Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата С. G. Jung Die Archetypen und das kollektive Unbewusste

Каквото и да изразява дадено архетипно съдържание, то е преди всичко езиково иносказание. Ако говори за Слънцето и го

7 Съответен материал може да намерите само в непубликуваните съобщения на психологическия семинар на Швейцарския технически институт, Цюрих, 1936-1939 г.

8 [Опасности на душата.]

1б2

отъждествява с лъва, с царя, с охраняваното от дракона златно съкровище и с жизнената сила и -енергията на здравето" на човека, то не става дума нито за едното, нито за другото, а за неизвестното трето, което може да бъде точно изразено чрез всички тези сравнения, което обаче си остава непознато и неподдаващо се на формулиране, което винаги ще дразни интелекта. По тази причина научният разум изпада от време на време в плен на просветителските маниери и се надява окончателно да се справи с призрака. Но както и да се наричат тези стремежи: евхемеризъм или християнска апологетика, или просвещение в тесния смисъл на думата, или позитивизъм, зад тях винаги 'се крие едно поразяващо преобличане на мита в нови одежди, което отсега нататък се показва според прастария свещен образец като окончателно познание. В действителност никога не можеш да се освободиш от архетипната основа по легитимен начин, освен ако не приемеш неврозата като неизбежно следствие от това, което е най-малката цена, за да можеш да се отървеш от самоубийството на тялото и неговите органи. Ако не искаме да отричаме архетиповете или да ги направим безвредни по някакъв друг начин, тогава на всяка новозавоювана степен от култивираното диференциране на съзнанието се сблъскваме със задачата да открием ново, съответстващо на тази степен тълкуване, за да можем да свържем още съществуващия в нас живот от миналото със сегашния, който заплашва да избяга от него. Ако това не стане, тогава възниква едно съзнание без корени, вече не ориентирано към миналото, което е безпомощно изложено на всякакви сугестии, т. е. практически достъпно за психични епидемии. Със загубеното минало, което е станало именно -незначителното", обезцененото и недостойното за преоценка, е изгубен и спасителят, защото той е или самото това -незначително", или пък произхожда от него. Той се появява в -промяната на образите на боговете" (Ziegler), тъй да се каже, отново и отново като възвестител или родоначалник на нова генерация и излиза на преден план на най-невероятни места (в петрифицирани плодове и дървета, бразда на нивата, във водата и т. н.), и то в нееднозначна фигура (педя-човек, джудже, дете, животно и т. н.).

природата. Към тази сфера се числи и образът на a металното човече9, от късния класицизъм, което до късното средновековие живее в рудничните галерии10, от една страна, а, от друга - в алхимическите метали" и преди всичко представя преродения в съвършена фигура Меркуриус (като хермафродит, като filius sapientiae или като infans noster [наше дете - лат., б. пр.]12). Благодарение на религиозното тълкуване на -детето" от средновековието до наши дни са се съхранили свидетелства, които доказват, че -детето" е било не само традиционен образ, но и спонтанно преживявано видение (като т. нар. -нахлуване на несъзнаваното"). Ще спомена видението на -голото момче" на Meister Eckhart и съня на Bruder Eustachius13. Интересни свидетелства за такива спонтанни преживявания има и в английските истории за призраци, където става дума за визията на едно -radiant Boy" (сияещо момче - англ., б. пр.), което уж било видяно на едно място, където имало римски руини14. Този обрат се представя като предвещаващ нещастия. Почти се създава впечатлението, че става дума за фигурата на едно -puer aeternus", която чрез -промяна на образа" е добила неблагоприятна се-мантика, т. е. споделя съдбата на античните и на германските богове, които, всички до един, се превръщат в чудовища. Мистичният характер на преживяването потвърждава за нас, както и Гьотевият -Фауст", II част, където самият Фауст е превърнат в момче и приет в -хора на блажените момчета", като -стадий на какавида" на д-р Marianus15.

В странната история на Bruno Goetz,,Империята без земя" се появява фигурата на едно -puer aeternus", наречено Фо (= Буда), с цял хор -проклети" момчета със зловещо значение. (Съвременен материал е по-добре да не тълкуваме.) Аз споменавам този случай само за да обърна внимание на съществуващата през

' Berthelot, Collection des anciens alchimistes grecs, III, xxxv, p. 201. 10 Agricola, De animantibus sublerraneis; Kircher, Mundus subterraneus, VIII, 4.

" Mylius, Philosophia reformata.

12 Allegoria super librum turbae в: Artis auriferae I, p. 161.

13 Texts aus der deutschen Mystik des 14. and 15. Jahrbunderts, pp. 143 f. und 150f.

14 Ingram, The Haunted Homes and Family Traditions of Great Britain, p. 43 ff.

15 Има един стар авторитет в алхимията на име Morienes, Morienus или Marianus (De compositions alchemiae в: Mangetus, Bibliotheca chemica curiosa I, p. 509 ff.). При подчертано алхимическия характер на Фауст, II част, такава взаимовръзка не е съвсем неочаквана.

всички времена жизненост на този архетип.

В областта на психопатологията мотивът на детето се среща нерядко. Често при душевноболни жени се появява халюцина-торният образ на детето, който по правило се тълкува от християнски позиции. Срещат се и хомункулуси, както в прословутия случай Schreber16, където те се появяват на групи и измъчват болния. Обаче най-ясно и смислено мотивът за детето се проявява при лечението на неврозите, където анализата на несъзнаваното е предизвикала процес на узряване на личността, който аз нарекох процес на индивидуация". При този процес става дума за предсъзнавани процеси, които постепенно преминават направо в съзнанието във вид на оформени или несъвсем оформени фантазии или биват осъзнати като сънища, или пък най-накрая стигат до съзнанието чрез метода на активното въображение18. Тези материали съдържат в изобилие архетипни мотиви, сред които често и мотивът на детето. Често детето е представено, изхождайки от християнския първообраз, но още по-често се тръгва от съвсем нехристиянски начални степени на развитие, а именно от животни от подземното царство като: крокодили, дракони, змии или от маймуни. Често детето се появява в чашката на цвете или излиза от златно яйце, или е в средата на мандала. В сънищата то често се появява като син или дъщеря, като момче, юноша или девойка, понякога с екзотичен произход - китайски, индийски, тъмнокожо или пък повече космическо -сред звезди, или опасано със звезден колан, като царски син или като дете на вещица с демонски атрибути. Като особен случай на мотива на -труднодостижимата скъпоценност"19 мотивът на детето е изключително променлив и приема всички възможни форми, например: скъпоценен камък, перла, цвете, съд, златно яйце, златно кълбо, на кватернитета и т. н. Той се оказва почти безгранично изменчив чрез такива и подобни образи.

16 Denkwiirdigkeiten sines Nervenkranken.

" Общо положение в: Съзнание, несъзнавано и индивидуаиия [студия Х в това издание]. Специалната феноменология в следващата глава и в: Psychologic und Alchemic [2. Teil: "Traumsymbole des Individuationsprozesses"] и За емпирията на процеса на индивидуаиия [студия XI в това издание].

'* Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten, Zweiter Teil, III [и още: Die transzendente Funktion].

" Symbols der Wandlung [Index, s. v.].

165

Що се отнася до нашия мотив, трябва да отбележа, че всяко изказване за чистата феноменалност на един архетип неизбежно попада под критики от типа на досегашната. Нито за миг не трябва да попадаме в плен на илюзията, че един архетип би могъл в края на краищата да бъде обяснен и с това - изчерпан. Дори и най-добронамереният опит за обяснение не е нещо по-различно от един повече или по-малко успешен превод на друг образен език. (Езикът не е нищо друго освен образ!) В най-добрия случай продължаваме да сънуваме мита и да му придаваме модерна форма. А това, което му причинява винаги едно обяснение или тълкуване, това сме причинили всъщност на собствената си душа и от това произлизат съответните последици за собственото ни добро здраве. Никога не трябва да се забравя, че архетипът е именно орган на душата, който съществува у всеки. Едно лошо обяснение означава съответно лошо отношение към този орган, чрез което той бива увреден. Обаче в крайна сметка понасящият страданието е този, който го е обяснил зле. Поради това -обяснението" винаги трябва да е такова, че функционалният смисъл на архетипа да се запази, т. е. да се гарантира достатъчна и съответстваща на смисъла връзка на съзнанието с архетипа. Той е всъщност структурен елемент на пси/хиката и поради това жизнено необходим компонент на -домакинството" на душата. Той представя или персо-нифицира известни инстинктивни дадености на примитивната, тъмната психика, на същинските, но невидими корени на съзнанието. От каква изконна важност е връзката с тези корени ни показва особената пристрастеност на примитивния дух по отношение на някои -магични" фактори, които не са нищо друго, а точно онова, което наричаме архетип. Тази форма на -religio" съставлява и дне;с още действената същност на целия религиозен живот и винаги ще си остане такава, каквито и форми да придобива животът в бъдеще.

За архетипа няма -разумен" заместител, както няма такъв за малкия мозък или за бъбреците. Органите на тялото могат да бъдат изследвани анатомично, хистологично и еволюционно. На това би съответствало описанието на архетипната феноме-нология и едно ср^авнителноисторическо представяне на същата. Обаче смисълът на един орган от тялото става ясен единствено чрез телеолотическа постановка на въпроса. Оттам изниква въпросът: какво е биологическото предназначение на архети-

166

С констатации като тази, че мотивът на детето е остатък от спомена за собственото детство, и с подобни обяснения въпросът само се заобикаля. Ако обаче, леко изменяйки изречението, кажем: мотивът на детето е образ на определени неща от собственото детство, които сме забравили, тогава вече се приближаваме към истината. Но тъй като сега, при архетипа, винаги става дума за образ, принадлежащ на цялото човечество, а не само на отделен човек, може би ще е по-добре да го формулираме така: мотивът на детето представя предсъзнавания аспект на детството на колективната душа20.

Не е грешка да си представим това изказване първо като историческо, по аналогия с определени психологически факти от практиката, които доказват, че дадени части от индивидуалния живот могат да добият самостоятелност и да се персонифи-цират до такава степен, че може да се стигне до виждане на самия себе си: например да виждаш самия себе си като дете. Визуални преживявания от този род - независимо дали се случват насън или в будно състояние, са свързани, според познанията ни, с условието, че преди това се е осъществила дисоциация между състоянията на настояще и бъдеще. Такива дисоциации се случват на базата на несъвместимости - например ако сегашното състояние е изпаднало в противоречие с детското. Навярно човекът се е разграничил насила от своя

20 Може би няма да е излишно да отбележим, че лаическото предубеждение винаги е склонно да отъждествява мотива на детето с конкретното впечатление -дете", сякаш реалното дете е каузалната предпоставка за съществуването на мотива на детето. В психологическата действителност обаче емпиричната представа -дете" е само изразно средство (и то съвсем не единственото!), за да се представи един душевен факт, който не би могъл да бъде обхванат от по-близо; поради това и митологичната представа за детето определено не е копие на емпиричното -дете", а е ясно различим символ: става дума за божествено, чудато, съвсем нечовешко дете, заченато, родено и отгледано при съвсем необичайни условия. Делата му са също така чудновати или чудовищни като неговата натура или структурата на тялото му. Единствено заради тези неемпирични качества възниква изобщо потребността да се говори за -мотив на детето". Освен това образът на митологичното -дете" се мени в бог, великан или педя-човек, животно и т. н., което е показателно за една напълно рационална и конкретна човешка каузалност. Същото важи и за архетиповете на -бащата" и -майката", които от митологична гледна точка също са ирационални символи.

1б7

първоначален характер, в полза на една нарочно измислена, подчинена на амбицията, персона21. По този начин той е станал -недетски" и изкуствен и така е загубил корените си. Това е най-удобният случай за една също толкова бурна конфронтация с изначалната истина.

б. Функцията на архетипа

Мотивът на детето представя не само нещо било и отдавна отминало, а и нещо настояще, т. е. той не е само остатък, а функционираща и сега система, предназначена да компенсира и съответно да коригира по целесъобразен начин неизбежната едностранчивост и екстравагантност на съзнанието. Работата на съзнанието е да се концентрира върху относително малко съдържания, които да бъдат доведени до възможно най-голяма яснота. Като необходимо следствие и предпоставка съзнанието има способността да изключва другите, в момента също така достъпни за съзнанието, съдържания. Това изключване неизбежно причинява известна едностранчивост на съдържанието на съзнанието. Понеже сега, с динамиката на волята, на диференцираното съзнание на цивилизования човек е даден действен инструмент за практическо осъществяване на неговите съдържания, толкова по-голяма става опасността вследствие напредващото развитие на волята от едно затъване в едностранното и отклонение в ареали, отвъд законите и корените на неговата природа. Всъщност, от една страна, това е възможността за човешка свобода, но, от друга, е и източник на безкрайни, противни на инстинкта, прояви. Поради това примитивният

21 Psychologische Typen [Paragr. 879 f.], Definitionen, s. v. Seele, и Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewusstcn, Erster Teil, 3. Kp.

168

човек се отличава с фобия към новото и привързаност към традицията, диктувани от близостта до инстинкта - като при животните. Според нашите вкусове той е ужасно изостанал, докато ние превъзнасяме прогреса. Наистина нашият прогрес ни позволява, от една страна, изпълнението на доста красиви желания, обаче, от друга страна, се натрупва една твърде огромна, прометеевска вина, която от време на време изисква изкупления под формата на съдбовни катастрофи. Колко време човечеството мечтае да лети, а сега вече стигнахме до бомбардировки от въздуха! Днес се присмиват на християнската надежда за отвъдното, а самите присмехулници често изпадат в хилиазми, които са сто пъти по-нелогични от идеята за едно изпълнено с радост съществуване отвъд смъртта! Диференцираното съзнание винаги е застрашено от откъсване от корена, поради което се нуждае от компенсация чрез още съществуващото детско състояние.

* По Божие благоволение (лат.). - Б. пр.

душата. И значи когато детското състояние на колективната душа бива изтласкано до пълно изключване, тогава несъзнава-ното съдържание на осъзнато поставената цел взема превес, което възпрепятства, подменя или пък направо разрушава пътищата за осъществяването й. Обаче жизнеспособният прогрес е осъществим само чрез съвместното действие на двата фактора.

в. Ориентираният към бъдещето характер на архетипа

Съществен аспект на мотива на детето е неговият ориентиран към бъдещето характер. Детето е потенциално бъдеще. Затова появяването на мотива на детето в психологията на индивида по принцип означава антиципация на бъдещо развитие дори когато на пръв поглед изглежда, че става дума за ретроспективно оформление. Животът наистина е процес, вливане в бъдещето, а не яз, където водите се връщат обратно. Затова не е чудно, че митичните спасители толкова често са деца-богове. Това е в точно съответствие с познанията на психологията на отделната личност, които показват, че -детето" подготвя бъдеща промяна на личността. В процеса на индиви-дуация то антиципира оня образ, който произлиза от синтеза на съзнаваните и несъзнаваните елементи на личността. Затова то е символ, обединяващ противоположностите22, посредник, спасител, т. е. обединител. Заради това си значение мотивът на детето е способен на гореспоменатите многообразни преображения на формите: той бива изразен например посредством кръг или кълбо - чрез кръглото, или с четириединството като друга форма на целостта23. Аз нарекох тази осъзнатотрансцен-дентна цялост -das Selbst" (цялостна личност - б. пр.)24. Целта на процеса на индивидуация е синтеза на тази цялостна личност. Погледнато от друга гледна точка, може би е препоръчително вместо термина -синтез" да се употребява по-скоро -ентелехия"*. Има емпирична причина, поради която това понятие би било евентуално по-подходящо: символите на целостта се появяват често именно в началото на процеса на индивидуация, а те могат да се наблюдават още в първите, най-ранни

22 Psychologische Typen [Paragr. 315 if.].

21 -Traumsymbole des Individuationsprozesses" [Psychologic und Alchemic, Zweiter Teil] и Psychologic und Religion [Paragr. 108 ff.].

24 Die Beziehungen zwischen dem Ich und dem Unbewussten [Paragr. 398 ff.; срв. също /4/0/1, 4. Kp. (На бълг. - Еон, ЕА, Плевен, 1995 г. - Б. пр.)].

* Имащо целта в самото себе си. У Аристотел - осъществената цел (гр.). - Б. пр.

170

г. Единственост и множественост на мотива на детето

При многоликата феноменология на -детето" трябва да разграничаваме единствеността и множествеността на съответните форми на проявление. Ако например става дума за много хомункулуси, джуджета и т. н., които по никакъв начин не са характеризирани като индивиди, съществува вероятност за дисоциация. Поради това такива форми срещаме особено често при шизофренията, чиято същност се състои във фрагментиране на личността. Тогава многото деца представляват продукт от разпадането на личността. Ако обаче тези много деца се срещат при нормални личности, тогава става дума за представяне на един все още неосъществен синтез на личността. Тогава личността (съответно -цялостната личност") се намира все още на нивото на множеството, т. е. има, разбира се, един Аз, който обаче още не може да разбере своята цялост в рамките на собствената личност, а само в общността на семейството, племето или нацията; той е все още в състояние на несъзнавана идентичност с многото членове на групата. Църквата държи сметка за това всеобщо разпространено състояние чрез учението за corpus mysticum* и за характеристиката на всеки един като негов член.

Ако все пак мотивът на детето се появи под формата на някакъв образ, тогава става дума за един осъзнат и поради това вече предварително завършен синтез на личността, което на практика - както и всичко несъзнавано - не означава нищо друго освен една възможност.

д. Детето-бог и детето-герой

-Детето" понякога притежава повече аспекти на детето-бог, а понякога - на младия герой. Общо за двата типа е необикновеното раждане и първите етапи от детската им съдба - изоста-веността и опасността от преследвачи. Богът има чиста свръх-природа, героят е човешко същество, чиято същност е извисена до границата на свръхестественото (-полубожественост"). До-

25 Psychologic und Alchemic [Paragr. 328 ff.]. * Мистичното тяло (лат.). - Б. пр.

/7/

Затова съдбите на -детето" би трябвало да се разглеждат като изображения на ония психични събития, които се развиват при ентелехията или възникването на -цялостната личност". -Странното раждане" се опитва да изобрази вида на преживяването при възникването. Понеже се отнася за възникването на нещо психическо, всичко трябва да се случва по неемпиричен начин, като например чрез раждане от дева или чрез вълшебно зачатие, или пък чрез раждане не от естествените органи. Мотивът на -неуважението", на захвърлеността на произвола на съдбата, на изоставеността, на застрашеността и т. н. се опитва да представи несигурната психическа възможност за съществуване на целостта, т. е. на изключителната трудност да извоюваш тази висша придобивка. По този начин се характеризират и безсилието, и безпомощността на оня порив за живот, който принуждава всичко растящо да се подчини на закона за възможно най-пълното самоосъществяване, при което влиянията на околната среда поставят под най-различна форма огромни пречки по пътя на всяка индивидуация. Особено заплахата за собствената личност от дракони и змии указва опасността придобиваното съзнание да бъде погълнато отново от инстинктивната душа, от несъзнаваното. Нисшите гръбначни животни са предпочитани още от древността символи на колективната психическа основа26, чиято анатомична локализация съвпада с подкоровите центрове, с малкия и гръбначния мозък. Тези органи образуват змията27. Затова сънища със змии се проявяват по правило при отклонения на съзнанието от инстинктивната основа.