да се ползват от нея.
Трябва да е ясно, че и на двете групи им предстои да изминат дълъг път - едната пронизвайки в сферата на финото и неосезаемото (това се прави бързо), а другата - отказвайки се от неясните си абстракции и непрактични обобщения, за да се научи да разпознава фактите за обективното и осезаемото. Това засега не се прави и т. нар. метафизично лечителство продължава да се губи в словесна мъгла и облаци от високопарни твърдения.
Искреността на повечето от последователите на тези школи на мисълта не буди съмнение: техните мотиви по принцип са искрени и добри. Срещат се и комерсиално ориентирани лекари и метафизици, но те са малцинство. И в двете групи има шарлатани, както и себични, безскрупулни експлоататори на човека, но те са много рядко явление. Искрените и алтруистични изследователи от двете групи са бъдещата надежда на медицинската наука, призвана да посрещне нуждите на човечеството, което става все по-сетивно и субективно ориентирано.
ТРЕТО ПРАВИЛО:
Нека лечителят концентрира необходимата енергия в подходящия център. Нека това бъде центърът, който изпитва нужда. Нека те двата се синхронизират и заедно да увеличат силата. Така очакващата форма ще бъде уравновесена в своето функциониране. Така, при правилно ръководство, трите заедно ще лекуват.
Даденото правило предполага познание за центровете, а то все още е в зачатък. В повечето случаи единствено известно е местоположението на центъра и това е достатъчно, особено за необучения лечител. Прекалено подробните познания за разположението, състоянието и отзивчивостта на центъра всъщност ще пречат на начинаещия лечител, чието мислене ще се насочва към подробностите на формата, като се отвлича от енергията и нейните движения.
Правилото изисква лечителят, след като е изравнил себе си с душата и „е взел под контрол" душевната енергия (превръщайки се в канал за духовната сила), да насочи тази енергия към онзи свой център, който съответства на центъра, контролиращ областта на пациента, където се намира точката на триене. Ако заболяването е засегнало например стомаха или е свързано с черния дроб, лечителят ще трябва да насочи своята душевна енергия в центъра на слънчевия сплит, разположен в етерния гръбначен стълб. Ако пациентът страда от сърдечно или белодробно неразположение, лечителят ще използва сърдечния център, а за лечение на болести на дихателните пътища, гърлото, устната кухина и ушите, той ще задейства гърления център. Така два момента стават важни за самия лечител:
1. Той трябва максимално точно да познава собствената си точка на развитие, Която е показателна за неговата способност или неспособност да работи с някой или с всички центрове. За да използва който и да е от своите центрове за оздравителна работа, лечителят трябва да го е пробудил в някаква степен и да умее съзнателно, със силата на мисълта и под ръководството на волята, да фокусира енергията в избрания център. Това не изисква всички центрове да са пробудени и да функционират правилно, а означава (ако човек въобще има намерение да лекува), че той не бива да се ограничава с използването само на центровете под диафрагмата и че с усилие на духовната воля неговата мисъл трябва да бъде канализирана към по-високите центрове. Много от стремящите се могат да правят това с по-голяма лекота, отколкото предполагат.
2. Натрупвайки енергия в някой свой център, преди да я насочи към необходимия център в тялото на пациента, лечителят трябва да се предпази от риска на превъзбудата. Това е много важно условие. Толкова много болести и физически проблеми при средните хора са локализирани в коремната област и изискват от лечителя постоянно използване на центъра на слънчевия сплит, че това може да го доведе до тежки състояния на свръхемоционалност и дори до остра астралност. Тогава той ще се превърне в жертва на собствените си добри намерения и на духовното си служене, тъй като последствията във всички случаи ще бъдат лоши; енергията е безлична сила, абсолютно безличен фактор. Чистотата на намеренията, безкористното служене и добрата воля не са сигурна защита, независимо от надеждите на сантименталните окултисти. Всъщност, постигането на тези желателни състояния само увеличава трудностите, защото енергията на душата ще нахлува с по-голяма сила. Осъзнаването на реалния риск, обективната оценка на Възможностите, научното и техническото разбиране на защитните мерки ще бъдат подсказани на лечителя към края на обучението. Засега опасността не е твърде голяма (поради неспособността на хората да придадат сила и ясна насоченост на мисълта си) и затова главната защитна мярка се състои в умението на лечителя устойчиво да удържа своето съзнание в теменния център, откъдето да насочва „погледа си" към необходимия център. Получава се двойно фокусиране и лечителят трябва да се научи да го постига. Именно тук той прави разлика между процесите на излъчване и на магнетизиране. След като се постигне концентрация на душевната енергия в съответния център - благодарение на нейното насочване (чрез силата на мисълта) от главата, т. е. от седалището на душевната енергия, - процесът на излъчване завършва. Той е преминал през два етапа:
1. Душата е излъчила енергия към теменния център.
2. Лечителят насочва лъча на тази енергия от теменния към „необходимия център", в който тя се фокусира и натрупва.
Между този необходим център и съответния център в тялото на пациента се установява състояние на синхронизация, постигнато не чрез изпращане на лечебен лъч към този център, а доколкото мощта на центъра на лечителя събужда отклик в центъра на пациента; той действа като магнит, който предизвиква определено излъчване у пациента. Това излъчване (езотерично казано) „разпалва" точката на триене в поразената област и ако лечителят е ясновиждащ, той получава възможност по-ясно да види локализацията на неразположението и така да постави по-точна диагноза. Духовният лечител обикновено изхожда от диагнозата на професионалния лекар, ако той самият не е такъв.
На този етап между лекуващия и лекувания се установява взаимодействие на етерно равнище. Енергиите на техните два синхронизирани центъра вече са свързани и лечителят трябва да реши дали терапията изисква отнемане или добавяне на енергия. Предстои му да си изясни дали центърът на пациента е превъзбуден и следователно трябва да се отнеме енергийният му излишък, или е налице намалена жизненост и енергията на центъра изисква съзнателно допълване и увеличаване.
Споменат е и трети подход, който е по-бавен, но на практика е пожелателен. Той включва постигане на такова енергийно равновесие между лечител и пациент, което да е в състояние да задържи лечебната енергия в областта на точката на триене и така да позволи на самата природа (без допълнителна помощ) да осъществи излекуването. Това става възможно само ако между пациента и лечителя е установена стабилна връзка. Тогава единствената задача на лекуващия ще бъде да поддържа това състояние устойчиво, като помага на пациента да повярва в скритите си сили и го поощрява към търпеливо очакване. Подобно лечение ще бъде по-трайно и няма да предизвика психичния шок, който често се появява в случай на рязко прибавяне или отнемане на енергия.
Както виждате, тук отбелязахме три начина, по които лечителят може да използва фокусираната в неговите центрове сила:
1. За отнемане на излишната енергия от превъзбудения център на лекувания.
2. За известно стимулиране на центровете на пациента.
3. За запазване състоянието на равновесие, при което може да се осъществи изцеление по естествен път.
В първия случай лечителят преднамерено увеличава мощта на натрупаната в съответния му център енергия, така че тя става изключително магнетична и изтегля излишъка от енергия, събран в центъра на пациента. Във втория случай лечителят изпраща силен лъч от своята енергия към съответния център в тялото на пациента; това е акт на излъчване и е много резултатен. В третия случай се установява взаимодействие, което запазва равновесието и осигурява устойчива и нормална активност на центъра, който контролира областта на неразположението.
Постепенно ще забележите доколко всички тези процеси (а те са сравнително прости, ако бъдат правилно разбрани) зависят от решението на лечителя. Точно тук може да се допусне грешка и всеки, който се опитва да работи по посочения от мен начин, трябва да бъде посъветван да се придвижва напред бавно и с необходимата предпазливост, дори ако това снижава ефективността на работата му или я прави безуспешна. По-добре е да не се постигне никакво въздействие върху състоянието на пациента, отколкото в резултат на едно неразумно решение (с мощта на нечия мисъл и с фокуса на нечия насоченост) да се ускори смъртта чрез Внезапно отнемане на и без това оскъдната жизнена енергия или чрез стимулиране на център, който Вече е превъзбуден и свръхактивен.
В крайна сметка, трите лечебни метода помагат на пациента като въздействат върху съответните му центрове и осигуряват тяхната балансирана и благотворна активност. Това се постига по-лесно при напредналия човек, отколкото при индивид, чиито главни центрове обикновено са пасивни и непробудени; по-вероятно е неговите неразположения да са причинени от някой от споменатите 21 по-малки центрове на тялото, отколкото от активността на един от седемте главни центрове. На такива пациенти по-бързо може да се помогне чрез ортодоксалната медицина и хирургия, отколкото чрез някакъв процес на духовно лечителство. Именно затова духовният целител едва сега придобива значение и неговата дейност по принцип става възможна. Това е следствие от бързото духовно развитие на човечеството, което позволи на хората за първи път В значителна степен да се възползват от тези закони и правила.
Думите „трите заедно" от последното изречение на Третото Правило означават, че съединената енергия на лечителя (т. е. фокусираната в теменния му център душевна енергия и тази на „необходимия център") заедно с енергията на центъра, който контролира точката на триене в тялото на болния, са отговорни за изцелението, ако то е съдба на пациента.
ЗАКОН № 6
Сподели с приятели: |