Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 76 77 за НЦ, представляваща важен елементи в по-общата КД. Самата дума Апокалипсис е гръцка и означава настъпване на новото време. Може определено да се каже, че почти всички прогнози за бъдещето на човечеството са повлияни в една или друга степен от този загадъчен, тайнствени вълнуващ душите на хората модел. Според него историята на човечеството е драма с ясно изразени начало и край. Сътворението на света от Единния и Всемогъщ Бог е своеобразно начало, което е еднозначно насочено към определена цел – установяването на Божието царство. Залогът на този сложени пълен с повратности процес е освобождаването на човека от гнета на греха. Историята на човечеството е специфична предопределеност, осигуряваща победата на доброто над злото, подготвена и поднесена на хората чрез месианството. Еврейската култура на мислене е създала оригинална мистична традиция, изразена в известната книга Кабала, която е повлияла по радикален начин върху общото развитие на езоте- ризма и окултните науки през вековете. Тази традиция допринася за усилване на стремежа на хората към опознаването на света, към опознаване на неговия произходна неговата загадъчност, управление и естествен край в Апокалипсиса. Това познание обаче, не може да се определи по умозрителен път чрез логически анализи изчисление на факти от реалността или чрез концептуални философски разсъждения. Съзерцанието и озарението са основен подход в това познание, което се разпространява тайно сред посветените. Мисълта на човека, според еврейското разбиране, не може да бъде сведена до логика и силогизъм. Еврейските мислители разчитат по-скоро на интуицията, отколкото на дедукцията и анализа. Тук интуицията е основание и цел на мисълта, отдаваща предпочитание на съзерцанието и откровението, изразено чрез словото. Строго логическата и абстрактна мисъл невинаги достига до съзнанието на обикновените хора. Мисълта изразява знание само тогава, когато не е предназначена единствено за избраници, а представлява всеобщо благо за целия народ. Въпреки това еврейската култура на мислене може да се окачестви като предшественик наедно по-разширено разбиране на логиката, като предшественик на съвременната математическа дисциплина изчисление на изреченията, както и на съвременната методология (философия) на науката. Евреите познават добре техниката на умозаключението по индукция или дедукция на гърците. В правилата, които те въвеждат, се откроява едно разнообразие от логически схеми на извод. Умозаключенията в еврейската култура на мислене се комбинират в зависимост от това дали общият случай предварително се съдържа в частния или общият прибавя нещо ново към анализа на частния. Тук се прибавя възможността частният случай да се намирана границата между два общи случая, което означава, че в познанието се допуска съществуването на факти, които принципно не могат да бъдат покрити от или изведени чрез умозаключителните механизми (теории, хипотези, закони, принципи, аксиоми, логика и т. н, опериращи единствено с общите твърдения. Възможно е също така разбирането на общия случай задължително да минава през частния, или за да бъде изложен изчерпателно и ясно, частният случай трябва да бъде извлечен чрез дедукция от общия. Освен това, може да се отбележи за пълнота случаят, когато общото е недостижимо чрез индукция на анализите на частното. Абстрактно установените истини следователно са много по-богати от опита. Всички тези подходи представят една широка гама от умозаключителни техники, които разширяват значително културата и възможностите на логическото мислене, открито от гърците. Внимателният поглед върху умозаключителните техники, които еврейската система на мислене е изобретила, показва, че логическият процес може да се подчинява и на по-гъвкави, освободени от оковите на строгия формализъм, форми. Например еврейската система кол вахомер представлява своеобразен модел на силогизъм (начин на логически извод, който разширява в известен смисъл техниката на извод, познат от строгата аристотелева логика. Тук заключенията се правят не само от общото към частното, но се използва и аналогия, позволяваща едновременно обратния процес – от частното към общото. В такива много по-динамични и раздвижени схеми за извод, използвани най-вече за получаване на качествено ново знание, понятието „доказателство“ чрез логически закони няма толкова голяма стойност. Тук доказателството се заменя с „внезапното |