Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

За на­ше на­й-­дъл­бо­ко удов­лет­во­ре­ние тук вче­ра бя­ха раз­ка­за­ни мно­го по­учи­тел­ни слу­чаи за си­гур­ни из­ле­ку­ва­ния *. (* Предния ден е би­ла из­не­се­на лек­ция от един от учас­т­ни­ци­те в кур­са за ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва на Ритер.). Сега аз мо­га да Ви дам ед­но мно­го прос­то средство, чрез ко­ето

Днес ще из­хо­дим от един об­що­из­вес­тен факт, кой­то оба­че съв­сем не би­ва оце­ня­ван във връз­ка с при­ро­до­на­уч­но­то ме­ди­цин­с­ко мислене, и кой­то мо­же да ста­не ос­но­ва за оцен­ка­та на от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка спря­мо при­ро­да­та из­вън него. Този факт се из­ра­зя­ва в това, че чо­ве­кът ка­то тричле­-

Моля Ви, за­що­то ако им об­ръ­ща­ме внимание, на те­зи про­ти­во­по­лож­ни на външ­на­та при­ро­да процеси, за­щото ако им об­ръ­ща­те внимание, Вие ще дос­тиг­не­те до ед­но по­-за­дъл­бо­че­но раз­би­ра­не за дейс­т­ви­тел­ния чо- век. Човека ка­то та­къв Вие ня­ма да разберете, ако го из­мер­ва­те - ка­за­но сим­во­лич­но за дру­гия вид из­с­лед­ва не спо­ред фи­зи­кал­ни­те ме­то­ди на из­с­лед­ва­не - но Вие вед­на­га са­ми ще уз­на­ете не­що за ме­ха­ни­ка­та на човека, ко­га­то ус­та­но­ви­те например, че глав­ни­ят мо­зък има все­из­вес­т­но­то тегло, 1300 грама, но че глав­ни­ят мо­зък с то­ва свое тег­ло не мо­же да уп­раж­ня­ва на­тиск вър­ху ос­но­ва­та на черепа, за­що­то всич­ки те­зи неж­ни кръ­во­нос­ни съдчета, раз­п­рос­т­ра­не­ни тук, вед­на­га би­ха би­ли размач- кани, ако глав­ни­ят мо­зък уп­раж­ня­ва­ше на­тиск с ця­ло­то си тегло. Мозъ- кът уп­раж­ня­ва на­тиск вър­ху сво­ята ос­но­ва на­й-м­но­го със си­ла от око­ло 20 грама. Това се дъл­жи на факта, че глав­ни­ят мозък, спо­ред из­вес­т­ния хид­рав­ли­чен прин­цип на Архимед, из­пит­ва вър­ху се­бе си противона- тиск, при ко­ето той всъщ­ност плу­ва в це­реб­рос­пи­нал­ния лик­вор (гръб­нач­но­-мо­зъч­на теч­ност - бел. прев.), та­ка че по­-го­ля­ма­та част от тег­ло­то на глав­ния мо­зък изоб­що не уп­раж­ня­ва натиск, но прос­то би­ва не­ут­ра­ли­зи­ра­на от противонатиска.

По начина, по кой­то би­ва пре­одо­ля­ва­на тежестта, при ко­ето ние не жи­ве­ем с дейс­т­ви­тел­но­то фи­зи­чес­ко тег­ло на на­шия ор­га­ни­зъм но съ­щес­т­ву­ва­ме в ак­та на издигане, чрез силата, про­ти­во­по­лож­на на фи­зи­чес­ко­то ни тегло, по съ­щия на­чин се осъ­щес­т­вя­ват и дру­ги­те про­це­си в човека. В действителност ние живеем не чрез това, което физиката прави с нас, но живеем чрез това от физиката, което бива преодоляно. Така в дейс­т­ви­тел­ност ние не жи­ве­ем в процесите, ко­ито въз­п­ри­ема­ме ка­то проце- си, на­ми­ра­щи се и във външ­на­та природа, из­жи­вя­ва­щи се­бе си из­ця­ло в рас­ти­тел­но­то царство, но ние жи­ве­ем чрез процеса, раз­т­ва­рящ рас­ти­тел­ния процес. Това раз­би­ра се, до­би­ва осо­бе­но значение, ко­га­то ис­ка­ме да хвър­лим мост меж­ду чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в със­то­яние на бо­лест и рас­ти­тел­ни­те ле­чеб­ни средства.

Сега, бих же­лал да кажа, мо­жем да из­ло­жим та­зи ра­бо­та в един бе­лет­рис­ти­чен стил.

Бихме мог­ли да кажем: насочвайки своя поглед към всичко онова, което ни окръжава под формата на красивата световна флора, ние с право можем да се възрадваме, можем особено да се възрадваме. От дру­га страна, ако раз­т­во­рим ед­на овца, то не­пос­ред­с­т­ве­но след раз­т­ва­ря­не­то ние ще ви­дим ед­на дру­га флора, ко­ято ре­ши­тел­но има при­чи­ни за сво­ето възникване, по­доб­ни на при­чи­ните на въз­ник­ва­не на външ­на­та флора. Когато по причина, че сме раз­т­во­ри­ли ед­на ов­ца след смър­т­та и, усе­тим в се­бе си ця­ла­та та­зи гни­еща ми­риз­ма на вът­реш­нос­ти­те на овцата, то­га­ва по­ло­жи­тел­но ня­ма да сме та­ка въз­хи­те­ни от въз­ник­ва­не­то на интести- налната, на чрев­на­та флора. И на­й-­ве­че вър­ху то­ва тряб­ва да на­со­чим вни­ма­ни­ето си. Защото оче­вид­но е, как съ­щи­те причини, ко­ито навън, в при­ро­да­та из­вън човека, обус­ла­вят въз­ник­ва­не­то на флората, съ­щи­те те­зи при­чи­ни в чо­ве­ка тряб­ва да бъ­дат подтиснати, и не би­ва да се дос­ти­га до въз­ник­ва­не­то на интестиналната, чрев­на флора. Тук пред вас се раз­к­ри­ва ед­на из­к­лю­чи­тел­но об­шир­на об­ласт за из­с­лед­ва­не и бих пре­по­ръ­чал на по­-м­ла­ди­те медици, ко­ито все още следват, да черпят от та­зи об­ласт за це­ли­те на сво­ите док­тор­с­ки защити; преди всичко чрез сравните- лно изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на животинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека. Тук ще се раз­к­рие ед­но из­к­лю­чи­тел­но бо­га­то поле, за що­то в та­зи об­ласт съ­щес­т­ву­ват мно­го из­к­лю­чи­тел­но важ­ни неща, ко­ито още не са изслед- вани. Преди всич­ко се опи­тай­те да разберете, за­що овцата, ко­га­то раз­т­во­рим вът­реш­нос­т­та и, по­ра­ди чрев­на­та си флора, изда­ва ед­на тъй ужас­на ми­риз­ма на гнило, и за­що то­ва не е та­ка при птиците, до­ри при тези, ко­ито са тре­во­пас­ни и които, ако ги отворим, из­да­ват ед­на до­ри срав­ни­тел­но при­ят­на миризма.

В те­зи не­ща е за­ло­же­но не­ве­ро­ят­но много, и до днес то­ва изоб­що не е раз­ра­бо­те­но по на­учен път. Освен то­ва в та­зи об­ласт има мно­го ма­те­ри­ал и за из­с­лед­ва­не формите на червата. Помислете си само, че це­ли­ят пти­чи род съ­дър­жа ед­но съ­щес­т­ве­но от­ли­чие от бо­зай­ни­ци­те и от чо- века. При всич­ки пти­ци от­к­ри­ва­ме из­к­лю­чи­тел­но сла­бо раз­ви­тие на пи­коч­ния ме­хур и на де­бе­ло­то чер­во - и лекарите-материалисти, как­то нап­ри­мер па­риж­кия ле­кар Мечников, са хра­не­ли на­й-­ве­ли­ки­те заб­луж­де­ния тък­мо по то­зи въпрос. Едва при те­зи птици, ко­ито пре­дим­но хо­дят по земята, наб­лю­да­ва­ме как се фор­ми­ра де­бе­ло­то черво, а съ­що та­ка и из­вес­т­ни вдлъб­на­ти­ни до­би­ват фор­ма­та на пи­ко­чен мехур. Така тук се на­тък­ва­ме на един важен факт, че птиците нямат възможност да от- лагат своите изпражнения, ня­мат въз­мож­ност да ги за­дър­жат за из­вес­т­но вре­ме в ор­га­низ­ма си, та след това, при възможност, во­ле­во да ги из- хвърлят, но при тях се осъществява постепенно уравновесяване между приемането на храна и отделянето.

Сега към то­ва обър­не­те вни­ма­ние и на не­що друго. От обик­но­ве­на­та прак­ти­ка Вие на­вяр­но знаете, че съ­щес­т­ву­ва един факт, от­но­во един фа- кт, кой­то оба­че не е дос­та­тъч­но оценен, и за ед­на здра­ва на­ука въп­ро­сът се свеж­да тък­мо до оцен­ка­та на то­зи факт. Съществува фактът, че в мо- мента, ко­га­то във Вас въз­ник­ват мисли за оп­ре­де­лен орган, или по­-доб­ре ка­за­но мисли, свър­за­ни с ня­ка­къв оп­ре­де­лен орган, то­га­ва в то­зи ор­ган се по­явя­ва оп­ре­де­ле­на дейност. Изследвайте - тук от­но­во съ­щес­т­ву­ва бо­га­та об­ласт за бъ­де­щи­те док­тор­с­ки ди­сер­та­ции - из­с­лед­вай­те вед­нъж връз­ка­та на оп­ре­де­ле­ни въз­ник­ва­щи в чо­ве­ка мис­ли - да ка­жем - с от­де­ля­не­то на слюнка, с от­де­ля­не­то на со­ко­ве в червата, с от­де­ля­не­то на мляко, с от­де­ля­не­то на урина, на се­мен­на­та течност, из­с­лед­вай­те как тук въз­ник­ват оп­ре­де­ле­ни мисли, чи­ето въз­ник­ва­не вър­ви ус­по­ред­но с те­зи ор­га­нич­ни явления.

Какъв факт има­те тук пред се­бе си? Нали, във ва­шия ду­ше­вен жи­вот въз­ник­ват мисли, за­ед­но с това, ка­то па­ра­лел­ни процеси, се осъ­щес­т­вя­ват и ор­га­нич­ни явления. Какво оз­на­ча­ва това? Това, ко­ето въз­ник­ва във Вашите мисли, то е за­ло­же­но из­ця­ло вът­ре в органите. И така, ако има­те ня­как­ва ми­съл и ня­как­во ус­по­ред­но про­ти­ча­що от­де­ля­не в жлезите, то Вие из­важ­да­те от жлез­на­та дейност, за­лег­на­ла в ос­но­ва­та на ми­сълта, за­лег­на­ла т.е. ми­съл­та в ос­но­ва­та на мисленето. Нея вие осъществявате отделно от жлезата, и оставяте жлезата на собствената и съдба, и жлезата се посвещава на собствената си дейност, т.е. тя отделя. Това от­де­ля­не е препятствувано, или това, ко­ето ина­че би­ва ос­во­бо­де­но от жле­зата, ос­та­ва свър­за­но с жле­за­та по­ра­ди това, че ми­съл­та го свързва. И така, тук бих же­лал да ка­жа - по оче­ви­ден на­чин има­те пред се­бе си ак­та на из­ли­за­не на фор­мо­об­ра­зу­ва­ща­та си­ла от ор­га­на и нав­ли­за­не­то и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в мо- ята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в са­мия чо­веш­ки ор­га­ни­зъм има­те на­й-­яв­но­то до­ка­за­тел­с­т­во за това, ко­ето ка­зах в пред­ход­ни­те разглеждания, а именно, че това, ко­ето из­жи­вя­ва­ме ка­то духовно-ду- шевно, всъщ­ност не е ни­що дру­го ос­вен от­де­ле­ни­те фор­мо­об­ра­зу­ва­щи
си­ли за това, ко­ето стои пред нас в ос­та­на­лия ес­тес­т­вен ред в природата. Това, ко­ето се из­вър­ш­ва в ос­та­на­ла­та природа, чрез процесите, ус­по­ред­но раз­ви­ва­щи се във външ­на­та при­ро­да под фор­ма­та на външ­на фло­ра и те­зи от на­ша­та чрев­на флора, вът­ре в те­зи про­це­си прос­то са за­лег­на­ли фор­мо­об­ра­зу­ва­щи­те сили, ко­ито ние из­в­ли­ча­ме от на­ша­та чрев­на флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, ко- ито вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си. И Вашата чрев­на фло­ра е раз­лич­на от фло­ра­та навън, тъй ка­то на външ­на­та фло­ра не е би­ло не­об­хо­ди­мо да и бъ­дат от­не­ти мисли- те.

Те ос­та­ват вът­ре в растенията, в стеблата, в листата, в цветовете. Тук Вие ще по­лу­че­те по­ня­тие за срод­с­т­вото меж­ду това, ко­ето ви­рее в цве- товете, в лис­та­та и това, ко­ето про­ти­ча в са­ми­те вас, ко­га­то раз­ви­ва­те в се­бе си чрев­на­та флора. На та­зи чрев­на фло­ра Вие не и ос­та­вя­те формо- образуващите сили, но Вие и ги отнемате, при което, ако не бихте и ги отнемали, вие не бихте били мислещи хора. На чрев­на­та фло­ра вие и от­не­ма­те това, ко­ето фло­ра­та на­вън про­дъл­жа­ва да притежава.

Не по­-раз­ли­чен е и слу­чая с фауната. Тъй как­то без пред­с­та­ва за те­зи не­ща не мо­жем да раз­бе­рем връз­ката меж­ду чо­ве­ка и рас­ти­тел­ни­те ле­чеб­ни средства, та­ка също, ако ня­ма­ме съз­на­ние за това, как­ви си­ли от­не ма чо­век от сво­ята чрев­на фауна, ко­ито си­ли на­вън в жи­во­тин­с­кия свят из­пъл­ня­ват фор­мо­об­ра­зу­ва­ща ро­ля, без то­ва съз­на­ние не мо­жем да по­лу­чим пра­вил­но по­ня­тие за при­ло­же­ни­ето на ле­чеб­ни­те серуми. От то­ва виждате, че рацио, сис­те­ма­ти­ка на те­зи не­ща е въз­мож­на ед­ва ко­га­то по то­зи на­чин об­х­ва­нем с пог­лед връзка­та на чо­ве­ка със за­оби­ка­ля­ща­та го среда. Сега обаче, бих же­лал да на­со­ча вни­ма­ни­ето Ви и към не­що дру- го, ко­ето е от из­к­лю­чи­тел­но значение. Не зная да­ли меж­ду Вас има мно- зина, ко­ито ста­на­ха сви­де­те­ли на факта, кол­ко из­к­лю­чи­тел­но неп­ри­ят­но беше, ко­га­то пре­ди из­вес­т­но вре­ме нав­ся­къ­де бя­ха раз­п­рос­т­ра­не­ни на­й-с­меш­ни­те заб­ра­ни за плюенето. Както знаете, чрез та­зи заб­ра­на на плю­ене­то се це­ле­ше да се во­ди бор­ба про­тив туберкулозата.

Тази заб­ра­на е смешна, по­ра­ди това, че все­ки би тряб­ва­ло да знае, че до­ри на­й-­обик­но­ве­на­та ди­фуз­на слън­че­ва свет­ли­на за на­й-к­рат­ко вре­ме уби­ва бацилите, уби­ва ту­бер­ку­лоз­ни­те бацили. Така, ако след из­вес­т­но време, след мно­го крат­ко вре­ме из­с­лед­ва­те храчката, то в нея ня­ма да има ту­бер­ку­лоз­ни бацили. Слънчевата свет­ли­на вед­на­га уби­ва бацилите. Така, до­ри ако пред­пос­тав­ка­та на оби­чай­на­та ме­ди­ци­на бе­ше пра­вил на, до­ри то­га­ва та­зи заб­ра­на за плю­ене­то би би­ла не­що из­к­лю­чи­тел­но сме- шно. Такива заб­ра­ни имат сми­съл на­й-м­но­го по от­но­ше­ние на хи­ги­ена­та в ши­рок сми­съл на думата.

Сега ве­че ня­ма да е трудно, чрез дос­та­тъ­чен брой ди­сер­та­ции и за­щи­ти на час­т­ни до­цен­ту­ри в та­зи об­ласт - ем­пи­ри­чес­ки­ят ма­те­ри­ал за те­зи неща, ко­ито аз ту­ка из­ла­гам са­мо ка­то гледища, прос­то ще Ви кац­не на ръ­ка­та - ня­ма да е труд­но да раз­бе­рем следното: това, което настъпва в човека поради факта, че същият е станал благоприятна почва за тубе- ркулозните бацили, се дължи на следното: или човекът не е достатъч- но способен да приема слънчевата светлина, или поради начина си на живот не получава достатъчно слънчева светлина. Така не се осъ­щес­т­вя­ва пра­вил­но урав­но­ве­ся­ва­не меж­ду об­ли­ва­ща­та го свет­ли­на и пре­ра­бот­ва­не­то на слън­че­ва­та свет­ли­на до съ­от­вет­на­та метаморфоза, и чове- кът е принуден непрекъснато да посяга към резервите на складираната в него метаморфозирала светлина.

Моля Ви доб­ре да обър­не­те вни­ма­ние на факта, че чо­ве­кът прос­то по­ра­ди това, че е човек, неп­ре­къс­на­то има в се­бе си складирана, ме­та­мор­фо­зи­ра­ла светлина. Това е не­об­хо­ди­мо за не­го­во­то устройство. Ако про­це­сът вза­имо­об­мен меж­ду чо­ве­ка и външ­на­та слън­че­ва свет­ли­на не про­те­че по пра­ви­лен начин, тогава, тъй как­то при от­с­лаб­ва­не­то на тег­ло от тя­ло­то се от­не­ма мазнина, ко­ято му е нужна, та­ка на тя­ло­то при по­доб­ни вли­яния би­ва от­не­та ме­та­мор­фо­зи­ра­ла светлина. И в та­къв слу­чай чо­ве­кът е из­п­ра­вен пред ди­ле­ма­та, или да раз­бо­лее гор­на­та част на сво­ето тяло, или от дол­на­та част да из­тег­ли това, ко­ето му е нуж­но за гор­на­та част, т.е. да раз­бо­лее дол­на­та част, ка­то и от­не­ма ме­та­мор­фо­зи­ра­ла­та светлина.

От то­ва виждате, че за сво­ето ус­т­ройс­т­во чо­ве­кът се нуж­дае не са­мо от ид­ва­щи­те от­вън и пре­об­ра­зе­ни ве­щес­т­ве­ни субстанции, но че ед­но пра­вил­но раз­г­леж­да­не на чо­ве­ка ни на­соч­ва към факта, че в не­го съ­щес­т­ву­ват и не­ве­щес­т­ве­ни субстанции, етерни субстанции, но в ме­та­мор­фо­зи­рал вид. Но от то­ва се вижда, че чрез та­ки­ва ос­но­ви ние съз­да­ва­ме въз­мож­нос­т­та да из­г­ра­дим пра­вил­но виж­да­не имен­но по от­но­ше­ние ле­чеб­но­то дейс­т­вие на слън­че­ва­та светлина. Така нап­ри­мер из­г­раж­да­ме виж­да­не за лечебното действие на слънчевата светлина от ед­на стра­на ка­то из­ла­га­ме чо­ве­ка ди­рек­т­но на слън­че­ва­та светлина, за да ре­гу­ли­ра­ме от­но­во на­ру­ше­ния про­цес на вза­имо­об­мен със за­оби­ка­ля­ща­та ни слън­че­ва светлина. Или от дру­га стра­на вът­реш­но го свър­з­ва­ме с та­ки­ва субстан- ции, ко­ито да урав­но­ве­сят онова, ко­ето по един дис­хар­мо­ни­чен на­чин е до­ве­ло до из­тег­ля­не на ме­та­мор­фо­зи­ра­ла­та светлина. Изтеглянето на ме­та­мор­фо­зи­ра­ла­та свет­ли­на тряб­ва да бъ­де па­ра­ли­зи­ра­но чрез това, ко­ето мо­гат да да­дат ле­чеб­ни­те средства. Тук мо­же­те да пог­лед­не­те в чо­веш­ко­то устройство.

Извинете, ако се из­ра­зя­вам мал­ко не дипломатично, но това, ко­ето ис­кам да ка­жа е съв­сем обективно, и го каз­вам всъщ­ност без чув­с­т­ва на
сим­па­тия и антипатия, ма­кар че ви­ди­мо би мог­ло да му се противоречи, а именно, че за този, който изобщо може да наблюдава света, се по­явя­ва не­що сво­е­об­раз­но - след известно време в него определено се на- дига гняв срещу всякакво микроскопиране, сре­щу вся­как­во из­с­лед­ва­не на дребно, за­що­то мик­рос­ко­пи­ра­не­то по­-с­ко­ро от­да­ле­ча­ва чо­ве­ка от ед­но трез­во въз­п­ри­ема­не на све­та и не­го­ви­те нарушения, от­кол­ко­то да го до- ближава.

Защото всич­ки дейс­т­ви­тел­ни процеси, от­на­ся­щи се до чо­ве­ка в със­то­яние на здра­ве и на болест, всич­ки те би­ха мог­ли да бъ­дат из­с­лед­ва­ни мно­го по­-доб­ре в тех­ния макроскопски, от­кол­ко­то в тех­ния мик­рос­коп­с­ки вид. За да из­с­лед­ва­ме те­зи не­ща са­мо тряб­ва да от­к­ри­ем ус­ло­ви­ята в макрокосмоса.

Сега Ви моля, да обър­не­те вни­ма­ние на факта, че по­ра­ди не­дос­та­тъч­но­то офор­мя­не на пи­коч­ния ме­хур и на де­бе­ло­то чер­во пти­ци­те осъ­щес­т­вя­ват ед­но неп­ре­къс­на­то и пос­ле­до­ва­тел­но урав­но­ве­ся­ва­не меж­ду при­ема­не­то на хра­на и отделянето. Птицата мо­же да от­де­ля по вре­ме на по- лет; тя не задържа в себе си хранителни отпадъци; тя не ги складира. Тя ня­ма въз­мож­ност да сто­ри това. А ако ги за­дър­жи в себе си, то то­ва вед­на­га би оз­на­ча­ва­ло болест, ко­ято би я разрушила. Доколкото ние сме хора, до­кол­ко­то сме фи­зи­чес­ки хора, в из­вес­т­на сте­пен - как­то бих­ме казали, про­ти­во­пос­та­вяй­ки се на днеш­ния въз­г­лед - в сво­ето раз­ви­тие ние сме над­ми­на­ли птицата, или как­то бих­ме ка­за­ли по-правилно: ние сме слезли под птицата.

За пти­ца­та дейс­т­ви­тел­но не е не­об­хо­ди­мо да раз­гър­не она­зи мощ­на бор­ба сре­щу чрев­на­та флора, ко­ято изоб­що не съ­щес­т­ву­ва в нея, тъй как­то та­зи бор­ба е не­об­хо­ди­ма на вис­ши­те жи­вот­ни и на човека. Но по от­но­ше­ние на ед­на на­ша - бих ка­зал - по­-вис­ша дейност, по от­но­ше­ние дей- ността, нап­ри­мер за пре­об­ра­зя­ва­не то на свет­ли­на­та до ней­на­та мета- морфоза, за ко­ето го­во­рих сега, по от­но­ше­ние на та­зи дейност ние сме на ед­но ниво, за­ед­но с птицата. Ние има­ме фи­зи­чес­ко де­бе­ло чер­во и фи­зи­чес­ки пи­ко­чен мехур, но по от­но­ше­ние на на­ше­то етер­но тяло, що се от­на­ся до то­зи орган, ние сме птици. Динамично те дейс­т­ви­тел­но не съ­щес­т­ву­ват в Космосът.

Така ние сме принудени, въз­п­ри­емай­ки светлината, не­пос­ред­с­т­ве­но да я пре­ра­бот­ва­ме и от­па­дъч­ни­те про­дук­ти от­но­во да ги отделяме. И ако тук нас­тъ­пи ня­как­во смущение, то то­ва смущение, на ко­ето изоб­що не съ­от­ветс­т­ву­ва ни­ка­къв орган, и ко­ето сму­ще­ние ние не мо­жем да по­не­сем прос­то така, без ув­реж­да­не на здравето. Така, ко­га­то раз­г­леж­да­ме пти­ца­та с нейния ма­ло­ме­рен гла­вен мозък, ние тряб­ва да сме наясно, че в Ма- крокосмоса та­зи пти­ца пред­с­тав­ля­ва от­ра­же­ние на на­ше­то по­-фин­но устройство. Ето защо, ако ис­ка­те да из­с­лед­ва­те чо­ве­ка по от­но­ше­ние на
не­го­во­то по­-фи­но устройство, от­ра­зе­но в не­го­во­то по­-г­ру­бо устройство, и сляз­ло на­до­лу под ни­во­то на птицата, то­га­ва именно, скъ­пи приятели, тряб­ва да из­с­лед­ва­те про­це­си те в пти­чия свят макроскопски. Само че, бих же­лал да ка­жа - в ско­би - би би­ло дейс­т­ви­тел­но ед­но твър­де тъжно об­с­то­ятел­с­т­во в жи­во­та на човек, ако в своя етерен организъм той има- ше същата свое образност, както птиците, та­ка­ва как­ва­то те имат в своя фи­зи­чес­ки организъм, за­що­то етер­ни­ят ор­га­ни­зъм не мо­же по то­зи на­чин да бъ­де от­де­лен от външ­ния свят. При отлагането - да ка­жем - на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обо- нятелни органи, при съв­мес­т­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на хората, би се по­лу­чи­ло не­що съв­сем ужасно. Но как­то казах, то­ва ос­та­ва в скоби. Би се по­лу­чи­ло това, ко­ето изживяваме, ко­га­то имен­но от­во­рим ов­ца­та след смър­т­та и, и ако тряб­ва след то­ва да се нас­лаж­да­ва­ме на вът­реш­нос­т­та и. Докато по от­но­ше­ние на етер­на­та си същност, ка­то хора, ние дейс­т­ви­тел­но сто­им един спря­мо друг по та­къв начин, че то­ва мо­же да бъ­де сра- в­не­но със съв­сем не неп­ри­ят­на­та миризма, из­лъч­ва­ща се нап­ри­мер при от­ва­ря­не­то до­ри на ед­но тре­во­пас­на пти­ца - сравнително, всич­ко то­ва е от­но­си­тел­но - срав­не­на с ми­риз­ма­та, из­лъч­ва­ща се ако от­во­рим имен­но ня­как­во пре­жив­но жи­вот­но, но съ­що та­ка животно, ко­ето - бих же­лал да ка­жа - са­мо има пред­пос­тав­ка­та да бъ­де преживно, нап­ри­мер коня; той не е истински преживно животно, но в своето устройство той има предпоставката за преживно животно.

И та­ка ста­ва ду­ма за това, да из­с­лед­ва­ме съ­от­ветс­т­ви­ето меж­ду това, ко­ето се из­вър­ш­ва във външ­на­та фло­ра и фауна, и онова, ко­ето се из­вър­ш­ва в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в чрев­на­та му фа­уна и флора, но ко­ето тряб­ва да бъ­де преодоляно, надмогнато.

И ако ис­ка­ме да ус­та­но­вим връз­ка­та меж­ду ня­как­во ле­чеб­но сред­с­т­во и да­ден орган, то­га­ва тряб­ва да тръг­нем от об­ща­та характеристика, ко­ято из­г­ра­дих­ме днес, и да пре­ми­нем към спе­ци­ал­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка в след­ва­щи­те лекции.

Но се­га тръг­не­те от това, как от ед­на стра­на тряб­ва­ше да се бо­рим с вътречовешката, с чрев­на­та фа­уна и флора, при ко­ето в ли­це­то на цир­ку­ла­ци­ята от­к­ри­ва­ме не­що про­ти­во­по­лож­но - бор­ба­та сре­щу въз­ник­ва не­то на рас­ти­тел­ния про­цес и пре­ми­на­ва­ме към съ­щин­с­кия нервно-сети- вен човек. Та на­ли той има мно­го по­-го­ля­мо зна­че­ние за ця­лос­т­ния жи­вот на човека, от­кол­ко­то обик­но­ве­но се предполага. Поради това, че на­ука­та е пре­вър­на­та в та­ка­ва абстракция, чо­век всъщ­ност изоб­що ня­ма възможност, по съ­от­ве­тен начин да взе­ме в предвид, че то­зи нер­в­но­-се­ти­вен чо­век чрез ко­го­то всъщ­ност нах­лу­ва светлината, нап­ри­мер и свър­за­на­та с нея топлина, че то­зи чо­век е във връз­ка с вът­реш­ния живот, тъй ка­то не­ве­щес­т­ве­ни­те елементи, нах­лу­ва­щи със свет­ли­на­та тряб­ва да

И така, ста­ва ду­ма за следното, че чо­ве­кът но­си в се­бе си тен­ден­ци­ята да се минерализира. Но тък­мо по начина, по кой­то в из­вес­тен сми­съл това, ко­ето ле­жи в ос­но­ва­та на про­це­са на фа­уна­та и флората, мо­же да ста­не самостоятелно, по съ­щия на­чин и та­зи тен­ден­ция към ми­не­ра­ли­за­ция мо­же да ста­не са­мос­то­ятел­на в рам­ки­те на це­лия човек. Как мо­же да се про­ти­во­дейс­т­ву­ва по друг начин, ос­вен ако я разбие, ка­то в из­вес­тен сми­съл неп­ре­къс­на­то за­би­ва­ме в нея мал­ки клинове. И тук пред Вас е

Ако дейс­т­ви­тел­но осъ­щес­т­ви­те - то­ва осо­бе­но го пре­по­ръч­вам на по­-м­ла­ди­те гос­по­да - ако из­вър­ши­те то­ва срав­ни­тел­но из­с­лед­ва­не вър­ху пре­об­ра­зя­ва­не­то на це­лия чре­вен тракт за­поч­вай­ки да ка­жем от ри­би те, на­го­ре през амфибите, вле­чу­ги­те из­к­лю­чи­тел­но ин­те­рес­ни са връз­ки­те ме- ж­ду ам­фи­би­те и вле­чу­ги­те по от­но­ше­ние на чрев­ния тракт - чак до пти­ци­те от ед­на страна, до млекопитаещите, и след то­ва до чо­ве­ка от дру­га стра­на - то­га­ва ще откриете, че тук се из­вър­ш­ват стран­ни пре­об­ра­зо­ва­ния на органите. Така нап­ри­мер при нис­ши­те мле­ко­пи­та­ещи се по­явя­ват чер­ве­об­раз­ни­те придатъци, това, ко­ето след това, при чо­ве­ка се прев­ръ­ща в чер­ве­об­ра­зен при­да­тък (апендикс - чер­ве­об­ра­зен при­да­тък на сля­по­то чер­во - бел. прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птици- те се появяват червеобразни придатъци. И в начина, по кой­то от то­ва де­бе­ло черво, ко­ето при ри­би­те изоб­що не съ­щес­т­ву­ва - при ри­би­те не мо­жем да го­во­рим за де­бе­ло чер­во - по начина, по който, из­кач­вай­ки се по пъ­тя на тъй нар. по­-съ­вър­ше­но устройство, дос­ти­га­ме до това, ко­ето е де­бе­ло­то черво, и ко­ето след то­ва се прев­ръ­ща в чер­ве­об­раз­ни при­да­тъ­ци и при чо­ве­ка в чер­ве­об­ра­зен при­да­тък - ня­кои жи­вот­ни имат по­ве­че

от един чер­ве­об­ра­зен при­да­тък: в този път вие ще откриете едно стра- нно взаимоотношение.

Всъщност ед­но срав­ни­тел­но из­с­лед­ва­не би тряб­ва­ло яс­но да по­со­чи то­ва взаимоотношение. Вие бих­те мог­ли прос­то външ­но да пи­та­те - знаете, кол­ко чес­то се пос­та­вя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се пос­та­вя то­зи въпрос. Когато се пос­та­вя та­къв въпрос, обик­но­ве­но не се об­ръ­ща вни­ма­ние на следното, че чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но про­явя­ва се­бе си ка­то ду­алис­тич­но същество, и това, ко­ето от ед­на стра­на въз­ник­ва в дол­на­та част, е ви­на­ги па­ра­ле­лен ор­ган за нещо, ко­ето въз­ник­ва в гор­на­та част, и че в гор­на­та част оп­ре­де­ле­ни ор­га­ни не би­ха мог­ли да възникнат, ако не би­ха мог­ли да се раз­ви­ват па­ра­лел­ните органи, в из­вес­тен сми­съл да се раз­ви­ят про­ти­во­по­лож­ни­те по­лю­си в дол­на­та част. И колкото повече в животинската редица пред- ния мозък приема формата, която след това се развива при човека, то- лкова повече се оформя червото - именно в онази посока, водеща до от- лагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеоб- разният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата предста- вляват точен обратен образ на мозъка. За да мо­же чо­ве­кът от ед­на стра­на да бъ­де об­ре­ме­нен от фи­зи­чес­ка­та дейност за це­ли­те на мислене- то, от дру­га стра­на той тряб­ва да на­то­ва­ри своя ор­га­ни­зъм с това, за ко­ето съ­щес­т­ву­ва пред­пос­тав­ка за натоварване, по­ра­ди на­ли­чи­ето на офор­ме­но де­бе­ло чер­во и на офор­мен пи­ко­чен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дей- ност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на гла- вния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е из­к­лю­чи­тел­но зна­чи­тел­на връзка, връз­ка хвър­ля­ща не­ве­ро­ят­но мно­го свет­ли­на вър­ху ця­ло­то тво­ре­ние на природата. Защото, ма­кар да зву­чи мал­ко парадоксално, се­га Вие мо­же­те да кажете: защо всъщност хората имат червеобразен придатък? Мо- жете да си отговорите: за да могат по съответния начин да разсъжда- ват човешки. Защото това, ко­ето се офор­мя в ли­це­то на чер­ве­об­раз­ния придатък, то има сво­ята про­ти­во­по­лож­ност в чо­веш­кия мозък. Всичко от ед­на­та стра­на съ­от­ветс­т­ву­ва на то­ва от другата.

Виждате ли, то­ва са неща, ко­ито от­но­во тряб­ва да бъ­дат при­до­би­ти по един нов път на познание. Днес ние раз­би­ра се мо­жем прос­то да пов­та­ря­ме древ­ни­те лекари, ко­ито са стъп­ва­ли на ос­но­ва­та на ата­вис­тич­но­то
ясновидство: защото така няма да постигнем много. Но те­зи не­ща ние от­но­во тряб­ва да ги при­до­би­ем за се­бе си.

Чисто ма­те­ри­алис­тич­но­то обу­че­ние в медицината, ко­ято изоб­що не тър­си та­ки­ва връзки, за­се­га то­ва обу­че­ние всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва преч­ка за раз­к­ри­ва­не­то на те­зи неща. За съв­ре­мен­на­та ес­тес­т­ве­на на­ука и за ме­ди­ци­на­та це­ли­ят гла­вен мо­зък пред­с­тав­ля­ва карантия. Но че при то­ва се пра­ви съ­ща­та грешка, как­то ако бих­ме казали, че по­ло­жи­тел­но­то и от­ри­ца­тел­но­то елек­т­ри­чес­т­во са прос­то ед­но и също, прос­то са елек­т­ри­чес­т­во - на то­ва не се об­ръ­ща ни­как­во внимание. А е тол­ко­ва по­-важ­но да се обър­не вни­ма­ние на това, за що­то тъй как­то меж­ду по­ло­жи­тел­но­то и от­ри­ца­тел­но­то елек­т­ри­чес­т­во въз­ник­ва напрежение, ко­ето тър­си да урав­но­ве­си се­бе си, та­ка и в чо­ве­ка неп­рес­тан­но съ­щес­т­ву­ва напрежение ме- ж­ду гор­но­то и долното. В ов­ла­дя­ва­не­то на то­ва нап­ре­же­ние е за­ло­же­но всъщ­ност онова, ко­ето на­й-­ве­че тряб­ва да бъ­де тър­се­но в по­ле­то на ме- дицината. Днес аз ис­кам са­мо да набележа, а в след­ва­щи­те ни раз­г­леж­да­ния то­ва ще бъ­де прос­ле­де­но по-нататък, че то­ва нап­ре­же­ние на­ми­ра из­раз в силите, кон­цен­т­ри­ра­ни в два органа, в шишарковидното тяло (Glandula pineale - бел. прев.) и в тъй нар. слизеста жлеза (Hypophysis cerebri бел. прев.) Всички те­зи си­ли на­ми­рат из­раз в пинеалната жлеза и са опъ­на­ти про­ти­во­по­лож­но на си­ли­те на слизестата жлеза, на hypophysis cerebri опъ­на­ти са про­ти­во­по­лож­но на те­зи дру­ги сили, ко­ито са си­ли от дол­ната област. Това е ед­но ис­тин­с­ко от­но­ше­ние на напреже- ние. И ако ви­на­ги от об­що­то със­то­яние на чо­ве­ка пра­вех­ме из­вод за то­ва от­но­ше­ние на напрежение, то­га­ва бих­ме до­би­ли ед­на мно­го доб­ра ос­но­ва за по­-на­та­тъш­ния ле­че­бен процес.