Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 68 69 рата Нийдъм разказва следния любопитен случай През 18 в. Китай е посетен от йезуитски мисионери, които разказвали на местни учени и философи за успехите на европейската наука по онова време. Европейците защищавали идеята, че природата се подчинявана прости и познаваеми закони, с помощта на които по логически път могат да се изведат всички останали природни явления и процеси. Но какво били учудването на мисионерите, когато те с изненада открили, че китайците им се надсмиват, посочвайки, че такава идея е изразна човекоподобна наивност. Тази наивност обаче, според Нийдъм, породи една висока култура, наречена европейска, в основата на която лежи древната идея за Великия и Единен Бог, идваща от религията.“ 41 Европейската наука, чиито корени се крият в древното херметично учение, се основава съществено на вярата в силата и всемогъществото на Единния и Всеобхватен Бог. Европейската научна традиция, почерпила енергия в значителна степен от многовековния изворна знанията, който е философията на хер- метизма, е насочила вниманието научените към изучаването на простите системи. Изучаването на природата, започвайки от анализа на сложното, е довело до застой в китайската наука. Китайският реализъм и прагматизъм сее оказал пагубен за развитието на позитивната наука до такава степен, че китайците не са могли да развият математическото моделиране, тъй като то било невъзможно да се изгради в един толкова сложен свят, който теса осъзнали чрез усещанията си още от самото начало. Въпреки това китайците са извършили успешно редица експерименти, ръководени от чувството си за реализъм и прагматизъм, довеждайки тези изследвания до откриването на споменатите човешки ценности с прагматическа насоченост, като порцелана, барута и др. Нов своя път те никога не са достигнали до идеята за формулирането напр. на такъв прости математически разбираем закон, какъвто е законът на Кулон за електромагнитното взаимодействие на заредените и намагнетизирани тела. Такива прости закони, открити от европейската наука, са изиграли огромна роля за прогреса на европейците. От друга страна, изграждането на математическия апарат, прилаган в науките, изучаващи простите природни системи, създаде в Европа предпоставка заедно неимоверно развитие на културата в научната областно същевременно създаде и култ към строгата детерминираност, към реда, произтичащ от обозрими ирационално определими принципи, закони и механизми. В един сложен свят точното количествено предсказване обаче е сериозно затруднено и дори невъзможно по принцип. В условията на сложните системи причините са толкова преплетени една с друга, че техните следствия загубват своята рационална обозримост. Китайската представа за сложността на природата е била правилна, но същевременно тя е пречела научените да разберат и осъзнаят същността на простите системи. Въпреки това акцентът върху реализма, прагматизма и приложимостта на научните изследвания в крайна сметка става причина китайците първи да открият човешки ценности, които са от първостепенно значение за живота на цялата земна цивилизация. Европейците, от своя страна, вървяха по много по-естествения път, създавайки теоретическите основи на класическата наука благодарение на анализа на простите природни системи, постепенно приближавайки се към сложните. В този смисъл възниква въпросът Каква е фундаменталната религиозна идея, която е вдъхновила това виждане за характера на науката в Китай Несъмнено, това е отбелязаната вече от нас идея за доминиращата роля на божественото разнообразие над тази за Единния и Всемогъщ Бог, която представлява едно конструктивно допълнение в общата система на културата на мислене от херметично-конфуциански тип. В рамките на тази разширена култура на мислене напр. властта може да се разглежда като спонтанно възникваща в условията на сложността на обществото система, като естествен механизъм за разпределение на авторитета в тази система, който надделява над другите системите. управлява ги) с мъдрост, спокойствие и благородство. Мъдростта идване толкова от действието на причината (личност, група, авторитет, колкото от признанието на управляваните, които от своя страна също проявяват истинската мъдрост, като издигат достойни затова дело личности. Ако властта може да се характеризира само като действие, причината за което се крие в определени качества наличността, то качествата, на които се опира мъдрият изборна масата е безусловно вариант, насочен към хармонията и равновесието в обществото. Защото оставен на произвола на желанията, актът на властта загубва бързо своя смисъл, погълнат от хаоса на безцелните боричкания. Мъдростта трябва да бъде общо качество както за тези, които се стремят към властта, така и за тези, които ѝ се подчиняват. Китайското виждане в тази култура на мислене внася съществен елемент в системата, който според нас съдържа определено рационално зърно. Идеята за хармонизирането на взаимоотношенията в локалния аспект на взаимоотношенията в една сложна система, каквато е вселената, лежи в основата на порядъка в Универсума. Може да се каже, че този важен принцип представлява необходимо допълнение към аксоматичната структура на КВТТП, изложена в книга 4 . И наистина, квантовите закони, определящи взаимодействията на обектите на най- ниското фундаментално равнище в структурата на материята, са своеобразно проявление на този изключително важен принцип. Квантовият характерна фундаменталните физически взаимодействия определя миниатюрния, локален смисъл на световната хармония. В традиционното универсалистко схващане за същността на световната хармония винаги сее отдавало първостепенно значение на фундаменталните природни закони и стойностите на световните константи. Смисълът на тези закони сее приемал единствено и само като универсален императив, предназначен за материалните конституенти, без да сее отдавало особено значение на локалната хармония. Първа стъпка за синхронизирането на универсалистката концепция с изискването за локална хармония бе антропният принцип. Този принцип налага своеобразно ограничение върху същността на природните закони, произтичащо от самия факт на нашето собствено съществуване и на съществуването на живота и органичната материя изобщо. Според антропния принцип животът и съзнанието са не само неотменни атрибути на материята, които се определят от характера на нейните свойства още на фундаментално равнище в нейната структура, но теса също така нейни атрибути и защото същите са следствие на характерни свойства на фундаменталната структура на материята, които в рамките наедно изключително рядко и неповторимо съчетание от благоприятни обстоятелства правят възможна тяхната поява (вж по този въпрос по-подробно в т. 3 от поредицата Физика на Бога“). Това ограничение от гледна точка на КВТТП е недостатъчно, за да обясни напълно и изчерпателно истинската същност на световното равновесие и хармония. Към формулировката на ан- тропния принцип трябва да се добави и някакъв нов, допълнителен принцип, оповестяващ необходимостта от локална хармония във взаимоотношенията между обектите на фундаментално равнище. В книга ние нарекохме този принцип „принцип на атараксията“ (ПА. Думата „атараксия“ е гръцка и означава „духовно, умствено равновесие“. Този принцип представлява допълнително ограничение върху фундаменталните закони на света, което още повече стеснява произвола в тяхното възможно определяне. Той, освен това, се съгласува напълно с аксиомите на КВТТП и следователно трябва да бъде прибавен към техния списък. Освен това, въпросният принцип може да се разглежда като естествено следствие от основното уравнение, изведено в рамките на КВТТП и описано в книга В книга ние отбелязахме, че въвеждането на локални параметри в теорията на Шипов, възстановяващи свойството детерминираност в квантовия свят, е по-скоро едно неудовлетворително обстоятелство. Това противоречи напр. на известната теорема на фон Нойман, която крие в себе си дълбок смисъл, имащ връзка с формулирания преди малко ПА. Въпросната теорема оповестява фундаменталният. е. в абсолютен смисъл) характерна вероятностните закони в поведението на квантовите обекти. Именно фундаментално-вероятностното (или още статистическото) поведение на тези обекти осигурява локалната стабилност, равновесието и хармонията на света като цяло, удовлетворявайки по този начин ПА. Въвеждането на локални параметри в теорията на физическия вакуум на Шипов ни възвръща към картината на строгата детерминираност, която се характеризира с голяма степенна хаотизиране и нестабилност. По този начин в глобалната структура на света би се нарушила трайно локалната хармония и равновесие, и следователно в случая ПА не е в сила. Въпросната нестабилност на детерминираната картина на света |