Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 84 85 „sample“ (образец. Нийдъм отбелязва, освен това, че съгласно китайското виждане, хармоничното сътрудничество на всички същества е възникнало не вследствие на указанията на някаква висша инстанция, разположена вън по отношение на тях, а вследствие на факта, че всичките са били съставни части на йерархиите на цялостност, лежащи в основата на космическия порядък и са следвали вътрешните подбуди на своята собствена природа. В това китайско виждане вече ясно проличава тенденцията за приписване на някаква душа на всички възможни йерархии и организации във вселената, което съответства в известен смисъл на идеята за пантеизма в херметичната философия. И това е защото само одухотворени същности могат да следват вътрешните подбуди на своята собствена природа, поставени в една относително независма позиция спрямо техния Създател, което естествено обезсмисля същността на понятието природен закон, сътворен от Бога. Гръцкото виждане за същността на природния закон, възприето от европейците, следователно е коренно различно от това на китайците. От анализа на трите разгледани дотук култури на мислене се вижда ясно, че всичките са си оказвали взаимно влияние една на друга, че е съществувал интензивен обменна идеи, възгледи и философски виждания между тях, което е допринесло съществено за тяхното специфично израстване. Някои по-внимателни читатели могат да отбележат, че философията на гностицизма остава засега встрани от нашата класификация, въпреки нейното отчетливо противопоставяне на хер- метизма. По наше мнение обаче философията на гностицизма е допринесла съществено за оформянето на масонската религиозна система, в която се приписва също дуалистичен характерна Божието битие. Оказва се, обаче, че масонството има дълбоки корени в езотеризма и окултните науки, така че гностичната религиозна философия, възприета от масонството, се превръща в един своеобразен съюзник на херметизма. Масонството в този смисъл е мостът, свързващ тези две на пръв поглед непримирими релиозно-философски учения. Обединяващото звено в случая се явява идеята за човека-бог, че човекът може да се издигне самостоятелно до нивото на Божието битие чрез познание и духовно усъвършенстване, една идея, превръщаща гностичната философия в потенциален съюзник на голямата херметично- езотерична система, от която води началото си и самото масон- ство. Четвъртата голяма култура на мислене в нашата класификация е тази на християнството. Както вече изтъкнахме, християнската философия е коренно противоположна на херметизма. Християнството отхвърля напълно идеята за пантеизма, концентрирайки вниманието си върху битието на Бога, разглеждайки го като единствената и абсолютна по своя характер причина за съществуването на живота във физическата вселена. В своето многовековно развитие традиционната материалистична наука, отричаща съществуването на Бога, наистина успя да открие основните природни закони, разглеждани като основа за опознаването и обяснението по логичен пътна света като цяло. Оказва се обаче, че ние не сме в състояние да обясним задоволително цялостната картина на наблюдаемата вселена въз основана тези закони. Един от най-важните факти в тази картина, а именно фактът на разширението на физическата вселена, се оказва извън обсега на всички възможни обяснителни схеми и модели, които традиционната наука е създала. Изградената, за да обясни това явление, теория на Големия взрив се натъквана редица трудности, които имат принципен характер. Нека се спрем малко по-подробно на този важен въпрос, имащ непосредствено отношение към предмета на нашето разглеждане – християнската култура на мислене. Вселената според тази теория е започнала своето развитие, стартирайки от т. нар. първично сингулярно състояние. Теоретически в това състояние би трябвало да се съдържат равни количество вещество и антивещество, които би следвало да анихилират неудържимо в малкия обемна въпросната първична сингулярност. Но вместо хаотичната анихилация и отделянето на огромни количества енергия в резултатна този процес, от първичната сингулярност възниква веществото на реално съществуващата вселена, в което материята е доминираща компонента, а антиматерията е изчезнала по мистериозен начин. Освен това, според теорията на Големия взрив температурата на веществото в сингулярността би трябвало да бъде от порядъка на 10 до 10 К, която е една невъобразимо висока температура. |