Пред мен се разтвори втората страница от Историята, за която вече споменах, че е била написана заради желанието на онзи същия Гавраил:
"Слава на Михаил от Небадон, Синът на Вечния Син! Аз, Гавалия, предводителят на Звездите Вечерници над Небадон, пишейки тези редове, изпълнявам заръката на превъзходния Габриел. Тази е загадката на превъзходния Габриел. Тази е загадката на второто превъплъщение на Нашия Суверен. Тази е историята на Неговата цялост, Неговата и тази на създанията Му. В свитъка за Божествените намерения и цели е записано: Той ще стане един от нас и ще ни разкрие великолепието Си. Ето какво бе написано, освен това, на тази страница:
"Изминаха 150 милиона земни години от времето на първото превъплъщение на Михаил, когато избухна големият бунт в една от Системите от Светове, съставляващи Небадон. Това въстание стана известно преди размириците, които понесе вашият свят. Според свидетелствата, Суверенът на онази Единадесета система не признал присъдата, като отрекъл, че Отците-Старейшини на Съзвездието имат право да му търсят сметка. Тази присъда заклеймяваше въпросния Суверен заради старото му неподчинение на установения Космически ред. Името на този Суверен бе Лусбел, когото сега наричате Луцифер. Той, като всички суверени на Системи от Светове, принадлежеше на Ордена на Синовете на Ланонандек. Като отхвърли присъдата, Луцифер привлече на своя страна легиони от подчинените му създания и съюзници. Това е един от най-тежките бунтове срещу Михаил от Небадон. Накрая размирникът бе отстранен от длъжността си в царството и осъден. Междувременно висшите йерархични сфери на тази Вселена настояваха за заместник на Суверена в този измъчен и объркан конгломерат от светове. Всичко това се случи тъкмо тогава, когато самият Син Божи Михаил съобщи, че ще отсъства от трона, за да изпълни волята на Вселенския Отец. Властта на Михаил преминаваше отново в ръцете на Емануил, дивния Му събрат от Рая. Заминаването Му бе толкова внезапно и загадъчно!"
"Три дни по-късно, един непознат Син от Ордена на Ланонандек, от онези, които заемаха трона в системата от светове, се представи в така наречения Резервен Корпус на Първичните Синове от Вселената Небадон. Разбира се, този Непознат носеше заповед, подписана от Емануил, според която приносителят трябваше да поеме управлението на Система Nо 11, временно разбира се, докато нещата в опустошеното от бунта Съзвездие потръгнат. Той се явяваше приемник на длъжността, заемана дотогава от Лутенций. Повече от 17 Небадонски по времетраене, години на администриране, бяха необходими на новия Предводител, докато възстанови справедливостта в обърканите от бунта Светове. С това, Той Си спечели доверието и уважението на своите създания. Никога един Суверен на Система не е бил толкова обичан и почитан. По време на мъдрото Си царуване, Новият Предводител предложил на детронирания Суверен да сподели с Него Управлението на Системата, след като същият се отрече от оскърбленията и нападките си срещу Сина Създател. Тези помирителни действия обаче бяха отблъснати от Лутенций. Но бунтовникът, разпозна същинската индивидуалност, която се крие зад външността на новия Суверен. Атаките му срещу Вечния Син се изостриха. При тази обстановка, съществата, които го подпомагаха преди това, избраха Мъдростта и Състраданието на новия Предводител на светове, вече започнал да се прославя в системата като Суверенът-Спасител."
"Когато царството бе умиротворено, Столицата на Вселената изпрати друг и вече постоянен Суверен. Цялата Система от Светове съжаляваше за отпътуването на досегашния Суверен Спасител. Оттогава Синовете на Ордена на Ланонандеките (между които се намираше вашият стар познайник - детронираният Луцифер) дълбоко уважават и обичат Непознатия си събрат от Ордена, като го считат за най-мъдрия Предводител, който някога е бил начело на Системата им. Дори разбунтувалият се и детрониран Суверен изпратил следното писмо: "Ти си справедлив и прям във всичките си дела. Въпреки, че аз не приех правилата на Острова, задължен съм да призная, че ти бе единственият състрадателен и правдив администратор."
"Три дни след сбогуването си със Системата под номер Единадесети, Михаил се завърна в Столицата на Вселената Небадон. Тогава във Всемира узнаха, че Синът Създател е завършил второто си превъплътяване: този път като Суверен Предводител на Система от Светове. Могъществото и словата Му бяха признати. Ето това е записано на втората страница от историята, която написах по поръчка на превъзходния Гавраил."
Уникалният жител
Това бе записано на третата страница:
"Слава на Михаил от Небадон, Син на Вечния Син! Аз, Гавалия, Предводителят на Звездите Вечерници на Небето над Небадон, пиша тези редове, изпълнявайки заръката на Превъзходния Гавраил. Ето я загадката на третото превъплътяване на един Бог."
Така започваше третата страница:
"В небесното царство избухна бунт. И тази бе втората по-голяма размирица в Небадонската вселена. Носителите на Живота потърсиха помощ от столицата на Небадон, като поискаха един Син на Аданите да се погрижи за 217-тата планета от 87-ма Система на 61-во Съзвездие. Михаил, Създателят и Предводител на Небадон, забави поисканата помощ и внезапно изчезна. Това бе едно от необяснимите Му отсъствия. Той бе поверил управлението на звездните легиони на своя Брат от Райския остров Гавраил. След като се сбогувал с Духа-Майка, Михаил се слял с неопределеността на Безкрая. За знаещите нямаше да бъде трудно след три дни да разпознаят Сина, който се материализира в столицата на разбунтувалата се Система. Този нов и безименен Син на Адан бе утвърден като временен Княз на планетата, носеща поредното число "217". Така се осъществи третото превъплъщение на Михаил, в което Той бе Княз на един разпокъсан свят, изолиран от Вселената. В продължение на време, равно на това за развитието на едно поколение човешки същества, този Адан работеше всеотдайно и постигна непостижимото: бунтовниците се отрекоха от принципите на предишния княз. Редът се въдвори отново в онази Система. По-сетне от столицата на Небадон бяха изпратени и назначени още и други синове. Временният Княз предаде на един от тях пълномощията си и изчезна също така загадъчно, както беше пристигнал."
"След три дни, Михаил се появява отново на престола Си в столицата на Небадон и Старейшините на Дните възхвалиха суверенитета и славата Му. Само в тайните архиви на Небадон е описано подробно какво сурово изпитание за Михаил е било превъплътяването Му в същество от онзи свят. Но това е и най-светлата и обнадеждаваща страница от историята на Небадон."
"Тези превъплъщения ще останат едно неразгадаемо тайнство за много от създанията на Всемира: "Как е възможно един Бог да се превърне в подчинено същество? Как един Създател може да се спусне от собствената си структура и Божественост до други стъпала и пластове на развитие?"
Сега на тази планета всички знаят, че веднъж техният Бог и Създател приел тяхната външност и способности, за да изпълни техните функции и направил това от обич. Извършил го с мъдрост и с уважение към самите тях. Славата и могъществото Му са познати във Всемира. Така е било и така е написано в третата страница на историята, създадена по заръка на Гавраил."
Сподели с приятели: |
