Тактики за прекратяване на конфликта

• 
  тактика на излизане от конфликта – нарича се още метод на избягването. това е тактика, при която има много ниска степен на готовност на страните да тръгнат към разбирателство, но независимо от това, това е една от най-често прилаганите тактики, както от участниците в конфликта, така и от тези, които по своята социална роля са посредници в регулирането на конфликта. идеята й е в игнориране на конфликтната ситуация, отказ от признаването на конфликта. тази тактика има своите предимства заключаващи се в: осъществява се бързо, тъй като не изисква материални и интелектуални ресурси; дава възможност да се отсрочи или предотврати конфликта, който по своята същност е несъществен от гледна точка на стратегическите цели на организацията или групата. но тази тактика има и отрицателни страни, тъй като при определени условия може да доведе до ескалация на конфликта, тъй като самата причина за него не се отстранява, а само се пренебрегва. независимо от това, при спазване на определени условия тази тактика може да бъде приложена: при незначителни причини породили противоборството; ако конфликтът възниква във време, когато не е възможно да се отделят сили и средства за неговото регулиране; при наличие на ограничени сведения или липса на достатъчно информация за конфликта; при наличие у едната от страните на конфликта на сили и средства, с които е способна бързо и успешно да разреши конфликта;
  
• 
  тактика на силово подавяне на конфликта – същността му е в принудително налагане на едната от страните на конфликта на определено решение. използването й предполага висока степен на готовност за разрешаване на конфликта, поне от едната страна. за прилагането на тактиката на силовото подавяне съществуват определени предпоставки, които могат да благоприятстват нейния успех: решаващ превес в материални или психологически ресурси на една от страните; възникване на извънредна ситуация изискваща незабавни действия; внезапно възникнала необходимост от приемане на непопулярно решение, което ще бъде посрещнато негативно от другата страна; безспорна правомерност на действието на страната, която има силовото преимущество; всяка проява на деструктивно поведение от страна на членовете на организацията.
  
• 
  останалите два метода на едностранни отстъпки и приспособяване, и на компромис или сътрудничество предполагат провеждането на преговори. самият процес на преговорите има за идея трансформирането на конфликтните взаимоотношения в отношения на съгласие и се извършва в следните стъпки: отделяне на време за общуване, при което се налага да преодоляваме желанието на другата страна да избяга от конфликта, за да се случи това е необходимо да я убедим в това, че преодоляването на разногласията е изгодно и за нея; да се осигури благоприятна обстановка за провеждането на срещата; съблюдаване на основни правила при обсъждане на проблема (оптимистична надежда, формулиране на възникналия проблем по същност, показване на жестове за примирение); сключване на договор като завършваща част на конфликта, на основата на тактиката на компромиса.
  

• 
  постоянно прекъсване на партньора в хода на разговора;
  
• 
  проявление към другия на лична неприязън и антипатия;
  
• 
  заяждания несвързани със съществото на работата;
  
• 
  унизяване на партньора и негативна оценка на неговата личност;
  
• 
  опити за сплашване на събеседника чрез заплахи;
  
• 
  подчертаване на разликата между мене и партньора;
  
• 
  умаловажаване на приноса на партньора в общата дейност и преувеличаване на собствените заслуги;
  
• 
  систематично отказване да се приемат конструктивните предложения на другата страна;
  
• 
  проява на фалш и лицемерие;
  
• 
  на невербално ниво, нарушаване на личното пространство на партньора и обидни жестове по негова страна.
  

• 
  препоръки с най-общ характер – те се отнасят не само до конфликтните взаимоотношения, но и до всеки вид общуване между хората. обикновено те са под формата на такива правила, като: постоянно внимание към събеседника; доброжелателно и уважително отношение към него; постоянно поддържане на обратна връзка със събеседника; стремеж да съпреживяване, способност за съчувствие и емпатия;
  
• 
  блок от методи, които се използват в началната, по възможност довербалната фаза на преговорите – да се даде възможност събеседникът да се изговори без да се прекъсва; да му се покаже с мимики и жестове, че вие разбирате неговото състояние; да се намали социалната дистанция, която обичайно ги разделя, ако съществува такава;
  
• 
  основни препоръки за същинската част на преговорите – необходимо е дори и за малко време да се отвлече и привключи вниманието на събеседника от предмета на конфликта; да се признае правотата на събеседника там, където той действително има основание за това; да се подчертава в процеса на обсъждането общото, а не само различията в интересите на страните; да се обърне внимание на добрите качества на събеседника;
  
• 
  препоръки с универсален характер – те са специални, оперативни подходи, които могат да бъдат използвани в сложни конфликтни ситуации. към тях включваме отчитането на слабите и уязвими места, както в позицията на събеседника по предмета на конфликта, така и в неговото поведение като личност.
  

1. 
   Кои личности наричаме конфликтни?
   
2. 
   Определете типовете конфликтни личности и им направете характеристика?
   
3. 
   Какви типове за разрешение на конфликтите в организацията съществуват?
   
4. 
   Избройте тактиките за разрешаване на конфликти?
   
5. 
   Какви са правилата за водене на делови преговори?
   
6. 
   Кои средства за разрешаване на конфликта можем да наречем универсални?
   
7. 
   Кога използваме негативни методи за разрешаване на конфликтна ситуация?
   

Анцупов, А., А. Шипилов. Конфликтология. М. 2006

Давлетчин, С. Конфликтология. Улан-Уде. 2005

Джонев С. Социална организация-теория,диагностика,консултация. С., 2000

Димитров Д. Конфликтология С. УНСС 2007

Димитров Д. Социология на конфликта. УИ .С .1999

Дронзина Т. Разрешаване на конфликти-тенденции и инструменти. С.1999

Емелянов, С. Практикум по конфликтология. М. 2013

Кармин, А. Конфликтология. СПб. 2009

Леонов, Н. Конфликтология. М. 2006

Маджарова К., В. Мирчева. Директорът на училището и ефективният мениджмънт. С., 2002

Мажников, В. Конфликтология. ВоГ. 2003

Манчева Р. Конфликти и конфликтно поведение. Блг. 2005

Мариманов, М. Конфликтология. М. 2004

Марков, К. Екстремална психология. Ш., 2007

Маркхам У. Управление на конфликта. С.1999

Милкова Р., Л. Милков Конфликтология С. 2007

Панайотов Д. Психология на бизнеса. С., 2001

Ръководство за разрешаване на конфликти. С. 2002

Стоянов В. Организационна психология. В., 2005

Таскин, А. Конфликтология. – УМК, Горно-Алтайск. 2009

Харизанова М., М. Кузманова. Управление – теория и практика. С., 2002

Общоприета е идеята, че ако искаме да повишим качеството на живота си, преди всичко трябва да признаем съществуването на конфликтите, да оценим тяхната важност, особено в кризисни периоди и да се заемем с тяхната профилактика, един от пътищата, за което е повишаването на конфликтната грамотност.