Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

/Във връз­ка с Легендата на Истинския Кръст, или Златната Легенда/ /Четвърта лекция/

Алегория за Загубеното Слово и не­го­во­то Търсене. Във връз­ка с праз­ни­ка Петдесятница.

Сред але­го­ри­ите и символите, ко­ито же­ла­ем да раз­г­ле­да­ме в те­зи лек- ции, се на­ми­ра съ­що сим­во­ла за т.нар. Загубено Слово, ко­ето тряб­ва да бъ­де от­но­во намерено. Ние ве­че го­во­рих­ме за Храма, кой­то бе­ше за­гу­бен и тряб­ва да бъ­де възстановен; и мо­жем още по под­хо­дя­що да при­ба­вим към то­ва един ма­лък раз­каз за за­гу­бено­то сло­во и не­го­во­то търсене, тъй ка­то та­зи те­ма има из­вес­т­на връз­ка със сим­во­лич­но­то зна­че­ние на Петдесятница, Св. Дух. Аз го­во­рих за ня­кои неща, ко­ито ще спо­ме­нем днес, пре­ди ед­на го­ди­на /*1/. Ала има ня­кои сред нас, ко­ито мо­же да не са чу­ли лек­ци­ята ми­на­ла­та година; та­ка че мо­же би не е из­лиш­но да за­-
гат­нем те­зи не­ща отново. Освен то­ва ние сме в със­то­яние да раз­г­ле­да­ме та­ки­ва въп­ро­си еже­год­но и да ги ра­зис­к­ва­ме ос­нов­но и изчерпателно; ние сме при­ба­ви­ли към на­ше­то знание, та­ка че ня­кол­ко не­ща мо­гат се­га мо­же би да бъ­дат разисквани, ко­ито не мо­же­ха да бъ­дат спо­ме­на­ти ми­на­ла­та година.

Петдесятницата е свър­за­на с он­зи символ, кой­то е из­вес­тен и в Църквата и в Свободното-Масонство ка­то сим­вол на Загубеното Слово, ко­ето от­но­во ще бъ­де намерено. С то­ва ние се до­кос­ва­ме до Християнските мис­те­рии с ис­тин­с­ка и из­к­лю­чи­тел­на дълбочина. С то­ва ми­на­ла­та сед­ми­ца - цел­та и ми­си­ята на Соломон Мъдрия и ця­ло­то бъ­де­що зна­че­ние на хрис­ти­ян­с­ки­те истини.

Петдесятницата е свър­за­на с оно­ва въз­п­ри­ятие на чо­веш­ко­то на­й-­вът­реш­но същество, ко­ето при­със­т­ву­ваше в ран­но­то Християнство, ала ко­ето пос­те­пен­но е би­ло за­гу­бе­но в Християнството, та­ка как­то е оце­ля­ло в раз­лич­ни за­пад­ни Църкви. Петдесятница е празникът, кой­то би тряб­ва­ло от­но­во да на­пом­ня на чо­ве­ка еже­год­но за не­го­во­то освобождение, - за онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме сво­бо­да на чо­веш­ка­та душа.

Как чо­ве­кът всъщ­ност е до­шъл до онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме не­го­ва сво­бо­да - ще ре­че до не­го­ва­та спо­собност да раз­ли­ча­ва меж­ду доб­ро и зло и в сво­бо­да да вър­ши или доб­ро­то или злото? Вие знаете, че чо­ве­кът е ми­нал през дъл­га пос­ле­до­ва­тел­ност на еволюция, пре­ди да дой­де до сте- пента, къ­де­то той стои днес и че ние сме ми­на­ли сред­на­та точ­ка на та­зи еволюция. Средата на ця­ла­та чо­веш­ка еволюция, гру­бо казано, ле­жи в сре­да­та на Атлантската епоха, ко­ято пред­шес­т­ву­ва на­ша­та соб­с­т­ве­на епоха. Сега ве­че сме от­ми­на­ли та­зи сред­на точка. Поради то­ва ние сме пър­ви­те ми­си­оне­ри на вто­ра­та по­ло­ви­на на еволюцията, пър­ви­те апос­толи на ед­на въз­кач­ва­ща се дъга; до­ка­то пък чо­век бе­ше в сли­за­ща­та дъ­га до вре­ме­то на Атлантида, бе­ше вклю­чен в един вид сли­за­ща еволю- ция, до­ка­то се по­то­пи в на­й-­го­ле­ми­те дъл­би­ни на ма­те­ри­ал­ния живот. И се­га той от­но­во се из­кач­ва на­зад към ду­хов­но­то развитие.

Онова, ко­ето ние чо­веш­ки съ­щес­т­ва не при­те­жа­вах­ме пре­ди сред­на­та то- ч­ка на на­ша­та зем­на ево­лю­ция бе­ше сво­бо­да на из­бор меж­ду доб­ро и зло. Не мо­жем да го­во­рим за доб­ро и зло в под­чи­ни­те цар­с­т­ва на при- родата. Би би­ло не­въз­мож­но да ра­зис­к­ва­ме да­ли един ми­не­рал ис­ка да крис­та­ли­зи­ра или не; той крис­тализира, ако се по­явят под­хо­дя­щи­те ус- ловия. Също та­ка ще бъ­де смеш­но да пи­та­ме да­ли ли­ли­ята ис­ка да цъф­ти или не; или да по­мо­лим лъ­ва доб­ро­вол­но да се въз­дър­жа от уби­ва­не и изяж­да­не на дру­ги животни. Само при човека, са­мо в на­ша­та фа­за на ево­лю­ци­ята го­во­рим за онова, ко­ето се на­ри­ча сво­бо­да на избор. Само на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва при­пис­ва­ме въз­мож­нос­т­та да раз­ли­ча­ват меж­ду доб­ро и зло. Как чо­ве­кът е по­лу­чил та­зи спо­соб­ност е опи­са­но в Биб-
лията в го­ле­мия сми­съл на Грехопадението, в сце­на­та на из­ку­шението, къ­де­то Дяволът или Луцифер се явя­ва на Ева и я при­дум­ва да яде от Дървото на Познанието. Чрез то­ва чо­век по­лу­чи сво­бод­на воля; с не­го той за­поч­на вто­ра­та част на сво­ята ево­лю­ци­он­на пътека. Ние не мо­жем да вник­нем в свободата, в доб­ро и зло за чо­ве­ка пре­ди та­зи ево­лю­ци­он­на сред­на точка, та­ка как­то се­га не мо­жем да нап­ра­вим то­ва за минерали, рас­те­ния и животни. Нещо дру­го е свър­за­но с това. Във вся­ко езо­те­рич­но уче­ние на­ши­ят съв­ре­ме­нен свят и всич­ко свър­за­но с не­го оз­на­ча­ва Космос на Любов. А Космоса или Вселената на Мъдростта пред­шес­т­ву­ва­ше та­зи Вселена на Любовта. Сега да пог­лед­нем то­ва с ед­но по­-дъл­бо­ко значение.

Вие знаете, че на­ша­та зем­на ево­лю­ция бе­ше пред­шес­т­ву­ва­на кос­мо­ло­гич­но от Лунната ево­лю­ция /*2/. Един още по­-да­ле­чен пред­шес­т­ве­ник на на­ша­та зе­мя бе­ше Слънцето. Още по­-ра­но бе­ше Сатурн. Човекът е из­ми­нал те­зи три ево­лю­ци­он­ни стадии: Сатурн, Слънце и Луна. Нашата зе­мя ве­че е пре­ми­на­ла през три цикли, в ко­ито Сатурновото раз­ви­тие бе пов­то­ре­но в пър­вия Кръг, Слънчевото раз­ви­тие във вто­рия Кръг и Лун- но­то раз­ви­тие през тре­тия Кръг. Всеки от те­зи Кръгове за­поч­ва така: пла­не­та­та фор­ми­ра се­бе си ка­то ед­на из­к­лю­чи­тел­но фи­на субстанция, ка­то ум­с­т­ве­на субстанция. Земята е при­със­т­ву­ва­ла ка­то та­ка­ва суб­с­тан­ция, ко­га­то за­поч­на­ла своя чет­вър­ти Кръг, то­ва е съв­ре­мен­ни­ят Цикъл. След то­ва тя за­поч­на­ла да пов­та­ря три­те пре­диш­ни Кръга: Сатурновия Цикъл в Арупа, Слънчевия Цикъл в Рупа и Лунния Цикъл или Кръг на Астрала. /Виж ди­аг­ра­ма­та в края на бе­леж­ки­те за лек­ция 10/.

Така на­ша­та зе­мя пре­ми­на­ва още вед­нъж през по­-ран­ни­те ма­те­ри­ал­ни състояния, пре­ди да прис­тиг­не до нас­то­яща­та си фи­зи­чес­ка гъстота. Преди на­ше­то нас­то­ящо състояние, тя е би­ла астрална. Ние от­бе­ляз­ва­ме ас­т­рал­ния Глобус /Кълбо/ ка­то един вид Космос на Мъдростта. Всеки Космос или Кълбо от­но­во се раз­де­ля на се­дем епохи. Така ние има­ме 7 Расови цик­ли /или Велики Епохи/ в на­ше­то нас­то­ящо Кълбо: Полярната раса, Хиперборейската, Лемурийската, Атлантската и се­га Арийската Раса /или Епоха/, в ко­ято ние живеем. Шестата и сед­ма­та Раси те­пър­ва ще идват. След то­ва зе­мя­та ще се вър­не от­но­во в ас­т­рал­но състояние. Тези Расови цик­ли със­тав­ля­ват се­дем пос­ле­до­ва­тел­ни пе­ри­ода на на­ша­та фи­зи­чес­ка ево­лю­ция на земята. Астрални­ят пра­дед ни се пред­с­та­вя по съ­щия на­чин в 7 пос­ле­до­ва­тел­ни Периода, съ­от­ветс­т­ву­ва­щи на 7 Раси. Обаче не е съв­сем пра­вил­но да се го­во­ри тук за Раси; формите, ко­ито то­га­ва са живели, не мо­гат пра­вил­но да бъ­дат на­ре­че­ни Раси. Да го­во­рим и тук за раси, то­ва твър­де да­леч раз­тя­га аналогията. Имало е дру­ги форми, ко­ито са се проявявали. В на­й-­езо­те­рич­ния език те­зи пре­диш­ни ас­т­рал­ни пе­ри­ода се на­ри­чат Царството на Мъдростта и тех­ни­те фор­ми се на­ри­-
чат 7-те Царе от ди­нас­ти­ята на Соломон, са управлявали. Тъй ка­то във все­ки от те­зи пе­ри­оди е жи­вя­ло по ед­но съ­щес­т­во от по­до­бен вид на ду­ша­та на Соломон, на душата, която се е въп­лъ­ти­ла в Соломон. Този Кос- мос на Мъдростта бе за­мес­тен от дейс­т­ви­тел­ния зе­мен Космос, Космо­са на Любовта.

Сега не­ка да ни ста­не яс­но как­во ста­ва по вре­ме на фор­ми­ра­не­то на зе­мя­та от на­ша глед­на точка. Когато зе­мя­та за­поч­ва да се фор­ми­ра тя все още е би­ла свър­за­на със слън­це­то и с онова, ко­ето ние се­га на­ри­ча­ме лу- ната. Заедно с те­зи две те­ла зе­мя­та е об­ра­зу­ва­ла ед­но об­що цяло. Най-напред слън­це­то се от­де­ля от зе­мя та. Целият зе­мен жи­вот чрез то­ва ста­ва различен. В та­зи точ­ка смър­т­та навлиза, до­ня­къ­де под формата, в коя то ние я зна­ем в мно­гок­ле­тъч­ни­те растения; до­ка­то пре­ди не е мог­ло да ста­ва въп­рос за смърт, за­що­то е има­ло неп­ре­къс­нат ма­те­ри­ален живот. Дотогава, до­ка­то рас­те­ни­ето се със­тои от ед­на един­с­т­ве­на клетка, не на- с­та­ва разпадане, ко­га­то след­на­та клет­ка се ражда. Друго е, ко­га­то се из­г­ра­ди цял ор­га­ни­зъм от мно­го клетки: то­зи ор­га­ни­зъм заг­ни­ва в сво­ите части, а ин­ди­ви­ду­ал­на­та част ве­че не е це­ли­ят жив процес. Този вид смърт настава, ко­га­то слън­це­то се от­де­ля от земята. Този раз­кол меж­ду по­ло­ве­те за­поч­ва в сре­да­та на Лемурийс­ка­та Раса в ре­зул­тат на от­де­ля­не­то на луната. Отделянето на Луната вна­ся раз­де­ля­не на съществото, което у ед­нов­ре­мен­но мъж­ко и жен­с­ко в същества, ко­ито са или са­мо мъж­ки или са­мо женски. Така чо­ве­чество­то въз­п­рие формата, ко­ято то се­га има в света.

Какво то­га­ва се е слу­чи­ло през те­зи важ­ни кос­ми­чес­ки събития, ко­га­то пър­во слънцето, а след то­ва лу­на­та се от­де­лят от земята? Ако ис­ка­ме то­ва да ни ста­не ясно, би би­ло доб­ре да посочим, че по оно­ва вре­ме зе­мя та се е про­ме­ня­ла от ед­на мно­го тънка, но ве­че фи­зи­чес­ка ма­те­рия в не- що, ко­ето неп­ре­къс­на­то е ста­ва­ло по-плътно, по-дебело. Първата фи­зи­чес­ка суб­с­тан­ция е би­ла етер­на субстанция, ко­ято е при­със­т­ву­ва­ла във всич­ки чо­веш­ки съ­щес­т­ва на зе­мя­та и ко­ято има мно­го фи­на субстан- ция, по­-фи­на от на­шия газ.

Понастоящем ние раз­ли­ча­ва­ме три фор­ми ма­те­рия на на­ша­та зе­мя - твърда, теч­на и га­зо­об­раз­ни тела, по след­ни­те пре­ди то­ва из­вес­т­ни ка­то въздух. Освен то­ва езо­те­ри­чес­ки ние раз­ли­ча­ва­ме че­ти­ри фор­ми етери: пър­ва­та ог­нен или топ­ли­нен етер, кой­то пра­ви всич­ки те­ла спо­соб­ни да бъ­дат про­ник­на­ти от топлина; втори, свет­ли­нен етер; тре­ти хи­ми­чен етер, в кой­то ато­ми­те се смес­ват спо­ред из­вес­т­ни чис­ле­ни за­ко­ни /"афи- ни­тет по избор"/; и чет­вър­ти - фи­зи­чес­ки­ят или жиз­нен етер; всич­ко че­ти­ри ви­да етери, но­се­щи жи­вот на земята. След то­ва зе­мя­та раз­ви­ва се­бе си в те­зи че­ти­ри ви­да етер. След то­ва тя се сгъс­тя­ва от те­зи етери. Това втвър­дя­ва­не за пър­ви път ста­ва през Лемурийската епоха. Преди то­ва

Когато казвам, че та­зи етер­на зе­мя е би­ла дос­тъп­на за дос­та по­-раз­лич­ни сили, то­га­ва тряб­ва да ни е ясно, че всич­ки жи­ви същества, растения, жи­вот­ни или чо­век са би­ли на­ис­ти­на дос­тъп­ни за те­зи си­ли в тех­ни­те на­й-­вът­реш­ни същества. Етерът е дос­тъ­пен за онова, ко­ето езо­те­ри­чес­ки език се каз­ва "Словото", "Космическо­то Слово". Аз мо­га съ­що да ви из- яс­ня как ете­ра се от­на­ся към онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме "Словото", едно под­го­тов­ле­ние за посвещение. Както вие знаете, чо­ве­кът се със­тои от физическо, етер­но и ас­т­рал­но тя­ло и след то­ва от ис­тин­с­ки "Аз". Етерно- то тя­ло ста­ва видимо, ако чо­век мо­же да из­ле­зе от фи­зи­чес­ко­то тяло. Ала човекът, та­къв ка­къв­то е днес, по ни­ка­къв на­чин не мо­же да въз­дейс­т­ву­ва вър­ху сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло; той не е в със­то­яние да зад­ви­жи на­й-­мал­ки­те кръв­ни телца. Физическото тя­ло се кон­т­ро­ли­ра от вис­ши косми­чес­ки сили; вис­ши съ­щес­т­ва са тези, ко­ито уп­раж­ня­ват власт тук днес - по­-къс­но та­зи спо­соб­ност ще я има човекът. Когато той бъ­де в със­то­яние да кон­т­ро­ли­ра си­ли­те на сво­ето соб­с­т­ве­но фи­зи­чес­ко тя­ло - които ма­те­ри­алис­ти­те на­ри­чат при­род­ни си­ли - то­га­ва чо­ве­кът ще е ста­нал Бог. Да се при­пис­ват те­зи си­ли на не­го днес, би би­ло идолопоклон- ство, тъй ка­то всъщ­ност се­га ние има­ме ра­бо­та с вис­ши същества, ко­ито могат да вли­я­ят вър­ху фи­зи­чес­ко­то тяло.

Когато чо­ве­кът би бил в със­то­яние да кон­т­ро­ли­ра суб­с­тан­ци­ята на ог­не­ния етер, той ще е в със­то­яние да кон­т­ро­ли­ра всичко, ко­ето е физическо. Когато той ще е в със­то­яние да кон­т­ро­ли­ра фи­зи­чес­ко­то в човека, тога­ва той ще е всъщ­ност в със­то­яние да кон­т­ро­ли­ра и всич­ко ос­та­на­ло физи- ческо. Тази си­ла се оп­ре­де­ля ка­то Силата на Отец или прос­то "Отец" - всичко, чрез ко­ето ед­но съ­щес­т­во се обе­ди­ня­ва с на­ша­та земя, всич­ко чрез ко­ето то­ва съ­щес­т­во мо­же да кон­т­ро­ли­ра фи­зи­чес­ка­та материя. Когато ед­но ли­це мо­же да про­ник­не във фи­зи­чес­ко­то тя­ло с та­ка­ва Сили на Отца, то­ва се на­ри­ча Атма; то­ва е как Атма мо­же да бъ­де пре­да­де­на на физическото.

Вторият член на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е етер­но­то тяло, ко­ето съ­от­ветс­т­ву­ва на Слънчевия прин­цип или Логоса, "Словото". Етерното тя­ло мо­же да бъ­де зад­ви­же­но и вът­реш­но офор­ме­но от Будхи, пос­та­вен във вибра­ция от прин­ци­па на Сина, та­ка как­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло мо­же да бъ­де от Атма.

Третият член е ас­т­рал­но­то тяло. Това ние не мо­жем из­пър­во да конт- ролираме; са­мо мно­го мал­ко хо­ра по­насто­ящем имат ня­ка­къв зна­чи­те­лен кон­т­рол над сво­ите ас­т­рал­ни тела. Ние казваме, че един чо­век е на­-

да­рен с Манас, до степента, до ко­ято чо­ве­кът мо­же да кон­т­ро­ли­ра сво­ето ас­т­рал­но тя­ло отвътре.

Човекът за­поч­ва да ра­бо­ти вър­ху сво­ето ас­т­рал­но тя­ло през сре­да­та на Лемурийския период. Ако вие бих те мог­ли да наб­лю­да­ва­те един чо­век на степента, ко­ято той бе при­до­бил при за­поч­ва­не на Лемурийската Ра- са, то­ва ще рече, ко­га­то той е бил двуполово, бих­те открили, че в не­го­во­то тя­ло е би­ло из­г­ра­де­но от дру­гите, ала в сре­да­та на Лемурийските вре­ме­на чо­ве­кът то­га­ва за­поч­ва да ра­бо­ти сам вър­ху сво­ето ас­т­рал­но тя- ло. Всичко, ко­ето чо­век втъ­ка­ва в се­бе си от сво­ето его, ко­ето той из­вър­ш­ва по­ра­ди дълг или заповед, за да над­де­лее не­доб­ри­те си апе­ти­ти и страсти, по­ма­га за пре­чис­т­ва­не на ас­т­рал­но­то тяло; ко­га­то то бъ­де на­пълно про­ник­на­то от ра­бо­та­та на чо­веш­ко­то соб­с­т­ве­но его, то­га­ва ние то­ва не бих­ме мог­ли по­ве­че да на­ри­ча ме ас­т­рал­но­то тяло, то ве­че е ста­на­ло Манас. Когато ця­ло­то ас­т­рал­но тя­ло и би­ло пре­вър­на­то в Манас, то­гава чо­ве­кът мо­же да за­поч­не да ра­бо­ти вър­ху сво­ето етер­но тяло, да го тран­с­фор­ми­ра в Будхи. Онова, ко­ето той втъ­ка­ва там, не е ни­що дру­го ос­вен ин­ди­ви­ду­али­зи­ра­но­то Слово; Християнският езо­те­ри­ци­зъм на­ри­ча то­ва "Сина" или "Логоса", и на­ри­ча ас­т­рал­но­то тяло, ко­га­то то е ста­на­ло Манас, "Светия Дух", а фи­зи­чес­ко то тяло, ко­ето е ста­на­ло Ат- ма, "Отец".

Онова, ко­ето ста­ва в ма­лък раз­мер вът­ре у човека, ста­ва съ­що­то в го­лям раз­мер в света. Тези све­тов­ни тайни се про­веж­да­ха в мис­те­ри­ите в по- свещението; чрез то­ва не­що се вър­ше­ше онова, ко­ето за по­ве­че­то чо­вешки съ­щес­т­ва ще­ше да се слу­чи са­мо в ед­но да­леч­но бъдеще. Вече в Египетските мис­те­рии чо­век мо­же­ше да бъ­де пос­ве­тен са­мо ако бе про­вел сво­ята ра­бо­та през ця­ло­то си ас­т­рал­но тяло, та­ка че ас­т­рал­но­то тя­ло да мо­же да бъ­де на­пъл­но уп­рав­ля­емо от егото. И тъй та­ко­ва ли­це ка­то зас­та­ва­ше пред пос­ве­ти­тел­ния жрец, той ня­ма­ше ни­как­во вли­яние вър­ху сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло ни­то все още вър­ху сво­ето етер­но тяло; ала него­во­то ас­т­рал­но тя­ло бе от не­го­ва соб­с­т­ве­на изработка. И то­га­ва му се по­каз­ва­ше как той би мо­гъл да действу­ва вър­ху сво­ето етер­но тя­ло и вър­ху сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Физическото тя­ло бе до­веж­да­но до ле­тар­гично със­то­яние - и то тряб­ва­ше да ос­та­не в то­ва със­то­яние за три дни и нощи, - и през то­ва вре­ме етер­но­то тя­ло бе­ше из­ва­де­но от него. И тъй ка­то пос­ве­те­ни­ят бе си­лен по от­но­ше­ние на ас­т­рал­но­то си тяло, той мо­же­ше сле­до­ва­тел­но ве­че да при­до­бие си­ла да дейс­т­ву­ва и вър­ху етер­но­то си тяло. Той мо­же­ше да се на­учи да на­ка­ра онова, ко­ето той има­ше в ас­т­рал­но­то да въз­дейс­т­ву­ва вър­ху етер­но­то му тяло. Това бя­ха три­те дни на Погре- бението и на Възкресението в етер­но­то тяло, ко­ето бе на­пъл­но про­ник­на­то от онова, ко­ето чо­век на­ри­ча Светия Дух. Такъв един пос­ве­тен се на­ри­ча­ше човек, на­да­рен с Логоса, със "Словото". Това "Слово" не е ни­-

Същото не­що е би­ло и за земята. Докато ця­ла­та зе­мя не е би­ла до­ве­де­на до­тол­ко­ва в астрала, не би мог­ло та­ко­ва съ­би­тие да стане. Състоянието, в ко­ето кан­ди­да­тът при Египетските мис­те­рии е тряб­ва­ло да бъде, съ­от­ветс­т­ву­ва на вре­ме­то на Астралното Кълбо, за ко­ето аз го­во­рих ка­то за не­пос­ред­с­т­вен пред­шес­т­ве­ник на на­ша­та земя; то­ва е Кълбото на Мъд- ростта. Цялата мъд­рост е би­ла вра­бо­те­на в не­го чрез кос­мич­ни си ли. И то­ва прех­вър­ля­не на мъд­рост в Земното Кълбо е да­ло възможност, що­то след от­де­ля­не­то на слън­це­то и лу­на­та от земята, да мо­же от­но­во не­що да бъ­де внед­ре­но отгоре, от вис­ши сфери, в земята, та­ка как­то то­ва се случ­ва в ма­лък раз­мер при посвещение.

Седем пъ­ти Астралното Кълбо на зе­мя­та /виж ди­аг­ра­ма­та в края на бе­леж­ки­те на лек­ция 10/ е би­ва­ло пос­та­вя­но под уп­рав­ле­ни­ето на Мъд- рите, по на­чи­на на Соломон. След то­ва зе­мя­та се об­ле­че в ед­но етер­но тя­ло и зем­на­та ма­те­рия крис­та­ли­зи­ра или се оформи. "Словото бе пос­та­ве­но в това; то­ва Слово е по то­зи начин, та­ка да се каже, пог­ре­ба­но в зем­на­та материя, но тряб­ва да възкръсне. Това е съ­що и кра­си­во­то зна­чение за ми­та за Бога Дионисий. Светата Мъдрост на пред­шес­т­ве­ни­ка на на­ша­та зе­мя е пос­та­ве­на във всич­ки зем­ни съ­щес­т­ва на на­шия зе­мен свят. Поемете то­ва тол­ко­ва дълбоко, кол­ко­то ви е възможно.

Да взе­мем чо­веш­ко­то етер­но тяло, как­во­то все­ки чо­век има. Ако го пог­лед­не­те ясновидски, то има поч­ти съ­ща­та фор­ма ка­то фи­зи­чес­ко­то тяло. При смърт чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло се раз­па­да и етер­но­то тя­ло също; фи­зи­чес­ко­то тя­ло се раз­па­да във фи­зи­чес­кия свят, а етер­но­то тя­ло в об­щия кос­ми­чес­ки етер. Ала то­ва етер­но тя­ло е би­ло мно­го слож­но съз­да­де­но за чо­ве­ка чрез мъдростта, ко­ято на­й-­нап­ред го е внед­ри­ла от Аст- ралното Кълбо. Това етер­но тя­ло след смърт се разпръсква. Само онова етер­но тяло, ко­ето е би­ло из­рабо­те­но от­вът­ре е жиз­не­но тяло, ко­ето стои вечно. Това е етер­но­то тя­ло на кан­ди­да­та на пос­ве­ще­ние - и то не се раз­па­да след смърт. Ако ви­ди­те да уми­ра един съв­ре­ме­нен ци­ви­ли­зо­ван чо- век, за из­вес­т­но вре­ме вие мо­же да виж­да­те етер­но­то му тяло, ала пос­ле то се разпада. При кан­ди­да­та то остава. Когато кан­ди­да­тът стои в ас­т­рал­но­то по­ле и там из­пол­зу­ва сво­ето етер­но тяло. При обик­но­ве­ни чо­веш­ки съ­щес­т­ва но­во етерно тя­ло тряб­ва да бъ­де фор­ми­ра­но при вся­ко прераждане; спо­соб­нос­т­та да се съз­да­ва но­во та­ко­ва тя­ло се при­до­би­ва в Девакан. Етерното тяло, ко­ето си е съз­дал кан­ди­да­тът от­вът­ре ни­ко­га ве­че не ще бъ­де за­гу­бено; до­ка­то онова, ко­ето е съз­да­де­но от кос­ми­чес­ка­та мъд­рост от ня­къ­де дру­га­де на­ис­ти­на се раз­па­да от­ново. Същото ста­ва с етер­ни­те те­ла на рас­те­ни­ята и животните. Това, ко­ето се­га все още е

И тъй през Лемурийската епо­ха тряб­ва­ше да се сфор­ми­ра твър­до­то със- тояние. Тогава тряб­ва­ше да се врабо­ти прин­ци­път на Отец. Това е пос­лед­ни­ят принцип, кой­то взи­ма при­те­жа­ние на на­ша­та зем­на материя. Онова, ко­ето по то­зи на­чин е вра­бо­те­но във фи­зи­чес­кия свят, е дъл­бо­ко скрито. Най-напред Светия Дух вра­бот­ва се­бе си в ас­т­рал­на­та материя. След то­ва Духът сро­ден на ас­т­рал­на­та ма­те­рия - то­ва е Синът - вработ­ва се­бе си в етер­но­то вещество; и след то­ва ве­че ид­ва Отец, кой­то кон­т­ро­ли­ра фи­зи­чес­ка­та гъстота. По то­зи на­чин е бил из­г­ра­ден мак­ро­кос­мо­сът в ед­на тро­ич­на прог­ре­сия - Дух, Син и Отец; и чо­ве­кът ка­то все по­ве­че нап­ред­ва на­го­ре вър­ви през Духа, през Сина към Отец. Всичко то­ва ста­ва под ръ­ко­вод­с­т­во­то на еволю­ци­ята на земята.

До Лемурийски вре­ме­на един­с­т­ве­на­та ево­лю­ция е би­ла външна. След то­ва та­зи Троица е би­ла при­тег­ле­на в на­ша­та фи­зи­чес­ка еволюция. През Арийската епо­ха онова, ко­ето е би­ло ста­на­ло през по­-ран­на епоха, е би- ло въ­ве­де­но в чо­веш­ко­то мис­ле­не ка­то религия, ка­то ста­ва ед­но повто- рение, сте­пен по степен.

Ние сме в 5-та­та Подраса на Арийската Коренна Раса /5-та­та Следатлан- тска кул­тур­на епоха/. Преди то­ва са от­ми­на­ли че­ти­ри дру­ги Подраси. Първата Подраса е та­зи на Древна Индия. Тази дъл­бо­ко по­чи­та­на древ­на ра­са бе во­де­на от древ­ни­те Риши. Ние мо­жем са­мо да си със­та­вим ед­на мъг­ля­ва кон­цеп­ция за тях. С тях­ната ре­ли­гия сме за­поз­на­ти от разка- зите, ко­ито са дош­ли до нас във Ведите. Учението на Ришите е би­ло много по-силно, от­кол­ко­то е на­ша­та нас­то­яща тра­ди­ция за него. Едва през 3-та­та Подраса са би­ли нап­ра­ве­ни записванията, ко­ито са за­па­зе­ни за нас във Ведите. Първоначалната ре­ли­гия на Ришите е има­ла ве­ли­ки тради­ции от бо­жес­т­ве­ни­те пред­шес­т­ве­ни­ци на човеците, ас­т­рал­ни­те по- с­ве­те­ни от Династията на Соломон. В ду­ха на древ­ни­те Индийски Риши са жи­ве­ли про­то­тип­ни форми; ве­ли­ки­те ин­ту­иции чер­пят ин­те­ли­гент­ност и поз­на­ние не са­мо от за­ко­ни­те на земята, а съ­що та­ка и от про­то­тип­ни­те форми, ко­ито са­ми­те са съз­дали ка­за­ни­те мъдрости. Това е би­ло пър­ва­та религия, та­зи на Светия Дух.

Втората ре­ли­гия бе­ше от­х­ра­не­на в Близкия Изток; в нея Вторият Прин- цип на Троицата бе ува­жа­ван ка­то пов­то­ре­ние на пър­во­то време, по ко­ето Синът бе нап­ра­вил да се по­чув­с­т­ву­ва Неговото вли­яние на земята. Свалянето до­лу на ня­кои съ­щес­т­ва прид­ру­жа­ва­ше ид­ва­не­то на Принци- път Син; ня­ма по­-вис­ше раз­ви­тие без дру­го раз­ви­тие да не бъ­де на­тъп­ка­но до­лу в дълбините. Минералното, рас­ти­тел­но­то и жи­во­тин­с­ко­то цар­-­
ст­во бя­ха та­ка на­тъп­ка­ни до­лу по то­зи начин. Всеки, кой­то раз­ви­ва на- горе, по­ема вър­ху се­бе си ог­ром­ната отговорност, то­ва е ве­ли­ка­та траге- дия; за ко­ро­на­та на все­ки све­тец го­ля­мо чис­ло съ­щес­т­ва са на­тъп­ка­ни долу. Не би има­ло ни­как­во развитие, ако та­ко­ва на­тъп­к­ва­не на­до­лу не ставаше. Човек тряб­ва неп­ре­къс­на­то да на­тъп­к­ва дру­ги долу, до­ка­то той раз­ви­ва се­бе си нагоре. Това е причината, по­ра­ди ко­ято вся­ко развитие, ко­ето ста­ва от себичност, е зло и осъдително; то е оп­рав­да­но са­мо ако се вър­ши за раз­ви­ти­ето на дру­ги същества. Само онзи, кой­то би пов­диг­нал онези, ко­ито са би­ли на­тъп­ка­ни долу, е под­хо­дящ за развитие. Така ево- люцията, ко­ято се изя­вя­ва на зе­мя­та и ко­ято ве­че е би­ла из­гот­ве­на на дру­ги кос­ми­чес­ки тела, ево­люция, стре­мя­ща се да да­ри етер­но­то тя­ло в Логоса, със Словото, е би­ла прид­ру­же­на от на­тик­ва­не до­лу на други същества, свър­за­ни със зем­но­то развитие. Тези съ­щес­т­ва са би­ли въз­п­ри­ети ка­то противници, ка­то Луцифи­ри­чен принцип. Така ние има­ме точ­но та­зи двойс­т­ве­ност - прин­ци­път на Злото, прид­ру­жа­ващ прин­ци­па на Доброто - в Персийската религия. Доброто е, ако един чо­век или всъщ­ност ако вся­ко съ­щес­т­во вра­бот­ва Манас в се­бе си; ала то ви­на­ги зас­та­ва пред злото. Ормузд и Ариман са име­на­та на Добро и Зло в Пер- сийска­та религия.

Третият ста­дий ние сре­ща­ме при халдейците, вавилонците, аси­рий­ци­те и египтяните; през всич­ки те­зи става ед­но пов­то­ре­ние на тре­та­та сте­пен на Върховния. Така от оно­ва вре­ме на­та­тък във всич­ки на­ро­ди ние сре­ща­ме Троицата, Трите в Единството на Върховния. Втората Подраса ня­ма­ше Троичен Върховен, още по­-мал­ко първата. Ала ве­че до та­зи тро­ич­ност пос­те­пен­но се под­гот­вя въз­кач­ва­не­то на ця­ло­то човечество. Посве­те­ни­те вър­вят по пъ­тя пред­ва­ри­тел­но. . ./пропуск/ /*3/.

В пър­ви­те три Подраси има­ше от­ра­же­ние в ре­ли­ги­оз­на­та сфе­ра на оно- ва, ко­ето е би­ло де­ятел­но в мак­ро кос­ми­чес­ки­те процеси. Сега ве­че но­ва струк­ту­ра се оформя: първо, Мъдрост, след то­ва Син, след то­ва Отец. Първият лъч на мъд­рост дой­де през Четвъртата Подраса чрез се­мит­с­кия народ, кой­то въз­ник­ва през 3-та­та Подраса и про­дъл­жи през 4-тата. От нея про­из­ти­ча Християнството. В пос­ве­те­ни­те на ев­рейс­кия на­род ние от­к­ри­ва­ме це­лия по­ток от ми­на­ли съ­би­тия на зе­мя­та - всич­ки събития, ко­ито бя­ха ста­на­ли в не­бес­на­та сфера, се пов­то­ри­ха в еле­мен­та на ин- телекта. Кама-Манас, ко­ето ние на­ри­ча­ме нис­шия дух, раз­ви се­бе си там; кой­то пък тряб­ва да бъ­де об­да­рен с дру­ги сили. Това обдаряване, то­зи вътък, е Самият Христос, Словото, ста­на­ло Плът, кой­то со­чи към бъ­де­ще­то Слово, чрез ко­ето всич­ки чо­веш­ки съ­щес­т­ва ще бъ­дат в по­ло­же­ние да кон­т­ро­ли­рат сво­ите етер­ни те­ла чрез тех­ни­те ас­т­рал­ни тела, ако те та­ка вра­бо­тят Словото в етер­ни­те те ла, че то да съ­бу­ди жи­вот там. Възможността за та­ко­ва раз­ви­тие в бъ­де­ще се пре­ду­се­ща в по­явя-­
ване­то на Словото, ста­на­ло Плът през 4-та­та Подраса. Цялото чо­ве­чес­т­во тряб­ва да е при­до­би­ло кон­т­рол вър­ху етерния свят, пре­ди Логоса да мо­же да се въп­лъ­ти в етер­но­то тяло. Това ка­то един пър­во­на­ча­лен им­пулс е произ­ля­зъл от Христос, въп­лъ­тен в Плът. Когато чо­ве­кът чрез си­ла­та на Сина пре­ми­не през това, то­га­ва той ще дой­де до Отец.

Сега въз­хо­дът тряб­ва да бъ­де от­но­во пов­то­рен ка­то дейс­т­вие на степе- ните, през ко­ито ця­ло­то чо­ве­чес­т­во пос­те­пен­но дос­ти­га до онова, ко­ето е пос­тиг­на­то чрез Христовото по­явя­ва­не в плът. В духа, кой­то се раз­вива­ше в Юдаизма, тряб­ва­ше да бъ­де за­па­зен вис­шия Манас. Следова- телно но­ва­та епо­ха за­поч­ва със сли­за­не то на Светия Дух, кой­то ще во­ди чо­ве­чес­т­во­то неп­ре­къс­на­то до точ­ка­та в 6та­та епоха, ко­га­то Христовият Принцип, кой­то е са­мо за­гат­нат в Християнството днес, бъ­де реализи- ран. "Никой чо­век не ид­ва до Отец ос­вен чрез Мене", каз­ва Синът. Той из­п­ра­ти Духа на човечеството, та­ка че то да бъ­де под­гот­ве­но за вре­ме­то през 6та­та епоха, ко­га­то Доброто и Злото ще бъ­дат отделени. Човекът ни­ко­га не би раз­вил то­зи им­пулс без он­зи друг вътък, кой­то ние сме нарекли, т.нар., Принцип на Злото. Човекът тряб­ва­ше да по­лу­чи сво­бод­на воля, та­ка че не­го­во­то раз­би­ра­не да мо­же да за­поч­не да дейс­т­ву­ва при ре­ша­ва­не­то меж­ду Добро и Зло. Този въ­тък на сли­за­не­то на Духа е кон­су­ми­ран на Петдесятница.

Дух, Син и Отец са ка­то че ли пог­ре­ба­ни в земята; Отец във фи­зи­чес­ко­то тяло, Синът в етер­но­то тя­ло и Духът в ас­т­рал­но­то тяло. Обаче чо­ве­кът е раз­вил сво­ето его и е ста­нал себе-съзнателен. И ве­че той тряб­ва да се на­учи да ра­бо­ти пра­во до­лу във физическото. Това ще бъ­де в бъдеще. Понастоящем чо­век ра­бо­ти в сво­ето ас­т­рал­но тяло. Символът за то­ва е сли­ва­не­то на Светия Дух в онези, ко­ито тряб­ва да ста­нат во­да­чи на човечеството. Нещо в човека, ко­ето е срод­но с то­зи Дух, е, ко­ето го е поело.

Преди Синът да за­поч­не да вли­яе - ко­ето бе­ше през Хиперборейско вре­ме - част от все­мир­ния Принцип на Духа тряб­ва­ше да бъ­де разчупен, да бъ­де на­ти­кан до­лу и да зас­ки­та по дру­ги пътища. Това е из­ра­зе­но в Зми- ята, сим­во­лът на знанието, Луциферовия принцип. Тази ис­к­ра от Духа е, ко­ято нап­ра­ви чо­ве­ка сво­бод­но съ­щес­т­во и му да­де въз­мож­ност да же­лае Доброто по соб­с­т­вен импулс. Този Дух, кой­то е сля­зъл до­лу при чо­ве­ка чрез ве­ли­кия Празник Света Троица е сре­ден на он­зи Дух, кой­то бе на­ти­кан долу, кой­то на­ис­ти­на е въп­лъ­тен в Прометей, кой­то е раз­ду­хал ис­к­ра­та в пламък, та­ка че на­ше­то его да мо­же да ре­ши да след­ва Духа, та­ка как­то по­-къс­но ще­ше да след­ва Сина и още по­-къс­но Отец. Човекът по­ло­жи­тел­но бе­ше в със­то­яние да ста­не зъл, ала от дру­га страна, та­зи по­тен­ци­ал­ност към зло бе­ше цената, за да бъ­де от­но­во пре­ве­ден об­ратно до Света на Боговете, от­къ­де­то той е произлязъл. Това е връз­ка­та меж­ду

Сега вие ще раз­бе­ре­те връз­ка­та меж­ду Синовете на Каин и 7-те Соломо- нови Царе от пре­ди­зем­ни­те вре­ме­на - от ко­ито Цар Соломон на Библия- та е потомък. Мъдростта бе на­й-­нап­ред пре­да­де­на на чо­ве­ка отвън. По-къс­но тя тряб­ва­ше да из­ко­чи отвътре. Соломон из­г­ра­ди Храма, ала са­мо с по­мощ­та на Хирам-Абиф; в съ­юз с то­зи Син на Каин той при­до­би изкуствата, не­об­хо­ди­ми да из­диг­не Храма. Така по­то­ци­те те­кат от­но­во заедно, ко­ито бя­ха тек­ли от­де­ле­ни един от друг в света.

Когато слън­це­то се от­де­ли от земята, ко­га­то зе­мя­та нап­ред­на до 6та­та Коренна Раса. Човекът ще из­диг­не то­ва Слово от мъртвите, от земята; Ала на­й-­нап­ред ду­хът тряб­ва да за­жи­вее в него, та да да­де въз­мож­ност на Словото да из­в­ле­че един акорд от него. Това бе­ше пос­тиг­на­то от Апостолите на Петдесятницата. В "Светли­на вър­ху пътя" /*4/ ние на­ми­ра­ме думите: "Придобий зна­ние и ти ще имаш говор". Говорът ид­ва чрез ис­тин­с­ко­то познание, ко­ето сли­за ка­то ези­ци на огън вър­ху Апостолите на све­та­та Петдесятница. Когато дой­де вът­реш­но­то Слово, ко­ето е срод­но със свя­то­то бо­жес­т­ве­но Слово и то по­тъ­не във всич­ко етерно, така че да го оживи, то­га­ва чо­ве­кът ве­че не ще го­во­ри от се­бе си, а от бо­жес­т­ве­ния Дух. Тогава той ста­ва вести­тел на Върховния и прок­ла­ми­ра вът­реш­но­то Слово на Върховния по соб­с­т­ве­на сво­бод­на воля.

Така вът­реш­но­то Слово ожи­вя­ва в Апостолите; та­ка то раз­с­т­ла сво­ето вли­яние на­вън от тях. Те обя­ви­ха ог­не­но­то Слово и осъз­на­ва­ха сво­ята ро­ля ка­то вес­ти­те­ли на Върховния. Ето за­що Светият Дух треп­те­ше над тях във фор­ма­та на ог­не­ни езици. Те под­гот­вят чо­ве­чес­т­во­то да при­еме Логоса. Великият пос­ве­тен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оп­ло­дя­вай­ки ас­т­рал­ни­те тела, та­ка че те да узреят, за да на пра­вят сво­ите етер­ни те­ла безсмъртни. След ка­то вед­нъж то­ва стане, то­га­ва Христовият Принцип ще бъ­де прив­ле­чен към човечеството. Това е, ко­ето пос­ве­те­ни­те съ­що та­ка са има­ли предвид, ко­га­то те са казвали, не що по­доб­но как­то Хераклит казва: Ако ка­то из­бя­га­те от зем­но­то /*5/, вие се въз­кач­ва­те до сво­бод­ния етер с вя­ра в безсмъртието, вие ста­ва­те без­с­мър­тен дух, ос­во­бо­ден от смърт и от физическото.

Всеки чо­век ще пос­тиг­не та­зи точ­ка в сре­да­та на 6та­та Коренна Раса. Сега оба­че чо­ве­кът все още е уяз­вим от смъртта, по­ра­ди то­ва че не­го­во­то етер­но тя­ло все още не е дос­тиг­на­ло безсмъртие. Християнството съ­държа тай­на­та как чо­век мо­же пос­те­пен­но да раз­вие се­бе си до въз­к­ре­се­ние на етер­но­то тяло. Това е, къ­де­то тре­ти­ят ве­лик праз­ник е свър­зан с дру­ги­те два хрис­ти­ян­с­ки празници.

Тук аз ис­ках да дой­да до заключението, че праз­ни­кът Света Троица съ­дър­жа без­к­рай­ни дъл­би­ни и да по­кажа как чо­век пос­те­пен­но раз­ви­ва

Човек на­й-­доб­ре праз­ну­ва Петдесятница, ка­то си изяс­ни как­ви дъл­бо­ки ис­ти­ни са вло­же­ни в то­зи праз­ник от мъдрите. А да се на­ис­ти­на от­п­раз­ну­ва един празник, оз­на­ча­ва да се съ­еди­ни чо­век в дух с Космичния Дух.