Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 46 47 рията на еволюцията на Дарвин изискване по-малка доза вяра в нея, отколкото самата вяра в съществуването на Бога. Всички тези факти показват, че съвременната философия и наука също могат да се разглеждат като своеобразни преходни форми намита, подобно на вече отхвърлените и отречени от съвременната наука научни митове на алхимията, астрологията и др. Вакуумът, създаден в научното познание вследствие на това отхвърляне, се изпълва от новата линия в науката, определена от ФБ, която от своя страна също предполага една нова форма на научна вяра, тясно вплетена с християнската религиозна вяра в Бога. Човешките вярвания, обуславящи разнообразните форми намита по този начин, винаги черпят от богатия и естествен изворна човешките вярвания изобщо, обусловени от идеята за съществуването на Живия и Личностен Творец на видимата и невидима реалност. Научната вяра има същите основания в архетипните форми, както и другите форми на човешката вяра. Напр. в съвременната физика архетипът обединение играе решаваща роля в развитието на тази наука. Какво друго, освен изразна този архе- тип, означава напр. единната теория на полето, опитваща се да обедини всички известни фундаментални физични взаимодействия. Архетип в тази наука е и понятието симетрия, аналог на архетипа хармония в други сфери на човешкото познание, изиграл важна роля за изграждането на теориите на калибро- въчните полета – теорията на квантовата електродинамика и теорията на квантовата хромодинамика, – както и на споменатата вече теория на всичко, която апелира също и на архетипа обединение За разлика от архетипните форми във физиката, архетипите, използвани в хуманитарните науки, като психологията напр., могат да имат характерни белези, свойствени за религиозните учения, както и определени аспекти на самото човешко битие. Архетипният мит, както и архетипният символ, който той въплъщава, отразява в случая известни универсални закономерности в човешкия опит. Известно е напр. какво важно психологическо значение има паметта за нашите родители, прародители, роднини и близки приятели. Споменът за тях поражда образна страхопочитание, съхранявайки в него емоционален заряд, граничещ с религиозното чувство. Какъвто ида е произходът във времето и пространството на тези архетипни форми, архетипният мит, обусловен от тях, излиза извън обсега на тези фактории се превръща в универсално явление, което важи за цялото човечество. Такива архетипни форми са характерни за някои източни религии като напр. будизма, обединителната църква на Муун и др., в които се оказва особено почитание към прародителите на хора- та. Важна страна и добродетелна архетипния мит в хуманитарната сфера се заключава в това, че той може да бъде използван за миротворческа дейности за сближаването на хората, наблягайки на универсалния характерна тези митове. Това обстоятелство се използва всестранно най-вече от разнообразните обединителни движения по света, сред които най-активни са движенията за обединение на религиите. Чрез акцента върху архетипните форми на обединението на хората напр. мисионерите на тези религии успяват да се утвърдят в различни по своя произход религиозни среди, наблягайки най-вече на необходимостта от междурелигиозен диалог и общуване между различните вярвания. На такъв род духовна активност се противопоставят религиозните вярвания на различните религии, в които най-често митът има принизени или дори затихващи функции. Основният принципна всяка религиозна вяра е принципът на абсолютизирането на фундаменталните учения в съответната религия, което е необходимо условие за съхраняване идентичността на самите религии като система. Подобна е ролята на т. нар. пле- менни митове, които служат за съхраняване идентичността на народите, националностите, културите и идеологиите. Основен архетип в случая е патриотизмът, една своеобразна архетипна форма, която реализира своето съществуване в условията на задължително ощетяване на интересите на други народи, нации, култури или идеологии. Вместо да водят навътре, към самонаблюдение и самопознание, племенните митове сочат навън, към самохвалство и самовъзвеличаване. Такива митове черпят сила и енергия от несигурността, от слепотата, от предразсъдъците и от умишленото търсене на изкупителна жертва. Тъй като на тях им липсва вътрешно съдържание, трябва да бъде измислен някой или нещо, с което да мерят сили – враг, чийто |