Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 82 83 дат по дедуктивен път въз основана краен и обозрим набор от първични принципи, закони и постулати, достъпни за разумна рефлексия посредством съзерцание на реалните проявления на нещата в природата, обществото и мисленето. Всички явления и процеси в обективната реалност могат да бъдат изведени по логически път от тези принципи, закони и постулати. Най-важната задача на науката в този смисъл е търсенето на първоосновата на света в лицето на въпросните постулати, закони и принци- пи. Интересно е да се разбере какво е било виждането на древните гърци за същността на случайните събития и поражданите от тях процесии явления. Те считат, че случайността играе изключително и само деструктивна роля и това се отнася най-вече за системата на човешкото познание. Задачата научените и на тяхното логическо мислене се свежда до избягването на случайностите, пораждащи парадокси, противоречия и хаос в иначе стройната и непоклатима дедуктивна архитектура на гръцката научна система. Избягването на случайностите, според древните гърци, е достижима цел, която е залегнала в основата нади- намиката на развитието на науката в течение на вековете. Трябва да отбележим също, че гръцката култура на мислене, породила забележителното явление „наука“, създаде благоприятни условия за използването в много голям мащабна математическите и логическите описателни и обяснителни схеми и модели, на които се основават широк спектър от механизми за изводимост и изчисление на фактите и твърденията в научната система. От друга страна, гръцката култура на мислене роди философията и своеобразната когнитивна (те. имаща познавателна сила) система на метафизиката. Тя роди и логиката като самостоятелна, отделна научна дисциплина. В тези научни области абстрактното мислене се проявява с особена сила. Гръцкият опит показа, че преминавайки през висшето ниво на абстрактността, знанието се обогатява в значителна степен, надхвърляйки мащабите на достиженията на непосредствения сетивен опити конкретното мислене. Абстрактното мислене обаче, поражда и едно фундаментално противоречие в човешкото познание. Ние трудно разбираме и усещаме границите на валидността на абстракциите, което е главната причина за множество недоразумения, породили трайното недоверие към тях отстрана на обикновения човек. Нека накратко да обясним как тези различни култури на мислене разглеждат обществените явления и процесии какви модели на обществото теса възприели. В това отношение ние бихме могли да отбележим едно своеобразно приложение на ПКВ. Докато в еврейското обществено мислене се налага един йерархичен, детерминиран, с подчертан превес на строгия порядък обществен модел, представляващ основана комунистическия обществен строй, гръцката култура на мислене възприема значително по-гъвкавия модел на демокрацията. С други думи, твърдото, строго формализирано мислене на гърците е възприело по-гъвкави и наблягащи на вътрешното саморазвитие, на хармонията и на равновесието, модели на обществото, докато еврейската култура на мислене възприема модел, предвестник на всички колективистични, комунистически и в известен смисъл социалистически модели на обществената система, в които подчертаната тенденция за подреденост влиза в противоречие с техния гъвкав, освободен от оковите на формализацията стилна мислене. В областта на философията гърците възприемат идеята за душата като отделна субстанция, която се противопоставяна материята. Острата конфронтация между тези две основни категории, формулирани като идеи за идеалното и материалното, създаде прецедента наедно бурно развитие през вековете на философската наука. Може да се каже, че една от основните заслуги на гръцката култура на мислене е откриването значението на понятието „природен закон“ и ролята му в изграждането на позитивната наука, развита в условията най-вече на западноевропейската цивилизация. Уместно е да сравним това гръцко становище ски- тайското виждане на този въпрос. За целта ще цитираме мнението на китаеведа Дж. Нийдъм, който отбелязва, че в китайския език дори няма понятие, което да съответствана традиционното западно понятие „закон на природата“. По-скоро най-близката до този смисъл китайска дума Ли означава принципна организация, което наподобява смисъла на английското понятие |