Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
И едно от четирите живи същества дава на седемте ангела седем златни Чаши
Изтегляне 9.18 Mb.
|
И едно от четирите живи същества дава на седемте ангела седем златни Чаши; както може да се предполага, херувимът е този с човешко лице (4:7), след като другите три вече са се появили на сцената на действието, и тъй като св. Йоан напредва систематично през четирите части на Зодиака. Видяхме, че той започна в Пролетта (Великден) със знака на Телеца, управляващ Встъплението и Седемте Писма; продължи през Лятото с Лъва, управляващ Седемте Печата; продължи през Есента под Скорпиона (Орел/Скорпион) и Седемте Тръби; и сега пристига в Зимата с Водолея, надзираващ изливането на Божия гняв от Седемте Чаши. Наричам тези седем съда Чаши за причастие (а не съдове [KJV] или купи [NASV]), за да подчертая техния характер като “негативно тайнство.” От една гледна точка, веществото в Чашите (Божият гняв, който е “горещ,” сравнете 14:10) изглежда е огън, и затова няколко коментатора разглеждат съдовете като кадилници с тамян (5:8; сравнете 8:3-5). Но нечестивите са осъдени в 14:10 да “пият от виното на Божия гняв, приготвено чисто в чашата на Неговия гняв”; и когато язвите биват изливани, “Ангелът на водите” възкликва за праведността на Божията справедливост: “Защото те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв” (16:6). Няколко стиха по-долу св. Йоан се връща към израза “чашата на виното от яростния Му гняв” (16:19). Това, което се изобразява в небето за поучението на Църквата на земята, е окончателното отлъчване на отстъпилия Израел, когато Общението в Тялото и в Кръвта на Господа вече бива отказано на Израел. Ангелите-епископи, на които са поверени заветните санкции на Тайнствата, са изпратени от самия Небесен храм и от Божия Престол, за да излеят върху Израел Кръвта на Завета. Исус предупреди бунтовниците от Израел, че ще изпрати Своите мъченици при тях да бъдат убити, “за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина, истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение” (Матей 23:35-36). Пиенето на Кръв е неизбежно: Или служителите на Новия Завет ще ни послужат при Причастието, или ще го излеят от своите Чаши върху нашите глави. Остин Фарър обяснява някои от старозаветните образи зад символа на Чашите. “‘Чашите,’ phialae, са съдове за възлияние. А възлиянието, или приносът на течности, бива изливано привсекидневната жертва точно след като тръбите започват да звучат, така че като поставя чашите след тръбите, св. Йоан запазва последователността на ритуалното действие, което започна със закланото Агне, продължи при принасянето на тамяна и премина към звученето на тръбите. Тъй като приносът на течности има такова положение, той е последното ритуално действие, завършващо службата при олтара, и е известен именно като последно действие (Филипяни 2:17). Приносът на течности, както казва св. Павел, се излива върху закланата жертва, горяща в огъня. Тъй като в небето няма кръвна жертва, ангелите изливат своите възлияния върху ужасното всеизгаряне на въздаяние, което божествената справедливост извършва на земята.”533 В този контекст трябва да си спомним за очистителния принос, предназначен да умилостивява за оскверняване на място, така че Бог да продължи да обитава със Своя народ (сравнете коментарите по 9:13). Ако целият народ съгреши, така че цялата Земя се оскверни, свещениците бяха задължени да извършат специални ритуали за очистване: Кръвта на жертвата беше поръсвана седем пъти към завесата пред Пресвятото място, после биваше намазвана върху четирите рога на олтара, и остатъкът биваше изливан в подножието на олтара (Левит 4:13-21).534 Но при изливаните язви на съдбите от Чашите това е обърнато, както посочва Филип Карингтън: “Тази Кръв, вместо да доведе примирение, носи отхвърляне и въздаяние. Вместо да бъде поръсена седем пъти към завесата, тя е излята седем пъти върху Земята. Вместо появата на Първосвещеника с кръвта на примирението, имаме Седем Ангела с Кръвта на Въздаянието.”535 Защо кръвта в Откровение вече не се поръсва към завесата? Защото кръвта на Исус вече е принесена, и Израел я отхвърли. Както авторът на Посланието към Евреите предупреди точно преди Всеизгарянето: “Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син, и е счел за нечисто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: На мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние; и пак: Господ ще съди людете Си. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” (Евреи 10:25-31). Точно това е идеята на св. Йоан тук: Кръв и огън ще бъдат изляти върху Земята на Израел от Седемте Чаши, които са пълни с гнева на Бога, Който живее за вечни векове. Всъщност, Божието вечно естество (“Докато съм жив!”) беше дадено в Песента на Мойсей като залог за Неговото въздаяние против Неговите врагове и против тези, които проливат кръвта на Неговите слуги (Второзаконие 32:40-43). Така ни се показва, че седемте ангела с язвите идват от Скинията на Свидетелството, носейки в ръцете си проклятията на Завета; те идват от Храма, Църквата, като служители, връзващи на земята небесните наредби срещу онези, които са отхвърлили Свидетелството на Исус; и те идват от Престола на Самия Бог, получавайки своите Чаши с гняв от един от херувимите, които носят Божия Престол (сравнете 4:6). 8 При освещаването на Скинията на Мойсей и на Соломоновия Храм, Светилището се изпълни с дим от Славата на Бога и от Неговата сила, и никой не можеше да влезе (вижте Изход 40:34-35; 3 Царе 8:10-11; 2 Летописи 5:11-14; 7:1-3). Както видяхме, това явление стана във връзка с небесния огън, слизащ и поглъщащ жертвите (Левит 9:23-24; 2 Летописи 7:1-3). Така изпълването на Храма беше както белег на Божието милостиво присъствие с Неговия народ, така и величествено откровение за Неговия страшен гняв против грешниците, предупреждение, че Неговият огнен съд ще бъде изпратен от Храма срещу онези, които се бунтуват срещу Него (относно примери за това, виж Левит 10:1-3; Числа 11:1-3; 16:35). С идването на Новия Завет Църквата на Исус Христос стана Храм на Бога. Това ново изкупително събитие бе предизвестено от изпълването на Църквата с Духа в деня на Петдесятница, както Той изпълни Скинията и Храма. Но както заяви св. Петър, Петдесятното изливане трябва да се съпровожда в края на века от изливане на Всеизгаряне: “Кръв, и огън, и дим” (Деяния 2:16-21; сравнете Йоил 2:28-32). За да може Църквата да влезе в пълно притежание на своето наследство, за да може да заеме своето правилно място като новозаветен Храм, извратеното скеле на Стария Завет трябваше да бъде съборено и унищожено. Християните от първи век са били увещавани постоянно да очакват бързо наближаващия ден, когато техните противници ще бъдат погълнати, и Църквата ще бъде “събрана” като окончателен Храм (сравнете 2 Солунци 2:1; Евреи 10:25). В пълния смисъл на новозаветната пълнота и “усъвършенствуване” (сравнете 1 Коринтяни 13:12), никой не можеше да влезе в Храма, докато седемте язви на седемте ангели не бяха завършили с унищожаването на старозаветния Израел. Хенгстенберг споменава една свързана част от този символ: “Докато Израел беше народ на Господа, облачният стълб викаше към всичките му врагове, ‘Не докосвайте Моя помазаник, и не повреждайте Моите пророци.’ Така и тук; това, че храмът е пълен с дим и че никой не може да влезе в него, е ‘белег за вярващите, че Господ в любов към тях сега ще излезе да завърши унищожаването на техните врагове.’536 Освен това, съвсем ясно ще видим в Исая 6 причината никой да не може да влезе. Ако Бог се изявява в пълната слава на Своето естество, в пълната сила на Своята наказателна правда, създанието трябва да се чувствува проникнато от дълбоко усещане за своята нищожност – не само грешното създание, както е в случая с Исая, но също и ограниченото, според Йов 4:18; 15:15. . . . Бенгел537 отбелязва, ‘Когато Бог излива Своя гняв, подходящо е тези, които стоят с Него, да се отдръпнат за малко и да възпират своите любопитни погледи. Всички трябва да се отдръпнат в пълно благоговение, докато постепенно небето отново се проясни.’”538
Има също забележително съответствие между тези съдби на Чашите и съдбите на Тръбите от глави 8-11.539 Тъй като Тръбите бяха по същество предупреждения, те повредиха само една трета от Земята, при Чашите унищожението е пълно.
Първите четири чаши: Божието творение понася въздаяние (16:1-9) 1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. 2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на онези хора, които носеха белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ. 3 Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря. 4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори, и водата им стана кръв. 5 И чух ангелът на водите да казва: “Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така; 6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. 7 И чух друг от олтара да казва: Така, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби. 8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори хората с огън. 9 А като се опекоха хората от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. 1 Заповедта, разпореждаща съдбите, е дадена от силен Глас от Храма, отново подчертавайки божествения и църковния произход на тези ужасни язви (сравнете 15:5-8).540 “Присъдите на чашите са преливането на Божия гняв, който избухва и изпълва Неговия храм, посещение или присъствие в отговор на молитвите на Неговите светии.”541 На седемте ангела (сравнете 15:1) е казано да излеят Чашите с Божия гняв: Септуагинтът използва този глагол (ekcheō) при напътствията към свещеника да излее кръвта на жертвата около подножието на олтара (срзавнете Левит 4:7, 12, 18, 25, 30, 34; 8:15; 9:9). Думата се използва в Езекиил по отношение на блудството на отстъпилия Израел с езичниците (Езекиил 16:36; 23:8), за неговото проливане на кръв чрез подтисничество и идолопоклонство (Езекиил 22:3-4, 6, 9, 12, 27), и за заплахата на Бога да излее Своя гняв върху него (Езекиил 14:19; 20:8, 13, 21; 21:31). В Новия Завет тя е използвана по същия начин в контексти, които съответствуват на главните теми в Откровение: изливането на вино (Матей 9:17; Марк 2:22; Лука 5:37), проливането на Христовата кръв (Матей 26:28; Марк 14:24; Лука 22:20), проливането на кръвта на мъчениците (Матей 23:35; Лука 11:50; Деяния 22:20; Римляни 3:15) и изливането на Духа (Деяния 2:17-18, 33; 10:45; Римляни 5:5; Тит 3:6; сравнете Йоил 2:28-29; Захария 12:10). Всички тези различни връзки са в основата на това изливане на язвите върху Земята, която е проляла кръвта на Христос и на Неговите свидетели, хората, които са се противили на Духа и са Го отхвърлили: старите мехове на Израел ще бъдат пръснати. 2 Когато първият ангел излива своята Чаша върху Земята, тя става лоша и люта рана върху хората, които имат белега на Звяра и които са се поклонили пред неговия образ. Раните са подходяща отплата за отстъпничество, “грозен печат, отмъщаващ за белега на Звяра”542 – сякаш белегът “се превръща в смъртоносна зараза.”543 Точно както Бог изля циреи върху нечестивите, покланящите се на държавата египтяни, които гонеха Неговите хора (Изход 9:8-11), така Той поразява тези поклонници на Звяра в земята на Израел – Заветният народ, който сега е станал египетски гонител на Църквата. Тази язва е специално спомената от Мойсей в неговия списък с проклятията на Завета за идолопоклонство и отстъпничество: “Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш. . . . Господ ще те поразява с лошо възпаление на колената и в пищялите, тъй че не ще можеш да се изцелиш, от стъпалата на краката ти до темето ти” (Второзаконие 28:27, 35). 3 Вторият ангел излива своите Чаши в морето, и то става кръв, както при първата египетска язва (Изход 7:17-21) и при Втората Тръба (Откровение 8:8-9). Този път, обаче, кръвта не тече, но е като на мъртвец: сгъстена, съсирена и разлагаща се.544 Кръвта е спомената четири пъти в тази глава, тя покрива лицето на Израел, разливайки се по четирите краища на Земята. Макар основното значение на тази язва да е символично, отнасяйки се за нечистотата при допир с кръвта на мъртвец (сравнете Левит 7:26-27; 15:19-33; 17:10-16; 21:1; Числа 5:2; 19:11-19), има близки съответствия с действителните събития на Голямата Скръб. При един случай хиляди юдейски бунтовници бягат към Галилейското езеро от римското клане в Тарихея. Плавайки по езерото в малки крехки лодки, те скоро биват преследвани и обкръжени от здравите салове на превъзхождащите сили на Веспасиан. После, както разказва Йосиф Флавий, те биват безмилостно изклани: “Юдеите не можаха нито да избягат на сушата, където всички са били враждебни против тях, нито да устоят на равностойна морска битка . . . . Бедствието ги настигна и те бяха потопени, лодки и хора. Някои се опитаха да изплуват, но римляните успяха да ги достигнат със своите копия, убивайки други като скачаха върху лодките и пронизваха с мечовете си техните тела; понякога, при приближаването на саловете, юдеите бяха обкръжавани и пленявани заедно с техните съдове. Ако някой от скочилите във водата излезеше на повърхността, бързо биваше отнасян от стрела или прегазван със сал; ако от крайна необходимост се опитваха да се изкачат на борда на вражески сал, римляните отсичаха главите им или ръцете им. Така тези нещастници умираха навсякъде в безбройни множества и по всякакъв възможен начин, а оцелелите бяха обърнати в бягство и подгонени към брега, и техните съдове бяха обкръжени от врага. Като се нахвърлиха върху тях, много бяха пронизани още във водата; много скочиха на брега, където бяха убити от римляните.” “Можеше да се види цялото езеро оцапано с кръв и напълнено с тела, защото нито един не оцеля. През следващите дни ужасна воня се носеше над местността, и тя представяше едно също така ужасно зрелище. Бреговете бяха осеяни с отломки и подпухнали тела, които люти и лепкави от разлагането, правеха въздуха толкова отвратителен, че катастрофата, която хвърли юдеите в ридание, отврати дори онези, които я причиниха.”545
Именно това гарантира валидността и надеждността на научните изследвания и на молитвата: От една страна, Божиите ангели имат навици – космически танц, литургия, включваща всяка страна от цялата вселена, на които може да се разчита при всички технологични усилия на човека, когато той владее под Бога над света. От друга страна, Божиите ангели са личностни същества и постоянно изпълняват Неговите заповеди; в отговор на нашите молитви Той може и заповядва на ангелите да променят танца.548 Затова има “Ангел на водите” (според зодиакалната последователност на св. Йоан, това вероятно е херувимът на четвъртата четвърт, Водолея);549 той, заедно с цялото лично творение на Бога, се радва на Божието праведно управление над света. В този съд е засвидетелствувана Божията строга справедливост, обобщена в принципа lex talionis; наказанията съответствуват на престъплението. Те проливат кръвта на светиите и на пророците, и Ти си им дал да пият кръв. Както видяхме, характерното престъпление на Израел винаги беше убийството на пророците (сравнете 2 Летописи 36:15-16; Лука 13:33-34; Деяния 7:52): Исус назова този факт като конкретната причина защо кръвта на праведните ще бъде излята в съд върху това поколение (Матей 23:31-36). Ангелът на водите завършва с интересно твърдение: Поради проливането на кръвта, отстъпниците заслужават това! Това е съзнателно съответствие с посланието на Новата Песен: “Достоен Си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан, и със Своята кръв си ни купил за Бога” (5:9). Точно както Агнето получи Своята награда на основа на кръвта, проляна от Него, така тези гонители сега получават справедливата отплата за своето кръвопролитие. Бог беше обещал веднъж на подтиснатите в Израел, че ще въздаде на техните врагове според техните зли дела:
И ще се опият със собствената си кръв като с ново вино; И всяка твар ще познае, че Аз, Господ, съм твоят Спасител, И че твоят изкупител е Могъщият Яковов. (Исая 49:26) Това, както обикновено, бива обърнато: Сега Израел, върховният гонител, е този, който ще бъде принуден да пие своята собствена кръв и да поглъща своите собствени меса. Това се е сбъднало много повече отколкото просто в преобразен смисъл: Както Бог предсказа чрез Мойсей (Второзаконие 28:53-57), по време на обсадата на Ерусалим израилтяните действителност са станали канибали: майки буквално са изяждали своите собствени деца.550 Понеже те проляха кръвта на светиите, Бог им даде да пият тяхната собствена кръв (сравнете 17:6; 18:24). Към ангела в хваление се присъединява гласът от самия Олтар, където е била излята кръвта на светиите и на пророците. Олтарът се радва: Да, Господи Боже, Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби! Светиите, събрани около подножието на Олтара викат за справедливост, за въздаяние върху техните подтисници (6:9-11). При унищожаването на Израел беше отговорено на тази молитва; свидетелите бяха отмъстени. Не е само съвпадение, че тези молитви в стихове 5-7 (заедно с текста от Песента на Мойсей в 15:3-4) са в действителност “основани на песента, изпълнявана от свещениците и левитите през времето между подготовката и принасянето на жертвата.”551 Иронично – точно както самият Бог се приготвя за Всеизгарянето през 70 г. от Хр. – самите небесни ангели пеят литургията на отстъпническия Израел срещу самия Израел. 8-9 Четвъртият ангел сега излива своята Чаша върху слънцето; и на него се позволи да гори човеците с огън. Докато Четвъртата Тръба доведе до язвата на тъмнината (8:12), сега горещината от слънцето се увеличава, така че хората биват изгорени с голяма жар. Това също е обръщане на основно заветно благословение, което присъствуваше в Изхода, когато Израел беше защитаван от горещината на слънцето чрез Облака на Славата, Сянката на Всемогъщия (Изход 13:21-22; сравнете Псалм 91:1-6). Това обещание се повтаря многократно в пророците: Господ ти е пазач; Господ Бог е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем. Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти. (Псалм 121:5-7) Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не е ги удари нито жега, нито слънце; Защото Онзи, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе. (Исая 49:10) Благословен да бъде онзи човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод. (Еремия 17:7-8)
В своята книга за Триединството св. Августин подчертава същата идея: “Цялото творение се управлява от своя Създател, от Когото и чрез Когото и в Когото то е било създадено и основано. И така Божията воля е първата и върховна причина за всички материални явления и движения. Защото нищо не се случва във видимата и осезаема сфера, което не е заповядано, или позволено, от вътрешния, невидим и непостижим съвет на всевишния Император, в тази обширна и неограничена общност на цялото творение, според неизразимата справедливост на Неговите награди и наказания, милости и въздаяния.”552 Но отстъпниците отказват да се подчинят на Божията власт над тях. Както Звяра, чиято глава е увенчана с “богохулни имена” (13:1), и на чийто образ се покланят, хората похулиха Бога, Който има власт над язвите. И като непокайващия се Фараон (сравнете Изход 7:13, 23; 8:15, 19, 32; 9:7, 12; 34-35; 10:20, 27; 11:10; 14:8), те не се покаяха, за да Му отдадат слава. Израел стана Египет, закорявайки своето сърце; и като Египет, той беше погубен. Последните три чаши: Свърши се! (16:10-21) 10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и хората хапеха езиците си от болки, 11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си. 12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й; за да се приготви пътя на царете, които идат от изток. 13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; 14 защото те са бесовски духове, които като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. 15 (Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). 16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон. 17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха: и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се. 18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват хора на земята; такъв тръс, толкова силен. 19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. 20 И всеки остров побягна и планините не се намериха. 21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху хората; и хората похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма. Символичните цели на първите четири Чаши бяха елементите на физическото творение: Земя, море, води и слънце. При последните три язви последствията от ангелската атака са повече “политически” по своята същност: разрушаване на царството на Звяра, Войната на великия Господен Ден; и Падането на “Вавилон.” 10-11 Макар повечето от съдбите в Откровение да са насочени конкретно против отстъпилия Израел, езичниците, които се присъединяват с Израел срещу Църквата, също попадат под осъждение. Всъщност, самата Голяма Скръб ще се окаже “часът на изпитанието, този час, който ще дойде върху целия свят, за да изпита онези, които живеят в Земята” (3:10). Затова петият ангел излива своята Чаша върху престола на Звяра; и дори по време на слънчевото изгаряне върху онези, които се покланят на Звяра, светлините са изгасени в неговото царство, и то става тъмнина – познат библейски символ за политическо сътресение и падане от власт на управници (сравнете Исая 13:9-10; Амос 8:9; Езекиил 32:7-8). Главното значение на тази язва е все още съда върху Израел, защото (според посланието на Откровение) той е престолът и царството на Звяра. Нещо повече, както ще видим, хората, които пострадаха от Петата Чаша, биват определени също и като пострадали от Първата Чаша, която се изля върху Земята, върху израилевите поклонници на Звяра (ст. 2). Но също е вероятно това осъждение частично да съответствува на войните, революциите, бунтовете и “световните сътресения,”553 които разтърсват Империята след като Нерон се самоубива през юни 68. Ф. У. Фарър пише в тази връзка за “ужасите, причинени на Рим и на римляните в гражданските войни от провинциалните управители – вече символизирани като роговете на Дивия Звяр, и тук характеризирани като царе без царства. Такива са Галба, Отон, Вителий и Веспасиан.554 Веспасиан и Муциан съзнателно планират да изтребят чрез глад римското население;555 а в жестоката борба на привържениците на Вителий срещу Сабин и Домициан, и клането, което следва, се случва събитието, което прозвучава толкова злокобно в ушите на всеки римлянин – изгарянето до основи на Храма на Юпитер Капитолийски на 19 декември 69 от Хр.556 Със сигурност един от белезите на това време е, че за период от една година биват обгърнати в пламъци двете най-почитани светилища на древния свят – Храмът в Ерусалим и Храмът на великия Латински бог.”557 Един кратък текст от Тацит дава известна представа за хаотичните условия в столицата: “Близо до биещите се стоеше населението на Рим като публика при представление, викайки и ръкопляскайки ту за едната, ту за другата страна, като че ли наблюдава само игра на арената. Когато едната страна отстъпвала, мъжете се скривали в магазини или търсели убежище в някоя голяма къща. След това бивали изваждани навън и убивани по искане на тълпата, която придобивала голямата част от плячката, защото войниците се занимавали с кръвопролития и кланета, а плячката оставала за тълпата.” “Целият град представлява ужасна карикатура на своя нормален вид: борба и жертви от една страна, бани и ресторанти от друга, тук проливане на кръв и мъртви тела разхвърляни в безпорядък, близо до проститутки и всякакви подобни – всички пороци свързани с живот на безделие и удоволствие, всички ужасни дела характерни за безмилостен погром. Те са били толкова близко свързани, че наблюдателят би си помислил, че Рим е обхванат от едновременна оргия на насилие и разврат. Наистина, и в миналото е имало време, когато войски са воювали в града, два пъти когато Луций Сула завзема властта, и веднъж при Цина. И тогава е била показана не по-малка жестокост, но сега е имало брутално безразличие, и е нямало дори моментно прекъсване на преследването на удоволствието. Като че ли това е поредното забавление в празничния сезон, те са злорадствували на ужасите и са печелели от тях, без да ги е грижа коя страна печели и радвайки се на бедствията на държавата.”558 Отново св. Йоан привлича вниманието към непокаянието на отстъпниците. Техният отговор към Божието осъждение е само по-голям бунт – макар техният бунт да става все по-безсилен: И хапеха езиците си от болки, и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си; за да Му отдадат слава. Отличителен белег на язвите от Чашите е, че те идват наведнъж, без “време за отдих” между тях. Всяка язва е достатъчно лоша сама по себе си, както при съда над Египет. Но тези хора все още хапят езиците си и хулят Бога заради своите рани – раните, които идват върху тях когато Първата Чаша бива излята. Осъжденията се изливат толкова бързо, че всяка следваща язва намира хората все още страдащи от всички предишни язви. И тъй като техният характер не се е променил, те не се покайват. Идеята, че голямото страдание произвежда праведност, е мит. Само Божията благодат може да обърне нечестивите от бунта; но Израел се е противил на Духа за своето собствено погубление. 12 В съответствие с Шестата тръба (9:13-21), Шестата Чаша бива излята върху голямата река, Ефрат; и нейните води се пресушават, така че да бъде приготвен пътя за царете от изток. Както видяхме при 9:14, Ефрат беше северната граница на Израел, от която са идвали нашественици да опустошават и да подтискат Заветния народ. Образът на пресушаването на Ефрат заради победоносна войска е отчасти взет от една тактика на персиеца Кир, който побеждава Вавилон чрез временно отклоняване на течението на Ефрат, давайки възможност на войската си да влезе по речното корито в града, завземайки го с изненада.559 По-основополагащата идея, разбира се, е пресушаването на Червеното море (Изход 14:21-22) и на реката Йордан (Исус Навин 3:9-17; 4:22-24) за победоносния Божий народ. Отново присъствува скритата идея за трагична ирония: Израел е станал новия Вавилон, враг на Бога, който сега трябва да бъде победен от нов Кир, докато истинският Заветен народ бива чудотворно избавен и въведен в своето наследство. Както отбелязва Карингтън, идването на войските от Ефрат “със сигурност не представлява нищо друго освен завръщането на Тит, за да обсади Ерусалим с допълнителни подкрепления”;560 и със сигурност е повече от съвпадение, че хиляди от тези войски наистина идват от Ефрат.561 13-14 Сега св. Йоан вижда три нечисти духа, излизащи от устата на Змея и от устата на Звяра и от устата на Лъжепророка (Земния Звяр от 13:11; сравнете 19:20). Тук се установява връзка с втората египетска язва, защото множеството от жаби, което налетя върху Египет, дойде от реката (Изход 8:1-7). Св. Йоан е съчетал тези образи в тези стихове: Първо, нашествие от реката (ст. 12); второ, язва от жаби (в старозаветните закониза храната жабите са нечисти: Левит 11:9-12, 41-47). Но тези “жаби” са в действителност зли духове, вършещи знамения, за да заблудят човечеството. Тук отново многократно се набляга на Змея (следван от неговите множества), бълващ неща от своята уста (сравнете 12:15-16; 13:5-6; обратно на 1:16; 11:5; 19:15, 21); и трикратното повтаряне на устата тук служи също като още една връзка с Шестата Тръба (9:17-19). Тези нечисти духове от дявола, от Римската власт и от водачите на Израел отиват към царете по целия свят (сравнете Псалм 2), за да ги съберат за Войната на великия Господен ден. Чрез тяхното лъжепророчество и чудодейни дела те подбуждат войските на света да се съберат заедно във война срещу Бога. Това, което те не осъзнават, е, че битката е на Господа и че войските са доведени за да изпълнят Божиите намерения, а не техните собствени. Бог е Който приготвя пътя за тях, и дори пресушава Ефрат заради тяхното преминаване. Пророк Михей отправя подобно послание към злия израилев цар Ахав, обяснявайки защо той ще бъде убит в битка срещу арамейците: Видях, прочее, Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво. И Господ рече: Кой ще примами Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго. Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така. (3 Царе 22:19-22) Това се отразява в пророчеството на св. Павел до Солунците: Защото онази тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред онзи, който сега я възпира; и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата. (2 Солунци 2:7-12) В края на краищата “заблудителното дело,” извършвано от тези лъжливи духове, е изпратено от Бога, за да доведе унищожението на Неговите врагове във Войната на великия Ден на Бога, библейско понятие за Деня на Съда, с бедствие за нечестивите (сравнете Исая 13:6, 9; Йоил 2:1-2, 11, 31; Амос 5:18-20; Софония 1:14-18). Конкретно, това ще бъде Денят на присъдата и екзекуцията на Израел; Денят, както Исус предсказа в Своята притча, когато Царят ще изпрати Своите войски за да погубят убийците и да подпалят техния Град (Матей 22:7). Св. Йоан отново подчертава тази идея като говори за Господ като Всемогъщия Бог, гръцкия превод на еврейския израз Господ на Силите, Господарят на войските на небесата и на земята (сравнете 1:8). Войските, които идват да нанесат погублението на Израел – независимо от тяхната мотивация – са Божии войски, изпратени от Бога (макар и чрез лъжливи духове, ако е необходимо) да изпълнят Неговите намерения за Негова слава. Злите жаби-демони извършват своите лъжливи чудеса и заблудителни дела защото Божият ангел е излял своята Чаша на гнева. 15 Внезапно разказът бива прекъснат: Ето, идвам като крадец! Това е централната тема в книгата Откровене, обобщаваща предупрежденията на Христос към църквите в Седемте Писма (сравнете 2:5, 16, 25; 3:3, 11). Идването на Римските войски ще бъде в действителност Пришествието на Христос с ужасен гняв срещу Неговите врагове, които Го предадоха и убиха Неговите свидетели. Конкретните думи и образност изглежда са взети от Писмото към църквата в Сарди: “Ще дойда като крадец, и няма да знаете в кой час ще дойда върху вас” (3:3; сравнете Матей 24:42-44; Лука 12:35-40; 1 Солунци 5:1-11). Това Писмо също казва: “Бодърствувай, и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. . . . Но имаш няколко души в Сарди, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи. . . .” (3:2, 4-5). Подобно, текстът на Шестата Чаша продължава с третото благословение в Откровение: Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му” (сравнете 3:18, в писмото към Лаодикия: “То съветвам те да купиш от Мене . . . и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не се яви срамотата на твоята голота”). Джон Суит коментира: “Тук граматическото наклонение на ходя гол и да бъда видян е сегашно подчинително наклонение = ‘по навик ходя гол.’ Опасността е да бъдеш хванат неподготвен не еднократно, а редовно – да го кажем грубо, не със свалени гащи, а без никакви гащи.”562 Филип Карингтън обяснява произхода на загатването на св. Йоан: “В Храма е имало служител, чиято работа е била да обикаля и да гледа дали пазачите са будни; ако ги хващал да спят, ги биел; ако ги хващал втори път, изгарял техните дрехи. Това е единственото възможно обяснение на този текст. Той означава, Сега е времето за хората, които пазят Храма, да бодърствуват. Следователно целият символизъм на Шестата Чаша, от който това е част, е свързан с атака срещу Храма.”563 Съдът и унищожението наближават бързо; не е останало време за пилеене. Църквите трябва да бъдат будни и нащрек. 16 Разказът продължава: Демоните събират земните царе на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.564 Буквално, това се изговаря Хар-Магедон, означаващо Планината Магедон. Тук възниква проблем за “буквалистите,” защото Магедон е град в равнина, а не в планина. Никога няма да има буквална “Армагедонска Битка,” защото няма такова място. Най-близката планина до полето на Магедон е хълмът Кармил, и вероятно това е имал предвид св. Йоан. Защо той просто не казва “хълма Кармил”? Фарър отговаря: “Може само да се предполага, че св. Йоан иска едновременно да ни насочи към Магедон и към Кармил”565 – Кармил, заради неговата връзка с поражението на лъжепророците на Езавел, и Магедон, понеже е сцена на няколко важни военни сблъсъка в библейската история. Магедон е изброен сред завладените от Исус Навиев градове (Исус Навин 12:21), и е особено важен като мястото, където Девора победи ханаанските царе (Съдии 5:19). Цар Охозия от Юда, злият внук на израилевия цар Ахав, умря при Магедон (4 Царе 9:27). Може би най-важното събитие, което става там, според образите на св. Йоан, е сблъсъкът между юдовия цар Йосия и египетския Фараон Нехао. С умишлено непокорство към Божието слово, Йосия се срещна с Нехао в битка при Магедон и беше смъртоносно ранен (2 Летописи 35:20-25). След смъртта на Йосия стремглавото пропадане на Юда към отстъпничество, погибел и робство беше бързо и безвъзвратно (2 Летописи 36). Юдеите оплакваха смъртта на Йосия дори по времето на Ездра (вижте 2 Летописи 35:25), и пророк Захария използва това като образ на риданието на Израел за Месия: Като обещава “да погуби всички народи, които идват срещу Ерусалим” (Захария 12:9), Бог казва: А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мен, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Нег, както скърби някой за първородния си. В онзи ден ще има голямо жаление в Ерусалим, като жалеенето при Ададримон в полето Магедон. Земята ще жалее, всяко семейство насаме. . . . (Захария 12:10-11) Това е последвано от изявлението на Бога, че Той ще премахне от Израел идолите, лъжепророците и злите духове (Захария 13), и че ще доведе вражески войски да обсадят Ерусалим (Захария 14).566 Така за св. Йоан “Магедон” е символ на поражение и на опустошение, “Ватерло,” означаващо поражението на онези, които се изправят срещу Бога, както обяснява Фарър: “Накратко, в неговия ум хълмът Магедон представлява място, където лъжепророчеството и измамените от него отиват, за да срещнат своята гибел; където царете и техните войски са подмамени към своето погубление; и където всички земни племена скърбят, когато виждат във власт Него, Когото прободоха, когато беше слаб.”567 17 Накрая седмият ангел излива своята Чаша върху въздуха. Причината за това изглежда не е че въздухът е владение на Сатана, “князът на въздушната власт” (Ефесяни 2:2), а че той е стихията, в която биват произвеждани светкавиците, гръмотевиците (ст. 18) и градушката (ст. 21). Отново от небесния храм идва Глас, от Престола, показвайки Божията власт и одобрение. Св. Йоан ни каза в 15:1, че тези седем язви ще бъдат “последните, понеже с тях се изчерпва Божия гняв”; затова със Седмата Чаша Гласът обявява: Сбъдна се! (сравнете 21:6). “Изразът е една дума ghegonen, която е като гръм, както думата uai е като крясък на орел (8:13). ‘Сбъдна се’ е печат на нещо постигнато, както другият израз от една дума, ‘Свърши се,’ tetelestai [Йоан 19:30], промълвена от Йоановия Христос, когато умира на кръста.”568 18 Отново се появяват явленията, свързани с Господния Ден и със заветните действия на Облака на Славата: светкавици и гласове и гръмове, и силен тръс. Седем пъти в Откровение св. Йоан споменава за земетресение (6:12; 8:5; 11:13 [два пъти], 11:19; 16:18 [два пъти]; 11:19; 16:18[два пъти]), наблягайки на неговите заветни измерения. Христос дойде да донесе окончателното разтърсване на земята, големия космически тръс на Новия Завет, какъвто не е имало откакто съществуват хора на Земята, толкова мощен земетръс, и толкова велик (сравнете Матей 24:21; Изход 9:18, 24; Данаил 12:1; Йоил 2:1-2). Това беше също посланието на автора на Евреи. Сравнявайки завета сключен на Синай с идването на Новия Завет (който ще бъде установен при разрушаването на Храма и пълното преминаване на Стария Завет), той казва: Внимавайте, да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избягнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избягна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.” А това “още веднъж” означава премахването на онези неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно на Бога с благоволение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда. (Евреи 12:25-29) Известният пуритански теолог Джон Оуен коментира този текст за това окончателно “земетресение”: “Това е Божието действие върху Църквата, и промените, които ще направи в нейното състояние, относно които говори апостолът. Следователно тук се имат предвид небесата и земята на Мойсеевото поклонение и юдейската църква-държава, с принадлежащата на тях земя на тяхната политическа държава. Това са нещата, които бяха разтърсени при идването на Христос, и така разтърсени, че скоро след това щяха да бъдат премахнати и отнети, заради въвеждането на по-небесното поклонение на Благовестието, непоклатимата евангелска църква-държава. Това беше най-великото разтърсване и промяна, които Бог някога направи на небесата и на земята на църквата, и което бива направено само веднъж. . . .” “Това е заключението от цялата логическа част на това послание, неговата цел от началото. Като е доказал напълно превъзходството на Благовестието и положението на Църквата в него, превъзхождащо положението под закона, и като го потвърждава чрез изследване на всички действия на едното и на другото, както видяхме; той сега обявява от Писанието, според своя обичаен начин да говори с тези евреи, че всички древни институции на поклонение, и цялата църква-държава на Стария Завет сега ще бъдат премахнати и отнети; и то за да направят място за по-добро състояние, по-славно и такова, което никога няма да подлежи на промяна или поправка.”569 19 Както видяхме, Големият град е Старият Ерусалим, където Господ беше разпнат (11:8; сравнете 14:8); първоначално предназначен да бъде “светлина на света, град на хълм,” сега той е отстъпник-убиец, осъден на смърт. Под осъждението на Седмата Чаша той ще бъде разделен на три части. Образът е извлечен от петата глава на Езекиил, в която Бог казва на пророка да направи сценка, изобразяваща идващото унищожение на Ерусалим. Езекиил трябваше да обръсне своята глава с остър нож и след това внимателно да раздели космите на три части: Една трета част изгори в огъня всред града. . . . и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях. А от тези вземи няколко и вържи ги в полите си. После и от тези вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом. Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; и разни страни го обикалят. Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; защото отхвърлиха съдбите Ми, и не ходиха в повеленията Ми. Затова, така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, като не ходихте в повеленията Ми, и не пазихте съдбите Ми, нито сторихте даже според постановленията на народите, които са около вас, затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против теб и ще извърша съдби всред теб пред очите на народите. Поради всичките твои мерзости ще ти направя онова, което никога не съм направил, нито ще направя някога подобно нему. Затова бащи ще изядат чадата си всред теб, и чада ще изядат бащите си; и Аз ще извърша съдби в теб, а всички останали от теб ще разпръсна към всичките ветрища. Затова, заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, понеже ти оскверни светилището Ми с всичките си мерзости и с всичките си гнусоти, затова Аз непременно ще те отрежа; окото Ми няма да те пощади, и аз няма да покажа милост. Една трета част от теб ще измрат от мор, и ще се довършат всред теб от глад; и една трета част ще паднат около теб от меч; и една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, и ще изтегля нож след тях. (Езекиил 5:1-12) Макар образът на св. Йоан за разделението на града на три части да е взет очевидно от Езекиил, конкретният предмет, за който се отнася, може да бъде предположението на Карингтън: “Това се отнася за разделението на три фракции, което става силно изразено сред завръщането на Тит. Докато Тит обсажда отвън, тримата водачи на враждуващи фракции яростно воюват помежду си вътре; ако не е било това, градът е можел да отложи поражението за дълго време, дори може би за неограничено време, защото в онези дни никоя голяма армия не би могла да издържи дълго време в околностите на Ерусалим; нямало е вода и припаси. Тази борба в града го е предала бързо в ръцете на Тит; ‘дните са били съкратени.’”570 Друг признак, че големият град е Ерусалим, е фактът, че св. Йоан го разграничава от градовете на езичниците, които паднаха с него. Ерусалим, трябва да помним, е бил столицата на царството от свещеници, мястото на Храма; зад стените му са се принасяли жертвоприношения и молитви за всички народи. Старозаветната система е била световен ред, основата, на която е бил организиран и запазван в стабилност целия свят. Той е представлявал заветно всички народи на света, и в неговото падение се срутват и те. Новата организация на света щеше да се основава на Новия Ерусалим, построен върху Скалата. Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 9.18 Mb. Сподели с приятели:
|