Болката от космическото раждане

Болката от космическото раждане

Скъпи приятели, толкова се радвам, че сте тук. Мнозина от вас са отдалеч. Виждал съм ви и зная, кои сте. Всички сте ми толкова скъпи. Вашето пътешествие е мое и моето е ваше. Ето защо бих искал да споделя с вас някои от моите озарения, за дългия път, по който вървите сега като души.

Това път води към светлината, която виждате пред себе си, но която, истина ви казвам, вече гори във вас. Обаче, вие не я виждате или не вярвате достатъчно в нея.

Искам да ви придружа до началото на пътешествието. През целия път назад, до момента, когато сте се родили като души в реалността, за която преди не сте знаели нищо.

Искам да се върна назад във времето, когато сте започнали своето пътешествие. Пътешествие през времето, пространството и материята. Началото е много далеч в миналото.

Това събитие е започнало като съществуване отделно от Дома, първоначалния източник за всички вас, а това събитие и присъщата му болка, е все още силна във вас.

Тази болка от раждането прозира през много ваши ежедневни чувства и поведение.

Бих искал да го поясня чрез пример.

Много от вас се сблъскват всеки ден с вътрешното нетърпение, с постоянното усещане „за търсене на нещо”. Това вътрешно напрежение е свързано с усещането, че „не сте си на мястото и сами със себе си”, с липсата на усещането за дома и хармонията с собственото си същество, със собствената си дълбока същност.

Това базисно вътрешно напрежение произлиза от тенденцията да търсите външно одобрение, признание и приемане. Нещо отвън трябва винаги да ви убеждава. Нещо, което премахва вътрешното напрежение казва: „всичко е наред – ти си в Къщи”.

Можете да си представите колко често имате нужда от това, тъй като усещате в себе си това нетърпение, тази нужда от търсене. Склонност да се насочвате към нещо, което не е Сега, което не е във вас, а извън.

Бих искал да поговорим за произхода на тази тенденция. Истинската причина е скрита под много слоеве, както обвивките на лука. Външните слоеве са формирани от определени събития в живота ви, които ви карат да се чувствате напрегнати, неуютно със самите себе си. На по-дълбоко ниво лежат травмиращи събития от предишни животи. Но ако очистите всички слоеве, ще откриете изначалното безпокойство, изначалната носталгия, която е свързана с началото на пътешествието.

Представете си, че преди да започнете това пътешествие, сте били в състояние на единство, потопени в комфорт и липса на грижи. Това е подобно на дремещо състояние, сравнимо с някои видове сън, при който се усещате в безопасност и съзнанието ви е отворено и възприемчиво. Всичко може да се случва, всичко е течащо. Познато ли ви е това състояние, поне частично, когато се намирате в състоянието на ембрион в утробата на майката. Когато все още не съществува ясна разлика между вътрешно и външно. Съществува единството на опита и безопасност без въпроси.

В това първо начало като души сте били подобни на ембриони потопени в мир и безопасност.

В някакъв момент в съзнанието ви проникнало усещането за откъснатост. Това било началото на вашето раждане като индивидуални души, души предприели велико пътешествие в търсенето на опит.

Отначало всичко е било единно. След това е дошло усещането за отделеност от древното Единство. И заедно с него е дошла и дезориентацията и смущението. Сляпо търсене на нещо, за което можете да се хванете, за някаква безопасност, която все не идва. Това е момента на тъмнината.

Ето как сте възприели този момент, когато сте се откъснали от Източника и сте поели собствения път, това е бил и дълбоко творчески момент.

Представете си празно и тъмно пространство. Пространство, в което сте били „посеяни”. Там е било тъмно, но е имало и прозорец към нещо ново.

Много от чувствата, които сте изпитвали в началото на пътешествието, можете да откриете в усещането вътре във вас на загубено дете, за което говоря напоследък. (Виж „Силата на вашето съзнание”.)

Този образ на загубеното дете дава много ясно разбиране за тази дълбока вътрешна рана, с която сте тръгнали в това пътешествие. През това пътешествие сте приемали различни форми, имали сте различни тела, набрали сте много опит и сте преживели много. В края на краища, го завършвате тук, на тази планета, на Земята.

Земята е място за творчество и много възможности.

Но независимо от това, независимо от всички възможности и красотата на обкръжаващата реалност, все още усещате липсата на Дома. Усещането, че нещо не е както трябва, че нещо е загубено, че нещо е нужно за доброто самочувствие. Това, което липсва в усещанията е любовта и емоционалната безопасност, които са нужни на всяко същество, за да израства свободно, да цъфти и се развива.

Искам да ви помоля да откриете в съзнанието си тази първична рана, образувала се, когато сте напуснали дома. Можете ли да намерите в себе си физическото място, където усещате откъсването от първоначалното единство? Това основно, първично единство, което не можете да обясните с разума, но което дълбоко в сърцето ви е познато.

С обръщането ви към първичната болка от напускането на Дома, можете да откриете реалната сила да се излекувате. Това е мястото, където в крайна сметка, се губи силата ви.

Всички присъстващи тук или четящи този текст, се намирате в процес на движение към ново ниво на съзнание. Ниво, основано на хармонизиране вътрешната безопасност и увереността в себе си, чрез които ще са възможни много нови творения. Ще сте способни да живеете и творите стъпили на това ново съзнание.

Но за да можете да реализирате това ново съзнание действително, е изключително важно да достигнете до корена, до причината за блокажите и разбалансираността в ежедневния ви живот.

На този етап от вашето развитие е дошло времето не само да погледнете болката в очите, и травмите, получени в минали животи и в много по-рани въплъщения, но и да навлезете много по-дълбоко.

Сега е моментът да се върнете към тази най-първа сцена и когато мислено я разпознаете и си я припомните в сърцето, да се погрижите за тази вътрешна болка. Време е да се погрижите за новороденото космическо дете, което все още живее във вас и не разбира каква е целта му и какъв е смисълът от движение към нея.

Искам да ви дам метод за разпознаване и работа с тази първична болка. Важно е и да ви стане ясно, че тя има определено физическо място в тялото ви. То се намира в корема. Това място е свързано с емоциите и чувствата.

Корема е това място или енергиен център, чрез който формирате взаимоотношенията си с другите хора. Проблемът, който възниква тук често е, че в центъра му се намира тази болка, която идва отвъд пределите на този земен живот, която е отвъд пределите на всички въплъщения и стига до вашето раждане като индивидуална душа. Това е най-дълбокото ниво на болката от космическото раждане.

Но независимо от това, често се стремите да успокоите тази лична, космическа болка на ниво отношения с другите хора. Много често в дълбоките лични, интимни взаимоотношения с друг човек, се случва да се опитвате да лекувате собствената си дълбока рана с помощта на енергията на другия.

Доста често разпознавате много добре тази болка в другите. И това е естествено, тъй като е същата болка, предизвикана от загубата на първоначалната свързаност и безопасност. Другите служат като огледало на вашата собствена болка. В действителност разпознавате собствената си болка в битието на другия. Доколкото е по-лесно да разпознаете болката си в другия, отколкото в себе си, започвате опити да я успокоите, като подсъзнателно се надявате, че собствената ви болка ще намалее от присъствието на (любов, признание от) другия.

Но тази игра, на която често си играете във взаимоотношенията, прави лекуването на тази рана още по-трудно. Това е обусловено от възможността да се развие взаимозависимост чрез тази емоционална ролева игра, към която и двамата партньори се превързват все повече. Щом започне да се формира зависимост, се включват аспектите на властта, които, в буквалния смисъл, ще ви отклоняват все повече от Дома.

Където и да започнете да залитате по властта, допускате изтичане на собствената ви сила. Властта и зависимостта не могат да съществуват едни без други.

Областта на личните (интимни) отношения е много важен индикатор доколко сте осъзнати за дълбоката болка от космическото раждане, която носите със себе си.

Много често усещате нуждата от присъствие в живота ви на друг човек.

Това се случва несъзнателно – самотата се асоциира с недостатъчните контакти с другите и че решаването на проблема е в дружбата, в любовните отношения. Но в това предположение е скрит огромен потенциален капан.

Проблемът е, че разполагате източника на болката извън себе си.

Като резултат, играейки фино своята роля във взаимоотношенията, започвате да прехвърляте вината за собствената си рана на другия: ставате жертва.

В същото време разполагате с определена власт над него, защото познавате неговата/нейната вътрешна болка и уязвимост.

Духовният смисъл на любовта между мъжа и жената или в произволни сексуални отношения не е в излекуването на раните ви. Истинската красота на любовните отношения е в срещата на две напълно независими същества, поделящи помежду си своето собствено богатство.

Всеки има своя уникален поглед върху реалността, свой собствен начин да опознава нещата. Способността да споделиш това с другия на най-дълбоко ниво, е велика радост за душата.

Само по този начин няма нараняване в интимните отношения.

Исках само да подчертая, че тези отношения много често се използват неправилно, за да се лекува вътрешната рана, която по никакъв начин не е свързана с другия човек.

Понякога е много трудно да бъде различено това на най-дълбоко ниво. Да разберете, че ако се чувствате ужасно самотни или загубени, или тъжни – самите вие създавате тази реалност, тези усещания в себе си. Сами сте автори на собствената си реалност – вие сте създали самотата и усещането за изгубеност.

Истинското решение на проблема с тези чувства, които са много стари и дълбоки, е в обръщането към себе си, вместо към другите, чрез действия подкрепени от истинската ви сила, която имате на разположение.

Отговорът на всичките тези усещания за безизходност, депресия и самота в живота ви е вътре във вас, в енергийна форма. Решението е винаги тук. То присъства във вашата енергия.

Тази енергия може да ви се струва скрита, в смисъл, че трябва да намерите вратата и да я отворите, но по своята същност сте Божествена енергия, която съдържа в себе си всичко необходимо за утехата на загубеното дете във вас.

Каним всички вас, всяка индивидуална душа, да се изпълните със собствената си божественост. Склонността да се правите зависими от някой друг в това отношение е причина за много неразбиране и никога не може да излекува тази дълбока болка.

Ето защо е толкова важно да разпознаете истинската причина за тази болка, да се убедите, че е духовна, извън рамките на личните отношения, на тази работа, на тези родители и т.н. И да ви стане ясно, че решението не е в поведението на партньора ви, на майка ви, на детето ви, на колегата ви, а е изключително и единствено във вас.

Имам много неща все още за казване по този повод, но искам с това да завършим и да ви дам възможност да задавате въпроси.

Първи въпрос

Понякога чувствам вътре в себе си много мощна енергия: това истинската ми сила ли е, любов или нещо друго?

Когато говорим за силата вътре във вас, за великата сила, която е на ваше разположение, това може да доведе до неправилно разбиране, тъй като често асоциирате силата с властта, с нещо величествено, взривно – с доминиране над нещата.

Истинската ви сила е тази, която познавате в моменти на тишина, на безмълвие.

Когато вътре във вас всичко е разхлабено и отпуснато, когато мислите и емоциите са опадали като листа на земята и всичко е затихнало, тогава вътре във вас увереността може да нараства от знанието къде се намирате и накъде отивате. Такова знание наричаме вътрешна сила.

Това знание и тази увереност са тясно свързани с установен контакт със своя източник, с този, който сте. Когато сте в контакт с ядрото си, нямате съмнение в себе си. Знаете, че сте, което е нужно и тук няма в какво да се съмнявате, че не съществуват стандарти извън вас, според които трябва да живеете, че сте това, което трябва да сте с присъщата ви сила и красота. Много малко са мислите и емоциите в такъв момент на вътрешен контакт, на вътрешно знание. Съществува само силното усещане за реалност и знание.

Това чувство също възниква в корема. Това е чувството, което идва от ядрото ви и стои зад вашите мисли и емоции. Това е тиха, но велика сила, живееща във вас. Това е пряката ви връзка с Бога и същевременно вашата дълбока същност.

В самата ви същност, в божественото ви ядро, не сте ограничени от нищо, не сте привързани към своето тяло или характер, към името си или пола и т.н. когато сте в контакт с това, осъзнавате чистото съществуване. Всичко е отворено и неповторимо. И всичко това сте вие.

Втори въпрос

Как да разберем дали във взаимоотношенията си сме се сблъскали с проблемна част от себе си (с която трябва да работим) или работим над отношенията?

Ако усещате страх, който възниква при взаимоотношенията с другите, трябва да се обърне особено внимание, тъй като когато се появява страх, това е признак, че усещате нужда да промените нещо, да спрете нещо или нещо да насочите в определено направление.

Усещането на страх е винаги признак, че се страхувате да не загубите част от себе си. Обаче, никога не можете да загубите част от себе си, ако не дадете разрешение за това. Това не е нещо, което някой може да ви вземе. Сами си създавате страха от загубата.

Често взаимоотношенията представляват смес от чиста любов, когато приемате другия такъв, какъвто е, и давате свобода и страх, в който водещи са властта и зависимостта.

За да определите кога подсъзнателно разрешавате на вътрешните си рани да влияят на взаимоотношенията ви, е много важно да обърнете внимание на моментите и ситуациите, кога усещате страх. Когато осъзнаете това, може да се вгледате внимателно в тази своя част. С други думи, когато по време на конфликт осъзнаете, че избухвате под въздействието на вътрешния страх, който не е свързан по никакъв начин с това, което прави или казва другия, приемете отговорност за този страх, наблюдавайте го, опознайте го като нещо, което ви принадлежи и което не касае другия.

Обърнете своето съзнание към себе си, вижте що за болка е вътре във вас и си дайте това, от което имате нужда. Разглеждайте това като проблем, който единствено вие можете и трябва да решите.

Това не означава, че трябва да прекратите отношения и да живеете отшелнически живот. Задачата е да създадете яснота в отношенията. Когато поемате отговорност за собствените си (негативни) емоции, тогава можете да изразявате тези емоции по-лесно и открито. Ако другият ви дава възможност за това, това е добър знак, че тези отношения могат да прераснат в лекуващи.

Вече съм казвал по-рано, че лечението между партньорите не е цел на любовните отношения. Обаче отношения, в които и двамата поемат отговорността и се утвърждават като независими индивидуалности, ще са изцеляващи. Взаимната любов има свойството да лекува.

В любовните отношения и двамата партньори се обичат и уважават един друг. В такива отношения другия е огледало на вашите дадености. Любовта, която давате на себе си ще се подхранва и нараства в присъствието на другия човек. Това е вдъхновяващото й свойство.

Жизнено важният момент по този начин не е във възможността да бъдете излекувани от другия, а да не станете зависими от това.

Когато усещате, че страховете ви нарастват – под формата на ревност, злоба, разочарование, очакване – бъдете нащрек и забележете криещата се зад всичко това вътрешна болка или рана – по същество, това е ваша отговорност. Другият, разбира се, може да се докосне до тази болка с поведението си, но е много важно да не се изкушите да влезете в ролята на жертва. Помнете: тази болка сте я създали сами. В това е майсторството.

Трети въпрос

По пътя към тази рана, към дълбоката си вътрешна болка, често се сблъсквам с гнева. Защо!? Може би е заради удивлението, че това откъсване се е случило изобщо? Можеш ли да кажеш нещо за този гняв?

Гневът, който можете да изпитвате в този контекст, е гняв към живота като такъв. Гняв предизвикан от болката при раждането, който предполага, че трябва да се сърдите на факта, че сте били принудени да минете през това усещане за вътрешна откъснатост, което в действителност е усещането на безсилие. Усещате се толкова малки, самотни и уязвими, имате усещането, че нещо несправедливо е извършено със вас. Усещате, че не сте заслужили тази тъмнина, това трудно пътешествие.

Проблемът е в това, че когато усещате гняв, се намирате на нивото, където все още сте загубеното дете, детето, което търси и не намира пътя навън. Това дете все още е тук. На това ниво не можете да намерите отговорите. Това е повече от логично – детето е сърдито: не разбира, какво се случва.

Отговорът на този проблем лежи на друго ниво от съзнанието ви. Защото сте много повече от загубената ви част. Това ниво е вътре във вас и там можете да усетите, че сте повече от това изгубено и безсилно дете.

На това място, в съзнанието си, можете да приемете детето, защото сте повече от него.

Там, където „прегръщате” болката със съзнанието си, позволявате й да бъде и я приемате. По този начин прекрачвате през егото. Много повече сте от тази болка. Това дори ще ви даде възможност да усетите дълбокия смисъл на раждането като душа и пътешествието ви през времето, пространството, илюзиите и тъмнината (невежеството).

Този смисъл не може да бъде изяснен чрез ума.

Това е толкова дълбоко нещо, че можете да го разберете само в тихото и мирно място на силата, за която вече говорихме, безмълвното знание, стоящо над мислите и емоциите.

Моля ви да идете на това място и да усетите, че има ниво във вас, където сте се съгласили да се впуснете в това пътешествие и да носите тази болка.

На този стадий от развитието е трудно да се определи напълно какви положителни плодове ще донесе пътешествието ви. Може да успеем да го илюстрираме с метафора.

Представете си изначалното състояние на битието, от което сте се появили, като бял и пухкав облак, където всичко е преплетено. Всичко е меко и единно, но също така и леко загубило яркост. В момента, когато сте излезли от това първоначално състояние като индивидуална душа, можете да си се представите като малко семе, паднало от облака на земята. Семето пораснало, цветя и треви израснали от него. Вашето пътешествие през новото и неизвестното е направило възможно „израстването” на нещата в мирозданието (общата сума от всичко съществуващо), което е липсвало по-рано и дори не е можело да бъде създадено.

За да стане възможно истинското творчество, имате нужда от индивидуално съзнание, което може да се осъзнава като отделно от другите същества. Само тогава могат да съществуват различия. Когато всичко е единно и свързано, има тенденцията нещата да стават статични. Когато съществува разлика, може да бъде проявено многообразието.

Крайния пункт на вашето пътешествие можете да си представите като разцъфнала градина, с различни цветя и растения, които заедно образуват единно цяло (на физическо и духовно ниво). Сравнете разнообразието и богатството на този образ с първоначалния облак, някакъв безцветен облак, носещ в себе си изначалното усещане за безопасност, но също и определена еднозначност, някакъв вид „плоскост”. Много е трудно това да се изрази добре.

С напредване на излекуването на „рождената болка” и освобождаването на свързания с това гняв, можете да усетите, че красотата започва да разцъфва във вас. Точно в това – в преживяването на тази красота и богатство е смисълът на вашето пътуване. Повече не е безсмислена тъмнината, а се усеща като внасяща важен принос в Съзиданието.

Трудно е да бъде обяснена тази гледна точка, която е „над” опита. Трябва чрез собствен опит да се изпита възможността болката и тъмнината да бъдат съзидателни сили. Това е реално за вас, когато започнете да приемате тъмнината, като нещо, което просто съществува, без да имате желание да се борите с нея и да я отстраните завинаги.

В момента, когато изпитвате гняв, е много важно да го приемете и да се обърнете към безмълвния център във вас, за който споменахме по-рано. Може да помогне излизане сред природата или на друго подобно място, където ще можете да „вдишате” присъщата му тишина. В тази тишина, гневът ви ще се разтвори, без да е нужно да го отхвърляте.

В момента, когато се усетите уязвим от това, което говорят или мислят хората, през вас протича вълна от енергия, която има нюанс от страх. Тази вълна отдалечава вашата осъзнатост далеч от центъра ви. Образно казано, съзнанието ви се дави в тази вълна и започва да се отъждествява с този страх.

Важно е да разпознаете същия страх във всички хора при стълкновения, които не са свързани помежду си. Ако успеете да направите това, опростявате проблема, а това е половината решение. Когато проблемът изглежда много сложен, започвате да се занимавате с подробностите, с неговото повърхностно ниво. Винаги се опитвайте да усетите скритите емоции или настроения, които са в центъра на произшествието. В конкретния случай, това е страхът. Усещате в такава ситуация определена тревога и безпокойство. И това предизвиква гняв, защото намеренията ви са разбрани и отразени от другите неправилно.

В момента, когато се усетите засегнат от другите, виждате света и себе си от тяхна гледна точка и казвате: „Не е вярно!”. Усещате безпокойство, гняв и известно смущение, тъй като в света съществува ваш образ, който не съответства на вашето вътрешно усещане.

Решението на проблема е в разрешаването на другите да имат собствено мнение. Признайте на другите правото да имат собствен поглед върху нещата, без значение, колко ограничен изглежда в очите ви. Не трябва да опитвате да поправяте гледната точка на другите. Това не е ваша отговорност. Когато се освободите от тези „задължения”, пространството около вас ще се разшири значително.

Често се надявате или очаквате другите да мислят за вас по определен начин. Наблюдавате за реакциите им със страх и очакване. Но ако позволите на другия да бъде свободен в егоистичните си прояви, няма да възприемате егоистичната реакция като присъда. Просто оставяте негативната реакция да остане с другите като егоистична реакция на определени сигнали.

Казваш, че ти е по-лесно да останеш центриран, когато си сам. За много от вас е важно да прекарват времето си в самота, тъй като е много по-лесно да влезете в контакт със себе си, когато сте сами, отколкото в компанията на други хора.

При наличието на други хора, често възниква определено безпокойство, нещо ви кара да чувствате, че трябва да сте други, различни от действителността. И щом това ви мине през ума, загубвате контакта с центъра си.

За да добиете впечатление какво е да сте в собствения си център е необходимо редовно да си създавате тихи, отпускащи моменти, за да се усетите в собствената си компания. Когато сте в интимен контакт със самия себе си, разпознавате собствената си енергия в тишината и спокойствието.

Щом влезете отново в контакт с другите и се усетите изкарани от равновесие, първото и най-важното нещо е, да осъзнаете, какво се случва. Тогава може с помощта на дишането да върнете енергията обратно в центъра си, в корема. По този начин, щом осъзнаете, че това се случва, опитайте да направите три дълбоки коремни вдишвания. Ще усетите, че нещо се случва, енергията ви се завръща във вас. Възможно е да ви се наложи да го правите често. Но колкото по-често го правите, толкова по-лесно ще го постигате. Ако осъзнавате ставащото и успявате да връщате енергията си лесно и бързо, ще подобрите много способността си да оставате центрирани.

И последното, което бих искал да ти кажа. Много чувствителен човек си. Лесно виждаш нещата как изглеждат в очите на другите. Постарай се, когато си в контакт с тях, да попиташ себе си: „как Аз виждам това, как го усещам”. Не гледай ситуацията през очите на другите, а върни енергията си. Това е и начина да се центрираш отново – да поддържаш собствената си гледна точка, когато си с тях.

Пети въпрос

Понякога съм много гневен, но не мога да го изразя. Тогава гнева се обръща против мен. Как да се науча да го изразявам, да се науча да използвам тази енергия за нещо по-конструктивно? Как да се променя?

В отношенията си с другите трупаш гнева в себе си, а показваш приятната си страна.

Всеки човек има нужда от баланс в даването и получаването. Даващата част на личността контактува с другите хора и използва енергията за тяхна полза. Получаващата част е тази, чрез която личността се отделя от другите, отделя свое собствено пространство и казва „Аз” при взаимоотношения.

Що се отнася до теб, това, което най-лесно може да бъде показано, е даващата ти с любов част, чрез която си тук, при другите. Но когато това присъствие не се приема добре, ти е трудно да прибереш енергията си назад и да кажеш „Аз” като претендираш за собствено пространство. Това води до много разочарования и досада.

Трябва да се научиш да поставяш себе си на първо място. Трябва да използваш силата на различаването, за да различаваш кога „даването” съответства на конкретната ситуация. Това не трябва да бъде подразбиращо се от само себе си.

Нужно е постигането на вътрешен баланс при даване и получаване.

Затова е важно да се намери начин да се освободи този гняв. Този гняв е показателен и за вътрешната ти сила, за мирогледа ти, за уникалността ти. Гневът не е само отрицателна, негативна енергия. По своя произход е съзидателна, творческа енергия, протичането на която е блокирано и тази „запушалка” предизвиква нарастването на различни проблеми.

Това, което може да ти помогне много добре е, да я насочиш в друга посока, като я използваш като творческа енергия. Разполагаш с голямо количество творческа енергия. Ако и позволиш да разцъфти, при всички случаи ще създадеш за себе си повече пространство. Повече за себе си, за своите нужди и желания. Важното е да се осмелиш да бъдеш позитивен.

Имате възможност чрез сърцето си да достигнете много далеко и да се усетите много дълбоко свързани с „всичко”. Това е духовното знание за единството на всичко живо. Откъде идва? Това е спомена на душата за реалността, която надминава физическите ограничения и основа на цялото творение и известната реалност. Това е мистично чувство.

За вас обаче е много важно да се научите да го заземявате, да насочвате тази енергия към Земята. Имам предвид, че трябва да дадете възможност тази енергия спокойно да се свърже с Земята.

Космическата енергия протича през вас през висшата ви чакра и носи със себе си такава мощ, че когато преминава през низшите чакри, може да предизвиква определена тревога. Ще изпитате усещането за препълване, претоварване с енергия, което води до безпокойство и нетърпение.

Важно е да имате предвид това духовно вдъхновение в ежедневието и да го отвеждате в Земята. Природата може да ви помогне да намерите баланса. В природата има изначално базисно спокойствие и баланс, които ще ви помогнат да се успокоите. Добрата връзка със Земята ще ви помогне да вплетете тази духовна енергия в ежедневието ви и да я споделите с другите.

Седми въпрос

Винаги съм се отнасял много творчески към живота и винаги съм срещал съпротива. Откакто съм поел по пътя на духовно развитие всичко стана много по-лесно. Но в същото време се страхувам, че мога да имам прекалено голямо влияние над хората. Чувствам отговорност за последствията от това, което правя (особено в работата) и това ме плаши. Какво да правя с всичко това?

Нямаш доверие в собствената си сила. Истинската ти сила е в настройването към интуицията и ти го правиш добре. Постъпвай според това дълбоко вътрешно знание и дай възможност на нещата да се случват. Не се чувствай сякаш още имаш нужда да ръководиш това или да го контролираш.

Можеш да развиеш силата да разрешиш всичко това да се случва като осъзнаеш, че не си отговорен за всичките си избори. Отговорен си да вземаш решения, основани на дълбокото разбиране на истината. Какво ще се случи след това, повече не зависи от теб. По какъв начин ще се развива това в света и как ще реагират хората – най-общо казано, си е техен избор. И не влиза в задълженията ти да ги насочваш.

Ясно е, че обикновено не проявяваш силата си. Имаш определена несигурност в себе си и комплекс за малоценност, идващи от миналото, което те заставя да отстъпваш и да мислиш: „мога ли да го правя това, позволено ли ми е да бъда силен, мога ли да сияя така, зная ли точно какво искам да направя и какво е нужно?”.

Трябва да си разрешиш всичко това. И тогава ще успееш да видиш съмненията, които се появяват като стара енергия, която се опитва да те върне назад. Тези съмнения не са „достойното противодействие”, което поддържа баланса ти, а е енергийна бариера по пътя за изразяване на творческия ти потенциал.

Осми въпрос

Преди известно време, някаква любов премина през мен. Откъде дойде?

В този момент се е отворил порталът на сърцето ти, отваряйки достъп към част от теб, която е стара и в същото време нова. Бил си мотивиран от мощен духовен импулс. Изпитваш голямо влечение към духовния си път и от това възниква желанието да реализираш целия си потенциал. Точно това желание е привлякло към теб този опит.

Това желание е било тук много дълго време, проявявайки се по различни начини. Опита, за който споменаваш, те е свързал с твой дълбок вътрешен слой. Това е твоето сърце, отварящо се за новото осъзнаване на реалността, което е възможно сега за всички вас. Това съзнание, чрез което живота може да се живее, в много по-голяма степен, основан на усещането за вътрешна хармония и уважение към всичко живо.

Що се касае до теб, това вдъхновяващо чувство може да се усили (Йешуа има предвид по-горния въпрос).

Можеш да разглеждаш своя духовен опит като резултат от много вътрешно усърдие. В конкретния случай нещо енергийно е станало в сърцето ти. Формиралата се отвореност те прави по-възприемчив към всички видове енергии около теб, но същевременно и по-силен.

Под силен разбирам подобряване на способността ти да бъдеш прозрачен за енергиите, които не са твои и от които нямаш интерес.

Не винаги възприемчивост означава уязвимост. Възприемчивостта, разгърнала се в теб съдържа и голяма сила.

Това, което е важно да осъзнаеш, че трябва да мине време, докато тези енергии пуснат корени в Земята и да се интегрират с всички аспекти от твоя живот. Важно е да се довериш на ритъма на Земята и да позволяваш на нещата да се случват в такава последователност в каквато трябва. Това ще се случи от само себе си. Не е нужно да се стараеш усилено за това.

Продължавате да се учудвате – трябва ли да вярвам или не, истина ли е или не?

Съветът ми е: позволете веднъж на въображението си да последва фантазиите (визуализациите) ви, където контактувате с тези енергии и същества около вас. Попитайте ги кои са и какво искат да ви кажат. И не се питайте веднага, да ли си въобразявате или дали не е някаква глупост. Отложете тези въпроси. И едва, когато тази визуализация завърши напълно, когато спрете да усещате обкръжението си и престанете да „фантазирате”, тогава обяснете всичко на скептичния си аз и се чудете истина ли е или не. Но първо имайте смелостта да разрешите на тези енергии да проникнат в сърцето и ума ви, а след това преценявайте. Не скачайте на спирачките толкова бързо.

Но как да използвам това? Какво да правя с него?

Не си длъжен нищо да правиш. Това просто съществува. Това е част от реалността ти. Нали не се чудиш на дърветата или на водата, на небето? Точно така можеш да разглеждаш тези неща – те са напълно естествени – тези водещи и подкрепящи енергии около вас.

Ако си помислите: „Бих искал да се запозная с тях” – направете го. Но нямате задължения. Това е свободно и отворено. Това не очаква нищо и не преследва конкретна цел. Затова можете да контактувате с тези енергии открито и свободно и те могат да ви учудят с чувството си за хумор, любов и мъдрост.